Р
Е Ш Е Н И Е
№
260441 / 9.4.2021г.
гр. Перник, 09.04.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното
съдебно заседание, проведено на единадесети март, две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на
секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 04377 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба от ЧСИ Шукри Дервиш, с рег.
№796, БУЛСТАТ:**********, и адрес: ***, срещу „НД Мениджмънт“ООД, с
ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.Перник, ул.“Р. Димитров“,
бл.80, вх.В, ап.71, с която се иска да бъде признато по отношение на ответника,
че към същия съществува изискуемо вземане на ищеца ЧСИ Шукри Шукри Дервиш, рег.
№796, БУЛСТАТ********** в размер на 276,00 лева, представляваща вземане съобразно
разпоредбата на чл. 79 ал. 3 ЗЧСИ, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение
до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. г. д. № 01831/2020г. по описа на Районен
съд - Перник.
В
исковата молба се сочи, че по силата на изпълнителен лист и заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по гр. д. № 02866/2015г.
по описа на Районен съд – гр. Пловдив и депозирана от „НД Мениджмънт” ООД молба
за образуване на изпълнително дело срещу длъжника Йорданка Драганова Йовчева (с посочен в
исковата молба ЕГН), в кантората на ищеца е образувано изпълнително дело №
20157960400403. С молбата за образуване на изпълнителното дело, взискателят е
възложил на съдебния изпълнител всички действия по чл. 18 ЗЧСИ. В изпълнение на
това и с оглед удовлетворяване на вземането, по изпълнителното производство са
предприети множество действия по извършване на справка относно имущественото
състояние на длъжника, в т. ч. и справки в НАП за регистрирани трудови
договори, справки в БНБ за открити банкови сметки и т. н. Предприети са и
действия по налагане на запори, както и изпращане на съобщения, уведомления и
пр., както и допълнителни разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ. За извършените
действия, ЧСИ Шукри Дервиш е издал Сметка по чл. 79 ЗЧСИ № 23389 от 09.03.2020г.
и фактура № ********** от 09.03.2020г. Твърди, че книжата са редовно връчени на
взискателя по изпълнителното дело (понастоящем ответник), съгласно чл. 50 ГПК.
В
депозирана молба – становище от 23.11.2021г., ищецът е заявил, че поради
обстоятелството, че няма право да предоставя документи по изпълнителното дело,
представя Удостоверение с изх. № 15540/18.11.2020г. по изп. дело № 403/2015г.,
в което подробно са описани извършените от съдебния изпълнител изпълнителни
действия.
В предоставения от разпоредбата на чл.
131 ГПК едномесечен срок, ответникът „НД Мениджмънт“ООД е подал отговор, с който е оспорил
производството по делото като недопустимо, тъй като вземанията по относимото изпълнително
производство са цедирани с Договор за прехвърляне на вземания от 05.03.2020г.
При условията на евентуалност ответникът е оспорил иска по основание и размер,
като твърди, че ищецът основава претенцията си на изготвена от същия сметка и
фактура, без да има реално извършени услуги. Ответникът твърди, че ако са
извършени изпълнителни действия от ЧСИ без внесена от взискателя авансова
такса, то същите действия са неправомерни. Ответникът твърди, че ищецът не е
издал данъчна фактура за извършените изпълнителни действия, като съответно
ответникът не е осчетоводил такова задължение, нито е ползвал данъчен кредит.
В съдебно
заседание, ищецът, чрез нарочна молба-становище, изразява становище за
основателност на предявената искова претенция. Същия намира, че процесните
сметки и фактура отговарят изцяло на императивното изискване, заложено в
разпоредбата на чл. 79 ЗЧСИ. По отношение на представеното Удостоверение,
ищецът намира, че същото отговаря изцяло на критериите за официален
свидетелстващ документ, издаден от длъжностно лице във връзка със служебното му
правоотношение, по установени форма и ред, поради и което съставлява
доказателство за извършените от него действия. Ищецът намира за неоснователно
възражението на ответника, че не е надлежна страна в процеса, тъй като
вземанията и задълженията по изпълнителното производство са цедирани с Договор
за прехвърляне на вземания и задължения от 05.03.2020г., предвид липсата на
изрично съгласие на кредитора да за заместването в дълг на ответника от третото
лице – „Севар Бизнес груп” ЕООД.
Ответникът, чрез
пълномощника си, пледира за решение, с което предявените искови претенции бъдат
отхвърлени, като неоснователни. Претендира разноски.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
За
сумата по предявения положителен установителен иск е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 1025 от 18.05.2020г. по
ч. гр. д. № 01831 по описа за 2020г. на ПРС. Същата е връчена на длъжника
(ответник по настоящото дело), при което в
срока по чл. 414 ГПК същия е оспорил вземанията, депозирайки писмено
възражение. Последното, от своя страна, е обосноваващо за предявения
понастоящем установителен иск, в синхрон с обстоятелството, че настоящата
искова молба е депозирана в предоставения от чл. 415 ГПК едномесечен срок.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника, че не е надлежна страна в процеса, тъй като
вземанията и задълженията по изпълнителното производство са цедирани с Договор
за прехвърляне на вземания и задължения от 05.03.2020г. Ищецът твърди, че на
06.04.2020г. на електронната му поща е получено Уведомление за извършена
продажба на вземане (цесия), с което ответникът е уведомил съдебния изпълнител,
че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 05.03.2020г. е цедирал
изпълнителни дела, подробно изброени като номера на делата в същото, сред които
и процесното изпълнително дело. Твърди, че към посоченото уведомление не са били
приложени никакви доказателства, от които да е видно, че процесното вземане е
цедирано. Такива са получени на електронната му поща едва на 01.06.2020г., след
като за процесното вземане е било образувано заповедно производство между
страните. Съдът намира, че частното правоприемство
може да е резултат от прехвърляне на права с договор/цесия, факторинг/ или
завет. Легитимацията на частния правоприемник следва от договора/или завета/,
съдържащ изявление на взискателя за прехвърляне на правата му. В настоящия
случай, обаче, не са ангажирани доказателства от страна на ответника, които да
сочат, че с уведомлението от 06.04.2020г. са били представени и писмени
доказателства, установяващи извършената цесия, нито че в изпратеното
уведомление е обективирано и изявление на взискателя за прехвърляне на правата
му.
Същевременно и съгласно задължителната
практика на ВКС, обективирана в Решение № 288 от 28.02.2020 г. на ВКС по гр. д.
№ 134/2019 г., IV г. о., ГК, при заместването в дълг по реда на чл. 102, ал. 1 ЗЗД във всички случаи е необходимо съгласието на кредитора, но дали ще има
съгласие от поемателя на дълга и от предишния длъжник, зависи от начина на
прехвърляне на дълга. В случаите, когато дългът се прехвърля по силата на
прехвърлителна сделка, сключена между предишния длъжник и новия длъжник,
съгласие следва да изразят и трите страни – старият и новият длъжник в
качеството си на страни по прехвърлителната сделка и кредиторът на основание
чл. 102, ал. 1 ЗЗД, според който прехвърлянето на дълга не може да има действие
за него без изричното съгласие. Когато дългът се прехвърля чрез договор за
заместване в дълг между новия длъжник и кредитора, съгласие следва да изразят
само новият длъжник и кредитора. В този случай, ако предишният длъжник не е
инициирал заместването в дълг, неговото съгласие не е необходимо. Заместването
в дълг се различава от встъпването по това, че длъжникът се освобождава от
задължението. Затова то може да се осъществи само с изричното съгласие на
кредитора, което прави невъзможно едностранното отстъпване на новия длъжник от
задължението.
Предвид гореизложената практика съдът
намира, че Договор за прехвърляне на вземания и задължения от 05.03.2020г. няма
действие за ищеца в частта, с която се прехвърлят задължения. Ищецът, който се
явява кредитор за вземанията за такси и разноски по изпълнителното
производство, не е дал съгласието си за заместването в дълг на ответника от
трето лице –„Севар Бизнес груп“ЕООД. Едностранното прехвърляне от ответника на
задълженията му към ищеца е невъзможно предвид разпоредбата на чл. 102, ал. 1 ЗЗД и не обвързва ищеца. Поради това и съдът намира, че ответникът остава
задължен към ищеца за всички такси и разноски и след цедиране на процесните
вземания, от които произтичат и задълженията за разноски в изпълнителното производство.
По основателността:
Предявен е от страна на ищеца положителен
установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. чл. 78-80 ЗЧСИ.
За
да обоснове основателност на исковите си претенции, в доказателствената тежест
на ищеца е в условията на главно и пълно доказване да установи в кумулативност
следните обстоятелства: съществуването на валидно възникнало облигационно
отношение с ответника; че са налице предпоставки, за възлагане на претендираните
разноски на ответника (в качеството му на взискател по съответното изпълнително
дело); извършването на посочените в исковата
молба действия, като установи на коя дата са извършени и колко са на брой, в
това число и вида на допълнителните разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ, както и да
докаже тяхната стойност.
Не се спори между страните, а и се
установява от приетите писмени доказателства, че ищецът ЧСИ Шукри Дервиш е
регистриран по ЗДДС, както и че по молба на ответника „НД Мениджмънт” ООД е
било образувано изпълнително дело № 20157960400403 по описа на ЧСИ Шукри
Дервиш, с рег. № 796 и район на действие Благоевградски окръжен съд. Последното
установява и качеството на взискател по изпълнително дело № 403/2015г. по описа
на ЧСИ Шукри Дервиш на ответника.
За да докаже исковите си претенции,
ищецът е ангажирал писмени доказателства, от които се установява, че от страна
на същия, в качеството му на съдебен изпълнител, са извършени множество
действия, насочени към принудителното удовлетворяване на вземането на взискателя.
От приетото по делото Удостоверение с изх. № 15540/18.11.2020г., издадено от
ЧСИ Шукри Дервиш, се установяват вида и броя на извършените действия, както и
времето, през което са били извършени. В тази връзка съдът намира, че доколкото
ЧСИ притежава особеното правно положение на лице, на което държавата е
възложила публичноправни функции, то издаденото и разгледано по-горе
Удостоверение следва да бъде разглеждано като официален документ, а не като
частен такъв.
За извършените действия ЧСИ Шукри Дервиш
е издал Сметка по чл. 79 ЗЧСИ от 09.03.2020г. на стойност 276,00лв. и фактура №
********** от 09.03.2020г. за сумата от 276,00 лева. В последната, в графата
„Описание” е посочено: „такси и разноски по изпълнителното производство,
съгласно ТТРЗЧСИ – т. 3, 4, 5, 8, 9 от ТТР по
изп. дело № 20157960400403”, а в графата „количество” е посочено „1”.
Посочена е и единична стойност – 230.00 лева. Общата сума за плащане по
фактурата е в размер на 276,00 лева.
Съгласно предоставената от законодателя
възможност, ако взискателят не е внесъл авансово дължима такса (какъвто е
настоящия казус), то частния съдебен изпълнител я събира от длъжника съгласно
чл. 79 ал. 2 ГПК, когато длъжникът отговаря за тази такса. Когато длъжникът не
отговаря за тази такса, частният съдебен изпълнител може да претендира
плащането й от взискателя по реда на чл. 410 ал. 1 ГПК. Алинея 1 на чл. 79 ГПК от своя страна урежда принципа на
разпределение на разноските в изпълнителното производство, като казва, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен когато:
1. делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане,
направено след започване на изпълнителното производство, или 2. изпълнителните
действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда; 3.
разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са
приложени.
На се спори от страните, а и
се установява от приетото по делото Удостоверение с изх. № 15540/18.11.2020г.,
издадено от ЧСИ Шукри Дервиш, че с молба с вх. № 18540/22.07.2019г. взискателят
е поискал от съдебния изпълнител прехвърляне на производството по
изпълнителното дело към ДСИ при Районен съд – гр. Пловдив. Това искане на
взискателя представлява изразяване на воля, което
предизвиква промяна на една от страните по изпълнителното правоотношение
(изпълнителния орган). Чрез него се променят съществуващите изпълнителни
правоотношения, без, обаче, да се прекратява изпълнителното производство.
Поради това, в случая не може да
се приеме, че изпълнителното производство по процесното изпълнително дело е
прекратено, и то на някое от основанията, посочени и разгледани като изключение
от общото правило по-горе. Още повече, че в представеното от ищеца Удостоверение
с изх. № 15540/18.11.2020г., издадено от ЧСИ Шукри Дервиш, в т. 13, е посочено,
че изпълнителното дело е изпратено на ДСИ към Районен съд - Пловдив за
продължаване на изпълнителното производство срещу длъжника.
С
оглед горните съображения и след анализ на приетите по делото писмени
доказателства, съдът намира, че от страна на ищеца не са ангажирани
доказателства, които да установяват, че производството по изпълнителното дело е
било прекратено на някое от цитираните в
нормата на чл. 79 ал. 1 ГПК изключения, респ. ищецът не доказа, че ответникът
е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря за вземанията на ищеца,
предмет на настоящото дело. Съдът намира, че липсата
на тази първа задължителна положителна предпоставка за уважаване на иска, а
именно: установяване на пасивната материалноправна легитимация на ответника,
води до липса на необходимост от изследване на въпроса, досежно основателността
на иска по размер.
Предвид гореизложеното съдът намира, че
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По
разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г.
на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските, както в заповедното, така и в исковото производство.
С оглед изхода на делото, право на
разноски има само ответника. Същия е доказал такива в размер на 450,00 лева (300.00
лева – за адвокатско възнаграждение в исковото производство, 50.00 лева –
възнаграждение в заповедното производство и 100.00 лева – възнаграждение на
вещо лице), които и следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран от горното, Пернишкият районен
съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
иска, предявен от ЧСИ Шукри Дервиш, с рег. №796, БУЛСТАТ:**********, и адрес: ***,
срещу „НД Мениджмънт“ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.Перник,
ул.“Р. Димитров“, бл.80, вх.В, ап.71, с който се иска да бъде признато по
отношение на ответника, че към същия съществува изискуемо вземане на ищеца ЧСИ
Шукри Шукри Дервиш, рег. №796, БУЛСТАТ********** в размер на 276,00 лева,
представляваща вземане съобразно разпоредбата на чл. 79 ал. 3 ЗЧСИ, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. г. д. №
1831/2020г. по описа на Районен съд - Перник.
ОСЪЖДА ЧСИ Шукри
Дервиш, с рег. №796, БУЛСТАТ:**********, и адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на “„НД Мениджмънт“ООД, с ЕИК:********* и седалище и
адрес на управление:гр.Перник, ул.“Р. Димитров“, бл.80, вх.В, ап.71 сумата от 450,00 лева, представляваща направени
делото и по частно гражданско дело № 01831/2020г. по описа на ПРС разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, ч. г. д. № 01831/2020г. на ПРС да бъде върнато на съответния
съдебен състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящото дело.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: