Решение по дело №641/2017 на Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

 № 33

гр.Поморие, 21.02.2018 г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Районен съд – Поморие, гражданска колегия, в открито заседание на дванадесети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                              СЪДИЯ: Димитър Димитров

 

при участието на секретаря Йовка Тодорова, като разгледа докладваното от районния съдия г.д.N 641 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е образувано по изпратено по подсъдност гр.дело № 7824/2015 г. по описа на СРС, образувано по искова молба от „Топлофикация София” ЕАД гр.София против С.С.В., с постоянен адрес *** и П.Х.В.,***.

С определение на съда от 21.11.2017 г., в качеството на трето лице –помагач на ищеца е конституирано „Нелбо инженеринг” ООД гр.София.

Ищцовото дружество твърди, че ответниците, като съсобственици на топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр.София, общ...., ж.к. „...”,... и клиенти на топлинна енергия за битови нужди с аб. № 317774,  са длъжни да заплащат дължимите месечни суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, след което изпадат в забава и дължат мораторна лихва.

Сочи, че за периода от м.март на 2011 г. до м.април на 2013 г., ответниците са използвали топлинна енергия, но не са заплатили нейната стойност, както и не са заплатили стойността на услугата дялово разпределение.

Предвид неизпълнението на задълженията на ответниците ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, въз основа на което заявление било образувано ч.гр.дело № 31807/2014 г., по описа на СРС и издадена заповед за изпълнение от 07.07.2014 г., за вземане на ищеца в размер 1 356.13 лв., за доставена от дружеството топлинна енергия и такси за дялово разпределение за периода от м.март на 2011 г. до м.април на 2013 г., от която сума 1 294.93 лв., представляващи цена на енергията и 61.20 лв., представляващи такси за дялово разпределение, ведно със законна лихва за периода от 11.06.2014 г. до изплащане на вземането, както и за вземане на ищеца в размер 269.98 лв., мораторна лихва за периода от 30.04.2011 г. до 22.05.2014 г., от които 262.18 лв., представляващи лихва за забавено плащане на цената на топлоенергията и 7.80 лв., представляващи лихва за забавено плащане на таксите за дялово разпределение, а така също и за сумата 332.52 лв., представляваща разноски в заповедното производство.

Ответниците депозирали възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради което ищецът и заявител предявява настоящата претенция за установяване на оспорените си вземания, дължими разделно от ответниците.

Претендира и разноските по делото, а така също и тези по заповедното производство.

Правното основание на иска е чл.124, ал.1 вр.с чл.422 вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.с чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.с чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Исковата молба е приета за разглеждане от съда, пред който е предявена и преписи от нея са изпратени на ответниците, който в срока по чл.131, ал.1 ГПК, чрез пълномощник, са подали отговори, с които оспорват иска като изцяло неоснователен.

В подадения отговор (л.3-9 от делото) от ответника П.В. се твърди, че този ответник няма качеството на потребител на топлинна енергия тъй като не ползва и не живее в процесното топлоснабдено жилище. Ответникът сочи, че С.В. е негова бивша съпруга, с която са разведени от м.април на 2003 г., като с решението за прекратяване на брака съдът е предоставил ползването на жилището на първата ответница и на дъщерята на бившите съпрузи. Прави и възражение за погасяване на вземанията на ищеца по давност.

С подадения от ответницата С.В. отговор (л.24-38) също се оспорва иска като неоснователен по изложените от втория ответник съображения.

Двамата ответници също претендират разноските по делото.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Негов редовно упълномощен (л.70) процесуален представител – юрисконсулт представя писмена молба (л.69), с която не възразява по даване ход на делото в отсъствието на ищеца, поддържа исковата молба и заявената с нея претенция и моли същата да бъде уважена изцяло като основателна и доказана.

Ответниците, редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание. Представляват се от редовно упълномощен (л.10, л.39) процесуален  представител – адвокат, който поддържа заявените с отговорите на исковата молба становища за неоснователност на предявения иск.

Третото лице – помагач на ищеца не е заявило становище по основателността на претенцията.

За да разреши спора между страните съдът се запозна подробно със становищата и исканията им, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите законови разпоредби, прие следното:

По делото е приложено ч.гр.дело № 31807/2014 г. по описа на СРС, образувано по заявление по чл.410 ГПК (л.2-3 от ч.г.д.), подадено от ищеца „Топлофикация София” ЕАД против ответниците С.В. и П.В..

В производството по това дело е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 07.07.2014 г. (л.10 от ч.г.д.), с която е разпоредено ответниците да заплатят разделно на заявителя и ищец сумата 1 356.13 лв., за доставена топлинна енергия и такси за дялово разпределение за периода от м.март на 2011 г. до м.април на 2013 г., от която сума 1 294.93 лв., представляващи цена на енергията и 61.20 лв., представляващи такси за дялово разпределение, ведно със законна лихва за периода от 11.06.2014 г. до изплащане на вземането, както и сумата 269.98 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 30.04.2011 г. до 22.05.2014 г., от които 262.18 лв., представляващи лихва за забавено плащане на цената на топлоенергията и 7.80 лв., представляващи лихва за забавено плащане на таксите за дялово разпределение, а така също и сумата 332.52 лв., представляваща разноски в заповедното производство.

Препис от заповедта е връчен лично на длъжника С.В. на 10.07.2014 г. (л.11/12 от ч.г.д.).

На 17.07.2014 г. (л.13 от ч.г.д.), длъжникът С.В., чрез пълномощник (л. (л.14 от ч.г.д.), е подал възражение по образец срещу издадената заповед за изпълнение.

Препис от заповедта е връчен на пълномощник (л.18 от ч.г.д.) на длъжника П.В. на 10.12.2014 г.

На 29.12.2014 г., по пощата (л.19 от ч.г.д.), длъжникът П.В., чрез пълномощник , е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение.

С разпореждане от 08.01.2015 г. (л. 20 от ч.г.д.), заповедният съд е указал на заявителя, че в едномесечен срок може да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника, като довнесе дължимата държавна такса.

Разпореждането е получено от заявителя на 21.01.2015 г. (л. 21 от ч.г.д.).

На 16.02.2015 г. (л.2-7 от гр.д. № 7824/2015 г.), в срока по чл.415, ал.1 ГПК, заявителят е предявил настоящата претенция за установяване на вземането си, която е допустима, тъй като за ищеца е налице правен интерес да предяви иск за установяване съществуването на вземането си по заповедта за изпълнение, против която е подадено възражение от длъжниците и ответници.

По съществото на претенцията съдът намира следното.

Страните не спорят, а и се установява от представения по делото препис от решение № 43/07.04.2003 г. по гр.дело № 193/2002 г. по описа на РС – Поморие (л.11-12), че по време на брака си ответниците С.В. и П.В. са придобили недвижим имот – жилище в гр.София, ж.к. „...”,....

Също безспорно се установява, че с посоченото решение, влязло в законна сила на 30.04.2003 г., бракът между ответниците е прекратен, като ползването на жилището е предоставено на ответницата С.В..

По делото не са представени доказателства, а и не се твърди от ответниците, възникналата между страните в резултат на прекратената СИО обикновена съсобственост върху жилището да е прекратена чрез делба или по друг начин, поради което съдът приема, че ответниците са съсобственици на процесното жилище при квоти по ½ ид.ч. за всеки от тях.

Не се спори също така, че горепосоченото жилище, намиращо се в сграда – етажна собственост, е топлоснабдено.

Представен е препис от протокол от 16.09.2005 г. (л.18 от гр.д. № 7824/2015 г.) от общото събрание на ЕС на бл... в ж.к. „..” гр.София, вх..., на което е взето решение да се извърши монтаж на индивидуални топлинни разпределители и да се сключи договор с „Нелбо инженеринг” ООД за извършването на услугата „топлинно счетоводство”.

В списък към протокола от ОС на ЕС от 16.09.2005 г. (л.19), под № 6 е посочен втория ответник с аб. № 317744 и за него е положен подпис.

По делото е представен и препис от договор от 20.09.2005 г. (л.16-17 от гр.д. № 7824/2015 г.), сключен между „Нелбо инженеринг” ООД и ЕС на бл.510, вх. Г, с който дружеството се е задължило да достави и монтира индивидуални топлинни разпределители, да отчита същите и водомерите за топла вода, да въведе система и да извършва дялово разпределение на доставената в сградата топлинна енергия между отделните потребители.

Представен е препис от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти в гр. София.

Съгласно чл.150, ал.2, изр. второ ЗЕ, общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

По делото е изслушано и прието като доказателство заключението на вещото лице инж. Ж.Е. по изготвената съдебно – техническа експертиза (л.55-65), съгласно което процесното жилище се намира в сграда – етажна собственост, като за процесния период абонатната станция, обслужваща жилището на ответниците е работила на отопление и на битово горещо водоснабдяване (БГВ).

Общият топломер в сградата е отчитан ежемесечно, преминал е метрологични проверки и е бил технически изправен в периода, посочен в исковата молба.

В процесното жилище за периода са отчитани пет индивидуални разпределители на радиатори и два топли водомера, като изчислените суми са на база реален отчет.

Сградната инсталация се изчислява по формула, съгласно методиката за дялово разпределение и се разпределя между отделните абонати,  пропорционално на отопляемия обем по проект на отделните жилища.

През процесния период дяловото разпределение е извършено от третото лице в съответствие с нормативната уредба. „Нелбо инженеринг” ООД е изготвяла изравнителни сметки както следва: за периода от м.05 на 2010 г. до м.04 на 2011 г. на обща стойност - 194.44 лв.;  за периода от м.05 на 2011 г. до м.04 на 2012 г. на обща стойност - 320.94 лв. и за периода от м.05 на 2012 г. до м.04 на 2013 г. на обща стойност 68.44 лв.

На ответниците не са начислени суми за топлинна енергия за общи части на сградата, както и такси за мощност.

Вещото лице сочи, че общият размер на дължимите от ответниците суми за топлинна енергия за процесния период е 1 226.49 лв., от които по отделни пера както следва: за отопление от отоплителни тела в жилището – 445.52 лв., за сградна инсталация – 606.34 и за БГВ – 174.63 лв. При дължима сума за доплащане от изравняване 68.44 лв. и такава за дялово разпределение 61.20 лв., вещото лице е посочило, че дължима за процесния период е сумата 1 356.13 лв.

Вещото лице сочи в заключението си, че сумите за топлинна енергия за топлоснабдения имот са начислени в съответствие с методиката за дялово разпределение и действащата нормативна уредба в областта на енергетиката.

Фирмата, извършваща дялово разпределение за процесния имот „Нелбо инженеринг” ООД, е регистрирана в публичен регистър съгласно чл.139а от ЗЕ, разполага с технически средства и лицензиран софтуер за извършване на дейността. Прилага правилно методиката за дялово разпределение и спазва всички нормативни документи при разпределяне изразходената топлинна енергия между отделните потребители в сградата- етажна собственост. В съответвие с нормативната уредба са отчислявани за сметка на ищеца технологични разходи за абонатната станция в сградата етажна собственост.

Заключението на вещото е пълно ясно и обосновано и като такова се кредитира изцяло от съда.

Не се установява по делото, а и не се твърди от ответниците да са заплатили горепосочените суми.

При така установените факти, съдът направи следните правни изводи.

Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.

Съгласно §1, т.2 от ДР на ЗЕ, „битов клиент” е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Съгласно разясненията дадени с решение № 507/22.01.2013 г. по гр. д. № 1557/2011 г., ІV ГО на ВКС, след като е взето решение от общото събрание на етажните собственици, т. е. от всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост за присъединяване към топлопреносната мрежа, всеки етажен собственик е потребител на постъпилата в сградата топлинната енергия. Освен заплащането на съответната топлинна енергия, постъпила в собствения им имот, потребителите са длъжни да заплатят и тази за отопление на общите части на сградата, в който смисъл е и цитираното от ВКС решение № 5/22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г. на Конституционния съд на Република България.

Съгласно решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО на ВКС, по силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.

В случая ответниците имат качеството на потребители на топлинна енергия, произтичащо от качеството им на собственици на самостоятелен обект в топлоснабдена сграда.

Тук следва да се отбележи, че обстоятелството, че топлоснабденият имот е ползван само от един от ответниците, което е установено от доказателствата по делото, е ирелевантно по отношение на спора, тъй като неползващия ответник не е загубил качеството си на съсобственик на имота, което качество е обуславящо за качеството му на битов потребител по смисъла на ЗЕ.

Съгласно Тълкувателно решение № 2/25.05.2017 г. по тълк.д. № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна собственост, се прилагат разпоредбите на ЗЕ, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 ЗЗН, вр.с § 1 от ДР на ЗЗП, поради което възраженията на ответниците в тази насока са неоснователни.

Предвид гореизложеното и след като по делото се установи, че ответниците са съсобственици в равни части на топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к. „...”,..., с аб. № 317774, в който имот за периода от м.март на 2011 г. до м.април на 2013 г. изразходваната топлинна енергия по компоненти и на стойност е както следва: за отопление – 445.52 лв., за сградна инсталация – 606.34, за БГВ – 174.63 лв., за доплащане от изравняване – 68.44 лв., за дялово разпределение – 61.20 лв., или общо 1 356.13 лв., съдът приема, че в качеството си на собственици на топлоснабдения имот, ответниците се явяват задължени лица за посочената сума.

По възражението на ответниците за погасителна давност съдът намира следното.

Според Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС, вземанията на топлофикационните дружества са периодични плащания по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.

По силата на чл.114, ал.1, давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.

В настоящия случай падежът е установен в Общите условия, съгласно клаузите на които потребителят дължи плащане на сумите в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Съгласно чл.116, б.б, предл.първо ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на иск, а по силата на чл.422, ал.1 ГПК, искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 11.06.2014 г., с което погасителната давност е прекъсната, но е изтекла за дължимите суми за топлинна енергия за м.03.2011 г. – в размер 133.73 лв. и за м.04.2011 г. – в размер 59.74 лв. или общо 193.47 лв. ( Приложение № 2 към заключението на вещото лице и л.22 от гр.д. № 7824/2015 г.).

По отношение на сумите над размера от 193.47 лв. до размера от 1 226.49 лв., както и за сумата 68.44 лв., за доплащане от изравняване и за сумата 61.20 лв. за дялово разпределение, възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно и посочените суми са дължими.

В съвкупност от изложеното съдът намира, че предявеният иск е установен по основание и до размера от 1 162.66 лв., до който размер искът следва да бъде уважен, като сумата е дължима от ответниците разделно – всеки от ответниците дължи ½ част от сумата.

За размера над 1 162.66 лв. до 1 356.13 лв., вземането е погасено по давност, поради което искът в тази му част е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Така дължима от всеки от ответниците на топлофикационното дружество е сума в размер 581.33 лв.

Предвид  горепосочените изводи на съда относно претенцията за главницата, частично основателен е и искът за установяване на вземането на ищеца за лихви.

Основателен е искът за лихви до размера от 211.94 лв., за периода от 30.06.2011 г. до 22.05.2014 г., от които 204.14 лв., представляващи лихва за забавено плащане на стойността на топлоенергията и 7.80 лв., представляващи лихва за забавено плащане на услугата дялово разпределение, като вземането за лихви също е дължимо от ответниците разделно, т.е всеки от тях дължи лихви в размер 105.97 лв.

В останалата му част – до предявения размер от 269.98 лв., вземането на ищеца за мораторни лихви е погасено по давност, искът в тази му част е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

По отношение на претендираните от страните разноски съдът намира следното.

Предявеният иск е частично основателен, поради което и на основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят разноски съразмерно с уважената част от иска.

Направените от ищеца в производството са в размер 576.80 лв, от които 176.80 лв., заплатена държавна такса за образуване и водене на делото (л.36 от гр.д. № 7824/2015 г.) и 400 лв., представляващи заплатен депозит за възнаграждение на вещо лице (л.49 от настоящото дело).

В производството ищецът е защитаван от юрисконсулт, поради което и на основание чл.78, ал.8, вр.с чл.37 ЗПП, чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед размера на материалния интерес, следва да му се присъдят и разноски в размер на 100 лв., за юрисконсултско възнаграждение.

Така общият размер на разноските на ищеца в производството е 676.80 лв., от които в тежест на ответниците следва да бъдат възложени 573. 56 лв., съразмерно на уважената част от иска, т.е по 286.78 лв. в тежест на всеки един от тях.

Съгласно чл.78, ал.3 ГПК, ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

По делото ответниците са представлявани от адвокат, но доказателства за реално заплатени от ответниците разноски за адвокатско възнаграждение не са представени.

По ч.гр.дело № 31807/2014 г. по описа на СРС, са представени договори за правна помощ (л.14 и л.18), но в тях не е отразено договореното възнаграждение да е заплатено в брой, поради което от договорите не се установява длъжниците да са заплатили възнаграждението – т.1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС.

В съвкупност от изложеното съдът намира исканията на ответниците за присъждане на разноски за неоснователни и като такива същите следва да бъдат оставени без уважение.

Ищецът е направил и искане за присъждане на разноските, направени от него в заповедното производство, което предвид изходя на спора е частично основателно, ето защо ответниците следва да бъдат осъдени да му заплатят разделно разноски по ч.гр.дело № 31807/2014 г. по описа на СРС, в  размер 281.80 лв., съразмерно на установената част от вземането и предвид липсата на обратно действие на изменението на чл.78, ал.8 ГПК (ДВ, бр. 8/2017 г.).

Мотивиран от изложеното, Районен съд – Поморие

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.С.В., ЕГН **********,***, с настоящ адрес ***,  със съдебен адреса*** – адв.Ц.В., че дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление в гр.София, район ..., представлявано от Г.Х.Б., сумата 581.33 лв. (петстотин осемдесет и един лева и тридесет и три стотинки), представляваща припадащата се на ответницата ½ част от сумата 1 162.66 лв., представляваща стойност на топлинна енергия и услуга дялово разпределение за периода от м.май на 2011 г. до м.април на 2013 г., от която 1 101.46 лв. – стойност на енергията и 61.20 лв. – стойност на услугата дялово разпределение, ведно със законна лихва върху главницата от 581.33 лв., считано от 11.06.2014 г. до окончателното и изплащане, както и сумата 105.97 лв. (сто и пет лева и деветдесет и седем стотинки), представляваща припадащата се на ответницата ½ част от мораторната лихва върху главницата в размер 211.94 лв., за периода от 30.06.2011 г. до 22.05.2014 г., от която сума 102.07 лв., лихва за забавено плащане на стойността на топлоенергията и 3.90 лв., лихва за забавено плащане на таксите за дялово разпределение, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 07.07.2014 г. по ч.гр.дело № 31807/2014 г., по описа на СРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на вземането за главницата, в частта му над уважения размер от 581.33 лв. до предявения размер от 678.06 лв., както и за установяване на вземането за лихви, в частта му над уважения размер от 105.97 лв. до предявения размер от 134.99 лв.

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Х.В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***,  със съдебен адреса*** – адв.Ц.В., че дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление в гр.София, район ..., представлявано от Г.Х.Б., сумата 581.33 лв. (петстотин осемдесет и един лева и тридесет и три стотинки), представляваща припадащата се на ответника ½ част от сумата 1 162.66 лв., представляваща стойност на топлинна енергия и услуга дялово разпределение за периода от м.май на 2011 г. до м.април на 2013 г., от която 1 101.46 лв. – стойност на енергията и 61.20 лв. – стойност на услугата дялово разпределение, ведно със законна лихва върху главницата от 581.33 лв., считано от 11.06.2014 г. до окончателното и изплащане, както и сумата 105.97 лв. (сто и пет лева и деветдесет и седем стотинки), представляваща припадащата се на ответника ½ част от мораторната лихва върху главницата в размер 211.94 лв., за периода от 30.06.2011 г. до 22.05.2014 г., от която сума 102.07 лв., лихва за забавено плащане на стойността на топлоенергията и 3.90 лв., лихва за забавено плащане на таксите за дялово разпределение, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 07.07.2014 г. по ч.гр.дело № 31807/2014 г., по описа на СРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на вземането за главницата, в частта му над уважения размер от 581.33 лв. до предявения размер от 678.06 лв., както и за установяване на вземането за лихви, в частта му над уважения размер от 105.97 лв. до предявения размер от 134.99 лв.

ОСЪЖДА С.С.В., ЕГН **********, със съдебен адреса*** – адв.Ц.В., да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ..., сума в размер 286.78 лв. (двеста осемдесет и шест лева и седемдесет и осем стотинки), представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА П.Х.В., ЕГН **********, със съдебен адреса*** – адв.Ц.В., да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ..., сума в размер 286.78 лв. (двеста осемдесет и шест лева и седемдесет и осем стотинки), представляваща разноски по делото

ОСЪЖДА С.С.В., ЕГН **********, със съдебен адреса*** – адв.Ц.В., да заплати на Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ..., сума в размер 140.90 лв. (сто и четиридесет лева и деветдесет стотинки), представляваща разноски по ч.гр.дело № 31807/2014 г., по описа на СРС.

ОСЪЖДА П.Х.В., ЕГН **********, да заплати на Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ..., сума в размер 140.90 лв. (сто и четиридесет лева и деветдесет стотинки), представляваща разноски по ч.гр.дело № 31807/2014 г., по описа на СРС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С.С.В., ЕГН **********, със съдебен адреса*** – адв.Ц.В., за присъждане на разноски по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П.Х.В., ЕГН **********, със съдебен адреса*** – адв.Ц.В., за присъждане на разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ :