Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 08.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно
заседание на единадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Десислава Йорданова
при секретаря
Илияна
Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №4262 по описа за 2018
год. и
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.
С решение №284635 от 04.12.2017год., постановено по гр.дело №12476/2017г.
по описа на СРС, ГО, 143 с-в, ответникът Е.А.М. е осъдена на основание чл.310,
ал.1, т.2 ГПК вр.чл.233 от ЗЗД да освободи изцяло и
предаде на ищеца А.А.А. апартамент №4А, находящ се на адрес гр.София, ул.“*******, който е предмет
на договор за наем от 15.04.2008г., както и да заплати на ищцата разноски в
размер на 130 лева.
Срещу така
постановеното решение е подадена в законоустановения
срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника Е.А.М..
Жалбоподателят поддържа, че не е установено изобщо наличието на облигационно
правоотношение по процесния договор за наем между
него и ищцата. В нарушение на съдопроизводствените
правила съдът не указал на ответника, че в негова тежест е да обори
презумпцията по чл.32 СК и да установи, че процесният
договор за наем е сключен за удовлетворяване на нужда, която не е семейна. Дори
и да се приемело, че договорът за наем е сключен с оглед задоволяване на
семейна нужда и е възникнала солидарна отговорност на съпрузите за поетите с
този договор задължения, то съпругът който не е страна по договора не се
превръщал в такава. Моли решението на СРС да бъде отменено, а искът– отхвърлен.
Претендира разноски.
В
подадения в срок отговор на въззивната жалба въззиваемият ищец А.А.А. оспорва жалбата
като неоснователна. Излага подробни съображения относно правилността на първоинстанционното решение. Твърди, че не са допуснати процесуални нарушения
при разглеждането на делото от СРС. Моли обжалваното решение да бъде
потвърдено. Не претендира разноски.
Софийски градски съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакуваното съдебно решение,
намира за установено следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.310, ал.1, т.2 ГПК вр.чл.233
от ЗЗД за опразване на наети за послужване помещения.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо в обжалваните части, но неправилно поради следните съображения:
Предвид
изложеното в исковата молба и изричните изявления на ищеца в уточняваща молба
от 17.07.2017г., дадената от първоинстанционния съд
правна квалификация по чл.233 ЗЗд вр.чл.310,
ал.1, т.2 ГПК е правилна. Въпреки че в молбата от 17.07.2017г., както и в
писмените бележки представени пред първата и въззивната
инстанция ищцата говори за двама ответници (Ю.И.С.и Е.А.М.),
настоящият състав приема, че ответник по делото е само жалбоподателя Е.М., тъй
като в първото по делото заседание на 15.11.2017г. ищцата не е възразила срещу
направения по делото доклад съгласно определение от 13.10.2017г., в което като
ответник е посочен само Е.М.. Тук следва да се отбележи, че твърденията на
жалбоподателя- ответник за допуснати от първоинстанционния
съд нарушения на съдопроизводствените правила във
връзка с разпределянето на доказателствената тежест
са неоснователни. Нито с отговора на исковата молба, нито след това до
приключване на устните състезания ответникът е въвел твърдения, че процесният договор за наем е сключен от съпругата му Ю.И.С.за
удовлетворяване на нужда, която не е семейна. Съгласно разпоредбата на чл.146,
ал.2 ГПК съдът указва на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат
доказателства, но не и какви евентуални възражения могат да направят, което би
било в противоречие с основните начала на гражданския процес. Дължимото
съдействие от съда като израз на диспозитивното и
служебното начало в гражданския процес се изразява в съдействие на страните за
разкриване на обективната истина, за изясняване на делото от фактическа и
правна страна в рамките на предмета на делото и предприетата от ответника срещу
иска защита. Това съдействие е обусловено от предявения от ищеца иск
(твърдените факти и обстоятелства и заявения петитум)
и предприетата от ответника защита (релевираните
възражения и евентуално предявените инцидентен установителен
иск или насрещен иск). Недопустимо е съдействието на съда да се отнася до
ненаправени възражения, свързани с основателността или неоснователността на
предявения иск- правоизключващи, правоунищожаващи,
правоотлагащи или правопогасяващи
(в този смисъл- решение №120/11.12.2018г.
по гр.д.№4813/2017г., Г. К., ІІІ Г.О. на ВКС).
По
делото се установява от представените писмени доказателства, че на 15.04.2008г.
между ищцата в качеството на наемодател
и Ю.И.С.в качеството на наемател е
сключен договор за наем на процесния имот, без
определен срок и с предназначение- за жилище. Към момента на сключването на
договора ответникът и Ю.И.С.са били съпрузи, като бракът им е прекратен с
решение от 29.10.2010г. на РС- Сандански. С представената по делото нотариална
покана от 19.04.2016г., връчена както на наемателя по договора Юлияна Иванова Селановска, така и на ответника Е.А.М. на 09.03.2017г.
договорът за наем от 15.04.2008г. е прекратен от наемодателя (ищцата) поради
неизпълнение на задълженията на наемателя да заплаща наемната цена и разноските
за ползването. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният
съд е приел, че между ищцата и ответника е налице облигационно правоотношение
по процесния договор за наем, тъй като съгласно
чл.25, ал.2 СК(отм.) и чл.32, ал.2 СК и доколкото предназначението на наетия
имот е било за жилище, т.е. за задоволяване нужди на семейството, ответникът
отговаря солидарно за поетите от съпругата му с този договор задължения. Настоящият
състав намира тези изводи на СРС за неправилни. Съгласно разпоредбата на чл.32,
ал.2 СК (респективно- чл.25, ал.2 СК(отм.), действащ към момента на сключването
на процесния договор) съпрузите отговарят солидарно
за задължения, поети за задоволяване на
нужди на семейството. По силата на тази разпоредба съпругът не става
автоматично страна в облигационните правоотношения, в които страна е и
съпругата му, а само отговаря солидарно за задължения, поети за задоволяване на
семейни нужди. В този смисъл съпруг, който не е страна по сключен от другия
съпруг договор за наем, отговаря солидарно за задълженията за заплащане на наем
и консумативни разноски и то само ако имотът действително е ползван за семейно
жилище и за съответния период (в настоящия случай- до прекратяването на брака
на 29.10.2010г.). Съгласно чл.21 ЗЗД договорът поражда действие между страните,
а спрямо трети лица- само в предвидените в закона случаи. Разпоредбата на чл.32,
ал.2 от СК е именно такъв случай и представлява изключение от общото правило, при
посочените в нея предпоставки. Задължението за връщане на наета вещ по чл.233,
ал.1, изр.1 от ЗЗД по никакъв начин не може да бъде възприето като задължение,
поето за задоволяване на нужди на семейството, поради което и ответникът Е.М.,
който безспорно не е страна по процесния договор за наем, не носи солидарна
отговорност за изпълнението на това задължение по силата на чл.32, ал.2 от СК.
Ето защо обжалваното решение следва
да бъде отменено, а предявеният иск- отхвърлен като неоснователен.
По отношение на разноските:
При този изход на спора жалбоподателят-
ответник има право на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.
По делото липсват данни за сторени разноски в първата инстанция, а от
представения във въззивната инстанция договор за
правна помощ е видно, че договореното възнаграждение за адвокат не е заплатено.
Поради това на жалбоподателя следва да се присъдят само 25 лева- държавна такса
за въззивното производство. Списък на разноски не е представен от никоя от
страните в срока по чл.80, изр.1 ГПК, поради което страните нямат право да искат
изменение на решението в частта му за разноските съгласно изр.2 на чл.80 ГПК.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение №284635 от 04.12.2017год.,
постановено по гр.дело №12476/2017г. по описа на СРС, ГО, 143 с-в, ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.А.А. ЕГН********** срещу Е.А.М. ЕГН********** иск
с правно основание чл.310, ал.1, т.2 ГПК вр.чл.233 от ЗЗД за освобождаване
изцяло и предаване на ищеца на апартамент №4А, находящ
се на адрес
гр.София, ул.“*******, който е предмет
на договор за наем от
15.04.2008г., сключен между ищцата като наемодател и бившата съпруга на ответника Ю.И.С.като
наемател.
ОСЪЖДА А.А.А. ЕГН********** да заплати на Е.А.М. ЕГН**********
сумата от 25 лева (двадесет и пет лева)- разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/