ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София, 30.04.2019г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11 с-в, съдия-докладчик Вергиния Мичева-Русева, в закрито заседание по гр.д. № 13966 по описа за 2017г.
установих следното:
Ищецът е предявител инцидентен иск
за прогласяване нищожност на нотариален акт.
Ответниците са заявили становища по
доказателствените искания на ищеца, направени в съдебно заседание.
При преценка допустимостта на
инцидентния иск, съдът установи следното:
Ищецът е предявил срещу ответника П.А.
и срещу „Е.***“ ЕООД иск за обявяване за недействителна спрямо него, като
кредитор, на сключената увреждаща сделка на покупко-продажба на имот –
апартамент в гр.София, сключена между ответника А. и неговата съпруга Ц. А.,
като продавачи, и ответника „Е.***“ ЕООД, като купувач. Твърдял е, че е
кредитор на П.А., а с атакуваната сделка този ответник го е увредил, тъй като е
останал без имущество, и е попречил на ищеца да удовлетвори вземането си. По
този иск е образувано гр.д.№ 4549/15г. на СГС, ГО ,11 с-в. В хода на процеса
ищецът предяви инцидентен отрицателен установителен иск за собственост срещу П.А., съпругата му Ц. А.
и „Е.***“ ЕООД. В исковата молба се сочи, че ответниците не са станали
собственици на процесния имот /апартамент в гр.София/ , поради наличието на
съществени пороци на волята на продавача при сключване на първоначалната сделка
за покупка-продажба на този имот с нот.-акт № 24, т.І, рег.№ 1985, дело №
20/2005г., сключена между И. А. М. и П.А.. Уточнява, че пороците на волята се
изразяват в ползване на неистинско пълномощно, което не е подписано от И. М.,
евентуално че пълномощното е изготвено с физически и психически натиск върху
собственика. Ищецът сочи, че ответниците П.А. и Ц. А. не са станали собственици
на процесния имот и съответно сделката, с която те са продали имота на „Е.***“
ЕООД, не е породила вещно правен ефект. В петитума на исковата молба се иска
съдът да установи по отношение на ответниците, че към 6.04.2015г. – датата на
завеждане на исковата молба по чл.135 от ЗЗД, ответника „Е.***“ ЕООД не е собственик спрямо ищеца на процесния имот- апартамент в гр.София.
Съдът е отделил производството по
този иск в отделно, по което е образувано гр.д.№ 13966/17г. на СГС, 11 с-в. В
първото по делото заседание ищецът предяви инцидентен иск за прогласяване
нищожността на нотариалния акт за покупко-продажба на имота, с който П.А. и Ц. А.
са прехвърлили на „Е.***“ ЕООД собствеността върху процесния имот, поради
липсата на валидно изразено съгласие от купувача – липсва решение на едноличния
собственик на капитала за сключване на сделката.
При преценка дали инцидентният иск е
допустим, съдът констатира, че отрицателния установителен иск, по който е
образувано гр.д.№ 13966/17г. е недопустим. Ищецът твърди, че е кредитор на П.А.,
който се е разпоредил с имуществото си и така е увредил ищеца, поради което
ищецът е поискал по реда на чл.135 от ЗЗД да се обяви недействителност на тази
сделка по отношение на него. При успешно проведен иск по чл.135 от ЗЗД имуществото
остава собственост на приобретателя по оспорената сделка, но той е длъжен да
търпи принудителното изпълнение върху това имущество, в резултат на което
кредиторът да удовлетвори вземането си. Възможно и допустимо е по реда на
чл.212 от ГПК искът по чл.135 от ЗЗД да се съедини с иск за недействителност на
увреждащата сделка на друго основание. В случая с предявения иск за
установяване , че „Е.***“ не е собственик на имота към 6.04.2015г. по отношение
на ищеца, не се атакува увреждащата сделка, а тази , която я предхожда –
договорът за покупко-продажба н имота между И. М. и П.А.. Ищецът няма правен интерес
от такъв иск. Той има интерес да насочи принудително изпълнение върху
имуществото, което е предмет на увреждащата сделка. Отделно той няма правен
интерес да води отрицателен установителен иск за собственост. В този смисъл е и
практиката на ВКС - „кредиторът няма
правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост
както срещу приобретателя по оспорената сделка, така и спрямо частните
правоприемници на този приобретател, когато те са придобили права след вписване
на исковата молба по чл.135 ЗЗД и които ще бъдат обвързани от силата на
пресъдено нещо на решението по уважения отменителен иск. Той нито се позовава
на свое вещно право върху имота, което иска да защити, отричайки правото на собственост
на ответника, нито на някакво фактическо състояние, нито пък отричането на
правото на собственост на ответника ще доведе до възможност той да придобие
някакви права. Правото му на принудително изпълнение не зависи от отричането на
правото на собственост на ответника, затова то не може да обоснове правен
интерес от предявения отрицателен установителен иск за собственост – решение по
гр.д.№ 3862/16г., І г.о., ВКС. Не са налице условията за допустимост на
отрицателния установителен иск, разгледани в т.1 на ТР №8/27.11.2013г. по тълк.
д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
За наличието на правен интерес съдът
следи служебно на всеки етап от съдебното производство. Предявеният с исковата
молба иск е недопустим, поради което образуваното по него производство следва
да се прекрати.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр.д.№ 13966/17г. на СГС, ГО, 11 с-в, поради недопустимост на предявения
отрицателен установителен иск на В.М. срещу П.А., Ц. А. и „Е.***“ ЕООД.
Определението подлежи на обжалване
пред САС с частна жалба в 1 седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: