Мотиви към присъда N 3 / 18.01.2010г.
година
по НОХД N 668/ 2009г. по описа на РОС.
Русенска окръжна прокуратура е обвинила К.К.И. в това, че за периода от
28.06.2009год. до 04.07.2009год., в гр.Русе, на три пъти, в условията на
продължавано престъпление и опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – дамска
кожена чанта, с намиращите се в нея ключодържател с 6 броя ключове, портмоне
с дебитна карта, лична карта, календар и
сумата от 1,50 лева; дамска чанта с намиращите се в нея 2 броя лични карти, 2
дамски протмонета, мобилен телефон „Нокия”, ключ, пропуск за студенско
общежитие и сумата от 120 лева и дамска чанта, с намиращите се в нея лична
карта, шофьорска книжка, 3 броя ключове, мобилен телефон „Нокия 6125” с 2 броя СИМ карти,
всичко на обща стойност 226,00лева от владението на Н.Ю.С., К.О. Д., С.М.И. и М.Д.Н.
***, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила –
престъпление по чл.199,ал.1,т.4, вр. чл.198,ал.1,вр. чл.26,ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението.
Подсъдимият
К.К.И. признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
изразява съгласие да не се събирт доказателства за тях по реда на чл.371, т.2
от НПК.
Съдът след
преценка на събраните по делото доказателства и съобразно чл.372, ал.4 от НПК, приема
за установена следната фактическа обстановка:
Подс.И. през месец август 2008 година излязъл
от Затвора в гр.Враца, където изтърпявал присъда за извършено от него
престъпление – грабеж в условията на
опасен рецидив. Същия бил условно предсрочно освободен от Затвора, с остатък четири месеца и двадесет и четири
дена и изпитатълен срок по реда на чл.70,ал.6 от НК от шест месеца /определение
на л.79 и 80 от досъд. п/во/. Немного след изтичане на последния срок, считано
от датата на влизане на определението в сила, и независимо от наложените и изтърпени множество и други предходни наказания по присъди, през лятото на 2009г. подс.И. решил отново да извършва такива деяния, като по този начин се снабдява с пари,
както и с други вещи – най - вече
мобилни телефони, които да продава и по този начин да се снабдява с парични
средства. Решил да
ги извършва в тъмната част на
денонощието, като се приближава незабелязано до движещи се по градските улици
момичета и жени и дърпа намиращите се в ръцете или на раменете им дамски чанти. В изпълнение на това свое намерение, подс.К.И. извършил следното:
На 28.06.2009г. около 22,30 часа
свидетелките М.Н. и Р.Н. - нейна
майка, се движили по ул.„Майор Ат. Узунов”, посока река Дунав. М.Н. носела на рамото си розова дамска чанта,
в която се намирали лична карта, шофьорска книжка, ,3 бр. ключове и мобилен
телефон „Нокия 6125”
с две СИМ карти-българска на М-Тел и румънска на „Космоте”. Двете жени били
забелязани от подс.И., който се отзад се доближил
незабелязано към тях, хванал и рязко дръпнал дамската чанта на М.Н.. Дръжката на
чантата се скъсала и тя останал в ръцете на подсъдимия,
който побягнал бързо в обратната посока. Двете свидетелки го видели в гръб,
като забелязали, че е мъж със слабо телосложение, на ръст около 175 см, облечен в тъмна
горна дреха и тъмно сив панталон. Подс.И.
стигнал в района на парка на възрожденците,
където взел от чантата мобилния телефон с двете СИМ карти, а чантата оставил
там. На следващия ден чантата и намиращите се в нея документи и ключове била
върната на пострадалата от непознати момче и момиче. Телефона подсъдимия продал на неустановено лице, а румънската
СИМ карта била предадена доброволно от св.П.Г.А., който я получил от подсъдимия, заедно с другите приложени по делото
веществени доказателства.
Три дни по - късно –
на 01.07.2009 г. подс.И. решил да извърши втори грабеж по
гореописания начин. На тази дата около 22
часа свидетелките Н.С. и П.Н. *** по левия тротоар срещу движението на
автомобилите. Подминавайки ПГ по механотехника и приближавайки спирката на
автобусния транспорт, от неосветена част в близост до жилищен блок към св. С.
се приближил подс.И.. Силно издърпал намиращата се на лявото
й рамо черна кожена дамска чанта. Св. С. се опитала да задържи чантата си, но
не успяла, тъй като последвало ново силно дърпане. Обръщайки се назад двете
свидетелки видели, че чантата е отнета от мъж на ръст около 175 см., облечен със светъл
суичър с дълъг ръкав, с нахлупена ниско над челото качулка на горната дреха. Подс.И. побягнал бързо с отнетата дамска чанта в обратната
на свидетелките посока. Свидетелките информирали органите на полицията за
извършеното престъпление. В чантата на св.С. се намирали 6 броя секретни ключове, платнено портмоне с лична
карта и дебитна карта на банка „ДСК” шишенце наливен парфюм, пудра, огледало и
обикновени слънчеви очила.
На 04.07.2009 г. подс.И. извършил и трети грабеж. На тази дата около 22,30
часа, свидетелките К.О.Д. и С.М.И. – и двете с
българско и турско гражданство и студентки курс в Русенски университет, се
движили по улица Янтра, посока Университета. Движили се покрай изграждаща се
жилищна сграда – ДАВ 5, намираща се на същата улица. Преминавайки покрай
поставени контейнери за смет, иззад
тях изкочил подс.И. и силно дръпнал намиращата се в лявата
ръка на св.И. голяма черна кожена чанта, в която се намирали вещи и на двете
свидетелки. С.И. първоначално помислила, че някой техен познат си прави шега с
тях. Но последвал второ по - силно дърпане, при което ключовете и
мобилния телефон на свидетелката, които държала в себе си паднали на земята. Подсъдимия успял да изскубне чантата от ръката на
свидетелката и побягнал между жилищните блокове. Двете момичета викали „помощ” на турски език и побягнали след него, като св. К.Д.
паднала при преследването на земята и ударила лошо своето коляно. Момичетата не
успели да настигнат подс.И. и той избягъл с чантата, в която се намирали документите на
двете свидетелки, мобилен телефон „Нокия” с капаче и повредена външна антена и
сумата от 120 лв. - 40 лв. на С.М. и 80 лв. на К.Д.. Двете свидетелки не видели лицето
на нападателя си, но запомнили неговия ръст и телосложение – слаб мъж, с ръст
около 175 см.,
облечен със светъл суичър, с качулка на главата, с червен надпис по него.
Подс.И. взел от чантата, паричната сума и мобилния
телефонен апарат и захвърлил чантата с личните документи в Парка на
възрожденците, където тя била намерена от други лица и върната на пострадалите
свидетелки в заведение „Момо” в гр. Русе.
След извършване на деянията подс.И. предлагал част от
отнетите вещи на св.П.Г.А., като му предоставил обикновен телефон „Нокия” и две
СИМ карти – на М-тел и Космоте, наливен парфюм „Рефан”-наполовина пълен. На
08.07.2009 г. му предложил да му продаде и мобилен телефон „Нокия” с капаче, за
който заявил, че бил „думнал” от млада жена в близост до студентските
общежития, като в чантата имало документи и пари около 100 лв., като парите и
телефона взел, а чантата захвърлил в парка. По време на тази среща със св.П.А.,
подс.И. бил облечен в светлосив суичър, с гугла
на главата.
При последвали действия по установяването
извършителя на престъпленията от органите на полицията,
в разговор с полицейски служител - св.Я.Г.,
подс.И. разказал за извръшженото от него деяние на 28.06.2009 г. на ул.„Майор Атанас
Узунов”.
По време на воденото разследване било
извършено и разпознаване, като предадения от подсъдимия светлосив суичър с червен надпис и емблема куче, бил
разпознат като дрехата, с която е бил облечен нападателят, по време на
извършване на описаните
деяния.
Съласно изводите на назначената и
изготвена в първата фаза, съдебна стокова експертиза, стойността на
всички отнети вещи от владението на пострадалите лица в размер на 226,00 лв. От вещите, на техните
собственици, срещу разписка или чрез други лица, били върнати вещи на стойност
38,50 лв.
Тази
фактическа обстановка се установява несъмнено от цялата доказателствена
съвкупност, съобразно чл.373,ал.3 от НПК.
От
събраните доказателства, съдът е стигнал до единствено възможния извод за
виновността на подсъдимия К.К.И. за постановяване на осъдителна присъда спрямо
него.
Предвид
изложеното съдът достигна следните правни изводи:
Подсъдимия К.К.И. е годен субект на престъплението, в което е обвинен,
защото го е извършил като пълнолетен и в състояние на вменяемост.
От обективна и субективна страна К.К.И., осъществил състава на
престъплението по чл.199,ал.1,т.4,вр. чл.198,ал.1,вр. чл.26,ал.1 от НК, като за
периода от 28.06.2009год. до 04.07.2009год., в гр.Русе, на три пъти, в
условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, отнел чужди движими
вещи – дамска кожена чанта, с намиращите се в нея ключодържател с 6 броя
ключове, портмоне с дебитна карта, лична
карта, календар и сумата от 1,50 лева; дамска чанта с намиращите се в нея 2 броя
лични карти, 2 дамски протмонета, мобилен телефон „Нокия”, ключ, пропуск за
студенско общежитие и сумата от 120 лева и дамска чанта, с намиращите се в нея
лична карта, шофьорска книжка, 3 броя ключове, мобилен телефон „Нокия 6125” с 2 броя СИМ карти,
всичко на обща стойност 226,00лева от владението на Н.Ю.С., К.О. Д., С.М.И. и М.Д.Н.
***, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила.
Подсъдимият
И. извъшил три деяния, като всяко от тях осъществило поотделно състав на едно и
също престъпление – грабеж, били извършени в непродължителен период от време – няколко
дена през 2009год., при една и съща обстановка и при еднородност на вината –
пряк умисъл, при което последващите деяния се явявали от обективна и субективна
страна продължение на предшестващите, което обуславя извършването на посоченото
продължавано престъпление.
При всяко от отделните деяния подс.И., изпълнил
съставките на това сложно присвоително престъпление – упражнил принуда при една
от възможните й форми – приложил сила спрямо лицата, носели отнетите чанти –
издърпвайки ги от тях, с оглед отнемането им и вещите, които се окажело, че се
навмират в тях. Всяко от отделните деяния започвало с упражняване на принуда
върху съответната пострадала. Обективираните посредством показанията на всяка
от свидетелките, посочени във факт. обстановка, действия по принуда на
подсъдимия при трите процесни случая, несъмнено доказват, че били в преследване
на целта да отнеме от същите намиращи се в тях движими вещи, което и сторил, по
който начин всяко от деянията, самостоятелно осъществило един и същ състав на
престъпление, било довършвано.
Престъплението било извършено от подс.И. в
условията на "опасен рецидив" по смисъла на чл.29,ал.1,б.”б” от НК –
извръшил престъплението, след като е бил осъждан два пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, като и по двете осъждания не
бил прилаган чл.66 от НК /достатъчни за тази квалификация се явяват осъжданията
по НОХД№ 207/2002год. на РРС и НОХД№ 280/2004г. на РОС - бюлетини на л.76 и 77 от досъд. п/во/, като към
времето на извършване на процесното продължавано престъпление, не били изтекли
пет години от изтърпяване на всяко от наказанията, наложени с тези актове.
От субективна страна
подсъдимият К.К.И. е извършил
престъплението при пряк умисъл – при реализиране на всяко от трите деяния,
съвкупното наличие на които обуславя извършването на продължаваното
престъпление, е съзнавал противообществения характер на извършеното
и неговите общественоопасни последици, целял е настъпването именно на това, което
е било обективирано в поведението му – отнемане
на движими вещи от пострадали лица, посредством прилагане на принуда спрямо тях,
като по този начин именно реализирал намерението си за противозаконно
присвояване на тези вещи. Интелектуалният момент у него е включвал
определени представи относно особеностите, както на въздействието
върху всяка от пострадалите от принудата, която упражнил
върху тях, така и на вредоносния резултат.
Причини за извършването на престъплението – незачитане
на чуждата собственост, желание за облагодетелстване по неправомерен начин,
трайно изграден престъпен начин на живот.
Индивидуализация на
наказанието.
С оглед приложението института на
съкратеното съдебно следствие при хипотезата по чл.371,т.2 от НПК, съобразно
чл.373,ал.2 от НПК, вр. с чл.58а от НК, съдът съобразява, че
в случая в състава на чл.199,ал.1,т.4, вр.
чл.198,ал.1,вр. чл.26,ал.1 от НК, се предвижда наказание лишаване от свобода в
съответни граници по размер и факултативно възможно за налагане по-леко по-вид
наказание /конфискация на имущество/. Или, тъй като не са налице алтернативно
предвидени наказания, правилото по чл.58а от НК повелява, наказанието да се
определи при условията на чл.55 от НК и съответно относимата в случая хипотеза по
чл.55,ал.1,т.1 от НК – в границите на наказанието лишаване от свобода по размер
от три месеца /чл.39,ал.1 от НК/ до такъв по-малък от пет години. При
индивидуализация размера на наказанието в тези рамки съдът отчита като отегчаващи отговорността обстоятелства:
наличието на множество
предходни осъждания за
престъпления от общ характер, извършени от подс.И. (извън двете, горепосочени, обуславящи извършването на процесното престъпление
в условията на „опасен рецидив”), а именно – 9 осъждания, като за никое не е настъпила реабилитация или амнистирано.
Видно от данните в бюлетините за съдимост – л.67 до 75 от досъд. п/во, с тези
актове отговорността му била ангажирана за извършвани престъпления в
продължителен период от нерви – обхваща периода от 1983 до 2003год., с първия
по време бил приложен института и на условното осъждане – пет от сулчаите били
в условията на опасен рецидив, а три – представлявали продължавано престъпление и основно с обект
собствеността на гражданите, както и такова срещу обществените отношения,
свързани с транспорта. Като друго отегчаващо обстоятелство съдът отчита и факта
на невъзстановяване на част от предмета на процесното продължавано престъпление
(като следва да се отчете, че
взстановяването на друга част било извън волята на подсъдимия) - като отегчаващо вината обстоятелство
съдът отчита самопризнанието, констатирано като поведение посредством доказателвената
съвкупност и относно момента на първоначалните полицейски действия по
установяване на извършителя /с което в определена степен съдействал за
разкриването на цялостната си деятелност/. Формално преценено, налице е превес
на оттегчаващите вината обстоятелства, обуславящо определяне наказанието по
размер на средата на предвиденото. Наред с това съдът отчита като допълително обстоятелство, свидетелстващо за
по-високата обществена опасност на И. като деец, от обичайната за подобни
извършители на престъпления, факта, че подс.И. извършил процесното престъпление малко време след изтичане на
изпитателен срок по постановено УПО по изтърпявано ефективно наказание лишаване
от свобода по последното му по време осъждане (с Определение № 1181/15.08.08г.
по ЧНД № 20081400200364/08г. на Окръжен съд – Враца - л.79 и 80 от досъд. п/во), което и извън факта на
предходните осъждания на И., е категорична илюстрация за извода, че наложените
му до момента и изтърпявани наказания, не постиганли както и изисква законодателя
целите по чл.36 от НК и основно – процесното престъпление се явява само поредна
проява на вече изградена
престъпна личност. При
тези обстоятелства, съдът
намира, че наказанието лишаване от свобода следва да се определи по размер над средата на предвиденото в случая съобразно горепосочените
разпоредби, а именно ТРИ ГОДИНИ И ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Този размер съдът счита за адекватен за
постигане целите на наказанието и най – вече от тях, за този период от време на
подс.И. да се отнеме възможността да върши
престъпления и в достатъчен период от време да обмисли предстоящото си
поведение. Това наказание следва да се изтърпи ефективно от подс.И., както предвид размера му, така и предвид миналите му
осъждания, при първоначален строг режим, в затворническо заведение от
закрит тип, съгласно правилата по чл.41,ал.6 от НК,
вр. с чл.61,т.2,вр . с чл.60,ал.1 от ЗИНЗС.
Следва вещественото доказателство
- 1 бр. СИМ карта „Картела Космоте”с фабр.№ 8940030708733596911, да се върне на
собственика му - свидетелката М.Д.Н., вещественото доказателство 1 брой празно
шише от парфюм „Рефан” – на собственика му Н.Ю.С. и вещественото доказателство
1 брой мобилен телефон, марка „Нокия”, модел 6020, сер.№ 356240002339002 – на
собственика му - П.Г.А..
Вещественото доказателство, за
което в доказателствената съвкупност липсва информация за собственост - СИМ
карта „М-тел” Прима с фабр.№ 087083337598, следва да остане по делото.
На основание чл.59,ал.1 от НК, следва да се
постанови приспадане при изпълнение на наказанието лишаване от свобода,
времето, през което подс. К.К.И. е
бил задържан, считано от 10.07.2009год. до началото на изпълнение на присъдата.
Подсъдимия
следва да заплати направените в наказателното производство разноски.
Мотивиран така, съдът се произнесе с присъдата си.
Окръжен съдия: