№ 105
гр. С. , 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и девети април, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галина Д. Василева
при участието на секретаря .............
като разгледа докладваното от Галина Д. Василева Административно
наказателно дело № 20213420200141 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 – чл.63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на ХР. Д. ХР. от гр.С., ЕГН **********, чрез адвокат
Кр.Л. при АК-С., против Наказателно постановление № 21-1099-000069/09.02.2021г.,
издадено от главен инспектор Г. - началник-група при сектор „ПП” към ОДМВР-С., с
което жалбоподателят е санкциониран за нарушение по чл.103 от Закона за
движението по пътищата.
В жалбата са изложени доводи за липсата на компетентност на длъжностните
лица, издали АУАН и НП, оспорва се вмененото на жалбоподателя авторство на
нарушението, твърди се, че полицейският служител, подал сигнал за спиране не е имал
контролни правомощия по ЗДВП, счита се, че размера на наказанията е несправедливо
определен и че липсата на аргументи от страна на АНО досежно приложимостта на
чл.28 ЗАНН е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.
Пред съда жалбата се поддържа чрез упълномощения процесуален представител,
който визира, че на жалбоподателя не му е станало ясно на чий сигнал точно не е спрял
– на полицейски служител или на патрулен автомобил, като последният не може да
има качеството на контролен орган. Иска се отмяна на НП или намаляване размера на
наложените наказания към минимума им, визиран в санкционната разпоредба.
Административно-наказващият орган не се явява, не се представлява.
1
Районна прокуратура – С., при редовност на призоваване, не се представлява в
съдебно заседание и не депозират становище.
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, предвид
което се явява процесуално допустима.
Съдът, след обсъждане и преценка на събрания по делото доказателствен
материал, на съдържащите се в жалбата твърдения, въз основа на закона и по вътрешно
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 22.01.2021г. към 23.30ч. полицейски патрул в състав св.К. и св.П., служители в
РУ- С., който патрул бил нощна смяна за времето от 19.00ч. до 07.00ч., бил уведомен
от дежурния офицер, че л.а. „Мерцедес С 320 ЦДИ“ с рег. № В 5542 ТА, собственост
на жалбоподателя Х., се управлява в гр.С. от лице без СУМПС и след употреба на
наркотици. Посочените служители се намирали в района на магазин „Л.“ в града,
когато покрай тях минал посоченият им автомобил. Потеглили след него със служебен
такъв и подали на водача на „Мерцедеса“ светлинен и звуков сигнал да спре. Тогава
процесният л.а. ускорил движението си и с висока скорост – 90-100км/ч. минал по
улиците „К. К., „К. М.“, „М.“ и се насочил към ул. „Д.“. Полицейските служители се
свързали с патрул, намиращ се към посочената улица, и уведомили за случващото се,
като междувременно намалили скоростта и преустановили следването на л.а. поради
възможността за възникване на опасни ситуации при преследване из града. Другият
полицейски екип възприел движението на автомобила по ул. „Д.“ към 23.55ч., подал
звуков и светлинен сигнал на водача му да спре, но последният не изпълнил това
разпореждане и напуснал град С. с висока скорост.
На 26.01.2021г. жалбоподателят Х., след призоваване от св.Ив.Г. – командир в
отделение гр. „ООР“ при ОДМВР - С., попълнил декларация по реда на чл.188 от
Закона за движението по пътищата, че колата била управлявана от лицето И. Д. Й. от
гр.П., като посочил и ЕГН-то му, адреса му в гр.П., номера на СУМПС и телефонен
номер на същия. Изрично удостоверил с подписа си, че е запознат с наказателната
отговорност по чл.313, ал.1 НК при потвърждаване на неистина или затаяване на
истина.
Същият ден И. Й. и приятелката му Ю. Й. депозирали писмени сведения пред
св.Г., че жалбоподателят Х. им дал 200 лева, за да заявят, че Й. бил управлявал
автомобила на дата 22.01.2021г., като него ден и нощ те били в дома си. Впоследствие
било образувано ДП № 1886 ЗМ-67/20201г. по описа на РУ – С. за извършено
престъпление, в хода на което посочените две лица депозирали същите показания вече
в качеството на свидетели.
2
При така изясненото, св.Г., в присъствието на жалбоподателя Х., собственик на
автомобила, съставил АУАН № 85/26.01.2021г., бл. № 485976, за нарушение на чл.103
ЗДВП с изрично отбелязване основанието на чл.188 ЗДВП, която разпоредба била
разяснена на лицето. Жалбоподателят подписал акта без възражения, предоставен му
бил екземпляр от същия, като в установения от закона тридневен срок не били
депозирани възражения срещу адм.обвинение. С издаденото на база акта НП на
жалбоподателя са наложени кумулативно предвидените в разпоредбата на чл.175, ал.1,
т.4 ЗДВП наказания глоба в размер на 150 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 4 месеца, като е отбелязано, че случаят не е маловажен.
АУАН и НП са издадени в законоустановените срокове, от компетентни
длъжностни лица и при спазване императивните изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
От страна на административнонаказващият орган не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са рефлектирали върху правото на защита на
наказаното лице, съответно да са довели до опорочаване на производството, нито
такива при приложението на материалния закон.
Възражението на защитата за липса на компетентност на актосъставителя и на
наказващия орган е неоснователно. Съгласно Заповед № 8121-з-825/19.07.2019г. на
министъра на вътрешните работи, с която е допълнена Заповед № 8121-з-
515/14.05.2018г., издадени съобразно разпоредбите на чл.189, ал.1 и ал.12 ЗДВП,
командирите на отделение от звената „патрулно - постова дейност“, каквато длъжност
заема актосъставителя св.Ив.Г., са оправомощени да съставят актове по ЗДВП, а
началниците на групи в сектор „Пътен контрол“ – наказателни постановления.
Изтъкнатото за липсата на правомощие на полицейските служители от „Охрана на
обществения ред“ да изпълняват контролни дейности по ЗДВП, поради което не могат
да подават сигнал за спиране на движещия се автомобил, не намира опора в закона и
съответно е в разрез с логиката на вменените им функции по ЗМВР и по ЗДВП.
Полицейските органи като цяло са ангажирани с опазване на обществения ред,
свързано с обща и индивидуална превенция на правонарушенията и във връзка с която
им дейност имат правомощието да издават разпореждания, задължителни за
изпълнение от адресатите към които са насочени. В конкретния случай подалите
сигнала за спиране полицейски служители, включени в състава на полицейския патрул,
са действали в съответствие с дадените от закона права, като от показанията на св. К.,
св.П. и св.Г. се изяснява, че последният е имал нарочното правомощие да състави вече
АУАН за нарушение по ЗДВП. Начинът на формулиране на словесната рамка на
административното обвинение досежно факта, че сигналът за спиране е бил подаден от
патрулен автомобил не променя нито обстоятелствата по случая, нито води до
неяснота на обвинението. Напълно разбираемо е, включително и за наказаното лице, че
сигнализацията е била подадена от намиращите се в автомобила полицейски
3
служители, поради което възражението за нарушаване правото на защита на
последното е несъстоятелно.
При съвкупната преценка и анализ на събраните по делото гласни и писмени
доказателства по несъмнен начин се очертава неправомерното поведение на
жалбоподателя, собственик на процесния л.а., а именно, че на процесната дата и час не
е изпълнил вмененото му по силата на законовата норма на чл.103 ЗДВП изискване да
спре при подадения му от контролните органи сигнал за това и съответно да изпълни
указанията на същите. Доказателствата по случая фиксират, че жалбоподателят е
направил опит да ангажира чужда отговорност за собствената си противозаконна
деятелност, за което съответно вече се води и разследване по наказателноправен ред.
Предвид изясненото, че посоченото от жалбоподателя лице не е управлявало
автомобила му на датата 22.01.2021г. след 23.00ч., и същият жалбоподател заявил пред
св.Г., че няма да посочи кой е бил водачът, правилно е намерила приложение
разпоредбата на чл.188, ал.1 ЗДВП. Съгласно същата собственикът или този, на когото
е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение, и собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.
Съдът приема, че наложените наказания в размер над минималния такъв,
предвиден в правилно приложената санкционна норма на чл.175, ал.1, т.4 ЗДВП, са
справедливо определени. Обстоятелствата по случая разкриват, че жалбоподателят Х. е
лице, демонстриращо отявлено пренебрегване на установените от закона правила и
проявяващо арогантност в поведението си спрямо органите на властта, създавайки и
предпоставки при движението си с висока скорост от 100 км/ч. по улиците на града за
настъпване на опасни за живота и здравето на други лица ситуации. Същият, съобразно
данните от официалната справка за водач, е системен нарушител на правилата на
ЗДВП. Действията на контролните органи същият да бъде спрян са били предприети
именно поради данни, че лицето е с отнето СУМПС и управлява под въздействието на
наркотични вещества. Неизпълнявайки императивно вмененото му задължение по
чл.103 ЗДВП, жалбоподателят е показал, че личността му се откроява с висока степен
на обществена опасност, което затвърждава необходимостта от налагане на по-високи
наказания с оглед специалната превенция на същите.
С оглед горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1099-000069/09.02.2021г.,
издадено от главен инспектор Г. - началник-група при сектор „ПП” към ОДМВР-С., с
4
което на ХР. Д. ХР. от гр.С., ЕГН **********, са наложени наказания глоба в размер на
150 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 месеца, за нарушение на
чл.103 от Закона за движението по пътищата.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му пред Административен съд гр. С..
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
5