Определение по дело №204/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 172 / 07.12.2010 година, постановено по гражданско дело № 1368/2010 година по описа на Районен съд – Кърджали е отхвърлен предявеният от “В.” О. гр. К., ул. “ Г. С. Б. № *, стая *., ЕИК * срещу “У. – Б. О. гр. К., П. район Л., с ЕИК * иск за сумата от 7 800 лева, представляваща неплатена цена на доставено дизелово гориво по договор от 12.10.2009 г. за доставка на дизелово гориво, поради извършено плащане на сумата в хода на съдебното производство. С решението “У. – Б. О. – К. е осъдено да заплати на ищеца “В.” О. - К. следните суми: 1. сумата в размер на 1 482. 63 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за неизпълнение в срок и за периода от 14.11.2009 г. до 11.08.20010 г. на задължения за заплащане цената на доставено дизелово гориво по договор от 12.10.2009 г. за доставка на дизелово гориво; 2. законна лихва като обезщетение за периода от 12.08.2010 г. до 15.09.2010 г. включително, върху сумата от 7 800 лева; 3. сумата 1 926.38 лева, представляваща разноски по делото.

ВъззÞвното производство е образувано по постъпила въззивна жалба от „У. – Б. О. гр. К., представлявано от Ж. С. Х. Жалбодателят считал постановеното решение за неправилно, несъобразено с разпоредбите на материалния закон и некореспондиращо с установената по делото фактическа обстановка. Твърди се, че представеният и приет от първата инстанция договор за доставка на гориво, не бил правният източник, с който следвало да се съобрази предмета на спора. Твърди се, че Районен съд – Кърджали неправилно разпределил доказателствената тежест между страните, като вменил на “У. – Б. О. гр. К. да докаже отрицателен факт. Сочи се, че наличието на фактури за дадена доставка, не означавало непременно, че такава е извършена. Твърди се, че по делото нямало събрани доказателства нито по отношение предаване на стоката, нито други документи, които да определят стоката по количество, качество, обем и други технически характеристики. Първоинстанционният съд неправилно се позовал на чл. 68 б. “ а” от ЗЗД, като приел погрешно, че задължението е носимо, докато правило на българското право било, че всяко парично задължение е търсимо и този аргумент произтичал от чл. 69 от ЗЗД. Присъдените разноски били несъизмерими с уважената част от иска, още повече, че в процеса било доказано плащането на претендираната от ищеца главница, поради което в случая била налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, която възлагала направените разноски по делото върху ищеца. По изложените съображения жалбодателят моли решението да бъде отменено, а предявените искове – отхвърлени като недоказани. В съдебно заседание въззивникът не изпраща представител и не взема становище по въззивната жалба.

С постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия “В.” О. – К., чрез представител по пълномощие, същата се оспорва като неоснователна. Моли се съда обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно, както и да бъдат присъдени направените във въззивната инстанция разноски. В съдебно заседание пълномощникът на въззиваемия поддържа това становище.

Въззивният съд, за да се произнесе, взе предвид:

Първоинстанционното съдебно производство е образувано по предявени от “В.” О. - К. обективно съединени искове с правно основание чл. 327, ал. 1 във вр. с чл. 318 и сл. от ТЗ, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 294, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. първо от ЗЗД – за присъждане неизплатената част от стойността на извършени доставки на дизелово гориво в размер на 7800 лв. по договор от 12.10.2009 г. за доставка на дизелово гориво за времето от 14.10.2009 година до 31.12.2009 година по десет броя фактури; за присъждане на обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва, считано от изтичане на срока за плащане на всяка доставка до завеждане на иска; както и за присъждане на законна лихва върху главницата от завеждане на иска да окончателното й изплащане- 15.09.2009 година .

Видно от договор за доставка на дизелово гориво от 12.10.2009 г., ищецът “В.” О. – К. като доставчик доставил на ответника-въззивник ”У. - Б. О. гр. К. като купувач дизелово гориво с включен транспорт на обща стойност 87 995. 64 лева, за което били съставени 10 броя данъчни фактури с дати: 14.10.2009 г., 22.10.2009 г., 28.10.2009 г., 05.11.2009 г., 11.11.2009 г., 20.11.2009 г., 23.11.2009 г., 04.11.2009 г., 16.12.2009 г. и 23.12.2009 г. Въззивникът заплатил частично сумите по посочените фактури, като останалата дължима сума била в размер на 77 795. 64 лева. На 31.12.2009 г. със споразумителен протокол между страните било прихванато задължение на „В.” О. – К. към жалбоподателя за сумата от 2 400 лева с ДДС, произтичащо от фактура № 2970/29.12.2006 г. Към момента на предявяване на иска пред първоинстанционния съд, въззивникът “У. – Б. О. – К. дължал на доставчика сумата от 7 800 лева с ДДС, от която 4 401.36 лева по фактура № */16.12.2009 г. за 3000 л гориво на стойност 5 457. 60 лева, както и сумата от 3 398. 64 лева по фактура № * / 04.12.2009 г. на обща стойност 13 729. 44 лева за доставено 7 638 л дизелово гориво.

На 15.09.2010г., след образуване на съдебното производство, въззивникът изплатил напълно на ответника остатъка от дължимата главница по посочените по-горе два броя фактури в размер на 7800 лв., поради което искът за присъждане на тази сума с правно основание чл. 327, ал. 1 във вр. с чл. 318 и сл. от ТЗ, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД в тази му част е отхвърлен.

Горните фактÞ се установяват от събраните в първоинстанционното съдебно производство писмени доказателства: фактура № * от 14.12.2009 г., фактура № * от 22.10.2009 г., фактура № * от 28.10.2009 г., фактура № * от 05.11.2009 г., фактура № * от 11.11.2009 г., фактура № * / 20.11.2009 г., фактура № * / 23.11.2009 г., фактура № * / 04.12.2009 г., фактура № * № 16.12.2009 г. и фактура № * от 23.12.2009 г.; договор за доставка на дизелово гориво от 12.10.2009 г.; споразумителен протокол от 31.12.2009 г.; преводно нареждане на името на “ В.” О. – Кърджали от 15.09.2010 г. По делото е прието заключение на съдебно – счетоводна експертиза, неоспорено от страните, от което се установява, че процесните фактури са осчетоводени и от двете страни, били са вписани в дневника за покупки на въззивника, като въз основа на тях ползвал предвидения в закон данъчен кредит.

С оглед на изложеното, доводът във въззивната жалба за неправилно разпределение на доказателствената тежест от първоинстационния съд, настоящата инстанция намира за неоснователен. Правилно на ищеца е възложена тежестта да докаже сключването на договор за доставка, извършените доставки, стойността им, както и размера на претендираното обезщетение за забавено изпълнение. Единствено твърдението на ответника по иска, че не дължи не е достатъчно, за да обърне доказателствената тежест- напротив същата е правилно разпределена между страните с оглед установяване на онези факти, от които извличат изгодни за себе си правни последици. В тази връзка, ищецът е провел пълно доказване на твърдяните в исковата молба обстоятелства, както с представените писмени доказателства – договор за доставка, фактури и споразумителен протокол, така и чрез заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Налице е освен това плащане от страна на ответника - частично преди и пълно такова на главницата след завеждане на иска, което не представлява нищо друго освен признание, че я дължи.

Не се възприема довода във въззивната жалба, че задължението, предмет на процесния договор било търсимо. Паричните задължения, съгласно чл. 68, б. “а” от ЗЗД са носими, а не търсими, а в случая и срочни. Процесният договор за доставка има достатъчно ясна разпоредба относно срока и начина на плащане- чл. 12 от същия, съгласно който заплащането на доставеното дизелово гориво се извършва по банков път по посочена от доставчика банкова сметка в срок до 30 дни от датата на доставката, т.е. не е необходима покана, за да бъде платена доставката и след изтичане на този срок длъжникът изпада в забава.

В тази връзка не се възприема доводът във въззивната жалба, че поради извършено плащане на главницата, не се дължи обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва. Това е така, тъй като съгласно чл. 294, ал. 1 от ТЗ лихва между търговци се дължи, освен ако е уговорено нещо друго. В сключения договор за доставка на дизелово гориво от 12.10.2009 г. не се съдържа отклонение от тази норма. Т.е., както бе посочено по-горе, след изтичане на едномесечния срок за плащане съгласно чл. 12 от договора, купувачът е изпаднал в забава по всяка една извършена доставка, като размерът на обезщетението за забавено изпълнение е установен от обсъдената съдебно-счетоводната експертиза. Независимо от факта на погасяване на главницата след образуване на съдебното производство, въззивникът е изпаднал в забава в един по-ранен момент и това е именно изтичането на посочения по-горе 30-дневен срок за плащане по всяка доставка.

Неснователно се твърди, че по отношение на главницата била налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като била призната и платена от въззивника, поради което присъждане на разноски върху нея, не се следвало. От посочената разпоредба може да се ползва ответникът, когато с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. В случая, както бе посочено по-горе въззивникът е изпаднал в забава с изтичането на 30 – дневния срок за плащане за всяка доставка, платил е главницата след завеждане на делото, което сочи, че с поведението си е дал повод за завеждането му и обстоятелството, че е платил след образуване на съдебното производство не води до обратния извод. Още повече искът е отхвърлен от районния съд поради извършеното плащане, а не поради завеждането му като неоснователен. Така, разноските правилно са изчислени от районния съд с оглед изменението на иска чрез намаляване размера на лихвата за забава в съдебно заседание от ищеца съобразно заключението на експертизата.

Предвид изложените съображения въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените пред въззивната инстанция разноски за адвокат в размер на 500 лв. по представен договор за правна защита и съдействие.

Ето защо, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 172/ 07.12.2010 година, постановено по гр.дело № 1368/ 2010 година по описа на Кърджалийския районен съд.

ОСЪЖДА “У. – Б. О. гр. К., П. район Л., с ЕИК *, представлявано от изп. директор Ж. С. Х. от гр. К. да заплати на “В.” О. гр. К., ул. “Г. С. Б. № *, стая*., ЕИК *, представлявано от управителя Г. В. Б. от гр. К. направените по делото разноски във въззивната инстанция в размер на 500 лв.

Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.2, предл. второ ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.