Р Е
Ш Е Н
И Е
№176
гр.Враца, 07.06.2023г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, І-ви
състав, в открито заседание на 26.04.2023г. /двадесет
и шести април две хиляди двадесет и трета година/ в състав:
АДМ.СЪДИЯ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
при секретаря Даниела Ванчикова, като
разгледа докладваното от съдията адм. дело №498 по описа на съда за 2022г.
и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 68, ал. 1
от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.).
Образувано е по жалба на К.Д.И., понастоящем в *** срещу Решение №287 от
01.06.2022г. на Комисия за защита от дискриминация (КЗД), постановено по
преписка №181 по описа на КЗД за 2021г., с което е установено, че В. К., в
качеството си на ***, не е осъществил нарушение на ЗЗДискр. на основата на
признак „лично положение“ по отношение на жалбоподателя и жалбата му с вх.
№44-00-1412/27.04.2021г. е оставена без уважение. Твърди се, че обжалваното
решение на КЗД е незаконосъобразно, като постановено в противоречие с
разпоредбите на закона. Иска се отмяна на решението.
В
съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез * М. М. /преупълномощена от *А. –
назначен ** на жалбоподателя/ поддържа жалбата. Излагат се съображения за
отмяна на оспореното решение на КЗД. Твърди се незаконосъобразност на
оспореното решение, тъй като КЗД се е позовала на Заповеди на Началника на ***
които са издадени едва след като жалбоподателя И. ***. Твърди се неправилност
на извода на Комисията, че жалбоподателят следва да се сравнява единствено с **
от ***, а по останалите елементи от фактическия състав на дискриминацията КЗД
според *М. не е формирала мотиви. Претендират се разноски по делото.
Представена е и писмена защита от жалбоподателя с изложени
съображения по съществото на спора.
Ответникът
– Комисия за защита от дискриминация, чрез процесуалния представител * Л. М. в
представените по делото писмени бележки оспорва жалбата, като неоснователна и
изразява подробни съображения по съществото на спора. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованата страна: В. П. К. – *** изразява в писмено становище за
неоснователност на жалбата и насочените към него претенции.
Заинтересованата
страна ГД „Изпълнение на наказанията“ към МП, чрез * Р. в писмено становище излага
съображения за неоснователност на жалбата.
Настоящият
съдебен състав, след като се запозна с депозираната жалба, становищата на
страните и административната преписка, намира
за установено от фактическа
страна следното:
От приетата като доказателство административна преписка се установява,
че производството пред Комисия за защита от дискриминация – София /КЗД/ е образувано
въз основа на подадена жалба от К.Д.И.,*** срещу В.П. К., в качеството му на ***,
където жалбоподателя е изтърпявал наказание „**“ в периода от 29.06.2019г. –
17.05.2021г., с твърдения за дискриминация относно „лично положение“.
С Разпореждане №
658/14.06.2021г. на Председателя на КЗД е образувана преписка № 181/2021г.,
която е била разпределена за разглеждане от трети специализиран постоянен
заседателен състав. На заседанието на състава е взето решение и за * е
определен С.Й., * по преписката С. С. и за подпомагащ * е предложено да бъде
определен служителя Й. Й., за което е уведомен Председателя на КЗД. С разпореждане №678/23.06.2021г. по искане на *по
преписката е определен служителят Й. Й. да извършва необходимите действия
свързани с проучването по преписката, като ги съгласува с
докладчика. За образуваната
преписка са уведомени конституираните страни в производството, видно от
представените по делото уведомления до тях, ведно с приложените известия за
доставяне. Изготвен е и
доклад-заключение, с който страните са запознати, видно от данните по
преписката.
Депозирано
е писмено становище вх. №16-21-74//20.07.2021г. от В.К. – *** до КЗД, в което
се оспорва жалбата и развива съображения по съществото на спора. Посочено е, че
токът и кабелната телевизия се изключват в съответствие с разпоредбата на чл.83
ППЗИНЗС, че нормалното ползване на телевизионни и радиоприемници се разрешава
от 06,00 часа до 22,00 часа, всеки ден, а по предложение на председателя на
съвета на колектива по конкретен повод може да се разреши от *** удължаване на
времето за подаване на ел.захранване и сигнал за кабелна телевизия, като в
някои случаи е до 24.00 часа, а в други – напр. футболни мачове до приключване
на футболната среща, а в трети – не се спира изобщо, като напр. нова година.
Сочи се и в кои случаи се удължава времето само на ел.захранването.
В
писмено становище вх. №90-11-76/23.07.2021 г. * М. В. - ** на главния директор
на ГДИН сочи, че съгласно разпоредбата на чл.9 от ЗЗДискр. в производство за
защита от дискриминация след като страната, която твърди, че е дискриминирана,
представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е
налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно
третиране не е нарушен. Пред КЗД се твърди, че за да е налице пряка или непряка
дискриминация по някой от признаците, трябва да се направи сравнение между
начина, по който лицето, което твърди, че е жертва на дискриминация, е третирано
и начина на третиране на други лица, които са в същото или сходно положение, т.
е. по отношение на които са налице сравними сходни обстоятелства.
Санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на
отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при
сравними сходни белези. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или
определен кръг лица трябва да е обусловен/обвързан именно от защитен признак.
Сочи, че в този смисъл не е достатъчно да се установи неблагоприятно третиране
на определено лице или лица, а е необходимо да се докаже още, че това
неблагоприятно третиране е извършено по някой от признаците, очертани в чл.4,
ал. 1 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка
между неблагоприятното третиране и причината за него, която при всички случаи
следва да се изразява в признак по цитирания чл.4, ал. 1 от ЗЗДискр. Приема, че
за да се направи заключението за наличие на дискриминационно отношение е
необходимо да са налице доказателства да са осъществени всички елементи от
фактическия състав на приложимата специална правна норма, както от обективна
страна, така и по отношение на субектите. Приема, че на доказване в
производството пред КЗД подлежат обстоятелствата: налице ли е разлика в
третирането и то неблагоприятна; случай за сравнение; кой е признака, предмет
на защита; причинна връзка между неблагоприятното третиране и защитения
признак.
Комисията
е провела открито заседание по образуваната преписка №181/2021 г., видно от
представения по делото протокол от 14.03.2022г., за което страните са били
надлежно уведомени. На същото редовно заседание на страните е указана
възможността за започване на помирителна процедура по чл.62 ЗЗДискр., но
споразумение не е постигнато и разглеждането на преписката е продължило по
общия ред. След изслушване на становищата на страните във връзка със събраните
по преписката доказателства, Комисията е приела, че преписката е изяснена от
фактическа страна и е обявена за решаване, като е даден десет дневен срок на
страните за представяне на заключителни писмени становища. Жалбоподателя е
запознат и със събраните по преписката документи на 14.03.2022г., видно от
приложения протокол.
С оспореното пред съда Решение №287/01.06.2022г.
по преписка №181/2021г. Комисията за защита от дискриминация трети
специализиран постоянен заседателен състав, е установила на основание чл.40,
чл.47 и чл.65 ЗЗДискр., че заинтересованата страна В. К. в качеството му на ***
не е осъществил дискриминация по защитения съгласно чл.4, ал.1 от ЗЗДискр.
признак „лично положение“ по отношение на **. К.Д.И., жалбата на който е
оставена без уважение, като неоснователна.
По делото са приети, като
доказателства материалите, съдържащи се в образуваната преписка №181/2021г. по описа на КЗД, приложена по делото.
При така установената фактическа
обстановка, която не се оспорва от страните, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата
е депозирана от лице, адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес и в законоустановения срок,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1,
във вр. с чл.146 АПК съдът проверява законосъобразността на обжалвания акт,
като преценява дали е издаден от компетентен орган и в установената форма,
спазени ли са процесуалните и материалноправни разпоредби при издаването му и
съобразен ли е с целта на закона. Преценката за законосъобразност следва да се
извърши съобразно правните и фактическите основания, посочени в
административния акт, а съгласно чл.142, ал.1 АПК съответствието на
административния акт с материалния закон, се преценява към момента на
издаването му.
Осъществявайки контрол за законосъобразност на
обжалваното решение в посочения по-горе обхват, настоящият състав приема, че
решението е издадено от компетентен орган и от надлежен състав, при което не е
налице отменителното основание по смисъла на чл.146, т.1 АПК.
Настоящият състав
на съда счита, че макар и постановено от компетентен орган, оспореното решение
на КЗД е незаконосъобразно, като постановено при неспазване на изискванията за
форма и съдържание на акта (чл. 59, ал.
1, т. 4 и т. 5 от АПК и чл. 65 и чл. 66, т. 2 от ЗЗДискр.), както и при
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
поради което съдът не може да направи преценка за съответствието на решението с
материалния закон.
В случая органът
само формално е спазил установената от закона писмена форма, съгласно
разпоредбите на чл.59, ал.2
от АПК и чл.66 от
ЗЗДискр., посочвайки единствено издателя на решението,
жалбоподателя, подробно е изложил оплакванията му по жалбата, както и подробно
са изложени становищата на ответната и заинтересованата страна, които подробно
са възпроизведени.
По отношение на
изискването за излагане на фактически и правни основания за издаване на акта,
съдът не би могъл да приеме, че изложеното от органа покрива изискванията на
закона и по-конкретно на разпоредбите на чл. 59, ал.
1, т. 4 от АПК и на чл. 66, т. 2 от ЗЗДискр. Видно от
съдържанието на решението, в мотивите му липсва както анализ на твърденията на
страните в производството пред органа, така и анализ на събраните по преписката
писмени доказателства, посредством които страните са се стремили да докажат
фактическите си и правни твърдения по казуса и по относимите към спора въпроси.
Мотивите на органа се съдържат на л.7 от решението, пасаж 2. За да стигне до
извода, че не е налице дискриминация по признак „лично положение“ органът се е
позовал единствено на Заповед № Л-910/01.07.2021г., издадена от ***, а
представените като доказателства молби до него е анализирал и съпоставил
единствено с нея. Приел е, че действията на *** са в съответствие изцяло с тази
заповед, без да е отчел факта, че жалбоподателя е изтърпявал наказанието си
„лишаване от свобода“ в *** от 29.06.2019г. до 17.05.2021г. Т.е. към момента на
издаване на цитираната заповед и до настоящия момент К.И. вече е бил преместен
в ***. Административният орган не е обсъдил, нито е изследвал действията на ***
по времето на престоя на жалбоподателя там /29.06.2019г. – 17.05.2021г./, нито
пък е изследвал спорният въпрос, който И. поставя със жалбата си, а именно че е
поставен в по - неблагоприятно положение спрямо * в другите *, касателно
гледането на големи спортни предавания по телевизията в делнични и в
съботно-неделните дни след 22,00 часа. В тази връзка адм. орган не е формирал
мотиви, нито е събирал доказателства по повод твърденията на жалбоподателя.
Органът е коментирал жалба /л.128 от адм.д.6462/22г. на АССГ/ от ** К.И. до
деловодството на затвора, чрез ИСДВР на 3-та група, която е отхвърлена като
неоснователна. Приел е, че и тук не е налице дискриминация, тъй като действията
на *** са изцяло в съответствие със Заповед № Л-910/01.07.2021г., без да се
съобрази с факта, че коментираната жалба е подадена на 15.07.2020г., т.е. една
година преди издаването на заповедта. Други мотиви подкрепящи крайният извод на
административният орган не са изложени. В решението е споменато какво е
установено в ***, но не е направена съпоставка между тях и ***, тъй като е
прието, че жалбоподателя следва да се сравнява с останалите **, намиращи се в **,
а не с *****************. Настоящият съдебен състав не приема тезата на адм.
орган, че при „сравними сходни обстоятелства“ по смисъла на чл.4, ал.2 от
ЗЗДискр. ищеца се намира с лицата, изтърпяващи наказание в същия *. Всички **,
по отношение, на които е определен един и същи режим на изтърпяване на
наказанието, се намират в сравнимо сходно положение без оглед на това в кое *
заведение се намират.
Налице е
нарушение на принципите
на чл. 35 и чл. 36 АПК, които не само изискват събиране на всички относими
доказателства, но същите следва да бъдат и обсъдени в мотивите на акта, какви
факти установяват или не установяват. От своя страна мотивите следва да имат
ясна връзка с диспозитива на решението.
Освен, че са
буквално възпроизведени, твърденията и становищата на страните изобщо не са
обсъдени - кои от тях са основателни или неоснователни, въз основа на какви
фактически установявания при съотнасянето към релевантната правна уредба.
Неизлагането на
конкретни мотиви по твърденията на страните представлява нарушение на
законовото изискване за форма на административния акт, което лишава страните от
възможността за организиране на адекватна правна защита, препятства и
осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от страна на съда и е
самостоятелно основание за отмяна на акта по чл. 146, т. 2
от АПК.
В тази връзка
съдът намира за необходимо да допълни още, че всеки ИАА представлява съвкупност
от две безусловно необходими и взаимообвързани части: мотивна /фактически и
правни основания за издаването му/ и диспозитивна част. Мотивите са писмените
съображения на органа, обхващащи преценката на събраните доказателства,
фактическите констатации и правните изводи, въз основа на които
административният орган е стигнал до своето решение и поради които е обосновал
крайния си извод, изведен в диспозитивната част на акта. Именно въз основа на
изложените мотиви страните имат възможност адекватно да се защитят, а съдът да
извърши проверка за законосъобразност на акта. От своя страна диспозитивната
част на решението в най-кратка и ясна форма следва да бъде логически извод на
съжденията на органа.
Наред с това в диспозитива на
оспорваното решение липсва конкретизиране на въведените с жалбата
дискриминационни актове – невъзможността да се гледа телевизия извън
установеното време в закона когато има футболни мачове от „шампионска лига“ или
“лига Европа“ или друго голямо спортно събитие през почивните дни. Посоченото е
необходимо, за да се формира изрична воля на органа за твърденият акт на
дискриминация, основан на въведените признаци.
Горепосоченото води до извод за липсата
на мотиви за фактически и правни основания по смисъла на чл. 66, т. 2 ЗЗДискр.
и е пречка на съда да извърши контрол на акта по отношение на това дали е
осъществен твърдяното дискриминационно поведение, поради което съгласно чл.146,
т.2 АПК представлява самостоятелно отменително основание.
Неизпълнението на
задълженията по чл. 35 и чл. 36 АПК, касаещи изясняване на фактическата
обстановка и събиране на доказателства, води до невъзможност за правилното
прилагане на материалния закон. В тази връзка допуснатите нарушения са
съществени, тъй като възпрепятстват преценката дали е налице поставяне в
неравностойно положение въз основа на посочените в жалбата признаци по чл. 4,
ал. 1 ЗЗДискр.
Горното води до извод за
основателност на жалбата, поради което на основание чл. 172, ал. 2, предл.
второ АПК оспорваното решение следва да се отмени. Преписка следва да се върне
на органа, който да събере необходимите доказателства за установяване на
горепосочените обстоятелства, имащи значение за фактическите установявания и
правни основания, като следва да обсъди становищата на страните, представените
доказателства и да изложи мотиви, съобразени с доказателствата по делото и
неговия предмет, като анализира всички относими към спора факти и изложи
съображения налице ли е или не дискриминация на основата на признака по чл.
4, ал. 1 ЗЗДискр „лично положение“ спрямо жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 АПК, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №287 от 01.06.2022г. на Комисия
за защита от дискриминация, постановено по преписка №181 по описа на КЗД за
2021г.
ВРЪЩА преписката на
Комисия за защита от дискриминацията за ново разглеждане на жалбата, съобразно
мотивите на настоящия съдебен акт.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховен административен съд София чрез Административен съд
Враца в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
АДМ.СЪДИЯ: