РЕШЕНИЕ
№ 6210
гр. София, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20211110132603 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Д. Андрю К. – К. и Б. А. Ф. срещу Х. Д. Б., с
която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на следните суми: на Д. Андрю К. К. – сумата от 7000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – претърпян страх и
безпокойство вследствие на извършено от ответника на 04.06.2016г. престъпление по чл.
144, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК – закана за убийство, за което ответникът е осъден с присъда от
25.01.2019г. по НОХД № 110/2018г. по описа на Районен съд – гр. Смолян, влязла в сила на
06.06.2019г. и сумата от 7300 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, от
които 6300 лева за заплатени транспортни разходи от Великобритания до България и
обратно за извършване на процесуално-следствени действия в досъдебното производство и
явяване в съдебните производства по НОХД № 110/2018г. на РС – Смолян и ВНОХД №
10/2019г. на ОС-Смолян и 1000 лева за заплатено адвокатско възнаграждение за защита в
досъдебното производство, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на
деянието /04.06.2016г./ до окончателното изплащане на сумите; на Б. А. Ф. – сумата от 3000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – претърпян страх,
притеснение и безсъние вследствие на описаното деяние, и сумата от 2445 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се транспортни разходи от
Великобритания до България и обратно за извършване на процесуално-следствени действия
в досъдебното производство и явяване по НОХД № 110/2018г. по описа на РС – гр. Смолян,
ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на деянието /04.06.2016г./ до
1
окончателното изплащане на сумите.
Ищците твърдят, че с Присъда № 2/25.01.2019 г. по НОХД № 110/2018 г. на РС
Смолян, ответникът е признат за виновен в това, че на 04.06.2016 г. около 19:00 ч. в с.
Полковник Серафимово, община Смолян, се е заканил с убийство на Д. Андрю К.-К., като
деянието било осъществено с насочване на огнестрелно оръжие и било квалифицирано по
чл. 144, ал.3, вр. ал.1 НК. Присъдата била потвърдена с Решение № 232/06.06.2019 г. по
ВНОХД № 10/2019 г. на ОС Смолян. Ищецът Д. К. излага, че случилото се му се е отразило
изключително неблагоприятно, по време на инцидента изпитал страх и безпокойство за
живота си, пребледнял, треперел. През следващите месеци изживявал преживяваното, а
чувството за несигурност се засилило когато разбрал, че пистолетът, с който е бил заплашен
е бил с пълен пълнител. Когато се намирал в близост до мястото на инцидента, постоянно се
оглеждал и притеснявал. Изпитвал тревога и страх за живота си и този на близките си,
избягвал контакти, станал затворен и мълчалив. Ищцата Б. А. Ф. започнала да страда от
силно безпокойство и безсъние, избягвала да излиза сама, оглеждала се с цел избягване на
нападение, тревожила се за личната си сигурност, бил нарушен обичайният й ритъм на
живот. Ищците сочат, че във връзка с воденото досъдебно производство, както и
наказателното дело пред две инстанции, многократно се налагало предприемане на полети
от Великобритания до България и обратно и пътувания, съответно за и от гр. Смолян за
участие в съдебно-следствени действия. В тази връзка излагат, че явяването по наказателни
дела било съпътствано с разноски на значителна стойност, които представлявали
имуществени вреди. Претендират и заплащане на лихва за забава, считано от датата на
деянието – 04.06.2016 г. При тези твърдения, молят съда да уважи предявените искове.
Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът признава,
че е осъден с влязла в сила присъда за извършено от него престъпление, затова, че на
04.06.2016 г. около 19:00 ч. в с. Полковник Серафимов, общ. Смолян се е заканил с убийство
на Д. Андрю К.-К., но излага подробни съображения в насока, че не намира същата за
справедлива, като описва и конфликтните отношения между страните, станали повод за
завеждане на делото. Оспорва исковете по основание и размер. Възразява, че
претендираните като имуществени вреди разноски са действително сторени, евентуално, че
са прекомерни и че липсва причинно-следствена връзка. Излага твърдения, че възможността
да се претендира адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в
досъдебното производство, е преклудирана с приключване на наказателното производство.
В тази връзка сочи, че ищецът К. в досъдебното производство е бил само свидетел и че е
ангажирал адвокат, който не е присъствал на нито едно действие по разследването. Сочи
още и че е неоснователно да се претендират разноски от първия ищец за явяването му като
свидетел в досъдебното производство, доколкото явяването му като такъв е било негово
задължение, а освен това счита, че правото му да претендира такива е преклудирано.
Относно явяването на първия ищец като частен обвинител в наказателното производство
пред двете съдебни инстанции, развива съображения, че това е негово право, но
2
конституирането му като такъв излага, че е личен избор и не влияе върху хода на
производството. Сочи, че в хода на съдебната фаза са го представлявали двама адвокати, с
оглед на което и счита, че не дължи разноските за личното му явяване. Възразява и срещу
претенцията на втория ищец за имуществени вреди, изразяващи се в разноски за явяване по
делото. Твърди, че Беатрис Ф. е била разпитана като свидетел на 06.10.2017 г. в хода на
досъдебното производство и на 08.11.2018 г. в хода на съдебното производство. Относно
претендираните пътни разходи излага, че те са за обичайни пътувания, както и че ищците
регулярно пътували от и до България. Възразява ищците да са претърпели твърдените
негативни емоции. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства, установи следното от фактическа страна.
От представените с исковата молба преписи и от приобщеното в цялост производство
по НОХД № 110/2018г. по описа на Районен съд – гр. Смолян се установява, че с Присъда
№ 2 от 25.01.2019г. постановена по НОХД № 110/2018г. по описа на Районен съд – гр.
Смолян, ответникът по настоящото дело Х. Д. Б. е признат за виновен в това, че на
04.06.2016г. около 19,00ч. в с. Полковник Серафимово, общ. Смолян, се е заканил с
убийство на Д. Андрю К.-К., като е насочил огнестрелно оръжие – пистолет „Щаер М-9“ с
калибър 9х19 № 004189, с поставен в него пълнител с патрони в главата на Д. К. и това
заканване е могло да възбуди основателен страх у последния от осъществяването му, като
деянието представлява престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, поради което на Х. Д.
Бекричев е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, чието
изпълнение е отложено за изпитателен срок от три години. С присъдата Х. Д. Б. е осъден да
заплати на Д. Андрю К.-К. сумата от 800 лева – разноски за адвокатско възнаграждение в
съдебното производство. С Решение № 232 от 06.06.2019г. постановено по ВНОХД №
10/2019г. по описа на Окръжен съд – гр. Смолян е потвърдена изцяло така описаната
присъда и Х. Д. Б. е осъден да заплати на Д. Андрю К. – К. сумата от 1450 лева –
допълнителни разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство
и сумата от 1600 лева – разноски във въззивното производство. Решението е влязло в сила
като необжалваемо на датата на постановяването му – 06.06.2019г.
По делото са приети доказателства за имуществените спорове между страните, а
именно: възражение от 09.06.2016г. на Анна Х.ова Б.а-Асенова до Кмета на Община Смолян
срещу изработен проект за ПП на УПИ -454 в с. Полковник Серафомово, жалба от
03.10.2016г. от Анна Х.ова Б.а-Асенова до Кмета на Община Смолян, Районна прокуратура-
Смолян, Директора на РИОСВ-Смолян и Кмета на с. Полковник Серафимово относно
незаконосъобразно изграждане на септична яма от Руби Емили К.-Кауен и Хейли Джоана
К.-Кауен, съобщение от Община Смолян относно извършена проверка на обекта,
удостоверение по пар. 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУР, издадено от гр. архитект на Община Смолян
и Решение № 9 от 08.01.2018г. постановено по в.гр.д. № 392/2017г. на Окръжен съд – гр.
Смолян, с което е потвърдено първоинстанционно решение на Районен съд – гр. Смолян за
3
отхвърляне на предявения от Руби Емили К.-Кауен и Хейли Джоана К.-Кауен срещу Георги
Петков Георгиев, Иван Петков Георгиев и Йордан Петков Георгиев иск с правно основание
чл. 108 ЗС за собственст на реална част от ПИ № 454 по плана на с. Полковник Серафимово.
Приет е отговор по електронна поща от 29.11.2022г. от „Летище София“ ЕАД към
процесуалния представител на ищците /във връзка с издадено от съда съдебно
удостоверение/, с който се уведомява, че „Летище София“ ЕАД е с прекратени лицензионни
права на летищен оператор и новият летищен оператор е „Соф Къндект“ АД.
Прието е писмо, постъпило на 22.12.2022г. от „Соф Кънект“ АД, с което уведомяват
съда, че летищният оператор не разполага с база данни, съдържаща имената на пътниците и
цените на техните билети, като подобна информация би могла да се съхранява единствено
от съответната авиокомпания-превозвач.
От релевантната към предмета на делото част от показанияна на свидетеля Питър
Томс се установява, че същият живее в с. Полковник Серафимово от 13 г. и познава Д. К. от
2006г., когато си купили къщи в селото. От тогава познава и съпругата му Б.. Вследствие на
извършеното през 2016г. престъпление Д. К. бил много стресиран – той разказал лично на
свидетеля за случилото се с него престъпление непосредствено след него и видимо треперел.
Преди това той бил дружелюбен и щастлив, а след това бил видимо разтърсен и страшно
засегнат от случилото се. Свидетелят сочи, че имало видима промяна в емоционалното
състояние на ищеца Д. К., която продължила месеци наред след събитието. Сочи, че на Д. К.
му трябвали две години, за да дойде за първи път след това, както и че по очите му си
личало, че непрекъснато мислел за това. По-рано ищецът имал добри отношения със
съседите си, а след това вече не се радвал да идва в собствената си къща. Имал високо
кръвно налягане и други здравословни проблеми, които според свидетеля могли да бъдат
повлияни от случилото се. Свидетелят сочи, че обикновено той взимал Д. и Б. от летището,
когато се явявали по дела, като обикновено това ставало от летище Пловдив, но имало
случаи да ги взема и от летище София. Д. плащал на свидетеля за превоза, като за
вземанията от Пловдив плащал около 100-120 лева, а от София – около 150. След събитията
домът им не бил вече приветлив за Б. Ф. и не искала да кани вече внучетата си там. Б.
страдала от безсъние, а Д. се оплаквал от високо кръвно и проблеми със съня. Визитите им
станали по-редки и обикновено идвали, за да се явяват в съда. Имало случаи, в които Д. и Б.
определяли дали да идват в селото в зависимост от това дали Х. е там. Според свидетеля
определено може да се каже, че Д. и Б. продължават да страдат от случилото се и винаги
мислят за това, когато идват в България. След като Х. продал къщата си, ищците вече
нямали същото ниво на стрес, но при последната срещна на свидетеля с Б. /по Коледа на
2022г./ тя отново споменала за случая. Свидетелят не бил виждал медицински документи, но
през последните две години Д. му се оплаквал от високо кръвно. През 2016г. Д. се бил
върнал в селото и обикновено идвал веднъж на три месеца. Свидетелят отрича да е казал, че
Д. не е идвал в продължение на две години след събитието. След 2016г. Д. и Б. продължили
да идват за организираните в селото фестивали. Свидетелят не може да каже кога конкретно
е взимал ищците от летището, но си спомня със сигурност, че ги е взел преди фестивала
4
през м. май 2017г. Тогава дошли за фестивала и защото Д. имал работа по къщите и не е
преустановявал строежа на къщите заради събитието. Д. бил звънял на свидетеля да пита
дали Х. е в селото. Преди инцидента имали спор за малка ивица земя, като Х. доказал на Д.,
че земята е негова, и Д. приел това. Според свидетеля в 90% от случаите, когато Д. и Б. се
явявали на делото, той ги взимал, не може да си спомни дали ги е карал до съда. Не е
сигурен, дали при идванията си за съдебните заседания ищците са отсядали в селото. В
останалите случаи, когато свидетелят не ги взимал, ги взимал таксиметров шофьор.
От показанията на св. Л. Томс в релевантната им за спора част се установява, че
свидетелката се срещнала с Д. и Б. на следващия ден след инцидента. Те били много
уплашени, Б. не могла да опише какво се е случило, а Д. заеквал. Преди това Д. имал
особено чувство за хумор, а след инцидента станал уплашен и спрял да контактува. Взел да
вдига кръвно и очите му били зачервени. Бил разочарован и мислел да продава имота, а след
инцидента внуците му не идвали повече. Б. също била притеснена и понякога плачела.
Съпругът на свидетелката /св. Питър Томпс/ много пъти вземал ищците от летището.
Свидетелката сочи, че е превеждала на Д. срещу заплащане и участвала при покупката на
къщата на дъщерите на Д., като свидетелката се е явявала и по други дела като свидетел на
Д.. Не си спомня конкретна дата, на която са вземали Д. и Б. от летището. Знае, че Д. е
плащал на св. Питър Томс за горивото и неговото време, плащал и на другото момче, което
ги превозвал. След инцидента Б. и Д. се променили, станали различни, като това лято Д.
получил 240 кръвно и очите му били зачервени. Около тази Коледа и Нова година също
вдигнал кръвно. Свидетелката не е виждала медицински документи. Свидетелката не може
да каже, дали Д. и Б. са посещавали фестивала в селото след 2016г.
От показанията на св. Татяна Б.а /съпруга на Х. Б./ в релевантната част се установява,
че имали имуществен спор с Д. К. за част от техния имот, освен това многократно се
оплаквали за шум по време на извършваните от Д. ремонти на къщите му. На провеждания в
селото английски събор след инцидента през 2016г. свидетелката видяла Б. Ф., която се
усмихвала, не е виждала Д. на съборите. На селския събор, провеждан около Петровден на
2017г. видяла Д., който участвал с група англичани, които се смеели и Д. се държал
предизвикателно със заплашителен език на тялото по отношение на Х.. След инцидента
поведението на Д. станало много по-нагло, през октомври месец след инцидента направил
висока ограда, с която затъмнил кухнята на къщата на Х. и свидетелката, както и
отводнителна система, която нямала необходимото отстояние от тяхната ограда. Б.
продължавала да си ходи пеша до центъра на селото, усмихвала се, свидетелката не
забелязала промяна в нейното поведение. Свидетелката не била забелязала страх у Д., той
бил самоуверен и нагъл, не бил човек, който би треперил. Свидетелката никога не била
общувала с Д. и съпругата му, тъй като не говорела езика им. Свидетелката сочи, че била
свидетел и по други дела на своя съпруг, включително по наказателното.
От показанията на св. Красимира Тодорова в относимата им част се установява, че
същата познава Х. и съпругата му от 30 години. Посещавала селото от 1996г. до 2016г. в
компания от 10-16 човека, като отсядали в тяхната къща. Когато Д. купил първата къща през
5
2005г. разрушил калдъръм, поради което свидетелката била принудена да минава през
съседите, за да стигне до къщата на Х.. При посещението си през 2008г. не могли да се чуят,
защото Д. правил ремонт и вдигал шум. След инцидента, свидетелката била в селото през м.
октомври 2016г. и тогава видяла Д., тъй като свидетелката и приятелите и ме могли да
паркират, защото били с четири коли, а Д. бил паркирал на паркинга мотор и микробус,
които пречели. След като извикали Д., той дошъл и бил видимо ядосан, като започнал да
ръкомаха и да крещи. Бил възмутен от искането да премести мотора и микробуса, тъй като
смятал, че има право на две паркоместа, и си тръгнал без да ги премести. Свидетелката не е
виждала Д. и съпругата му по друг повод. Не си спомня дали Х. и съпругата му са имали
лични взаимоотношения с Д. и Б., не ги е виждала да говорят помежду си. Свидетелката
никога не била общувала пряко с Д.. Участвала само на селския фестивал на Петровден, а не
и на фестивала на чужденците в селото, тъй като го намира за пошъл.
При така събраната доказателствена съвкупност, съдът намери за установено
следното от правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на иска на Д. К. за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение в досъдебното наказателно производство, основано на нормата на чл. 189,
ал. 3, вр. ал. 1 НПК. Д. К. е лице претърпяло неимуществени вреди от престъплението,
поради което и на основание чл. 74, ал. 1 НПК има качеството на пострадал в досъдебното
производство, което обстоятелство е видно и от приложението към обвинителния акт.
Съгласно нормата на чл. 75 НПК, правата на пострадалия в досъдебното производство не
включват право на разноски за адвокатско възнаграждение, а нормата на чл. 189, ал. 3 НПК
предвижда, че с осъдителната присъда съдът се произнася единствено по разноските на
частния обвинител, но не и по разноските на пострадалия в досъдебното производство,
сторени преди да бъде конституиран като частен обвинител. Частният обвинител, от своя
страна, се конституира като страна в наказателното производство едва в разпоредителното
съдебно заседание в съдебната фаза /чл. 77, ал. 3 НПК вр. чл. 247в, ал. 4 НПК/, от който
момент възниква това процесуално качество на пострадалия. Следователно законът
задължава съда в наказателното производство да се произнесе по разноските, сторени от
пострадалия само в качеството му на частен обвинител в съдебната фаза, ако е поискал да се
конституира като такъв и ако искането му е било уважено от съда. Ето защо нормата на чл.
189, ал. 3 НПК не предвижда ред за обезщетяване разноските на пострадалия за адвокатско
възнаграждение на повереник в досъдебното производство, поради което не представлява
процесуална пречка тези разноски да бъдат претендирани по исков ред. Видно от мотивите
към приетата присъда и въззивното решение, съдът в наказателното производство не се е
произнасял по тези разноски. Същевременно, макар законът да не разглежда въпроса
разноските на пострадалия в досъдебното производство, пострадалият безспорно е участник
в него и има право да бъде защитаван от повереник, а заплатените разходи за тази защита
представляват намаляване на имуществото му, вследствие на извършеното престъпление,
6
което покрива фактическия състав на иска за имуществени вреди от непозволено увреждане.
Неоснователно е и оплакването на ответника за нередовност на исковата молба по
отношение на останалите имуществени вреди – същата е уточнена с молбата от 10.10.2022г.,
в която е посочено ясно каква сума за какво се претендира. Въпросът за доказването на
вредите е отделен от този за редовността на исковата молба.
По така предявените искове в доказателствена тежест на ищците е да установят
следните обстоятелства: наличието на противоправно вредоносно деяние на ответника,
фактът на претърпените имуществени и неимуществени вреди, както и размера на вредите,
наличието на причинно-следствена връзка между вредите и деянието, както и изпадането на
ответника в забава. С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в
тежат на ищците е да докажат и обстоятелствата, водещи до спиране или прекъсване на
давността.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и при
доказване на горните обстоятелства да установи плащане на вземането.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните
обстоятелства: че с Присъда № 2/25.01.2019 г. по НОХД № 110/2018 г. на РС Смолян,
ответникът е признат за виновен в това, че на 04.06.2016 г. около 19:00 ч. в с. Полковник
Серафимово, община Смолян, се е заканил с убийство на Д. Андрю К.-К., като деянието
било осъществено с насочване на огнестрелно оръжие и квалифицирано по чл. 144, ал.3, вр.
ал.1 НК, потвърдена с Решение № 232/06.06.2019 г. по ВНОХД № 10/2019 г. на ОС Смолян.
Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се потвърждават и от приобщеното
наказателно дело. Съгласно нормата на чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Ето защо развитите от ответника в отговора на исковата молба съображения за
незаконосъобразност на присъдата и недоказаност на обвинението не подлежат на
разглеждане в настоящото производство. Съдът в настоящото производство е длъжен да
приеме за доказан фактът на извършеното престъпление от ответника срещу ищеца Д. К.,
като в настоящото производство следва да се разгледа конкретно въпроса за претендираните
неимуществени и имуществени вреди от него, по който съдът намира следното.
По исковете на Д. Андрю К.-К.
От изложените по-горе показания на свидетелите Питър Томс и Л. Томс се
установява по категоричен начин обстоятелството, че ищецът Д. К. е бил силно разстроен и
изплашен вследствие на извършеното срещу него престъпление. В тази си част показанията
на двамата свидетели са последователни, безпротиворечиви и житейски логични с оглед
обстоятелството, че страхът и силното притеснение представляват обичайни човешки
реакции на деяние като процесното, в което ответникът е насочил зареден пистолет към
7
главата на ищеца и го е заплашил с убийство. И двамата свидетели са възприели
състоянието на ищеца непосредствено след извършване на престъплението – на следващия
ден – когато той се е държал неспокойно, заеквал е и изглеждал неадекватен. Освен това
свидетелите познават добре ищеца и имат преки наблюдения върху неговото емоционално
състояние. Житейски логични са и показанията на свидетелите, че след процесното събитие
ищецът Д. К. е станал по-затворен, общувал е по-малко, страдал е от безсъние и е избягвал
контакт с ответника. В тази насока не следва да бъдат кредитирани показанията на св. Б.а,
която сочи, че след събитието нямало видима промяна в поведението на ищеца, а напротив –
усмихвал се и се държал нагло спрямо ответника и неговата съпруга. Освен пряката
заинтересованост на св. Б.а като съпруга на ответника, така дадената от нея информация се
явява нелогична, доколкото съставът на престъплението по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК
поначало предвижда отправената заплаха с убийство да е годна да породи страх у
заплашения, че може да бъде осъществено посегателство върху неговия живот и здраве.
Видно от приетата присъда, заплахата на ответника спрямо ищеца Д. К. чрез използване на
оръжие е била годна да породи такъв обоснован страх у ищеца, поради което категоричните
показания на св. Б.а, че ищецът не бил променил поведението си, а се бил усмихвал на
ответника и свидетелката и се бил държал нагло и предизвикателно, не могат да бъдат
възприети за достоверни. Що се касае до показанията на св. Тодорова, тя е контактувала с
ищеца само веднъж през месец октомври 2016г. по повод възникнал спор за места за
паркиране, при който ищецът се държал нервно /викал и ръкомахал/, поради което нейните
наблюдения върху поведението на ищеца са откъслечни и не дават информация за
емоционалното му състояние след процесното деяние. Още повече, че нервното поведение
на ищеца при този случай не е необяснимо и не опровергава показанията на останалите
свидетели, доколкото става въпрос за възникнал спор с гости на ответника, с когото ищецът
наскоро е бил преживял травматично събитие.
Не следва да бъдат кредитирани показанията на св. Питър Томс в частта, в която
свидетелят сочи, че на ищеца му били необходими две години, за да се завърне в селото.
Това е така, защото от показанията на самия свидетел Питър Томс /в тази част показанията
се потвърждават и от тези на св. Б.а/ се установява, че още през 2016г. след събитието
ищецът е посетил провеждания в селото фестивал, като е сторил това и през 2017г., а
отделно от това пребивавал в селото и във връзка с извършвания от него ремонт на къщите.
Относно продължителността на негативните изживявания на ищеца следва да се вземе
предвид също и обстоятелството, че съгласно показанията на св. Питър Томс и св.
Красимира Тодорова, ответникът е продал къщата си в селото през 2020г., след което
според св. Томс негативните емоции на ищеца били в по-малък интензитет. Не могат да
бъдат възприети и показанията, че ищецът започнал да вдига кръвно налягане вследствие на
инцидента, доколкото този извод предполага наличие на медицински познания, с каквито
свидетелите не разполагат.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът Д. К. е изпитал негативни
емоционални преживявания – страх, притеснение и безпокойство вследствие на процесното
8
деяние, които са довели до промяна на неговото емоционално състояние и поведение.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди настоящият
съдебен състав приема, че поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки, страдания и психически затруднения и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези
увреждания, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливия размер на това обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението /т.2 от Постановление №4
от 23.12.1968 год. на Пленума на ВС/, като например – характер и степен на увреждането,
начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и
социално положение.
В частност следва да бъдат отчетени обемът и интензитетът на преживените от
ищеца неимуществени вреди, установени от свидетелите, преживените от него страх,
притеснение, загуба на сън, че насочването на зареден пистолет към главата на ищеца е
обстоятелство, годно да предизвика особено силен страх у ищеца за собствения му живот,
доколкото евентуален изстрел би могъл да бъде смъртоносен, възрастта на ищеца – на 64
години към датата на събитието, обстоятелството, че вследствие на извършеното
престъпление ищецът е бил разпитван и е участвал като пострадал в наказателно
производство, приключило окончателно на 06.06.2019г. От друга страна съдът отчита факта,
че интензитетът на негативните преживявания е намалял във времето след датата на
престъплението, като ищецът е възобновил посещенията си на провежданите в селото
фестивали още от есента на 2016г. и в следващите години, и че от 2020г. ищецът няма
повече досег с ответника, който е продал къщата си в селото, което също е резултирало в
намаляване интензитета на неимуществените вреди.
В този смисъл съдът приема, че размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, който би удовлетворил обществения критерий за справедливост при
съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, с оглед на
конкретните обстоятелства по делото, включително с оглед размера на средната работна
заплата за страната през 2016г. от 962 лева, следва да бъде определен на 7000 лева, поради
което предявеният иск следва да бъде уважен изцяло. Неоснователни са възраженията на
ответника за прекомерност на претендираното обезщетение, тъй като независимо от факта,
че ищецът е успял да преодолее продължителните последици от престъплението,
негативните му емоции, възникнали пряко вследствие на деянието, особено с оглед неговия
механизъм /насочване на пистолет със зареден пълнител към главата на ищеца/ са
достатъчно силни, за да обосноват присъждане на претендираното от него обезщетение в
пълен размер.
Искът на Д. К. за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер 6300
9
лева за заплатени транспортни разходи от Великобритания до България и обратно за
извършване на процесуално-следствени действия в досъдебното производство и явяване в
съдебните производства по НОХД № 110/2018г. на РС – Смолян и ВНОХД № 10/2019г. на
ОС-Смолян, е неоснователен. Това е така, защото въпреки разпределената от съда
доказателствена тежест и предоставената възможност, ищецът не доказа реалното
извършване на твърдените от него транспортни разходи. Въпреки изложените твърдения за
извършени от ищеца пътувания със самолет от Великобритания до България и обратно във
връзка с явяването му по наказателното дело, по делото не бяха представени самолетни
билети, нито доказателства за тяхното плащане от страна на ищеца. От изисканата справка
от летищния оператор на летище София не се установява извършването и заплащането на
твърдените пътувания, а други доказателства в тази насока липсват. Тук е мястото да се
уточни, че безрезултатното доказване чрез издаденото на ищеца съдебно удостоверение и
представената от летищния оператор справка, не е основание нито за допускане на нови
доказателства извън преклузивния законов срок, нито за отмяна на определението на съда, с
което е приключено съдебното дирене по делото, в каквато насока е подадената от ищеца
молба след обявяване на делото за решаване. Актът на съда, с който определя или отказва да
определи краен срок по чл. 158, ал. 1 ГПК за събиране на вече допуснато доказателство,
няма отношение към допустимостта на новите доказателствени искания на страните. Извън
преклузивния процесуален срок по чл. 146, ал. 3 ГПК могат да бъдат ангажирани само нови
или новооткрити доказателства, каквито не представляват документите за извършените от
ищеца пътувания през периода 2017г. – 2019г.
Що се касае до посочените от свидетелите Питър Томс и Л. Томс разходи за
транспорт на ищците от и до летището следва да се посочи, че по дадените от съда указания
за уточняване на претенциите за имуществени вреди с определението от 14.08.2022г., с
молбата-уточнение от 10.10.2022г. ищците са заявили, че претендираните от тях
транспортни разходи от 6300 лева, респ. 2445 лева включват конкретно левовата
равностойност на заплатените от тях полети от Великобритания до България и обратно
съгласно приложения към исковата молба списък с полети. Нито в молбата-уточнение, нито
в списъка с полети, към който тя препраща, се съдържа описание на разходи за придвижване
от и до летището, а единствено цени на самолетни билети. Наред с това, в показанията си
двамата свидетели не дават конкретна информация за това колко пъти, на кои дати, от кои
летища и от кого са били превозвани ищците, доколкото свидетелите твърдят, че превозът
не е извършван единствено от св. Томс и освен това е касаел различни летища, а
същевременно от показанията се установява, че превозът невинаги е бил свързан с участие
на ищците по наказателното дело.
Искът за сумата от 1000 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение
за защита на ищеца в досъдебното наказателно производство, също е недоказан, тъй като в
кориците на цялото приобщено дело липсва договор за правна защита и съдействие, в който
да е уговорено възнаграждение в размер на 1000 лева за защита на ищеца в досъдебното
производство, липсва и документ за плащане на такава сума. В кориците на досъдебното
10
производство са представени единствено пълномощни от ищеца за адв. Галина Иванова /т. I,
л. 50 и л. 59 от ДП/ но не и доказателства за сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
Такива доказателства не са представени и по настоящото дело. В кориците на делото в
съдебната фаза пък са представени единствено договорите за защита на ищеца като частен
обвинител, разноските по които са присъдени от наказателния съд.
Ето защо искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в общ размер
на 7300 лева следва да бъде отхвърлен изцяло.
По исковете на Б. А. Ф.
Фактическият състав на деликтния иск по чл. 45 ЗЗД обхваща на първо място
наличието на противоправно вредоносно деяние, извършено от ответника спрямо ищеца. В
случая такова деяние не е извършено от страна на ответника Х. Д. Б. спрямо ищцата Б. Ф..
Както беше посочено по-горе, влязлата в сила присъда на Районен съд – гр. Смолян касае
престъпно деяние, извършено от ответника спрямо ищеца Д. К., не и спрямо ищцата Б. Ф..
Видно от събраните по делото свидетелски показания, ищцата не е присъствала на
процесното събитие и не е била заплашвана от ответника. Липсват данни в свидетелските
показания ответникът изобщо да е комуникирал с ищцата. Предявената от ищцата
претенция за обезщетение за неимуществени вреди се основава от една страна на
съпреживяването на причинените на ищеца Д. К. негативни емоции от ищцата като негова
съпруга. От друга страна претенцията се основава на възникналия у ищцата страх от
ответника, подбуден от предположението, че след като ответникът е извършил престъпно
деяние срещу нейния съпруг, то е възможно да извърши такова и срещу нея. И двата
източника на неимуществени вреди, обаче, не са породени от конкретно противоправно
деяние на ответника спрямо Б. Ф., поради което предявеният от нея иск за сумата от 3000
лева – обезщетение за тези неимуществени вреди, е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен изцяло. С оглед липсата на противоправно поведение на ответника спрямо
ищцата, а също така и предвид липсата на доказателства за настъпили за нея имуществени
вреди по изложените по-горе съображения, искът за заплащане на сумата от 2445 лева –
обезщетение за сторени транспортни разходи за явяване по наказателното дело, също е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По възражението за изтекла погасителна давност.
Съгласно постановките на ППВС № 2/1981г. давностният срок за обезщетението за
вреди от непозволено увреждане е петгодишен и тече от датата на извършване на деянието,
когато деецът е известен /какъвто е настоящият случай/. Считано от датата на извършване на
процесното деяние /04.06.2016г./ до датата на подаване на настоящата искова молба по
пощата /03.06.2021г./ петгодишният давностен срок по отношение на главницата за
обезщетение по иска на Д. К. не е изтекъл, дори да не бъде взето предвид разгледаното по-
долу спиране на давността.
По различен начин стои въпросът относно давността за дължимата мораторна лихва
на основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Както е изяснено в съдебната практика /Решение № 737 от
11
30.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 865/2009 г., III г. о., ГК/ вземането за тази лихва се погасява
с изтичането на кратката тригодишна давност съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД, като дължимата
лихва се изчислява за последните три години, предхождащи датата на исковата молба. В
случая искът е предявен на 03.06.2021г., поради което необхванатият от давността период на
вземането за лихва би следвало да започва от 03.06.2018г.
Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.
Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона
за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020
г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по
ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
"Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020г., поради което течението на
давностният срок е възобновено на 21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок е
бил спрян за период от 69 дни считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
Следователно, при удължаване на процесния тригодишен давностен срок с периода
от 69 дни, през които не е текла давност, следва изводът, че процесната лихва върху
главницата за обезщетение се дължи считано от 26.03.2018г. Ето защо претенцията на ищеца
Д. К. за заплащане на законна лихва върху главницата от 7000 лева следва да бъде уважена
за периода от 26.03.2018г. до окончателното изплащане, а за периода от 04.06.2016г. до
25.03.2018г. претенцията следва да бъде отхвърлена като погасена по давност.
По разноските
При този изход от спора, право на разноски имат и ищецът Д. К. и ответникът.
Ищецът е сторил разноски за депозит за преводач и издаване на съдебно удостоверение в
общ размер на 205 лева. С оглед уважената част от исковете, на ищеца Д. К. следва да бъдат
присъдена сумата от 72,68 лева. Ответникът е сторил разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 3600 лева, платени изцяло в брой, разпределени както следва –
по 1000 лева за защита по всеки от двата иска на Д. К. и по 800 лева за защита по всеки от
двата иска на Б. Ф.. С оглед отхвърлената част от исковете, Д. К. следва да бъде осъден да
заплати на ответника сумата от 1000 лева, а Б. К. следва да бъде осъдена да заплати на
ответника сумата от 1600 лева. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза и по сметка на Софийския районен съд сумата от 280 лева,
представляваща държавна такса по уважения иск.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х. Д. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ж.к. „Л“, бл. , вх. ет. , ап. , да
12
заплати на Д. А К. – К., гражданин на Обединеното Кралство Великобритания и Северна
Ирландия, роден на **********г., с адрес: гр. Л, ул. „У Х л“ № , на основание чл. 45 ЗЗД
сумата от 7000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди –
претърпян страх и безпокойство вследствие на извършено от ответника на 04.06.2016г.
престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК – закана за убийство, за което ответникът е
осъден с присъда от 25.01.2019г. по НОХД № 110/2018г. по описа на Районен съд – гр.
Смолян, влязла в сила на 06.06.2019г., ведно със законната лихва считано от 26.03.2018г. до
окончателното изплащане на сумата
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. А К. – К. срещу Х. Д. Б. осъдителен иск с правно
основание чл. 45 ЗЗД за сумата от 7300 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, от които 6300 лева за заплатени транспортни разходи от Великобритания до България
и обратно за извършване на процесуално-следствени действия в досъдебното производство
и явяване в съдебните производства по НОХД № 110/2018г. на РС – Смолян и ВНОХД №
10/2019г. на ОС-Смолян и 1000 лева за заплатено адвокатско възнаграждение за защита в
досъдебното производство, ведно със законната лихва считано от 04.06.2016г. до
окончателното изплащане на сумата, както и претенцията за законна лихва върху
присъденото обезщетение за неимуществени вреди за периода от 04.06.2016г. до
25.03.2018г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. А. Ф., родена на **********г. в гр. З, Г, с адрес: гр.
Л, ул. „У Х л“ № , срещу Х. Д. Б. осъдителни искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за
заплащане на сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – претърпян страх, притеснение и безсъние вследствие на описаното
деяние, и сумата от 2445 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се транспортни разходи от В до Б и обратно за извършване на процесуално-
следствени действия в досъдебното производство и явяване по НОХД № 110/2018г. по
описа на РС – гр. Смолян, ведно със законната лихва считано от 04.06.2016г. до
окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА Х. Д. Б. да заплати на Д. Андрю К. – К. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 72,68 лева, представляваща сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА Д. Андрю К. – К. да заплати на Х. Д. Б. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 1000 лева, представляваща сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА Б. А. Ф. да заплати на Х. Д. Б. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
1600 лева, представляваща сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА Х. Д. Б. да заплати в полза и по сметка на Софийски районен съд на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 280 лева, представляваща държавна такса по
уважения иск.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
13
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14