№ 14641
гр. София, 26.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110108804 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, по силата на които ищецът /фирма/ моли да бъде
признато за установено, че Л. А. З. с ЕГН: ********** и адрес: /адрес/ дължи
на /фирма/ с ЕИК: ********* и адрес: /адрес/ сумата в размер на 606,21 лв.,
представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в
/адрес/, абонатен № ******, ведно със законна лихва за периода от 20.09.2023
г. до изплащане на вземането, 97,47 лв. мораторна лихва за периода от
15.09.2021г. до 08.09.2023 г., сумата в размер на 13,23 лв., представляваща
стойност на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 08.2020
г. до 04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 20.09.2023 г. до
изплащане на вземането, 2,86 лева – мораторна лихва за периода от 16.10.2020
г. до 08.09.2023 г. за които е издадена заповед за изпълнение от 17.10.2023 г. по
гр.д. № 51874/2023 г., СРС. Претендира разноски по делото.
Ищецът /фирма/ твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника
топлинна енергия за топлоснабден имот, посочен по-горе на стойност в
претендирания размер, като купувачът не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Поддържа, че ответникът не е
заплатил и дължимата такса за дялово разпределение. Твърди, че потребителят
е изпаднал в забава.
1
Ответникът в писмен отговор от 16.05.2024 г. твърди, че процесните
задължения са погасени и представят платежен документ за сумата от 830
лева.
Третото лице-помагач Т. не взема становище.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи по предявения иск:
Предявеният иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е допустим, предявен
след подадено в срок възражение по чл. 414 ГПК от Л. З. - Б. срещу издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия
през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно
право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети
лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да
бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна
енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между
тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови
нужди и дължи цената на топлопреносното предприятие.
Между страните е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
с определение от 23.05.2024 г., а и се установява от съвкупната преценка на
писмените доказателства/ писмо от Столична община от 11.12.2017 г.,
съгласно което Й. Н. З. е закупила чрез договор за покупко-продажба от
29.10.1981 г. процесния /адрес/, както и от удостоверение за наследници на Й.
З., видно от което Л. А. З. - Б. – дъщеря и М. А. З. - син са нейни низходящи
наследници, че между тях е налице облигационно отношение, както и че до
топлоснабдения имот е доставено твърдяното количество топлинна енергия на
претендираната от ищеца стойност, че в сградата е извършвана услугата
дялово разпределение в исковия период, както и че е възникнало задължение
за плащане на сумите в претендирания размер. Не се спори, че ответникът е
изпаднал в забава за плащане на процесните задължения.
От представения по делото преводно нареждане от 13.05.2024 г. за
сумата от 830 лева се установява, че ответникът е платил процесните
задължения, което обстоятелство не се оспорва от ищеца предвид изрично
изявление на процесуалния представител в открито съдебно заседание на
02.07.2024 г., с което заявява, че процесните задължения са изплатени в
цялост: главница и лихви, освен юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер за исковото производство.
2
Предвид изложеното и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК,
съгласно която съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване
на иска, които са от значение за спорното право, следва да бъде съобразен като
такъв факт настъпилото след завеждане на делото плащане от ответника на
исковите суми, предявените искове следва да бъдат отхвърлени като погасени
поради плащане в хода на процеса, осъществено след завеждане на исковата
молба в съда.
По разноските:
Предвид изхода на спора и като съобрази, че искът е отхвърлен поради
извършено от ответника плащане в хода на процеса, намира, че разноските
следва да бъдат възложени в тежест на ответника. Предвид изявлението на
ищеца, че с плащането от страна на ответника са погасени всички вземания,
освен юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, съдът намира, че
следва да бъде присъдено в полза на ищеца юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер, определено на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, а именно по 50 лева
за исково производство.
При горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца /фирма/, ЕИК ********* , със седалище и
адрес на управление : /адрес/ искове по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да
бъде признато за установено, че Л. А. З. с ЕГН: ********** и адрес: /адрес/,
/общ./, /обл./ (*****) дължи на /фирма/ с ЕИК: ********* и адрес: /адрес/
сумата в размер на 606,21 лв., представляваща стойност на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. за
топлоснабден имот, находящ се в /адрес/, абонатен № ******, ведно със
законна лихва за периода от 20.09.2023 г. до изплащане на вземането, 97,47 лв.
мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 08.09.2023 г., сумата в размер на
13,23 лв., представляваща стойност на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 08.2020 г. до 04.2022 г., ведно със законна лихва
за периода от 20.09.2023 г. до изплащане на вземането, 2,86 лева – мораторна
лихва за периода от 16.10.2020 г. до 08.09.2023 г. за които е издадена заповед за
изпълнение от 17.10.2023 г. по гр.д. № 51874/2023 г., СРС, поради постъпило
плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Л. А. З. с ЕГН: ********** и адрес: /адрес/, /общ./, /обл./ (*****)
да заплати на /фирма/ с ЕИК: ********* и адрес: /адрес/ сумата в размер на
сумата от 50 лева, юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца /фирма/.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4