№ 28
гр. Русе , 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и шести февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Антоанета Атанасова
Боян Войков
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело
№ 20214500500051 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от А. „А“, О.у.- Русе против решение
№260306/23.10.2020 г., постановено по гр.д.№727/2020 г. на Русенския
районен съд, с което е уважен предявеният от ЗАД „Б.В.И.г.“- грС.
суброгационен иск с правно основание чл.410 от КЗ за сумата в размер на
104,62 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение. Твърди
се, че решението е неправилно като постановено при съществени
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон по
съображенията, изложени в жалбата. Претендира отмяна на решението и
постановяване на ново, с което искът да бъде отхвърлен, при законните
последици.
Ответникът по жалбата ЗАД „Б.В.И.г.“- грС. не е подал отговор по реда
на чл.263 от ГПК. С писмена молба чрез процесуалния си представител
изразява становище за неоснователност на жалбата и иска решението да бъде
потвърдено, както и присъждане на направените разноски.
1
Третото лице- помагач „П“ АД- гр.Русе намира жалбата за основателна и
иска отмяна на решението като неправилно.
Третото лице – помагач „Х.“ АД-грС. не взема становище по жалбата.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството по делото е образувано по предявен от ЗАД „Б.В.И.г.“-
грС. против жалбоподателя суброгационен иск с правно основание чл.410 от
КЗ.
От събраните в производството доказателства е установено, че със
застрахователна полица № 4704190280001153 между ЗАД „Б.В.и.г.“- грС. и
„П.л БГ“-ЕООД, на 14.05.2019г. е сключен валиден застрахователен договор
„Каско“ за лек автомобил „Шкода“ с рег.№ ***.Водачът на застрахованият
автомобил Д.Ц.Д. е подал декларация до застрахователното дружество, в
която е заявил, че на 14.07.2019г. при управление на застрахованото МПС на
пътя В. – С. /обл.Русе/, преминал през дупка, в резултат на което върху МПС
били причинени материални щети- увредена е предна лява гума. В
декларацията като свидетел на събитието Р.С.НV е потвърдил удостовереното
в декларацията изявление на водача на МПС.Въз основа на декларацията
застрахователят е съставил опис на претенция №51-07010-
00214/19/15.07.2019 г. и на 19.09.2019 г. с платежно нареждане на
лизингополучателя „К.“-ЕАД е била изплатена сумата 209,23 След
извършеното плащане до жалбоподателя е изпратена покана за
възстановяване на платената сума. Поканата е връчена с обратна разписка на
22.11.2019 г.
В първоинстанционното производство са разпитани лицата, декларирали
2
настъпването на ПТП пред застрахователя – Д.Д.в и Р.Н.. От показанията им е
установено, че на 14.07.2019г. същите са пътували от гр.В. до гр.С., с лек
автомобил„Шкода“ с рег.№ .№ ***, управляван от Д. По делото не се спори,
че път II-2302 гр.В. - гр.С. е път от републиканската пътна мрежа, като
съгласно чл.30 от ЗП и чл.48, т.1, б.”а” от ППЗП, изграждането, ремонтът и
поддържането на този път се осъществява и е задължение на А. „А“.В района
на разклона за с.Кривина, към ж.п. спирка „К.“, автомобилът преминал през
необозначена неравност – дупка на пътното платно, която била по средата, от
лявата страна на шофьора. Няколко метра след дупката колата започнала да
влачи и Д разбрал, че е спукал гума, даже и джантата била окривена. Отишъл
и огледал дупката, която била много голяма с диаметър 30-40 см. и дълбочина
8-10 см. и същата била изрязана. В нея асфалтът бил изронен, виждали се
вътре в нея бели камъчета. Свидетелят заявява, че преди дупката не е виждал
знаци за ограничение на скоростта или за означение наличието на неравности.
Не може да уточни с каква приблизително скорост се е движел с автомобила.
Твърди, че не е могъл да избегне дупката, тъй като я видял „в последния
момент“. Сменил спуканата гума с резервната, след което отишъл в офис на
застрахователя в гр.Разград. По пътя В. - С. частично бил извършван ремонт,
но свидетелят заявява, че не си спомня дали конкретния участък, в който е
настъпил инцидента, е бил ремонтиран.Свидетелят Р.Н., който пътувал заедно
с Д, обяснил, че когато преминали през дупката на пътното платно той си
играел с телефона – чул трясък, водача на автомобила спрял, като установили,
че гумата е спукана. Огледали и дупката през която преминали, като същата
била дълбока около 10 см. и се намирала към осевата линия / в дясната част
на пътното платно. В този участък имало „стъргано покрай дупката“.
Колегата му – св.Д, сменил гумата с резервната и продължили по пътя.
Като свидетел е разпитан и Д.Й., който към датата на произшествието
14.07.2019г. работел в А. „А“ на длъжност „главен специалист“ в отдел
„Инвестиционно-ремонтни дейности. В техните задължения влизало да
поддържат път II-2302 от гр.В. към гр.С.. Поддържането било текущо,
превантивно и зимно – изкърпване и зимата да се снегопочиства от фирма.
Към 14.07.2019г. процесният път е бил в ремонт – „там се фрезовало и се
полагал асфалт“.Свидетелят твърди, че се правел цялостен ремонт от гр.В. до
гр.С. – от 17-ия до 31-вия километър. Имало е и въведена организация на
3
движението по пътя, като фирмата, изпълняваща ремонта, слага знаци през
деня, където работят, които ограничават скоростта до 20-30 км/ч., когато
работят машините, като има и сигналисти, които насочват движението в
едната или другата лента, когато се полага асфалта. Временната организация
на движението е била въведена на 08.07.2019г. и била до
31.07.2019г.Свидетелят не може да уточни разклона за с.К. кога точно е
фрезован и асфалтиран.
Съгласно заключението на приетата по делото автотехническа
експертиза, стойността на вредите по автомобила, определена по средни
пазарни цени към м.09.2020г., когато е изготвено заключението, е 275лв-
260лв за гумата и 15лв за труд.Според вещото лице, възможно е към м.юли
2019г. и предвид клаузите на застраховката, стойността да е претендираната –
209,23лв. От експертизата се установява, че вредите биха могли да настъпят
по описания в исковата молба и от свидетелите механизъм. Вещото лице
обяснява, че когато колелото на автомобил преминава през вдлъбната
неравност на пътя възникват два удара. Първият е от пропадането на
колелото, а вторият – в насрещния ръб на неравността. По-силен и с по-
големи увреждания е втория удар. Тогава се получава увреждане на гумата.
Ударната сила в този случай зависи освен от скоростта на автомобила и от
дълбочината на неравността.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил иска до
размер на 104,62лв, като е приел, че са установени елементите от
фактическия състав на разпоредбата на чл.410 от КЗ и е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на автомобила,
който е следвало да се съобрази с пътните условия и да управлява автомобила
със скорост, която да му позволи да спре или съответно да избегне
неравностите на пътното платно, в резултат на ремонтните дейности.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
При разглеждане на спора не са допуснати процесуални нарушения,
правилно са установени релевантните за спора факти и правилно и приложен
материалния закон.
4
Съгласно разпоредбата на чл.410 от КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне.
Разпоредбата на закона сочи, че за да възникне в полза на застрахователя
по имуществена застраховка суброгационно право срещу причинителя на
вредите, следва да са налице следните елементи от фактическия състав на
цитираната правна норма: наличие на валиден договор за имуществено
застраховане, сключен с увреденото лице с период на покритие към момента
на настъпване на застрахователното събитие, възникнало право на
застрахования срещу причинителя на вредата и извършено валидно плащане
от застрахователя.
В процеса в доказателствена тежест на застрахователя е да установи
осъществяването на елементите от фактическия състав на цитираната правна
норма, което в настоящият случай е налице.
Установено е по делотопо категоричен начин наличието на валидно
сключен договор за имуществена застраховка „Каско” между
застрахователното дружество и собственика на увредения автомобил, който е
бил в сила към момента на реализиране на процесното ПТП. Приетата по
делото автотехническа експертиза потвърждава размера на причинените
имуществени вреди на автомобила. С показанията на свидетелите, писмените
доказателства и САТЕ е установена и причината за произшествието-
неравност, препятствие на пътното платно – дупка, след преминаване през
която предната лява гума на автомобила се е повредила, станала е
неизползваема и е възникнала необходимостта от нейната подмяна.
Свидетелските показания на Д.Д.в и Р.Н. съдържат конкретика относно
размера на дупката и състоянието на пътната обстановка и в достатъчна
степен определят механизма на настъпване на произшествието, съответно и
причината за него – дупка на пътното платно, през която автомобилът е
преминал. Показанията на свидетелите кореспондират на приетите писмените
доказателства и експертизата и не се оборват от показанията на св.Й..Този
свидетел установява, че към момента на инцидента пътят е бил в ремонт и са
5
извършвани различни дейности – фрезоване, асфалтиране.Свидетелят твърди,
че във връзка с ремонта е имало поставени знаци, но не може да каже в
конкретния ден къде са били знаците.
Неоснователно е оплакването, че свидетелите Д и Н. са заинтересовани
от изхода на делото, поради което да не бъдат ценени изнесените от тях
факти. Към момента на разпита им застрахователното обезщетение е било
вече изплатено и изхода на настоящия спор по никакъв начин не би им се
отразил, нито на лизингополучателя, нито собственика на процесния
автомобил. Показанията на свидетеля на жалбоподателя не опровергават
показанията на водача на автомобила и не изключват наличието на дупки по
процесния пътен участък към датата на която е настъпило произшествието, а
сочат за такава възможност.
Правилно първоинстанционният съд е посочил, че произшествието е
пътно-транспортно, но то не се посещава от Пътна полиция, защото няма
пострадали хора или значителни материални вреди. Водачите при такива
произшествия нямат задължението да изчакват органи на Полицията, за да им
се съставят протоколи за ПТП.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл. 30 ЗП, А.
„А“ осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на
републиканските пътища, какъвто се явява процесния път І-V. Наличието на
необезопасени дупки на пътното платно дават основание да се приеме, че
същата не е изпълнила задължението си да поддържа или поне да обезопаси
по някакъв начин пътната неравност, причинила инцидента, поради което
следва да понесе отговорността за причинените при произшествието
имуществени вреди, тъй като с виновното си бездействие е създала
предпоставки за настъпването му.
По отношение участието на третите лица, подпомагащи ответника по
делото и жалбоподател в настоящото съдебно производство, правилно
първоинстанционният съд е приел, че Договорът за възлагане на обществена
поръчка № РД-37-45/26.11.2014г. по ТРП и ЗП, с който А. „А“ възложила на
К. „П.п.Р. 2014“, състоящо се от „Х.“ АД и „П.“ АД да извърши дейностите по
поддържане /превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни
6
работи при аварийни ситуации/ на територията на републиканските пътища
на територията на Областно пътно управление Русе, не изключва
отговорността на А.та за поддържане и ремонт на републиканските пътища.
Обжалваното решение не страда от наведените в жалбата пороци,
същото е правилно и следва да бъде потвърдено с решение, което съгласно
чл.280, ал.3 от ГПК не подлежи на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата и ищец по иска ЗАД „Б.В.И.г.“- грС. претендира
разноски за процесуално представителство във въззивното производство, но
тъй като такова не е осъществено, разноски не се присъждат.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260306 от 23.10.2020 г., постановено по
гр.д.№727/2020 г. на Русенския районен съд .
Решението е постановено при участието на трети лица, подпомагащи
ответника А. „А”, ЕИК *** - „Х.” АД със седалище и адрес на управление:
грС. и „П.” АД със седалище и адрес на управление: гр.Русе.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7