Р Е Ш Е Н
И Е
№ 2806/21.06.2019 г.
гр. В.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав,
в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети май две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при участието на
секретаря Ани Динкова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 16343 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
образувано предявен от Д.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуалния
му представител адв. Й.
Ал., срещу ЗАД „ОЗК - З.“,ЕИК *,
със седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ за
заплащане на сумата 1000,00 лв. (след допуснатото увеличаване в размера на иска
от първоначално предявения частичен размер от 100,00 лв.) претендирана
като част от сумата 2400,00 лв., представляваща дължимо застрахователно
обезщетение за щета № * по договор „К.
А.
на МПС“ № * сключен за л.а. марка С.,
модел Л., с ДК № *, изразяваща се в
увреждане на капак преден, броня предна, калник преден ляв, врата предна лява,
врата задна лява, калник заден ляв, броня задна, врата багажник, калник заден
десен, врата задна дясна, врата предна дясна и калник преден десен, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 29.10.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението и сторените по делото разноски.
Ищецът твърди, че в периода
13.01.2018 г. до 12.01.2019 г. ответникът ЗАД „ОЗК - З.“ е осигурявал
застрахователно покритие по имуществена застраховка „К. А. на МПС“ спрямо личния му
автомобил марка С., модел Л. с ДК № *, за сумата
от 4000,00 лв., по силата на застрахователна полица № * г. Сочи, че на 25.09.2018г.,
около 20.00 ч., паркирал автомобила си в гр.В., ул. “Б. Г.“ № *, като на следващия ден - 26.09.2018 г., около 09.00 ч. установил, че
същият е надран с остър и твърд предмет от неизвестно лице, за което уведомил
Първо РУ на МВР и му било издадено удостоверение. На 27.09.2018 г. ищецът
уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, за което при
последния била образувана преписка по щета. Ответникът съставил опис на щетите,
който включвал следните увредени детайли: капак преден, броня предна, калник
преден ляв, врата предна лява, врата задна лява, калник заден ляв, броня задна,
врата багажник, калник заден десен, врата задна дясна, врата предна дясна и
калник преден десен. На 20.10.2018 г. ищецът получил уведомление от ответника,
с което застрахователното дружество отказвало изплащане на застрахователно
обезщетение, на основание чл. 5, ал. 2, т. 27 от ОУ към застрахователния
договор, съгласно който застрахователят не изплаща застрахователно обезщетение
за всяко налично увреждане по детайлите на СПС, констатирано, описано и/или
заснето при извършването на оглед на автомобила при сключване на застраховката.
Ищецът поддържа, че отказът на застрахователят е неоснователен, доколкото процесните щети не са били налични при сключване на
застраховката, а императивните норми на КЗ не предвижда възможност при
настъпване на застрахователно събитие, застрахователят да се освободи от
отговорност, ако при сключване на застраховката по детайлите е имало стари
увреждания. Сочи, че сумата, необходима за възстановяване на автомобила е в
размер на 2400,00 лв. Поддържа, че нормата на чл. 5, ал. 2, т. 27 от ОУ е нищожна поради
противоречието ѝ със закона, в частност чл. 400, ал.2 от КЗ, както и
неравноправна по смисъла на ЗЗП. По изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендират
се и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор ЗАД „ОЗК - З.“, чрез процесуалния му представител
– адв. Т. Ст., с който
искът се оспорва по основание и размер. Не оспорва наличието между страните на
валидно застрахователно отношение по застраховка „К. А." към дата 26.09.2018 г.
Оспорва наличието на причинно - следствена връзка между щетите констатирани при
завеждането на процесната щета и събитието описано в
исковата молба, като сочи, че тези щети не са настъпили след сключване на
застрахователния договор и в срока му на действие. Сочи, че в подписания без забележки от самия застрахован талон за оглед №
*, съставен при сключване на
застрахователния договор, целият автомобил е описан с нарушена боя и лаково
покритие. Поддържа, че в случая е налице изключен застрахователен риск,
уговорен в чл. 5, ал. 2, т. 27 от обвързващите страните Общите условия на
дружеството, в която се сочи, че застрахователят не покрива щети за всяко
налично увреждане на детайлите на МПС, констатирано, описано и/или заснето при
извършването на оглед на автомобила при сключване на застраховката. Поддържа,
че имуществената застраховка е доброволна, а не за задължителна, поради което страните
по нея сами определят обема на риска, който носи застрахователят, както и
начина за калкулиране на застрахователно обезщетение. Оспорва механизма на
настъпване на увреждането, както и размера на претендираното
обезщетение като несъобразен с действителната цена на необходимите материали и
труд за възстановяване на автомобила. Поддържа,
че в случая е задължително прилагането на Методиката за определяне на
застрахователни обезщетения на застрахователя, тъй като в уведомлението за щета
застрахованият изрично е посочил, че желае щетите да му бъдат възстановени по
експертна оценка. Сочи, че
съгласно чл. 17, ал.1 от ОУ, при частични щети застрахователят определя размера
на застрахователното обезщетение по експертна оценка, съгласно действащата
Методика за определяне на застрахователни обезщетения на застрахователя, въз
основа на опис на увредените детайли, изготвен при огледа. Поради това и
доколкото ищецът е приел ОУ, последният не може след настъпване на
застрахователното събитие да се отклонява от постигната между страните
договорка относно метода на оценка и обезщетяване. Оспорва се и претенцията за
присъждане на законна лихва. По изложените съображения моли предявения иск да
бъде отхвърлен. В о.с.з. оспорва, че клаузата на чл. 5, ал. 2, т. 27 от ОУ,
като твърди, че противоречи на житейската и правна логика да плаща за щети
настъпили преди сключването на полицата. Претендират се и разноски.
В о.с.з. страните
поддържат изразените позиции по спора, чрез процесуалните си представители.
След съвкупна преценка
на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Ответникът по делото не
спори, че е осигурявал застрахователното покритие по сключен договор за
застраховка „К. А." при
ОУ със срок на действие 13.01.2018 г. до 12.01.2019 г. за собствения на
ищеца лек автомобил марка „С.“,
модел „Л.“ с ДК № *, което се установява и от приложената на л. 4 полица № * г., валидна към датата на
ПТП - 26.09.2018 г.
Страните не спорят също,
а и от представените доказателства - уведомление за щета № * г. по полица № * (л. 28), удостоверение от Първо –
РУП при ОД на МВР – В. (л.7) и подписан от ищеца без възражения опис-заключение
по щета № 021090 (л. 6), се установява, че на 26.09.2018 г. ищецът е констатирал,
че неизвестно лице е увредило собствения му лек автомобил марка „С.“, модел „Л.“ с ДК № *, като е надраскало капак преден, броня предна,
калник преден ляв, врата предна лява, врата задна лява, калник заден ляв, броня
задна, врата багажник, калник заден десен, врата задна дясна, врата предна
дясна и калник преден десен.
Видно от писмо с изх. №
от 19.10.2018 г., ответното дружество е отказало да изплати застрахователно
обезщетение за процесната щета, по аргумент, че с
Талон за оглед № * при сключване на
полицата застрахователят е констатирал нарушена боя и лаково покритие на автомобила, а съгласно чл. 5, ал. 2, т. 27 от ОУ (л.23-26) към застраховка „К. А." застрахователят не покрива щети, в
случай на налично увреждане по детайлите на МПС, констатирано, описано и/или
заснето при извършването на оглед на автомобила при сключване на договора.
Съгласно приложения от
ищеца Талон за оглед № *, неоспорен от ищеца е
посочено, че автомобилът е за цялостно боядисване, а десният праг е за ремонт и
боядисване.
Видно от заключението на неоспорената от страните САТЕ, което съдът приема
като обективно, мотивирано и компетентно дадено, всички установени от застрахователя увреждания са
получени вследствие на умишлено нараняване на лаковото покритие с твърд и остър
предмет и е възможно да настъпят по степен и вид от процесното
събитие и са в причинно-следствена връзка с него. По снимковия материал, който
застрахователят е изготвил по щетата експертът е установил, че по детайлите на
автомобила са налице следните увреждания на лаковото покритие – 1) прави линии по предната част на предния капак по дължина до левия фар и по
ширина до десния фар, 2) права линия по височина на автомобила в страничната
част на предната броня, кореспондираща с увреждането на предния десен калник,
3) прави линии по дължина на автомобила в задната горна част, под триъгълното
стъкло и в средата на предния ляв калник, които кореспондират с уврежданията на
предна лява врата, 4) прави линии по дължина на автомобила по предна част, под
триъгълното стъкло и в средната част на предна лява врата, кореспондират с
уврежданията на предния ляв калник, 5) прави линии по дължина на автомобила в
средната и задната част на задна лява врата, които кореспондират с уврежданията
на задния ляв калник, 6) прави линии по дължина на автомобила в предната и
задната част на левия заден калник, които кореспондират с уврежданията по
задната лява врата, съответно по задната броня, 7) права линия по ширина и
дължина на автомобила по задната броня, която кореспондира с уврежданията по на
задния ляв калник и задния капак, 8) права линия по ширина на автомобила в
лявата част на багажната врата, която кореспондира с увреждането на задната
броня, 9) права линия по дължина на автомобила в предната част на задния десен
калник, която кореспондира с увреждането на задна дясна врата, 10) права линия
по дължина на автомобила в задната част на задна дясна врата, която
кореспондира с увреждането на задния десен калник, 11) права линия по дължина
на автомобила в предната част на предната дясна врата, която кореспондира с
увреждането на предния десен калник, 12) прави линии по дължина и височина на
автомобила в предната част и по дължина в задната част на предния десен калник,
които кореспондират е уврежданията по предната дясна врата и предната броня. Вещото лице сочи, че
за всички увреждания е необходимо боядисване на детайлите. В заключението е посочено, че е налице тъждество между щетите при сключване
на застраховката и процесните 1) в предната част на
предния десен калник, 2) в едно от уврежданията по предния капак, 3) в задната
част на предния ляв калник, 4) в предната част на предна лява врата, 5) в
средната част на задна лява врата. Според заключението
стойността за възстановяване на установените увреждания по автомобила към
датата на настъпване на събитието,
по средна пазарна цена на
труд като се използват сервизи
сертифицирани по ISO, е в общ размер на
3234,66 лв. При
съобразяване на средната стойност на труда и материалите
извън автосервизите притежаващи европейски сертификат за качество
ISO 9001:2008 експертът е посочил
възстановителна стойност за двата детайла
от 2389,64 лв., а съгласно действащата Методика на застрахователя размерът на обезщетението
възлиза на 772,06 лв.
По така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Основателността на предявения иск с правно основание
чл.405, ал.1 от КЗ се предпоставя от доказване наличието на 1) валидно облигационно правоотношение с ответното дружество по сключен
договор за застраховка, с включено покритие на осъществения риск, със срок на
действие, покриващ датата на застрахователното събитие; 2) обстоятелството, че
на сочената дата е настъпило застрахователно събитие, както и че вследствие на
събитието е претърпял твърдените имуществени вреди по вид и размер; 3) наличието
на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат, както и 4)
че ищецът е изправна страна в правоотношението със застрахователя, като е
заплатил дължимата застрахователна премия и е изпълнил задължението си по
договора за уведомяване за настъпилото застрахователно събитие.
По делото е установено безспорно наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните по имуществена застраховка „К. А." за собствения на ищеца лек автомобил марка „С.“, модел „Л.“ с ДК № *, както и че застрахователят
е образувал преписка по щета на 27.06.2018 г., след
като е уведомен от ищеца за това, че на 26.09.2018 целият автомобил е бил
надран.
Спорно по делото на първо място е обстоятелството дали процесните вреди са
настъпили в срока на действие на договора или съобразно
възражението на ответника са идентични с установените при сключване на
договора, респективно за тях застрахователят не дължи обезщетение с оглед
клаузата на чл. 5, ал. 2, т. 27, предл. първо от ОУ приложими към процесната
полица, съгласно която застрахователят не покрива щети за всяко налично увреждане
по детайлите на СПС, констатирано, описано и/или заснето при извършването на
оглед на автомобила при сключване на застраховката.
В тази връзка действително
вещото лице по допуснатата САТЕ сочи, че част от установените при описа на
щетата увреждания по предния десен калник, предния капак, предния ляв калник, предна
лява врата и задна лява врата са били налични и при сключване на полицата.
Освен старите увреждания обаче, приетото към доказателствата експертно
заключение, коментирано подробно по-горе и неоспорено от страните, установява,
че по така изброените детайли има и щети, които са получени вследствие на декларираното
събитие от 26.09.2018 г., т.е. такива, които са в причинно-следствена връзка с
него. При така установената липса на идентичност по вид и степен между
констатираните щети в момента на огледа при застраховане на автомобила и
уврежданията по същите детайли, за които се претендира обезщетение следва извод,
че ответникът е осигурявал покритие по полицата за новите вреди върху вече засегнатите детайли на
автомобила, тъй като не са били
налични към момента на сключването ѝ - 08.01.2018 г. и не представляват изключен риск по смисъла на чл. 5, ал.
2, т. 27 от ОУ, т.е. застрахователят не е освободен от заплащане на
застрахователно обезщетение за тях. Поради това
и доколкото в настоящия процес ответникът не е релевирал или доказал наличие
на някое от другите изрично уредени в чл. 403, ал.4, чл. 408, ал.1, чл. 395, ал.4, чл. 363 от КЗ основания за отказ от
заплащане на обезщетение, застрахователят дължи такова за възстановяване на вредите по всички детайли от автомобила на ищеца, така
както са заявени с исковата молба. В обобщение искът се
явява доказан по основание.
Само за пълнота следва
да се посочи, че съдът намира за неоснователно твърдението на ищеца за
нищожност на клаузата на чл. 5, ал.2, т.27 от ОУ, поради противоречие с чл.
400, ал.2 от КЗ. Съгласно цитираната норма възстановителна застрахователна
стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия
вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. Т.е
нормата от КЗ касае начина, по който се определя възстановителна
застрахователна стойност и логично е относима само в
случаите, когато застрахователно обезщетение е дължимо. От друга страна с цитираната
клауза от ОУ е въведен изключен риск, който съставлява основание за пълен отказ
от заплащане на застрахователно обезщетение. Респективно не е налице колизия в приложните
полета на императивната норма на закона и клаузата от ОУ, което изключва
възможността договореното от страните по облигационното правоотношение да
противоречи на закона, т.е. да е нищожно. Клаузата на чл. 5, ал.2, т.27 от ОУ
не е и неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, тъй като застраховането е
дейност по обезщетяване на щети от вредоносни събития, настъпването на които по
правило е несигурно и неизвестно. Следователно уговорката между страните по
полицата, че същата не покрива щети възникнали преди нейното сключване
кореспондира на основен принцип, присъщ на за този тип договорни отношения и
следователно не е годна да доведе до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца – застраховател и потребителя, т.е. ищеца
По спорния въпрос за размера на застрахователното обезщетение:
Във връзка с остойностяването на дейностите по
отстраняване на вредите настоящият състав съобразява константната съдебна практика, че стойността
на ремонта (разходи за материали
и труд) следва бъде възможно най-близка
до пазарните условия (в този смисъл Решение № 115/09.07.2009
г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 209/30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ІІ т.о. на ВКС, Решение
№ 165/24.10.2013 г. по т.д.
№ 469/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС). В случая размерът от 772,06 лв. определен от вещото лице по
назначената СТЕ съобразно Методика на застрахователя
е неприложим, доколкото при съдебно предявена
претенцията застрахователното
обезщетение се определя по действителната
стойност на вредата към момента
на настъпване на застрахователното събитие, съгласно императивната разпоредба на чл. 386, ал.
2 от КЗ. Поради това за действителен
следва да се приеме размерът
на обезщетението за вредите от
ПТП, съобразен със средните пазарни цена на труда.
Критерият средна пазарна цена е включен при определянето
на два от
вариантите на заключението - 3234,66 лв. за автосервизи притежаващи европейски сертификат закачество ISO
9001:2008 и 2389,64 лв. - в сервизи без
този сертификат. Доколкото и в двата приложими варианта заключението на вещото лице
възлиза над претендирания от ищеца частичен размер от 1000,00 лв., искът се явява доказан
и по размер и тази сума следва да бъде присъдена
на ищеца. Основателна в тази връзка е и претенцията за присъждане на
законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба
в съда – 29.10.2018 г. до окончателното
ѝ изплащане
С оглед изхода на спора и направеното
искане от ищeца, ответникът следва да бъде
осъден да му заплати сторените разноски в цялост. По делото са
доказани действително направени разноски от 50,00 лв. за държавна такса, 150,00 лв. депозит за
вещо лице и 360,00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Или съгласно изхода на делото на
ищеца следва да се присъдят
разноски от общо 560,00 лв., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.“, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати на Д.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1000,00 лв. (хиляда лева) претендирана
като част от сумата 2400,00 лв., представляваща дължимо застрахователно
обезщетение за щета № 0021090 по договор „К. А. на МПС“ № *
сключен за л.а. марка С., модел Л., с ДК № *,
изразяваща се в увреждане на капак преден, броня предна, калник преден ляв,
врата предна лява, врата задна лява, калник заден ляв, броня задна, врата
багажник, калник заден десен, врата задна дясна, врата предна дясна и калник
преден десен, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 29.10.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ
ОСЪЖДА „ОЗК - З.“, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Д.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 560,00 лв. (петстотин и шестдесет лева), представляваща сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи
на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: