РЕШЕНИЕ № 363
гр. Пловдив, 21.03.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, ІХ-ти гр. състав, в публично съдебно
заседание на двадесети и първи февруари две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
при участието на секретаря Пенка Георгиева,
като разгледа въззивно гражданско дело № 171/ 2019 г. по описа на ПдОС, IХ-ти гр. състав, докладвано от съдията Велина Дублекова, за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба, подадена от
ответника в първоинстанционното производство Д.А.Щ., ЕГН **********, с адрес ***.
Обжалва се Решение № 4012 от 23.11.2018 г.,
постановено по гр. дело № 2498 от 2018 г., по описа на Районен съд Пловдив, с
което ответникът Д.А.Щ. е осъден да преустанови неоснователните си деяния, с
които пречи на Ж.К.Ч. да ползва собственото си жилище, представляващо
апартамент № 13, находящ се в гр. П., ***, и на Н.В.М. да ползва собственото си
жилище, представляващо апартамент № ***, находящ се в гр. П., ***, като
отстрани теча в хоризонталния канализационен клон в собствения си имот,
представляващ апартамент № ***, находящ се в гр. П., ***; както и е осъден Д.А.Щ. да заплати на Ж.К.Ч. сумата от 2887.00
лева, представляваща обезщетение за вреди по стена и таван в банята; по
северна, източната и западната стена, тавана и шкафове в кухненския бокс; по
тавана и западната стена на коридора и по тавана на преходната стая на
апартамент № ***, находящ се в гр. П., ***, причинени вследствие на теч
възникнал в апартамент № ***, находящ се в гр. П., ***, както и сумата от
1007.48 лева разноски в първоинстанционното производство; както и в частта, с
която е осъден Д.А.Щ. да заплати на Н.В.М. сумата от 1932.00 лева,
представляваща обезщетение за вреди по стени и таван в банята, северната стена,
тавана и шкафове в кухненския бокс на апартамент № 18, находящ се в гр. П., ***,
причинени вследствие на теч възникнал в апартамент № ***, находящ се в гр. П.,
***, както и сумата от 968.00 лева разноски в първоинстанционното производство.
Решението се обжалва изцяло, като в
жалбата се сочат оплаквания за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на постановеното решение от районния съд. С жалбата е
направен анализ на представените по делото доказателства, на извършените от
районния съд действия във връзка с доклада по делото, като има оплаквания, че в доклада не са отразени
твърдения на жалбоподателя, които същият е изложил в хода на първоинстанционното
производство. Подробни съображения и оплаквания се излагат по отношение на
приетите по делото съдебно-технически експертизи, за които се сочи, че същите
са необосновани, непълни и че от заключението на вещото лице не стават ясни
причините за теча. Оспорва се изводът, че актуален, перманентен и обилен теч не
може да се получи от инцидентното ползване на апартаментните водочерпни прибори на ответника. Прави се анализ и на
свидетелските показания по делото. Въз основа на изложеното в жалбата се иска
обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да
бъдат отхвърлени исковете като неоснователни и недоказани.
Постъпил е отговор на въззивна
жалба от въззиваемите Ж.К.Ч., ЕГН **********, и Н.В.М., ЕГН **********, чрез
пълномощник адв. С. П., със съдебен адрес ***, офис ***, с който същата се
оспорва като неоснователна. Взема се становище по конкретните оплаквания,
изложени от жалбоподателя, и се излагат аргументи за тяхната неоснователност и
необоснованост, както и се излагат съображения за правилност, обоснованост и
законосъобразност на първоинстанционното решение. Въз основа на изложеното в
отговора се иска жалбата да бъде
оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се
разноски за настоящата инстанция.
Пловдивският окръжен съд, след като провери
обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана
страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият състав намира
обжалваното решение за валидно и допустимо, поради което дължи произнасяне по
същество на правния спор в рамките на заявените във въззивната жалба доводи.
При въззивната проверка за нарушение на
императивни материалноправни норми при постановяването
му и при проверка на неговата правилност по изложените в жалбата оплаквания
Пловдивски окръжен съд намира следното:
Предмет на производството са обективно и
субективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл. 109 от ЗС и
по чл.45 от ЗЗД.
По исковете с правна квалификация по чл. 109 от ЗС.
При отделяне на спорното от безспорното, с доклада по чл. 146 от ГПК първоинстанционният съд е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищците и ответникът са собственици на описаните в исковата молба недвижими имоти, находящи се в гр. П., ***- апартамент №*** на етаж 3, собственост на ищцата Ч., апартамент № *** на етаж 4, собственост на ищеца М., и апартамент № *** на етаж 5, собственост на ответника. Посочените обстоятелства не са спорни между страните.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства за установяване на спорния между страните въпрос относно наличието на теч от жилището на ответника към жилищата на ищците, както и относно настъпилите в резултат на теча имуществени вреди на жилищата на ищците.
С иска по чл.109 ЗС собственикът или носителят на ограничено вещно право, защитава притежаваните от него вещни права от неоснователни /противоправни/ преки или косвени въздействия върху имота му, с които се пречи, ограничава или смущава спокойното ползване на имота по неговото предназначение. Искът се предявява срещу лицето, чиито действия противоправно накърняват правата на ищеца или чиито бездействия поддържат противоправното състояние, накърняващо правата на ищеца. За основателността на иска е без значение дали поведението на ответника е виновно или не, достатъчно е чрез същото неоснователно да се пречи, ограничава или смущава спокойното упражняване на вещните права от техния титуляр.
От събраните по делото доказателства - показанията на ищцовите свидетели и заключението на вещото лице инж. Н. П. се установява наличието на теч в хоризонталния канализационен клон, отводняващ подовия сифон и ваната в банята на апартамента на ответника и наличието на друг теч в хоризонталния канализационен клон, отводняващ подовия сифон и тоалетната мивка в банята на ищеца М., като и в двата случая се констатира компрометирана водоплътност на участъците от канализационните отводнителни клонове, замонолитени в циментово-мозаечните подови замазки над междинните плочи. Съгласно заключението на вещото лице течът от апартамента на ответника е по- голям и се отразява на южната стена и тавана в банята, северната и източната стена и тавана в кухненския бокс на апартамента на ищеца Н.М., както и на южната стена и тавана в банята, северната, източната и западната стена и тавана в кухненския бокс и на тавана и западната стена на коридора в апартамента на ищцата Ч., като съгласно заключението констатираният при ищеца М. теч е по- малък и се отразява на тавана в банята на апартамента на ищцата Ч.. Настоящата инстанция намира изготвените от вещото лице инж. П. заключения за компетентни и обосновани, обективно изготвени и в отговор на поставените задачи, като вещото лице е направил задълбочен анализ, въз основа на извършени от него огледи и водни проби, и поради това следва да бъдат кредитирани и въз основа на тях да бъдат мотивирани изводите на съда. Предвид на изложеното съдът намира за неоснователни изложените от жалбоподателя оплаквания за необоснованост и непълнота на заключенията по СТЕ, както и че от същите на стават ясни причините за теча.
От събраните по делото доказателства се установява, че ответникът е допуснал проникването на течове от собственото си жилище в това на ищците, което представлява противоправно състояние, имащо за резултат създаване на пречки и смущения на ищците да упражняват правото си на собственост в пълен обем.
По исковете с правна квалификация по чл. 45 от ЗЗД.
Отговорността при непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД се поражда тогава, когато има увреждане, което е в резултат на виновно и противоправно действие или бездействие на едно или няколко лица, т. е. при установена причинна връзка между виновното и противоправно поведение и увреждането. Вината се предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника. Останалите елементи от фактическия състав се доказват при всеки конкретен случай и доказването е в тежест на ищеца. Ищецът следва да установи наличие на противоправно действие или бездействие, както и че то е причинило вреда и да установи причинна връзка между противоправно действие или бездействие на дееца и вредоносния резултат. Причинната връзка не се предполага, тя трябва да бъде доказана.
В настоящия случай от събрания по делото доказателствен материал се установяват в пълнота и по
несъмнен начин признаците от фактическия състав на непозволеното увреждане. От
изложеното по горе в мотивите на решението се установява неправомерното
поведение на ответника, изразяващо се в неговото бездействие – непредприемане
на мерки за отстраняване на теча в собствения на ответника апартамент, който
теч прониква в жилището на ищците, настъпилите щети в жилището на ищците и
причинно- следствената връзка между бездействието на ответника и настъпилите
щети в апартаментите на ищците. Обезщетението, дължимо от ответника за
причинените в резултат на теча вреди, се съизмерява
със стойността на разходите, необходими за отстраняване на повредите, причинени
от теча в жилищата на ищците. От заключението на вещото лице инж. П. по СТЕ, прието
по ч.гр.дело № 1795/ 2017г. по описа на РС- Пловдив, се установява размерът на
разходите, необходими за извършване на СМР за отстраняване на причинените в
апартаментите на ищците вреди, вследствие на теча от жилището на ответника към
жилището на ищеца М., който възлиза на сумата от 1932 лв., и към жилището на
ищцата Ч., който възлиза на сумата от 2887 лв.
В допълнение следва да се посочи, че настоящата инстанция счита, че не са допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд при изготвянето на доклада по делото, както и че в мотивите си районният съд е обсъдил всички релевантни към предмета на спора възражения и доводи на ответника, направени с отговора на исковата молба и в хода на първоинстанционното производство. На следващо място настоящият съдебен състав изцяло възприема фактическата обстановка, установена от районния съд по отношение както на исковата претенция по чл.109 ЗС, така и по отношение на исковата претенция по чл.45 ЗЗД. Същата се подкрепя от събраните по делото доказателства, всички подробно и задълбочено анализирани в атакувания съдебен акт и адекватно отнесени към приложимото право. Споделят се изводите на първоинстанционния съд и за начина, по който следва да се ценят събраните по делото доказателства, поради което същите не следва да бъдат повторно анализирани. Поради това и на основание чл. 272 ГПК настоящата инстанция препраща към мотивите на обжалваното решение, които са подробни, прецизни и безпротиворечиви и се споделят изцяло.
Гореизложеното обосновава и неоснователността на въззивната жалба, поради което същата следва да се остави без уважение, а решението на Пловдивски районен съд, като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди.
В частта за разноските.
С оглед изхода по делото – неоснователност на
въззивната жалба, предявената претенция за разноски и представените
доказателства за тяхната направа, на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени разноски за настоящата инстанция. Претендират се такива за заплатено
от въззиваемия Н.М. адвокатско възнаграждение в
размер 450 лв. и от въззиваемата Ж.Ч. в размер от 500 лв.
Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 4012 от
23.11.2018 г., постановено по гр. дело № 2498 от 2018 г., по описа на Районен
съд Пловдив.
ОСЪЖДА Д.А.Щ., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на Ж.К.Ч., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 500 лв., разноски
за производството по в. гр.д. № 171/ 2019 г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
ОСЪЖДА Д.А.Щ., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Н.В.М., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 450 лв., разноски за
производството по в. гр.д. № 171/ 2019 г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
Решението в частта по
исковете с правно основание чл.109 от ЗС подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване на препис от
решението на страните.
Решението
в останалата му част е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.