Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
22.12.2021 |
Град |
Кърджали |
|||||||||||
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
||||||||||||||||
|
Кърджалийски
административен |
Съд |
|
състав |
|||||||||||||
|
|
||||||||||||||||
|
На |
18.11. |
Година |
2021 |
|||||||||||||
|
|
||||||||||||||||
|
В
публично заседание и следния състав: |
||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||
|
Председател |
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ |
|||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||
|
Членове |
|
|||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||
|
Съдебни
заседатели |
|
|||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||
|
Секретар |
Павлина Петрова |
|
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||
|
Прокурор |
|
|
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||
|
като
разгледа докладваното от |
Съдията |
|
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||
|
Адм. |
дело
номер |
118 |
по
описа за |
2021 |
година. |
|||||||||||
|
|
||||||||||||||||
Производството е по реда на чл. 156 – чл. 161 от ДОПК.
Депозирана е жалба от „СОФ СТРОЙ ИНВЕСТМЪНТ“
ООД ***, ЕИК ***, против Ревизионен акт № Р – 16000920003221-091-001/29.12.2020
г., в частта му, с която на дружеството е начислен ДДС за данъчен период м.10.2019 г. в размер
на *** лв. и лихва в размер на *** лв.
Счита, че ревизионният акт, в
обжалваната му част, е незаконосъобразен неправилен, постановен в нарушение на
разпоредбите на ЗДДС. Въвежда доводи, че органите по приходите са приложи
неправилно материалния закон, като същевременно с това не са преценили всички
представени по преписката доказателства, поради което с изцяло формални мотиви
са отхвърлили депозираните възражения срещу РД.
Излага съображения, че в случая
неправилно и незаконосъобразно е било прието, че данъчната основа на доставката
следва да бъде определена по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДС като пазарна цена на
предоставяната стока или услуга. В този смисъл сочи, че при определяне на
данъчната основа на доставката, органите по приходите не са се съобразили с
разпоредбата на чл. 73 от Директива 2006/112, за която разпоредба Съдът на
Европейския съюз (СЕС) бил приел, че има непосредствено действие и която
разпоредба била транспонирана в чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС. Твърди, че
основен принцип в общата система на ДДС бил, че данъчната основа на една и съща
облагаема доставка е реално получената насрещна престация
– чл. 73 от Директивата за ДДС. Изключение от този принцип бил чл. 80 от
Директивата за ДДС, чиято цел била посочена в самата разпоредба, а именно: да
се предотврати неплащането или избягването на данъци.
Цитира нормата на чл. 26, ал. 7 от ЗДДС,
считайки че посочената разпоредба била в несъответствие с разпоредбата на чл.
73 и чл. 80 от Директивата за ДДС, поради което тази норма не следвало да се
прилага при определяне на данъчната основа на доставката на строителната услуга
при бартерна сделка.
Във връзка с горното, относно
разпоредбите на чл. 73 и чл. 80 от Директивата за ДДС, цитира Решение по дело
С-549/11 и С-19/12 от 07.03.2013 г. на Съдът на ЕС. Сочи, че съгласно
постановеното от СЕС, когато доставките не са между свързани лица, трябвало да
се тълкува, че не се допуска национална разпоредба, съгласно която, ако
насрещната престация на доставките е определена
изцяло в стоки или услуги, данъчната основа на доставката е пазарната стойност
на предоставените стоки или услуги. Цитира решения на ВАС.
По изложените съображения, счита, че в
случая неправилно била определена основата за облагане на сделката,
представляваща бъдещото извършване на СМР на обектите, за които с уговорено, че
след построяването им, ще станат собственост на учредителите на правото на
строеж. В този смисъл, за да се определи меродавният размер на дължимото от
дружеството ДДС за уговорената частична насрещна престация
- услуга по изграждане на обектите в новопостроената сграда, било необходимо да
се установи размерът на данъчната основа на строителните услуги, които
дружеството ще предоставя в (частична) замяна срещу получения поземлен имот и
построената в него сграда. Този паричен еквивалент на насрещната престация за строителната услуга не се явявал нито
данъчната, нито пазарната стойност на прехвърленото право на строеж, нито на
обектите в построената сграда, тъй като определянето им не зависело и нямало
връзка със субекта, предоставящ услугата. Получената частична насрещна престация за доставката па строителната услуга била
измерима със стойността на разходите, които „СОФ СТРОЙ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД щяло да
изразходва за построяването на обектите, които ще се предоставяли на
учредителите на правото на строеж, във вида, в който те били договорени в
нотариалния акт. Именно това била и стойността, която получателят на услугите
приписвал на очакваните от него услуги и съответства на сумата, която той бил
готов да изразходва за доставката.
С оглед всички това, неправилни се
явявали изводите на органите по приходите, с които било прието, че дружеството
е следвало да начисли ДДС във връзка с получените авансови вноски под формата
на отстъпено право на строеж в общ размер на *** лв., представляващ пазарната
стойност на учреденото право на строеж.
Моли съда да постанови решение, с което
да отмени Ревизионен акт № Р – 16000920003221-091-001/29.12.2020 г., в частта
му, с която на СОФ СТРОЙ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД ***, ЕИК ***, е начислен ДДС за данъчен период м.10.2019 г. в размер
на *** лв. и лихва в размер на *** лв.
В съдебно
заседание се представлява от пълномощник – адв. И.Т.,
който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Заявява, че е
безспорно, че дружеството дължи ДДС върху авансовото плащане, но оспорва начина
и размера на определените задължения, като главница и лихва. Счита, че органите
по приходите неправилно са приели, че данъчната основа на процесната
доставка, е пазарната стойност на цялото право на строеж, а следвало данъчната
основа на тази доставка да бъде определена, след като се изчислят какви са били
разходите, необходими на строителя, за изграждане на обектите, които ще бъдат
предоставени на учредителите на право на строеж. Моли съда да отмени ревизионния
акт, респ. при условията на евентуалност, да измени същия по изложените в
жалбата доводи и съображения, вземайки предвид заключенията на вещите лица.
Ответникът по жалбата, директор на
дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител. От юрисконсулт Д.К. са
депозирани молби, в които се оспорва жалбата като неоснователна. Представя
писмена защита/вх. № 2493/24.11.2021 г./,
в която излага подробни съображения в подкрепа на доводите си за законосъобразност
и обоснованост на оспорения РА. Претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Ревизионното производство е
образувано въз основа на Заповед за възлагане на ревизия/ЗВР/ № Р-16000920003221-020-001/03.06.2020
г./л. 2541, т.VII/, връчена на 15.06.2020 г./удостоверение
за извършено връчване по електронен път –
л. 2546/, с която е възложено извършването на ревизия на „СОФ СТРОЙ
ИНВЕСТМЪНТ“ ООД ***, с ЕИК ***, за определяне на задължения за корпоративен
данък за периода от 06.04.2017 г. до 31.12.2019 г. и ДДС за периода от
08.06.2018 г. до 30.04.2020 г. За изменение на първоначалната заповед са
издадени Заповед № Р-16000920003221-020-002/14.09.2020 г./л. 2539/, относно срока за приключване на ревизията, като на
основание чл. 113, ал. 3 от ДОПК срокът е продължен до 13.11.2020 г., Заповед № Р-16000920003221-020-003/16.10.2020
г./л. 2533/ и Заповед №
Р-16000920003221-020-004/14.09.2020 г./л.
2531/, с които са въведени периоди за задължения за ДДС – от 01.06.2018 г.
до 07.06.2018 г. и от 10.05.2018 г. 0о 31.05.2018 г. Цитираните заповеди са
издадени от С. П. П. - *** при ТД на НАП - Пловдив, оправомощена
със Заповед № РД-09-2433/16.12.2019 г. на директора на ТД на НАП – Пловдив,
Приложение № 1/ л. 7 – л. 9, т. I/;
Резултатите от ревизията са
материализирани в Ревизионен доклад /РД/ № Р-16000920003221-092-001/27.11.2020
г./л. 48 – л. 70, т. I /, връчен по електронен път на 30.11.2020 г./л. 2140, т. VIII/. Ревизираното дружество, чрез пълномощник, е подало
възражение по доклада по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК/л. 40,
т. I /, в което е изложило несъгласието си с
констатациите на ревизиращия екип. Изложени са доводи, че неправилно е било прието, че данъчната
основа на доставката следва да бъде определена по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДС
като пазарна цена на предоставяната стока или услуга. Посочено е, че при
определяне на данъчната основа на доставката, органите по приходите не са се
съобразили с разпоредбата на чл. 73 от Директива 2006/112, за която разпоредба
Съдът на Европейския съюз (СЕС) бил приел, че има непосредствено действие и
която разпоредба била транспонирана в чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС. Въведени
са подробни съображения за начина на определяне на данъчната основа при
наличието на учредено право на строеж срещу строителна услуга;
Съставен е Ревизионен акт/РА/
№ Р-16000920003221-091-001/29.12.2020 г./л.
32 – л. 38, т. I/, издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от С. П. П. - *** при
ТД на НАП гр.Пловдив – орган, възложил ревизията и В. Г. Г., на длъжност ***
при ТД на НАП гр.Пловдив – ръководител на ревизията. РА е връчен по електронен
път на 04.01.2021 г./ л. 2136, т. VIII/.
С ревизионния акт са
установени задължения за довнасяне по ЗДДС в общ размер на *** лв. и лихви за просрочие в размер на *** лв.
Възраженията на ревизираното
лице са преценени като неоснователни от органа по приходите, който след извършената преценка на предоставените доказателства и
обяснения, относими към ревизията, резултатите от
извършените насрещни проверки и изисканата информация, сведения и обяснение от
трети лица, извършените справки, е приел за установено следното:
Ревизираното дружество е придобило право
на стоеж съгласно нормативната уредба, срещу построяване на недвижими имоти на собственици на земята. Съгласно Нотариален акт № ***
от *** г. относно учредяване вещно право на строеж от С. Л. Ф. и Г. Л. Ф., като
съсобственици на недвижими имоти на „СОФ СТРОИ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД. Срещу
учреденото му право на строеж, „СОФ СТРОЙ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД се задължило да
извърши строителство на сградата в цялост, както и на конкретните обекти,
подробно описани в пункт втори и трети(собственост на учредителите на вещното
право на строеж), съобразно одобрения инвестиционен обект, изцяло за негова
сметка - самостоятелно или чрез трети, натоварени от него лица, с осигурени от
него материали, труд организация, средства и всички други необходими
инвестиции, както и да предаде на съответните учредители техните обекти при
условията, сроковете и в степен на изпълнение на довършителните работи съгласно
сключеният между страните договор.
Прието е, че съгласно данъчното
законодателство на база представените документи било констатирано, че в случая
се касае за бартерна сделка, дефинирана в чл.130 от ЗДДС.
Посочено е, че според становището на СЕС,
когато услугите за изграждането на недвижима собственост, които дружеството се
задължава да предаде в завършен вид, се предоставят като насрещна престация на учредителите на правото на строеж, чл. 63 и 65
от Директива 2006/112 допускат ДДС за строителните услуги да бъде изискуем от
момента на учредяване на правото на строеж, т.е преди предоставянето на самите
услуги, щом към момента на учредяване на това право всички релевантни елементи
на техните бъдещи доставки са вече известни.
Изложени са доводи, че при наличието на пряка
връзка между доставка на услуги и доставки на стоки, се приемало, че насрещната
престация за доставка на услуги може да е доставка на
стоки и да представлява нейната данъчна основа по смисъла на чл. 73 от
Директивата за ДДС. Необходимо условие за това била стойността на съответната
стока да може да получи парично изражение. Обстоятелството, че учредените
разглеждани в главното производство права на строеж представлявали целите, а не
само част от насрещните престации за поетите от
ревизираното лице строителни услуги, не можело да постави под съмнение това
тълкуване. От една страна, посоченият чл. 65 предвиждал, че данъкът става
изискуем „..върху получената сума". Следователно текстът на тази
разпоредба допускал получената сума да съответства изцяло на насрещната престация за предоставените услуги, за които ставал
изискуем ДДС. Такъв бил и случаят, когато авансовото плащане било в размер на
цялата договорена насрещна престация.
Разпоредбите на чл. 73 и чл. 80 от
директивата трябвало да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална
разпоредба, съгласно която, ако насрещната престация
по една доставка е определена изцяло в стоки или услуги, за данъчна основа на
доставката да се определя пазарната стойност на предоставените стоки или
услуги, както било цитирано във възражението.
Случаите, при които с цел да се
предотврати неплащането или избягването на данъци държавите членки могат да
определят като данъчна основа пазарната цена на доставката, били определени
изчерпателно в чл. 80, § 1 от Директивата. Извън тези случаи, когато доставката
била възмездна, основата за облагането й била реално получената от данъчно
задълженото лице насрещна престация. Ако
предоставяната като насрещна престация стойност на
дадена доставка не е била договорена в парична сума, за да бъде субективна, тя
трябвало да представлява стойността, която получателят на услугите приписва на
очакваните от него услуги, и да съответства на сумата, която той е готов да
изразходва за доставката.
В конкретния случай „СОФ СТРОЙ
ИНВЕСТМЪНТ“ ООД било издало Фактура № ***/*** г. към клиент Г. Л.
Ф. с вид на доставката - аванс за отстъпено право на строеж по НА № **/*** г.
съгласно чл. 130 от ЗДДС в жилищна сграда на УПИ *** и УПИ *** кв. ***. ***, с
данъчна основа *** лв. и ДДС *** лв., както и Фактура № ***/*** г. към клиент С. Л. Ф. с вид на доставката - аванс
за отстъпено право на строеж no НА № **/*** г.
съгласно чл. 130 от ЗДДС в жилищна сграда на УПИ *** и УПИ *** кв. ***, ***,
***, с данъчна основа *** лв. и ДДС *** лв.
В хода на ревизията бил представен
Доклад за определяне пазарна стойност на правото на строеж от независим оценител
от 12.10.2019 г. със заключение за стойността на правото на стоеж в лева, както
следва: Стойност на правото на строеж ***% - *** лв.; дял на Г. Ф. ***% - ***
лв.; дял на С. Ф. ***% - *** лв.; дял на инвеститора ***% - *** лв.
С цел определяне данъчната основа на
доставките по горе посочените фактури, дружеството е изискало и изготвило
доклад за пазарната стойност, която само е приложило при издаване на фактурите,
но като данъчна основа е посочена частта, която лицата собственици на земята не
преотстъпват на ревизираното дружество.
Изложени са мотиви, че от горепосоченото
било видно, че данъкът за строителните услуги, с които дружеството ще плати за
учреденото му право на строеж, е действително изискуем към датата на учредяване
на правото на строеж, тъй като към този момент всички релевантни елементи на
бъдещата доставка на услугите са известни и стойността му е определена на база
изготвен доклад за целите на ревизираното дружество.
За данъчен период 10.05.2018 г. - 31.05.2018
г. е прието, че на основание чл. 102, ал. 4 от ЗДДС във връзка с чл. 96. ал. 1
от ЗДДС, ревизираното лице е следвало да
начисли ДДС във връзка с получените авансови вноски съответно в размер на ***
лв. и *** лв., общ размер на *** лв. Следвало да се счита, че ДДС е включен в
договорената цена съгласно чл. 67, ал. 2 от ЗДДС. Във връзка с получен превод
от С. А. Ч. в размер на *** лв. - дължим ДДС в размер на *** лв. Ревизираното
лице е начислило ДДС на продажбите в размер *** лв. и го е декларирало за
данъчен период м.09.2020 год. Във връзка с получен превод от Л. Д. М. в размер
на *** лв. - дължим ДДС в размер на *** лв. Ревизираното лице е начислило ДДС
на продажбите в размер *** лв. и го е декларирало за данъчен период м.09.2020
год.
За закъснение на начислението на дължим
ДДС общо в размер на *** лв. ревизираното лице дължи лихва в размер на *** лв.
За извършените доставки и начисления
данък (продажби), описани подробно в т. 3 от ревизионния доклад на основание
чл. 102, ал 4 от ЗДДС във връзка с чл. 96, ал 1 от ЗДДС е прието, че ревизираното
лице е следвало да начисли ДДС във връзка с получена авансова вноска в размер
на *** лв. по издадената Фактура № **/*** год.
Дължимият ДДС е в размер на *** лв. Същият е начислен в данъчен период 06.2018
г.
За закъснение на начислението на дължим
ДДС общо в размер на *** лв. е прието, че ревизираното лице дължи лихва в
размер на *** лв.
За данъчен период 01.02.2019 г. – 28.02.2019 г. е установен ДДС за внасяне в
размер на *** лв.
Посочено е, че на основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за невнесените в срок суми се дължи лихва
в размер на *** лв.
За данъчен период 01.05.2019 г. –
31.05.2019 г. е установен ДДС за внасяне в размер на *** лв.
Посочено е, че на основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ за невнесените в срок суми се дължи лихва в
размер на *** лв.
За данъчен период 01.07.2019 г. –
31.07.2019 г. е установен ДДС за внасяне в размер на *** лв.
Посочено е, че на основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за невнесените в срок суми се дължи лихва
в размер на *** лв.
За данъчен период 01.10.2019 г. –
31.10.2019 г., е прието, че на основание
чл. 130 от ЗДДС ревизираното лице е следвало да начисли ДДС във връзка с
получените авансови вноски под формата на отстъпено право на строеж в общ
размер на *** лв. Посочено е, че ДДС се счита, че е включен в договорената цена
съгласно чл. 67. ал. 2 от ЗДДС, поради което е дължим в размер на *** лв. във
връзка с отстъпеното право на строеж от Г. Л. Ф. и в размер на *** лв. във
връзка с отстъпеното право на строеж от С. Л. Ф. Общо дължимият ДДС е определен
в размер на *** лв. В тази връзка е отразено, че са издадени Фактура № ***/***
г. към клиент Г. Л. Ф. с вид на доставката - аванс за отстъпено право на строеж
по НА № **/*** г. съгласно чл. 130 от ЗДДС в жилищна сграда на УПИ *** и УПИ
*** кв. ***, ***. ***, с данъчна основа *** лв. и ДДС *** лв., както и Фактура №
***/*** г. към клиент С. Л. Ф. с вид на доставката - аванс за отстъпено право
на строеж по НА № **/*** г. съгласно чл. 130 от ЗДДС в жилищна сграда на УПИ
*** и УПИ *** кв. ***, ***, ***, с данъчна основа *** лв. и ДДС *** лв. ДДС по
посочените фактури бил отразен в Дневник за продажбите и СД по ЗДДС м.10.2019 г.,
общо в размер на *** лв.
Разликата от *** лв. ДДС е прието, че е дължима
за м. 10.2019 год.
Посочено е, че на основание чл. 71, т. 1
от ЗДДС ревизираното лице не е представило и не притежава данъчен документ № ***/***
гд., поради което няма право на данъчен кредит в
размер на *** лв.. отразен в Дневник за покупките и СД за м.10.2019 год.
Отразено е, че е деклариран резултат ДДС
за внасяне *** лв. и сумата е внесена.
Установен е резултат ДДС за внасяне *** лв.
На основание чл. 175 от ДОПК, във връзка
с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за невнесените в срок суми в размер на *** лв. се дължи
лихва в размер на общо *** лв.
За данъчен период 01.04.2020 г. –
30.04.2020 г. е посочено, че на 21.04.2020 г. дружеството е получило паричен
превод от А. И. Т. в размер на *** лв. За това обстоятелство е била издадена
Фактура № **/*** г. с данъчна основа в размер на *** лв. и ДДС в размер на ***
лв. Фактурата била отразена в дневник за продажбите и СД за м.07.2020 г. За
закъснение на начислението на дължим ДДС е установено задължение за лихва в размер на *** лв.
По Закона за корпоративното подоходно
облагане не са установени задължения.
Процесният РА е оспорен в срока по чл. 152, ал. 3 от ДОПК. В
жалбата/вх. № ИТ-00-368/14.01.2021 г. на
ТД на НАП гр.Пловдив, офис Кърджали – л. 23 – л. 25/ са въведени доводи за
неправилност на изводите на органа по приходите, аналогични с изложените такива
в процесната жалба. Жалбата е била изпратена по
компетентност на ТД на НАП гр.Пловдив, офис Хасково и впоследствие на директора
на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ при ТД на НАП – Пловдив/л. 21 и
л. 22./
По така депозирана жалба не е налице
произнасяне от решаващия орган по реда на чл. 155, ал. 1 от ДОПК.
По искане на пълномощника на
жалбоподателя, в съдебното производство е назначена и осъществена комплексна
съдебно техническа – счетоводна експертиза. От заключението на вещите лица се
установява следното:
Реалната себестойност на 1кв. м. на
построения от „СОФ СТРОЙ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД, строителен обект, съгласно Нотариален
акт за учредяване вещно право на строеж № **, том **. рег. № **/намиращ се на лист 1821 и следващите от том VI от делото/
е: Прогнозна себестойност /на база СЕК/ -*** лв/кв.м.;
Себестойност към 30.04.2020 г. - *** лв/кв.м.; Себестойност
кьм 31.07.2021 год. – *** лв/кв.м.;
Общата себестойност на строителните
услуги за изграждането на самостоятелните обекти, предоставени в полза на
учредителите на правото на строеж към 30.04.2020 г. е в размер на *** лв. /*** лева/.
Общата себестойност на строителните
услуги за изграждането на самостоятелните обекти, предоставени в полза на
учредителите на правото на строеж към 31.07.2021 г. е в размер на *** лв / *** лева/;
Данъчната основа, дължим ДДС и лихва за
забава за полученото авансово плащане по смисъла на ЗДДС за извършена
строителна услуга но изграждане на самостоятелните обекти в полза на С. Л. Ф.,
са както следва:
На база средна нена по еталони СЕК
данъчната основа е в размер *** лв. ДДС е в размер *** лв. Начислен ДДС *** лв.
Неначисленият ДДС е в размер *** лв. Лихвата за периода от 15.11 -2019 г. до
29.12.2020 г. е в размер *** лв.
На база себестойност към 30.04.2020 г.
данъчната основа е в размер *** лв. ДДС е в размер *** лв. Начислен ДДС *** лв.
Неначисленият ДДС с в размер *** лв. Лихвата за периода от 15.11.2019 г. до
29.12.2020 г. е в размер *** лв.
На база себестойност към 31.07.2020 г.
данъчната основа е в размер *** лв. ДДС е в размер *** лв. Начислен ДДС *** лв.
Неначисленият ДДС е в размер *** лв.
Лихвата за периода от 15.11.2019 г. до
29.12.2020 г. е в размер *** лв.;
Данъчната основа, дължим ДДС и лихва за
забава за полученото авансово плащане по смисъла на ЗДДС за извършена
строителна услуга по изграждане на самостоятелните обекти в полза Г. Л. Ф., са
както следва:
На база средна цена по еталони СЕК
данъчната основа е в размер *** лв. ДДС е в размер *** лв. Начислен ДДС в
размер на *** лв. Неначисленият ДДС е в размер *** лв.
Лихвата за периода от 15.11.2019 г. до
29.12.2020 г. е в размер *** лв.
На база себестойност към 30.04.2020 г.
данъчната основа е в размер *** лв. ДДС е в размер *** лв. Начислен ДДС е размер на *** лв. Неначисленият ДДС е в
размер *** лв.
Лихвата за периода от 15.11.2019 г. до
29.12.2020 г. е в размер *** лв.
На база себестойност към 31.07.2020 г.
данъчната основа е в размер *** лв. ДДС е в размер *** лв. Начислен ДДС в
размер на *** лв. Неначисленият ДДС е в размер *** лв.
Лихвата за периода от 15.11.2019год. до
29.12.2020год. е в размер *** лв.;
Данъчната основа, дължим ДДС и лихва за
забава за полученото авансово плащане по смисъла на ЗДДС за извършена
строителна услуга по изграждане на самостоятелните обекти в полза С. Л. Ф. и Г.
Л. Ф. - общо за двамата, са както следва:
Па база средна цена по еталони СЕК
данъчната основа е в размер на *** лв. ДДС е в размер *** лв. Начисленият ДДС е
в размер на *** лв. Неначисленият ДДС е в размер на *** лв.
Лихвата за периода от 15.11.2019 г. до
29.12.2020 г. е в размер на *** лв.
На база себестойност към 30.04.2020 г.
данъчната основа е в размер на *** лв. ДДС е в размер *** лв. Начислен ДДС в
размер на *** лв. Неначисленият ДДС е в размер на *** лв.
Лихвата за периода от 15.11.2019 г. до
29.12.2020 г. е в размер на *** лв.
На база себестойност към 31.07.2020 г.
данъчната основа е в размер *** лв. ДДС е в размер на *** лв. Начислен ДДС в
размер на *** лв. Неначисленият ДДС е в размер на *** лв.
Лихвата за периода от 15.11.2019 г. до
29.12.2020 г. е в размер на *** лв.
В съдебно заседание, на зададените им
въпроси вещите лица уточняват, че под СЕК имали предвид „СТРОЙ СЕК”, което е
специализирано издание – бюлетин на Строителна камара, в който ежемесечно се
публикували набор от справочници, които да се ползват от строителни
предприемачи, както и при обществени поръчки. В този бюлетин били публикувани
средни цени в строителството, на материалите, на видовете СМР и т.н. В това
издание били разработени количествено стойностни сметки, при различни видове
строителни обекти. Изданието е ежемесечно, има и годишен каталог, а цените на
строителството се променят два пъти в годината, веднъж през м. юли и м. август
и след това през м. ноември се прави нова актуализация.
В първия от представените варианти за
определяне на данъчната основа, прогнозната себестойност на база издателство
„СТРОЙ СЕК” е била дадена, тъй като съгласно ЗДДС, този данък е изискуем от
момента на издаване на разрешителното за строеж. В случая фактурите били
издадени на по-късна дата и НАП не оспорвал този факт, но ако следвало да се
спази ЗДДС, с издаване на разрешението за строеж, строител или оценител на
недвижими имоти, е следвало да остойности прогнозно
бъдещото строителство и тогава е щяло да стъпи върху тази прогнозна стойност.
През 2018 г. нямало скок на цените в строителството. През последните 5 години
нямало цена под 500 лв. за кв.м. Сега, през последните месеци на 2021 г. бил
налице скок в цените на строителните материали и през 2021 г. цената на кв.м била
566 лв. Съвсем малък бил скокът на цените в годините, а в настоящия случай
ставало въпрос за 3-годишен срок. На база средна цена по еталони СЕК, данъчната
основа, която била посочена на стр. 7 - в размер на *** лв. (без ДДС), и същата
била относима към датата на разрешението за строеж.
Цените в изданието „СТРОЙ СЕК” били без
ДДС, но с печалба за инвеститора и това било записано под съответните таблици в
експертизата. В таблиците била заложена ***% печалба за инвеститора.
Относно другите два варианта сочат, че самият
данъчен период, който НАП изследвал, бил до 30.04.2020 г. и органите по
приходите са извършвали своите изчисления към дата 30.04.2020 г., поради тази
причина вещите лица изготвили изчисления към същата дата, но следвало да се има
предвид, че строителството продължава. Към 30.04.2020 г. били дали себестойност,
но тя не била пълната себестойност за изграждане на обекта. Когато работили по
експертизата, датата 30.07.2021 г. била последната дата, към която от
счетоводството им предоставили осчетоводени разходи по тази сграда. За месец
август 2021 г. счетоводството не било приключило и от „СОФ СТРОЙ ИНВЕСТМЪНТ” ООД
– *** им подали информация, че продължават да се издават фактури, но не са
осчетоводени.
Видно от заключението по поставената
допълнителна задача, общата себестойност на строителните услуги за изграждането
на самостоятелните обекти, предоставени в полза на учредителите на правото на
строеж, към месец май 2018 г., приемайки, че обектите не са напълно завършени,
е в размер на *** лв. В случай, че се приеме, че обектите са напълно завършени
общата себестойност е в размер на *** лв.
Относно извършената строителна услуга по
изграждането на самостоятелните обекти в полза на С. Л. Ф. са дадени два
варианта: На база средна цена за бруто
площ по еталони СЕК - частично завършени: - Данъчната основа е в размер *** лв.
ДДС е в размер *** лв. Начислен ДДС в размер *** лв. Неначисленият ДДС с в
размер *** лв. Лихвата за периода от 15.11.2019 г. до 29.12.2020 г. е в размер ***
лв. Лихвата за периода от 15.06.2018 г. до 29.12.2020 г. е в размер *** лв.;
На база средна цена за бруто площ по
еталони СЕК - напълно завършени: Данъчната основа е в размер *** лв. ДДС е в
размер *** лв. Начислен ДДС в размер *** лв. Неначисленият ДДС е в размер ***
лв.
Лихвата за периода от 15.11.2019 г. до
29.12.2020 г. е в размер *** лв.
Лихвата за периода от 15.06.2018 г. до
29.12.2020 г. е в размер *** лв.
Посочено е, че съгласно чл. 45. ал. 2 от ЗДДС учредяването или прехвърлянето на право на строеж се смята за освободена
доставка до момента на издаването на разрешение за строеж на сградата, за която
се учредява или прехвърля правото на строеж. На база издадено Разрешение за строеж
№**/*** г., считано от 08.05.2018г. доставката по Нотариален акт за учредяване
вещно право на строеж № **, том **, рег. № **, дело №**/*** г. е облагаема
доставка по ЗДДС. ДДС е дължим до 14.06.2018 г.
Относно извършената строителна услуга по
изграждането на самостоятелните обекти в полза на Г. Л. Ф. са дадени два
варианта: На база средна цена за бруто площ по еталони СЕК - частично
завършени: Данъчната основа е в размер *** лв. ДДС е в размер *** лв. Начислен
ДДС в размер *** лв. Неначисленият ДДС е в размер *** лв. Лихвата за периода от
15.11.2019 г. до 29.12.2020 г. е в размер *** лв.
Лихвата за периода от 15.06.2018 г. до
29.12.2020 г. е в размер *** лв.;
На база средна цена за бруто площ по
еталони СЕК - напълно завършени: Данъчната основа е в размер *** лв. ДДС е в
размер *** лв. Начислен ДДС *** лв. Неначисленият ДДС е в размер *** лв. Лихвата
за периода от 15.11.2019 г. до 29.12.2020 г. е в размер *** лв.
Лихвата за периода от 15.06.2018 г. до
29.12.2020 г. е в размер *** лв.
Посочено е дължимият ДДС, определен на
основа предоставената строителна услуга
общо за двамата учредители, в два варианта, а именно: при частично завършен вид
– неначислен ДДС в размер на *** лв.; при напълно завършен вид – неначислен ДДС
в размер на *** лв.
В съдебно заседание уточняват, че предварителен
договор не ни беше представен и за това приемали, че апартаментите, собственост
на учредителите са на етап, такъв, какъвто е по приложенията и по
предварителните договори за продажба на другите клиенти. Такива приложения и
договори се съдържали по делото, а не към учредителите, където общите части и
терасите са завършени, поставени са топлоизолационни
системи и дограми и единствено в апартаментите ел. и В и К инсталациите са на
етап „тапа”, не са изпълнени облицовките, настилките и боядисването в тези
апартаменти. Гаражите, както и общите части в подземните етажи също са
завършени.
Считат, че докладът за правото на строеж
би следвало да е с датите на фактурите, които са издадени. Логиката изисквала този
доклад да е бил изготвен, преди да бъдат издадени фактурите и той да е
основание за определената стойност по фактурите. Фактурите са от м. октомври
2019 г., т.е. един месец по-рано от доклада и по-скоро с доклада се определяла
стойността на правото на строеж, към датата на фактуриране, а не към проверката
на НАП, тъй като докладът бил възложен от „Соф Строй
Инвестмънт” ООД – ***. Докладът не бил възложен от НАП за целите на проверката,
като органите по приходите били използвали доклада като база, тъй като при
изготвяне на фактурите, самото дружество било фактурирало не това, което
получава, а това, което остава за учредителите на правото на строеж.
Сочат допусната техническа грешка в първоначалното
заключение на стр. 4, в последния абзац, като изречение второ: „Общ разход с
натрупване към 31.12.2019 г.”, следвало да се чете: „Общ разход с натрупване
към 30.04.2020 г.”
При така установената по делото
фактическа обстановка, след преценка на допустимостта на жалбата и при извършената проверка за
законосъобразност, съдът намира, че процесната жалба
е допустима и подадена в законоустановения срок. В
тази връзка адресираната директора на дирекция “ОДОП“ жалба против РА е подадена
чрез ТД на НАП-Пловдив, офис Кърджали и е постъпила е постъпила в дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП на 01.04.2020
г., видно от вх. № 20-33-21 от посочената дата – л. 23 от делото. Съгласно чл. 146 от ДОПК, в 7-дневен срок от
получаването на жалбата органът, чрез когото е подадена, е длъжен да комплектува
преписката и да я изпрати на компетентния за решаването й орган. Срокът за
произнасяне за решаващия орган, регламентиран в чл. 155, ал. 1 от ДОПК, е 60-дневен,
считано от изтичане на срока по чл. 146. В конкретния случай, не е налице
произнасяне от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ гр.Пловдив, в посочения срок, поради което приложение намира нормата
на чл. 156, ал. 5 от ДОПК. Процесната жалба е
подадена в 05.04.2021 г., поради което се явява депозирана в изискуемия
30-дневен срок по смисъла на горепосочената норма, от лице, имащо правен
интерес от обжалването.
Според настоящия състав оспореният ревизионен акт е издаден от
компетентен по място, материя и степен орган, в съответствие с разпоредбите на
чл. 119, ал. 2 от ДОПК, чл. 112 и чл. 113 от ДОПК. Актът е изготвен в
предписаната в чл. 120 от ДПК писмена форма и съдържа въведените в посочената
норма реквизити. В приложения като неразделна част от РА ревизионен доклад са
изложени подробно фактическите констатации и изводи на ревизиращия екип.
От представените по делото
доказателства се установява, че ЗВР, ревизионният доклад и ревизионния акт са
надлежно подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със
Закона за електронния документ и електронния подпис към момента на подписването
на електронните документи.
В хода на извършената
ревизия жалбоподателят е бил надлежно уведомяван за осъществените действия във
връзка с предмета на ревизията, включително на РЛ са надлежно връчвани всички
искания за представяне на документи и писмени обяснения, което се потвърждава
от находящите се в преписката доказателства и не се
оспорва от пълномощника на „СОФ СТРОЙ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД, видно от изявлението на адв.Т. в съдебно заседание на 24.06.2021 г./л. 2803, стр. 2, т. VIII/.
Предвид горното, съдът счита,
че процесния РА е издаден от компетентен орган, при
спазване на установената форма и при липса на допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила.
При извършената преценка за
съответствие на оспорения Ревизионен акт/РА/ № Р-16000920003221-091-001/29.12.2020
г. с материалния закон, настоящият състав намира следното:
Ревизионният акт е оспорен
единствено в частта му, с която на дружеството е определено задължение за ДДС
за м.10.2019 г. в размер на *** лв. ведно с лихви за просрочие
в размер на *** лв. В случая жалбоподателят оспорва размера на задължението, но
не и неговото основание/видно от текста
на жалбата и изявлението на пълномощника в съдебно заседание, проведено на 24.06.2021 г. – л. 2 802, стр. 2/.
По делото е безспорно, че „СОФ
СТРОЙ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД ***, с ЕИК ***, е страна по договор за учредяване на право
на строеж от 02.05.2018 г., материализиран в Нотариален акт за учредяване на
вещно право на строеж № **, т. **, рег. № **, дело **/*** г. на нотариус И. Н.
с рег. № ** на НК/л. 1821 – л. 1829, т. VI/. Съгласно клаузите на договора Г. Л. Ф. от *** и С. Л. Ф. от ***,
в качеството си на съсобственици на Поземлен имот с идентификатор *** по КК и
КР и Поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР, намиращи се в ***, ***, ***,
са учредили в полза на дружеството правото на строеж за изграждането на конкретни
обекти от „Жилищна сграда с подземни етажи“ със застроена площ 569.40 кв.м. и
разгърната застроена площ от 3 916.30 кв.м., предвидена за построяване в
тези поземлени имоти. Срещу учреденото
му право на строеж „СОФ СТРОЙ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД е поело задължението да извърши
строителството на сградата в цялост, както и на конкретните обекти, описани в
т. 2.1 – 2.8 и т. 3.1 – 3.10, върху които обекти учредителите на правото на
строеж взаимно си учредяват и си запазват правото на строеж.
За строителството на
горепосочената сграда е издадено Разрешение за строеж № **/*** г./л. 89, т. II/.
На 12.10.2019 г. „СОФ СТРОЙ
ИНВЕСТМЪНТ“ ООД *** е издало фактури на учредителите на правото на строеж, а
именно: Фактура № **/*** г./л. 245, т. II/ с получател Г. Л. Ф. от ***, вид на доставката - аванс за
отстъпено право на строеж по НА № **/*** г. съгласно чл. 130 от ЗДДС в жилищна
сграда на УПИ *** и УПИ *** кв. ***. ***, ***, с данъчна основа *** лв. и ДДС ***
лв.; Фактура № **/*** г./ л. 245, т. II/ с получател С. Л. Ф. от ***, вид на
доставката - аванс за отстъпено право на строеж по НА № **/*** г. съгласно чл.
130 от ЗДДС в жилищна сграда на УПИ *** и УПИ *** кв. ***, ***, ***, с данъчна
основа *** лв. и ДДС *** лв.
В хода на ревизионното
производство „СОФ СТРОЙ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД *** е представил Доклад за определяне
пазарна стойност на правото на строеж на жилищни апартаменти и гаражи, с
местонахождение УПИ ***, кв. ***, м.***, изготвен от независим оценител на
12.10.2019 г./л. 229 – л. 243, т. II/, видно от който стойността на правото на стоеж в лева е, както
следва: Стойност на правото на строеж ***% - *** лв.;
дял на Г. Ф. ***% - *** лв.; дял на С. Ф. ***% - *** лв.; дял на инвеститора ***%
- *** лв.
При така обсъдените
доказателства е установено по делото, че в полза на жалбоподателя е учредено
право на строеж за построяването на сграда като насрещна престация
за изграждането на определени обекти недвижима собственост в сградата, които
дружеството се задължава да предаде на учредителите на правото на строеж. Клаузите
на договора, материализиран в нотариалния акт, обосновават наличието на взаимно
свързани насрещни доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС - доставка по
прехвърляне правото на строеж срещу извършване доставка на строителна услуга по
изграждането на посочените в акта обекти. По силата на чл. 130, ал. 1 от ЗДДС,
когато е налице доставка, по която възнаграждението (изцяло или частично) е
определено в стоки или услуги, приема се, че са налице две насрещни доставки,
като всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава, и за
купувач на това, което получава. По аргумент от чл. 130, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС,
данъчното събитие за доставките възниква по общите правила на закона, като
доставката с по-ранна дата на възникване на данъчно събитие се смята за
авансово плащане (цялостно или частично) по втората доставка. Транслативното действие на договора за учредяване на право
на строеж е от датата на сключването му във формата на нотариален акт, поради
което и данъчното събитие за доставката на строителната услуга и за прехвърляне
на собствеността е настъпило на тази дата. Съобразно разпоредбата на чл. 130,
ал. 4 от ЗДДС, за целите на ал. 3 размерът на данъчната основа за полученото
авансово плащане е равен на размера на данъчната основа на доставката с по-ранна
дата.
Съгласно чл. 65 от Директива
2006/2012/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на
данъка върху добавената стойност, който е транспониран с разпоредбата на чл.
25, ал. 7 от ЗДДС, когато трябва да се извърши плащане по сметка преди стоките
или услугите да бъдат доставени, ДДС става изискуем при получаването на
плащането и върху получената сума. По силата на даденото разрешение в т. 35 от
решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 13.03.2014 г. по дело С-107/20013,
чл. 65 от Директива 2006/2012/ЕО представлява отклонение от правилото на чл. 63
от Директивата, че данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем когато
стоките или услугите са доставени, и като такова трябва да се тълкува стриктно
(Решение от 21 февруари 2006 г. по дело BUPA Hospitals
и Goldsborough Developments,
C-419/02, Recueil, стр. I-1685, т. 45). Така, за да
може да бъде ДДС изискуем при такива обстоятелства, е необходимо всички
релевантни елементи на данъчното събитие, т. е. на бъдещата доставка на стоки
или услуги, да са вече известни и следователно в частност стоките или услугите
да са точно определени в момента на авансовото плащане (Решение по дело BUPA Hospitals и Goldsborough Developments, т. 48) – т. 36 от решението на СЕС по дело С-107/20013.
По делото е безспорно, че в
случая „СОФ СТРОЙ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД е издало 2 бр. фактури на учредителите му на
право на строеж – физически лица. С оглед обстоятелството, че са налице две
доставки, фактурите отразяват авансово плащане срещу учреденото право на строеж.
При авансово плащане, съгласно чл. 25, ал. 7 от ЗДДС, ДДС става изискуем към
момента на плащането. Доставката на строителната услуга, с която касационният
жалбоподател се е задължил да извърши, е облагаема доставка и тя формира данъчната
основа за начисляване на ДДС. Съгласно чл. 130, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС
доставката, която е с по-ранна дата на възникване на данъчното събитие, се
смята за авансово плащане по втората доставка (в случая тази втора доставка е
облагаемата доставка за строителната услуга).
По делото не е спорно, че процесната доставка не е осъществена между свързани лица по
смисъл на чл. 80 от Директивата за ДДС, поради което и съобразно решение по
дело С-549/11 на СЕС, членове 73 и 80 от същата директива трябва да се тълкуват
в смисъл, че не допускат национална разпоредба, съгласно която, ако насрещната престация на доставка е определена изцяло в стоки или
услуги, данъчната основа на доставката е пазарната стойност на предоставените
стоки или услуги. В този смисъл, при наличието на бартерна сделка от вида на процесната, на датата на издаване на нотариалния акт
възниква данъчното събитие и основата за облагане с ДДС на възмездната доставка
на строителната услуга е насрещната престация като данъчната
основа на тази услуга не може да бъде пазарната стойност, а нейната
себестойност. С други думи данъчната основа на доставката на строителна услуга
е авансово получената насрещна престация - паричната
стойност на прехвърленото право на строеж, измерима със стойността на
разходите, които доставчикът на строителната услуга ще изразходва за
построяването на обектите, които ще се предоставят на учредителите във вида,
договорен в НА.
Предвид изложеното, съдът
счита, че в конкретния случай органът по приходите правилно е приел, че данъкът
за строителните услуги, с които дружеството ще плати за учреденото му право на
строеж, е действително изискуем към датата на учредяване на правото на строеж,
тъй като към този момент всички релевантни елементи на бъдещата доставка на
услугата са известни, но при определяне на данъчната основа и ДДС, неправилно взел
за основа пазарната стойност на правото на строеж, описана в Доклад за
определяне пазарна стойност на правото на строеж на жилищни апартаменти и
гаражи, с местонахождение УПИ ***, кв. ***, м.***, изготвен от независим
оценител на 12.10.2019 г. Видно от посочения доклад, всички анализи, хипотези,
подходи и методи, които са използвани при извършване на оценката са били
подчинени на изискването пазарната стойност/ПС/ да отговаря на стойността,
изразена в паричен еквивалент, срещу която едно имущество би сменило
собственика си в рамките на три до шест месеца чрез пряка сделка. При изготвянето
на доклада, оценителят по никакъв начин не издирвал доказателства и не е
посочил, каква е стойността на разходите, които доставчикът на строителната
услуга ще изразходва за построяването на обектите, които ще се предоставят на
учредителите.
Според настоящия състав,
горепосоченият доклад не би могъл да бъде релевантно доказателствено
средство за определяне на данъчната основа, върху която „СОФ СТРОЙ ИНВЕСТМЪНТ“
ООД е следвало да начисли ДДС по процесната бартерна
сделка. Отново следва да се отбележи,
че, за да се определи меродавният размер на дължимото от дружеството ДДС за
уговорената частична насрещна престация - услуга по
изграждане на обектите в новопостроената сграда, е необходимо да се установи
размерът на данъчната основа на строителните услуги, които жалбоподателят ще
предостави срещу предоставеното му право на строеж. Този паричен еквивалент на
насрещната престация за строителната услуга не е нито
данъчната, нито пазарната стойност на прехвърленото право на строеж, нито на
обектите в построената сграда, тъй като определянето им не зависи и няма връзка
със субекта, предоставящ услугата. Получената насрещна престация
за доставката на строителната услуга е измерима със стойността на разходите,
които доставчикът на строителната услуга ще изразходва за построяването на
обектите, които ще се предоставят на учредителите на правото на строеж, във
вида, в който те са договорени в нотариалния акт. С други думи, субективната
стойност на правото на строеж е фактическата себестойност на разходите за обектите,
които ще се изградят и предоставят от строителя на учредителите на правото на
строеж.
Вместо да съобрази
гореизложеното, органът по приходите е приел, че РЛ е следвало да начисли ДДС
във връзка с получените авансови вноски под формата на получено право на строеж
в общ размер на *** лв., вземайки предвид по-горе обсъдения доклад/стр. 5 от РА – л. 34 от т. I на делото/. Предвид това е счел, че по правилата на
чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, тъй като ДДС е включен в договорената цена, „СОФ СТРОЙ
ИНВЕСТМЪНТ“ ООД дължи общо ДДС в размер на *** лв., при което приспадайки
начисленият от дружеството ДДС по Фактура № **/*** г. в размер на *** лв. и ДДС
по Фактура № **/*** г. в размер на *** лв., е установил задължение за ДДС за
разликата от *** лв., дължим за м.10.2019 г.
Както вече бе посочено
по-горе, към момента на сключване на сделката в нотариална форма за прехвърляне
правото на строеж - Нотариален акт за учредяване на вещно право на строеж № **,
т. **, рег. № **, дело **/*** г. на нотариус И. Н. с рег. № ** на НК, в
конкретния случай е била налице хипотезата на чл. 130 от ЗДДС, по силата
на която „СОФ СТРОЙ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД е трябвало да издаде фактура за цялата
стойност на дължимата от него строителна услуга, което не е било направено.
Дължимият ДДС е следвало да се начисли на датата на издаването на нотариалния
акт – 02.05.2018 г., към който момент са били известни всички релевантни елементи
на бъдещата доставка на услуги, поради което и разглежданите услуги са точно
определени и стойността на това право може да получи парично изражение. Предвид
подробното съдържание на нотариалния акт, в който обектите, които дружеството
се е задължило да построи, са определени обстойно като брой, вид и застроена
площ, то и тяхната стойност може да бъде определена.
Във връзка с горното следва
да се отбележи, че „СОФ СТРОЙ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД е регистрирано по ЗДДС с Акт за
регистрация по ЗДДС № ***/*** г./л.
2 488, т. VII/.
По силата на чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът е длъжен да реши спора по същество, поради което е длъжен да обсъди
поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства. Анализът
на разпоредбите на чл. 160, ал. 3 и ал.
4 от ДОПК аргументира забрана за съда да върне преписката на компетентния орган
по приходите, когато пред него е оспорен ревизионен акт. Независимо от
основанията за незаконосъобразност на РА и различните им последици,
правораздавателната компетентност на съда не включва изпращане на преписката на
компетентния орган по приходите.
Във връзка с изложеното
дотук настоящият съдебен състав приема, че „СОФ СТРОЙ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД, с ЕИК ***
е следвало да начисли ДДС върху облагаемата доставка, която се е задължило да
извърши по договор за учредяване на право на строеж от 02.05.2018 г.,
материализиран в Нотариален акт за учредяване на вещно право на строеж № **, т.
**, рег. № **, дело **/*** г. на нотариус И. Н. с рег. № ** на НК. Данъчната
основа на облагаемата доставка се формира от данъчната основа на строителните
услуги, които жалбоподателят ще предостави срещу предоставеното му право на
строеж. Този паричен еквивалент на насрещната престация
за строителната услуга е измерима със стойността на разходите, които
доставчикът на строителната услуга ще изразходва за построяването на обектите,
които ще се предоставят на учредителите на правото на строеж, във вида, в който
те са договорени в нотариалния акт. В конкретния случай в процесния
нотариален акт не е отразено, в какъв вид ще бъдат предоставени самостоятелните
обекти на учредителите на правото на строеж. В т. 8 от същия/стр.7/ е посочено,
че предаването на обектите ще се осъществи при условията, сроковете и в степен
на изпълнение на довършителните работи съгласно сключения между страните
Предварителен договор за учредяване право на строеж и приложенията към него
срещу задължение за строителство от 10.04.2017 г. Независимо от указанията на
съда, този предварителен договор не е представен по делото, като същият не е
бил предоставен и на вещите лица, извършили назначената по искане на
жалбоподателя съдебно техническа-икономическа експертиза. Предвид това съдът
намира, че в случая между страните е била налице уговорка за предаване на
самостоятелните обекти в завършен вид съответстващ на категорията „подобрена“, на
база на която е изготвено заключението на вещите лица, отговарящо на вариант II от заключението по поставената
допълнителна задача. Съгласно
заключението извършената строителна услуга по изграждането на самостоятелните
обекти в полза на Г. Л. Ф. по вариант II, на база средна цена за бруто площ по еталони СЕК – при напълно
завършени обекти: Данъчната основа е в размер *** лв. ДДС е в размер *** лв.
Начислен ДДС *** лв. Неначисленият ДДС е в размер *** лв. Лихвата за периода от
15.11.2019 г. до 29.12.2020 г. е в размер *** лв. Лихвата за периода от
15.06.2018 г. до 29.12.2020 г. е в размер *** лв.;
Извършената строителна
услуга по изграждането на самостоятелните обекти в полза на С. Л. Ф. по вариант
II, на база средна
цена за бруто площ по еталони СЕК - напълно завършени: Данъчната основа е в
размер *** лв. ДДС е в размер *** лв. Начислен ДДС в размер *** лв.
Неначисленият ДДС е в размер *** лв. Лихвата за периода от 15.11.2019 г. до
29.12.2020 г. е в размер *** лв. Лихвата за периода от 15.06.2018 г. до
29.12.2020 г. е в размер *** лв.
Данъчната основа, дължим ДДС
и лихва за забава за полученото авансово плащане по смисъла на ЗДДС за извършена
строителна услуга по изграждане на самостоятелните обекти в полза С. Л. Ф. и Г.
Л. Ф. - общо за двамата учредители на правото на стоеж, е както следва: Вариант II - на база средна цена за бруто площ по еталони
СЕК - напълно завършени: Данъчната основа е в размер *** лв. ДДС е в размер ***
лв. Начислен ДДС *** лв. Неначисленият ДДС е в размер *** лв. Лихвата за
периода от 15.11.2019 г. до 29.12.2020 г. е в размер *** лв. Лихвата за периода
от 15.06.2018 г. до 29.12.2020 г. е в размер *** лв.
Според настоящия съдебен
състав заключението в този му вариант в най-близка степен дава отговор на
въпроса, каква е била стойността на разходите, които доставчикът на
строителната услуга е предвидима към 02.05.2018 г., като сума, която ще изразходва
за построяването на обектите, които ще се предоставят на учредителите на
правото на строеж, във вида, в който те са договорени. В тази връзка следва да
се отбележи, че към датата на изготвяне на първоначалното заключение на вещите
лица по експертизата в периода м.08 – м.10.2021 г. сградата не е била въведена
в експлоатация и в същата продължавали да се извършват строително-монтажни
работи/стр. 5 от заключението, л. 2161 от
делото/. На следващо място видно от констативната част по първоначалното
заключение/л. 2160 от делото/, представените
им при посещението в счетоводството на жалбоподателя протоколи не били в
изискуемия обем по Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи
по време на строителството. Сочат, че фактурите на доставчиците на услуги,
изпълнители на СМР, с малки изключения, не били окомплектовани с двустранно
подписани протоколи за приемане на действително изпълнени СМР, които следвало
да са неразделна част от протоколите. От приложените към административната
преписка счетоводни справки и допълнително получените такива при посещението в
счетоводството на „СОФ СТРОЙ ИНВЕСТМЪНТ“ се установявали извършени разходи за
изграждане на сградата, но при посещението им в счетоводството през м.август
2021 г. им било обяснено, че фактури продължават да се издават, които обаче не
били осчетоводени/изявление на в.л. Н. в
съдебно заседание на 14.10.2021 г. – л. 2169 от делото/.
С оглед изложеното съдът
намира, че нито един от останалите варианти по заключението на вещите лица,
респ. към 30.04.2020 г. и 31.07.2021 г. не да релевантен отговор на това, каква
би била фактическата себестойност на разходите за обектите, които ще се
изградят и предоставят от строителя на учредителите на правото на строеж, тъй
като заключението в тези му части е изградена единствено на натрупаните разходи
от страна на жалбоподателя към съответния период, които за всеки следващ период
непрекъснато нарастват и към датата на изготвяне на експертизата и съответно
приключване на устните състезания по делото, от страна на жалбоподателя не се
твърди и не се представят доказателства, че разходите по предоставянето на
строителната услуга са приключили.
Предвид горното, настоящия
състав счита, че стойността на
насрещната престация от страна на „СОФ СТРОЙ
ИНВЕСТМЪНТ“ ООД, респ. фактическата себестойност на строителната услуга като данъчната
основа на тази услуга следва да бъде определена съгласно вариант II от приетото в съдебно заседание на
18.11.2021 г. заключение на вещите лица по поставената допълнителна задача. По
изложените по-горе доводи, съдът изцяло възприема заключението на вещите лица
като обективно и компетентно изготвено, както и неоспорено от пълномощника на
жалбоподателя. Както вече бе посочено, заключението е изготвено на база данните
в „СТРОЙ СЕК”, което е специализирано издание – бюлетин на Строителна камара, в
който ежемесечно се публикували набор от справочници, които да се ползват от
строителни предприемачи, както и при обществени поръчки. В този бюлетин били публикувани
средни цени в строителството, на материалите, на видовете СМР и т.н. В това
издание били разработени количествено стойностни сметки, при различни видове
строителни обекти.
С оглед изложеното, съдът
намира, че данъчна основа в конкретния случай е размер *** лв., при което
дължимият за начисляване ДДС е в размер *** лв. При начислен от дружеството ДДС
за облагаемата доставка в размер на *** лв., неначисленият ДДС е в размер ***
лв.
Независимо от това, предвид
разпоредбата на чл. 160, ал. 5 от ДОПК, която норма въвежда забрана за съда да
изменя ревизионния акт във вреда на жалбоподателя, тъй като с оспорената част
на процесния РА по отношение на „СОФ СТРОЙ
ИНВЕСТМЪНТ“ ООД е установено задължение за ДДС в размер на *** лв. и лихва в
размер на *** лв., то оспорването следва да бъде отхвърлено. С други думи,
органът по приходите е определи размер на задължението за ДДС, който е по-малък
от дължимият от жалбоподателя по процесната бартерна
сделка.
Във връзка с горното следва
да се отбележи, че по всички останали варианти, обективирани
в заключенията на вещите лица, с изключения на посочените размери в частта към
30.04.2020 г., данъчната основа и неначисленият от дружеството ДДС са в
по-големи размери от установените такива в оспорения Ревизионен акт/РА/ №
Р-16000920003221-091-001/29.12.2020 г. Що се отнася до посочените данъчна
основа и ДДС, определени от вещите лица на база себестойност към 30.04.2020 г.,
то според съда тези размери не отразяват стойността на строителната услуга по
договора за суперфиция, тъй като са основани на
извършените от дружеството разходи по сградата, осчетоводени към посочената
дата, на която дата услугата по строителството и предоставянето на
самостоятелните обекти, които ще се предоставят на учредителите на правото на
строеж, не е окончателно извършена, респ. строителството и предаването на
обектите не е приключило. Аргумент в този смисъл са съществуващите по делото
данни за продължаване на осъществяването на строителната услуга и след 30.04.2020
г., която не е приключила и към датата на провеждане на устните състезания и
разходите за осъществяването й продължават.
С
оглед изложеното, съдът намира, че следва да бъде постановено решение, с което
да бъде отхвърлена жалбата на „СОФ СТРОЙ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, против Ревизионен
акт/РА/ № Р-16000920003221-091-001/29.12.2020 г., в частта му, с която на
дружеството е определено задължение за ДДС за м.10.2019 г. в размер на *** лв.
ведно с лихви за просрочие в размер на *** лв.
При този изход на делото в полза на
жалбоподателя не се дължат разноски, като на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК в
полза на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение, изчислено съгласно чл. 8, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно в размер на 2 591.74
лв.
Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „СОФ СТРОЙ
ИНВЕСТМЪНТ“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, против Ревизионен акт/РА/ №
Р-16000920003221-091-001/29.12.2020 г., издаден
от С. П. П. - *** при ТД на НАП гр.Пловдив – орган, възложил ревизията и В. Г.
Г., на длъжност *** при ТД на НАП гр.Пловдив – ръководител на ревизията, в
частта му, с която на „СОФ СТРОЙ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД, с ЕИК *** е установено задължение
за ДДС за м.10.2019 г. в размер на 61 685.92 лв., ведно с лихви за просрочие в размер на 7 038.83 лв.
ОСЪЖДА „СОФ СТРОЙ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, да заплати на Национална агенция за
приходите гр.София, ***, ***, разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 2 591.74
лв.
Препис от решението
да се връчи на страните.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в
14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Председател: