Определение по адм. дело №1810/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.166, ал.2 във връзка с ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Ф. В. С., [ЕГН], с посочен в жалбата съдебен адрес: [населено място], [жк], блок **, ет. **, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 1589 от 31.07.2025г., издадена от младши инспектор, мл. автоконтрольор I степен в 01 група „Пътен контрол“ на 01 сектор „Пътен контрол и организация на движението“ към отдел "Пътна полиция" при СДВР – А. В. Д., с която на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ временно отнемане на СУМПС, но за не повече от 18 месеца.

Твърди се незаконосъобразност на заповедта и се иска нейната отмяна. Освен това, с жалбата е направено искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед.

Заповедта е връчена на Ф. В. С. на 31.07.2025г., а жалбата срещу процесната заповед е подадена на 05.08.2025г. (видно от поставения син печат на жалбата - лист 4 по адм. дело № 8510/2025 на АССГ), т.е. в законоустановения срок и при наличието на правен интерес, поради което е допустима за разглеждане. Искането за спиране изпълнението на заповедта е направено от лице с надлежна процесуална легитимация - жалбоподател по настоящия правен спор и адресат на административния акт, чието изпълнение се иска да бъде спряно. Доколкото искането по чл. 166 от АПК - за спиране на предварителното изпълнение е производно и обусловено от наличието на висящо съдебно производство по оспорване на административния акт, каквото в случая е налице, то същото е допустимо за разглеждане. По същество искането е неоснователно.

Процесната заповед е издадена на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП , като съобразно правилото на чл.172, ал. 6 от същия закон, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. В случая предварителното изпълнение е допуснато по силата на самия закон, без да е необходимо административният орган да обосновава наличието на някоя от материалноправните предпоставки на чл.60, ал.1 от АПК. Предварителното изпълнение на заповедта е нормативно обосновано с цел защита на особено важни държавни и обществени интереси, доколкото правомощието по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП цели да обезпечи защитата на живота и здравето на участниците в движението.

От своя страна, с разпоредбата на чл.166, ал.4 от АПК е предвидена възможност за съда да спре допуснато предварително изпълнение на административен акт по силата на закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол на акта, и при наличието на условията по чл.166, ал.2 от АПК, а именно, ако допуснатото предварително изпълнение би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. В случай, че такава опасност е налице изпълнението може да бъде отложено до стабилизиране на административния акт. По аргумент от законовата разпоредба, съдът прави тази преценка само на базата на нови обстоятелства, които са възникнали след издаване на оспорения акт. Тежестта за доказването им пада изцяло върху засегнатото лице. По аргумент от чл.166, ал.2 от АПК, адресатът на изпълнението следва по несъмнен начин да докаже, че последното може да му причини значителна или трудно поправима вреда. На установяване подлежи реалният риск от настъпване на вредата и нейните количествени и качествени характеристики.

В молба от 01.09.2025г. е посочено, че допуснатото предварително изпълнение застрашава правните интереси на жалбоподателя. Жалбоподателят твърди, че дейността, която се препятства от преждевременното изпълнение на заповедта е със значителен личен и обществен интерес - надлежното му явяване в открити съдебни заседания. Поддържа наличие на противопоставим личен и обществен интерес, свързан с възможността за осъществяване на професионална дейност и възпрепятстването за явяване на насрочените вече открити съдебни заседания. Излага още, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на обжалваната заповед причинява значителни вреди, изразяващи се в затруднение за придвижване; значително затрудняване на изпълнение на служебните му ангажименти, както и предпоставка за неоснователно закъснение за навременното му явяване по насрочените открити съдебни заседания, което може да доведе до налагане на глоби и дисциплинарни наказания за него, както и увреждане на интересите на неговите доверители и подзащитни. В тази връзка са приложени протоколи от съдебни заседания, призовки и други съдебни книжа, относно ангажираност на адв. Ф. С. по дела.

Настоящия съдебен състав счита, че в конкретния случай липсват каквито и да е доказателства за възможността за настъпване на значителни или трудно поправими вреди за адресата на административния акт. Представените от жалбоподателя доказателства не установяват опасност от евентуалното настъпване на значителна или трудно поправима вреда, която по своята същност, степен и резултат да е противопоставима на презюмирания от закона държавен и обществен интерес от временното отнемане на СУМПС.

По делото са приложени съдебни протоколи, определения, както и призовки, за насрочени дела на Софийски градски съд, Окръжен съд – [област], Софийски районен съд, Районен съд – [област], Районен съд – [област], по които адв. С. е процесуален представител на страна по конкретно дело. Но дори и да се приеме, че временното отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство представлява затруднение за лице, което е свикнало да разчита на придвижването си с автомобил, то сам по себе си фактът на невъзможността за управление на моторно превозно средство в ежедневната дейност не е релевантен за преценката на значителните или трудно поправими вреди. Отнемането на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя не нарушава конституционно гарантираното му право на труд, предвид възможността да се ползват алтернативни начини за придвижване, като градски транспорт или таксиметров превоз. Още повече, че видно от представените съдебни актове и книжа се установява, че делата, по които жалбоподателят е процесуален представител са в [населено място] или в близост до [населено място] и до които има организиран междуградски обществен транспорт, а в жалбата като съдебен адрес е посочен в [населено място]. Ето защо, дори да се приеме, че на жалбоподателя би се причинила вреда от невъзможността му да управлява автомобила си, то същата не е нито значителна, нито труднопоправима. В тази насока е и практиката на ВАС (Определение № 13660 от 16.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11625/2024 г., VII о., Определение № 1639 от 13.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 727/2024 г., VII о., Определение № 4040 от 15.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3304/2025 г., VII о.).

Както е посочено и в Определение № 4258 от 5.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3895/2022 г., VII о., фактът на невъзможността за управление на моторно превозно средство в ежедневната дейност не е релевантен за преценката на значителните или трудно поправими вреди. Искането за спиране изпълнението на оспорения акт, предварително допуснато от закона, се явява немотивирано и недоказано на основания, които биха се противопоставили на защитени държавни, обществени и други интереси.

Ето защо, искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на ЗППАМ № 1589 от 31.07.2025г., издадена от младши инспектор, мл. автоконтрольор I степен в 01 група „Пътен контрол“ на 01 сектор „Пътен контрол и организация на движението“ към отдел "Пътна полиция" при СДВР – А. В. Д. е неоснователно и като такова не следва да бъде уважено.

Предвид гореизложеното и на основание чл.166, ал.3 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ф. В. С., [ЕГН], да бъде спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 1589 от 31.07.2025г., издадена от младши инспектор, мл. автоконтрольор I степен в 01 група „Пътен контрол“ на 01 сектор „Пътен контрол и организация на движението“ към отдел "Пътна полиция" при СДВР – А. В. Д., с която на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на СУМПС, но за не повече от 18 месеца.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от получаване на съобщението от страните.