№ 182
гр. София, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело №
20231001000046 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 04.08.2022г., постановено по търг. дело № 1763/2021г., Софийски
градски съд, ТО, VI-11 състав, е осъдил Държавата, представлявана от министъра на
туризма, гр. София, ул.“Съборна“ №1, да заплати в полза на „Ворик Груп“ ЕООД, ЕИК:
*********, гр. Бургас, ул. „Васил Левски“ № 40, ет.6, ап.17, сумата от 166 960, 26 лева,
получена за наемна цена за периода 14.09.2020г.-13.06.2021г., на отпаднало правно
основание- чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, ведно със законната лихва на основание чл. 86 ЗЗД, считано
от 23.08.2021г. и до окончателното изплащане на сумата, както и на осн. чл. 86 ЗЗД сумата
от 2 736 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода 26.06.2021г.-
23.08.2021г. както и сумата от 11 197, 50 лева- разноски, като е отхвърлил исковите
претенции за главница и за мораторна лихва за разликите до пълните им предявени размери,
като неоснователни.
Недоволен от горното решение е останал въззивникът- Държавата, чрез
министъра на туризма, която го обжалва в срок, с оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност. Излага твърдения, че не е налице неоснователно обогатяване и
неоснователно обедняване, поради предсрочното прекратяване на договора за концесия от
13.06.2016г., доколкото страните при подписването на последния, са се споразумяли, че
договорът се прекратява при влизане в сила на договор за концесия за същия обект. Моли
1
съдът да отмени атакуваното решение. Претендира разноски.
В срока по чл. 263 ГПК насрещната страна- „Ворик Груп“ ЕООД депозира
отговор, с който оспорва основателността на въззивната жалба. Моли съдът да потвърди
обжалваното решение.
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 259, ал.1
ГПК, същата изхожда от надлежна страна, имаща право и интерес да обжалва, насочена е
срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.
Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на
„Ворик Груп“ ЕООД против Държавата, представлявана от министъра на туризма, с която е
предявен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пред трето и чл. 86 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати сумата от 194 230, 47 лева, представляваща размера на намалението на
наемната цена и сумата от 85 149, 75 лева-авансово платена наемна цена, ведно със
законната лихва, считно от 26.06.2021г. до 23.08.2021г., в размер на 3 183, 22 лева, ведно със
законната лихва до окончателното изплащане на пълния размер на сумата. В условията на
евентуалност се претендира заплащане на сумата от 194 230, 47 на основание чл. 55, ал.1,
пред.2 и чл. 86 ЗЗД, както и на основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
За установено от фактическа страна настоящият състав намира следното:
По делото е установено, а и между страните не е спори, че на 13.06.2016г. е
сключен договор за отдаване под наем на обект- изключителна държавна собственост,
представляващ морски плаж „Обзор-Централен“, разположен на територията на Община
Несебър, Област Бургас, по силата на който, Държавата, в качеството й на наемодател
отдава на наемателя „Ворик Груп“ ЕООД за временно и възмездно позлаване посочения по-
горе обект. Уговорено е в чл. 2.1, че срокът на договора е за 5 години, считано от датата на
подписване. Годишната наемна цена е в размер на 205 719 лева, с вкл. ДДС, платима в срок
до 15 февруари на съответната календарна година. В чл. 7.1.2 страните са се споразумяли,
че договорът се прекратява при влизане в сила на договор за концесия за морския плаж.
Именно на това основание е прекратен процесният договор, поради влизане в сила от
14.09.2020г. на договор за концесия за морски плаж-„Обзор-Централен“ , като обектът е
предаден в много добро състояние. Горното обстоятелство се установява от приемо-
предавателния протокол от 17.09.2020г.
Съгласно представената по делото Заповед № Т-РД-16-349 на Министерството
на туризма на основание пар. 23, ал.3 от ПРЗ на Закона за изменение и допълнение на
Закона за здравето, чл.4, 5 и 6 от Методиката за определяне размера на намалението на
дължимото концесионно възнаграждение и наемна цена за 2020г., съответстващо на
намалението на цените на чадър и шезлонг за летен сезон 2020г., с цел ограничаване на
негативните въздействия върху наемателите на морски плажове, се определя намаление на
наемните дължими цени за 2020г. за отдадените под наем морски плажове.
От разменената между страните кореспонденция се установява, че ищецът се е
позовал на разпоредбата на пар. 23, ал.3 от ПРЗ на Закона за измение и допълнение на
2
Закона за здравето, като е поискал намаляване на цените на плажните принадлежности и
удължаване срока на наемния договор. С писмо от 29.05.2020г. Министерството на туризма
е уведомило дружеството-наемател, че намалението за наема 2020г. съгласно Методиката за
определяне размера на концесионното възнаграждение възлиза на 109 080.72 лева.
Според експертното заключение на вещото лице по изготвената съдебно-
счетоводна експертиза коригираната наемна цена за отдадения под наем морски плаж
„Обзор-Централен“ за периода от 13.06.2020г. до 13.06.2021г. е в размер на 109 080,72 лева,
като месечната наемна цена се равнява на 9 461,08 лева. Вещото лице е изчислило, че
заплатената наемна цена от ищеца за същия период преди корекцията е в размер на 222 613,
72 лева, като след приспададене на цената за периода 13.06.2020г. до прекратяването на
договора, се получава сумата от 194 230,47 лева. Установява се и, че след получаването на
сумата от 222 613, 72 лева Министреството на туризма, в изпълнение на разпоредбата на
чл. 22 а от Закона за устройството на черноморското крайбрежие е наредило преводи към
Община Несебър, Област Бургас, като 40 % са останали по неговата бюджетна сметка.
Основните спорни въпроси по делото са осъществен ли е фактическият състав на
неоснователно обогатяване, дължи ли Държавата възстановяване на наемната цена на
отпаднало основание и в какъв размер.
Съгласно пар. 23 от ПРЗ на Закона за изменение и допълнение на Закон за
здравето за летен сезон 2020 г., считано от 1 юни 2020 г., концесионерът и наемателят по
действащ договор за концесия за морски плаж, съответно за наем на морски плаж
предоставя на посетителите на плажа плажните принадлежности по смисъла на § 1, т. 6,
предложения първо и второ от допълнителните разпоредби на Закона за устройството на
Черноморското крайбрежие – чадъри и шезлонги, на цени, намалени с не по-малко от 50 на
сто от цените за сезон 2019 г. или от максималните по съответния договор. В срок до 25 май
2020 г. концесионерът, съответно наемателят уведомява министъра на туризма за цените на
плажните принадлежности за летен сезон 2020 г. в съответствие с ал. 1. В срок до 30 май
2020 г. министърът на туризма уведомява концесионера или наемателя в съответствие с
методиката по ал. 6 за намалението на размера на дължимото концесионно възнаграждение
или на наемната цена за 2020 г., което да съответства на намалението на цените на плажните
принадлежности по ал. 1. Концесионерът заплаща концесионното си възнаграждение за 2020
г. до 30 ноември 2020 г. В случаите по ал. 2 по предложение на министъра на туризма
Министерският съвет с решение намалява размера на дължимото концесионно
възнаграждение за 2020 г., а министърът на туризма със заповед намалява размера на
дължимата наемна цена за 2020 г. Когато възнаграждението или цената е вече заплатена
изцяло или частично, съответната намалена част се приспада от концесионното
възнаграждение, съответно от наемната цена за 2021г. Съгласно ал. 4 в съответствие с
решението или заповедта по ал. 3 министърът на туризма и концесионерът, съответно
наемателят сключват допълнително споразумение към концесионния договор или договора
за наем. Горното обосновава извод, че не е налице основание за намаление на наемната
цена за 2020г., доколкото заповедта на министъра за намаление на цените е издадена през
3
месец ноември, т.е след прекратяването на процесния договор. Отделно не е изпълнен и
фактическият състав на разпоредбата на ал.4, тъй като не е сключено допълнително
споразумение към концесионния договор, с което страните да преуредят договорните си
отношения. Тъй като процесният договор за наем е бил прекратен, поради влизане в сила на
нов договор за наем на същия плаж, то не е било налице основание за сключване на
споразумение, с което да се регламентира намалението на цените за 2020г. Не е предвидена
законова възможност за възстановяване на авансово заплатени суми преди влизане в сила на
пар. 23 от Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето като директно
възстановяване на суми в полза на наемателя. Доколкото процесният договор за наем е
прекратен през септември 2020г., а наемната цена е заплатена до средата на 2021г., не е
възможно съответната намалена част да се приспадне от концесионното възнаграждение,
съответно от наемната цена за 2021г. Предвид гореизложеното, съдът споделя мотивите на
първоинстанционния съд, че не е налице основание за връщане на суми, поради намалена
цена.
По отношение на исковата претенция за възстановяване на авансово платена
наемна цена за 14.09.2020г.- 13.06.2021г., т.е периода, в който концесионният договор е бил
прекратен предсрочно, поради влизане в сила на друг договор за същия обект, като
заплатена на отпаднало правно основание, съдът намира, че се явява частично основателна.
Процесният договор е сключен на 13.06.2016г. до 13.06.2021г. за срок от 5 години и е
прекатен на основание чл.7.1.2 от същия. Безспорно е установено по делото, че ищецът е
заплатил авансово с два транша, съответно на 14.02.2020г. – 100 000 лева и на 19.02.2020г.-
122 613,72 лев, наемната цена за календарната 2021г. в размер на 222 613, 72 лева, т.е за
периода 13.06.2020г.- 13.06.2021г. С прекратяване на договора от 14.09.2020г. възниква
отпадане на правното основание за дължимост на наемната цена.
При договорите с периодично изпълнение, какъвто е договорът за наем,
развалянето или прекратяването нямат ретроактивно действие. Договорът продължава да
обвързва страните до момента на неговото прекратяване, поради което извършените до този
момент действия по изпъленението му имат своето основание и съответно страните не
дължат връщане на полученото в изпълнение на договора, докато същият е в сила. По
отношение обаче на авансово заплатените наемни възнаграждения, обхващащи периода след
прекратяване на договора, наемодателят дължи връщане на същите, поради отпадане на
основанието за тяхното получаване. Предвид горното се обосновава извод, че предвид
обстоятелството, че „Ворик Груп“ ЕООД е заплатил авансово годишната наемна цена за
цялата 2021г. до 13.06.2021г., на която датата е следвало да изтече срокът на договора, а
последният е прекратен предсрочно, считано от 14.09.2020г., то за периода 14.09.2020г. до
13.06.2021г. наемната цена се явява платена на отпаднало основание.
Съдът споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви, че на
възстановяване подлежи сумата от 166 960, 26 лева, изчислена на база на годишната цена
222 613, 72 лева, разделена на 12 месеца, от което се изчислява, че наемът на един месец се
равнява на 18 551, 14 лева, а в поклза на „Ворик Груп“ ЕООД следва да се присъдят
4
надплатените наемни вноски за 9 месеца в размер на 166 960, 26 лева, ведно с лихва за
забава- 2 736.29 лева, както и законната такава, считано от датата на предявяване на
исковата молба- 23.08.2021г. до окончателното изплащане на сумата. Доколкото
настоящата инстанция уважава главния предявен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пред.3,
то не дължи произнасяне по евентуално предявените искови претенции.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, Държавата,
представлявана от министъра на туризма следва да бъде осъдена да заплати на „Ворик Груп“
ЕООД сторените от последното разноски за въззивното производство съгласно представен
списък в размер на 8 280 лв. Възражението на въззивника за тяхната прекомерност се явава
неоснователно, доколкото е под минимално установения законов размер съгласно чл. 7,
ал.2, т.5 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА
АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ. С оглед изхода на спора въззивникът следва да
заплати разноски в размер на 8 280 лева в полза на въззиваемото дружество.
Така мотивиран,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА: решение от 04.08.2022г., постановено по търг. дело №
1763/2021г., Софийски градски съд, ТО, VI-11 състав.
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от министъра на туризма да заплати на
„Ворик Груп“ ЕООД, ЕИК: *********, гр. Бургас, ул. „Васил Левски“ № 40, ет.6, ап.17
Сумата от 8 280 лв съдебни разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред
ВКС при предпоставките по чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5