О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………….…./…………………..2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирена Петкова
ЧЛЕНОВЕ: Наталия Неделчева
мл. с. Никола Дойчев
като
разгледа докладваното от мл. съдия Дойчев
въззивно гр.д.
№ 2778 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Постъпила е въззивна жалба с вх. И.Г.И. и М.Г.И. с вх. № 41434/11.05.2018г. срещу решение
№ 1659/19.04.2018г. по гр.д. № 2962/2017г. на ВРС, с което е прието за
установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че И.Г.И. и М.Г.И., не са собственици на 438 кв.м. от НИ №
509.1745 по ПНИ на местност „Вълчан чешма", землище гр. Аксаково,
одобрен със № РД-12-7706-235 от 15.08.2012 г. на Областен управител на област
Варна, целият с площ от 599 кв.м., оцветен
с червен цвят на комбинирана скица на вещото лице към основната експертиза,
приложена на лист 115 от делото, съставляваща неразделна част от решението.
Във въззивната
жалба се твърди, че исковата молба е нередовна, поради липса на конкретизация
на възстановената земя относно придобивния способ,
собствеността и местоположението на процесните 438
кв.м. реални части от целия имот с площ 599кв.м. Посочва се, че липсва правен интерес за
ищеца И.Б.Д. от предявяването на отрицателен установителен
иск, тъй като процесният имот е застроен с резервоар
за вода. На следващо място се навеждат доводи, че районният съд не се е
произнесъл по възражението за материална незаконосъобразност на решението на
ПК-гр. Аксаково от 1997г., от 2000г. и възражението за придобивна
давност върху земята и построения резервоар с вода. Твърди се, също така, че
решението на ВРС е постановено при нарушение на чл. 230, ал. 1 от ГПК и
служебното начало – чл. 8 от ГПК. Оспорва се и изводът на първата инстанция, че
наследодателят на ответниците не е отговарял на
изискванията § 4 от ЗСПЗЗ за придобиване на процесния
имот, като се твърди, че е приложено по делото удостоверение от ОНС-с. Аксаково
за предоставено ползване в полза на наследодателя, който документ е официален
свидетелстващ и обвързва съда. Въззивникът обосновава
твърденията си за валидно предоставено право на ползване и с постановеното от
ВОС решение от 22.10.1997г. по гр. д. № 460/1997г., с което е прието, че са
налице представките на § 4 от ЗСПЗЗ и е отменен отказа на Общината за
провеждане на административната процедура, с факта, че е застроен имота с
бетонен резервоар и с факта, че е заплатена сумата от 13200 лев в полза на
Общината за изкупуване на земята. В заключение, се посочва, че районният съд не
е коментирал по никакъв начин правата на ищцата върху процесния
имот и че Георги Г. е придобил имота по давност, считано от датата на заплащане
на цената – 03.12.1997г. Моли се за уважаване на въззивната
жалба и присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна депозира писмен отговор на въззивната жалба. Оспорват се твърденията за нередовност на
исковата молба, като се твърди, че процесната реална
част е индивидуализирана в първото по делото заседание, като реалната част е
оцветена в червено, съобразно приложената по делото експертиза. Не се споделят
и възраженията за липса на правен интерес от предявяване на иска, като се
твърди, че изграждането на резервоар не представлява сграда по смисъла на ЗСПЗЗ
и не попада в процесната реална част от имот №
509.1745 по ПНИ на местност „Вълчан Чешма“. По отношение на възраженията за
невъзможен предмет – въвеждат се контрааргументи, че ЗУТ е неприложим, тъй като
е общ закон, а следва да се приложи специалния ЗСПЗЗ. По-нататък се твърди, че
делото пред първоинстанционния съд не е било спирано,
поради което не е било нужно и неговото възобновяване. Споделят се изводите на
съда за липсата на предоставено право на ползване в полза на Георги Г., респ.
за липсата на предпоставките на параграф 4 от ЗСПЗЗ за придобиване на процесния имот, включително за придобиване на имота по
давност. По отношение на последното, се посочва, че до 2012г.(влизане в сила
ПНИ) давност не е текла, а оттогава до датата на предяваване
на иска на 06.04.2017г. – не е изтекла необходимата придобивна
давност. В заключение се иска оставянето на въззивната
жалба без уважение. Претендират се разноски за въззивната
инстанция.
Постъпила е и частна жалба с вх. №
74274/12.11.2018г. по описа на регистратурата на РС-Варна от И.Г.И. и М.Г.И.
срещу Определение № 11861/18.10.2018г. по гр.д. № 2962/2017г. на РС-Варна, с
което са оставени без уважение молбата им по чл. 248 и чл. 250 от ГПК за
изменение на първоинстанционното решение в частта за
разноските, респ. за допълването му. Излагат се подробни доводи. Оспорват се изводите на ВРС относно
възраженията на ответника по чл. 17, ал. 2 от ГПК и за придобивна
давност, както и в частта за разноските. Моли се ВОС да уважи депозирана частна
жалба.
Депозиран е и писмен отговор на частната
жалба от въззиваемата страна в срок. Излагат се
подробни съображения за правилността на обжалваното определение на ВРС, респ.
за неоснователността на частната жалба. Моли се частната жалба да бъде оставена
без уважение и да се потвърди постановеното определение на ВРС като правилно и
законосъобразно.
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирани лица, чрез техния процесуален
представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Представени са доказателства за внасяне на
дължимата държавна такса по сметка на ВОС. Жалбата отговаря на останалите
изисквания на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.
Страните не са направили доказателствени
искания.
Производството следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
По изложените съображения и на осн. чл. 267 от ГПК , съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ВНАСЯ
ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в
открито съдебно заседание въззивна жалба с вх. И.Г.И.
и М.Г.И. с вх. № 41434/11.05.2018г. срещу решение № 1659/19.04.2018г. по гр.д.
№ 2962/2017г. на ВРС.
ВНАСЯ
ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ
в открито съдебно заседание частна жалба с вх. № 74274/12.11.2018г. по описа на
регистратурата на РС-Варна от И.Г.И. и М.Г.И. срещу Определение №
11861/18.10.2018г. по гр.д. № 2962/2017г. на РС-Варна, с което са оставени без
уважение исканията им по чл. 248 и чл. 250 от ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските и за
допълване на решението.
НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 2778/2018 г. по описа на ВОС за разглеждане в о.с.з. на 13.03.2019 г.
от 9:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2.