Р Е Ш
Е Н И Е
№ 3648 30.10.2018 г.
Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, XI-ти гр. състав в открито
съдебно заседание на шестнадесети
октомври две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ГЕОРГИЕВА - ТОЧЕВСКА
при участието на секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 1802 по описа на ПРС за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правна квалификация чл. 128, т. 2, вр. с чл. 245, ал. 1 от Кодекса на
труда и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Е.М.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. С.М. е предявил срещу
„Лъкитранс - 70” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. „Мали Богдан” № 24, ет. ап.3, представлявано от у. М. К. обективно
съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 вр. чл. 245, ал. 1 от Кодекса
на труда, вр. с чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
следните суми: сумата от 6 983 лева
(шест хиляди деветстотин осемдесет и три лева), представляваща неплатено тр.
възнаграждение според изработеното за периода м. август 2016г. – м. ноември
2016г., законна лихва и разноски.
Твърди се в сочения период ищецът да е бил в ТПО с
ответника, да е работил на длъжност „***”, да е полагал труд, но да не му е
било заплатено тр. възнаграждение за сочените периоди, в посочените размери,
като било уговорено заплащането на възнаграждението да става според
изработеното, на база утвърдени от работодателя правила, след представени
отчети от ш.. За м. август 2016г. имал
неплатен остатък от тр. възнаграждение в размер на 2017 лева, за септември
неплатени 1157 лева, за октомври 3309 лева и за ноември 2016г. – 500 лева. Ето
защо се моли исковете да се уважат. Претендират се търсените суми, ведно със
законната лихва върху главниците до окончателното плащане. Претендират се и разноски.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от
ответното дружество, с който исковете се оспорват като неоснователни. Твърди
се, че между страните са съществували облигационни отношения във връзка със
сключен договор за наем на товарния автомобил, управляван от ищеца, който
договор за наем бил сключен от представлявано от ищеца дружество, и ответника,
като всички плащания между страните, за които твърди ищеца, били извършвани във
връзка с този договор. Признава се да е бил съставен трудов договор, който
обаче не бил подписан от ищеца и трудово правоотношение не възникнало. Въпреки
това този договор бил деклариран от ответника, бил регистриран, били
начислявани суми за тр. възнаграждение по ведомостите, които обаче били
изплатени изцяло. Твърди се отношенията да са между представляваното от ищеца
дружество „Европал” ООД, ЕИК *********, и ответника, с ищеца твърдените
уговорки по ТПО да не са постигани, такъв тр. договор със сделна система за
заплащане да не е бил сключван и процесните суми да не се дължат, а посочените
суми като „заработка” да са се формирали по друг начин и да касаят
облигационните отношения между двете дружества.
Ето защо се моли исковете да се отхвърлят, претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез п. си адв. М. поддържа
исковете си. Представя писмена защита, с която взема становище за доказаност на
твърденията си, т. като съставяните между страните РКО доказват съществуването
на сделна система за заплащане на труда в отношенията между страните.
В съдебно заседание ответникът, чрез п. адв. Д. и адв. Х.
взема становище за недоказаност на исковете, представя писмена защита, с която
счита, че представените по делото РКО касаят облигационните отношения между
страните във връзка с представляваните от тях дружества, поради което моли за
отхвърляне на исковете.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, намери за установено следното:
Установява се от трудов договор № ***, подписан от
работодателя, споразумение №*** за прекр. на тр. договор № ***, подписано и от
двете страни по делото, и заповед за прекр. на ТПО от 01.01.2017г., че между
страните е възникнало ТПО по силата на трудов договор № ***, съгл. който ищецът
е започнал работа при ответника на длъжност „***” с ОМВ 430 лева и ДТВ за ТСПО 0,6 % за прослужена година на
сходна/същата длъжност, 38, 70 лева месечно, раб. време 8 часа, като по делото
е представен в оригинал – л. 101, този трудов договор №***, подписан и от двете
страни по делото. Ето защо съдът приема за безспорно доказано ТПО да е
възникнало. Със споразумението от 01.12.2016г двете страни са се договорили
същото да бъде прекратено по взаимно съгласие на страните, считано от
01.01.2017г., в която връзка е издадена и нарочна заповед. Ето защо съдът
намира за безспорно доказано за периода, за който ищецът претендира заплащане
на ТВ, между страните да е съществувало ТПО и да е заемал посочената в ИМ
длъжност.
Относно системата на заплащане на труда, в тр. договор
е уговорено ОМВ и ДТВ за ТСПО, работа на 8-часов работен ден, тоест между
страните не е уговорено заплащане според изработеното, респ. не е уговорено ОМВ
да се формира по този начин. От представените ведомости за заплати за процесния
период се установява, че ТВ на ищеца по ведомост е начислявано за отработени
дни, а именно – за февруари 2016г. - 200, 79 лева чиста сума за получаване за
21 отработени дни, на база БТВ от 235 лева и ДТВ за ТСПО 21, 15 лева, с положен
подпис във ведомостта; за март 2016г. –
нето 200, 79 лева, за 22 отраб. дни БТВ 235 лева и 21, 15 лева ДТВ за ТСПО, с положен подпис във ведомостта; за април 2016г. - нето
200, 79 лева, за 20 отраб. дни БТВ 235 лева и 21, 15 лева ДТВ за ТСПО, с положен подпис във ведомостта; за май 2016г. - нето
200, 79 лева, за 19 отраб. дни БТВ 235 лева и 21, 15 лева ДТВ за ТСПО, с положен подпис във ведомостта; за юни 2016г. - нето
200, 79 лева, за 22 отраб. дни БТВ 235 лева и 21, 15 лева ДТВ за ТСПО, с положен подпис във ведомостта; за юли 2016г. - за април
2016г. - нето 200, 79 лева, за 21 отраб. дни БТВ 235 лева и 21, 15 лева ДТВ за
ТСПО, с положен подпис във
ведомостта; за август 2016г. - нето 200, 79 лева, за 23 отраб. дни БТВ 235 лева
и 21, 15 лева ДТВ за ТСПО, с положен подпис във ведомостта; за септември 2016г. - нето 200, 79 лева,
за 20 отраб. дни БТВ 235 лева и 21, 15 лева ДТВ за ТСПО, с положен подпис във ведомостта; за октомври 2016г. - нето
372, 91 лева, за 18 отраб. дни БТВ 402, 86 лева, 3 дни ПГО – 36, 59 лева и 36,
26 лева ДТВ за ТСПО, с положен подпис във ведомостта; за ноември 2016г. - нето 394, 57 лева, за 7
отраб. дни БТВ 149, 55 лева, 15 дни ПГО – 349, 30 лева и 4, 49 лева ДТВ за
ТСПО, с положен подпис във
ведомостта; за декември 2016г. – нето 65, 87 лева, бруто 73, 19 лева
обезщетения по КТ, 0 отработени дни, с положен подпис във ведомостта.
Ищецът е оспорил подписите си във ведомостта, задължен е ответника да ги
представи и е представил същите в оригинал, като от заключението на СГЕ на в.
л. И.Ч. се установява, че ведомостите за периода от февруари до декември 2016г.
вкл., без ведомостта за м. август 2016г., са подписани от ищеца Е.М.С..
Подписът във ведомостта за август 2016г. срещу името на ищеца не е изпълнен от
него.
Работодателят е представил Вътрешни правила за
организация на раб. заплата, чиято достоверност ищецът е оспорил, в които е
посочено, че ТВ се заплаща при индивидуална организация на труда и повременна
схема на заплащането му, началната заплата е равна на минималната раб. заплата,
определена с акт на МС за страната, като индивидуалната раб. заплата се формира
на база на началната – основната такава, доп. възнаграждения и обезщетения,
които са за тр. стаж и проф. опит, нощен и изв. труд, работа на официални
празници. В чл. 7 е посочено, че при наличие на средства работодателят може да
определи ДМС и целеви награди на база личния принос на всеки работник, по
предложение на прекия ръководител. Сходството в характера на работата в друго
предприятие се определя от назначена от работодателя комисия с протокол.
Правилата са подписани за „утвърдил” от у.. Оспорено е от ищеца, че същите са
съставени за нуждите на процеса, след завеждане на делото.
Във връзка с твърденията си как се формира дължимото му тр. възнаграждение
ищецът е представил справка без автор, с посочени дати през м. 02.2016г., в
която са посочени дестинации, рег. номер на автомобил, тонове, километри,
тарифа и сума, обща сума в размер на 3553 (без посочване на валута), от която
са извадени 20 % ДДС – 592, и чисто за получаване – 2961 (никъде не се сочи
валута). Тази справка не носи подписи на лица, в същата единствено е посочено,
че ш., извършил превоза, е Е., с автомобил ***. Такава справка се представя с
дати за м. март, отново без подпис, с отметки отстрани, където от „общо 3334” е
извадена сума „556 ДДС” и е посочено „чисто за получаване 2778”. По същия начин
е представена такава за м. април – „чисто за получаване 5566”, за май – „чисто
за получаване 5637”, за юни – „чисто за получаване 5810”, за юли – „чисто за
получаване 5794”, за август – „чисто за получаване 4353”, за септември - „чисто
за получаване 1157”, октомври 2016г. - „чисто за получаване 3309”, ноември
2016г. - „чисто за получаване 500”, като сумите са формирани по сходен начин –
посочва се дестинация, дата, номер на автомобил, тон, километри, тарифа, сума,
извършил Е., обща сума, от нея се вади ДДС 20 % и краен резултат, посочен като
чиста сума за получаване, само цифра, без валута, и така представените
разпечатки нямат посочен автор – нито име, нито подпис.
Представено е издадено
от ответника удостоверение УП от 03.01.2017г. за това, че в периода 01.02.2016г. – 31.12.2016г. ищецът е полагал
труд при ответника на длъжност „***” по 8 часа на ден.
По делото са представени разпечатки от имейли,
изпращани от ищеца до две дружества – Европал и Лъкитранс 70, с прикачени
файлове, именувани – таблица отчет, с дати на имейлите от разпечатката –
14.08.2016г., приложен отчет за периода 01-13.08.2016г., *** Е.С., кола №***,
дестинации, дати и тонаж, самият отчет е неподписан; имейл от 20.08.2016г., до
същите получатели, приложена таблица отчет за 15-20.08.2016г.; имейл от
31.08.2016г., без данни за прикачен файл; имейл от 30.09.2016г. с прикачена
таблица отчет, приложен такъв за 05-30.09.2018г., от 31.10.2016г. с отчет
24.10-31.10.2016г., от 26.10.16г. с отчет 17-22.10.16г., от 17.10.2016г. с
отчет 10-15.10.16г., от 09.10.16г. с отчет 03-08.10.16г., от 05.11.16г. с отчет
01-05.11.2016г., и разпечатка с изпратени 17 броя имейли от ищеца в периода
12.06-05.11.2016г. с посопчено съдържание отчет, до същите две дружества –
Европал и Лъкитранс70, на имейли в домейн abv.bg. Самите отчети не са подписани нито от изготвил, нито от приел, нямат
посочен автор. Ищецът твърди да са изготвени от него и приети от ответника без
възражения.
Към тези имейли и отчети са представени неподписаните и
описани по-горе разпечатки за дължими суми, от които навсякъде се вади 20 % ДДС.
Отчетите с всички техни приложения, вкл. и
разпечатките, са оспорени от ответника, като частни документи, представени от
ищеца, без автор, без подпис, без адресат, оспорени са и откъм авторство, и
откъм съдържание.
Ответникът твърди отчети между страните действително да
са съставяни, но да са с друго съдържание, различно от посоченото, и във връзка
с отношенията между двете дружества и без отношение към трудовото
правоотношение, като самото посочване на ДДС и приспадането му изрично сочело
на отношения между търговски дружества, а не такива по ТПО.
Представени са от ищеца в заверени копия 18 бр. РКО, с
посочено основание за плащане „заработка заплата” за периода м. февруари 2016г.
– август 2016г. с посочени суми,с дати на съставяне, съвпадащи с периода на
ТПО, като съставител е посочен Лъкитранс 70 ЕООД, посочено е сумата да се брои
на Е.С. ***, има подпис за съставил, броил и получил. Същите са оспорени от
ответника, бил е задължен ищеца да ги представи в оригинал (плик на л. 148а от
делото), като в оригинал същият е представил общо осем броя РКО, съставени с
посочени в тях дати – от 24.05.2016г. до 23.12.2016г., както следва – РКО №
496/24.05.2016г. за 500 лева заработка заплата февруари 2016г., №
510/09.06.16г. – 1180 лева заработка заплата март 2016г., № 519/24.06.16г. –
1000 лева заработка заплата март 2016г. (в скоби отбелязване - окончателно), № 521/02.07.2016г.
– 1000 лева заработка заплата април 2016г., № 526/06.07.2016г. - 3605 лева
заработка заплата април 2016г., в оригинала на РКО вляво има сумирани суми с
химикал, иначе всички ордери са втори екземпляр под индиго, РКО №
530/12.07.2016г. – 1000 лева заработка заплата април 2016г., в скоби –
окончателно април 2016г., дотук всички РКО са под индиго втори екземпляри,
оттам насетне РКО № 610/25.10.2016г. в оригинал, с четен химикал, 2071 лева
заработка заплата юли 2016г., със син химикал в оригинал – РКО №
647/23.12.2016г. за 2336 лева заработка заплата август 2016г.
Във връзка с оспорването им ищецът е уточнил, че от
името на дружеството същите са подписани от лицето Д. Х., *** на ответника,
като от ведомостите се установява, че такова лице действително е служител на
ответника. Същата е разпитана като свидетел по делото. Същата посочва, че действително
е съставила тези РКО и е изплатила сумите на ищеца, но твърди това да е
заработка на камиона, а не трудово възнаграждение, във връзка със съществуващи
облигационни отношения между представлявано от ищеца дружество и ответника, а
оформлението на РКО е станало по този начин по настояване на ищеца.
От своя страна ответникът е представил договор за наем
на транспортни средства от 01.03.2011г., сключен между „Европал” ООД, ЕИК
*********, представлявано от Е.С., като наемодател, и „Лъкитранс 70” ООД, ЕИК
*********, представлявано от М. К., като наемател, с който представляваното от
ищеца дружество „Европал” ООД предоставя на ответното дружество за временно и
възмездно ползване товарен камион „Мерцедес” рег. № *** срещу месечна наемна
цена в размер на 100 лецва без ДДС. Като наемодател се е подписал Е.С., а като
наемател – М.К., като е положен печат на ответника. На 02.03.2013г. е сключен
анекс към договора с удължаване на срока му с пет години, т. е. до 2018г. Представено
е свидетелство за регистрация на автомобила, от което е видно, че е собственост
на „Европал” ООД.
По делото са разпитани свидетелите П. П., бивш *** при
ответника, и Д. Х., настоящ *** на същия.
От показанията на св. П. се установява, че последният
е работил при ответника като *** от април 2014г. до април 2015г. В този период Е.С.
работел за „Лъкитранс70” ЕООД, като извършвал превози със своя камион, чрез
дружеството, на което бил у.. Това дружество не било лицензиран превозвач,
затова С. управлявал своя камион с лиценза на „Лъкитранс70” ЕООД, като за тази
цел от „Лъкитранс70” ЕООД му заплащали извършените от него курсове с РКО. В
тези ордери основанието за плащане било за извършен транспорт. В този период
ищецът нямал сключен тр. договор с ответника. Правоотношенията били между
представляваното от С. дружество и ответника. В този период на Е. не се
заплащала заплата, а възнаграждение за превоза на товара се заплащало на
дружеството, което С. представлявал и което било собственик на камиона. Според
свидетеля в „Лъкитранс70” ЕООД се заплаща ДМС на ш. за повече курсове. ТВ се
заплащало с РКО, но свидетеля не може да каже дали са на заплата или се заплаща
на курс, самите заплати се изплащали с РКО, като ш. се подписвали на
ведомостта. Свидетелят не може да посочи дали изплатеното с РКО съответства на
сумата във ведомостта или с РКО се изплаща само сума в повече от ведомостта.
Според свидетеля заплащането следвало да е било – ш. да получават по-голямо
възнаграждение за повече курсове, но не знае със сигурност.
Според показанията на св. Х., още
през 2013г., когато тя започнала работа в „Лъкитранс 70” ЕООД Е.С. имал
отношения с дружеството. Същият бил у. и с. в дружество, което притежава
товарен автомобил, който С. управлявал. Това дружество нямало лиценз да
извършва превози на товари и ползвало лиценза на ответното дружество. На ищеца
се давали курсове, той ги извършвал с този камион и накрая на месеца му се
заплащала заработката. Това била заработка за извършените курсове през месеца,
заработка на самия камион, а не заплата в смисъл на трудово възнаграждение, т.
като ищецът дори нямал тр. правоотношения с дружеството. Отношенията били
облигационни такива между двете дружества, като бил сключен и договор за наем
на камиона. Дружеството „Европал”, на което ищецът бил у., отдавало под наем
своя товарен автомобил на „Лъкитранс 70” ЕООД, и така ползвало лиценза на „Лъкитранс
70” ЕООД. По същия начин били уредили отношенията си и с друго дружество –
„Аполо 33”, което също нямало лиценз и бил сключен договор за наем на техен
камион – 2 бр., с ответника.
В началото на 2016г. ищецът уведомил у. на „Лъкитранс
70” ЕООД, че иска да приключи дейността си с неговото дружество и да бъде
назначен в ответното такова по ТПО, като се разбрали първоначално да бъде
назначен на 4 часа, като ш.. Реално ищецът продължил да управлява същия камион,
но вече като служител на „Лъкитранс 70” ЕООД, като му се заплащали суми на две
основания – трудово възнаграждение по ведомост според договореното, и отделно с
РКО заработката на самия камион. Свидетелката сочи, че за изплатил сумата и
съставил РКО, в осемте приложени в оригинал РКО по делото, се е подписала тя, и
че това е изработеното от камиона. У. казвал на свидетелката каква сума се
дължи за заработката на камиона, тя я вписвала в ордера и я изплащала на С..
Основанието „заработка заплата” се вписвало по изрично настояване на С., който
твърдял, че РКО следва да се оформят по този начин. Тези суми се изплащали въз
основа на договора за камиона, който бил сключен с дружеството, представлявано
от Е.С., и представлявали заработка на камиона, т. е. цена за извършен превоз.
Заплатата се изплащала отделно, по ведомост, срещу подпис. Сочи се, че за
извършването на превозите С. ползвал своя камион, на Европал, но чрез лиценза
на „Лъкитранс 70” ЕООД, тъй като нямал лиценз за извършване на транспорт в
страната. Свидетелката била наясно, че сумите по РКО всъщност не се дължат на С.,
а на представляваното от същия дружество, което е с. на камиона. Тези пари се
изплащали лично на С., в ордерите не се вписвало името на дружеството, то било
вписвано само във фактурите за наема. Сумите по ордерите, според свидетелката, представляват
цена на извършен от Е. превоз с камиона на неговата фирма „Европал” и че
сумата, която се вписва в ордерите, й се диктува от у. на ответното дружество. Този
камион бил управляван само от Е.. Сумите по РКО не били по договора за наем, за
сумите по договора за наем били съставяни фактури между двете дружества Европал
и Лъкитранс 70. Тези РКО, представени по делото, били за заработка на камиона,
вид печалба за извършен транспорт, цена на извършена транспортна услуга. За
извършените с този камион транспортни услуги се съставяли товарителници с
печата на Лъкитранс70, защото се използвал техния лиценз. Заработката на
камиона се определяла според курсовете, по следния начин – извършеният курс се
фактурирал, сумата по фактурата се записвала на превозното средство,
управлявано от Е., като сумите от курсовете се сумирали според месеца. Оттам се
приспадала сумата по ДДС и други разходи за камиона, приспадал се наем от
паркинга и така се определяла сумата за изплащане с РКО. Изплащало се това,
което е печалба от курса. Първоначално в РКО сумите се вписвали като
„заработка”, впоследствие по настояване на ищеца „заработка заплата” и се
вписвал месеца, за който са курсовете. След прекратяване на ТПО останали
неуредени отношения между страните, респ. двете дружества във връзка с ползване
на паркинга от камиона на „Европал” и връщане на лиценза на „Лъкитранс”. Това
реално били отношения между двете фирми във връзка с камиона, документацията по
ТПО била оправена, а заплатите били изплатени. Относно трудовия договор, той
бил подписан от работодателя, а ищецът поел ангажимент да го подпише в
счетоводството.
Проведен е допълнителен разпит на този свидетел във
връзка с начина на изплащане на тр. възнаграждения в дружеството. Същият сочи,
че тр. възнаграждения се изплащат лично от него срещу подпис на всеки служител,
като за процесния период същите без изключения са били заплащани от
свидетелката Х.. Парите за заплати се изплащали лично и никога на друго лице,
като за получените суми служителите се подписвали пред нея. Според свидетелката
С. се е подписал на ведомостта за м. август 2016г. и му е платила парите за
този месец.
По делото е изслушано заключение на допуснатата ССЕ на
в. лице Д.С., от което се установява, че в случай, че се приеме посочената от
ищеца система на изчисляване на трудовото му възнаграждение – на тон и на
километър, и на база представените отчети и справки към тях, за м. август
2016г. възлиза на 5193, 86 лева, с ДДС, от която сума данъчна основа 4328, 22
лева и ДДС 20 % - 864, 64 лева, за м. 09.2016г. – 1388, 40 лева с ДДС, данъчна
основа – 1157 лева и ДДС – 231, 40 лева, за м. 10.2016г. – 3948, 50 лева с ДДС,
от които данъчна основа 3290, 42 лева и ДДС – 658, 08 лева, и за м. 11.2016г. –
600 лева, от които данъчна основа 500 лева и 100 лева ДДС. Или сумите, без ДДС,
за периода август 2016г. – ноември 2016г. възлизат на 9275, 64 лева. През м.
декември не се констатира да са извършвани превози от ищеца. за м. 12.2016г.
бил наличен РКО № 647/23.12.2016г. за заработка заплата за м. 08.2016г. на
стойност 2336 лева. След приспадане на това плащане по посочената от ищеца
система оставала за плащане сумата от 6939, 64 лева, от която 1992, 22 лева за
август 2016г., 1157 лева за септември, 3290, 42 лева за октомври и 500 лева за
ноември.
Във връзка с уговорената система за заплащане на труда
и установената такава при ответника, в. лице е извършило проверка в
счетоводството му, където са представени вътрешни правила за организация на
раб. заплата, според които прилаганата в дружеството система за заплащане на
труда е само и единствено повременна и ТВ се заплаща според продължителността
на работното време. Според ТД ищецът е работил като ш. на товарен автомобил на
8-часов раб. ден, считано от 01.02.2016г. с ОМВ 430 лева и ДТВ за ТСПО 38, 70
лева, като ТПО е прекратено по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ със заповед от
01.01.2017г. При извършена проверка на ведомостите е установено, че ищецът е
работил и му е начислявано тр. възнаграждение , като БТВ за периода
02-09.2016г. му е начислявано в размер на 256, 15 лева, м. 10 – 475, 11 лева,
м. 11 – 503, 34 лева и м. 12.2016г. – 73, 19 лева, общо бруто 3101, 44 лева,
нетно ТВ – 2439, 67 лева. Всички подписи, освен този за м. август 2016г. са
изпълнени от ищеца, за който месец тр. му възнаграждение по ведомост възлиза на
200, 79 лева. Според в. лице това е и реално дължимата на ищеца сума на база на
определената в ответното дружество система за заплащане на труда.
При така установените факти от значение на
спора съдът достигна до следните правни изводи:
За да се уважи искът по
чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца неплатеното
трудово възнаграждение, е необходимо ищецът да установи, че през процесния
период е работил при ответника, изпълнявал е трудовите си задължения, размера
на полагащото му се трудово възнаграждение за процесния период – основно и
допълнително такова, да установи наличието на фактическия състав, водещ до
възникване правото на ищеца да претендира допълнително възнаграждение посделно,
според изработеното, на километър и на тон, и размера на претендираното на това
основание възнаграждение.
Според чл. 247, ал. 1 от КТ размерът на трудовото
възнаграждение се определя според времетраенето на работата или според
изработеното, като според ал. 2 размерът на трудовото възнаграждение за единица
изработка (трудова норма) се уговаря между работника или служителя и
работодателя и не може да бъде по-малко от предвиденото в колективния трудов
договор.
В случая съдът намира, че ищецът не успява да установи
при условията на пълно и главно доказване, че за процесния период му се е
дължало възнаграждение по трудовото правоотношение, определено по реда на
сделната система, според изработеното, на километър и на тон. Същият е работел
по ТПО по фиксирани в тр. договор параметри, за част от периода му е
начислявано тр. възнаграждение за работа на половин работен ден, като самият
ищец не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на твърденията си как е
работил, колко е работил, какви курсове точно е извършил и как точно е било
определено заплащането на трудовото му възнаграждение според изработеното. В
случая, независимо дали ВПОРЗ на ответника са съществували или не преди
завеждане на делото, ищецът не доказва, на първо място, установен от
работодателя ред, по който неговото трудово възнаграждение се определя именно
по посочения от него начин – за определени превози на километър, за други на
тон, като от получената сума се приспадне ДДС. На следващо място, ищецът не
доказа нито с писмени, нито с гласни, нито с експертни доказателства да е
извършил посочените в исковата молба курсове, какви са изминатите километри,
каква е дестинацията, какъв е бил тонажът, какъв – товарът, и как точно за едни
курсове възнаграждението е определено на тон, а при други – на изминат
километър. Липсва дори един изходящ от работодателя документ, от който да е
видно такава система на заплащане на труда да е уговаряна по ТПО, каква е тя,
както и липсва какъвто и да било документ, че тези курсове действително са
осъществени. Възнагражденията по тр. правоотношение се уговарят само и
единствено в писмен вид, било с тр. договор, било с доп. споразумение между
страните, както и се определят с писмен акт на работодателя или с ВПОРЗ, в
които се фиксира вида на възнаграждението и начина за неговото определяне. Всички
представени от ищеца справки, които са без дата, без подпис, без автор, не
изхождат по никакъв начин от ответника и не са утвърдени от него, са оспорени
от ответната страна, а освен тях, доказателства за твърдените курсове и
системата на тяхното заплащане, липсват. Наличието на РКО с плащане на суми за
определени месеци с основание „заработка заплата”, в които по никакъв начин не
е посочено как се формира тази заработка, не представляват доказателство, че за
други от месеците на ищеца се дължи същата сума, респ. че за същите месеци се
дължи доп. сума за плащане, тъй като липсват доказателства както да е уговорено
заплащане на основно, респ. доп. ТВ според изработеното, така и такива какво е
заработено въобще, какви курсове са извършвани от ищеца и как са се заплащали
същите, колко въобще е работил ищеца, кои дни, по колко часа. Отделно от това,
безспорно се установява и от писмените, и от гласните, и от експертните доказателства,
че между Е.С. в качеството му на у. на „Европал” ООД, което дружество е
собственик на товарен автомобил рег. № ***, и ответника „Лъкитранс - 70” ЕООД,
с ЕИК: ********* са съществували облигационни правоотношения във връзка с наем
на посочения товарен автомобил, който е управляван от ищеца. На следващо място,
самият ищец е представил разпечатки от имейли, които ответника не оспорва, че
са изпращани, видно от които всеки един имейл с приложен файл, именуван отчет,
е изпращан както на „Европал” ООД, така и на „Лъкитранс - 70” ЕООД. Приложените
отчети обаче са оспорени. Самите твърдения на ищеца в исковата молба водят до
извод за наличие на правоотношения, различни от трудовите, доколкото се твърди
на ищеца, чието дружество е с. на товарния автомобил, с който са извършени
превозите, да е дължима печалбата от курса след приспадане на ДДС, каквото
приспадане на ДДС в едни трудови правоотношения е невъзможно да бъде извършено,
доколкото върху ТВ ДДС не се начислява, нито се приспада. Отделно от това, по
делото няма нито един изходящ от работодателя документ, съдържащ признание
такова възнаграждение да се дължи и то да се определя именно по този ред. От
показанията на св. Х. безспорно се установява, че РКО с основание за плащане „заработка
заплата” за определен месец са съставяни, но с тях е плащана цената за
извършения транспорт, който е извършен от ищеца с автомобила на
представляваното от самия него дружество. Свидетелят П. твърди, че суми по ТПО
са заплащани и с РКО, и срещу подпис във ведомостта, като предполага да са
изплащани средства за доп. материално стимулиране за по-голям брой курсове.
Установен в дружеството ред за такова заплащане обаче липсва. Дори да се
приеме, че с тези РКО е заплащано именно тр. възнаграждение, то ищецът по
никакъв начин не установи какви курсове е извършил и какви суми му се дължи
като тр. възнаграждение за тях, как точно се определя то. Следователно
заплащане или не на такова тр. възнаграждение е по преценка на работодателя, липсва уговорка
същото да представлява такава част от трудовото възнаграждение, която
безусловно да се дължи и при какви предпоставки, както и как се определя
размерът на същото. Ищецът твърди всичко това да се доказва с товарителници,
каквито по делото обаче не са представени, и твърди, че ответникът признава
извършените курсове, което обаче не отговаря на действителността, тъй като
всички справки и отчети за извършени курсове са неподписани от работодателя и
са оспорени от него. Единствено е направено признание, че върху приходите от
извършените от ищеца курсове е плащано ДДС. Липсва уговорка в дл. х-ка или друг
документ отчетите да са електронни, да се изпращат по имейл, и на база на
отчетените приходи от курсове да се определя ТВ на ищеца. Липсват и
доказателства представените от ищеца отчети да са именно изпратените по имейла
на работодателя, както и същият да е приел именно по така представените таблици
да се определя ТВ на ищеца. Подобна писмена уговорка между страните не се
установява, а с оглед нормата на чл. 62 ал. 1 от КТ писмената форма е форма за
действителност на трудовия договор, в който трябва да бъдат уговорени писмено и
всички негови съществени параметри, сред които е и възнаграждението на
работника, включително и допълнителното такова, ако има. Както вече се посочи,
писмена уговорка между страните няма и доколкото такава липсва, не може да се
приеме за доказано, че въпросът за възнаграждението е бил уреден по друг начин,
извън записаното в трудовия договор. Отделно от това, налице са индиции този
договор да е недействителен, и да прикрива отношения по договор за превоз, доколкото
труд по ТПО се полага при предоставени от работодателя условия на труд,
утвърдено от него работно време и определена от същия организация на работа, фиксирано
или достатъчно определяемо заплащане на труда, по ясно разписани критерии, а от
представените от делото доказателства е видно ищецът да е осъществявал курсове
със свое превозно средство, което е собственост на представлявано от него
дружество, отдадено под наем от това дружество на ответника, и претендира
заплащане на цена на извършени от него
курсове на километър или на тон, след приспадане на ДДС, без фиксирано работно
време, като всички описани в исковата молба параметри на трудовото
правоотношение имат характеристики на граждански, а не на трудов договор.
С оглед на горното, съдът намира от всички събрани по
делото доказателства да се установява на ищеца да се дължи единствено сумата от
200, 79 лева, нетно ТВ, начислена за м. август 2016г. Доколкото ответникът сам
твърди с РКО ТВ да не е изплащано, и подписът във ведомостта срещу тази сума не
е на ищеца, то същият не установява при носена от него тежест на доказване да я
е изплатил на същия. От показанията на свидетеля Д. Х. не може да се установи,
че тази сума е платена, т. като с гласни доказателства е недопустимо да се
установява факта на плащане на тр. възнаграждения. Тази свидетелка твърди
ищецът да е получил ТВ за август 2016г. и пред нея да е разписал ведомостта, но
безспорно се установи от неоспорената СГЕ по делото, че този подпис не е на
ищеца, като работодателят не установява погрешка същият да е разписал тази
ведомост, но срещу друго име. Твърденията, че ищецът просто се е подписал по
друг начин, са неоснователни, в. лице по СГЕ е категорично, че ведомостта за м.
август 2016г. не е подписана от ищеца. Ето защо ответникът не доказва да му е
изплатил начислената за този месец сума, поради което същата е дължима, в
размер на 200, 79 лева, ведно със законната лихва от завеждане на ИМ до
окончателното плащане. За разликата над същата до пълния предявен размер от
6983 лева за периода август – ноември 2016г. исковете като неоснователни ще се
отхвърлят.
С оглед изхода на спора, всяка от страните има право
на разноски – ищецът съразмерно с уважената, а ответникът с отхвърлената част
от исковете. Ищецът претендира и доказва разноски за адв. възнаграждение в р-р
на 800 лева, а ответникът – адв. възнаграждение от 1200 лева, за което ищецът е
направил възражение за прекомерност. Минималният хонорар по делото е 679, 15
лева, същото е продължило 6 заседания, за последните 4 от които се дължат по
100 лева, общо 400 лева, минимум 1079, 15 лева, като делото се отличава с
известна фактическа и правна сложност, събирани са множество писмени
доказателства, две експертизи, разпит на двама свидетели. Ето защо хонорар от
1200 лева за един адвокат не е прекомерен и не подлежи на намаляване.
На ищеца дължимото възнаграждение възлиза на 23 лева,
съразмерно с уважената част от иска, а на ответника – 1062, 39 лева, съразмерно
с отхвърлената част. При компенсация на
разноските на страните на ответника ще се присъдят 1039, 39 лева, а на ищеца
разноски не следва да се присъждат.
На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 1 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на ПРС държавна такса върху уважения размер на иска в р-р на 50 лева
(петдесет лева) и съответна част от разноските за ССЕ и СГЕ – общо 40 лева и за
двете експертизи, по сметка на РС Пловдив.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Лъкитранс - 70” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Мали Богдан” № 24, ет. ап.3, представлявано от у.
М. К. да заплати на Е.М.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. С.М.
сумата от 200, 79 лева (двеста лева
и седемдесет и девет стотинки) – неплатено тр. възнаграждение за м. август
2016г., ведно със законната лихва върху него от завеждането на исковата молба –
02.02.2018г. до окончателното плащане на дължимите суми, като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за заплащане на трудово възнаграждение за периода м. август
– м. ноември 2016г. вкл. за разликата над
сумата от 200, 79 лева (двеста лева и седемдесет и девет стотинки) до
пълния предявен размер от 6983 лева (шест хиляди деветстотин осемдесет и три
лева), трудово възнаграждение за периода м. август – м. ноември 2016г. според
изработеното, изчислени по акордна система на тарифа за километър и тон, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА
Е.М.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. С.М. да заплати на „Лъкитранс
- 70” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул. „Мали Богдан” № 24, ет. ап.3, представлявано от у. М. К. сумата от 1039, 39 лева (хиляда тридесет и девет
лева и тридесет и девет стотинки) – разноски за адвокатско възнаграждение по
съразмерност и компенсация.
ОСЪЖДА „Лъкитранс - 70” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Мали Богдан” № 24, ет. ап.3, представлявано от у.
М. К. да заплати в полза на държавата, по сметка на РС Пловдив сумата от 50 лева (петдесет лева) – държавна
такса върху уважения иск, и сумата от 40
лева (четиридесет лева) – разноски за ССЕ и СГЕ от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от обявената в
съдебно заседание дата на постановяването му – 30.10.2018г., на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ