Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 21.01.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно
заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от
съдия Анастасова гр. дело № 5024 по описа за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.
258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 299221 от
11.12.2019 г. по гр.д. № 49521 по описа за 2016 г. на СРС, 68 с-в, ответницата Р.Т.С.,
ЕГН ********** е осъдена да заплати на ищеца
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, на основание чл.150 ЗЕ вр. Чл.79, ал.1 ЗЗД вр. Чл.86,
ал.1 ЗЗД за заплащане на следните суми: 261,08 лв.-главница, представляващи незаплатена
от ответника стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, р-н „Сердика“, ж.к. „*******с
абонатен № 191839, по договорни отношения между страните през периода от
01.05.2013 г. до 30.04.2014 г. и 48,81 лв., представляващи мораторна лихва върху
главница за периода от 14.09.2014 г. до 28.07.2016 г., заедно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяването на исковата молба –
31.08.2016 г. до окончателното ѝ заплащане.
Решението, в частта
на уважаване на исковете е обжалвано от ответника Р.Т.С. с основни доводи, че е
неправилно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, в
нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Счита, че Общите условия нямали сила между страните,
тъй като не били оповестени. Заявява, че не бил сключен договор между страните
и установеното от СРС е неправилно. Освен това заявява, че вземанията на ищеца
са погасени по давност. Излага становище, че фактурите не са връчени лично на
ответницата, следователно не били изискуеми и сумите по тях не са дължими.
Отправя искане за отмяна на решението, като неправилно и отхвърляне на
исковете.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемата
страна „Т.С.“ ЕАД не подава отговор на въззивната жалба. В молба от 13.01.2021
г. изразява становище за неоснователност на жалбата и моли постановеното от СРС
решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Подпомагащата страна на
въззиваемата страна „П.И.“ ООД не изразява становище по въззивната жалба.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи по реда на въззивното производство и при така очертания от
жалбите предмет, приема следното:
Софийският
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Настоящия състав на въззивния съд намира, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, поради което същия дължи произнасяне на
съществото на правния спор в рамките на заявените с въззивната жалба доводи,
съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК.
Предявени са осъдителни искове
с правно основание на основание чл.150 ЗЕ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за
битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост и за обезщетение за забава
на плащане на същото.
За уважаване на
предявените искове и респ. за ангажиране отговорността на ответника, ищецът
следва да докаже по безспорен начин следните факти: съществуването на договорни
отношения между него и ответника за доставката на топлинна енергия, в това
число и качеството му потребител на топлинна енергия, обема на реално
доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период, че нейната
стойност възлиза именно на претендираната сума, поради което и за ответника да
е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесната
главница, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
Правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно
и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е
форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава
непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл.
149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които
регламентират и страните по договора при публично известни общи условия.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора
за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия
за битови нужди.
Присъединяването на
топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа,
както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз
основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл.
36 Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените
имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл.
153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената
на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни
общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия
те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с
предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти
на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване,
за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото
ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за
битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи
цената на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице
и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са и разрешенията дадени с
Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017
г. на ОСГК на ВКС.
По делото се установява
от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 189 от 24.08.1999 г.,
том I, рег.№ 4646, нот. дело № 224/1999 г., че ответникът е
собственик на процесното жилище, за което е подал и молба за откриване на
партида – на 05.10.2000 г. приложена по делото пред първата инстанция. С оглед
това в производството е установено, че ответникът има качеството потребител на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. По
силата на закона (чл. 150 ЗЕ) между битовия потребител и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при
публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от
потребителя, които са задължителни за всички потребители и с влизането им в
сила се счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие и
битовия потребител.
Нормата на чл. 150, ал.
1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от. преносно предприятие на
потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че
тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието
на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия
на ищеца, одобрени с решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във
вестник "Дневник" от 14.01.2008 г. и Общите условия, одобрени с
решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник "19 минути"
и вестник "24 часа" от 10.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г.
Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за
потребителите/клиентите, които не са съгласни с предвидените в Общите условия
клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия,
които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В дадената хипотеза ответникът
не твърди и не установява да е упражнил това свое право срещу Общите условия на
"Топлофкация София " ЕАД за 2008 г. и 2014 г., поради което
настоящият съдебен състав намира, че същият ги е приел. Договорното
правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между
топлопреносно предприятие и потребителя/клиента, по силата на закона – чл. 150
ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и
относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика,
обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3 184/2013 г. на ВКС, ІІІ
ГО, постановеното по реда на чл. 290 ГПК, което се възприема от настоящия
състав. Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението,
че за исковия период от време между главните страни в производството е
съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет: доставката на
топлинна енергия за битови нужди за процесния имот.
Съгласно
действалите през периода от м. май 2013 г. до м. април 2014 г. Общи условия на ищеца, месечната дължима сума за
доставена топлинна енергия на
клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлинната енергия за
разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача – чл. 32, ал. 1, а след отчитане на средствата
за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на
фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки – чл. 32, ал. 2.
Предвидено е в ОУ за
продажба на топлинна енергия в сила от 12.03.2014 г., че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок
от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача – чл. 33, ал.
1 от горепосочените Общи условия. Изравнителният резултат води до възникване на
ново вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените
прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия – в този
случай според чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за
отчетния период, в 30-дневен срок от датата на
публикуването на интернет страницата на продавача.
Възражението
за нищожност на клаузата на чл. 32 от ОУ е
неоснователно. Клаузата съответства на разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и не противоречи на чл. 143 вр. чл. 146 от Закона за защита на потребителите, тъй като не е във вреда на потребителя и/или води до
значително неравновесие между двустранните права и задължения, както и отговаря
на изискването за добросъвестност. С нея се установява механизъм за определяне
на действителния размер на потребеното количество топлинна енергия.
По делото пред първата
инстанция е приета съдебно-техническа експертиза, която настоящия състав
кредитира по реда на чл.202 ГПК, съгласно, която начислените, измерени и
отчетени количества потребена топлинна енергия съответстват на записванията и
действащата нормативна уредба, в т.ч. методиката към Наредба
№ 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Както е посочено, в сградата – ЕС общият топломер се отчита по електронен
път в началото на всеки месец. През процесния период в имота е имало 4 бр. отоплителни
тела с монтиран ИРРО. Съответно, начисляваната ТЕ за БГВ за периода е въз
основа на отчета на един брой водомер за топла вода с посочен номер.
Начисляваната ТЕ отдадена от сградна инсталация – на отопляем обем 153 куб.м. и
посочената от експерта формула. Имало извършен отчет на 10.05.2014 г. с подписа
на абоната, който е представен по делото.
Съобразно извършените
изчисления, според СТЕ и ССчЕ размерът на дължимите суми за процесния период възлизат
на сумата 464,33 лв. Задълженията
начислени от "Т.С."
ЕАД са в
съответствие с действащите към периода нормативни актове и документи:
Общи условия за продажба на ТЕ от "Т.С."
ЕАД, ЗЕ, Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. На следващо
място експертизата е установила, че съгласно изследваните документи ставало
ясно, че общият топломер е преминавал първоначална и последващи метрологични
проверки съобразно изискванията на Закона за измерванията.
Според приетото в
заседанието на 15.11.2019 г. заключение по съдебно-счетоводната експертиза,
което настоящия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК, счетоводството на
ищцовото дружество е водено редовно , извършени са и съответните корекции по изравнителните сметки
по партидата на ответника за процесния период.
Следователно за
периода от месец май
2013г. до месец април 2014г.
сборът от дължимите от ответника месечни суми за доставена топлоенергия и за
такси е в размер на 261,08 лв., изчислен по реда на чл.162 ГПК въз основа на
вписванията в приетото в заседанието на 15.11.2019г. заключение по
съдебно-счетоводната експертиза.
Настоящата
инстанция намира за необосновани оплакванията, наведени във въззивната жалба,
че количеството на доставената топлинна енергия за процесния имот не се доказват
от ангажираните доказателства. Съдебно-техническата експертиза е допусната в
съответствие с изискванията на чл. 195, ал. 1 ГПК, поради необходимост от
специални знания в съответните области на науката, в т. ч. и относно
изчисленията по нормативно установените формули, в които са заложени технически
показатели, като тази експертиза е изготвена не по документи, едностранно
издадени от ищеца, а въз основа на документите за отчет за индивидуалното
разпределение, установяващи действителното количество потребена енергия, съгласно
снетите показания по уредите за разпределение в жилището на ответницата за
процесния период, както и тези от общия топломер в абонатната станция.
Доказателства за погрешно отчетена енергия за отдадена от отоплително тяло,
която е следвало да се отчете като топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, в производството не са ангажирани.
С оглед съвпадане изводите на двете инстанции
постановеното от СРС решение следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
Предвид изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 299221 от 11.12.2019 г. по гр.д. № 49521 по
описа за 2016 г. на СРС, 68 с-в.
Решението е постановено
при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца: „П.И.“ ООД.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.