Р
Е Ш Е
Н И Е
№………..
гр. Варна,
................................г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВАРНА, VII тричленен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
ДИМИТРОВА
СТАНИСЛАВА СТОЕВА
с участието на прокурора при ОП-Варна СИЛВИЯН ИВАНОВ и
при секретаря КАМЕЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА, разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова
кас. адм. нак. д. № 2819/2022 г.
по описа на АдмС - Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:,
Образувано е по касационна жалба от П.А.В., с ЕГН **********, подадена чрез адв. Р.М. –
САК, срещу Решение № 1396 от 27.10.2022 г., постановено по АНД № 3508/2022 г.
на Районен съд – Варна (РС – Варна), с което е потвърден Електронен
фиш (ЕФ) Серия К № 5193716, издаден от ОД на МВР Варна и е осъден настоящият
касатор да заплати на ОД на МВР Варна сумата от 80 лв., представляващи
възнаграждение за юрисконсулт. С обжалвания пред РС – Варна ЕФ на касатора е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв.
С жалбата се настоява, че решението на въззивния съд е
неправилно. Сочи се, че РС- Варна не е приложил правилно закона и неправилно,
позовавайки се на нормата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП и по аналогия, е стигнал до
извода, че административното наказание „глоба“ е наложена на В. в качеството й
на физическо лице, като се твърди, че не е ясно кого е искал наказващият орган
да накаже и съдът не е могъл да го разбере, а единствено и само предполага, че
е физическото лице, като с това е нарушено правото на защита на наказаното
лице. Настоява се, че в ЕФ е посочен търговецът с неговата фирма, а името на
управителя на търговеца е вписано като индивидуализиращ белег на търговеца, а и
са посочени както седалището и адреса на управление на търговеца, така и ЕГН на
неговия управител. На следващо място се поддържа, че съдът не се е произнесъл
по направеното възражение за издаване на ЕФ 16 дни след установяване на
нарушението, а не непосредствено след това, поради което е следвало, според
процесуалните правила, да се пристъпи към общите правила и да се състави АУАН, като
липсва и задължителен реквизит – дата на издаване на ЕФ. Според касатора съдът
не е разгледал всички направени възражения и предвид чл. 220 АПК касационната
инстанция не може да първи път да излага доводи в тази насока, тъй като това би
довело да ограничаване правото на участие на страните по делото. Искането е да
се отмени решението на решението на РС – Варна и алтернативно след отмяната на
обжалвания въззивен акт да се върне делото за ново разглеждане от друг състав
на съда.
Ответникът – ОД на МВР Варна, чрез процесуалния си
представител – ст. юриск. К.Л.А., с писмени бележки настоява, че касационната
жалба е неоснователна и сочи доводи за правилност и законосъобразност на
обжалваното решение. Поддържа се, че не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при издаване на ЕФ, налице е пълно съответствие между
правното и фактическо описание на нарушението, индивидуализирано е в пълна
степен и техническото средство, с което е извършено видеозаснемането и е
засечена скоростта, е от одобрен тип и е преминало метрологичен контрол. Изрично
се посочва, че в ЕФ е приспадната допустимата техническа грешка от 3%, която е
отчетена в полза на нарушителя. Според ответника по касационната жалба правилно
РС – Варна е приел, че основателно е ангажирана отговорността на
представляващия дружеството – собственик на процесното МПС, а и че наказанието
е правилно определено. Изтъква се, че е правилна и преценката на въззивния съд
за неприложимост на чл. 28 ЗАНН. Искането е да се остави в сила обжалваното
решение на РС – Варна. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и алтернативно, а ако се уважи жалбата и се претендират разноски
за адвокатско възнаграждение – да се присъдят такива в минималния размер.
Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност
на жалбата. Пледира за оставяне в сила на обжалваното решение на ВРС като постановено
при спазване на процесуалните правила и материалния закон.
Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е
от страна, участвала във въззивното съдебно производство, в срока по чл. 211,
ал. 1 АПК.
Административният съд, съобразявайки посочените в
жалбата касационните основания, изразените становища на страните, мотивите на
съдебния акт и събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Производството пред районния
съд е образувано по жалба от П.А.В. срещу Електронен фиш Серия К № № 5193716,
издаден от ОД на МВР Варна, с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл.
182, ал. 1, т. 3 ЗДвП на В. – представител на „Адвокатско дружество В. и
партньори“, е наложено на административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв.
за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Нарушението, според ЕФ, е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство (АТСС) CORDON – М2 № MD1194
и се състои в следното: На 08.08.2021 г.,
в 09:04 часа, в населено място гр. Варна, по бул. „Владислав
Варненчик“, с посока на движение към бул „Република“, срещу магазин „Лидъл“, с
МПС ***с рег. № *** е извършено нарушение за скорост - при разрешена стойност
на скоростта 50 км/ч, е установена стойност на скоростта 72 км/ч, т.е.
превишената стойност на скоростта е 22 км/ч. Като административнонаказателно
отговорно лице - собственик, на когото е регистрирано МПС/ползвател, в ЕФ е посочена
П.А.В. – представител на фирма „Адвокатско дружество В. и партньори“.
За да потвърди процесния
електронен фиш, РС - Варна приема следното:
Въззивната жалба е депозирана в срок, от
легитимен субект, поради което е процесуално допустима.
При
издаване на ЕФ е съобразена нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, регламентираща
изчерпателно отделните реквизити от съдържанието на ЕФ, както и утвърдения от
министъра на вътрешните работи образец, поради това възраженията относно
неговото съдържание, дата и начин на издаване и др. са неоснователни.
Предвид писмените доказателства по
делото, безспорно се установява извършването на процесното нарушение.
Нарушението е установено с АТСС, което е
одобрен тип за измерване, преминало съответните проверки, а и нарушението е документирано
със снимка.
Не са споделени възраженията, свързани
със съдържанието на протокола, съставен при използване на АТСС, доколкото в
него са направени относими към конкретното място и начин на проверка отбелязвания,
като изискването за посочване на начало и край на участъка е относимо към
случаите на измерване в режим „движение“, а в случая режимът на измерване е
стационарен, а и на „гърба“ на протокола за използването на АТСС е снимка на
разположението на системата. За неоснователни са приети и възраженията,
свързани с начина на разположение на използваната система за измерване, като
съдът се позовава на изискванията към конкретното техническо средство, които са
били спазени, респ. правилно е експлоатирана системата и производството по
ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя чрез
издаване на ЕФ се е развило при спазване на процесуалните правила.
Доколкото на самата снимка, върху
конкретния автомобил има поставен маркер, удостоверяващ именно неговата
измерена скорост на движение, нарушението е прието за безспорно доказано, а
възраженията в тази насока – за неоснователни.
Позовавайки се на разпоредбата на чл.
188, ал. 2 ЗДвП и обстоятелството, че няма данни да са депозирани възражения
или да е декларирано друго лице като водач на превозното средство, при
управлението, на което е установено и заснето процесното нарушение, въззивният
съд приема, че правилно е ангажирана отговорността на В. с налагане на „глоба“,
а не тази на представляваното от нея юридическо лице, като изрично е посочено,
че тя е негов представител, респ. не е налице неяснота чия отговорност е
ангажирана с изписването на наименованието на адвокатското дружество и имената
на въззивницата.
Правилно е приложена санкционната норма,
като е приспаднат допустимият толеранс от +/- 3% (отразената в снимката скорост
на движение е 75 км/ч, а в ЕФ -72 км/ч), предвид и фиксирания в закона размер
на глобата.
С обжалваното решение в полза
на ОД на МВР Варна са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лева.
Решението на РС - Варна е правилно и законосъобразно.
Изводите на районния съд се
основават на обективно изследване на всички обстоятелства по делото, които се
установяват от приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в
съвкупност. Въззивният съд е извел правилно фактите, установяващи се от
доказателствата по делото и правилно ги е отнесъл към приложимите правни норми.
В съответствие със закона са изводите на съда за липса на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното производство,
за съставомерност на деянието, за правилно ангажиране на административнонаказателната
отговорност, за законосъобразност на определеното наказание „глоба“ като вид и
размер.
Не са налице сочените от касатора основания по чл. 348 НПК за отмяна на обжалваното решение на ВРС.
Следва да се остави в сила решението на въззивния съд, като касационната
инстанция препраща към мотивите на въззивната такава (по аргумент на чл. 221,
ал. 2 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН).
При нарушения,
установени и заснети с автоматизирано техническо средство или система, за които
не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП
предвижда издаване на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. С
разпоредбата на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП са дефинирани стационарните и
мобилните АТСС, а с издадената на основание чл. 165, ал. 3 ЗДвП Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи са уредени условията и
редът за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата,
което влече извод за допустимост на установяването и санкционирането на
процесното нарушение, заснето с мобилно АТСС, с издаване на електронен фиш. Направеният
в този смисъл извод и от РС – Варна се явява правилен.
По своята същност
електронният фиш представлява електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства или системи - § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП. Задължителните му
реквизити са посочени в чл. 189, ал. 4, изр. второ ЗДвП.
Измерената скорост в
случая се установява, че е намалена с допустимата нормативно установена грешка
от 3 км/ч. Не е налице изискване за изрично посочване в ЕФ дали е приспадната
нормативно установената техническа грешка при измерването на скоростта с
техническо средство. В ЕФ се посочва установената скорост и стойността на
превишението. В случая е съобразено изискването на чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за приспадане от
измерената скорост от АТСС на допустимата грешка - измерената скорост е 75
км/ч, от която са приспаднати 3 км/ч – допустима грешка, поради което в ЕФ като
установена измерена скорост е посочена 72 км/ч, а не 75 км/ч, като превишението
на скоростта правилно е посочено в ЕФ, че е 22 км/ч.
По доводите на касатора за
неправилност на въззивното решение:
Настоящият състав на
съда напълно споделя изводите на въззивния съд по отношение законосъобразността
на ЕФ, в който ясно е посочено, че наказаното лице е П.А.В., на която е наложена
процесната „глоба“, именно в качеството й на представител на собственика на
превозното средство – адвокатското дружество. Посочването, че В. е представител
на визираното в ЕФ „Адвокатско дружество В. и партньори“ и ЕИК на адвокатското
дружество, е пояснение във връзка с чл. 188, ал. 2 ЗДвП по отношение
собствеността на автомобила, както правилно е съобразил и посочил РС – Варна.
Обстоятелството, че въззивната жалба е подадена от П.В., а не от адвокатското
дружество, чийто представител е В., сочи на извод, че не е налице засягане на
правото на защита на наказаното лице с конкретната формулировка на ЕФ по
отношение посочването на наказаното лице.
Неоснователно е и
твърдението на касатора за необсъждане от въззивния съд на възраженията срещу
ЕФ, което да представлява основание за отмяна на обжалвания съдебен акт. Съдът
е мотивирал изводите си за неоснователност на изложените в жалбата и в
писмените бележки на наказаното лице възражения, които се явяват релевантни за
преценката за законосъобразността на ЕФ. Правилно районният съд приема, че
обжалваният ЕФ съдържа изискуемите реквизити, регламентирани в чл. 189, ал. 4 ЗДвП. Сред тези реквизити не е датата на издаване на ЕФ. С оглед спецификата на
производството по чл. 189, ал. 4-11 ЗДвП следва да се приеме, че релевантният
реквизит е датата на установяване на нарушението чрез неговото заснемане и
запаметяване в системата, а не датата на разпечатване на ЕФ на хартиен носител.
Датата на разпечатване на ЕФ не следва да е отправна точка при изчисляване на
срока по чл. 34 ЗАНН. Разпечатването на ЕФ извън 24-часовия период след
установяването на нарушението с АТСС по никакъв начин не обосновава извод, че в
такива случаи законът изисква ангажиране на отговорността по общия ред (със
съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление).
Съдът не установява
наличие на нарушение на съдопроизводствените правила, които да са основания за
отмяна на обжалваното въззивно решение. Събраните от РС – Варна доказателства в
достатъчна степен изясняват фактическата обстановка.
При извършената служебна
проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218,
ал. 2 АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са
основания за отмяната, обезсилването или обявяването на нищожност му.
Следва решението на
РС - Варна да бъде оставено в сила.
При този изход на
спора, на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 ЗАНН, касаторът следва да бъде
осъден да заплати на ОД на МВР Варна съдебно-деловодни разноски за касационната
инстанция в размер на 80 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение,
определено съгласно чл. 27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ и чл. 37 от Закона за правната
помощ.
На основание чл. 221, ал. 2 АПК, във
вр. чл. 63в ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1396 от 27.10.2022 г.
по АНД № 20223110203508/2022 г. на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА П.А.В., с ЕГН **********, да
заплати в полза на Областна дирекция на МВР - Варна сумата в размер на 80
(осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.