№ 11
гр. С., 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Д. Чолаков
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело №
20231800900232 по описа за 2023 година
Н. А. Н. с ЕГН ********** и Е. А. А. с ЕГН **********, и двамата от гр. Б., ул. „М.“
№ 8, са предявили срещу „З.К.Л.И.” АД, ЕИК ********** обективно и субективно
съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ – за заплащане на
всеки от ищците на обезщетение в размер на по 260 000 лева за причинени им
неимуществени вреди – душевни болки и страдания вследствие на смъртта на сина им А. Н.
А. с ЕГН **********, настъпила в резултат на ПТП, причинено на 08.01.2022 год. около
21.30 часа на третокласен път 161, 13-ти км, землището на с. Л., Софийска област, по вина
на И. Б. Ц. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „Мерцедес, модел „МЛ 320
ЦДИ“, с ДК № СВ 5068 СТ, със застрахователна полица № № BG/22/********** за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна
от 05.05.2021 год. до 04.05.2022 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
13.01.2023 год., до окончателното й заплащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
С исковата молба се твърди, че на 08.01.2022 год. около 21.30 часа синът на ищците
А. Н. А. пътувал на предна дясна седалка в лек автомобил марка „Мерцедес, модел „МЛ 320
ЦДИ“, с ДК № СВ 5068 СТ, управляван от И. Б. Ц.. В района на 13-ти км на третокласен път
161, местността „Сухата чешма“ в землището на с. Л., Софийска област, в посока от с. Л.
към с. Р., пътят преминавал по бетонов панелен мост с дължина 19 м, който поради
извършван ремонт бил без поставена предпазна ограда. От дясната страна на пътя се
простирал възходящ скат, а под него дере. Пътният участък се намирал извън населено място
и скоростта била ограничена на 90 км/ч, пътната настилка била суха, а движението се
1
осъществявало на фарове. Твърди се, че водачът И. Ц. насочил управляваното от него МПС
по затворения пътен участък въпреки забраната заради ремонтните дейности, като движейки
се със скорост от около 122 км/ч, загубил контрол над автомобила и самокатастрофирал,
излитайки от пътя и падайки в дерето. В резултат на удара починали водачът и пътникът в
автомобила А. Н. А..
Твърди се, че по-рано същия ден водачът на автомобила помагал при организацията
на годежа на негов близък, като видно от химическото изследване на кръвта му, извършено
в хода на досъдебното производство, същият е бил употребил алкохол. Твърди се, че
пътникът в автомобила А. Н. А. не е присъствал на горното тържество, поради което е
нямало как да знае, че се качва в автомобил, управляван от алкохолно повлиян водач.
Твърди се, че А. Н. А. е бил единствено дете на ищците Н. А. Н. и Е. А. А.. Връзката
на родителите с детето им била изключително силна, смъртта на А. А. е била неочаквана и
ненавременна и е довела до продължителни морални страдания от загубата му. Ищците са
загубили най-ценния и скъп човек, на когото имали пълно доверие и са очаквали да е тяхна
помощ и опора на старини. След тежката и непоносима загуба ищците са изпаднали в шок и
са се затворили в себе си, съсипани са, непрекъснато плачат, изгубили са желание да вършат
ежедневните си задължения, не искат да общуват с никого, избягват срещи с приятели и
познати. Връзката между майка, баща и син се характеризирала с взаимна обич, уважение и
духовна и емоционална близост, отношенията им се базирали на привързаност,
взаимопомощ и уважение. Мъката от загубата била неизмерима, като ищците и към
настоящия момент не са преживели загубата на своя син и продължават да търпят морални
болки и страдания.
Твърди се, че за лекия автомобил марка „Мерцедес, модел „МЛ 320 ЦДИ“, с ДК № СВ
5068 СТ, управляван при ПТП от деликвента И. Б. Ц., е била сключена със „ЗК Л.И.” АД
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица №
BG/22/**********, валидна от 05.05.2021 год. до 04.05.2022 год., т.е. към датата на ПТП,
08.01.2022 год., което ангажира отговорността на ответника за обезщетяване на
причинените вследствие на произшествието неимуществени вреди.
Твърди се, че ищците депозирали обща писмена застрахователна претенция по чл.380,
ал.1 от КЗ – вх. № 387/13.01.2023 год. по описа на „ЗК Л.И.” АД, по същата била образувана
преписка по щета № 0000-1000-61-23-7020, по която ответното дружество ги уведомило, че
предлага заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 91 000 лева за всеки от
ищците – с отчитане на 50 % съпричиняване от действията на пострадалия, с чийто размер
същите не били съгласни.
Преписи от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по
чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с
който е оспорил исковете като неоснователни, а исковете по чл.432, ал.1 от КЗ – и завишени
по размер, взел е становище по обстоятелствата, на които се основават и е направил
възражения срещу тях.
2
С отговора ответникът не оспорва фактическите твърдения по исковата молба
относно описания механизъм на настъпване на ПТП, както и причинната връзка между
същото и смъртта на сина на ищците, пътувал в автомобила, управляван от И. Б. Ц..
Въвежда се възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, който се е качил в
автомобил, управляван от алкохолно повлиян водач, като се сочи, че А. Н. А. сам се е
поставил в опасност и е приел рисковете от превоза. Въвежда се и възражение за
съпричиняване и от страна на трети лица – родителите на непълнолетния, които не са
упражнили подходящ родителски контрол по смисъла на чл.125, ал.3 от СК.
Излагат се твърдения, че пътникът в автомобила А. очевидно е осъзнавал, че се качва
в автомобил, управляван от водач в тежка степен на алкохолно опИ.е /с концентрация на
алкохол в кръвта му от 2.85 промила според изготвената съдебно-химическа експертиза по
досъдебното производство/, тъй като при тази степен на опИ.е е характерно, че всички
психофизиологически функции на индивида са силно отрицателно повлияни поради тежко
потискане на централната нервна система; това е стадият на дезориентацията на индивида и
отговаря на много високо алкохолно съдържание, като същият губи ориентация и сетивност,
речта е силно провлачена и неясна, характерни са значителни нарушения в мисловната
дейност, речта, съобразителността, вниманието, ориентировката, координацията на
движенията и походката, силно забавени реакции, афекти, придружени с отчетлива миризма
на алкохол, като тези ефекти могат да бъдат възприети еднозначно при обикновено
наблюдение.
С оглед на изложеното се поддържа, че приемайки по собствена воля да бъде пътник
в превозно средство, управлявано от алкохолно повлиян водач, пострадалия А. сам се е
поставил в риск и е приел съзнателно възможността от настъпване на вредоносен резултат,
риска от възникване на който е могъл да предвиди при обикновено проявена грижа, поради
което се сочи, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия от 30 %.
С отговора се оспорват предявените претенции за неимуществени вреди от ищците по
размер, като се сочи, че подобни високи размери на обезщетенията за неимуществени вреди
не са съобразени с принципа за справедливост, с обичайните размери на обезщетения,
присъждани при аналогични случаи, с вида и характера на вредите, които не могат да бъдат
поправени и възстановени реално.
Оспорват се изцяло и предявените акцесорни искове за присъждане на лихва от
13.01.2023 год. – датата, посочена като дата на уведомяване с извънсъдебната претенция по
чл.380, ал.1 от КЗ.
Ответникът също претендира направените по делото разноски и присъждане на
възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК за представителство от юрисконсулт.
С отговора е направено искане за привличане на осн. чл.219, ал.1 от ГПК на
наследниците на починалия водач И. Б. Ц. – Б. И. Б., А. И. Б., Л. И. Б. и Т. И. Б. като трети
лица помагачи на ответника, като е направено и искане за издаване на съдебно
удостоверение, въз основа на което горното обстоятелство да бъде установено чрез
3
удостоверение от „ГРАО“. Сочи се, че ако в настоящото производство бъде установено, че
водачът е управлявал МПС при ПТП с концентрация на алкохол в кръвта си от 2.85 промила,
горното би обусловило интереса от предявяване на иск по чл.500, ал.1, т.1, предл.1-во от КЗ
срещу наследниците на виновния водач, което обуславя и интереса от привличането им като
помагачи на ответника.
С определение от 12.03.2024 год. съдът е конституирал на осн. чл.219, ал.1 от ГПК
като трети лица – помагачи на ответника Б. И. Б., А. И. Б., непълнолетна, действаща лично и
със съгласието на майка си С. Г. А., Л. И. Б., непълнолетна, действаща лично и със
съгласието на майка си С. Г. А. и Т. И. Б., малолетен, представляван от майка си и негов
законен представител С. Г. А..
Третите лица – помагачи на ответника не се явяват в о.с.з., не изпращат представител
и не вземат становище по предявените искове.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от представените с и.м. удостоверение за раждане и препис-извлечение от акт
за смърт на А. Н. А. с ЕГН **********, починал на 08.01.2022 год., ищците са негови
родители. Към момента на смъртта му синът им е бил непълнолетен – на навършени 17
години.
Видно от представения с и.м. констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
6/08.01.2022 год. на РУ – Б., в същия е отразено настъпило ПТП на 08.01.2022 год. около
21.30 часа на третокласен път 161, 13-ти км, землището на с. Л., Софийска област, с
участието на самокатастрофирал лек автомобил марка „Мерцедес, модел „МЛ 320 ЦДИ“, с
ДК № СВ 5068 СТ, управляван от И. Б. Ц. с ЕГН ********** и с пътник сина на ищците А.
Н. А.. Отразено е, че ПТП е настъпило на пътя между с. Л. и с. Р., Софийска област, след
като водачът на автомобила е изгубил контрол върху него и пропаднал от мост, в резултат на
което водачът и пътникът загинали.
Във връзка с горното ПТП е било образувано досъдебно производство № 3/2022 год.
по описа на ОДМВР – С., пр. пр. № 47/2022 год. на СОП, прекратено с постановление от
19.01.2023 год. на СОП поради смъртта на дееца И. Б. Ц.. Приетата за установена
фактическа обстановка е тази, описани и в обстоятелствената част на исковата молба – в
района на 13-ти км на третокласен път 161, местността „Сухата чешма“ в землището на с.
Л., Софийска област, в посока от с. Л. към с. Р., пътят преминавал по бетонов панелен мост с
дължина 19 м, който поради извършван ремонт бил без поставена предпазна ограда. От
дясната страна на пътя се простирал възходящ скат, а под него дере. Пътният участък се
намирал извън населено място и скоростта била ограничена на 90 км/ч, пътната настилка
била суха, а движението се осъществявало на фарове. Водачът на лекия автомобил марка
„Мерцедес, модел „МЛ 320 ЦДИ“, с ДК № СВ 5068 СТ – И. Б. Ц., насочил управляваното от
него МПС по затворения пътен участък въпреки забраната заради ремонтните дейности,
4
като движейки се със скорост от около 122 км/ч, загубил контрол над автомобила и
самокатастрофирал, излитайки от пътя и падайки в дерето.
От изготвената в хода на горното ДП съдебно-химическа експертиза № А-023/2022
год. за наличие на етилов алкохол в кръвта от трупа на И. Б. Ц., представена с и.м. и ценена
като писмено доказателство в констативно-съобразителната й част, се установява, че
съдържанието на етилов алкохол в кръвта на водача на автомобила е било 2.85 ‰.
За така описаната фактическа обстановка между страните не се спори, като с оглед
становището на пълномощника на ответника с отговора на и.м. и изявлението му в о.с.з. на
28.05.2024 год. съдът е обявил по реда на чл.146, ал.1, т.4 от ГПК за безспорни и
ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства :
- че ПТП е настъпило на посоченото в исковата молба място и с участието на лек
автомобил марка „Мерцедес, модел „МЛ 320 ЦДИ“, с ДК № СВ 5068 СТ;
- че автомобилът е намерен по начина, по който е отразен в протокола за оглед на
местопроизшествие;
- че при описаното в исковата молба ПТП е загинал синът на ищците А. Н. А..
Заключението по назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, неоспорено
от страните, констатира, че доказаната концентрация на етилов алкохол в кръвта на И. Б. Ц.
от 2.85 ‰ отговаря на тежка степен на алкохолно опИ.е, която се характеризира с тежко
потискане на функцията на централната нервна система, изразени нарушения в
координацията на движенията, силно забавени реакции, нарушения в мисловната дейност,
речта, съобразителността, вниманието, ориентацията, намалена чувствителност към болка,
нарушения в зрителната острота, сърдечносъдови смущения и др. Може да се наблюдават
изпадане на лицето в кома, изпускане на тазовите резервоари и смущения в дишането.
СМЕ обаче сочи, че няма пряка зависимост между изброените по-горе клинични
симптоми и концентрацията на алкохол в кръвта, поради което е недопустимо само по
съдържанието на алкохол в кръвта да се прави преценка за поведението на лицето
/клиничните прояви/ – поради индивидуалната поносимост към алкохола; поради последната
е възможно и да не се наблюдават такива прояви.
От показанията на разпитания по искане на ответника свидетел И. Г. И. се
установява, че през месец януари 2022 год. присъствал на годеж, организиран от брат му в с.
Л., Софийска област. На събитието присъствал и И. Б. Ц., който пристигнал час – час и
половина след началото му и седнал на една от масите. На масата му имало бутилка водка,
но свидетелят не забелязал дали е консумирал алкохол, тъй като бил зает да сервира по
другите маси. По някое време се наложило свидетелят да се придвижи с покупки до дома си,
като впоследствие разбрал, че И. Б. Ц. и А. Н. А., които били пристигнали заедно на годежа,
тръгнали с кола и впоследствие катастрофирали.
От показанията на водените от ищците свидетели Ц.И.И. и Й.П.Б. се установява
следното :
5
Свидетелят Ц.И. познава ищците повече от двадесет години. Сочи, че на 08.01.2022
год. загубили при катастрофа единственото си дете А. Н. А. и още не могат да го прежалят.
Майката постоянно плаче, емоционално била съсипана, свидетелят виждал, че пада, тръшка
се по земята, вечерно време е чувал викове и писъци и се е налагало да се качва горе в
къщата им да види какво става. Бащата преди бил пълен, а след трагедията отслабнал,
влошил се здравословно, прекарал три инфаркта. Сочи, че приживе родителите и синът им
били много близки.
Свидетелят Й.Б. също сочи, че ищците били съсипани от смъртта на единственото им
дете. Когато пита за нещо Е. А., тя или отговаря безсмислено или не може да му отговори и
цялата трепери. Свидетелят познавал и сина на ищците, с него били приятели и го видял в
деня на катастрофата – тогава го взел с кола И. – бащата на приятелката му, а после разбрал,
че заедно катастрофирали.
От извършената от съда справка за данните по чл.574, ал.12 от КЗ от
Информационния център на Гаранционен фонд се установява, че за лекия автомобил марка
„Мерцедес, модел „МЛ 320 ЦДИ“, с ДК № СВ 5068 СТ, управляван при ПТП от деликвента
И. Б. Ц., е била сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите със застрахователна полица № BG/22/**********, валидна от 05.05.2021
год. до 04.05.2022 год., т.е. към датата на ПТП – 08.01.2022 год.
Видно от представената с исковата молба обща застрахователна претенция по чл.380,
ал.1 от КЗ на ищците – вх. № 387/13.01.2023 год. по описа на „ЗК Л.И.“ АД, по същата е
била образувана преписка по щета № 0000-1000-61-23-7020/13.01.2023 год., като с писмо
изх. № 4540/15.05.20231 год. застрахователят е определил обезщетение за неимуществени
вреди от процесното събитие в размер на 91 000 лева за всеки от ищците, с което същите не
са били съгласни. По делото не се спори, че до предявяване на исковете и понастоящем
ответникът не е заплатил обезщетения на ищците.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
6
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ в застрахователното обезщетение,
платимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, се включват лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на
чл.429, ал.3, а именно –
„Лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна.“.
Актуалната практика на ВКС /решение № 128/04.02.2020 год. по т.д. № 2466/2018
год., решение № 60112/01.12.2021 год. по т.д. № 1221/2020 год. и решение № 72/29.06.2022
год. по т.д. № 1191/2021 год./ изоставя възприетото в предходни решения на съда /решение
№ 93/27.11.2020 год. по т.д. № 2013/2019 год./ становище, че застрахователят дължи
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на
срока по чл.496, ал.1 от КЗ, като се обединява около становището, че застрахователят следва
да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за
забава от датата на уведомяването си от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция
от увреденото лице, която от двете дати е най-ранна. След изтичане на срока по чл.496, ал.1
от КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя същият
дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си
забава.
В настоящия случай допустимостта на предявените искове бе установена с
представената с отговора на и.м. обща застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на
ищците – вх. № 387/13.01.2023 год. по описа на „ЗК Л.И.“ АД, по която е била образувана
преписка по щета № 0000-1000-61-23-7020/13.01.2023 год. и по която с писмо изх. №
4540/15.05.20231 год. застрахователят е определил обезщетение за неимуществени вреди от
процесното събитие в размер на 91 000 лева за всеки от ищците, с което същите не са били
съгласни.
По основателността на предявените искове съдът намира следното :
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
7
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав
на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. В конкретния случай ищците
следва да установят и че са низходящи от първа степен, т.е. от кръга на лицата,
легитимирани да получат застрахователно обезщетение съгл. ППВС № 4/25.05.1961 год. с
оглед смъртта на техния баща.
В настоящия случай между страните не се спори, като горното е обявено за безспорно
между тях по реда на чл.146, ал.1, т.4 от ГПК, че ПТП, при което е загинал синът на ищците
– пътник в лек автомобил марка „Мерцедес, модел „МЛ 320 ЦДИ“, с ДК № СВ 5068 СТ е
било причинено по начина, описан в исковата молба – по вина на деликвента И. Б. Ц., водач
на МПС, застраховано при „ЗК Л.И.” АД по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
При определяне на размера на дължимите обезщетения за търпени неимуществени
вреди от всеки от ищците съдът намери, че не са налице основание за редуциране на размера
на същите поради съпричиняване на вредоносния резултат от действията и бездействията на
пострадалия и неговите родители – във връзка с направените от ответника две възражения
по чл.51, ал.2 от ЗЗД –
- че А. Н. А. се е качил и возил в автомобил, управляван от алкохолно повлиян водач,
като е съзнавал горното и така сам се е поставил в опасност и е приел рисковете от превоза;
- че родителите на непълнолетния към момента на ПТП А. Н. А. не са упражнили
подходящ родителски контрол по смисъла на чл.125, ал.3 от СК, като с горното са
съпричинили вредоносния резултат.
Във връзка с първото възражение ответникът със събраните гласни доказателства
чрез разпита на свидетеля И. Г. И. и неоспореното заключение по назначената по негово
искане СМЕ не установи, че А. Н. А. е съзнавал, че се качва в автомобила, управляван от
алкохолно повлиян водач. Действително, по делото бе установена високата концентрация на
етилов алкохол в кръвта на трупа на водача И. Б. Ц. – 2.85 ‰, но горното не съставлява
презумпция, че спътникът му е наблюдавал характерните за такова алкохолно опИ.е
клинични признаци – заключението на СМЕ е категорично, че проявлението на признаците е
строго индивидуално, като дори и при такава концентрация същите могат да не се
наблюдават – в зависимост от индивидуалната поносимост към алкохола.
Второто възражение е неконкретизирано, като ответникът не пояснява и не установява
какво влага в твърдението си за неупражнен подходящ родителски контрол по смисъла на
чл.125, ал.3 от СК и защо именно той е довел до съпричиняване на вредоносния резултат.
Следва да се посочи, че ответникът следва да установи не само твърдените действия
8
и бездействия на пострадалия и на родителите му, но и причинната връзка между тях и
настъпилия вредоносен резултат, което не бе сторено. В горния смисъл е и трайната
практика на ВКС, изразена както в ППВС № 17/1963 год., така и в решения № 99/08.10.2013
год. на ВКС по т.д. № 44/2012 год., II т.о., № 206/12.03.2010 год. по т.д. № 35/2009 год., II
т.о., № 59/10.06.2011 год. по т.д. № 286/2011 год., I т.о. и № 98/24.06.2013 год. по т.д. №
596/2012 год.–
„Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилото
на чл.51, ал.2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействие
на увреденото лице, с които то обективно да е способствало за появата на вредоносния
резултат, като е създало условия за настъпването му или го е улеснило.“.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват
характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увредените лица.
Смъртта поставя край на живота като най-ценно човешко благо, което прави вредите
от настъпването й от една страна невъзвратими, а от друга – най-големи, поради което за
това житейско събитие следва да се определи по справедливост по-висок размер на
обезщетение, отколкото за търпени неимуществени вреди от телесни повреди. В случая
неимуществените вреди са във формата на психически болки и душевни страдания на
родителите на починалия А. Н. А. вследствие на смъртта му. Характерът и тежестта на
същите бяха установени от показанията на свидетелите Ц.И.И. и Й.П.Б. – ищците са
преживели тежко загубата на своя син, с когото са поддържали непрекъснати контакти,
живели са в едно домакинство и са имали близки човешки взаимоотношения. Съдът отчита
както вида на родствената връзка между починалия и ищците – последните са възходящи от
първа степен, негови най-близки роднини, така и обстоятелството, че при катастрофата Н. А.
Н. и Е. А. А. са загубили единственото си дете, ненавършило пълнолетие. В заключение и
съобразно установеното в практиката на съдилищата разбиране за справедлив размер на
обезщетения за неимуществени вреди, претърпени по повод смърт на близък, съдът намери,
че за репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие съобразно
възприетия с чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта, необходимата сума, която
ответникът следва да заплати на всеки от ищците, е в размер на 160 000 лева. Предявените
искове по чл.432, ал.1 от КЗ следва да се отхвърлят като неоснователни в частта им за
разликата до пълния им предявен размер от 260 000 лева.
Върху сумите от 160 000 лева съдът следва да присъди и законната лихва за забава
върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от 13.01.2023 год. –датата, на която
застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на ищците е била получена от „ЗК Л.И.”
АД.
9
По отношение на държавните такси и разноски :
Тъй като с определение № 481/22.11.2023 год. ищците са били освободени от
заплащане на държавни такси и разноски в настоящото производство, то с оглед изхода на
делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на
съда дължимата държавна такса върху уважения размер на исковете по чл.432, ал.1 от КЗ – в
размер на 12 800 лева, както и направените разноски от бюджета на съда в размер на 200
лева – изплатено възнаграждение на в.л. по СМЕ.
В хода на производството по делото ищците не са направили разноски, а ответникът е
направил такива в размер на 300 лева – внесени депозити за възнаграждение на в.л. по СМЕ
и за призоваване на свидетел. Тъй като ответникът е представляван по делото от
юрисконсулт, дължимото му на осн. чл.78, ал.8 от ГПК възнаграждение съобр. чл.37 от ЗПП,
който препраща към разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ /от 100 до 360 лева/, се определя от съда в размер на 200 лева – с оглед невисоката
фактическа и правна сложност на делото и извършените процесуални действия с участието
на страните. Същото обаче следва да бъде увеличено по реда на чл.25, ал.2 с 50 на сто,
доколкото материалният интерес е значително над 10 000 лева, т.е. така определеното от
съда възнаграждение е в размер на 300 лева. С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3 и 8 от
ГПК ищците следва да се осъдят да заплатят на ответника сумата от 230.77 лева,
съставляваща разноски и възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК, съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
Ищците, независимо, че са били представлявани от адвокат, не са удостоверили
договорен и заплатен адвокатски хонорар, поради което такива разноски не следва да им се
присъждат. По делото не са представени договори за правна помощ, а само пълномощни с
исковата молба, поради което не може да се приеме и че страните са договорили
предоставяне на безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото на
осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА – поради което не е налице основание за присъждане на
възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 от ЗА. За пълнота следва да се отбележи, че по делото
съдът не бил сезиран с искане за присъждане на такова възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ „З.К.Л.И.” АД, ЕИК **********
да заплати на Н. А. Н. от гр. Б., ул. „М.“ № 8, с ЕГН **********, сумата от 160 000 лева /сто
и шестдесет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди
– душевни болки и страдания вследствие на смъртта на сина му А. Н. А. с ЕГН **********,
настъпила в резултат на ПТП, причинено на 08.01.2022 год. около 21.30 часа на третокласен
път 161, 13-ти км, землището на с. Л., Софийска област, по вина на И. Б. Ц. с ЕГН
********** – водач на лек автомобил марка „Мерцедес, модел „МЛ 320 ЦДИ“, с ДК № СВ
5068 СТ, със застрахователна полица № № BG/22/********** за застраховка „Гражданска
10
отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 05.05.2021 год. до
04.05.2022 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.01.2023 год. до
окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.432, ал.1 от КЗ за
разликата до пълния му предявен размер от 260 000 лева /двеста и шестдесет хиляди лв./.
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ „З.К.Л.И.” АД, ЕИК **********
да заплати на Е. А. А. от гр. Б., ул. „М.“ № 8, с ЕГН **********, сумата от 160 000 лева /сто
и шестдесет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди –
душевни болки и страдания вследствие на смъртта на сина й А. Н. А., настъпила в резултат
на горното ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.01.2023 год. до
окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.432, ал.1 от КЗ за
разликата до пълния му предявен размер от 260 000 лева /двеста и шестдесет хиляди лв./.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК „З.К.Л.И.” АД, ЕИК ********** да заплати по
сметка на Софийски окръжен съд сумата от 13 000 лева /тринадесет хиляди лв./,
съставляваща дължима за производството по делото държавна такса и направени разноски
от бюджета на съда.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК Н. А. Н. с ЕГН ********** и Е. А. А. с ЕГН
**********, и двамата от гр. Б., ул. „М.“ № 8, да заплатят на „З.К.Л.И.” АД, ЕИК **********
сумата от 230.77 лева /двеста и тридесет лв. и седемдесет и седем ст./, съставляваща
направени разноски и определено от съда възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК съразмерно
с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на :
- Б. И. Б. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес с. Л., Софийска област, ул.
„Л.К.“ № 3,
- А. И. Б. с ЕГН **********, непълнолетна, действаща лично и със съгласието на
майка си С. Г. А. с ЕГН **********, с постоянен адрес с. Л., Софийска област, ул. „Л.К.“ №
3 и настоящ адрес с. Л., Софийска област, ул. „Г.Р.“ № 10,
- Л. И. Б. с ЕГН **********, непълнолетна, действаща лично и със съгласието на
майка си С. Г. А. с ЕГН **********, с постоянен адрес с. Л., Софийска област, ул. „Л.К.“ №
3 и настоящ адрес с. Л., Софийска област, ул. „Г.Р.“ № 10 и
- Т. И. Б. с ЕГН **********, малолетен, представляван от майка си и негов законен
представител С. Г. А. с ЕГН **********, с постоянен адрес с. Л., Софийска област, ул.
„Л.К.“ № 3 и настоящ адрес с. Л., Софийска област, ул. „Г.Р.“ № 10,
в качеството им на трети лица – помагачи на ответника „З.К.Л.И.” АД.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
11