Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

29.11.2021

Град

Кърджали

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

Кърджалийският районен

съд

VIII

състав

На

;двадесет и девети ноември

Година

Две хиляди  двадесет и първа

В публично заседание и следния състав:

Председател

Грета Денчева

Секретар

Марияна Суркова

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдията

Гражданско

дело номер

166

По описа за

2021

година

и за да се произнесе,взе предвид следното :

 

Предявен е положителен установителен иск от К.К.К. срещу Г.Я.П. и Я.Г.П., с който същият претендира установяване собствеността върху построена от него едноетажната масивна сграда със застроена площ от 35 кв.м. в северозападната част на поземлен имот с идентификатор 40909.15.4 по КККР на гр. Кърджали, в местност „Кьош дере“, с обща площ на имота 1637 кв. м., на основание покупка и извършено строителство. Твърди, че с двамата ответници са съсобственици на поземлен имот с идентификатор 40909.15.4 по КККР на гр. Кърджали, с обща площ 1637 кв. м., при следните части – 500 кв. м. за ищеца К.К.; 700 кв. м. за ответника Г.П. и 437 кв. м. за ответника Я.Г.П.. Ищецът сочи, че е придобил част от недвижимия поземлен имот в размер на 500 кв. м. през 2017 година, по силата на покупко-продажба в нотариална форма, като същата година при закупуването на поземления имот било уговорено с продавача Г.П., че купувачът К.К. заплаща и получава и находящата се в тези 500 кв. м.  необитаема дървена барака от 9 кв. м., като продажната цена, за която е заплатил. Сочи, че продажната цена е цена за земята и за дървената барака, като след изповядване на сделката ответникът Г.П. му предал ключовете на бараката заедно с оригиналните книжа – трасировъчен карнет, одобрен архитектурен проект и други, с уговорката купувачът К.К. да построи за себе си и да реализира със свои средства строеж – едноетажна стопанска постройка с площ 35 кв. м., по силата на издадено разрешение за строеж от 2013 година на продавача Г.П.. Ищецът твърди, че построил масивната сграда с площ 35 кв. м., пригодена за живеене, която обитава и до днес и ползва за жилищни нужди, като преди започване на строежа направил искане за вписването му като изпълнител на строежа, а след това открил партиди за вода и електроенергия на свое име, както и декларирал имота в Община Кърджали и заплащал дължимите данъци и такси за притежаваната от него поземлена част от имота, ведно с построената в него сграда. Заявява, че едноетажната масивна сграда в северозападната част на имота, с площ 35 кв. м., счита за своя собственост по силата на покупка и извършено строителство през 2017 година. Извежда правния си интерес от предявяване на иска във връзка с образуваното гр. дело № 455/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали за делба на поземления имот, в който процес ответникът Г.П. твърдял, че той е построил процесната сградата от 35 кв. м. и че тя е негова собственост. Моли, съдът да признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът К.К. е собственик на едноетажна масивна сграда с площ 35 кв. м., построена от него в северозападната част на поземлен имот 40909.15.4 по кадастралната карта и регистри на Община Кърджали, в местността „Кьош дере“, с площ 1637 кв. м. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Я.П., с който намира иска за неоснователен и недоказан, като оспорва изложените в исковата молба обстоятелства. Твърди, че ищецът не е изградил стопанска постройка от 35 кв. м. през 2017 година, а че ответникът Г.П. е построил през есента на 2013 година – едноетажна стопанска постройка с площ 35 кв. м., с дървена конструкция , състояща се от две стаи, баня с тоалетна и коридор, като в обекта е имало вода, но не е бил електрифициран. Твърди, че изградената селскостопанска постройка е декларирана в Община Кърджали от ответника Г.П. и същият заплащал данък за нея, както и че в целия процес по изграждане на стопанската постройка лично ответникът Я.П. взел участие. Твърди, че в преддоговорените отношения с ищеца, участвал по пълномощие на сина си Г.Я.П., като преди да се подпише окончателния нотариален акт, ищецът К.К. и ответникът Я.П., като пълномощник, сключили предварителен договор от 08.08.2017 г. за това, че К.К. закупува 500 кв. м., ведно със застроената  ½ едноетажна стопанска постройка в имот 40909.15.4 за съхраняване на селскостопанска продукция, като пътят определен от Община Кърджали и земята над водопровода са извън тези 500 кв. м. Твърди, че със съгласие на страните, в тази скица се предвиждало след продажбата на имота и след евентуално извършване на дарение на идеални части на ответника Я.П., да бъде извършена доброволна делба, като имотът бил ситуиран  на три дяла: дял А – 437 кв. м. на Я.П., дял Б – 500 кв. м. на К.К. и дял С- 700 кв. м. за Г.П.. Бъдещите собственици се съгласили да оставят равни части от южния, от към реката край на парцелите, от където да преминава пътя и от където за всички да се осигури достъп до всички имоти, съгласно приложената към предварителния договор скица. Твърди, че този предварителен договор бил предоставен на ответника Я.П., попълнен с печатния и ръкописния текст, като той държал да се допишат само цитираните в договора документи, след което с ищеца К.К. го подписали. Твърди, че преди нотариалното изповядване на окончателната сделка, ищецът К.К. отказал да закупи ½ стопанска постройка и заявил, че ще построи друга нова постройка в дял Б, съгласно скицата към предварителния договор, поради което закупил само идеални части от 500 кв. м., но тъй като нямал къде да живее, поискал до построяване на своя стопанска постройка да живее в намиращата се в имота стопанска постройка от 35 кв. м. на Г.П., който му разрешил да ползва помещението за съхраняване на селскостопанската продукция и инвентара, а именно: стаята в дясно при влизане от входа (югоизточна страна). Стаята в ляво от входа (северозападна страна) била обзаведена с две легла и маса, като била заключена, тъй като вътре се намирала цялата папка с разрешението за строежа на селскостопанската постройка. След около 2 месеца установили, че ищецът К.К. се самонастанил в заключената стая, съборил стаята с инвентара (югоизточна страна) и върху същите основи, вместо дървени стени направил тухлени стени зидани напряко, което изменение и строеж ищецът К.К. извършил без знание и съгласие на собствениците и без да има разрешение за това. Твърди се, че едноетажната стопанска постройка с площ 35 кв. м. в съсобствения поземлен имот съществувала и била построена от Г.П. преди ищецът К.К. да закупи 500 кв. м. от този поземлен имот, а последния се настанил в съществуваща стопанска постройка. Моли искът на К.К. да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Г.Я.П., с който същият намира иска за неоснователен и недоказан. Също оспорва обстоятелствата изложени в исковата част, като твърди, че ищецът не е изградил стопанска постройка от 35 кв. м. през 2017 година. Твърди, че лично построил едноетажната стопанска постройка от 35 кв. м. през есента на 2013 година, състояща се от две стаи, баня с тоалетна и коридор, като вода в обекта е имало, а партида за електроенергия не била открита.  Твърди, че изградената селскостопанска постройка е декларирал в Община Кърджали и заплащал данък. Твърди, че на 21.08.2017 г. ищецът К.К. придобил 500/1637 идеални части от поземлен имот 40909.15.4, описан в исковата молба, като преди да се сключи окончателния нотариален акт, бил подписан предварителен договор от 08.08.2017 г., в който К.К. заявил, че купува 500 кв. м., ведно с построената ½ едноетажната стопанска постройка в процесния имот, т.е. в поземлен имот 40909.15.4 за съхраняване на селскостопанска продукция. Твърди, че при сключване на окончателния договор, ищецът К. отказал да закупи стопанската постройка и заявил, че ще си построи друга, но тъй като нямал къде да живее, поискал до построяване на своя стопанска постройка да живее в построената от ответника Я.П. стопанска постройка от 35 кв. м. в имота, поради което той му предоставил за временно ползване помещението за съхраняване на селскостопанска продукция, в стаята в дясно при влизане от входа (югоизточна страна), а другата стая в ляво от входа (северозападна страна) била обзаведена с две легла и била заключена,  като вътре се намирала цялата папка с документация и разрешението за строежа на селскостопанската постройка била заключена. След около 2 месеца разбрал, че ищецът се самонастанил в заключената стая, съборил стаята с инвентара (югоизточна страна) и върху същите основи, вместо дървени стени направил тухлени стени зидани напряко, което изменение и строеж ищецът К.К. извършил без знание и съгласие на собствениците и без да има разрешение за това. Твърди, че по одобрени проекти и издадено разрешение за строеж № 128 от 04.07.2013 г. на Община Кърджали в съсобствения поземлен имот изградил през есента на 2013 година – едноетажната стопанска постройка с площ 35 кв. м., в която ищецът К.К. се настанил в последствие. Моли искът да бъде отхвърлен, като претендира направените по делото разноски.

В производството е предявен и приет за разглеждане насрещен иск от Г.Я.П. срещу К.К.К., с който предявява положителен установителен иск, за установяване по отношение на ответника по насрещния иск К.К.К., че Г.Я.П. е собственик на едноетажна масивна стопанска постройка с площ 35 кв. м., поземлен имот с идентификатор 40909.15.4 по кадастралната карта и регистри на гр. Кърджали и местност „Кьош дере“ на основание покупка на земята и извършено строителство въз основа на разрешение за строеж № 128 от 04.07.2013 г. на Община Кърджали през 2013г. Твърди се в насрещния иск, че построил процесната сграда през есента на 2013 година, като партидата за вода е открита на името на насрещния ищец, а партида за електроенергия е нямало, като в последствие през есента на 2017 година с негово съгласие тя била открита на името на К.К.К.. Изградената селскостопанска постройка декларирал в Община Кърджали и заплащал данъци. Преди това бил сключен предварителен договор, в който било вписано, че К.К.К. ще закупи и ½ едноетажната стопанска постройка, но в последствие се отказал. Тъй като нямал къде да живее поискал до построяване на своя стопанска постройка да живее в построената от насрещния ищец Г.П. стопанска постройка от 35 кв. м., но след около 2 месеца насрещният ищец разбрал, че К.К. се самонастанил, като съборил югоизточната стая, стаята с инвентара и санитарното помещение и върху същите основи вместо дървените стени направил тухлени стени зидани напряко, което извършил без знанието на насрещния ищец Г.П. и без негово съгласие. Моли да бъде установено по отношение на К.К., че Г.П. е собственик на 35 кв. м. – едноетажната стопанска постройка, в процесния имот.

 В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника по насрещния иск, който намира иска за недопустим и неоснователен, като сочи, че е закупил 500 кв. м. от поземления имот от насрещния ищец Г.П.  през 2017 година с уговорката, че заплаща и получава, тогава необитаема дървена барака от 9 кв. м. и при изповядване на сделката насрещния ищец Г.П. му предал ключовете за бараката заедно с оригиналните книжа – трасировъчен карнет, одобрен архитектурен проект, с уговорката К.К. да си построи и да реализира със свои средства и лично за себе си строеж – едноетажна стопанска постройка с площ 35 кв. м., по силата на издадено през 2013 година разрешение за строеж. Счита иска за недопустим и неоснователен. Претендира разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото са признати за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че ищецът К.К. е собственик на 500 кв. м. от поземлен имот 40909.15.4, целият с площ 1637 кв. м., по силата на договор за продажба,сключен в нотариална форма; че ответникът Г.П. е собственик на 700 кв. м. от посочения поземлен, с придобивно основание – продажба през 1999 година и продажба през 2010 година, сключени в нотариална форма, както и че ответникът Я.Г.П. е собственик на 437 кв. м. от поземлен имот 40909.15.4, в местността „Кьош дере“, целият с площ 1637 кв. м., по силата  на договор за дарение от 2018 година, сключен в нотариална форма.

От приобщените по делото писмени доказателства, се установява, че с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №49/07.06.1999г., том I, дело № 1077/1999г. на Нотаруис с №  279 по РНК, ответникът по първоначалния иск Г.Я.П. заедно с А.Ж.Д. закупили дворно място с пл.сн. № 10 по неодобрения кадастрален план  на гр.Кърджали за 1969г., находящо се м.Кьош дере, в землището на гр.Кърджали, ЕКНМ 40909, цялото с площ 1 637.50 кв.м., при граници: запад- имот с пл.сн. № 11, юг-дере, северозапад- имот с пл.сн. № 10а, североизток-имот  с пл.сн. № 9 и с пл.сн. № 8, за което продавачът се легитимирал с посочения нотариален акт от 1991г. и договор за доброволна делба от 1999г.

С Нотариален акт за продажба на недвижим имот №38/26.10.2010г., том 6 , дело № 990/2010г. на нотаруис с №  020 по РНК, Г.Я.П. закупил от А.Ж.Д. 1/2 идеална част от имота, индивидуализиран като поземлен имот с идентификатор 40909.15.4 по КК на гр.Кърджали от 2006г., с посочено трайно предназначение на територията: земеделска и начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, при граници на имота по скица: поземлен имот 40909.15.8,  поземлен имот 40909.15.5,   поземлен имот 40909.15.1,  поземлен имот 40909.15.2 и поземлен имот 40909.15.3.

Поземленият имот е деклариран от Г.Я.П. на основание чл.14 от ЗМДТ на дата 29.10.2010г., като в декларацията е включена и селскостопанска постройка сграда от 35 кв.м.

На ответника по първоначалния иск Г.Я.П. в качеството му на собственик е издадено разрешение за строеж №  128/04.07.2013г., с което на основание чл.148, ал.2 от ЗУТ му се разрешава да построи съгласно приети с протокол №  10 решение 22 на ЕСУТ от 12.06.2013г. и одобрени от арх.П.Назърова проекти на основание чл.145 от ЗУТ обект: Едноетажна стопанска постройка в поземлен имот с идентификатор №  40909.15.4 в м.Кьош дере, гр.Кърджали, представляващ обект пета категория, подлежащ на регистрация по реда на чл.177 от ЗУТ в отдел „АСУТ“ при Община Кърджали. Представен е архитектурен проект, одобрен на 12.06.2013г., и скица на имота с отбелязване на Гл.архитект на дата 18.06.2012г. за застрояване на едноетажна стопанска постройка с площ до 35 кв.м. за съхранение на селскостопанска продукция и помещения за обитаване на основание чл.2, ал.1 т.1 от Наредба №  2 за застрояване в земеделски земи. По проект сградата е масивна с размери 3.5 м. на 10 м., състояща се от стая, склад, санитарно помещение и коридор.

С Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 59/21.08.2017г., том 5, дело № 17755/2017г. на нотаруис с №  020 по РНК, ответникът Г.Я.П. продал на ищеца по първоначалния иск К.К.К. 500/1637 идеални части от поземлен имот с идентификатор 40909.15.4 по КК на гр.Кърджали от 2006г., с посочено трайно предназначение на територията: земеделска и начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, при граници на имота, идентични с горепосочените.

На 30.01.2018г. К.К.К. декларирал по реда на чл.14 от ЗМДТ освен придобиване на поземления имот и селскостопанска постройка на един надземен етаж със застроена площ 35 кв.

Със Заповед № 7/13.03.2018г. на Гл.архитект на Община Кърджали в издаденото разрешение за строеж №  128/04.07.2013г. на Г.Я.П. като възложител е вписан и К.К.К.. Мотивите за това, посочени  в заповедта, се основават на постъпило заявление от К.К.К. и Л.Р.К. на 12.03.2018г. и представен от тях Нотариален акт № 59, том 5, дело № 819/2017г. Видно от отбелязването в самата заповед, същата е съобщена на К.К.К. и на Г.Я.П..

С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 94/22.08.2018г., том I, дело № 1298/2018г. на Нотаруис с №  204 по РНК,  Г.Я.П. дарява на другия ответник по първоначалния иск Я.Г.П. 437/1637 идеални части от поземления имот.

На 19.10.2018 г. е сключен договор за присъединяване обекти на клиенти към електроразпределителната мрежа на "Електроразпределение Юг" ЕАД, сключен между електроразпределителното дружество и ищеца К.К.К. за присъединяване на обект:стопанска постойка с местонахождение гр.Кърджали, имот: ПРН 40909.15.4

От представено Удостоверение изх. №2121/26.06.2018 г. от "ВиК" ООД се установява, че ищеца няма неплатени задължения по партида 408/164 и абонатен №1031793, като в отчетната книга за абонатен №1027910 е зачеркнато името на Г.П. и е вписано това на К.К..

Съгласно Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 08.08.2017 г., сключен между Я.П. /като продавач/ и К.К. /като купувач/,  продавачът се задължава да прехвърли на купувача: 500 кв.м. в едно с застроена ½ едноетажна стопанска постройка в имот с№ 40909.15.4

От представени платежни нареждения се установява, че ответника по първоначалния иск е заплащал данък имот за период 2013 г.-2017 г. за имот с партиден номер:7302182485002, като за 2018 г. и 2019 г. е заплатен данък за имот:земя и сграда с партиден номер:7302182485002.

На 19.10.2017 г. е сключен предварителен договор между "Електроразпределение Юг" ЕАД и Г.Я.П. за присъединяване на обект:стопанска постойка с местонахождение гр.Кърджали, имот: ПРН 40909.15.4

От приетите по делото квитанции от К.К.К. за палтени данъци и такси за ток и вода за периода 2017 г.-2021 г., се установява, че същия е заплащал тези за разходи за процесния имот.

Видно от влязло в сила Решение № 577/05.12.2019г. по гр.дело № 455/2019г. ,по описа на PC Кърджали е допусната делба  на поземлен имот с идентификатор 40909.15.4 по КККР на град Кърджали, одобрени със Заповед № РД-18- 66/18.10.2006г. на изп. директор на агенция по кадастъра, находящ се в урбанизираната територия на гр. Кърджали, местност „Кьош дере“, целия с площ 1 637.50 кв., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, трета категория, с граници: поземлени имоти с идентификатори: 40909.15.8,40909.15.5,40909.15.1,40909.15.2 и 40909.15.3, между: Г.Я.П., Я.Г.П. и К.К.К. при дяловете - 700/1637 идеални части за Г.Я.П., 437/1637 идеални части за Я.Г.П. и 500/1637 идеални части за К.К.К..

От показанията на св. А.К., се установява, че ищецът К. е закупил имот до „Кош дере“ през 2017 година, като свидетелят е видял имота непосредствено след закупуването му и в същия не е имало къща, а дървена барака. Свидетеля сочи, че К. е построил от тухли малка сграда, около 40 кв. м.,която е завършил в края на същата година след закупуване на имота.

От показанията на св. Т.С., се установява, че той е построил къща на ищеца К.К., която се намира срещу течението „Кьош дере“. Съгласно показанията на свидетеля ищецът му възложил да построи тази къща през 2017 година, като същия я изградил с бетон и тухли. Свидетеля завява, че само К. му е възложил изграждането на сградата, той е бил възложител и е заплащал необходимите материали и труд. Свидетеля сочи, че стоежа на сградата отнел около 3 месеца, като е изградил една стая за живеене, малко коридорче 2 на 2, баня и тоалетна, като основите на сградата са с желязо и бетон. Свидетеля заявява, че в сградата, която е построил не е имало ток, но е била водоснабдена. Свидетеля сочи, че на мястото, на което е построил сградата не е имало друга дървена сграда, нито останки от друга сграда, като свидетеля е изкопал основите на новата сграда и ги налял с желязо-бетон.

От показанията на св. Л.К.се установява, че са съпрузи с ищеца К.К. и през 2017 г. са закупили 500 кв.м. от процесния поземлен имот, като договорката с Я.П. била да се продаде и дървената барака в имота, за която заплатили също продажната цена, но която не била включена в нотариалния акт, тъй като била селскостопанска постройка.

От показанията на св. З.К. се установява, че същата е посредничила при сключване на предварителен договор по повод продажбата на процесния имот от ответника Г.П., чрез пълномощника Я.П. на ищеца К.К., като свидетелката заявява, че намерението на страните било да се прехвърли освен земята и намиращата в поземления имот дървена барака, като не е имало договорка да се прехвърли ½ от бараката, а цялата барака и съответните идеални части от земята.

От показанията на св.Г.Р., се установява, че през 2013 г., заедно с баща си е построил на ответника по първоначалния иск Г.П. на дървена основа, нещо като барака. Свидетеля заявява, че разположението на бараката било по план, като изградили малки фундаментчета, направили бетонни колони върху неогредоред и на дървена основа. Свидетеля заявява, че са направили две стаи и коридор, а отсреща тоалетна и баня. Стените от вътрешната страна били от юесби-пресовани дървени плоскости, а покрива бил с ондулин. Свидетеля сочи, че постройката, която изградили била около 33 кв.м. или 35 кв.м. Пода в постройката бил изпъленен с дюшеме.

От показанията на св. Р.М., се установява, че през 2013 година Г.П. направил дървена постройка /барака/с две стаи, коридор, баня и тоалетна през 2013 г., като той помогнал за покрива. Свидетеля заявява, че това което е построено през 2013 година и това, което е сега там е същото, но има направени подобрения. Свидетеля сочи, че сградата от 2013 година е съборена и е построена нова.

Свидетеля А.П. /син на Я.П./, заявява, че през 2013 година  е построена постройка от около 35 кв.м. – 40 кв.м. от дървен материал, с основи  от бетон, като по информация на свидетеля дървената постройка не е била предмет на сделката с К.К..

От показанията на св. П.П. /приятел на св.А.П./, се установява, че е ходил в имот в „Кьош дере“, който представлява малка постройка през 2014 година – 2015 година, като от тогава не е посещавал имота.

От заключението на СГЕ се установява, че в предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот от 08.08.2017 г. не се налице поправки, добавки, зачерквания и манипулации по съдържанието, като саморъчния подпис  срещу "продавач" в договора е положен от Я.Г.П., а саморъчния подпис срещу "купувач" в договора е положен от К.К.К..

От основното и допълнителното заключение на СТЕ, се установява, че към настоящия момент в поземления имот има изградени сграда и постройка, в северозападната част на имота, като масивната едноетажна сграда  с „надземен етаж” е със застроена площ, съгласно ДР на ЗУТ § 5 т.15 от 25.125 м2, като пода е изпълнен с бетонова настилка и замазан с циментова замазка и положена настилка, неизмазани тухлени стени, дървена покривна конструкция, с двускатен покрив, покрита с ондулин. Характерът на застрояване, съгласно чл.23,ал.1,т.1 от ЗУТ е ниско застрояване за масивна едноетажна сграда. Съгласно заключението на ВЛ, процесната сграда представлява строеж - пета „а“ категория, като съгласно критериите, установени в чл.137, ал.1,точка 5 “а“ от ЗУТ и Наредба № 1 от 30.07.2003 год., за номенклатурата на видовете строежи сградата попада в приложното поле на чл.137, ал.1,точка 5 от ЗУТ, респективно в чл. 10, ал.1, точка 2 от Наредба №1 от 30.07.2003 год., за номенклатурата на видовете строежи. Обекта може да се квалифицира и по Наредба 3 от 28.04.2005 год. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри с код 450-сгради селскостопански обслужващи, или с код 451-сгради битови, или с код 452-сгради с друго предназначение. ВЛ дават заключение, че изграждането отговаря частично на строителните правила и норми по ЗУТ. Строежът който е установен на място е частично идентичен с този, за който са издадени строителни книжа във вид на инвестиционен проект, на основание чл.145, ал.1 от ЗУТ. Основание за това твърдение е разликата в размерите на сградата и отстоянието от северната вътрешна регулационна линия която е 2.60м., а съгласно Наредба № 2 за застрояване в земеделски земи се указва, че разстоянието на сградите, постройките и съоръженията от границите между два съседни имота при свободно застрояване трябва да бъде най-малко 3 м. Вещите лица посочват, че отклоненията в случая не са значителни, поради факта, че разстоянието до страничната регулационна линия надвишава с 0,4 м. допустимото. Общата квадратура надвишава с 0,839кв.м. разрешената по проект, което е в рамките на 2,39%.

Съгласно ДР на ЗКИР § 1 точка 1 „б“ масивната едноетажна сграда е самостоятелен строеж на основното или на допълващото застрояване по Закона за устройство на територията, трайно прикрепен към земята, с отделени от външната среда организирани вътрешни пространства и с функционално предназначение съгласно класификатора, определен с Наредбата по чл. 31 и представлява самостоятелна сграда. ВЛ дават заключение, че паянтовата едноетажна стопанска постройка е с размери 3,49м*3,07м и квадратура 10,714 кв.м., като техническото описание на обекта е следното:дървени основи,с дървени колони фундирани в 10 литрови бутилки от минерална вода ,под-дървена конструкция покрит с фазерни плоскости и на места с дъсчено покритие,стени-дървени от външна страна,гипсокартон от вътрешна страна с разстояние между тях 4-5см, дограма дървена на единично стъкло,таван дъсчена обшивка, боядисване по обшивка, дървена покривна конструкция, двускатен покрив покрит с вълнообразен ондулин. Съгласно заключението тройната СТЕ паянтовата стопанска постройка според характера на изграждането е строеж по смисъла на закона. Изграждането отговаря на строителните правила и норми по ЗУТ (има одобрен проект и разрешение за строеж).Технологично тя е свързана нетрайно със земната основа, и не е изпълнена така както е дадено по проект (липсват масивни ивични стоманобетонови основи),на места дървените греди от скелета са прогнили и имат нужда от подмяна. Паянтовата стопанска постройка представлява самостоятелен обект. Съгласно заключението на ВЛ в имота съществуват дървена паянтова стопанска постройка и масивна едноетажна сграда, които  са две отделни постройки,с разстояние между тях от 18см. до 20см.

При излушване на заключението на тройната СТЕ, вещите лица заявяват, че паянтовата едноетажна стопанска постройка не може да бъде обект на кадастъра, който да бъде нанесен със самостоятелен идентификатор, като другата сграда може да бъде обект на кадастъра, представлява недвижим имот и е трайно прикрепена към земята, а паянтовата постройка не е трайно прикрепена към земята.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна  следното:

По първоначалния иск:

Съдът е сезиран с установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.92 от Закон за собствеността.

Съгласно разпределената доказателствена тежест с доклада по чл.146 от ГПК, в тежест на ищеца е да установи, че след закупуване на 500 кв. м. от поземления имот е изградил едноетажна масивна сграда с площ 35 кв. м. в северозападната част на поземления имот.

Съдът намира, че ищецът установи в условията на пълно и главно доказване подлежащите на доказване факти, поради което предявения иск следва да се уважи като основателен и доказан. От събраните по делото доказателства се установи по категоричен начин, че ищеца К.К. е изградил в имота процесната масивната едноетажна сграда след закупуването на 500 кв. м. от поземления имот в северозападната част на същия. В тази насока съдът кредитира  заключението на тройната СТЕ и Заповед № 7/13.03.2018г. на гл.архитект на Община Кърджали, съгласно която в издаденото разрешение за строеж №  128/04.07.2013г. на Г.Я.П. като възложител е вписан и К.К.К., другите приобщени по делото писмени доказателства /разрешение за строеж, трасировъчен карнет, проект за едноетажна стопанска постройка и др./, както и събраните по делото гласни доказателства, посредством разпита на св. А.К.,  св. Т.С., св. Л.К., св. З.К. като съдът кредитира като обективни, последователни и кореспондиращи си с другите доказателства по делото. Всички те в съпкупност установяват, че ищеца е изградил масивната едноетажна сграда  с „надземен етаж”, като съгласно заключението на тройната СТЕ, съществуващата в поземления имот сградата  е със застроена площ от 25.125 м2, поради което съдът следва да признае ищеца за собственик на масивната сграда, съобразно установената площ от заключението на тройната СТЕ. Тези обстоятелства се установят до известна степен и от показанията на втората група свидетели, посочени от страна на ответниците, които в показанията си свидетелстват за изградена постройка /барака/ през 2013 г. от ответника Г.П., а не за масивна едноетажна сграда. По делото категорично се установи, че св. Т.С., е построил къща на ищеца К.К., която се намира срещу течението „Кьош дере“ през 2017 година, като същия я е изградил с бетон и тухли, т.е. съставлява масивна постройка, трайно прикрепена към земята. По делото безспорно се установи, че към настоящия момент не съществува изградена постройка от ответника Г.П., построена от него през 2013 г., като съгласно показанията на св.Р.М. сградата от 2013 година е съборена и е построена нова. Следва да се отбележи, че страните не твърдят собственост и не заявяват претенции по отношение на установената в поземления имот дървена паянтова стопанска постройка от 10,714 кв.м., съгласно заключението на тройната СТЕ, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока. По делото безспорно се установи, че след изграждене на сградата ищецът е декларирал и е заплащал дължимите данъци и консумативи за електоенергия и вода.

Съдът приема, че ищецът е станал изключителен собственик на сградата и поради следното:

Действително съгласно нормата на чл. 183, ал. 1 от ЗУТ, в съсобствен урегулиран поземлен имот може да се извърши нов строеж, надстрояване или пристрояване от един или повече съсобственици въз основа на договор в нотариална форма с останалите собственици, какъвто безспорно в случая не е сключен между съсобствениците.

Съдът намира, че случая е приложима разпоредбата на чл.183, ал.4 от ЗУТ. Нормата на чл. 183, ал.4 ЗУТ е публикувана в ДВ, бр. 17 от 06.03.2009 г. и в сила от 10.03.2009 г. Съгласно същата, за издаване на разрешение за нов строеж, съответно за надстрояване или за пристрояване в съсобствен имот, предназначен за ниско жилищно или вилно застрояване, не се изисква съгласие от останалите съсобственици в случаите, когато те са реализирали, започнали са или имат права за съответното строителство в имота. Нормата е специална, изключва приложението на принципа на приращението, вложен в чл. 92 ЗС и урежда условията за издаване на административен акт – разрешение за строеж в предвидените хипотези. Предпоставките за приложението й са: имотът да е съсобствен, да е отреден за нискоетажно жилищно строителство. Текстът не съдържа ограничение относно това на какво основание е възникнала съсобствеността върху дворното място. Уредени са три хипотези. Първата е когато останалите съсобственици на този, който иска да се снабди със строително разрешение, за да изгради самостоятелен обект на правото на собственост, са реализирали строителство за себе си. Втората хипотеза е когато те са започнали да строят обекти за себе си. Третата хипотеза е налице когато останалите съсобственици имат право да реализират такова строителство. При наличие на някоя от тези хипотези, разрешение за строеж за изграждане на нов обект на собственост може да се издаде на заявилият искането и без съгласието на останалите съсобственици на дворното място, защото те вече са се възползвали, възползват се, или биха могли да се възползват от възможността да придобият самостоятелни обекти на правото на собственост чрез застрояване. Тъй като нормата е материално правна, на която законодателят не е придал обратно действие, тя намира приложение и в трите хипотези, само към заявления за издаване на строително разрешение за новото строителство, без съгласието на съсобствениците, направено след влизането й в сила. В административното производство по издаване на разрешението за строеж ще може да се провери дали са налице условията за реализиране на строителство на основание чл. 183, ал.4 ЗУТ, т.е. без съгласието на останалите съсобственици – дали останалите съсобственици са реализирали или реализират строителство на обособен обект за себе си или ако не са, дали ще могат да реализират такова в бъдеще, съобразно предвижданията за застрояване в ПУП. Условията за издаване на административен акт винаги се преценяват по правните норми, който действа към момента на издаването му.

В административното производство по издаване на строително разрешение по чл. 183, ал.4 ЗУТ, останалите съсобственици могат да защитят правата си, включително и чрез жалба и провеждане на пряк съдебно-административен контрол. В този смисъл е Решение №34 от 02.03.2020 г. по гр.дело №1282/2019 г., по описа на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК.

От събраните по делото доказателства се установи, че  със Заповед № 7/13.03.2018г. на гл.архитект на Община Кърджали в издаденото разрешение за строеж № 128/04.07.2013г. на Г.Я.П. като възложител е вписан и К.К.К.. Мотивите за това, посочени в заповедта, се основават на постъпило заявление от К.К.К. и Л.Р.К.на 12.03.2018г. и представения от тях нотариален акт № 59, том 5, дело № 819/2017г. Видно от отбелязването в самата заповед, същата е съобщена на К.К.К. и на Г.Я.П., като по делото не са наведени твърдения и не са представени доказателства заповедта да е оспорвана. При това положение и оглед изложените по-горе съображения, съдът намира, че на ищеца К.К. е надлежно учредено правото на строеж в съсобствения поземлен имот, при наличие на предпоставките на чл. 183, ал.4 ЗУТ, поради което не е било необходимо подписване на писмен договор с нотариална заверка на подписите на съсобствениците.

По насрещия иск

Предявеният насрещен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.92 от Закон за собствеността.

Съгласно разпределената доказателствена тежест по делото, в тежест на ищеца по насрещния иск е да установи, че процесният имот е изграден от него през 2013 година, както и че в изградения от него имот се е самонастанил ищецът К.К. след закупуване на 500 кв. метра от поземления имот, съсобствен на страните, както и че в последствие същият е разрушил югоизточната стая и на нейно място е изградил с тухлени стени строеж. В тежест на ответника по насрещния иск е да установи, че е изградил едноетажна стопанска постройка с площ 35 кв. м. в съсобствения поземлен имот въз основа на издаденото през 2013 година на името на насрещния ищец Г.П., разрешение за строеж.

Съдът намира, че насрещния ищец не установи в условията на пълно и главно доказване подлежащите на доказване факти, съобразно разпределената доказателствена тежест, поради което искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Следва да се отбележи, че по делото не се ангажираха каквито и да било доказателства, който да установят заявените твърдения от насрещния ищец, че К.К. след закупуване на 500 кв. метра от поземления имот, съсобствен на страните, се е самонастанил в съществуващ имот от 35 кв.м. и е разрушил югоизточната стая, като на нейно място да е изградил с тухлени стени строеж. Действително дори да се приеме, че през 2013 г., насрещния ищец е построил постройка от 35 кв.м., то към настоящия момент безспорно се установява, че същата не съществува и няма как да бъде признат Г.П. за собственик на несъществуваща сграда. Доколкото съдът, по изложените по-горе съображения намира, че изградената в имота масивна едноетажна сграда от 25.125 кв.м.. е изградена от К.К. и е негова собственост, то насрещната претенция с идентично претендирано право от ищеца по насрещния иск се явява неоснователна.

При този изход на делото, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответниците са съдебните разноски, направени от ищеца по основния иск в общ размер на 1616лв., от които: 1200лв. за адвокатско възнаграждение, дължима държавна такса в размер на 80 лв., възнаграждения за вещи лица по СГЕ  в размер на 180 лв. и СТЕ в размер на 156 лв., като в тежест на ответника Г.Я.П. следва да се възложат и направените от ищеца разноски по отхвърления насрещния иск, в размер на 1200 лв. за адвокатско възнаграждение.

Съдът намира за неоснователно направеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия по делото от страна на процесуалния представител на ищеца намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение по основния и насрещния иск не е  прекомерно и не подлежи на намаляване, поради което следва да се присъди в претендирания размер.

Водим от горното, съдът

Р  Е  Ш  И:

 

 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, спрямо ответниците Г.Я.П. с ЕГН: ********** и Я.Г.П. с ЕГН: ********** и двамата с постоянен адрес ***, че К.К.К., ЕГН **********, с адрес: *** е собственик на недвижим имот, представляващ: ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА СГРАДА със застроена площ 25.125 кв.м.., построена в северозападната част на ПИ с идентификатор № 40909.15.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Кърджали, общ.Кърджали, с адрес в гр.Кърджали, местност „КЬОШ ДЕРЕ“ с обща площ 1637 кв.м. с начин на трайно ползване „за друг вид застрояване“, при граници на имота: ПИ с идентификатор №40909.15.8, ПИ с идентификатор №40909.15.5, ПИ с идентификатор №40909.15.1, ПИ с идентификатор №40909.15.2 и ПИ с идентификатор №40909.15.3 на основание покупка и извършено строителство.

ОТХВЪРЛЯ предявения насрещен иск за признаване на установено спрямо К.К.К. с адрес,*** 59, с ЕГН **********, че Г.Я.П. ***, с ЕГН **********, е собственик на имот: Едноетажна стопанска постройка с площ от 35 кв.м. в поземлен имот с идентификатор № 40909.15.4, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Кърджали, в местността „Кьош дере“, с начин на трайно ползване „за друг вид застрояване“ , при граници на имота: ПИ с идентификатор № 40909.15.8; ПИ с идентификатор № 40909.15.5; ПИ с идентификатор № 40909.15.1; ПИ с идентификатор № 40909.15.2; ПИ с идентификатор № 40909.15.3; построен през 2013 г. върху имот целият с площ 1637 кв.м, на основание покупка на земята и извършено строителство въз основа на РАЗРЕШЕНИЕ ЗА СТРОЕЖ № 128 от 04.07.2013 г. на Община Кърджали, като неоснователен.

ОСЪЖДА Г.Я.П. с ЕГН: ********** и Я.Г.П. с ЕГН: ********** и двамата с постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ  на К.К.К., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1 616 /хиляда шестстотин и шестнадесет лв./ за направените в хода на производството съдебни разноски.

ОСЪЖДА Г.Я.П. с ЕГН: **********,***, да заплати  на К.К.К., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1200 лв. /хиляда и двеста лева/ за направените в хода на производството съдебни разноски по отвърления насрещен иск за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

  Районен съдия: ……………..