Определение по дело №636/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 571
Дата: 19 март 2021 г. (в сила от 1 април 2021 г.)
Съдия: Лилия Александрова
Дело: 20217040700636
Тип на делото: Частно административно дело
Дата на образуване: 18 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр.Бургас, № 571  / 19.03.2021г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - Бургас, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 СЪДИЯ:    ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

като разгледа адм.д.№ 636/2021г. на Административен съд – Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.60, ал.4 от АПК, във вр. чл.186, ал.4 от ЗДДС.

Жалбоподателят „РОМФАРМА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Чаталджа“ № 65, представлявано от управителя П.М.е оспорил разпореждане по чл.60, ал.1 от АПК за предварително изпълнение на заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-90-0052680/15.03.2021г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ гр.Бургас, дирекция „Оперативни дейности“ при Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП. Със заповедта на жалбоподателя е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – аптека „Ромфарма“, находящ се в гр.Бургас, ул. „Чаталджа“ № 65, стопанисван от жалбоподателя и е забранен достъпът до него за срок от 20 (двадесет) дни на основание чл.186, ал.1, т.2 и чл.187, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Жалбоподателят твърди, че разпореждането за предварително изпълнение на наложената ПАМ е незаконосъобразно и иска да бъде отменено.

Ответникът представя административната преписка. Не излага становище по спора.

ФАКТИ:

Съгласно представения с преписката протокол за извършена проверка серия АА № 0052680 от 09.03.25021г., служители на отдел „Оперативни дейности“ Бургас при ЦУ на НАП извършили проверка в търговския обект, описан по-горе, при която установили, че в обекта се използва програма „Фарма експерт“, която не отговаря на изискванията за СУПТО (софтуери за управление на продажби в търговските обекти) съгласно чл.118, ал.16 от ЗДДС. В търговския обект се използват 2 бр. фискални устройства, които не са от одобрен тип, тъй като не отпечатват QR-код. Затова е направен извод, че фискалните устройства не отговарят на техническите и функционалните изисквания. Извършена била контролна покупка, за която бил издаден фискален касов бон, който не съдържал само QR-код.

Въз основа на тези факти административният орган е приел, че жалбоподателят, в качеството на лице по чл.3 от Наредба № Н-18/2006г. не използвал фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, които да отговарят на изискванията от одобрен тип от 01.04.2019г., с което е нарушил нормата на чл.8, ал.1 и ал.2 от Наредба № Н-18/2006г. във вр. с чл.118, ал.4, т.1 и т.4 от ЗДДС. Извършеното нарушение, според органа, е основание за налагане на ПАМ по смисъла на чл.186, ал.1, т.2 от ЗДДС. Затова със заповед № ФК-90-0052680/15.03.2021г. е била наложена такава ПАМ, изразяваща се в запечатване на търговския обект и забрана достъпа до него за срок от 20 (двадесет) дни. Тя съдържа обжалваното разпореждане за предварително изпълнение на наложената мярка, считано от момента на връчване на заповедта, което е извършено на 17.03.2021г. в 15:00 часа.

Със заповедта още е указано на търговеца, че изпълнението на наложената с нея ПАМ ще бъде прекратено на основание чл.187, ал.4 от ЗДДС по писмена молба на задълженото лице, подкрепена с доказателства, че предвидената за извършеното нарушение глоба или имуществена санкция е заплатена изцяло.

Административният орган е изложил отделни мотиви за разпореждането за предварително изпълнение, които единствено са относими към настоящото производство, поради това, че негов предмет е самото разпореждане по чл.60, ал.1 от АПК.

Според тези мотиви лицето е длъжно да използва фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност съгласно техническите и функционални изисквания на Наредба № Н-18/2006г. Извършената контролна покупка, при която е издаден фискален касов бон е довела до установяване на факта, че върху този бон липсва двумерен баркод „QR код“.

Освен това е посочено, че среднодневният оборот е на стойност 1579,45 лв.; има наличие на непогасени публични задължения в размер на 11,81 лв. към 10.03.2021г. Декларираните финансови резултати на дружеството по години са, както следва: данъчна печалба за 2020г. – 0 лв.; 2019г. – 9994,41 лв.; 2018г. – 8986,64 лв. Според органа при съпоставка на местоположението на обекта и среднодневните обороти за този тип дейност декларираният финансов резултат е нереално нисък.

Въз основа на тези факти административният орган е направил извод, че предварителното изпълнение на заповедта е наложително за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид, както и с цел да се защитят особено важни държавни интереси, а именно интереса на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверявания търговски, респ. за правилното определяне на реализираните от задълженото лице доходи и размера на публичните задължения, както и поради това, че съществува опасност от закъснението на изпълнението да последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета.

Според административния орган по-ранното налагане на ПАМ ще предотврати възможността да се допусне ново административно нарушение от същия търговец, а от друга страна ще препятства опасността незаконосъобразното поведение да се превърне в практика на конкретния субект и ще представлява превенция на непосредствено настъпващите от нарушението вреди за фиска.

Административният орган е приел още, че конкретното нарушение обосновава извода за умисъл към укриване на приходи, които не могат да бъдат постоянно контролирани, а също и определени по размер в тяхната съвкупност, което от своя страна означава, че това нарушение ощетява бюджета и е от значим интерес както за държавата, така и за обществото. Според органа установяването на укрити приходи от продажби, до което ще се стигне, когато изобщо не се маркират продажбите или се маркират с възможност за манипулиране на крайния резултат, попада в хипотезата на трудно поправима вреда по смисъла на чл.60, ал.1, предл.4 от АПК.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбоподателят е адресат на заповедта, в която се съдържа оспореното разпореждане за предварително изпълнение на ПАМ. Правата му са пряко и непосредствено засегнати. Обжалването на разпореждането е извършено в срок, поради което за него е налице правен интерес и може да иска отмяна на постановеното разпореждане на органа за предварително изпълнение на наложената ПАМ.

Според чл.188 от ЗДДС принудителната административна мярка по чл.186, ал.1, подлежи на предварително изпълнение при условията на чл.60, ал.1-7 от АПК. С чл.188 ЗДДС не се допуска предварително изпълнение на ПАМ по ЗДДС по силата на закона. Разпоредбата само препраща към реда по АПК, а последният е общ процесуален закон и не регламентира допускане на предварително изпълнение на административен акт от конкретен вид. Чл.166 АПК урежда реда и условията за спиране на допуснато предварително изпълнение, но не и предпоставки за допускане на такова. Единствената възможност уредена в АПК за допускане на предварително изпълнение е тази в чл.60, ал.1 – с разпореждане на административния орган.

Според чл.60, ал.1 от АПК в административният акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. В последния случай административният орган изисква съответната гаранция.

Съгласно чл.60, ал.5 от АПК разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение, може да се обжалва чрез административния орган пред съда в тридневен срок от съобщаването му, независимо дали административният акт е бил оспорен.

Когато законодателят с норма в закона допуска предварително изпълнение на някоя категория административни актове, той предпоставя, че за тази категория актове, с оглед техния предмет и обществените отношения, които охраняват, се презумира наличието на една или няколко от предпоставките на чл.60, ал.1 от АПК. Само в тези случаи може да се обобщава, че всеки административен акт от тази категория защитава особено важни интереси – държавни и обществени и именно това налага неговото предварително изпълнение.

Във всички останали случаи административният акт влиза в сила и може да бъде изпълняван, ако не бъде обжалван в срока за неговото обжалване или ако е обжалван, след като съдът се произнесе по неговата законосъобразност, т.е. след наличие на влязъл в сила съдебен акт, с който жалбата срещу административния акт е отхвърлена.

Случаите, при които административните актове се изпълняват след като влязат в сила са принципа, а хипотезата, при която на акта е придадено предварително изпълнение със закон е изключение.

Законодателят в чл.60, ал.1 от АПК е дал възможност на административния орган, в случаите, когато законът не предвижда предварително изпълнение на съответния административен акт, при наличието на някоя от предпоставките, визирани в тази разпоредба, с разпореждане органът да допусне такова предварително изпълнение. В тежест на органа е да докаже наличието на сочената от него предпоставка.

От регламентираните в чл.60, ал.1 от АПК хипотези се вижда, че такова разпореждане може да бъде постановено само в изключителни случаи, при наличието на една или повече от предпоставките визирани в нормата. Приложението на чл.60, ал.1 от АПК за всеки административен акт, когато за този акт законът не предвижда предварително изпълнение, не е разумът на закона вложен в тази разпоредба.

Извършеното нарушение от фактическа страна се състои в това, че на 09.03.2021г. в търговския обект на жалбоподателя са се използвали фискални устройства, които отпечатват фискален касов бон (както е установил и органът при контролната покупка), който притежава всички реквизити, но няма QR-код. От протокола, отразяващ извършената проверка, не се установяват данни за действия от страна на търговеца, които да водят до съмнения за укриване на приходи. От представено с жалбата свидетелство за регистрация на фискалното устройство № 1002439/11.03.2021г. се установява, че фискалното устройство в обекта на жалбоподателя към тази дата вече е сертифицирано като съответстващо на изискванията на Наредба № Н-18/2006г., т.е. два дни след проверката, но преди издаване на процесната заповед фискалното устройство вече е било от одобрен тип. По-същественото обаче е, че от същото свидетелство се установява, че фискалното устройство е регистрирано в НАП на 15.01.2020г. Този факт еднозначно обосновава извода, че допуснатото нарушение от жалбоподателя не води до укриване на приходи, тъй като всички продажби, които са регистрирани през фискалното устройство, се отчитат и пред приходната агенция. Действително формално на 09.03.2021г. е констатирано нарушение толкова, доколкото се използва фискално устройство, което отпечатва фискален бон без QR-код. Доколко за това нарушение се следва налагане на ПАМ, е въпрос, който не е предмет на разглеждане по това дело. Съществен тук е въпросът дали с допускане на нарушението са били накърнени особено важни държавни или обществени интереси, довело ли е то до значителна или трудно поправима вреда за фиска и може ли да бъде осуетено или затруднено изпълнението на ПАМ, ако то се осъществи след приключване на производството по оспорването й пред съд по отношение на нейната законосъобразност.

Съдът счита, че установените факти не могат да обосноват изводите, направени от органа относно наличието на предпоставки за приложението на чл.60, ал.1 от АПК.

Никой от сочените факти не води до извод за нужда да се осигури животът и здравето на гражданите. С използването на фискално устройство, което е регистрирано в НАП и надлежно отпечатва фискален бон с всички реквизити, но без QR-код, по никакъв начин не може да бъде накърнен важен държавен или обществен интерес. Нещо повече, в тази част на мотивите на органа няма конкретизиране какъв е този държавен или обществен интерес, който органът счита, че е накърнен. Съдът също не може да го установи, тъй като очевидно продажбите се регистрират през фискалното устройство, а фискалното устройство пък от своя страна е регистрирано в НАП още през м.януари 2020г. Това води до извода и, че от използването на фискалното устройство, което отпечатва фискален бон без QR-код, не настъпват никакви вреди за фиска, т.е. не само, че няма значителни или трудно поправими вреди, а няма никакви вреди. От фактите по делото е ясно, че търговският обект е стационарен. Липсват други данни, които да насочат към извод за затрудняване или осуетяване на изпълнението на акта след като той влезе в сила.

След като отсъстват каквито и да е факти, които да навеждат на извод за съществуването на някое от основанията на чл.60, ал.1 от АПК, то постановеното разпореждане за предварително изпълнение на наложената ПАМ се явява незаконосъобразно поради противоречието му с материалния закон.

Мотивите на органа сочат на неправилно разбиране за смисъла от предварителното изпълнение. Административният орган разглежда ПАМ като санкция, каквато административната мярка не е и оттам прави незаконосъобразни изводи за нуждата от приложението на чл.60, ал.1 от АПК.

Следва да се подчертае, че мотивите на органа извън конкретните фактически установявания, произтичащи от проверката, са неотносими към основанията за налагане на ПАМ, а оттам и към основанията за неговото предварително изпълнение. Обстоятелството, че среднодневният оборот е в размер на 1580 лв. не обосновава никакъв извод освен този, че оборотът е именно такъв. Наличието на непогасени публични задължения в размер на 11 лв. е също факт, който по никакъв начин не утежнява положението на търговеца, спрямо който е наложена ПАМ. Местоположението на  търговския обект не може да доведе до извода, че той се намира на улица с постоянен клиентопоток, още по-малко от такъв извод може да се обоснове следващият, а именно, че финансовият резултат за три години назад е твърде нисък. В конкретния случай ефектът от изпълнението на процесната ПАМ не би бил по-различен, ако тя се изпълни след като административният акт, който я постановява, влезе в сила.

Разпореждането е незаконосъобразно и на още едно основание.

Съгласно чл.187, ал.4, предл. първо от ЗДДС принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло. 

Законодателят счита, че целите, заради които при извършване на определени нарушения е предвидил налагане на ПАМ „запечатване на обект“ в разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС, могат да бъдат постигнати и ако лицето, извършило някое от тези нарушения, заплати наложената му имуществена санкция. Такава санкция може да бъде наложена само по реда на ЗАНН, от което следва, че при връчване на заповед за налагане на ПАМ, в която се съдържа разпореждане за предварителното й изпълнение, органът следва да връчи и наказателно постановление за същото нарушение, за да може да даде възможност на лицето да плати наложената му имуществена санкция и по този начин да бъде прекратена ПАМ и да се постигнат целите визирани в чл.186, ал.1 във вр. с чл.187, ал.4 от ЗДДС.

Няма пречка наказателното постановление да бъде съставено и връчено по-късно, но само в случаите, когато органът не е придал с разпореждане предварително изпълнение на наложената ПАМ. В случаи като процесния възможността, която законът е регламентирал в чл.187, ал.4 от ЗДДС не може да бъде реализирана, т.е. лицето е лишено от тази възможност, защото органът е придал предварително изпълнение на ПАМ и изрично е разпоредил запечатването да се извърши непосредствено след връчването на заповедта за ПАМ. От административната преписка се установява, че наказателно постановление въобще не е издадено и до настоящия. Т.е. лицето е лишено от правото, което законът му дава да плати имуществена санкция, която в случая все още не му е наложена, и по този начин да прекрати производството по налагане на ПАМ.

По изложените съображения обжалваното разпореждане, с което е допуснато предварително изпълнение на заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-90-0052680/15.03.2021г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ гр.Бургас, дирекция „Оперативни дейности“ при Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП следва да бъде отменено.

Мотивиран от горното и на основание чл.60, ал.6 от АПК, Административен съд Бургас

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ разпореждане за допускане на предварително изпълнение на заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-90-0052680/15.03.2021г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ гр.Бургас, дирекция „Оперативни дейности“ при Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП.

Определението може да се обжалва в 7-дневен срок от съобщаването пред ВАС на РБ.

 

СЪДИЯ: