Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 27.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на шести март през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
При секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 6799 по описа за 2019г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД, с цена на иска 873,83 лв. –
главница, чл.422 ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД, с цена на иска 35,95 лв. – договорна
лихва, чл.422 ГПК вр.чл.415 от ГПК,
вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска
9,00 лв. –такса разходи за събиране,
чл.422 ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.92 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 256,30 лв. –неустойка, чл.422 ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 82,38 лв. –лихва за забава.
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от “А.З.С.Н.В.” ЕАД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***-р ***, ***, представлявано от ***Н.Т.С.и
М.Д.Д.срещу П.М.П., ЕГН **********,***,
в която се твърди, че на 1.02.2019г. е подписано приложение 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен
между „***” АД и „А.з.с.н.в. ООД, по силата на което вземането на „***” АД
произтичащо от договор за паричен заем № ***/15.03.2018г. е прехвърлено в собственост н. „А.з.с.н.в."
ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности включително и
всички лихви. Твърди, че договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда
правото на ***а да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „А.з.с.н.в.”
АД /понастоящем „А.з.с.н.в.“ ЕАД/, ЕИК *** е правоприемник н. „А.з.с.н.в.” ООД,
ЕИК ***. Твърди, че „***” АД е
упълномощило „А.з.с.н.в.“ АД /понастоящем „А.з.с.н.в.“ ЕАД/ в качеството си на ***по
Договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. от свое име и за своя
сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. Твърди, че по реда на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено от страна на *** АД чрез „А.з.с.н.в.“
ЕАД уведомително писмо с Изх.
№ УПЦ-П-ИАМ/*** от 05.02.2019 г. за станалата продажба, чрез ***с известие за
доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес. Писмото се върнало
в цялост с отбелязване върху обратната разписка, че получателят е преместен.
Твърди, че на 27.09.2019г. до длъжника е изпратено повторно уведомително писмо
с Изх.№ УПЦ-С- ИАМ/*** за извършената цесия чрез куриер. Писмото отново се
върнало в цялост. Прилага към настоящата искова молба копие от уведомлението за
извършената цесия от страна на „***”” АД чрез „А.з.с.н.в.“ ЕАД с изх.№
УПЦ-С-ИАМ/***/27.09.2019г., което да бъде връчено на ответника ведно с исковата
молба и приложенията към нея в случай, че последният оспори действията във
връзка с уведомяването му за станалата продажба на вземания. Позовава се на
постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г.
по Ш. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. №
12/09 год. на II т. о., съгласно които ако към исковата молба по иск на
цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия,
същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата
молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.
99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда като факт от значение
за спорното право. От
друга страна счита, че длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за
извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на
старая *** или на овластено от този ***
лице до момента на уведомлението. В случай че ответникът не бъде намерен на
установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на
чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство безспорно се установи, че
задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем, не
е погасено, моли да бъде прието, че получаването на уведомлението за извършена
цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове.
Излага съображения, че уведомлението по
реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази
от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за
липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди,
че вече е изпълнил на стария *** или на овластено от този *** лице до момента
на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого е връчено
уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на
иска, след като по делото безспорно се установи, че претендиралото с исковата
молба задължение не е погасено. В тази насока Определение № 987/18.07.2011 г.
на ВКС по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по
гр.дело 788/2013г., ТК.
Твърди,
че на 15.03.2018г. между „***“ АД /Заемодател/ и П.М.П. /Заемател/ е сключен
Договор за паричен заем с № ***, в съответствие с разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр,
предоставен предварително на Заемателя и съдържащ индивидуалните условия на
бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено
от Заемателя. Твърди, че с подписването на договора Заемодателят се е задължил
да предостави на Заемателя парична сума в размер на 1000,00 лева,
представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при
които ***ът е отпуснал кредит на ***я, се уреждат от Договора. Твърди, че
съгласно клаузите на договора, страните са постигнали съгласие, че договорът за
заем има силата на разписка, видно от което заемната сума по договора е била
предоставена от Заемодателя на Заемателя при подписване на договора, т.е.
реалното предаване на заемната сума е на датата на сключване на договора. Така
предоставянето в собственост на посочената в договора сума от Заемодателя на
Заемателя, съставлява изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави
заема и създава задължение на Заемателя да заплати на Заемодателя погасителни
вноски, указани по размер и брой в Договора. Твърди, че погасителните вноски,
които Заемателят се задължава да изплаща на Заемодателя, съставляват изплащане
на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя
по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата
на заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на Договора и е
посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена
в размер на 1050,72 лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от
страните в размер на 50,72 лв. Твърди, че съгласно разпоредбите на Договора за
паричен заем, Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 10.06.2018г.
на 12 равни седмични погасителни вноски, в размер на 87,56 лева всяка, като
падежът на първата погасителна вноска е 25.03.2018 г., а падежът на последната
погасителна вноска е 10.06.2018г. Твърди, че с подписването на Договора за заем
Заемателят удостоверил, че Заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи
от този договор, съгласява се с тях, и че желае договорът да бъде сключен.
Твърди, че на основание сключения Договор за паричен заем и Тарифа на „***“ АД,
в случай че Заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска,
включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни,
дължи на Заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни
писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения
и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9.00 лв. Твърди, че таксата за направени
разходи се начислява за всеки следващ 30 дневен период, през който има
погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни,
като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски,
които трябва да заплати заемателят, не може да надхвърлят 45,00 лв. Твърди, че
на основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислена такса
разходи за събиране на вземането в размер на 45,00 лв. Твърди, че съгласно чл.
4, ал. 1 от договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на
договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по
договора, а именно: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря
на следните изисквания: да представи на Заемателя служебна бележка за размер на
трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в
размер над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател
или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „***“ АД; да няма
неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други
банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към
БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“, като
поръчителите подпипсват договор за поръчителство или банкова гаранция с
бенефициер - Заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в
размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Твърди, че
предвид обстоятелството, че Заемателят не е представил на Заемодателя нито едно
от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните в чл. 4, ал. 2 от
договора, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 307,56
лева, която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 12 равни
вноски, всяка в размер на 25,63 лева, платими на съответните падежни дати на
погасителните вноски по договора за заем. Начислената неустойка е с конкретно
определен размер в договора за заем, като не е изчислена в процентно
съотношение. Твърди, че така, погасителната вноска, която следва да заплаща
Заемателят е в общ размер на 113,19 лева. Твърди, че на основание Закона за
потребителския кредит и в съответствие с разпоредбата на чл. 8 от сключения
договор на длъжника е начислена лихва за забава в размер на действащата законна
лихва за периода от 2.04.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда.
Общият размер на начислената лихва е 82,38 лева, който е съвкупност от лихвите
за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска,
включваща главница и договорна лихва. Твърди, че длъжникът не е заплатил изцяло
дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в
размер на 228,20 лв., с която са погасени както следва: неустойка за
неизпълнение: 51,26 лв., такса разходи: 36,00 лв., договорна лихва: 14,77 лв.,
главница: 126,17 лв. Срокът на договора е изтекъл с падежа на последната
погасителна вноска, а именно 10.06.2018г. и не е обявяван за предсрочно
изискуем.
Моли
да бъде признато за установено по отношение на длъжника П.М.П., ЕГН оянен
адрес: ***, че дължи н.А.з.с.н.в.“ ЕАД сумите както следва: 873,83 лв. главница
по договор за паричен заем, 35,95 лв.
договорна лихва за периода 01.04.18г. до 10.06.18г., 256,30 лева неустойка за периода от 08.04.2018г. до 10.06.2018г.,
9,00 лв., представляващи такса разходи за събиране на просрочени вземания; 82,38 лв. обезщетение за забава от
02.04.2018г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение 07.05.2018г. и лихва за
забава върху главницата от датата на подаване заявлението до окончателното
плащане. Претендира направените деловодни разноски.
В
срокът по чл.131 ГПК е постъпил писмен
отговор от назначения особен представител на ответника, в който взема становище
за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Счита, че договорът за
цесия, с който дружеството - ищец се легитимира като ***, не е породил действие
спрямо ответника. Счита, че липсва законно основание да се приеме, че ищцовото
дружество е *** на ответника П.П., тъй като той не е заемодател на същия.
Счита, че не е спазена процедурата за уведомяване на ответника, относно
извършената цесия. Твърди, че ***ът не е изпълнил задължението си да съобщи на
длъжника за цесията. В исковата молба се твърди, че уведомление за извършената
цесия е изпратено на ответника на 05.02.2019г., но същото не е връчено, а върнато с отбелязване на пратката
„заминал“ . Изпратеното по куриер и
повторно уведомление от 27.09.2019г. също не е връчено. Отбелязването посочено
в разписката е „няма връзка с получателя“. Развива съображения, че законът в случая не определя кой да бъде
адресът, на който да бъде съобщено на длъжника за прехвърлянето на вземането, а
въвежда императивно задължение това прехвърляне да бъде съобщено на длъжника.
Счита, че затова, прилагането на процесуалните правила за уведомяване в случая предполагат
изпращане на съобщение на длъжника, не само на посочения в договора за заем и
договора за допълнителна услуга адрес, а на всички, известни в страната или
извън нея адреси на длъжника. Твърди, че ищецът не е положил никакви други
усилия да уведоми длъжника за настъпилата цесия на неговото вземане, освен че е
изпратил посочените уведомления на адреса, които са върнати, тъй като длъжникът
не е намерен. Отделно от това в разписката от ***е посочено „заминал“. Твърди,
че при дописването на ръка възниква въпросът кой го е дописал и кога е търсен
на адреса. Липсват имена на служител, който е направил опит за доставка. Излага
съображения, че посочените от ищеца съдебни решения не съставляват задължителна
съдебна практика. Счита, че връчването на особения представител на
уведомлението за извършена цесия не може да се счете редовно връчване на
длъжника, тъй като особения представител е само процесуален такъв и не може да
засяга материално- правната сфера на представляваното лице. В този смисъл счита,
че в качеството си на назначен по
делото особен представител не се явява пасивно легитимирана да получи от името
на ответника уведомление
за извършена цесия. С оглед гореизложеното счита, че ответникът не е надлежно
уведомен, по силата на получаването на исковата молба и приложенията към нея,
от назначения особения представител за извършената цесия между „*** АД ищеца
поради това, счита, че извършената цесия не произвежда действие и спрямо
ответника ищецът не е надлежен ***, който да е активно легитимиран да
претендира процесиите вземания от ответника. На следващо място, счита, че не
може да се приеме, че ответникът е уведомен за цесията и по реда на чл.47, ал.5
от ГПК. Действително, сьгласно посочената разпоредба когато в двуседмичен срок
от залепване на уведомлението ответникът не се яви да получи книжата
съобщението се смята за връчено. В случая законодателят въвежда една фикция на
получаване книжата от ответника, чиято цел е да се обезпечи срочното развитие и
приключване на процеса, т.е. действието на фикцията е изцяло процесуално.
Счита, че по силата на тази фикция не може обаче да бъде засегната
материално-правната сфера на страната, още повече без това да е изрично
предвидено в законовата норма. Счита, че договор за заем №***/15.03.2018г. е
нищожен на следните основания: Договорът за паричен заем не отговаря на
изискванията на чл.11, ал.1, т.11 е т.12 от ЗПК тъй като към същия липсва
погасителен план. Развива съображения, че сьгласно императивните изисквания,
въведени с посочената разпоредба, договорът за потребителски кредит трябва да
съдържа информация за условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването, като погасителният план
следва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на
тези плащания, да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и
когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е
фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени сьгласно
договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията,
съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент
или на допълнителните разходи сьгласно договора за кредит. Твърди, че в
настоящия случаи в договора липсва разбиване по пера на задължението на
заемателя, от което да е ясно в каква част то представлява главница, лихви и
допълнителни разходи по кредита, респ. липсва информация, показваща с всяка
отделна вноска каква част от задължението е за главница, лихви и допълнителни
разходи се погасява. Твърди, че не са посочени също така броя на вноските,
срокът за издължаване на всяка една от тях. Посочва, че съгласно 22 от ЗПК,
когато не са спазени изискванията на, чл. 11, ал.1, т.7-12 е ал.2 договорът за
потребителски кредит е недействителен. Счита, че клаузата относно предвидената
в чл. 4/2/ от договора неустойка в размер на 307,56 е също нищожна, тъй като
също противоречи на добрите нрави. Според чл.92 от ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи, като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно да се доказват. ***ът може да иска обезщетение
за по-големите вреди. В мотивите на т. 3 ТР № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС е
възприето становището за нищожност на клауза за неустойка, когато
условията, при които е уговорена влизат в противоречие с нейните функции и с
принципите на справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Според
чл.4 от процесния договор, неустойката е дължима не при неизпълнение на задължението, а при неизпълнение
на задължението да се предостави обезпечение на кредитодателя, чрез осигуряване
на поръчител или банкова гаранция. С оглед на това счита, че така уговорената
неустойка излиза извън присъща ѝ обезпечителна функция. Развива
съображения, че при договор за потребителски кредит вредите на ***а са свързани
със забавата при възстановяване на предоставените от него средства в заем,
заплащането на възнаграждение за тяхното ползване и разходите за събиране.
Твърди, че уговорената между страните неустойка не обезпечава възстановяването
на вредите от това неизпълнение, а евентуални такива от непредставянето на
обезпечение, чрез предоставяне на обезпечение. От неизпълнението на задължение
за предоставяне на обезпечение не настъпва вреда за ***а, размера на която да
бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка. При
неизпълнение на задължението за връщане дадената в заем сума и възнаграждение
за ползването, ***ът ще получи обезщетение под формата на лихва за
забава, каквато е уговорена в сключения договор и каквато се претендира.
Уговорката между страните за заплащане на неустойка, тъй като не преследва
заложените в закона функдии, е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
По
отношение на претенцията за заплащане на такса разходи в размер на 9 лева
посочва, че в клаузата на чл. 8 от договора е уговорено, случай на забава
отговорност на заемателя за разходи за събиране на вземанията на ***а, която
започва от 9 лв. за всеки 30 дневен период, но не повече от 45 лв. Счита тази
клауза за нищожна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Според тази разпоредба всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на закона, е нищожна. Счита, че визираната клауза на чл. 8, ал. от
договора има за цел да заобиколи ограничението на чл. 33 ЗПК, съгласно което
при забава на потребителя ***ът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата, като тази лихва за забава не може да надвишава
законната лихва. Твърди, че това правило е уредено от норми от императивен
порядък, които са установени в публичен /обществен/ интерес с оглед целта на
закона - да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни
условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на
отговорно поведение от страна на ***ите при предоставянето на потребителски
кредит /чл. 2 ЗПК/. С клаузата на чл. 8, ал. 1 от договора се въвежда
допълнително плащане, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотези на забава на
длъжника т.е. представлява прикрита неустойка за забава. Счита, че тези
плащания нямат за цел да покрият разходи по събирането на закъснели погасителни
вноски, тъй като те са уговорени предварително, като абсолютни суми и в отнапред
определени граници. Разноските, необходими за събиране на всяко конкретно
вземане, при настъпила забава, не могат да бъдат определени предварително. В
договора е посочено, че разноските са за телефонни разговори, ел. съобщения,
изпращане на писма и ангажиране на служител, от което следва, че те ще варират
според конкретните обстоетелства. Ето защо, от начина по който те са
определени, се налага извода, че са установени с цел да се избегне
ограничението на закона свързано с размера на дължимото обезщетение при забава.
Отделно от това според чл. 10а ЗПК ***ът не може да изисква заплащането на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Разходите за телефонни разговори, наномнителни писма и другите действия по чл. 8, ал. 1 от договора,
представляват разходи за управление на кредита. Те са свврзани с неговото събиране, а всяко действие по събирането му
е действие по управление на кредита. С оглед на изложеното, счита начислената
от ***а сума за такса разходи от 9 лв. се явява недължима, като произтичаща от
недействителна договорна клауза.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от Договор за паричен заем № ***/15.03.2018г.,
сключен между ***АД в качеството на заемодател и П.М.П., в качеството на
заемател, страните са се съгласили, че заемодателя предоставя на заемателя заем в размер на 1000,00
лв., който заемателя се задължавда да върне на 12 седмични погасителни вноски
по 87,56 лв. датите на плащане на всяка вноска са 25.03.2018г., 01.04.2048г.,
08.04.2018г., 15.04.2018г., 22.04.2018г., 29.04.2018г., 06.05.2018г.,
13.05.2018г., 20.05.2018г., 27.05.2018г., 03.06.2018г., 10.06.2018г. при
фиксиран лихвен процент по заема 40 %, лихвен процент на ден, приложим при
отказ от договора 0,11 %. Обща дължима сума от Заемателя 1050,72 лв. Съгласно
чл.3 с подписването на настоящия договор страните се съгласяват да се
рефинансира текущия заем на заемателя, като същият заявява, че желае да погаси
изцяло задължението си по договор за паричен заем № 3088214 в размер на 331,44
лв. Страните правят изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми
задължения, а именно от заемната сума по този договор, заемодателят прихваща
задължението на заемателя, посочено в предходната алинея. След извършеното
прихващане задължението на заемателя се погасява изцяло, а заемодателят изплаща
на заемателя остатъка от сумата по този договор. Договорът има силата н
разписка.. Уговорен е ГПР от 45,45%.
Съгласно чл.4 от договора заемателя е се е задължил в 3-дневен срок от
сключване на договора да предостави на „***“АД едно от следните обезпечения -
две физически лица - поръчители, всяка от които да има нетен размер на
осигурителния доход над 1 000,00 лв., да не е заемател или поръчител по договор
за заем, сключен с „***“АД, да няма неплатени осигуровки за последните две
години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има
кредитната му история в ЦКР за период от една година назад да е със статус не
по лош от „Редовен“ или да представи банкова гаранция с бенефициер-заемателя за
сумата по заема с валидност до 30 дни от срока за плащане на задълженията по
договора. Непредставянето на обезпечението страните са скрепили със санкция за
длъжника - неустойка в размер на 307,56 лв., която се заплаща към всяка
погасителна вноска в размер на 25,63 лв. Съгласно чл.16, ал.2 от Договар
заемателят заявява, че е запознат и съгласен с Тарифа за таксите на *** АД,
която се намира на видно място в офиса в интернет страницата ***. Видно от приложената Тарифа е предвидена такса „разходи за събиране на
вземането при забава в плащането на вноска повече от 30 дни 9 лв., но не повече
от 45,00 лв. В договора е удостоверено, че сумата по заема се предава на
длъжника в български левове. Под договора ответникът е положил подпис. Подпис е
положен върху всяка страница от договора.
Между „***“ АД и „А.з.с.н.в.“ ООД е сключен Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г., с който страните
се съгласили за сключване на договор, по силата на който първият се е задължава
да прехвърли на втория ликвидни и изискуеми в пълния им размер вземания,
произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени в физически лица,
които не са изпълнили задълженията си по тях, индивидуализирани в приложение,
неразделна част от договора, срещу заплащането на определена цена. Изразено е
съгласие за прехвърляне на нови вземания при условията на договора на месечна
база, като те ще се индивидуализират в ново приложение № 1 със съответната
дата, изпращане и потвърждение, неразделна част от договора. Страните са
договорили, че договора е рамков, а всяко поредно приложение има силата и
значението на допълнително споразумение. Вземанията се считат прехвърлени от
датата на потвърждението, като след приемането, прехвърлителя се задължава да
представи на купувача писмено потвърждение за сключената цесия.
В потвърждение за сключена цесия на основание чл.
99, ал. 3 ЗЗД „***“ АД е потвърдил извършеното прехвърляне н.в.н. „А.з.с.н.в.“
ООД съгласно приложение № 1 от 01.02.2019 г. към договор за цесия от 16.11.2010
г.
***“ АД е овластил “А.з.с.н.в.“ ООД с правата да
уведоми всички длъжници по всички вземания на дружеството, възникнали по силата
на сключени договори за кредит, прехвърлени с договор продажба, сключен на
16.11.2010 г. между „***“ АД.
В препис извлечение от приложение № 1/01.02.2019
г. към договор за продажба вземания на „***“ АД и „А.з.с.н.в.“ АД от 16.11.2010
г. се посочва вземане към длъжника П.М.П. по договор № ***, по който е
отпусната сума в размер на 1000,00 лв., с общ размер на задължението от 1358,28
лв., размер на дълга към 01.02.2019 г. – 1242,77 лв.
В писмо, адресирано до ответника, ищецът, действайки
като пълномощник на „***“ АД, е направил изявление, че въз основа приложение №
1/01.02.2019 г. към договор за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г.,
сключен между „***“ АД и „А.з.с.н.в.“ АД, н. „А.з.с.н.в.“ АД са прехвърлени
всички вземания по договор за паричен заем № ***. Към 05.02.2019 г.
задълженията възлизат на 1242,77 лв., като ответникът е поканен да ги заплати в
5-дневен срок от получаването на поканата на посочена сметка, след което ще
ѝ бъде издадено удостоверение за липса на задължения. Писмото е изпратено
с препоръчано писмо с обратна разписка и върнато с отбелязване, че адресата е
преместен. Второ уведомление е изпратено до отвтеника на адреса, посочен в договора
за заем, което също е върнато като неполучено и е посочено че няма връзка с
получателя./л.21-22 от делото/.
Съдът възприема заключението на
съдебно-счетоводната експертиза като обективно, обосновано, безпристрастно,
компетентно и неоспорено от страните. От него се установява, че след
извършените плащания по процесния кредит в размер на общо 228,20 лв.,
непогасеното задължение към 07.05.2019г. е както следва: 873,83 лв. главница,
35,95 лв. договорна лихва за периода 08.04.2018г. до 10.06.2018г., 256,30 лв.
неустойка и 9,00 лв. разходи за събиране на вземането. Лихвата за забава върху
непогасената главница за периода от 10.06.2018г. до 07.05.2019г. е в размер на
88,02 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема следното от правна страна:
Не се спори между страните, че вземането на „***АД
(***) от П.М.П. (***) по договор за паричен
заем № *** от 15.03.2018 г. е прехвърлено по силата на процесния договор за
цесия на ищеца по делото А.з.с.н.в. ЕАД.
Съдът
намира, че уведомяването не е надлежно сторено преди депозиране на заявлението
по чл. 410 от ГПК. Въпреки това, обаче, уведомителното писмо, заедно с
пълномощното от цедента е връчено като приложение към исковата молба. Както
приема трайната практика на ВКС (изразена в Решение № 123 от 24.06.2009 г. на
ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК; Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по
т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д.
№ 2352/2013 г., II т. о., ТК), получаването на уведомлението в рамките на
съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане следва да бъде
съобразено по правилото на чл. 235, ал.3 от ГПК. Връчването на особения представител
представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник./ в този смисъл Решение
№ 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. ТК на ВКС/. С оглед приетото за
редовно връчване на уведомлението като приложение към исковата молба, съдът
счита, че цесията, извършена посредством процесиня договор за продажба и
прехвърляне на вземания е породила действие спрямо ответника и той дължи
плащане на произтичащите от процесния договор задължения в полза на ищеца.
Отделно от това, за несъобщаването на извършената цесия, длъжника може да
противопостави възражение, само в случай, че твърди, че е изпълнил надлежно на
стария *** преди връчване на уведомлението. По делото липсват такива твърдения
и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че след
договора за цесия липсва постъпило плащане по процесния договор.
Видно от Договор за паричен заем № ***/15.03.2018г.,
сключен между ***АД в качеството на заемодател и П.М.П., в качеството на
заемател, страните са се съгласили, че заемодателя предоставя на заемателя заем в размер на
1000,00 лв., който заемателя се задължав да върне на 12 седмични погасителни
вноски по 87,56 лв. датите на плащане на всяка вноска са 25.03.2018г.,
01.04.2048г., 08.04.2018г., 15.04.2018г., 22.04.2018г., 29.04.2018г., 06.05.2018г.,
13.05.2018г., 20.05.2018г., 27.05.2018г., 03.06.2018г., 10.06.2018г. при
фиксиран лихвен процент по заема 40 %, лихвен процент на ден, приложим при
отказ от договора 0,11 %. Обща дължима сума от Заемателя 1050,72 лв. Съгласно
чл.3 с подписването на настоящия договор страните се съгласяват да се
рефинансира текущия заем на заемателя, като същият заявява, че желае да погаси
изцяло задължението си по договор за паричен заем № 3088214 в размер на 331,44
лв. Страните правят изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми
задължения, а именно от заемната сума по този договор, заемодателят прихваща
задължението на заемателя, посочено в предходната алинея. След извършеното
прихващане задължението на заемателя се погасява изцяло, а заемодателят изплаща
на заемателя остатъка от сумата по този договор. Договорът има силата н
разписка.. Уговорен е ГПР от 45,45%.
Съгласно чл.4 от договора заемателя е се е задължил в 3-дневен срок от
сключване на договора да предостави на „***“АД едно от следните обезпечения -
две физически лица - поръчители, всяка от които да има нетен размер на
осигурителния доход над 1 000,00 лв., да не е заемател или поръчител по договор
за заем, сключен с „***“АД, да няма неплатени осигуровки за последните две
години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има
кредитната му история в ЦКР за период от една година назад да е със статус не
по лош от „Редовен“ или да представи банкова гаранция с бенефициер-заемателя за
сумата по заема с валидност до 30 дни от срока за плащане на задълженията по
договора. Непредставянето на обезпечението страните са скрепили със санкция за
длъжника - неустойка в размер на 307,56 лв., която се заплаща към всяка
погасителна вноска в размер на 25,63 лв. Съгласно чл.16, ал.2 от Договор
заемателят заявява, че е запознат и съгласен с Тарифа за таксите на *** АД,
която се намира на видно място в офиса в интернет страницата ***. Видно от
приложената Тарифа е предвидена такса „разходи за събиране на вземането при
забава в плащането на вноска повече от 30 дни 9 лв., но не повече от 45,00 лв.
В договора е удостоверено, че сумата по заема се предава на длъжника в
български левове. Под договора ответникът е положил подпис. Подпис е положен
върху всяка страница от договора.
Не е спорно между страните и се установява от
изявленията на страните в договора, както и от приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, че ответника е получил заемната сума по начина,
описан в договора- чрез прихващане на задължението му по друг договор за заем и
изплащане на остатъка от сумата в брой, за което договора има ролята на
разписка.
Съгласно императивните изисквания, въведени с
разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 11 и 12 ЗПК, договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа информация за условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, като
погасителният план следва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията
за извършването на тези плащания, да съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато
лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да
бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва
ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за
кредит.
Следва да бъде обсъдено обстоятелството дали
уговореното в процесния договор относно размера на месечното плащане в размер
на 12 седмични погасителни вноски по 87,56 лв. с дати на плащане на всяка
вноска както следва: 25.03.2018г.,
01.04.2048г., 08.04.2018г., 15.04.2018г., 22.04.2018г., 29.04.2018г.,
06.05.2018г., 13.05.2018г., 20.05.2018г., 27.05.2018г., 03.06.2018г.,
10.06.2018г., при фиксиран лихвен процент по заема 40 % обективира погасителен
план по смисъла на чл. 11, т.11 и т.12 ЗПК.
От цитираното съдържание на договора следва
изводът, че в същото фигурира информация за съответните плащания и срокове за
това. Съгласно цитираната правна норма на ЗПК, за да бъде прието, че съответни
уговорки в договора по своята правна същност представляват погасителен план,
следва освен да са ясни размерът на съответните плащания и срока за това, а
също така да е изложена и разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главница, лихва, изчислена на базата на лихвения процент, и
когато е приложимо, допълнителните разходи. В настоящия случай липсва разбиване
по пера на задължението на ***я, от което да е ясно в каква част то
представлява главница, лихви и допълнителни разходи по кредита, респ. липсва
информация, показваща с всяка отделна вноска каква част от задължението за главница,
лихви и допълнителни разходи се погасява. Не става ясно как се формира сумата
от 87,56 лв., съставляваща размер на седмичната погасителна вноска. Задължението,
произтичащо от ЗПК за ***а, е да посочи разбивка не само на целия размер на
предоставения паричен заем, а и на всяка една отделна погасителна вноска. Не е
посочено в стойността на всяка една седмична вноска какъв е размерът на
главницата, лихвите и допълнителните разходи. Включително неустойката,
уговорена в чл.4, ал.2 от Договора следва да бъде отразена в погасителен план,
тъй като съгласно посочената уговорка, неустойката се заплаща също разсрочено,
заедно с всяка от погасителелните вноски, като към размера на всяка вноска се
от вноските, посочени в чл.2, т.2 се добавя сума в размер на 25,63 лева.
С оглед изложеното съдът намира, че процесният
договор за потребителски кредит е сключен в нарушение на изискванията на чл.
11, ал. 1 т. 11 и 12 ЗПК, тъй като няма изискуемото по закон съдържание –
липсва погасителен план, поради което е налице пълна недействителност
(нищожност) на договора – арг. чл. 22 ЗПК. Съгласно правилото на чл. 23 ГПК,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.
Само за пълнота на изложението може да се посочи,
че настоящият съдебен състав намира клаузите за дължими от ответника неустойка
и такса разходи за събиране на просрочени задължения за нищожни на основание
чл. 21, ал. 1 и 2 ЗПК. Направено е изрично възражение в този смисъл от
процесуалния представител на ответника, а и съгласно задължителните указания на
ТР № 1/2009 г. ОСТК съдът следи служебно за нищожността. В този смисъл е и
трайната практика на ВКС, - така решение № 93 от 19.03.2012 г. по гр. д. №
1057/2011 г., II г. о., ВКС, решение № 110/11.04.2014 г., гр.дело № 1237 по
описа за 2013 г., ВКС, ІV г.о., решение № 384 от 02.11.2011 г. по гр. д. №
1450/2010 г., I г. о., ВКС, решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014
г. на I т.о., ВКС, решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д. № 2613/2016 г. на II
т.о., ВКС. От систематичното тълкуване
на клаузите на чл. 4 от Договора между „***”
АД и ответника, предвидената по делото неустойка в размер на 307,56 лв. излиза
извън типичните си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Самият факт, че размера на
неустойката е включен в уговорената в договора погасителна вноска, видно от
приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експрертиза, въпреки, че
към датата на сключване на договора не са наспъпили предпоставките за нейното
начисляване води до извод, че неустойката има друга, а не присъщата си
обезщетителна и санционна функция. Същата е уговорена с цел да се заобиколи
императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 ЗЗП, уреждащ максимален размер на
годишния процент на разходите, поради което на основание чл. 21 ЗЗП е нищожна и
плащане по нея не се дължи.
Досежно претенцията за заплащане на такса разходи
в размер на 9 лв. Страните в клаузата на чл. 16, ал.2 от договора са уговорили,
че заемателят е запознат с Тарифа на таксите на *** АД, актуална към датата на
сключване на договора. Съгласно неоспорената Тарифа/л.10 от делото/ е
предвидена такса „Разходи за събиране на вземането при забава в плащането на вноска
повече от 30 дни“. Посочено е, че разходите за събиране на вземането се
изразява в изпращането на напомнителни писма, електронни съобщения,
провеждането на телефонни разговори, посещения на адреса на потребителя. Тези
разходи в размер на 9 лв. се начисляват при всяка забава на плащането на
погасителна вноска с повече от 30 дни. Общият размер на разходие не може да
надвишава сумата от 45 лв.
Съдът
намира тази клауза за нищожна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Според тази
разпоредба всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна. Визираната клауза на
чл. 16, ал.2 от договора има за цел да заобиколи ограничението на чл. 33 ЗПК,
съгласно което при забава на потребителя ***ът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, като тази лихва за забава не
може да надвишава законната лихва. Това правило е уредено от норми от
императивен порядък, които са установени в публичен /обществен/ интерес с оглед
целта на закона - да осигури защита на потребителите чрез създаване на
равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез
насърчаване на отговорно поведение от страна на ***ите при предоставянето на
потребителски кредит /чл. 2 ЗПК/. С клаузата на чл. 16, ал.2 от договора се
въвежда допълнително плащане, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотези на
забава на длъжника т.е. представлява прикрита неустойка за забава. Разноските,
необходими за събиране на всяко конкретно вземане, при настъпила забава, не
могат да бъдат определени предварително. В тарифата е посочено, че разноските
са за телефонни разговори, ел. съобщения, изпращане на писма и ангажиране на
служител, от която следва, че те ще варират според конкретните обстоятелства.
Ето защо, от начина по който те са определени, се налага извода, че са
установени с цел да се избегне ограничението на закона свързано с размера на
дължимото обезщетение при забава. Очевидно тези плащания нямат за цел да
покрият разходи по събирането на закъснели погасителни вноски, тъй като те са
уговорени предварително, като абсолютни суми и в отнапред определени граници.
Разноските, необходими за събиране на всяко конкретно вземане, при настъпила
забава, не могат да бъдат определени предварително. Ето защо, от начина по
който те са определени, се налага извода, че са установени с цел да се избегне
ограничението на закона свързано с размера на дължимото обезщетение при забава.
Отделно от това според чл. 10а ЗПК ***ът не може да изисква заплащането на такси
и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Разходите за телефонни разговори, напомнителни писма и другите действия,
представляват разходи за управление на кредита. Те са свързани с неговото
събиране, а всяко действие по събирането му е действие по управление на
кредита. С оглед на изложеното начислената от ***а сума за такса разходи от 9
лв. се явява недължима, като произтичаща от недействителна договорна клауза. Но
дори и да беше валидна тази клауза, по делото не се ангажираха доказателства за
извършването на такива разходи. Изцяло във волята на ***а е да стори същите, но
уговорения отнапред техен размер не го освобождава от задължението да докаже
действителното им извършване.
Както бе изяснено по-горе, съгласно чл. 23 ЗПК в
настоящия случай с оглед недействителността на процесния договор за
потребителски кредит, ответникът следва да върне само чистата стойност на
кредита, без лихви или други разходи по кредита. Съдът приема за установено, съгласно т.3 от Договора, че ответника по
делото е получил заемната сума в размер
на 500 лв. Той не е ангажирал доказателства за плащане на сумата, но видно от
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза и признанието на ищеца,
ответника е извършил плащане на сума по главницата по кредита в размер на
126,17лв. Видно, че крайния срок на договора за заем е настъпил, поради което ответника
е останал задължен за главница в размер на 873,83 лева. Мораторна лихва върху
получената чиста стойност по кредита при недействителност на договора за кредит
се дължи от поканата по арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, което в процесния случай се
явява исковата молба.
Следователно, предявеният иск с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 240 ЗЗД се явява основателен за сумата
от 873,83 лв. лв., представляваща главница по Договор за паричен заем № *** от 15.03.2018
г., поради което следва да бъде уважен в целия си предявен размер.
Предявените искове за заплащане на сумата от 35,95
лв., представляваща договорна лихва за периода от 08.04.2018 г. до 10.06.2018г.,
сумата от 9,00 лв., представляваща такса разходи, сумата от 256,30 лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение на договорни задължения за периода от 08.04.2018г.
до 10.06.2018г. и 82,38 лева обезщетение за забава за периода от 02.04.2018г.
до 07.05.2019г., за които е издадена Заповед № ***/08.05.2019 г. за изпълнение
на парично задължение по ч.гр. д. № ***/2019 г. по описа на Районен съд – Плевен
се явяват изцяло неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени в
предявените си размери.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като съобрази
задължителната тълкувателна практика са ВКС и основателността на предявените
обективно кумулативно съединени искови претенции в предявения си размер,
ответника следва следва да бъде осъден
да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното производство в
общ размер от 52,22 лв.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да плати на ищеца
направените деловодни разноски за ДТ, депозит за ВЛ и ОП и юрисконсултско
възнаграждение /225,00+200+318+100лв./ съразмерно с уважената част на
претенцията в размер 585,81 лева.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД,вр.чл.9,ал.1 ЗПК, вр.чл.240 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД по отношение на П.М.П., ЕГН **********,***, че дължи н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление ***, ***, сумата от 873,83 лева, в едно с лихвата за забава
считано от 07.05.2019г. до окончателното изплащане са сумата, представляваща
главница по Договор за паричен заем № *** от 15.03.2018 г., сключен между „***
АД (***) и П.М.П. (***), вземането по който е прехвърлено от ***а н.А.з.с.н.в.
с Рамков договор за цесия от 16.11.2010г. и Приложение № 1/01.02.2019г., за
която сума е издадена заповед за изпълнение № ***/08.05.2019г. по ч.гр.д.№ ***/2019
по описа на РС-Плевен.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „А.З.С.Н.В.” ООД
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***против П.М.П., ЕГН **********,*** иск с правно чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.9,
ал.1 ЗПК вр.чл.99 ЗЗД, за признаване за установено, че ответника по делото
дължи на ищеца сумата от 35,95 лева,
представляваща договорна лихва за
периода от 08.04.2018г. до 10.06.2018г. по Договор за паричен заем № *** от
15.03.2018 г., сключен между „*** АД (***) и П.М.П. (***), вземането по който е
прехвърлено от ***а н.А.з.с.н.в. с Рамков договор за цесия от 16.11.2010г. и
Приложение № 1/01.02.2019г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № ***/08.05.2019г.
по ч.гр.д.№ ***/2019 по описа на РС-Плевен, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „А.З.С.Н.В.” ООД
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***против П.М.П., ЕГН **********,*** иск с правно чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.9,
ал.1 ЗПК вр.чл.99 ЗЗД, за признаване за установено, че ответника по делото
дължи на ищеца сумата от 9,00 лева, представляваща
такса по Договор за паричен заем № *** от 15.03.2018 г., сключен между „*** АД
(***) и П.М.П. (***), вземането по който е прехвърлено от ***а н.А.з.с.н.в. с Рамков
договор за цесия от 16.11.2010г. и Приложение № 1/01.02.2019г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение № ***/08.05.2019г. по ч.гр.д.№ ***/2019 по описа
на РС-Плевен., като неоснователен и
недоказан.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „А.З.С.Н.В.” ООД
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***против П.М.П., ЕГН **********,*** иск с правно чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.92 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД, за признаване за установено, че ответника по делото дължи на ищеца сумата от 256,30 лева, представлаваща неустойка
по Договор за паричен заем № *** от
15.03.2018 г., сключен между „*** АД (***) и П.М.П. (***), вземането по който е
прехвърлено от ***а н.А.з.с.н.в. с Рамков договор за цесия от 16.11.2010г. и
Приложение № 1/01.02.2019г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № ***/08.05.2019г.
по ч.гр.д.№ ***/2019 по описа на РС-Плевен, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „А.З.С.Н.В.” ООД
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***против П.М.П., ЕГН **********,*** иск с правно чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД, за признаване за установено, че ответника по делото дължи на ищеца сумата от 82,38 лева, представляваща обезщетение
за забава за периода от 02.04.2018г. до 07.05.2019г. по Договор за паричен заем
№ *** от 15.03.2018 г., сключен между „*** АД (***) и П.М.П. (***), вземането
по който е прехвърлено от ***а н.А.з.с.н.в. с Рамков договор за цесия от
16.11.2010г. и Приложение № 1/01.02.2019г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение № ***/08.05.2019г. по ч.гр.д.№ ***/2019 по описа на РС-Плевен, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК П.М.П.,
ЕГН **********,*** да плати н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК***, със седалище и
адрес на управление ***, *** сумата от 52,22 лв. направени деловодни разноски
по ч.гр.д.№***/19 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК П.М.П.,
ЕГН **********,*** да плати н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК***, със седалище и
адрес на управление ***, *** сумата от 585,81 лв. направени деловодни разноски.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: