Определение по дело №249/2019 на Окръжен съд - Добрич

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 281

гр.Добрич, 10.10.2019г.

Добрички окръжен съд, наказателно отделение, в закрито заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав с

председател А.Каменски, членове М.Хараламбиева и Г.Пашалиев,

разгледа в.н.ч.д.№249/2019г. на ДОС, докладвано от съдия Каменски

Производството е образувано по реда на чл.243, ал.7 от НПК, по депозирана от повереника на С.М.Д. жалба срещу определение №303/20.06.2019г. по н.ч.д.№715/2019г. на РС-гр.Добрич, с което и на основание чл.243, ал.6, т.1 от НПК е потвърдено постановление изх.№516/2018г. от 09.05.2019г. на РП-гр.Добрич за прекратяване на наказателното производство по ДП№241/2018г. на 1РУ на МВР-гр.Добрич, образувано за престъпление по чл.346, ал.1 от НК.

Първостепенният акт е обжалван с твърдения за допуснати в хода на разследването процесуални нарушения по 75 от НПК,  неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост на преценката относно подлежащите на кредитиране доказателствени източници. Претендира се цялостна отмяна на поднадзорния акт и връщане на делото за продължаване на разследването по възведеното обвинение.

След като обсъди и прецени събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал, съдът установи:

На 07.03.2018г. Д. С. гостувал в дома на С.Д. ***. Присъствала и приятелката на пострадалия-Я. Т.. Късно вечерта С. поискал от домакина ключовете от линия му лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с К№******, паркиран пред блока. Въпреки, че знаел, че приятелят му е неправоспособен, а освен това е употребил и алкохол, Д. му предоставил ключовете и собствения си мобилен телефон.

С автомобила на пострадалия С. потеглил към ж.к.“С.“, за да вземе приятелката си Т. Т.. Опитвайки да изпрати по телефона текстово съобщение изгубил контрол над управлението и катастрофирал, заклещвайки автомобила между оградата на пожарната служба и уличен стълб на кръстовището на булевардите „Р.“ и „****“. След като успял да излезе през задната врата на колата С.се върнал в апартамента при Д. и Топалова и им разказал за случилото се.

Веднага след това пострадалият и С.в се придвижили с такси до мястото на катастрофата, но установили, че не могат да освободят сами автомобила и се отказали. В дома на Д., обсъждайки случилото се, тримата се уговорили да твърдят, че не са напускали жилището и не знаят какво се е случило с колата.

Около 03:50 часа катастрофиралият автомобил бил открит случайно от пътен патрул. След установяване на собственика полицейските служители посетили дома на Д., който изрично заявил, че същата вечер е бил с приятелката си и госта, като не са напускали жилището. Тази предварително уговорена версия била закрепена и в показанията на тримата от 08.03.2018г.

На 09.03.2018г. С. променил показанията си и изложил действителните факти по случая, а по късно същия ден изложеното от него било последователно потвърдено от Т. и Д..

На 30.03.2018г. Д. поискал нов разпит, при който заявил, че С. е взел ключовете от автомобила му незабелязано и въпреки изрично и предварително изразеното несъгласие. Първоначално дадените показания обяснил едновременно с хипотетичен страх от роднина на приятеля си, както и с отправените молби от другите двама да съдейства за прикриване на случая.

На 18.04.2018г. Топалова също променила показанията си и подкрепила тезата на приятеля си, а при проведените по-късно очни ставки тримата са отстоявали изложените две противоположни позиции.

Във връзка с възникналото противоречие в доказателствения материал обосновано и правилно първостепенният съд е приел, че следва да кредитира като еднопосочни, взаимно допълващи се и логически издържани единствено показанията на тримата свидетели от 09.03.2018г. Освен, че е отречена впоследствие, първоначално лансираната теза категорично не съответства на констатациите от извършените огледи на катастрофиралия автомобил, изключващи възможността колата да е била отворена и приведена в движение без съответен  ключ за стартера. Несъстоятелна, преднамерена и недостоверна се явява и последната теза на пострадалия, очаквано подкрепяна и неговата близка приятелка. Факт е, че това е трета поред промяна в показанията на Д. и Т., появяваща се двадесет дни след случая и след направените от С. пълни самопризнания, при очертаваща се възможност за търсене на отговорност за процесното деяние и от жалбоподателя, както и при вече признато и от трите лица сговаряне за лъжесвидетелстване. Особено несъстоятелна е и тезата, че поради неправоспособността и нетрезвото състояние на приятеля си Д. добросъвестно отказал да му предостави автомобила, при това обаче изрично го уведомил, че ключовете за колата и за жилището са на масата, като му оставил безпрепятствен достъп до тях и до личния си мобилен телефон.

Предвид изложените съображения настоящият състав изцяло приема приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка, като намира за несъстоятелни възраженията на жалбоподателя досежно подлежащите на кредитиране доказателствени източници и оценката на тяхната достоверност.

Относно приложението на материалния закон:

Елемент от състава на инкриминираното при образуване на наказателното производство престъпление по чл.346, ал.1 от НК е липсата на съгласие от страна на владелеца на превозното средство, поради което и с оглед установените по делото факти районният съд правилно е потвърдил заетата от прокуратурата позиция за несъставомерност на извършеното. Наред с това е съобразено, че осъщественото от С. деяние не съставлява и престъпление по чл.343, ал.1, б.“а“ от НК, доколкото размерът на причинената щета е по-малък четиринадесет минимални работни заплати към извършване на посегателството. Не на последно място, именно поради   първоначално предприетите от Д. и Т. действия по осуетяване на разследването е била пропусната и възможността за търсене на отговорност от Стойков за евентуално престъпление по чл.343б от НК.

По отношение твърдяно допуснатите в хода на досъдебното производство нарушения на процесуални правила:

Както изрично е констатирал и първостепенния съд, при проведените на 08.03.2018г. и 30.03.2018г. разпити Д. изрично е заявил, че е запознат с правата си като пострадало лице, както и че не желае материалите по разследването да му бъдат предявявани. С депозирания отказ е отпаднало и съответното задължение на разследващите в тази насока, поради което не е налице нарушаване на права по чл.75 от НПК и депозираните пред първата инстанция оплаквания, преповторени и във въззивната жалба се явяват изцяло неоснователни.

Воден от изложените констатации и съображения, на основание чл.243, ал.8 от НПК, настоящият състав

О П Р Е Д Е Л И:

Потвърждава определение №303/20.06.2019г. по н.ч.д.№715/2019г. на РС-гр.Добрич.

Определението е окончателно.

 

Председател …………                 Членове: …………           …………