№………./……….6.2020
г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 19.6.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
ПЛАМЕН
АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Митева
въззивно търговско дело № 739 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК, и е образувано по въззивна
жалба на “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД, чрез юрк.
Димитрова срещу решение №924/24.02.2020г., постановено по гр.д. №17336/18г.
по описа на ВРС, 42 с-в,
с което е бил уважен иска на Ж.С.Н. за присъждане на неизплатен остатък от
застрахователно обезщетение за нанесени имуществени щети (описани в 55 позиции)
при ПТП, причинено от водач, застрахован по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно сък законна лихва от
предявявана на претенцията и са били определени разноски.
Жалбата вх.№
22994/23.03.20г е депозирана в срок(
спрян на осн. чл.3 от ЗМДВИП) и е
редовна: съдържа изискуемите по
чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл. 261 ГПК.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият чрез
пълномощника си е упражнила право на отговор по жалбата.
По допустимостта на обжалването:
Легитимацията на
страните съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционното
решение. Страните се представляват от надлежно упълномощени представители с
права за настоящата инстанция (л.33 от дело на ВРС и л.20 от настоящото дело).
Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт.
Жалбоподателят има интерес от упражняване на право на жалба срещу решение, с
което е уважена предявена срещу него претенция за парична сума. Съдът приема,
че въззивното производството е допустимо.
По предварителните въпроси:
Дължимата авансово държавна такса е внесена. Жалбата е надлежно администрирана. Не
се установяват допуснати процесуални нарушения, обуславящи необходимост от
служебно отстраняване на пороци по сезирането на първата инстанция.
Доклад по жалбата:
Въззивникът
се позовава на две групи допуснати нарушения при постановяване на
решението. На първо място счита, че е проведено производство по нередовна
искова молба, тъй като вместо да констатира неизпълнение на получени указания
за отстраняване на неясноти в твърденията, съдът повторно е указвал
нередовности и е възприел като надлежно сезиране уточнения, постъпили след
срок, които спорад правилото на чл. 100 ал.3 ГПК се считат неизвършени. Счита,
че като не е върнал нередовната молба, съдът е постановил недопустимо решение.
Втората група оплаквания визират неправилно
установени факти по делото поради
неправилна оценка на събраните доказателства и необсъдени доводи на страните.
Сочи, че съдът не е изследвал съществен за спора въпрос за извършения ремонт на
увреденото имущество, евентуално за бракуване на погинала вещ. Излага доводи за
необоснованост на изводите изградени по оспорено заключение на вещото лице,
събрано въз основа на непълни данни(без вещото лице да се е запознало с
свидетелски показания и удостоверения, посочени от жалбоподателя като предмет
на изследване) и без обосноваване на отговорите на експерта по част от
поставените му въпроси. Счита, че поради неправилната оценка на доказателствата
съдът не е приложил правилно и закона относно приспадането на стойност на
запазени от пострадалия части от обезщетението за цялата стойност на
автомобила, като вместо нея е съобразил само стойност на останки като скрап.
Насрещната страна, чрез адв. Михайлов излага
бланкетно становище за неоснователност на жалбата, като счита, че съдът
правилно е интерпретирал събраните доказателства и обосновано е уважил иска.
Страните претендират насрещно и за определяне
на разноски.
По предварителните въпроси:
Обжалваният акт е постановен по иск, предявен
като частична претенция на лице, понесло увреждане от ПТП, причинено от
застрахован автомобилист. При излагането на фактите относно понесените
имуществени вреди, пострадалият ясно е заявил, че в хода на ликвидационната
предварителна процедура по уведомяване на застрахователя и установяване на
щетата е било постигнато споразумение за компенсиране на всички повреди по
автомобила, изброени в два списъка, с обща сума от 6175лв, като спорът със
застрахователят за дължимост на обезщетение се е очертал само поради изплащане
на само 5200лв. При обосновавана на интереса си от воденето на процеса ищецът е
посочил, че е поискал определяне на обезщетение до 65 % от действителна стойност
поради споразумение за изплащането му без дерегистрация на МПС и запазване на
останките от собственика. Тези твърдения недвусмислено очертават спор само
относно стойността на автомобила към момента на настъпване на вредоносното
събитие, който е породен от оттеглянето на застрахователя от първоначално
оферираната стойност. Така очертаните обстоятелства кореспондират на претенция
по чл. 493 ал.1 т. 2 вр. чл. 390 ал.2 КЗ. Заявеното от ищеца искане обаче не е формулирано като надлежно предявена
частична претенция за тотална щета, за част от остатък над изплатеното до
дължимо едно глобално обезщетение за погинала вещ, редуцирано до 65% поради
съхраняване на обема на полезните за собственика остатъци. Частичното си искане
ищецът е предявил като сборна претенция, формирана като отделни суми за
компенсиране на възстановителна стойност на всяка от описаните повреди, което
предполага, че общият им размер не следва да надхвърля 70% от действителната стойност на самото МПС.
Вместо да съобрази това разминаване между
обстоятелствата по породения спор и искането за защита на спорните права, съдът
е предприел поредица от уточнения на елементите от сборното искане. Въпреки
това при уточненията си ищецът ясно е заявил, че счита разходите за необходим
ремонт да са в размер 42964лв, което многократно надхвърля посоченото като
приемливо обезщетение за цялостна загуба 9500лв (100% от стойността, редуцирана
до 6175лв по неизпълненото споразумение). Така с тези уточнения, първоначалното
противоречие се задълбочава, тъй като именно с детайлизирането на искането си,
пострадалият е утвърждавал и основанието за прилагане на правилата за
обезщетяване при тотално увреждане. С
последното си искане, уточняващо молба за изменение на вида на защитата чрез
преминаване от частичен иск към иск в пълен размер, ищецът е посочил като
дължим остатък от 3510 над получено вече сумарно обезщетение, която е
разпределил по стойности на отделните повреди, с което пак е потвърдил, че
общите ремонти разходи (8710лв) надхвърлят 70% от стойността на цялата
вещ.
Квалификация на претенцията по делото според
приложимия закон липсва, въпреки опитите на съда да докладва неколкократно
делото, като възпроизвежда безкритично описани факти и искания. Указанията за
отстраняване на същинските противоречия в твърденията за тотално увреждане и
искане са компенсация за възстановими повреди не са били изобщо давани от
първата инстанция и понастоящем е налице нередовност на иска.
Като
инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материално-правен
спор, съдът дължи да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по
съществото на спора и сам служебно следва да приложи разпоредбата на чл. 129,
ал. 2 ГПК, (т. 5 от ТРОСГТК на ВКС 1/2013), без да се съобразява както с
актовете на първата инстанция, така и опитите на страната да ги изпълнява. След
отстраняване на противоречията в твърденията, респективно допълването им, въззвиният
съд съответно ще продължи произнасянето си по предварителните въпроси и
подготовката на откритото заседание, тъй като само след ясно очертаване на
спора ще могат да се отделят и относимите факти и съответно да се прецени
нуждата от допълнително събиране на поисканите доказателства.
По тези съображения и на осн. чл. 267 ГПК съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба,
предявена с вх.№ 75739/19.11.18г., допълнена в частта относно застрахователното
събитие с вх.№ 19338/19 (л. 58 от делото на ВРС) и изменена с вх.№
85560/19.11.2019(л.254) като ДАВА на ищеца, чрез
адв.Михайлов или адв. И П едноседмичен
срок, считано от получаване на препис от настоящото определение, да отстрани с
писмена молба с препис за насрещната страна противоречието между
обстоятелствата за пораждане на претенция и искането за присъждане на пълен
размер на паричното вземане(представляващо нередовност по смисъла на т. 5 от
ТРОСГТК на ВКС 1/2013 по предявяването на иска, уважен с обжалваното решение), като заяви еднозначно :
1.
дали поддържа твърденията си за увреждане на собственият
му автомобил до степен, при която разходите по ремонта му наддхвърлят 70 % от
действителната му стойност, като в този случай предяви искане съответно на
хипотезата на чл. 493 ал.1 т. 2 вр.чл. 400 ал.1 и чл. 390 ал.2 КЗ
a.
като търсене на пълен остатък над изплатено до
дължимо едно глобално обезщетение за тотална щета, равняващо се на действителна
стойност на погиналата вещ оценена към
момента на събитието
b.
поясни дали
поддържа твърденията си за постигнато споразумение със застрахователя за
приспадане на 35% от действителната стойност срещу съхраняване на полезните
останки или претендира за пълното застрахователно обезщетение без освобождаване
от задължението за дерегистрация на бракуван автомобил, понесъл тотална щета
2.
или поддържа
искане за присъждане на остатък над сборно обезщетение за компенсиране на
вреди, изразяващи се в разходи за ремонт (резервни части, труд, материали) за
възстановяване на посочените в описа по последното уточнение на размера (вх.№ 85560/19.11.2019) отделни повреди на
части и агрегати, като в този случай посочи твърденията си относно
остойностяване на повреденото имущество към момента на ПТП до поне
12 443лв за да обоснове квалификация по чл. 493 ал.1 т. 2 вр.чл. 400 ал.2 КЗ и да изключи прилагане на императивно правило на чл. 390 ал.1 КЗ.
При неизпълнение
въззивният съд ще счита, че нередовностите не са отстранени и ще разгледа
жалбата срещу обжалвания съдебен акт, като постановен по нередовно сезиране в изпълнение на общо предоставеното му правомощие по чл.
270, ал. 3 ГПК.
Делото се докладва при изтичане на срока за изпълнение за продължаване на
подготовката на въззивното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.