№ 140
гр. [НАСЕЛЕНО МЯСТО], 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20221110138401 по описа за 2022 година
Предмет на делото са предявените от [ЮЛ] срещу [ЮЛ], обективно
кумулативно съединени осъдителни искови претенции с правно основание чл.
410, ал. 1, т.2 КЗ вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца следните суми: 2 000 лева, представляваща част от
изплатено застрахователно обезщетение в общ размер на 4 832,42 лева по
застраховка [ЮЛ], преписка № [НОМЕР], с обичайните разноски за неговото
определяне, ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на
исковата молба – 12.07.2022 г. до окончателно изплащане на вземането и
сумата от 90,56 лева, представляваща мораторна лихва върху предявената
главница и част от цялото вземане за мораторна лихва /в общ размер на
218,82 лева/ за периода от 31.01.2022 г. (датата на изтичане на 30-дневния
срок от получаване на регресна покана за доброволно погасяване на
задължението) до 12.07.2022 г. В исковата молба се твърди, че на 22.06.2021 г.
в [АДРЕС] на улицата до блок № [НОМЕР] е настъпило ПТП, при което л.а.
[МАРКА], с рег. № [НОМЕР], собственост на [ЮЛ], управляван от Б. В. С-Й,
попаднал в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно за
движение, в резултат на което на лекия автомобил, застрахован при ищеца по
застраховка [ЮЛ], били нанесени щети. Сочи се, че за настъпилото ПТП е
съставен протокол за ПТП № [НОМЕР] от 22.06.2021 г. от длъжностно лице в
отдел [ЮЛ], в който били отразени констатациите на компетентния орган
1
относно настъпилото ПТП – виновно поведение на [ЮЛ], изразяващо се в
бездействие. С оглед описаното, се излага, че при ищцовото дружество е
предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение и
образувана ликвидационна преписка № [НОМЕР]. Сочи се също, че са
извършени огледи и заключения с опис на щетите. Поддържа, че автомобилът
е възстановен в автосервиз [ЮЛ], като за ремонтно-възстановителните работи
били представени фактури с № [НОМЕР]/18.08.2021 г., №
[НОМЕР]/18.08.2021 г. на обща стойност 4 817,42 лева, която сума ищецът
твърди, че е изплатил на сервиза с преводно нареждане от 20.08.2021 г.
Излага, че от страна на ищцовото дружество са извършени и ликвидационни
разноски в размер на 15,00 лева. Развива съображения, че с изплащане на
застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования срещу
[ЮЛ]. Подробно аргументира, че управлението и поддържането на процесния
път е възложено на [ЮЛ] и че лицата на които е била възложена работата, са
проявили бездействие, като не са изпълнили задълженията си за ремонт и
поддържане на общинския път в изправно състояние, сигнализиране на
препятствия по него и отстраняването им в най-кратък срок. Сочи също и че
отговорността на [ЮЛ] е обективна. Излага, че до ответника е изпратена
регресна покана с изх. № [НОМЕР] от 23.12.2021 г., но същият отказал да
погаси задължението си. При тези твърдения моли съда да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение към дата на
ПТП, като сочи, че застраховката [ЮЛ] е със срок на действие от 08.03.2021 г.
до 07.03.2022 г., както и че видно от приложената полица, плащането на
застрахователната сума е разсрочено на четири вноски, дължими на
08.03.2021 г., 07.06.2021 г., 07.09.2021 г., 07.12.2021 г., както и че покритието
влиза в сила след заплащане на цялата застрахователна премия или на първата
й вноска. В тази връзка ответникът сочи, че не е представено доказателство за
заплащане на първоначалната вноска. Ответникът сочи също и че не се
установява по несъмнен начин, че е настъпило ПТП и че причина за него е
несигнализирана и необозначена дупка на пътното платно. Развива подробни
съображения в насока, че протоколът за ПТП няма обвързваща материална
доказателствена сила. Оспорва механизма на ПТП. Оспорва размера на
2
застрахователното обезщетение и счита, че същото е в завишен размер, както
и че не отговаря на настъпилите вреди. Във връзка с последното развива
съображения и че не са били налице предпоставките за отремонтиране на
автомобила в доверен сервиз. Релевира възражение за съпричиняване и сочи,
че водачът на лекия автомобил е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат с поведението си, т.к. се е движел със скорост несъобразена с
пътните условия. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
В открито съдебно заседание ищецът е увеличили размера на иска за
главница до сумата от 4832,42 лв. и за законна лихва до сумата от 218,82 лв.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
За основателността на иска по чл. 410 КЗ следва да се установи
кумулативното наличиче на следните юридически факти: наличието на
валидно сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и
собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие
на който и вследствие бездействие на служителите на ответната община,
натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги
отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, е
настъпило застрахователното събитие, като в изпълнение на договорното си
задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди.
Съдът е отделил с доклада по чл. 140 ГПК катп безспорни и ненуждаещи
се от доказване обстоятелствата, че е налице валидно застрахователно
правоотношение по застраховка [ЮЛ] на МПС, за което е заплатена
дължимата застрахователна премия, както и че ищцовото дружество е
заплатило застрахователно обезщетение в размер на 4 817,42 лева по сметка
на сервиза, извършил ремонта на автомобила – [ЮЛ] с преводно нареждане
от 20.08.2021 г.
Спорно по делото е настъпило ли е проценото ПТП и какъв е неговият
механизъм.
Съдът намира за установено, че на на 22.06.2021 г. в [АДРЕС] на
улицата до блок № [НОМЕР] е настъпило ПТП, при което л.а. [МАРКА], с
3
рег. № [НОМЕР], собственост на [ЮЛ], управляван от Б. В. С-Й, попаднал в
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно за движение, в
резултат на което на лекия автомобил, застрахован при ищеца по застраховка
[ЮЛ], били нанесени щети. За да направи този извод, съдът взема предвид
отбелязванията върху съставения протокол за ПТП № [НОМЕР] от 22.06.2021
г. от длъжностно лице в отдел [ЮЛ], в който са отразени констатациите на
компетентния орган относно настъпилото ПТП. От свидетелските показания
на разпитания в хода на съдебното производство свидетел М. К., които съдът
кредитира като логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и
кореспондиращи с останалите доказателства, се установи, че същият в
качестовото си на длъжностно лице е съставил и подписал процесния
протокол.
От приетото по делото заключение по съдебно-автотехническа
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се
установява, че щетите, описани от застрахователя и отразените в протокола за
ПТП видими увреждания се намират в причинно-следствена връзка с
настъпилото на 22.06.2021 г. в гр. [НАСЕЛЕНО МЯСТО] произшествие.
Вещото лице дава заключение, че всички описани операции в приложените по
делото фактури са били необходими за отстраняване на процесните
увреждания и стойността, необходима за възстановяване на процесното МПС,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 4877,66 лв.
С плащането на застрахователното обезщетение, съгласно КЗ
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата. Страните не спорят, че ищцовото дружество е заплатило
застрахователно обезщетение в размер на 4 817,42 лева по сметка на сервиза,
извършил ремонта на автомобила – [ЮЛ] с преводно нареждане от 20.08.2021
г. Фактът на настъпване на застрахователното събитие, покрито от
имуществената застраховка, е източник на вземане в полза на увреденото
лице срещу делинквента съгласно чл. 45 ЗЗД или срещу неговия
застраховател. Когато вредата е причинена от действия или бездействия при
или по повод на възложена работа, регресното право на застрахователя може
да бъде упражнено и срещу възложителя на работата (т.15 от ППВС № 7/77
г.).
В случая [ЮЛ] е надлежен ответник именно във връзка с обективната
4
гаранционно – обезпечителна отговорност по чл. 49 от ЗЗД, в качеството й на
възложител на работата по отношение на свои служители, които с виновното
си бездействие са пропуснали обезопасяването на уличната мрежа. В този
смисъл са и дадените разяснения с т.3 на Тълкувателно постановление №
2/2014 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора Колегия на ВАС.
Тъй като в случая виновното поведение се изразява в бездействие,
неговата противоправност се определя от наличието в законодателството на
позитивно-правна норма, задължаваща делинквентът да действа по определен
начин. Като е пропуснал да упражни определено поведение, той е станал
причина за имуществени вреди по МПС, което се е движило по
необезопасената пътна мрежа.
С влизане на ЗМСМА в сила, съгласно § 7 от ПЗР на ЗМСМА, в
собственост на общините преминават и държавни имоти, сред които
общинските пътища, улиците, булеварди., площадите, обществените
паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване (§ 7, т.4 в
редакцията от ДВ, бр.26/2000 г.) По силата на чл. 19, ал.1, т.2 и ал.2, т.3 от
Закона за пътищата във вр. с §1, т.14 от ДР на ЗП, [ЮЛ] следва да поддържа
пътищата с оглед осигуряване на необходимите условия за непрекъснато,
безопасно и удобно движение през цялата година. В случая, ответникът е бил
длъжен да осъществява такава поддръжка на уличното платно, която да
позволява нормален достъп, проходимост и придвижване на превозни
средства. Това задължение произтича и от разпоредбата на §1, т.1 от Наредба
№ 1/17.01.2001 г. за организиране движението по пътищата.
Общината изпълнява възложените й със закон задължения посредством
възлагане на определена работа на физически лица, нейни служители. Тяхна е
отговорността при пропуск да вземат необходимите мерки, в изпълнение на
своите служебни задължения, да осигурят безопасното и удобно придвижване
по улиците и пътищата, общинска собственост.
Съгласно законовата уредба „препятствие на пътя” е нарушаване
целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други
подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. В
настоящия случай установения предмет на пътното платно представлява
препятствие по смисъла на закона, която е създавала опасност за движението.
При така установената правна уредба, се налага изводът, че за
5
поддържането и ремонта на пътя е отговорен собственикът му, а именно
[ЮЛ], която е проявила бездействие, изразило се в бездействие на
служителите й, натоварени да отстраняват повреди, и не са сигнализирали
препятствието и организирали движението по начин, осигуряващ
безопасността му.
Съдът не възприема възраженията на ответника, че вредите се явяват в
резултат на неправилно поведение на водача. Свидетелят посочва, че се е
движил с ниска скорост, доколкото е знаел за дупката, но не е бил наясно, че
от същата е стърчала настилка, която е увредила автомобила. В хода на
производството ответникът не твърди и не представя доказателства да е
сигнализирал препятствието.
С оглед изложеното, съдът намира, че водачът на автомобила, при липса
на указания за неравността, не е бил длъжен да избегне препятствието.
Следователно, от негова страна не е налице нарушение на правилата за
движение и възражението за съпричиняване е неоснователно.
С оглед установеното, съдът намира, че причина за произшествието се
явява единствено предметът на пътното платно. Следователно, установените
по делото вреди са в пряка причинна връзка с бездействието на служителите
на [ЮЛ], поради което след изплащане на дължимото застрахователно
обезщетение от ищеца, за него възниква и регресно вземане срещу ответника.
Съдът намира, че [ЮЛ] дължи действителния размер на вредите, а не
стойността на частите от алтернативни доставчици, в какъвто смисъл е
възражението на ответника. Ето защо, искът се явява доказан по основание и
размер и като такъв следва да бъде уважен изцяло.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД
Регресното вземане по чл. 410 КЗ възниква като безсрочно. За да бъде
поставен длъжникът по него в забава, е необходимо да е бил поканен от
ищеца да плати. От представената по делото регресна покана (л.49-50) и
обратна разписка (л. 51) се установява, че ответникът е получил покана за
доброволно изпълнение на 29.12.2021 г., поради което искът за забава е
основателен за периода, за който е предявен от 31.01.2022 г. до 12.07.2022 г. и
за претендирания размера, определен от съда с лихвен калкулатор. Поради
изложеното искът за мораторна лихва следва да бъде уважен изцяло.
6
По разноските:
При този изход на правния спор ищецът има право на разноски в общ
размер на 693,30 лв., от които 243,30 лв. заплатена държавна такса, 250 лв.
заплатен депозит за САТЕ, 100 лв. депозит за двама свидетели и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА [ЮЛ] на основание чл. 410 КЗ и чл. 86 ЗЗД за заплати на
[ЮЛ], ЕИК [НОМЕР] сумата в размер на 4832,42 лв., представляваща
регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по застраховка
[ЮЛ], преписка № [НОМЕР], с обичайните разноски за неговото определяне
за увреждание по л.а. [МАРКА], с рег. № [НОМЕР], собственост на [ЮЛ],
настъпили на 22.06.2021 г. в [АДРЕС] на улицата до блок № [НОМЕР] в
следствие на ПТП, при което МПС е попаднало в необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно за движение, ведно със законната
лихва, считано от дата на подаване на исковата молба – 12.07.2022 г. до
окончателно изплащане на вземането, както и сумата в размер на 218,82 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода от31.01.2022 г. до
12.07.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК [ЮЛ] на основание чл. 410
КЗ и чл. 86 ЗЗД за заплати на [ЮЛ], ЕИК [НОМЕР] сумата в размер на 693,30
лв., представляваща разноски за съдебното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7