№ 955
гр. София, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Надежда Махмудиева
Десислава Николова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20221000500777 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивни жалби
на двете страни срещу Решение №266502/11.11.2021 г., постановено по гр.д.
№10346/2020 г. на СГС, ГО I – 11 състав, с което по предявени от В. Й. Б. против Б.Р.
Я. обективно съединени искове с правно основание чл.45 от ЗЗД: за сумата от 36 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания, претърпени от ищеца във връзка с травматично увреждане на лявата ръка –
прободно-прорезна рана на лявата ръка, нанесена с нож от ответника на ищеца на
11.10.2019 г., при която са му били прерязани сухожилията на мускулите-разгъвачи на
трети, четвърти и пети пръсти на лявата ръка; за сумата 169 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени от ищеца разходи за
лечение – медицински консумативи и престой за лечение; за сумата от 11 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – страхове, тревоги, отчаяние, в
резултат от възбуден основателен страх за живота и здравето му от извършената на
11.10.2019 г. от ответника по отношение на ищеца закана за убийство, като е предявена
и претенция с правно основание чл.86 от ЗЗД за присъждане на претендираните
обезщетения за неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава за периода
от датата на деликта – 11.10.2019 г. до окончателното плащане, и за присъждане на
законната лихва върху претендираното обезщетение за имуществени вреди от датата
на извършване на разходите за лечение – 02.12.2019 г. до окончателното плащане. С
обжалваното решение съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца: обезщетение в
размер на 18 000 лв. за неимуществените вреди, претърпени от травматичното
увреждане на лявата ръка, ведно със законната лихва върху тази сума от 11.10.2019 г.
до окончателното плащане; обезщетение в размер 84,50 лв. за претърпените от ищеца
имуществени вреди – разходи за лечение, ведно със законната лихва върху тази сума за
1
периода от 02.12.2019 г.; обезщетение в размер на 250 лв. за претърпените от ищеца
неимуществени вреди от възбудения основателен страх за живота и здравето на
пострадалия, в резултат от отправената от ответника към ищеца на 11.10.2019 г. закана
за убийство, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 11.10.2019 г. до
окончателното плащане, като са отхвърлени предявените искове за разликата над тези
размери, и са осъдени страните да заплатят разноски по съразмерност. Недоволни от
така постановеното решение са останали и двете страни.
С въззивна жалба вх.№365 226/25.11.2021 г., уточнена с Молба вх.
№368450/08.12.2021 г., ответникът Б.Р. Я., чрез адв. В.П., обжалва постановеното
решение в осъдителната му част само по иска за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от травматичното увреждане на лявата ръка, с оплаквания за
нарушение на чл.52 от ЗЗД, чрез определяне на несправедливо завишен размер от 36
000 лв. на това обезщетение, и при подценяване на приноса на пострадалия за
настъпване на увреждането. С уточняващата молба изрично се заявява, че решението
на първостепенния съд не се обжалва в частта му по иска за обезщетение за
неимуществени вреди от отправената закана за убийство, и по иска за обезщетение за
имуществени вреди. Релевирани са оплаквания за несъобразяване на всички аспекти на
поведението на пострадалия преди и по време на настъпване на увреждането –
противоправното поведение на ищеца като водач на МПС непосредствено преди
конфликта, с което на два пъти предизвиква ПТП и застрашава здравето на бременната
съпруга на ищеца и живота на неговото потомство, хулиганското му поведение –
отправените към ответника псувни и закани по време на конфликта, непосредствено
преди увреждането, както и че увреждането на ищеца е било нанесено от ответника в
условията на осъществена от него самоотбрана срещу физическо нападение,
осъществено от пострадалия, и нанесени преди това от ищеца на ответника леки
телесни повреди по хулигански подбуди. Не е съобразено, че ищецът не е
трудоустроен и продължава да упражнява професията на шофьор. При преценката на
заключенията на медицинските експертизи съдът не съобразил установеното
обстоятелство, че той понастоящем работи като шофьор на линейка в „Бърза помощ“,
което не е взето предвид от експертизата, и противоречи на заключението, че ищецът
понастоящем не може да свива напълно пръстите си. Настоява се за значително
намаляване на размера на справедливото обезщетение за неимуществените вреди,
претърпени от ищеца в резултат от травматичното увреждане на лявата ръка, както и
признаване на по-съществен принос на пострадалия за настъпване на увреждането.
Въззивната жалба депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез процесуален
представител, чиито действия са изрично потвърдени от въззивника и е представено
надлежно упълномощаване. Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.260 и
чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Във въззивната жалба на ответника са релевирани оплаквания срещу
първоинстанционното решение в частта му за разноските, които са били разгледани от
компетентния първостепенен съд по реда на чл.248 от ГПК, който се е произнесъл по
тях с Определение №260966/08.02.2022 г., постановено по гр.д.№10346/2020 г. на СГС
- ГО I – 11 състав, като е допуснал изменение на Решение №266502/11.11.2021 г. в
частта му за разноските, и определението е влязло в сила.
Въззивната жалба на ответника е връчена на ищеца, и в срока по чл.263, ал.1 от
ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба вх.№372127/30.12.2021 г., подаден от В. Й.
Б., чрез адв. Я. А., в който се застъпва становище за неоснователност на въззивната
2
жалба на ответника, и се настоява същата да се остави без уважение, като бъде
потвърдено решението в обжалваната осъдителна част. Изложени са съображения за
извършен от съда задълбочен анализ на събраните доказателства, и правилно
приложение на императивната разпоредба на чл.300 от ГПК, относно деянието,
извършено от ответника, вината му и причинените вреди. Решението е правилно в
осъдителната му част, като се поддържа неправилност на решението в
отхвърлителната му част, чрез нарушението на чл.52 от ЗЗД и на чл.51, ал.2 от ЗЗД.
Доводите за „политане“ на съпругата на ответника – пътник в неговия автомобил, са
въведени едва с въззивната жалба, въз основа на показанията на същата, разпитана
като свидетел, който е заинтересован от изхода на делото в полза на ответника.
Доводите на ответника за допуснати нарушения от ищеца на ЗДвП и евентуални
неосъществили се отношения между страните в резултат от ПТП, не са относими към
спора. Неоснователно е оплакването, че нараняването не възпрепятства ищеца да
работи като шофьор – приетата СМЕ установява, че при процесния инцидент ищецът е
получил увреждане в областта на гривнената става със срязване на сухожилията
разгъвачи на 3., 4. и 5. пръсти на лявата ръка, и трайно нарушения юмручен захват в
резултат на това увреждане, който не изключва възможността на ищеца да
осъществява изобщо такъв захват. Неоснователни са оплакванията за неточност на
приетите по делото СПЕ и СМЕ – същите са приети без възражения, поради което
оспорването им е преклудирано. Присъденото обезщетение за неимуществени вреди е
определено съобразно моралните и етичните норми, съответства на паричния
еквивалент на претърпените болки и страдания. Неправилно обаче е прието от съда
наличие на принос на пострадалия за настъпване на увреждането, във връзка с което е
депозирана въззивна жалба от ищеца. Заявява се претенция за присъждане на
направените разноски пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.
С Въззивна жалба вх.№366076/29.11.2021 г. ищецът В. Й. Б., чрез адв. Я. А.,
обжалва решението в неговата отхвърлителна част, с която е отхвърлен предявеният
иск за обезщетение за неимуществени вреди от травматичното увреждане на лявата
ръка, за разликата над размера от 18 000 лв. до пълния предявен размер от 36 000 лв.,
както и с която е отхвърлен иска за обезщетение за имуществени вреди за разликата
над 84,50 лв. до пълния предявен размер от 169 лв., и с която е отхвърлен иска за
обезщетение за неимуществени вреди от закана за убийство за сумата над уважения
размер от 250 лв. до пълния предявен размер от 11 000 лв. Релевирани са оплаквания за
неправилна преценка на свидетелските показания на свидетелите, разпитани по искане
на ответника. Не е анализирано заключението на СМЕ, което установява липсата на
пълно възстановяване на ищеца от травматичното увреждане на лявата ръка, и
остатъчният пожизнен белег от него. Съдът е допуснал противоречие в мотивите си
относно претърпените от ищеца негативни емоции - стрес, безпокойство, страх за
живота си, пренебрегнати са събраните доказателства от показанията на св. П. за
настъпила съществена промяна в поведението на ищеца след инцидента, и раздяла със
съпругата му. Неправилно е уважено възражението на ответника за принос на
пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, като не е доказана по несъмнен
начин причинно-следствената връзка на поведението на пострадалия с настъпилия
вредоносен резултат. Размерът на съпричиняване от 50% не е определен по
справедливост, и не са изложени конкретни аргументи за така определения размер, не е
изследван задълбочено доказателственият материал във връзка с приноса на
пострадалия, пренебрегнати са приетите СПЕ и СМЕ и осъдителната присъда, изводите
на съда за фактите не съвпадат с действителното фактическо положение. Настоява се
за отмяна на решението в неговата отхвърлителна част изцяло, като се уважи
3
предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди от травматичното увреждане
до пълния му предявен размер от 36 000 лв., ведно със законната лихва от 11.10.2019 г.
до окончателното плащане, искът за обезщетение за имуществени вреди да се уважи за
сумата над 84,50 лв. до размера от 169 лв., и искът за обезщетение за неимуществени
вреди от възбудения основателен страх за живота и здравето на пострадалия да се
уважи за сумата над 250 лв. до пълния предявен размер на този иск от 11 000 лв., ведно
със законната лихва върху тази сума за периода от 11.10.2019 г. до окончателното
плащане. Заявява се претенция за присъждане на разноските за въззивната инстанция за
адвокатско възнаграждение.
Въззивната жалба на ищеца е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от
процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез редовно
упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261
от ГПК, поради което е процесуално допустима и редовна от външна страна, и
подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба на ищеца е връчен на ответника, който в срока по
чл.263, ал.1 от ГПК не се е възползвал от възможността да депозира отговор.
Пред въззивната инстанция между страните не е спорно, че на 11.10.2019 г.,
ответникът е причинил на ищеца телесно увреждане, изразяващо се в порезна рана по
гърба на лявата ръка. Не се спори по наличието на основание за ангажиране на
отговорността на ответника за имуществени вреди от причиненото му телесно
увреждане, до размера от 84,50 лв., както и по наличието на основание за ангажиране
на отговорността на ответника за неимуществени вреди от закана за убийство, до
размера от 250 лв. – като в тези части решението на първостепенния съд е влязло в
сила, като необжалвано в осъдителната му част. Спорен между страните е размерът на
справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от
травматичното увреждане на лявата ръка, както и размера на справедливото
обезщетение за неимуществените вреди от закана за убийство - за размера над 250 лв.,
до пълния предявен размер на иска от 11 000 лв. Спори се по дължимостта на
обезщетение за имуществени вреди, за размера над 84,50 лв., до пълния предявен
размер на този иск от 169 лв., като се оспорва наличието на принос на пострадалия за
настъпването на вредоносния резултат.
Във връзка със спорните въпроси, съдът намира следното:
С влязло в сила на 30.06.2020 г. Споразумение от 29.06.2020 г. по НОХД №
8169/2020 г. по описа на СРС – НО – 103 състав, ответникът Б. Р. Я. е признат за
виновен за това, че на 11.10.2019 г. около 14.00 ч. в гр. София, ж.к.“Люлин“, на
кръстовището на бул.“Царица Йоанна“ и бул.“Луи Пастьор“, е извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, като деянието е извършено при управление на МПС – лек автомобил
„Шкода Фабиа“ с рег.№********, а именно: слязъл от автомобила си, напсувал В. Й. Б.
– водач на микробус „Форд Транзит“ с рег.№********, ударил го в областта на лицето,
след което извадил сгъваем нож, казал на Б., че ще го разпори, с което възбудил у него
основателен страх от осъществяване на заканата, и нанесъл на Б. прободно-порезна
рана в областта на лявата му ръка, изразяваща се в прерязване на сухожилията на
мускулите-разгъвачи на трети, четвърти и пети пръсти на лявата ръка, реализиращо
биологичния признак „трайно затруднение в движението на ляв горен крайник“.
Така одобреното споразумение е с характер на влязла в сила присъда, и на
основание чл.300 от ГПК има обвързваща съда доказателствена сила, относно това
4
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Ето
защо, съдът не следва да обсъжда релевираните от ответника възражения за
извършване на деянието при условията на неизбежна отбрана, което обстоятелство на
осн. чл.12, ал.1 от НК изключва обществената опасност на деянието, и респективно –
противоправността му.
От приетата по делото Съдебно-медицинска експертиза от 02.06.2021 г. /на л.57/
се установява, че при настъпил инцидент на 11.10.2019 г. ищецът, тогава на 45 години,
е получил порязно нараняване в областта на лявата гривнена стана със срязване на
сухожилията-разгъвачи на 3., 4.и 5. пръсти на лявата ръка. Приет е по спешност в
УМБАЛСМ“Н.И.Пирогов“, където е проведено оперативно лечение за зашиване на
сухожилията и е поставена гипсова имобилизация за 30 дни. След сваляне на гипсовата
имобилизация са провеждани курсове физиотерапия и рехабилитация в санаториуми в
гр. Банкя и гр. Велинград. При извършения личен преглед за нуждите на експертизата
на 28.05.2021 г. се установява, че ищецът към момента на прегледа не може да изправя
и свива китката на лявата ръка, като е налице ограничен обем на движенията в лявата
гривнена става при повдигане на китката нагоре 30 градуса, при норма 70 градуса, и
ограничен обем при свиване надолу от 30 градуса. Налице е невъзможност за пълно
свиване на пръстите и осъществяване на пълен юмручен захват. Налице е нарушена
сетивност в областта на увреждането. Увреждането е причинило трайно затруднение
на движенията на левия горен крайник за срок повече от 30 дни. Периодът на
възстановяване е продължил около 6 месеца, като няма данни за настъпили
усложнения във възстановителния процес. Налице е остатъчен траен белег с Г-образна
форма, и размери 7 см. и 2 см. на двете рамена на белега.
Така представеното заключение съдът намира за компетентно изготвено,
обосновано и кореспондиращо на събраните по делото писмени доказателства –
Епикриза от УМБАЛСМ“Пирогов“, ИЗ №38712/2019 за хоспитализация на ищеца в
периода от 11.10.2019 г. до 14.10.2019 г. /на л.12/; Болнични листове за периода от
11.10.2019 г. до 12.03.2020 г. – 5 бр. общо за 154 дни /на л.14-18/; Амбулаторен лист
№979/11.11.2019 г. /л.19/; Амбулаторен лист №230/10.02.2020 г. /л.20/; Епикриза от
„Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс“ЕАД – филиал
Велинград, ИЗ №6756 за хоспитализация на ищеца в периода от 02.12.2019 г. до
06.12.2019 г. Фактура №**********/02.12.2019 г. /на л.23/; рецепти 2 бр. на л.24;
Епикриза от Специализирана болница за рехабилитация „Здраве“ЕАД – гр. Банкя,
ИЗ№508/18735 за хоспитализация на ищеца в периода от 20.01.2020 г. до 27.01.2020 г.
За установяване на търпените от ищеца неимуществени вреди по делото са
събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите В. В. /без родство/, и К. П.
/сестра на ищеца/. От показанията на св.В. се установява, че непосредствено след
инцидента свидетелката посетила ищеца в болница „Пирогов“. Той бил целият в кръв,
стресиран и уплашен. Настойчиво се интересувал как е детето, което се е возило в буса
по време на инцидента. Останал в болницата 3-4 дни, през които свидетелката
ежедневно го посещавала. След изписването му от болницата той бил с гипсова шина
около месец. През това време живеел с баща си, съпругата и детето си. Впоследствие
при него дошла сестра му, за да се грижи за него. Инцидентът се отразил сериозно на
ищеца в емоционален план – станал затворен, не искал да излиза никъде, развалил си
отношенията със съпругата, психически не бил добре, бил стресиран. Разделил се със
съпругата си скоро след инцидента, тъй като стресът му повлиял – променил се много
след инцидента. Преди инцидента той помагал на своя баща, който бил в тежко
състояние, поради тумор в мозъка. Към настоящия момент ищецът продължава да се
5
оплаква от болки в ръката, съобщава усещане за дърпане. Ходил на рехабилитация в
Банкя.
От показанията на св. П. се установява, че ищецът по време на възстановителния
процес първоначално живеел със съпругата и дъщеря си. Няколко дни след инцидента
свидетелката го посетила в дома му, където го намерила много изнервен и притеснен,
не искал да комуникира с никого, не излизал от стаята. Нощно време ставал и обикалял
дома си. След седмица-две съпругата му преценила, че ще е по-добре за известно време
да се отделят от него, и заедно с тяхната дъщеря отишли да живеят при майката на
съпругата му. Впоследствие окончателно се разделили. За ищеца започнала да се
грижи свидетелката /негова сестра/, тъй като той не можел да се обслужва с лявата
ръка – свидетелката пазарувала, перяла, чистела. Водеща за ищеца е дясната ръка.
Понастоящем ищецът възстановил психическото и емоционалното си състояние /“Сега
си е същия“/ и започнал да работи в „Спешна помощ“ като шофьор на линейка, тъй
като вече се страхувал да кара деца с училищен автобус. Ходил на рехабилитация в гр.
Банкя и гр. Велинград, но продължава да изпитва затруднения да движи ръката си,
изпуска понякога нещата, които държи с тази ръка. Започнал да излиза по-често, но
въпреки това не бил същият човек – не се вижда с приятели, качил след инцидента 20-
30 кг. В този период ищецът се грижел за своя баща, който бил на 80 години и бил
трудно подвижен.
Съдът преценява показанията на свидетелите, като подробни, основани на
личните впечатления на свидетелите непосредствено след увреждането и през целия
възстановителен период, както и на добро познаване на характера на ищеца от времето
преди и след инцидента, същите кореспондират и на приетата по делото СМЕ, поради
което ги кредитира в по-голямата им част. Съдът не кредитира показанията на
свидетелите в частта им, в която се твърди да е налице причинна връзка между
раздялата на ищеца с неговата съпруга и процесния инцидент. Самият ищец в исковата
молба не сочи да са настъпили за него такива последици по отношение на брака му в
причинна връзка с увреждането.
По делото е приета и Съдебнопсихологическа експертиза от 07.06.2021 г. /на
л.62/, се установява, че по време на инцидента ищецът е понесъл остър емоционален
стрес, изпитал е страх за здравето и живота си. В отговор на травматичното събитие е
развил продължителна адаптационна реакция, с прояви на подтиснатост, напрежение,
безпокойство, тревожност, безсъние, притеснение от осаК.ване на ръката му. Тези
преживявания са били най-интензивни пред първите дни след инцидента, и са
отслабвали в рамките на около два месеца, като някои последици продължават да
съществуват в дискретен вид и към момента на изготвяне на заключението. По-
продължителен е бил страхът му от среща с другия участник в инцидента. Съхранени
са личните, приятелските и колегиалните отношения, докато в по-широк социален план
контактите са разколебани, поради несигурност и недоверие към другите хора.
Настъпилата при ищеца адаптационна реакция няма характеристиките на
посттравматично стресово разстройство.
Съдът кредитира изготвената СПсЕ, като намира заключението за подробно,
обосновано, изготвено след проведено за нуждите на експертизата психологическо
интервю, и проведени обективни клинични изследвания със сертифицирани
диагностични инструменти /стандартизирани психологически тестове – Личностен
въпросник на Айзенк и Люшер тест/. При изготвянето на същото са съобразени
приложените по делото писмени доказателства.
Пред въззивната инстанция е приета като доказателство и Епикриза от
6
Отделение по ортопедия и травматология на МБАЛ „Сердика“ЕООД, ИЗ №7919/2021
г., за хоспитализация на ищеца в периода от 29.11.2021 г. до 02.12.2021 г. /на л.50/, от
която се установява, че ищецът е претърпял оперативна интервенция на 29.11.2021 г. -
пластична операция за зашиване на екстензорното сухожилие на показалеца на
дясната ръка, след травма на екстензорен мускул и сухожилие, при която
сухожилието е било частично разкъсано. Във връзка с проведеното оперативно
лечение е представен и Болничен лист /на л.52/ за 34 дни отпуск по болест за периода
от 29.11.2021 г. до 01.01.2022 г.
При така събраните по делото доказателства съдът намира за установено от
фактическа страна, че в пряка причинна връзка с процесния инцидент, ищецът е
претърпял травматично увреждане, изразяващо се в прободно-порезна рана в
областта на лявата му ръка, изразяваща се в прерязване на сухожилията на
мускулите-разгъвачи на трети, четвърти и пети пръсти на лявата ръка. За лечение
на настъпилото увреждане ищецът е бил хоспитализиран за 4 дни, и е претърпял
оперативно лечение за зашиване на сухожилията, като му е поставена гипсова
имобилизация за 30 дни. След сваляне на гипсовата имобилизация са провеждани
курсове физиотерапия и рехабилитация в специализирани болнични заведения, за
период от общо 12 дни. Увреждането е причинило трайно затруднение на движенията
на левия горен крайник за срок повече от 30 дни. Възстановителния период е
продължил около 6 месеца, като няма данни за настъпили усложнения във
възстановителния процес. В продължение на 154 дни ищецът е бил нетрудоспособен за
упражняваната от него професия – като шофьор. По време на имобилизацията се е
нуждаел от чужда помощ в домакинството, и не е можел да полага обичайните грижи
за възрастния си и болен баща, които е полагал до този момент. Налице са остатъчни
ограничения в обема на движенията на лявата гривнена става при повдигане на китката
нагоре 30 градуса, при норма 70 градуса, и ограничен обем при свиване надолу от 30
градуса, при норма 90 градуса. Налице е невъзможност за пълно свиване на пръстите и
осъществяване на пълен юмручен захват. Налице е нарушена сетивност в областта на
увреждането /изтръпване/. Налице е остатъчен траен постоперативен белег с Г-образна
форма, и размери 7 см. х 2 см.. Съдът взема предвид, че увредената лява ръка не е
водеща за ищеца, и остатъчните ограничения в движението понастоящем не го
възпрепятстват да упражнява обичайната си трудова дейност, изпълнявана от него и
преди увреждането – като шофьор на линейка. Съдът взема предвид също, че
увреждането е настъпило, когато ищецът е бил в активна възраст – на 45 години, и е
имал ангажименти към своя баща и към малолетната си дъщеря, които не е бил в
състояние да изпълнява за период от 6 месеца.
Наред с претърпените физически болки и ограничения от травматичното
увреждане, ищецът е търпял и страдания, изразяващи се в остър емоционален стрес,
страх за здравето и живота си, развил е продължителна адаптационна реакция, с прояви
на подтиснатост, напрежение, безпокойство, тревожност, безсъние, притеснение от
осаК.ване на ръката му, които преживявания са били най-интензивни пред първите дни
след инцидента, и са отслабвали в рамките на около два месеца, като по-
продължително е останал страхът от среща с причинителя на увреждането.
Понастоящем в латентен вид са налице безпокойство, несигурност, тревожност,
травматичен спомен за инцидента. Съхранени са личните, приятелските и
колегиалните отношения, като по-широките социални контакти са ограничени, поради
несигурност и недоверие към другите хора.
Съдът намира да не се установява от фактическа страна настъпилата при ищеца
7
адаптационна реакция да има характеристиките на посттравматично стресово
разстройство. Не се установява по несъмнен начин да е налице пряка причинна връзка
между процесното увреждане и разстройството на брака на ищеца /в исковата молба
ищецът не твърди да е претърпял неимуществени вреди с такъв характер, а при
проведеното психологическо интервю за нуждите на СПЕ споделя, че е разведен от 20
години/. Не се установява да е налице причинна връзка между травматичното
увреждане на лявата ръка на ищеца, изразяващо се в прерязване на екстензорни
сухожилия на пръсти на лявата ръка, настъпило при процесния инцидент на 11.10.2019
г., и хоспитализацията на ищеца две години по-късно в периода 29.11.2021 г. –
02.12.2021 г. и проведеното през този период оперативно лечение на травматично
увреждане на дясната ръка, изразяващо се в разкъсване на екстензорно сухожилие на
показалеца на дясната ръка. В исковата молба не се твърди за ищеца да са настъпили
травматични увреди и на дясната ръка, такива не са били констатирани от изготвената
по делото СМЕ, и разпитаните по делото свидетели не споменават за такова увреждане
на дясната ръка. Ето защо, претърпените от ищеца в края на 2021 г. вреди във връзка
с увреждане на дясната ръка, не подлежат на обезщетяване от причинителя на
травматичното увреждане на лявата ръка, настъпило на 11.10.2019 г.
При така установеното от фактическа страна съдът намира, че справедливият
размер на обезщетението за неимуществените вреди, претърпени от ищеца от
причиненото му травматично увреждане на лявата ръка, правилно е бил определен от
първостепенния съд в размер на 38 000 лв., като настоящият съд намира, че този
размер съответства на критериите за справедливост, формулирани с ППВС №4/1968 г.,
като е съобразен с вида и характера на травматичното увреждане, настъпилите трайни
ограничения в обема на движения и функцията на неводещата ръка, нуждата от чужда
помощ през периода на имобилизацията, продължителната нетрудоспособност,
преживяната психическа травма и страх от инвалидизация.
Във връзка с релевираното от ответника възражение за принос на пострадалия за
настъпване на вредоносния резултат, съдът намира от правна страна, че влязлото в
сила споразумение, със силата на влязла в сила присъда, с което е ангажирана
наказателната отговорност на ответника, не е пречка да бъде обсъждан въпроса дали с
поведението си пострадалият ищец е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат, доколкото същото не е включено в обхвата на обвързващата съда
доказателствена сила на влязлото в сила споразумение по НОХД 8169/2020 г. на СРС.
За установяване на обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, по
делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Р. П. /без родство/
и Г. Г. /съпруга на ответника/ - и двамата очевидци на инцидента. От показанията на
св. П. се установява, че свидетелят бил в непосредствена близост до светофара, когато
чул спирачки, и видял, че един бус навлиза в насрещното платно, при което засича
пътя на лек автомобил. Сторило му се, че е станала катастрофа. Видял момче с очила,
което свидетелят разпознава в лицето на ответника по настоящото дело, което слязло
от лекия автомобил и започнало да говори с шофьора на буса. Шофьорът на буса
излязал от буса, бил едър мъж /свидетелят сочи ищеца по делото/, и започнал да
нанася удари с юмруци по главата на момчето. Имало и други хора, които станали
свидетели на инцидента, но не се намесили. Докато шофьорът на буса нанасял удари
на момчето, в лекия автомобил имало жена, която започнала да крещи. Имало наоколо
други жени, които също започнали да викат на шофьора на буса да остави момчето.
Момчето се дърпало настрани, а шофьорът на буса продължавал да го налага. Момчето
извадило джобно ножче, и започнало с него да се отбранява, като действията му
8
предизвикали смях у свидетеля, защото били несръчни и хаотични. Скоро след това
дошла полиция, а шофьорът на буса продължавал да крещи и да псува по адрес на
момчето.
От показанията на св. Г. се установява, че на 11.10.2019 г. тя и ищецът се
връщали от курс за бременни, като тя тогава била в напреднала бременност. Малко
преди тунела преди ж.к. „Люлин“ колата им била засечена от бял микробус. Съпругът
й бил принуден да спре рязко, при което тя политнала напред към таблото, тъй като
била без колан. След това продължили към светофара, където се пристроили в най-
лявата лента. Същият микробус отново внезапно ги изпреварил от ляво, като навлязъл
в насрещното платно, след което внезапно навлязъл в тяхната лента пред тяхната кола
и отново ги засекъл, при което одраскал лявото огледало за обратно виждане. Съпругът
й спрял колата и слязъл да види какво се е случило, и се приближил към шофьора на
буса, където свидетелката не можела да види какво се случва. След малко съпругът й
отново се появил, отдръпвайки се назад, а шофьорът го гонел и псувал, като удрял с
юмрук съпруга й. Шофьорът бил видимо по-едър. Съпругът й извадил джобното си
ножче и го размахал пред шофьора, който се опитвал да го удари отново, и тогава
съпругът й порязал шофьора на буса по ръката. Шофьорът на буса се хванал за ръката,
седнал на земята, после легнал, и продължавал да псува, да заплашва с думите: „ще те
размажа, ще те убия“. Съпругът й се върнал до колата, оставил ножа, и попитал
свидетелката как се чувства. През това време спряли наоколо и други коли, дошли още
хора, извикали полиция и линейка. Шофьорът на буса сам взел телефона от един от
хората, който се обадил за линейка, и сам казал какво му е състоянието, и кой екип да
дойде. Бил много адекватен. Свидетелката видяла два удара, които били нанесени на
съпруга й с юмруци, в областта на челюстта, преди шофьорът на буса да бъде порязан.
Съдът преценява показанията на тази свидетелка при условията на чл.172 от
ГПК, като отчита близката й връзка с ответника /негова съпруга/, обуславяща интерес
от изхода на делото в негова полза. Въпреки това, съдът намира, че показанията на тази
свидетелка са подробни, логични, основани на личните впечатления на свидетелката, и
кореспондиращи на показанията на св. П..
Също така, показанията на свидетелите Г. и П. се подкрепят и от събраните по
делото писмени доказателства Протокол за освидетелстване /оглед на лице/ от
12.10.2019 г. /на л.41 от делото, на л.50 от ДП/, и Протокол за оглед на
местопроизшествие от 11.10.2019 г. /на л.32-34 от ДП/, изготвен по ДП / БП №3384
ЗМК 1789/2019 г. по описа на 09 РУ – СДВР, което е приобщено по делото като
доказателство. От Протокола за освидетелстване се установява, че ответникът Б.Я. към
момента на освидетелстването е имал синина в областта на брадичката, с
приблизителна дължина около 4 см. От Протокола за оглед на местопроизшествие се
установява, че двата автомобила са намерени спряни в лявата лента на пътното платно,
на кръстовището на бул.“Царица Йоана“ и бул.“Луи Пастьор“, като бусът, управляван
от пострадалия, е бил спрян пред лекият автомобил, управляван от ответника. Лявото
странично огледало за обратно виждане на лекия автомобил е намерено със следи от
охлузване, а върху повърхността на дясната странична част на буса, на около 15 см.
над дясната задна гума, е установена тъмна черта с дължина около 60 см. Около
двойната непрекъсната линия, на платното между двата автомобила, е открито петно от
червеникаво-кафява материя, засъхнала, от която е иззет биологичен материал за
изследване. Ето защо, съдът кредитира показанията на свидетелите Г. и П. относно
обстоятелствата, при които е настъпило увреждането на ищеца.
9
От така събраните по ДП, приобщено като доказателство по настоящото дело, се
подкрепят събраните гласни доказателства, че ищецът с поведението си като водач на
буса, е създал предпоставки за ПТП, като е извършил неправилно изпреварване на
лекия автомобил, управляван от ответника /изпреварил отляво лекия автомобил,
нарушавайки забраната на маркировката - двойна непрекъсната линия, и навлизайки в
насрещното пътно платно/, и без да осигури достатъчно странично разстояние
/допускайки съприкосновение между двете превозни средства между лявото странично
огледало на лекия автомобил и дясната странична част на буса/, се е престроил на
светофара в лявата лента пред лекия автомобил, който се е наложило рязко да спре, за
да предотврати произшествие. С това свое поведение ищецът е предизвикал ответника
да слезе от автомобила си, да се приближи до ищеца и да влезе в словесна разправа с
него. Впоследствие, ищецът е напуснал шофьорското място и управлявания от него
автомобил, придвижил се е в посока към автомобила на ответника, следвайки
ответника, и сам е проявил агресивно поведение, насочено срещу ответника, като му е
нанесъл най-малко един удар с юмрук в брадичката. По този начин, със своето
неправомерно поведение като водач на буса, ищецът е провокирал ответника да влезе в
лична разправа с него. Впоследствие сам е проявил физическа агресия към ответника,
като му е нанесъл удар с юмрук в областта на брадичката, следвайки ответника, докато
той е отстъпвал в посока към своя автомобил. Едва след това, когато вече двамата са
достигнали до автомобила на ответника, и са били в пространството зад буса и пред
лекия автомобил, ищецът е получил порезната рана. Така установената в настоящото
производство фактическа обстановка обосновава извод, че ищецът е допринесъл с
поведението си за настъпване на увреждането, като е провокирал ответника да влезе в
разправа с него, впоследствие сам е проявил агресивно поведение, напускайки
управлявания от него бус, настъпвайки в посока към лекия автомобил на ответника и
нанасяйки му юмручен удар в челюстта, докато в това време ответникът е отстъпвал.
Посоченото поведение на ищеца е допринесло съществено за настъпване на
увреждането, тъй като ако ищецът не бе провокирал ответника с поведението си като
водач на буса, той не би влязъл в словесна разправа с него, а ако не бе напуснал
превозното средство и не бе последвал ответника, демонстрирайки агресивно
поведение, не би получил порезната рана и заканата за убийство. Ето защо, съдът
намира, че са налице основанията на чл.51, ал.2 от ЗЗД да бъде редуцирано
справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в
резултат от инцидента, с 50%.
По отношение на обезщетението за неимуществени вреди, търпени от заканата
за убийство, съдът намира, че при така събраните по делото доказателства се
установява от фактическа страна, че при инцидента както ответника, така и ищеца са
проявили агресивно поведение. До настъпване на увреждането поведението на ищеца е
било настъпателно и придружено с прояви на физическа агресия към ответника,
поради което съдът намира, че ищецът не е демонстрирал уплаха и страх.
Същевременно, установено е по делото, че след като ответникът е извадил и насочил
към него хладно оръжие, годно да нанесе смъртоносно увреждане, които действия са
били придружени със словесна закана, у ищеца е възникнал основателен страх за
живота му, което обстоятелство се установява от приетата по делото съдебно-
психологическа експертиза. Същата експертиза обаче установява, че по-значимата част
от сраховите преживявания на ищеца, от неговата тревожност, безпокойство, и чувство
за несигурност, са били във връзка с причиненото му травматично увреждане и
опасността от инвалидизация, които морални страдания са в обхвата на обезщетението
за претърпените неимуществени вреди от травматичното увреждане. Съдът взема
10
предвид също, че предизвиканите страхови преживявания за посегателство върху
живота му, са били актуални в кратък времеви период – до преустановяване на
нападението с нож от страна на ответника /което е настъпило веднага след нанасянето
на порезната рана/, предвид събралите се множество хора, и пристигналите скоро на
местопроизшествието полиция и линейка.
Ето защо, справедливото обезщетение за претърпените от ищеца вреди няма
основание да бъде определяно в по-висок от определения от първостепенния съд
размер от 500 лв., който размер настоящият съд намира за съобразен с формулираните
критерии с ППВС №4/1968 г., като отчита кратката продължителност на страховите
преживявания за посегателство върху живота му, неголямата интензивност на тези
преживявания /предвид заканите за ответна разправа и псувните, които пострадалият е
отправял към причинителя на увреждането непосредствено след увреждането/,
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и съдебната
практика по сходни случаи. Така определеното справедливо обезщетение следва да
бъде редуцирано с 50%, на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД, съобразно приетия от съда
принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, което обосновава
основателност на предявеният иск за неимуществени вреди от закана за убийство, до
размера от 250 лв.
По отношение на претендираното обезщетение за причинените на ищеца
имуществени вреди, пред въззивната инстанция липсва спор относно факта на
настъпването, вида и размера на действително претърпените от ищеца имуществени
вреди, представляващи заплатени медицински консумативи и такси за престой в
болнично заведение, установени по делото с Фактура №**********/02.12.2019 г.,
както и по наличието на причинна връзка на тези разходи с полученото от ищеца
травматично увреждане. Спорът по този иск се ограничава върху въпроса за наличие
на принос на ищеца за настъпване на увреждането, и наличието на основание за
редуциране на дължимото обезщетение с 50%, на осн. чл.51, ал.2 от ЗЗД. По
изложените вече съображения, съдът намира, че е налице принос на пострадалия за
настъпване на увреждането в размер на 50%, поради което са налице основания за
редуциране на дължимото обезщетение с 50%, на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД, което
обуславя основателност на този иск до размера от 84,50 лв.
Като е достигнал до същите правни и фактически изводи, първостепенният съд е
постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди изцяло.
Съобразно изхода от спора пред въззивната инстанция, на страните следва да се
присъдят разноски само за процесуално представителство, по съразмерност, съобразно
отхвърления обжалваем интерес по жалбата на насрещната страна. Направените от
ответника разноски за държавна такса за въззивното производство следва да останат за
негова сметка, а дължимата от ищеца държавна такса по неговата въззивна жалба
следва да остане за сметка на бюджета на съда. Обжалваемият интерес на ищеца по
неговата жалба е в размер на 28 834,50 лв. /=18 000 лв.+ 84,50 лв. + 10750 лв./.
Обжалваемият интерес на ответника по неговата въззивна жалба е в размер на 18 000
лв. Общият интерес по двете въззивни жалби е 46 834,50 лв. Със списък по чл.80 ГПК
ищецът е претендирал присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на
процесуалния му представител по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв., в размер на
минималното, изчислено по Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съобразно обжалваемия интерес по двете въззивни
жалби, минималния размер на адвокатското възнаграждение се изчислява по реда на
чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. в размер на 1935,03 лв., от която сума в
11
полза на адв. Я. А. на осн. чл.78, ал.3 от ГПК следва да се присъдят 18 000 / 46 834,50
части, или сумата от 743,69 лв. Въззивникът-ответник е претендирал присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв., от които на основание
чл.78, ал.3 от ГПК следва да му се присъдят 28 834,50 /46 834,50 части, или сумата от
1231,34 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ Решение №266502 от
11.11.2021 г., постановено по гр.д.№10346 по описа за 2020 г. на Софийски градски
съд, ГО I – 11 състав.
ОСЪЖДА Б. Р. Я., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул.“***“№***, на
основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. във вр. чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на адвокат Я. А.,
от САК, с личен № **********, със служебен адрес: гр. София, ул.“Шипченски
проход“№18, бл.Д, ет.1, офис 107, сумата от 743,69 лв. /седемстотин четиридесет и три
лева и шестдесет и девет стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция, за процесуалното представителство на В. Й. Б., с ЕГН
**********.
ОСЪЖДА В. Й. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к.“***“, бл.***, вх.*,
ет.*, ап.***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на Б. Р. Я., с ЕГН **********,
с адрес: гр. ***, ул.“***“№***, сумата от 1231,34 лв. /хиляда двеста тридесет и един
лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща разноски за процесуално
представителство за въззивното производстдво.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12