№ 13898
гр. **, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20221110168037 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от К. Г. В. и Е. С. М. срещу П. Л. С. и
„**** ***. В исковата молба се твърди, че с влязлото в сила Решение № 2502 от
15.11.2019 г., постановено по в. гр. д. № 2085/2019 г. по описа на Софийски апелативен
съд, ХІІ с-в, П. Л. *** била осъдена да заплати на ищците сума в размер на 84100,00
лева, представляваща продажна цена по развален договор за покупко-продажба на
недвижим имот, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане, както и платените в хода съдебното
производство разноски. Въз основа на така постановеното решение в полза на ищците
били издадени три изпълнителни листа срещу П. ***: от 29.11.2019 г. за сумата от
62000,00 лева, ведно със законната лихва за периода от 27.04.2015 г. до окончателното
изплащане; от 29.06.2020 г. за сумите от 5588,58 лева и от 2400,00 лева,
представляващи съдебни разноски; и от 10.06.2020 г. за сумата от по 11050,00 лева за
всеки от ищците, ведно със законната лихва от 27.04.2015 г. до окончателното
изплащане. По издадения на 29.11.2019 г. изпълнителен лист било образувано
изпълнително дело № 4306/2019 г. по описа на ЧСИ ***, рег. № 841 в КЧСИ, на
13.12.2019 г., впоследствие прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия
при ЧСИ ***, рег. № 924 в КЧСИ. Покана за доброволно изпълнение по
1
изпълнителното дело била връчена на длъжника П. *** на 20.02.2020 г. В хода на
изпълнителното производство се установило, че с нотариален акт за покупко-продажба
на идеална част от недвижим имот, издаден по нот. дело **, том ІІІ, рег. № ***, дело
**7 от 27.09.2021 г. по описа на нотариус **, и вписан в Служба по вписванията - ** с
вх. рег. № ***/21.09.2021 г., акт № **, том CLLXX, дело № **, П. *** прехвърлила на
„**** *** собствената си, придобита по наследство, 1/4 идеална част от самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ***, с административен адрес гр. **, **, със застроена
площ от 84,02 кв. м., заедно с избено помещение № 3, с площ от 3,47 кв. м., заедно с
3,748 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от
правото на строеж върху поземления имот, върху който е построена сградата, срещу
заплащането на продажна цена в размер на 9900,00 лева. Към датата на продажбата
(27.09.2021 г.) купувачът по сделката „**** *** се представлявал от управителя ***
който бил едноутробен брат на продавача П. ***, като към този момент двамата били и
съдружници в дружеството. В исковата молба се твърди още, че по заявление,
подадено в Търговския регистър на 31.08.2022 г. от ЧСИ *** по изп. дело № ***, на
07.09.2022 г. бил вписан запор върху дружествените дялове, притежавани от П. ***, за
обезпечение вземанията на ищците, взискатели по изпълнителното дело. След
узнаване за подаденото заявление за вписване на запора, П. *** предприела действия
по сключването на договор за прехвърляне на дружествени дялове от 28.09.2022 г., по
силата на който прехвърлила всички притежавани от нея 1134 дружествени дяла от
капитала на „**** ***, всеки с номинална стойност от 50,00 лев, на лицето Г. В. К. за
сума в размер на 8000,00 лева. Тези обстоятелства били вписани по партидата на
дружеството в ТР на 18.10.2022 г. Ищците поддържат, че чрез сключването на
сделките за продажба на идеална част от недвижим имот и за прехвърляне на
дружествени дялове П. *** увредила интереса на ищците в качеството им на нейни
кредитори, като създала трудности за удовлетворяването им в хода на висящото
изпълнително дело. Сочат, че при извършването на продажбата на идеални части от
недвижим имот и лицето, с което е договаряно - „**** *** - е знаело за увреждането.
Излагат се и твърдения, че покупко-продажбата била извършена при нееквивалентност
на престациите на цена, значително по-ниска от пазарната, от което се установявало,
че целта на сделката била увреждане на ищците-кредитори. Въз основа на изложеното,
ищците отправят искане да се прогласи недействителността на описаната
покупкопродажба, на основание чл. 135 ЗЗД, като им бъдат присъдени и сторените по
делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците П. С. и
„**** *** за отговор, като с постъпилите в законоустановения срок такива предявената
искова претенция е оспорена в цялост като неоснователна. Ответниците поддържат, че
придобиването на дружествените дялове на „**** *** от лицето Г. В. К. предшествало
датата на вписване на исковата молба по предявения в настоящото производство иск.
2
Поради това Г. К., явяваща се собственик на дружеството, в чиято полза бил
прехвърлен имотът, се явявала трето добросъвестно лице, чиито права не можели да
бъдат засегнати от недействителността. Оспорват се изложените в исковата молба
твърдения относно съществуването на описаните парични вземания в полза на ищците,
увреждащия характер на процесната покупко-продажба и нееквивалентността на
насрещните престации по нея. Твърди се и наличие на друго имущество, установено в
хода на изпълнителното производство, образувано от ищците, от което същите могли
да удовлетворят претенциите си. Отправено е искане за отхвърляне на исковата
претенция и за присъждане на сторените по делото разноски.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е предявен от К. Г. В. и Е. С. М. срещу П. Л. С. и „**** ***
конститутивен иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване за относително
недействителна спрямо ищците сключената между П. Л. С. и „**** *** покупко-
продажба, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на идеална част от
недвижим имот, издаден по нот. дело **, том ІІІ, рег. № ***, дело **7 от 27.09.2021 г.
по описа на нотариус **, и вписан в Служба по вписванията - ** с вх. рег. №
***/21.09.2021 г., акт № **, том CLLXX, дело № **, с предмет 1/4 идеална част от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с административен адрес гр. **, ж.
к. „** 2“, бл. **, вх. ***, със застроена площ от 84,02 кв. м., заедно с избено
помещение № 3, с площ от 3,47 кв. м., заедно с 3,748 % идеални части от общите
части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху поземления
имот, върху който е построена сградата, за сумата от 9900,00 лева.
За основателността на предявения иск в тежест на ищците е да докажат
следните материално-правни предпоставки: наличието на действителни вземания в
тяхна полза срещу ответника П. Л. С.; наличието на описаните в исковата молба
действия, извършени от ответника П. Л. С., и увреждащия им характер спрямо ищците
в качеството им на кредитори на ответника ***; знание за увреждането у ответника П.
Л. С. и у третото лице, с което тя е договаряла - ответника „**** ***, към датата на
сключване на сделката (27.09.2021 г.). На основание чл. 154, ал. 1 ГПК всяка от
страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания и възражения.
Разпоредбата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД регламентира правото на кредитора да иска да
бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го
уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато
действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е
знаело за увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети
3
добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за
обявяване на недействителността. В чл. 135, ал. 2 ЗЗД е уредена законова оборима
презумпция за знание, когато третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или
сестра на длъжника.
Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 2/09.07.2019 г. по
тълк. дело № 2/2017 г., ОСГТК на ВКС, искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е на разположение
на всеки кредитор - както на парично, така и на непарично вземане /ППВС № 1 от
29.03.1965 по гр. д. № 7/1964 г./. Касае се за облигационен иск, който представлява
средство за защита на кредитора, в случай че неговият длъжник предприема
увреждащи действия, с които намалява имуществото си и/или затруднява
удовлетворението от него, т. е. накърнява „общото обезпечение на кредитора“ по
смисъла на чл. 133 ЗЗД. Правото на кредитора да иска обявяване за недействителни
спрямо него на увреждащите го актове на длъжника по реда на чл. 135 ЗЗД е
предпоставено от наличие на действително вземане. Това вземане може да не е
изискуемо или ликвидно, като не е необходимо и предварително да бъде установено с
влязло в сила решение. Съдът по Павловия иск изхожда от положението, че вземането
съществува, ако произтича от твърдените факти. Предмет на делото по чл. 135 ЗЗД не е
самото вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна
по отношение на себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда.
Правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор, става предмет на делото
единствено когато Павловият иск е обективно съединен с иск за вземането. Може да
се приеме обратното, само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо.
В процесния случай ищците обосновават качеството си на кредитори на
парични вземания срещу ответника П. С. на основание влезли в сила между тях
съдебни решения, постановени в рамките на триинстанционен съдебен контрол, както
следва:
С Решение от 26.07.2018 г., постановено по гр. д. № 16067/2015 г. по описа на
СГС, I-14 състав, на основание чл. 190, ал. 1, вр. чл. 87, ал. 3 ЗЗД, е развален договор
за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 1, том I, рег.
№ 110, дело № 1 от 12.01.2015 г. по описа на нотариус ***, район на действие СРС, с
който ответницата П. ***, в качеството на продавач, е прехвърлила на ищците К. *** и
Е. М., в качеството на купувачи, недвижим имот, представляващ самостоятелен обект
в сграда с идентификатор ***, в гр. **, *** община, срещу продажна цена в размер на
84100 лв. На основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД П. *** е осъдена да заплати на К. *** и
на Е. М. сума от по 11050 лв. /за всеки/, представляваща продажна цена по договор за
покупко-продажба от 12.01.2015 г., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба 27.04.2015 г. до изплащане на вземането, като е отхвърлена исковата претенция
за сумата над 22100 лв. до предявения размер от 84100 лв., както и искането за
осъждане на ответника да заплати солидарно на ищците посочената сума.
4
С Решение № 2502 от 15.11.2019 г., постановено по в. гр. д. № 2085/2019 г. по
описа на Софийски апелативен съд, XII състав, е отменено Решение № 5116 от
26.07.2018 г., постановено по гр.д. № 16067/2015 г. по описа на СГС, в частта, в която
са отхвърлени исковете на К. *** и Е. М. срещу П. *** за заплащане /връщане/ на
платената продажна цена по договор за покупко-продажба от 12.01.2015 г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба 27.04.2015 г. до окончателното изплащане
на сумата, за разликата от 22100 лв. до 84100 лв., като вместо него е постановено П.
*** да заплати на К. *** и Е. М. сумата от още 62000 лв., ведно със законната лихва,
считано от подаване на исковата молба в съда – 27.04.2015 г. до окончателното
изплащане на сумата.
С Определение № 501 от 28.05.2020 г., постановено по гр. д. № 1198/2020 г. по
описа на ВКС, III ГО, не е допуснато касационно обжалване на Решение № 2502 от
15.11.2019 г. по в. гр. д. № 2085/2019 г. на Софийски апелативен съд, гражданско
отделение, XII състав.
На основание постановените съдебни актове, в полза на ищците са издадени
изпълнителни листове на 22.11.2019 г., на 10.06.2020 г. и на 29.06.2020 г., видно от
които ответникът П. *** е осъдена да им заплати посочените суми, ведно с
направените в хода на трите производства разноски. (л. 17 - 19).
За събиране на сумата в размер на 62000 лв. ищците са образували
изпълнително дело № 4306/2019 г. по описа на ЧСИ ***, рег. № 841, с район на
действие СГС, като на 20.02.2020 г. на длъжника П. С. е връчена покана за доброволно
изпълнение (л. 20 - 22).
С молба от 25.07.2022 г. по искане на взискателите изпълнително дело №
4306/2019 г. по описа на ЧСИ ***, рег. № 841 е прехвърлено на ЧСИ ***, рег. № 924, с
район на действие СГС, при когото изпълнителното производство е продължило под
изп. д. № **/2022 г. Видно от издадено удостоверение изх. № 72137/13.12.2023 г. на
ЧСИ *** (л. 125), в хода на изпълнението са събрани 32169,82 лв., разпределени на
25.02.2021 г. от запор върху банковите сметки на длъжника П. ***. След посочената
дата не са постъпвали суми по наложените запори, като длъжникът П. *** не е
отправила предложение за погасяване на задължението. Отразено е още
обстоятелството, че последната се е разпоредила със запорирано и възбранено
имущество, въпреки че е предупредена за носената от нея наказателна отговорност по
чл. 217 и чл. 277 НК, а именно - дружествени дялове в “***” *** и недвижим поземлен
имот, пл. № **, парцел X, площ по документ 1050 кв. м., ведно с двуетажна сграда със
ЗП от 60 кв. м. и РЗП от 127,50 кв. м. обл. ***
Влезлите в сила съдебни решения, на основание чл. 297 ГПК и чл. 298, ал. 1
ГПК, обуславят наличието на действителни вземания на ищците срещу П. С.,
възникнали преди осъществяване на увреждащото действие от длъжника и
5
съществуващи при самото му извършване. В този смисъл безспорно се установява
качеството на К. Г. В. и Е. С. М. на кредитори на ответника П. ***- **.
С доклада по делото съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства: че между П. Л. С. и „**** *** е сключена покупко-
продажба, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на идеална част от
недвижим имот, издаден по нот. дело **, том ІІІ, рег. № ***, дело **7 от 27.09.2021 г.
по описа на нотариус **, и вписан в Служба по вписванията - ** с вх. рег. №
***/21.09.2021 г., акт № **, том CLLXX, дело № **, с предмет 1/4 идеална част от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с административен адрес гр. **, ж.
к. „** 2“, бл. **, вх. ***, със застроена площ от 84,02 кв. м., заедно с избено
помещение № 3, с площ от 3,47 кв. м., заедно с 3,748 % идеални части от общите
части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху поземления
имот, върху който е построена сградата, за сумата от 9900,00 лева, както и
сключването на договор за прехвърляне на дружествени дялове от 28.09.2022 г., по
силата на който П. Л. С. е прехвърлила притежаваните от нея 1134 дружествени дяла
от капитала на „**** ***, всеки с номинална стойност от 50,00 лева, на лицето Г. В. К.
за сума в размер на 8000,00 лева.
Съдът намира, че по делото се доказва наличието и на втората предпоставка на
предявения иск – увреждащо действие, извършено от длъжника. Такова действие
представлява всеки правен или фактически акт, с който се засягат права, които биха
осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника.
Тази предпоставка има изцяло обективен характер и субективното отношение на някоя
от страните е ирелевантно. В случая е без правно значение какво е мотивирало или
подбудило длъжникът да извърши действието – налични задължения, които са предмет
на изп. дело, осуетяване на публична продан на имуществото или друго. От значение е
единствено дали обективно това действие води до увреждане на кредитора.
В процесния случай, разпоредителните действия от страна на П. С., изразяващи
се в извършените продажба на идеална част от недвижим имот на 27.09.2021 г., както и
продажба на притежаваните от нея дружествени дялове от капитала на „**** *** на
28.09.2022 г., несъмнено намаляват имуществото на длъжника, което по аргумент от
разпоредбата на чл. 133 ЗЗД служи за общо удовлетворяване на неговите кредитори.
По този начин се създава опасност от реализиране на вземанията на кредитора. В тази
връзка следва да се посочи, че извършената от П. *** последваща продажба (след
процесната сделка) на притежаваните от нея дружествени дялове от капитала на „****
***, по същество представлява индиция за намерението на ответницата да се
разпореди с притежаваното от нея имущество по начин, че да лиши кредиторите си от
възможността да се удовлетворят от него чрез насочване на принудителното
изпълнение и към този актив /налагане на запор на дружествените дялове/.
6
Предвид възмездения характер на разпоредителната сделка, на трето място,
следва да бъде установено наличието на знание за увреждането както у ответника П.
Л. С., така и у третото лице, с което тя е договаряла - ответника „**** ***, към датата
на сключване на сделката (27.09.2021 г.).
В чл. 135, ал. 2 ЗЗД е уредена законова оборима презумпция за знание, когато
третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. Съгласно
установената съдебна практика, цитираната разпоредба е приложима и по отношение
на юридически лица. До този извод се достига при анализ на органното
представителство на юридическите лица. Всяко юридическо лице се управлява от
определени органи, чрез които то участва в гражданския оборот. Органите винаги се
състоят от физически лица, които са носители на волеизявление. Орган на юридическо
лице е този необходим състав от лица или едно лице, които по силата на закона
образуват и изявяват волята на юридическото лице и валидно го обвързват. Законът
определя за воля на юридическо лице да се счита изявената воля на определени
физически лица. Когато тези физически лица действат като органи, те поемат права и
задължения не за себе си, а за юридическото лице. В този смисъл юридическото лице
се представлява от физически лица, чрез които то прави волеизявления и приема
волеизявления (така – Решение № 120 от 2.02.2000 г. на ВКС по гр. д. № 704/99 г., V г.
о.).
За да е налице знание за увреждане, не е необходимо третото лице да познава
кредитора и длъжника, да са представени доказателства кога и при какви
обстоятелства му е съобщено съдържанието на техните насрещни права и задължения,
за да може то да е наясно как те се накърняват от сключения договор. Достатъчно е на
третото лице да са известни обстоятелствата, от които произтича вземането на
кредитора. Обстоятелствата, от които произтича вземането, винаги са известни на по-
тесен или по-широк кръг лица от обкръжението на длъжника, но то се предполага до
доказване на противното само за съпруга, низходящите, възходящите, братята и
сестрите на длъжника. Презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД не може да се прилага
разширително, но наличието на съответна фактическа степен на близост в
отношенията (например съвместно живеене на съпружески начала или в общо
домакинство, отношения между заварени и доведени деца, отношения между
свързани лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ и др.) имат значение и ако бъдат
доказани могат да залегнат в основата на фактически извод за наличието на знание,
като естеството на съществуващата фактическа близост определя естеството на
узнатите обстоятелства. Юридическото лице знае за увреждането, ако за това знаят
лицата от състава на неговите органи (в този смисъл - Решение № 13 от 19.02.2015 г.
на ВКС по гр. д. № 4606/2014 г.).
От съдържанието на представения по делото Нотариален акт за покупко-
продажба на идеална част от недвижим имот, издаден по нот. дело **, том ІІІ, рег. №
7
***, дело **7 от 27.09.2021 г. по описа на нотариус **, чийто предмет е оспорената
разпоредителна сделка (л. 24 - 25), се установява, че *** е действал в качеството си на
управител на “***” *** - дружеството купувач.
Видно от приетия договор за прехвърляне на дружествени дялове от 28.09.2022
г. (л. 70), П. С. е притежавала 1134 дружествени дяла, с единична номинална стойност
50 лв. всеки един, от капитала на дружеството приобретател “***” ***, с които се е
разпоредила в полза на третото за спора лице - Г. К..
От приложеното актуално състояние на “***” *** в Търговския регистър (л. 33-
34) се установява, че към 13.12.2022 г. съдружници в дружеството са *** и Г. В. К..
При извършена служебна справка по партидата на ответното дружество в ТР съдът
констатира, че към 27.09.2021 г. (датата на оспорената сделка) съдружници в “***” ***
са били *** и П. *** С..
Съгласно справка за предоставяне на данни по реда на Наредба 14/18.11.2009 г.
(л. 86), *** е едноутробен брат на ответника П. С..
При съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал, съдът
приема, че оборимата презумпция за знание за увреждането по чл. 135, ал. 2 ЗЗД
безспорно се установява по отношение на третото лице приобретател по процесната
сделка “***” ***. Това следва от обстоятелството, че към момента на сключване на
сделката на 27.09.2021 г. П. С. и *** са били не само съдружници в “***” ***, но и
роднини по съребрена линия от втора степен – едноутробни брат и сестра (родени от
една и съща майка). На тези основания, П. С. и *** представляват свързани лица по
смисъла на § 1, т. 1 и т. 4 от Допълнителните разпоредби на Търговския закон.
Връзката между посочените лица се потвърждава и от показанията на
разпитания в хода на делото свидетел Г. К. – купувач на дружествените дялове на П. С.
в ответното дружество по силата на договора от 28.09.2022 г. Свидетелят описва
подробно фактическата обстановка по закупуването на дружествените дялове. В тази
връзка заявява, че знаела, че *** и П. ** са собственици на имотите, представляващи
част от дружеството. Като такова недвижимо имущество посочва част от апартамент в
кв. “**”, гр. **, и част от вила, находяща се в с. ****. Съдът кредитира в цялост
показанията на свидетеля, доколкото съответстват на останалия събран по делото
доказателствен материал.
Установяването при условията на пълно и главно доказване на всички елементи
от фактическия състав на предявения отменителен иск обуславя неговата
основателност, поради което същият следва да бъде уважен.
Следва да се посочи, че последиците от уважаването на облигационния иск по
чл. 135 ЗЗД се изразяват в това, че атакуваното действие – увреждащата сделка, остава
действителна за страните по нея /прехвърлител и приобретател/, но се счита за
недействителна /т. е. за нестанала/ по отношение на кредитора ищец. Поради това той
8
може да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото
имущество, макар че то е преминало в патримониума на приобретателя – в процесния
случай на ответното дружество “***” ***. Чрез предявяването на иска се упражнява
едно потестативно право – кредиторът да се удовлетвори от сумата, получена на
публична продан при принудително изпълнение върху вещта, обект на договора между
длъжника и неговия съконтрахент. Последният понася санкцията да търпи изпълнение
срещу нея за чужд дълг, ако е бил недобросъвестен при възмездното придобиване –
действал е със знанието, че сделката е увреждаща - чл. 135, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, или ако
е придобил вещта безвъзмездно.
Предвид изложеното, несъстоятелни са изявленията на процесуалния
представител на ответника П. С., че процесният недвижим имот бил собственост на
дружеството купувач, в което ответницата не притежавала качеството нито на
съдружник, нито на управител, съответно – само дружеството можело да се
разпорежда с него (направени в о. с. з. на 19.12.2023 г.). Доколкото извършената
последваща разпоредителна сделка за продажба на дружествените дялове
представлява само индиция за намерението за увреждане, но не е предмет на
предявения иск, съдът не обсъжда действителността на този договор, възраженията на
ищците срещу сключения анекс към него, нито ангажираните от ищците извадки от
фейсбук профили за установяване на връзката между ответницата П. С. и
приобретателя Г. К..
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски имат ищците. На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, в тяхна полза следва да се присъдят направените в исковото производство
разноски в общ размер на 1411,70 лева съгласно представен списък и доказателства за
тяхното извършване, както следва: 96,70 лв. за платена държавна такса за образуване
на производството, 10 лв. - такса за издаване на съдебни удостоверения, 40 лв. - такса
за издаване на схема, 10 лв. - държавна такса за вписване на исковата молба в Служба
по вписванията към Агенция по вписванията, както и адвокатско възнаграждение в
размер на 1255 лв. Последното е действително заплатено на адв. М. К. на основание
договор за правна защита и съдействие от 18.12.2023 г., представляващ разписка за
получената сума (л. 94, гръб). Неоснователно е възражението на ответната страна за
прекомерност на заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение, предвид цената
на предявената искова претенция, както и с оглед правната и фактическа сложност на
делото.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищците се дължат и направените разноски в
обезпечителното производство по ч. гр. д. № 62323/2022 г. по описа на СРС, 54-ти
състав, които следва да се присъдят от съда с окончателното съдебно решение по
същество на спора (така – Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ОСГК на ВКС). По
делото са ангажирани доказателства за заплатени държавна такса по сметка на СРС за
обезпечение на бъдещ иск и държавна такса за вписване на обезпечителната заповед
по сметка на Имотния регистър към Агенция по вписванията (л. 177 - 178). Същите
9
възлизат в общ размер на 55,00 лева.
По изложените съображения, Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав,
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА по отношение на ищците К. Г. В., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. **, ***, и Е. С. М., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр. **, ж. к. „** *** *** ***, на основание чл. 135 ЗЗД, сключената между
ответниците П. Л. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. **, кв. “**, и “***”
***, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр. **, район “**”, ж. к. “**,
покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на
идеална част от недвижим имот, издаден по нот. дело **, том ІІІ, рег. № ***, дело
**7 от 27.09.2021 г. по описа на нотариус **, и вписан в Служба по вписванията - **
с вх. рег. № ***/27.09.2021 г., акт № **, том CLХXX, дело № **, с предмет 1/4
идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с
административен адрес гр. **, ж. к. „** 2“, бл. **, вх. ***, със застроена площ от 84,02
кв. м., заедно с избено помещение № 3, с площ от 3,47 кв. м., заедно с 3,748 %
идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на
строеж върху поземления имот, върху който е построена сградата, за сумата от 9900,00
лева.
ОСЪЖДА П. Л. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. **, кв. “**, и
“***” ***, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр. **, район “**”, ж. к. “**,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят на К. Г. В., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр. **, ***, и Е. С. М., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. **, ж. к. „** ***
*** ***, сумата от 1411,70 лева (хиляда четиристотин и единадесет лева и седемдесет
стотинки), представляваща сторени от ищците разноски в исковото производство, и
сумата от 55,00 лева (петдесет и пет лева), представляваща сторени от ищците
разноски по ч. гр. д. № 62323/2022 г. по описа на СРС, 54-ти състав .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
10
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11