РЕШЕНИЕ
№ 917
гр. Пловдив, 19.05.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV
състав, в публично съдебно заседание на двадесети април, две хиляди
двадесет и втората година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Ваня Петкова и с участието на прокурора
Даниела Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Методиева касационно
административно - наказателно дело № 611 по описа на съда за 2022 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният
жалбоподател Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, допуснат до
участие в производството като лице с право на жалба по чл.210, ал.2 от АПК,
обжалва Решение № 87 от 15.11.2021 г., постановено по АНД № 458/2021 г. по
описа на Районен съд Асеновград. С обжалваното решение е било отменено Наказателно постановление № МН-ЮЦБ-21-052/06.04.2021
г. на Началник на Регионален отдел „Южна Централна България“ на Главна дирекция
„Метрологичен надзор“ към ДАМТН, с което на „АС Лъки Ойл“ ЕООД са били наложени
три имуществени санкции от по 200 лева на основание чл.85, ал.2, вр. с ал.1 от
ЗИ за три отделни нарушения съответно по чл.44, т.4, вр.с чл.39, ал.1 и чл.43,
ал.1 от ЗИ, във вр. с чл.432а от НСИКПМК, във връзка с чл.3, ал.3 от Наредба №
Н-18; по чл.44, т.4, вр. с чл.43, ал.1 от ЗИ и по чл.44, т.4, вр. с чл.43, ал.1
от ЗИ.
С касационната жалба се излагат съображения за
неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното съдебно
решение. Моли се за отмяна на същото и потвърждаване на наказателното
постановление, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно
заседание касационният жалбоподател не е изпратил представител.
Ответникът
по жалбата “АС Лъки Ойл“ ЕООД е депозирал писмен отговор по касационната жалба
с искане за отхвърлянето ѝ като неоснователна и оставяне в сила на
решението на РС Асеновград. В съдебно заседание, редовно призован, ответникът
се представлява от управителя, който моли за отхвърляне на жалбата.
Окръжна прокуратура - Пловдив, чрез прокурор
Стоянова изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да се
остави без уважение.
Касационният
съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните
основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок по чл.211, ал.3 от АПК и от лице,
което макар да не е участвало в производството по делото пред първата инстанция,
е такова, за което решението има сила и се явява неблагоприятно като резултат. Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Съдът,
постановил обжалваното съдебно решение, като е изложил възприетата от него
фактическа обстановка, е приел, че ответното дружество е извършило нарушенията,
за които е било издадено наказателното постановление, доколкото е използвало
нивомерна измервателна система, което средство за измерване е било без знак от
първоначална и без знак от последваща проверка на средство за измерване, както
и е ползвало бензиномерна колонка и колонка за втечнен въглеводороден газ без
съответните знаци от последваща проверка на средство за измерване. Същевременно
съдът е изложил съображения относно определяне на случаите на всяко от трите
отделни нарушения като такива, извършени при крайна необходимост по смисъла на
чл.13 от НК, вр. с чл.11 от ЗАНН. В тази насока съдът е посочил за установено,
че непосредствено след закупуване на проверения обект - бензиностанция,
неговият управител бил подал незабавно по електронен път заявление за
извършване на метрологичен контрол на всяко от средствата за измерване, предмет
на наказателното постановление, както и допълнителна информация и получил
входящ номер от 10.09.2019 г., като от 10.09.2019 г. до 13.01.2021 г. държавата
бездействала и не извършила такава проверка. В тази насока съдът приел, че понеже
дружеството е следвало да работи, за да оцелява и плаща данъци, то следователно
е действало при условията на крайна необходимост, а това е обстоятелство,
изключващо обществената опасност на нарушението. Съдът е посочил, че защитените
имуществени интереси са по-големи от нарушените държавни такива, като самото
избягване на загуби от нефункциониращ обект не съставлявало престъпление.
Настоящата
съдебна инстанция, на първо място намира, че в конкретния случай са налице
основания за обезсилване на така постановеното първоинстанционно съдебно
решение по реда на чл.221, ал.3 от АПК. Това е така, доколкото първоинстанционният съд при
разглеждане на делото е призовал като въззиваема страна учреждение, каквото не
съществува, като изобщо не фигурира в наказателното постановление, нито пък е
такова, предвидено в Устройствения правилник на ДАМТН. Видно е, че съобщения по
делото са били изпращани на „РД Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор“, каквато териториална структура не съществува в устройството на ДАМТН. В
посочения Устройствен правилник е предвидено, че ДАМТН няма регионални
дирекции, а има шест главни дирекции и една дирекция, като териториалните звена
на главните дирекции са техните регионални отдели и сектори. При това положение
в рамките на първоинстанционното съдебно производство е участвала ненадлежно
конституирана страна, което е довело до нарушение на процесуалните права на
надлежната страна, защото тя не е имала възможност да участва в производството. Допуснатото
нарушение на процесуалните правила е особено съществено, тъй като процесуалната
легитимация на страните в производството е процесуална предпоставка от
категорията на абсолютните. Правилното конституиране на страните е служебно
задължение на съда и след като в производството е участвала ненадлежна /несъществуваща/ страна, постановеното решение е недопустимо, което
налага обезсилването му и връщането на делото за ново разглеждане, при което като въззиваема страна за
участие в производството ще следва да бъде призована Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор.
Независимо от посоченото, съдът намира за
нужно да обсъди и касационните доводи за неправилност на съдебното решение. Настоящата съдебна инстанция намира, че така направените
изводи на първоинстанционния съд относно установени по делото фактически
положения и наличието на института на чл.13 от НК са необосновани и неправилни.
На първо място, постановеното съдебно решение е основано върху изводи за
установени факти относно конкретно предхождащо проверката поведение на
санкционираното юридическо лице, за които обаче съдът не е извършил приобщаване
и оценка на доказателства. В тази насока действително във въззивната жалба е
посочено, че като доказателства се представят заверено копие на нотариален акт,
както и заверени копия на заявления за проверка на нивомер и на два броя
бензиноколонки. В материалите по делото обаче подобни доказателства изобщо
липсват и не са били и изискани от съда за представяне, а видно от протоколите
от съдебните заседания такива не са били и изрично приемани от съда. Районният
съд правилно по свой почин е извършил проверка в БИМ и е установил, че там са
били подадени от санкционираното дружество заявления с посочени входящи номера за
нивомерна система и за колонки. Същевременно обаче, съдът безкритично е приел,
че тези именно заявления касаят точно средствата за измерване, монтирани в
обекта на контрол, описани по наказателното постановление, без да е възможно
това да бъде установено категорично от писмото на БИМ ГД „Мерки и измервателни
уреди“ РО – Пловдив, защото в него не се съдържа информация, чрез която да се идентифицират
конкретните средства за измерване, нито
да се разбере къде те са били монтирани или ползвани. Не става ясно и на базата
на какви доказателства съдът, постановил обжалваното решение, е приел за
установено, че бензиностанцията е била закупена от дружеството през август 2019
г., както и кога е била пусната в експлоатация и че заявления за първоначална
проверка на нивомерна система и за последваща проверка на колонки са били
подадени електронно от дружеството на посочената от съда дата 09.09.2019 г.,
както и че това било станало преди пускане на обекта в експлоатация, за което
липсват каквито и да било доказателства. В тази насока и посочените като
установени фактически обстоятелства в съдебното решение се явяват изцяло лишени
от доказателствена основа. Иначе, без съмнение, подобни обстоятелства, свързани
с поведението на дружеството, са от значение с оглед оценка на тежестта на
всяко от нарушенията и преценката за наличието или липсата например на
маловажен случай на административно нарушение, или съответно правилното
определяне размера на имуществената санкция. Липсата на доказателства за
възприетите като установени от съда обстоятелства прави решението му изцяло
необосновано. Това се отнася и до изводите за наличие на крайна необходимост по
смисъла на чл.13 от НК, които впрочем са основани на същите необосновани
фактически установявания. Вярно е, че нормата на чл.8 от ЗАНН изрично сочи, че
не са административни нарушения деянията, извършени при крайна необходимост,
като на основание чл.11 от ЗАНН по отношение на този институт на наказателното
право приложима е нормата на чл.13 от НК. За да е налице крайна необходимост
обаче, е нужно да са изпълнени кумулативните предпоставки на посочената
разпоредба на чл.13, ал.1 от НК, а именно деянието да е извършено, за да се спасят държавни или обществени интереси, както и свои
или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът,
освен това, не е могъл да избегне по друг начин и при положение, че причинените
от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените. В конкретния случай тези
предпоставки категорично не са били налице. На първо място, не е обоснован
изобщо изводът за наличието на непосредствена опасност за имотните блага на
санкционираното дружество, което впрочем, не е следвало да започва изобщо да
използва средства за измерване, ако същите не са носели съответните знаци за
първоначална или последваща проверка по смисъла на ЗИ. В тази насока забавянето
на държавен орган да осъществи задълженията си, когато е бил сезиран за това,
не препятства съответния субект да търси изпълнение на посочените задължения по
предвидения за това ред, вместо да оправдава собственото си противоправно
поведение с наличното забавяне. Това така, доколкото изпълнението на
задължението по чл.44, т.3 от ЗИ, не отменя
задължението по чл.44, т.4 от ЗИ.
Освен това, за
да се обоснове твърденията си, че е действал при крайна необходимост по смисъла
на чл.13 от НК, ответникът по
касация и жалбоподател в първоинстанционното производство следва да ангажира
достатъчно убедителни и категорични доказателства за наличието на
непосредствена опасност, която не може да бъде избегната по друг начин, което
не е било сторено. В случая, ако се докаже закупуването на обекта към датата на
която се твърди да е станало това, то очевидно е, че т.нар. от районния съд
инвеститор сам е направил избор да закупи обект, който не е бил годен да
функционира по предназначение поради липса на необходимите знаци от
метрологична проверка върху средствата за измерване. От мотивите към съдебното
решение на РС Асеновград изобщо не може да стане ясно и как съдът е преценил и
въз основа на какви данни или доказателства е извършил сравнението по отношение
на вредите за защитените интереси, за да приеме, че причинените от деянието вреди
са по-малки от предотвратените, което е задължителна предпоставка за приложение
института на крайната необходимост. Кои точно и какви вреди са взети предвид
при тази преценка също не става ясно, като и в тази част съдебното решение е
необосновано, а следва да се има предвид, че чл.13, ал.1 от НК говори за
действителни вреди, а не за пропуснати ползи. Настоящият съдебен състав намира
в тази насока, че случаят изобщо не може да бъде подведен под хипотезата на
чл.13, ал.1 от НК, като съдът, след като е приел, че е налице осъществяване на
нарушение по всеки от трите пункта на наказателното постановление, е следвало
да съсредоточи усилията си именно към събиране на конкретни доказателства във
връзка с наведените във въззивната жалба обстоятелства относно поведението на
дружеството, които действително имат отношение към преценката за исканото
приложение на чл.28 от ЗАНН, респективно преценката за това доколко така
определените като размери имуществени санкции съответстват на вида и тежестта
на нарушенията с оглед обстоятелствата около извършването им и дали в тази
връзка се налага изменение на наказателното постановление. Предвид посоченото и
съдът намира, че при новото разглеждане на делото районният съд би следвало да
приобщи относимите към преценката му доказателства, включително чрез
задължаване на санкционираното дружество да представи описаните във въззивната
му жалба доказателства и да извърши сравнение между тях и тези, които вече са
били събрани по делото. Съдът ще следва да се произнесе и по въпроса за
разноските пред касационния съд с решението си по реда на чл.226, ал.3 от АПК.
Поради изложените по-горе съображения и на основание чл.221, ал.3 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 87 от 15.11.2021 г., постановено по АНД № 458/2021
г. по описа на Районен съд Асеновград.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия
съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: