Р Е Ш
Е Н И Е №
Гр. Сливен, 01.12.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенският районен съд, наказателна
колегия, в публично заседание на девети ноември през две хиляди и двадесета
година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА МАРИНОВ
при секретаря ХРИСТИНА
ПАНАЙОТОВА като разгледа докладваното от председателя АНД №886 по описа за
2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по повод жалба от М.С.М. против НП №20-
0804- 001116/02.05.2020г. на Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- Сливен, с което на
жалбоподателя на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП са наложени наказания „Глоба”
в размер на 750 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от ТРИ месеца
за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от същия закон и на основание чл.183,
ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 10 лева за
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Моли обжалваното наказателно
постановление да бъде отменено.
Жалбоподателят
редовно и своевременно призован не се явява в съдебно заседание. Изпраща
упълномощен процесуален представител, който счита наказателното постановление
за незаконосъобразно и моли съда да го отмени.
В
съдебно заседание органът, издал обжалваното наказателно постановление редовно
и своевременно призован не изпраща свой представител и не изразява становище по
жалбата.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и
поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На
06.04.2020г. служител от сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- Сливен, Б.Ж. извършвал
проверка на движещите се автомобили по бул. „Стефан Стамболов“ в гр. Сливен. Той
се намирал срещу пазарчето на кв. „Дружба“ посока бул. „Бургаско шосе“. В 16 часа,
41 минути и 01 секунди в посока бул. „Бургаско шосе“ преминал лек автомобил „Опел
Астра” с рег. №СН 5152 АС. Скоростта на моторното превозно средство била
отчетена от преносима система за видеоконтрол АТСС ARH CAM S1 с №11743сс. Автомобилът
бил засечен, че се движи със скорост от 111 км/час при максимално допустима
скорост за населено място до 50 км/час. Впоследствие бил обработен клипа и
скоростта била редуцирана с 3% в наказуема скорост от 107 км/час, т. е. с
превишение от 57 км/час. Св. Б.Ж. прегледал записа и потърсил съдействие от
дежурния в РУ на МВР- Сливен за издирване на водача. В това време служители от
РУ на МВР- Сливен извършвали обход във връзка с епидемичната обстановка на кв.
„Дружба“. Те открили жалбоподателя и го отвели при св. Ж., който му съставил
акт за установяване на административно нарушение като приел, че жалбоподателят М.М.
е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Свидетелят Ж. при проверката установил,
че жалбоподателя не може да представи свидетелство за управление на МПС, поради
което приел, че е нарушена и разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.Този акт
е бил връчен на жалбоподателя по надлежния ред на същата дата 06.04.2020г. Впоследствие,
въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение началникът
на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- Сливен издал обжалваното наказателно
постановление. С него на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП наложил на
жалбоподателя две наказания „Глоба” в размер на 750 лева и „Лишаване от право
да управлява МПС” за срок от ТРИ месеца. Наложил му и на основание чл.183,
ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП наказание „Глоба“ в размер на 10 лева за нарушение
на чл.100, ал.1, т.1 от същия закон.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът изведе следните правни
изводи:
Жалбата
е допустима, подадена в законоустановения седемдневен преклузивен срок от лице,
имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е неоснователна.
Редовно
съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното,
съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП. По делото безспорно се установи
нарушението извършено от жалбоподателя по чл.21, ал.1 от същия закон, тъй като
на 06.04.2020г. той се е движел по бул. „Стефан Стамболов“ в гр. Сливен, управлявайки
лек автомобил марка „Опел Астра” с рег. №СН 5152 АС. Преминавал е по булеварда в
посока бул. „Бургаско шосе“ и точно в 16 часа, 41 минути и 01 секунди се е
движел със скорост 111 км/час, преобразувана в наказуема от 107 км/час при
максимално разрешена до 50 км/час за населено място. Съгласно разпоредбата на чл.182,
ал.1, т.6 от ЗДвП на жалбоподателя следва да се наложи за превишаване скоростта
с над 50 км/час наказания „Глоба” в размер на 700
лева и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от три
месеца като за всеки следващи 5 км/час превишаване над 50 км/час глобата се
увеличава с 50 лева. Ето защо съдът счита, че правилно на жалбоподателя е
определено наказанието „Глоба” в размер на 750 лева, тъй като е превишил
разрешената максимална скорост в населено място с 57 км/час. Освен това
кумулативно е предвидено в тази разпоредба жалбоподателят да бъде лишен и от
право да управлява МПС за срок от три месеца, което също е било правилно
определено от наказващия орган. Съдът кредитира показанията на двамата служители
на реда, свидетелите Б.Ж. и И.С. като последователни, безпротиворечиви, логични
и относими към предмета на делото, а и същите се подкрепят от останалите,
събрани по делото доказателства.
Съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на МПС, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес. Следователно снимка
№0102087 от 06.04.2020г. представлява годно доказателствено средство за
констатираното нарушение.
От доказателствата по делото по несъмнен начин се доказа, че нарушението е
извършено в населено място, а именно в гр. Сливен като изрично и в акта и в
наказателното постановление е посочено къде е била фиксирана скоростта на автомобила,
управляван от жалбоподателя, а именно срещу пазарчето на кв. „Дружба“ по бул.
„Стефан Стамболов“ в посока бул. „Бургаско шосе“. Правилно е било посочено в
акта и в наказателното постановление с каква скорост се е движел жалбоподателя,
къде се е движел, в какъв размер е допустимата скорост за населено място, с
какво техническо средство е фиксирана скоростта, както и номера на това
техническо средство. Всичко това се вижда и от приложената по делото снимка
№0102087, където са посочени, както измерената скорост, часа, датата, така и
координатите на превозното средство в момента на засичане на скоростта му.
Видно е, че скоростта е измерена на приближаващо превозно средство.
Съдът счита за несериозни доводите на процесуалния представител на
жалбоподателя, че тъй като св. Ж. не е видял кой точно е управлявал моторното
превозно средство неговия доверител не следвало да носи отговорност за
извършеното нарушение. Свидетелят Ж. в своите показания бе категоричен, че след
като е бил доведен от служителите на РУ на МВР- Сливен водач на цитираното по- горе
МПС го е попитал той ли е управлявал в часа на нарушението и жалбоподателят е
отговорил, че именно той е управлявал. От неговите показания е видно, че докато
той е съставял акта за установяване на административно нарушение жалбоподателят
е говорел по телефона и се е хвалел, че е засечен с висока скорост и му се
съставя акт. Съдът счита, че е следвало да се движи с разрешената скорост в
населеното място, а не да я превишава с 57 км/час. С действията си той сам се е
поставил в това положение и съдът счита, че правилно е била ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност. Ето защо в тази част наказателното
постановление е законосъобразно и следва да се потвърди.
По отношение на второто нарушение същото се доказа по несъмнен начин, тъй
като жалбоподателят при извършената проверка не е представил свидетелство за
управление на МПС. Съдът счита, че правилно е отчел този факт св. Ж. и е описал
нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. В тази част наказателното
постановление също е законосъобразно и като такова съдът следва да го потвърди.
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването
на обжалваното наказателно постановление не са допуснати процесуални нарушения,
които да доведат до отмяната на наказателното постановление. Санкциите са определени
точно от наказващия орган, както е предвидено в разпоредбата на чл.182, ал.1,
т.6 от ЗДвП и в разпоредбата на чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от същия закон.
Ето защо съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно
и като такова следва да бъде потвърдено.
Предвид
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП №20- 0804- 001116/02.05.2020г.
на Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- Сливен, с което на М.С.М. с ЕГН ********** са наложени
на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП административни наказания „Глоба” в
полза на държавата в размер на 750 лева и „Лишаване от право да управлява МПС”
за срок от ТРИ месеца за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183,
ал.1, т.1, предл.2 му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 10 лева за
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от същия закон като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-
гр. Сливен в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: