Решение по дело №933/2022 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 258
Дата: 11 ноември 2022 г.
Съдия: Мая Андонова Миленкова
Дело: 20221520200933
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 август 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 258
гр. Кюстендил, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мая Анд. Миленкова
при участието на секретаря Даниела Й. Кирилова
като разгледа докладваното от Мая Анд. Миленкова Административно
наказателно дело № 20221520200933 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Б.
П. С., с ЕГН – ********** от *********** против Наказателно Постановление № 22-1139-
001475/05.08.2022 г. на Началник група в ОД на МВР гр. Кюстендил, сектор „Пътна
полиция“ гр.Кюстендил, с което му е наложено административно наказание "Глоба" в
размер на 200 лв. и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца на
основание чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДП.
Жалбоподателят1, чрез процесуалния си представител поддържа съображения за
това, че нарушението не е осъществено от субективна страна, тъй като не е бил уведомен по
съответния ред от Гаранционния фонд за това, че за автомобила му няма валиден и действащ
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Въз основа на тези
съображения се иска отмяна на наказателното постановление. Прави и искане за присъждане
на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, твърди
, че нарушението е извършено от обективна и субективна страна, че в хода на
производството не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В
заключение се иска постановлението да бъде потвърдено и да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност се прави възражение за
прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
1
Жалбоподателят Б. С. е санкциониран за това, че е управлявал собствения си лек
автомобил – м. „Ауди“, модел „А3“, с рег.№ ********** в гр.************, който
автомобил е бил със служебно прекратена регистрация поради липса на застраховка
„Гражданска отговорност“ от дата 07.07.2022 г.
Нарушението е установено от свидетелите д. В. и К. Д. – служители на сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Кюстендирл, след справка с РСОД и ОДЧ при ОД на
МВР гр.Кюстендил.
За установеното при проверката е съставен АУАН № 693975, върху който с
резолюция от 13.07.2022 г. административнонаказващият орган е прекратил образуваното
производство, на осн. чл. 33, ал.2 от ЗАНН и е изпратил преписката на Районна прокуратура
гр. Кюстетндил.
С Постановление от 03.08.2022 наблюдаващият прокурор е отказал да образува
ДП, приемайки, че не са налице доказателства за наличие на субективен елемент от
престъпление от общ характер.
Въз основа на цитираното постановление на КРП , административнонаказващият
орган е издал атакуваното НП.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към жалбата,
събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства, които са
последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в тяхната
съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 22-1139-001475/05.08.2022 г е издадено от
компетентен орган - от Началника на сектор група в ОДМВР гр. Кюстендил, сектор „пътна
полиция“, упълномощен с министерска заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра
на вътрешните работи и в шестмесечния преклузивен срок по смисъла на чл. 34 от ЗАНН.
Постановлението е било издадено на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, въз основа на
постановление на КРП за отказ да се образува наказателно производство, което е описано в
обстоятелствената част на постановлението.
Налице обаче е съществен порок в НП ,ограничаващ в максимална степен правото
на защита на нарушителя и същевременно възпрепятстващ съда да прецени
съставомерността на деянието, вменено му във вина. Никъде в наказателното постановление
не е посочена датата ,на която се твърди, че е извършено нарушението. Действително в
пледоарията си процесуалния представител на АНО твърди, че липсата на дата на
2
извършване на нарушението е въпрос на техническа грешка, но съдът не може в това
производство да коригира съдържанието на НП, по начин че да става ясно за соченото за
нарушител лице кога е извършил нарушението, за което е привлечен да отговаря . Отделно
от това непосочването на датата на извършване на нарушението ограничава възможността за
преценка дали С. е управлявал автомобила си преди или след датата, на която е прекратена
регистрацията на автомобила .
При анализ на събраните по делото доказателства може да се приеме, че датата, на
която е извършена проверката е 10.07.2022 г. и макар липсата на посочена дата на
извършване на нарушението в самото НП да е основание за отмяната му на процесуално
основание, то съдът намира, че следва да обсъди законосъобразността на издаденото НП
от материална страна.
При липса на посочения вече порок / липса на темпорален реквизит/на НП, оОт
събраните по делото доказателства би могло да се направи извод, че е допуснато нарушение
на чл. 140, ал. 1 от ЗДП, доколкото по безспорен и категоричен начин би било установено,
че въззивникът С. е управлявал автомобил, който е бил с прекратена регистрация.
Разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДП сочи, че служебно се прекратява регистрацията на
ППС, за което е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса
за застраховането, т. е. че не е сключена задължителната застраховка "Гражданска
отговорност", и се уведомява собственика на превозното средство. В случая от
съдържанието на постановлението на КРП се установява, че автомобила именно поради
липса на задължителната застраховка е бил с прекратена регистрация от 07.07.2022 г. Т.е.
ако се приеме, че датата на която е спрян за проверка нарушителят е 10.07.2022 г., за
управляваният от него автомобил не е имало сключена валидна застраховка "Гражданска
отговорност". От постановлението на КРП се установява, че не са били събрани
доказателства за това, че С., макар и собственик на автомобила, е бил уведомен за
прекратяването на договора за застраховка, респективно за служебното прекратяване на
регистрацията. Следвало е да бъде получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574,
ал. 11 от КЗ, както и да е налице уведомяване на собственика на превозното средство за
това, съобразно изричната норма на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и приложимата Наредба № I-45
от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства. В случая доказателства за тези обстоятелства по
преписката не са приложени, като е настъпил единствено факта на прекратена служебна
регистрация за процесния автомобил, като няма данни дали собственикът на автомобила, е
бил уведомен за това. След като не се доказва по безспорен и категоричен начин, че
жалбоподателят, като собственик на автомобила, е уведомен, че служебно е прекратена
регистрацията на автомобила, който е управлявал, то не е изпълнен фактическият състав на
чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, който кумулативно изисква освен прекратяване на регистрацията и
съответното уведомяване.
3
В този смисъл и след като не е доказано, че деянието е извършено от Б. С.
умишлено, то следва извода, че същото не е съставомерно от субективна страна и не
съставлява административно нарушение. В случая следва да се има предвид, че в
административно-наказателния процес виновното поведение на дееца не би могло да се
предполага, а следва да се докаже с всички способи на доказване по НПК и с всички
доказателства и доказателствени средства. По делото не се събраха доказателства за това, че
възивникът виновно е управлявал служебно дерегистрирано превозно средство, което е било
и с поставени на определените за това места регистрационни табели. С. не е санкциониран
за това, че управлява МПС, за което няма сключен договор и действаща застраховка
"Гражданска отговорност", за да се изследва обстоятелството дали е знаел или не, че няма
сключен такъв договор. Той е санкциониран, за това, че управлява автомобил с прекратена
регистрация. Прекратяването на регистрацията на автомобила като последица от липса на
валидна застраховка съставлява сложен фактически състав, включващ задължение и на
прекратяващия регистрацията орган да уведоми собственика, което е визирано в чл. 143, ал.
10 ЗДвП. Когато липсват доказателства собственикът, респективно ползвателя да е
уведомен, то тогава същият няма съзнание за осъществен състав на нарушение.
Поради изложеното до тук съдът намира, че постановлението следва да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно.
С оглед изхода от делото , сторените от жалбоподателя разноски подлежат на
възстановяване от АНО, поради което и съдът ще осъди ОД на МВР гр.Кюстендил да
заплати на Б. С. сума, съгласно приложения по делото договор за правна защита и
съдействие.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 22-1139-001475/05.08.2022 г. на
Началник група в ОД на МВР гр. Кюстендил, сектор „Пътна полиция“ гр.Кюстендил, с
което на Б. П. С., с ЕГН – ********** от **************е наложено административно
наказание "Глоба" в размер на 200 лв. и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6
месеца на основание чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДП.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Кюстендил да заплати на Б. П. С., с ЕГН – ********** от
***************разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 / триста/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК


4
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________

5