Р Е Ш Е Н
И Е
№ 249 29.11.2021г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският административен
съд
на трети ноември две
хиляди двадесет и първа година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ:
1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2. АСЯ
СТОИМЕНОВА
с участието на секретаря Светла
Кърлова
и в присъствието на прокурора Марияна
Сиракова от КнОП
като разгледа докладваното от съдия Демиревски
касационно административно дело №
278 по описа за 2021г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК.
Д.Д.З.,
ЕГН ********** и Р.Д.З., ЕГН ********** *** обжалват решението по адм.д.№ 2064/2020
г. на РС – Дупница. Релевират касационното основание по чл.209, т.3 от АПК.
Претендират неправилност на решението поради нарушение на материалния закон.
Твърдят за неправомерни действия на администрацията по укриване на картата за
разпределение на масивите на земеделските земи за землището на с. В., нарушаване
на забраната за включване в разпределението на имоти, декларирани за
обработване в реални граници, неверни данни в договори за наем на имоти и неправомерно
създадено застъпване на площи. Молят за отмяна на решението и връщане на делото
за ново разглеждане от друг състав на съда за изясняване на обективната истина,
а прокуратурата да образува досъдебно производство.
В
о.с.з. Д.Д.З. поддържа жалбата.
В
писмен отговор и о.с.з. пълномощникът на ответната Областна дирекция
„Земеделие“ – Кюстендил оспорва жалбата като неоснователна.
Заинтересованите
страни А.Й.И., Д.М.И. и З.С.З., редовно призовани, не изразяват сткановище по
жалбата.
Представителят
на КнОП дава заключение за неоснователност на жалбата и моли да се остави в
сила решението на въззивния съд.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с оспорването по делото, доказателствата
по спора и становищата на страните, намира касационната жалба за допустима като
подадена от легитимирани правни субекти с право на обжалване по см. на чл. 210
ал. 1 от АПК в преклузивния срок по чл. 211 ал. 1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на оспорване пред районния съд от Д.З. и Р.З. е Заповед № РД-04-198/30.09.2020 г.
на Директора на ОД „Земеделие“ – Кюстендил, с която на основание чл. 37в ал. 4
от ЗСПЗЗ във вр. с чл. 75а ал. 1 т. 3 от ППЗСПЗЗ е одобрен проект за
разпределение на масивите за ползване на обработваеми земи в землището на с. В.,
ЕКАТТЕ 10050, община Невестино, област Кюстендил, между лицата по чл. 37в ал. 1
от ЗСПЗЗ за стопанската 2020/2021 г., а именно: жалбоподателите, А.Й.И., Д.М.И.
и З.С.З. и са определени суми в размер на средното годишно рентно плащане за
землището за площите по чл. 37в ал. 3 т. 2 от ЗСПЗЗ.
От
фактическата страна по спора районният съд е установил, че със заповед № РД-07-57/05.08.2020
г. Директорът на ОДЗ – Кюстендил на основание чл. 37в ал. 1 от ЗСПЗЗ е
определил състава на комисията за землищата на територията на община Невестино
за стопанската 2020/2021 г. със задачи да ръководят сключването на споразумения
между собствениците и/или ползвателите, създаване на масиви за ползване на
земеделски земи в землищата, респ. съставяне на проект за служебно
разпределение на земите по масиви, която заповед е изменена и допълнена относно
членовете на комисията със Заповед № РД-07-72/11.09.2020 г. Съдът е установил,
че комисията е провела две заседания. На първото от 19.08.2020 г. е констатиран
броя на подадените декларации по чл. 69 от ППЗСПЗ и заявления по чл. 70 от
ППЗСПЗЗ, наличието на отказ от участие в масиви за ползване и за корекция, като
е приет изготвения от ОСЗ - Невестино регистър по имоти и ползватели и карта с
масивите за ползване за землището на с.В.. На второто заседание от 04.09.2020 г.
комисията е установила липса на постигнато доброволно споразумение на
правоимащите лица и е предложила изготвянето на проект за разпределение на
масивите за ползване на земеделските земи при условията на чл. 37в ал. 3 от
ЗСПЗЗ. На 29.09.2020 г. комисията е изготвила Доклад до Директора на ОДЗ –
Кюстендил относно разпределението на масивите за ползване с опис на
разпределените масиви с включените в тях имоти, данни за земите по чл. 37в ал. 3
т. 2 от ЗСПЗЗ, техните собственици и дължимото рентно плащане. В преписката е
приложен регистър по реда на чл. 74 ал. 1 от ППЗСПЗЗ за землището и работни
карти на земеделски блокове. Оспорената заповед е издадена въз основа на
Доклада на комисията, неразделна част от която са окончателния регистър на разпределените
масиви като Приложение № 1. От заключението на съдебно - техническата
експертиза съдът е установил общите площи на масивите за ползване за
стопанската година и площите заявени по чл. 69 ал. 1 и чл. 70 ал. 1 от ППЗСПЗЗ,
наличието на пропорционално разпределение на площта на белите петна за
жалбоподателите на ползваните от тях имоти на правно основание като ползватели
и съответствието на служебното разпределение с начина на трайно ползване на
земеделските земи, което разпределение е извършено с помощта на програма, която
автоматично изключва земите с различен начин на трайно ползване. Според вещото
лице определянето на масивите за ползване е въз основа на сателитни и самолетни
снимки на МЗХГ, КВС и слоя „Площи, допустими за подпомагане“. Вещото лице е
установило, че разпределението на имотите е извършено по комбиниран метод, при
който всеки ползвател е настанен с предимство в масивите, в които има най - много
имоти с правно основание за ползване и белите петна, които е получил не
надвишават повече от 1% от квотата му, изчислена на база на площта с правно
основание спрямо общата площ на белите петна, видно от баланса за
разпределението.
В резултат на разпределението, няма
несъответствие между площите, получени от жалбоподателите в резултат на служебното
разпределение и полагащите се такива по закон.
При импортиране на данните,
посочени в декларацията по чл. 69 от ППЗСПЗЗ и заявленията по чл. 70 от ППЗДПЗЗ
в програмен продукт „Cadis 8 –
споразумения“ е установено, че заявените от Р.Д.З. имоти за участие в масиви за
ползване по чл. 37в от ЗСПЗЗ, не са годни за разпределение, поради което не са
му разпределени имоти по чл. 37в ал. 3 т.2 от ЗСПЗЗ и същия не е включен в съставения от
комисията проект за разпределение на масиви за ползване на ОЗ в землището на с.
В. за стопанската 2020/2021 г.
От
правна страна съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, без
допуснати нарушения на процедурата, в съответната мотивирана писмена форма и
при спазване на материалния закон. Съдът подробно е изследвал производството по
чл. 37в от ЗСПЗЗ и многофазната процедура в нормите на 37б и чл. 37в ал. 1 - 6 от ЗСПЗЗ и чл. 69 - 75а
от ППЗСПЗЗ, като е формирал извод за съответствие на площите, получени от
жалбоподателите в резултат на служебното разпределение и полагащите им се
такива по закон, отхвърляйки като неоснователно възражението за неспазване на
изискването за концентрация в създаването на масивите за ползване. Според съда,
разпределението е извършено при спазване на пропорцията съобразно правата на
правоимащите лица, като правилото по чл. 37в ал. 3 т. 1 от ЗСПЗЗ е
факултативно, доколкото по този начин на разпределение не се засягат доказаните
права на всички правоимащи лица за землището. По посочените правни доводи съдът
е отхвърлил жалбата като неоснователна и е осъдил жалбоподателите да заплатят 306.40
лв. разноски на съда за вещото лице.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218 ал. 2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима жалба. Преценено за съответствие с
материалния закон, решението е правилно. Съображенията за това са следните:
Правилен
е извода на съда за законосъобразно проведена процедура по създаване на
масивите за ползване на земеделските земи в землището на с. В. и законосъобразно
изготвен проект за разпределение на ползването на земите по масиви по реда на
чл. 37в ал. 3 т. 1 и т. 2 от ЗСПЗЗ, коригиран от комисията и приет от органа по
чл. 37в ал. 4 от ЗСПЗЗ въз основа на доклад от помощния орган. По същество
възраженията на оспорващите пред районния съд се свеждат най - общо до
неправилно разпределение на масивите за ползване между правоимащите лица. Твърденията
са за разпределение на масиви без заявени или малко на брой заявени имоти в
същите, респ. лишаване от ползване на масиви със заявени имоти на годно правно
основание. Обоснован от доказателствата по делото е извода на районния съд за
правилно приложение на нормите по чл. 37в ал. 3 т. 1 и т. 2 от ЗСПЗЗ във връзка
с целта и принципите на процедурата по чл. 37в ал. 1 от ЗСПЗЗ за разпределяне
на масивите за ползване между всички
собственици и/или ползватели. Изискването по чл. 37в ал. 3 т. 1 от ЗСПЗЗ
се прилага при спазване на ограничението за пропорционално разпределение на
земеделските земи, включени в масивите, предвидено в разпоредбата на чл. 37в
ал. 3 т. 2 от ЗСПЗЗ, тъй като целта на закона е гарантиране законосъобразното
разпределение на ползването на земите, в случаите, при които не е налице
споразумение между собствениците и/или ползвателите. При служебно разпределение
на ползването на масивите основния принцип е за спазване на пропорцията по
отношение на доказаните права на всички собственици и/или ползватели на
земеделски земи в землището, регистрирани по чл. 37б от ЗСПЗЗ. В случая по
делото, от приетата съдебно - техническа експертиза съдът е установил, че разпределението
на масивите е съобразено с правата на всички ползватели, в това число и
жалбоподателите. Установената разлика е в границите на минимално допустимата
грешка при разпределение на площите. Жалбоподателите не могат да претендират
предоставяне за ползване на имоти във всички масиви по начин, който нарушава
правата на останалите ползватели, които права са формирани при комбинираното прилагане
на посочените изисквания на закона. Спазването на пропорцията при
разпределението не означава жалбоподателите да ползват имотите по начина на
тяхното желание, тъй като този начин е предмет единствено на споразумение по
чл. 37в ал. 1 от ЗСПЗЗ, каквото в случая липсва.
Недоказани
останаха твърденията на касаторите за неправомерни действия на администрацията
в процедурата по разпределение на масивите за ползване. Няма данни за укриване
на картата за разпределение на масивите на земеделските земи за землището, като
е осигурена нейната публичност по реда на чл. 74 ал. 3 от ППЗСПЗЗ. Отделно от
това, заседанията на комисията са публични по реда на чл. 72б ал. 4 от ППЗСПЗЗ
и жалбоподателите са се възползвали от правото на възражения. Няма данни и за
нарушаване на забраната за включване в разпределението на имоти, декларирани за
обработване в реални граници, нито за неверни данни в договорите за наем на
имоти, респ. неправомерно застъпване на площи, поради което липсва нарушение на
принципа за истинност по чл. 7 от АПК. Районният съд е спазил общите правила по
чл. 35 и чл. 36 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение
за случая, събрал е документите от преписката по издаване на оспорената
заповед, обсъдил е възраженията на оспорващите и е изградил изводите си въз
основа на цялостно задълбочено изследване на доказателствата по делото.
Не
са налице данни водещи до извод за нищожност на обжалваното решение, каквито са
твърденията на жалбоподателите.
На
основание чл. 221 ал. 2 пр. 1 от АПК решението на районния съд е правилно и ще
се остави в сила. Разноските за страните са разпределени правилно по реда на чл.
76 изр. 2 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.
Мотивиран
от горното, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260241/03.06.2021
г. по адм.д. № 2064/2020 г. на РС - Дупница.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.