МОТИВИ
към Решение по АНД № 2408/2020 г. на ПРС ХVІІ н. с.
Производството пред Районен съд Пловдив е образувано
въз основа на съставен на 17.04.2020 г. от *** при РУ Стамболийски при ОД на
МВР гр. Пловдив акт за констатиране на проява на дребно хулиганство спрямо
нарушителя А.М.П. за това, че на 17.04.2020 г. в гр. Кричим е извършил проява
на дребно хулиганство.
Нарушителят А.М.П. се явява в съдебно
заседание, дава обяснения. Отрича да е обиждал и бутал ***. Не заявява
конкретно желание за изхода на делото, предоставя се на Съда.
Съдът като съобрази доказателствата по делото по
отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Нарушителят А.М.П. е роден на *** ***, живущ ***, б.,
б. г., женен, с основно образование, пенсионер по болест, неосъждан, ЕГН **********.
Около 16.15 ч. *** към РУ Стамболийски С.Б., Д.П. и С.К.
изпълнявали задълженията си като осъществявали обход в гр. Кричим по спазване
на мерките и ограниченията, последица от въведеното в страната ни извънредно
положение. На една от пейките в парковата част на пл. „Демокрация“ те видели
нарушителят А.П. – стоял на пейката и пиел кафе. Тъй като поведението на П.
било в нарушение на въведена със Заповед на Министъра на здравеопазването на
Република България противоепидемична мярка – забрана на посещение в паркове,
градски градини, детски и спортни площадки и съоръжения на открити и закрити
обществени места, считано от 00.00 ч. на 21.03.2020 г. – т.І.1. от Заповед №
РД-01-143/20.03.2020 г., *** се приближили до нарушителя, казали му, че не
трябва да стои там и поискали от него документ за самоличност. А.П. казал на
св. Б., че се заяждал с него, извадил личната си карта и я хвърлил като замерил
с нея полицейския служител. Б. предупредил отново лицето, но последният
започнал да ръкомаха и да приканва *** да си свалял униформата, за да се сбиели
на тревата. Другите двама *** се намесили, отново предупредили нарушителя да
престане и че ще бъде задържан, но тъй като П. не спрял, продължавал да
ръкомаха и да твърди, че се заяждали, му поставили белезници и го отвели като
задържан в РУ Стамболийски. В полицейското управление на А.П. бил съставен акт
за констатиране на проява на дребно хулиганство от 17.04.2020 г.
Така изложената фактическа обстановка съдът
прие за безспорно установена въз основа на: частично от обясненията на
нарушителя А.П., дадени в хода на съдебното следствие при условията на усност и
непосредственост, от приложените по делото обяснения от лицата С.Б., Д.П. и С.К.,
акт за констатиране на проява на дребно хулиганство, докладна записка.
От обясненията на нарушителя П. съдът
прие да ползва дадените такива относно време и място на случилото се,
присъствието там на нарушителя и ***, искането за проверка на документ за
самоличност и хвърлянето на личната карта, относно здравословното му състояние
– допълващи останалите доказателства по делото и не очертаващи някакви различни
факти, за които са дали обяснения по административната преписка останалите лица
очевидци на действията на нарушителя. Съдът изключи като достоверни – заради
изолираността им и липсата на подкрепа от други доказателства по делото,
твърденията в частта, че *** от РУ Стамболийски пръв е започнал да обижда П. и
че се бил заяждал с него и то от години.
Съдът ползва обясненията на
свидетелите очевидци на проявите на нарушителя като обективни и достоверни,
непротиворечиви, взаимно допълващи се и съответстващи и на останалите писмени
доказателства по делото.
Въз основа на непротиворечивите
доказателства по делото настоящата инстанция прие, че от страна на нарушителя А.М.П.
е налице осъществена на 17.04.2020
г. в гр. Кричим непристойна проява, изразяваща се в оскърбително отношение и
държане към органите на властта – към *** от РУ Стамболийски при ОД на МВР
Пловдив *** С. Б., *** Д.П. и *** С.К., която проява представлява дребно
хулиганство по смисъла на чл.1 ал.2 от УБДХ, с което са нарушени обществения
ред и спокойствие.
Предвидените наказания за такова
административно нарушение в чл.1 ал.1 от УБДХ са „задържане в структурно звено
на МВР” до 15 денонощия или „глоба” в размер от 100 до 500 лева. Преценяйки
тежестта на извършеното, неговата обществена опасност, подбудите за такова
поведение и начина на осъществяване на конкретните действия, както и личността
на нарушителя, а и водейки се от вмененото с акта за осъществено административно
нарушение, Съдът прие, че най –
справедливо и съответно на стореното е да определи и наложи на нарушителя
наказание глоба и то в размер на минимално предвидения в разпоредбата на чл.1
ал.1 т.1 от УБДХ, а именно 100 лв. Като надделяващи аргументи за това по – леко
по вид административно наказание се отчетоха от Съда преобладаващите все
смекчаващи административната отговорност обстоятелства – свързани основно с
личността на дееца – чистото съдебно минало, липса на доказателства за други
противообществени прояви, възрастта на лицето, здравословното му състояние –
със заболявания, с претърпяна операция, това, че е пенсионер по болест. Другото
алтернативно предвидено за нарушението административно наказание задържане в
структурно звено на Министерството на вътрешните работи би се явило според Съда
несъответно, като проява на неоправдана репресивна мярка на по – ниската обществена
опасност на деяние и на личността на извършителя, заради което и не бе
определено за налагане на лицето като нецелесъобразно.
В този смисъл и Съдът с настоящото си решение определи
и наложи на нарушителя А.П. административно наказание глоба в размер на 100 лв.
В хода на производството пред РС Пловдив не са
направени разноски по делото.
По изложените мотиви Съдът постанови
Решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
М.Р.