РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 29.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на трети юли две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Мария
Кузева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1996 по описа на съда за
2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „МБАЛ Пазарджик“ АД чрез
пълномощника си адвокат М. твърди, че в имота му, представляващ поземлен имот с
идентификатор 55155.507.268 по КККР на гр. П., одобрени със Заповед №
РД-18-97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. П.,
ул. „Б.“ № …, е разположен метален павилион с обща площ от … кв.м., в който има
обособени три самостоятелни търговски помещения, две от които – едното с площ
от .. кв.м., а другото с площ от … кв.м., са собственост на ответника Ч.Д.Д.
(второто помещение притежавано в режим на СИО с ответника П.П.Д.). Твърди, че
помещението с площ от.. кв.м. е предоставено от ответника Ч.Д.Д. на ЕТ „Ч.-Т.Д.“
за осъществяване на търговска дейност, а помещението с площ от … кв.м. – на „Ч.
2014“ ЕООД. За ползването на съответната част от поземления имот ответниците му
заплащали наем. С писмо с вх. № 4436/05.06.2017 г. ответникът Ч.Д.Д. заявил
пред ищеца, че притежаваните от него самостоятелни обекти са част от недвижим
имот – сграда, които придобил по силата на нотариални актове за
покупко-продажба през 2011 г. и 2014 г., поради което има право да ползва
земята, доколкото това е необходимо за използване на постройката. С този мотив
оспорил правото на ищеца да получава наем за ползването на земята. Подобни
становища били депозирани и от другите двама ответници – ЕТ „Ч.-Т.Д.“ и „Ч.-2014“
ЕООД, които по този начин мотивирали неплащането на наем на ищеца от началото
на месец август 2016 г. за едноличния търговец и от началото на месец юли 2016
г. за търговското дружество.
Ищецът
оспорва правото на собственост на ответника Ч.Д.Д. върху процесните
самостоятелни обекти, като твърди, че те погрешно са отразени в КККР на гр.
Пазарджик като самостоятелни обекти в сграда, а всъщност представляват част от
движима вещ, която е преместваем обект – метален павилион. Твърди, че
праводателите на ответника Ч.Д.Д. са придобили собствеността върху
„производствено помещение от .. кв.м. с метална конструкция и покривни ферми“ и
„едноетажна сграда, представляваща сглобяема конструкция на бетонова основа,
построена на .. кв.м.“ с право на ползване върху земята за пет години, който
срок е изтекъл през 1999 г. С изтичане на петгодишния срок праводателите на
ответника Ч.Д.Д. вече не са имали никакви права върху площта от земята, заета
от обектите, поради което са заплащали наем за земята, върху която са изградени
тези обекти. Тъй като праводателите
на ответника Ч.Д.Д. не са придобили собствеността върху недвижими имоти, счита,
че той като техен приобретател не може да придобие повече права от тях и е
придобил също движими вещи. Твърди, че този ответник владее двете търговски
помещения без да има сключен договор за наем или други договорни отношения с ищеца
и без изричното писмено съгласие на ищеца за заемане на площта. Твърди, че с ЕТ
„Ч.-Т.Д.“ са сключили договори за наем от 01.08.2010 г. и от 17.12.2013 г. за
ползването на обекта с площ от 60 кв.м., въз основа на които ищецът е издавал
фактури за наем и консумирана електроенергия. Те са били редовно заплащани от
наемателя до месец август 2016 г., след което той е преустановил плащанията.
Дължимите до момента наеми възлизат на 6 804 лв. с ДДС или 324 лв. с ДДС
месечно за периода от 01.08.2016 г. до 30.04.2018 г. Твърди, че на 01.08.2014
г. между него и ответника „Ч.-2014“ ЕООД е възникнало наемно правоотношение за
ползването на обекта с площ 86 кв.м., за което ищецът издавал фактури, а до
месец юли 2016 г. наемателят ги е заплащал. Дължимите за периода от 01.07.2016
г. до 30.04.2018 г. наеми от този ответник възлизат на 10 216,80 лв. с ДДС
или за сумата от 464,40 лв. с ДДС месечно. Счита, че ако между него и тези
ответници не са били налице валидни договори за наем, то същите му дължат
заплащане на обезщетение за ползването на съответната част от поземления имот,
равнява на месечния наем за процесния период, тъй като са си спестили
заплащането на наем за ползване на земята и по този начин са се обогатили
неоснователно за сметка на ищеца. В случай, че се установи, че тези ответници
не дължат на ищеца нито наемна цена на основание договори за наем, нито
обезщетение за неоснователно обогатяване, твърди, че ответникът Ч.Д.Д. се е
обогатил неоснователно за сметка на ищеца до размер на дължимия месечен наем,
тъй като е ползвал земята без да заплаща наем за ползването й.
По изложените съображения моли да бъде
установено в отношенията между страните, че ответникът Ч.Д.Д. не е собственик
на недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
55155.507.268.18.1 с площ от 60 кв.м. и самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 55155.507.268.18.3 с площ от .. кв.м., последният придобит в
режим на СИО с ответника П.П.Д., разположени в сграда с идентификатор 55155.507.268.18,
цялата с площ от .. кв.м., находяща се в поземлен имот с идентификатор
55155.507.268 с адрес: гр. П., ул. „Б.“ № …, които самостоятелни обекти и
сградата, в която се намират, не са недвижими имоти, а са погрешно отразени
като обекти на кадастъра в КККР на гр. Пазарджик, одобрени със Заповед №
РД-18-97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, в сграда със
съответните идентификатори 55155.207.268.18.1 за обекта с площ от 60 кв.м. и
55155.507.268.18.3 за обекта с площ от 86 кв.м. и идентификатор
55155.507.268.18 за сградата, заемаща площ от 170 кв.м. с местонахождение в
поземлен имот с идентификатор 55155.507.268, с вписан собственик Ч.Д.Д..
Моли също
така да бъде осъден ответникът Т.С.Д. в качеството на ЕТ „Ч.-Т.Д.“ да му
заплати сумата от 6 804 лв., ведно със законната лихва от подаването на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата, представляваща наемна цена
за ползването на земята върху площ от 60 кв.м. по 21 бр. фактури за периода от
01.08.2016 г. до 30.04.2018 г., а при условията на евентуалност – на основание
неоснователно обогатяване.
Моли да бъде осъден ответникът „Ч.-2014“
ЕООД да му заплати сумата от 10 216,80 лв., ведно със законната лихва от
подаването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата,
представляваща наемна цена за ползването на земята върху площ от 86 кв.м. по 22
бр. фактури за периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2018 г., а при условията на
евентуалност – на основание неоснователно обогатяване.
В случай, че исковете против Т.С.Д.
в качеството на ЕТ „Ч.-Т.Д.“ и „Ч. 2014“ ЕООД бъдат отхвърлени като
неоснователни, моли да бъде осъден Ч.Д.Д. да му заплати сумата от 6 804 лв.,
представляваща обезщетение за ползването без основание на заетата площ от 60
кв.м. от поземления имот на ищеца за периода от 01.08.2016 г. до 30.04.2018 г.,
както и сумата от 10 216,80 лв., представляваща обезщетение за ползването без
основание на заетата площ от 86 кв.м. от поземления имот за периода от
01.07.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от подаването на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Моли за присъждане на разноските
по делото.
Ангажира
доказателства.
Ответниците
Ч.Д.Д. и П.П.Д. в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК чрез пълномощника си адвокат Б.
намират предявения отрицателен установителен иск за собственост за недопустим
поради липса на правен интерес за ищеца, тъй като с решението по този иск няма
да се установи, че ищецът е собственик на процесните самостоятелни обекти. При условие, че искът е допустим го
оспорват като неоснователен. Твърдят, че са собственици на процесните два
имота, съставляващи самостоятелни обекти в недвижим имот – сграда, по силата на
договори за покупко-продажба. Оспорват твърдението да е налице грешка в
кадастъра, тъй като правилно е отразено правото на собственост върху обектите. Твърдят,
че обектите са недвижими според техническите си характеристики. Отричат обектите са преместваеми и да са
били временно поставени в имота на ищеца. Твърдят, че са построени през 1985 г.
при действието на ЗТСУ и всички последващи функционални и конструктивни промени
също са правени при действието на този закон, като са били съобразени с
действащите нормативни правила. Твърдят, че постройката не е павилион за
търговски и други обслужващи дейности, тъй като конструкцията на сградата е
сглобяема, носеща от стоманени колони с покривна конструкция от метални ферми.
Преградните стени на помещенията са изпълнени с тухлени зидове. Носещите
стоманени колони са трайно прикрепени чрез анкериране и заварки към
стоманобетонна основа, изградена върху поземления имот. Твърдият, че по смисъла на ЗУТ и Наредбата за реда и
условията за поставяне на преместваеми съоръжения на територията на Община
Пазарджик преместваемите обекти са предназначени за търговски и други
обслужващи дейности, не са трайно свързани с терена и не нарушават целостта на
настилката под тях. Позовават се на легалната дефиниция на понятието за
преместваем обект по смисъла на ЗУТ и на понятието за недвижими вещи по смисъла
на ЗС. Твърдят, че нямат никакви облигационни правоотношения с ищеца,
включително по договор за наем, както и че не му дължат обезщетение за това, че
притежаваните от тях имоти са построени в имота на ищеца. Оспорват правото на
собственост на ищеца върху поземления имот, а при условията на евентуалност –
правото му на собственост през периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2018 г.,
поради което считат, че ищецът няма основание да претендира заплащане на наем
или обезщетение за ползване на земята. Оспорват размера на исковете за
заплащане на наем, респективно обезщетение като завишени и неотговарящи на
пазарните цени. Твърдят, че с оглед характера на процесните обекти на недвижими
имоти ищецът следва да се съобразява с правото им да ползват земята, доколкото
това е необходимо за ползване на постройката по предназначението й, респективно
не му дължат наем за ползването на земята. По изложените съображения молят
производството по предявения отрицателен установителен иск за собственост да
бъде прекратено поради недопустимост, евентуално – да бъде отхвърлен, и да
бъдат отхвърлени претенциите на ищеца за заплащане на наем или обезщетение за
ползване на земята.
Молят за
присъждане на разноските по делото.
Ангажират
доказателства.
В срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Т.С.Д. в качеството й на ЕТ „Ч.-Т.Д.“ чрез
пълномощника си адвокат Б. оспорва предявените против него искове по основание
и размер. Признава, че извършва търговска дейност в търговски обект с
идентификатор 55155.507.268.18.1. Отрича да е имал договорни отношения с ищеца,
като твърди, че помещението, което ползва, му е предоставено от собственика Ч.Д.Д..
Счита, че ако в предходни периоди е заплащал наем на ищеца, то това е било без
основание. Намира представения с исковата молба договор за наем от 01.08.2010
г. за неотносим, тъй като срокът му е изтекъл, а договорът от 17.12.2013 г. –
за нищожен поради невъзможен предмет, тъй като наемодателят не е собственик на
наетото помещение от 60 кв.м. Твърди, че ищецът не е собственик на поземления
имот, поради което няма основание да търси заплащане на наем за ползването му,
а при условията на евентуалност – че ищецът не е собственик на търговския
обект, поради което няма отношение към отдаването на обекта под наем. Освен
това като собственик на земята, върху която е построен обектът, следва да се
съобразява с правото на собственост на ответника Ч.Д.Д. и с възможността му да
ползва земята, доколкото това е необходимо за използване на обекта по
предназначението му. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответникът „Ч.-2014“ ЕООД чрез пълномощника адвокат Б. оспорва предявените
против дружеството искови претенции по основание и размер. Признава, че
извършва търговска дейност в търговски обект с идентификатор
55155.507.268.18.3. Оспорва представения с исковата молба договор от 17.12.2013
г. с ЕТ „Здравец-95“, тъй като няма достоверна дата, а и не го обвързва,
доколкото не е правоприемник на наемателя по договора. Отрича да е имал
договорни отношения с ищеца, като твърди, че помещението, което ползва, му е
предоставено от собственика Ч.Д.Д.. Счита, че ако в предходни периоди е
заплащал наем на ищеца, то това е било без основание, поради което е предявил
насрещен иск по гр.д. № 439/2018 г. на Районен съд – Пазарджик. Твърди, че
ищецът не е собственик на поземления имот, поради което няма основание да търси
заплащане на наем за ползването му, а при условията на евентуалност – че ищецът
не е собственик търговския обект, поради което няма отношение към отдаването на
обекта под наем. Освен това като собственик на земята, върху която е построен
обектът, следва да се съобразява с правото на собственост на ответника Ч.Д.Д. и
с възможността му да ползва земята, доколкото това е необходимо за използване
на обекта по предназначението му. Моли за отхвърляне на исковете и за
присъждане на разноски.
Съдът като
взе предвид доводите на страните и прецени по отделно и в съвкупност доказателствата
по делото намира за установено следното:
С
нотариален акт за собственост на имот № .., том .., рег. №.., н.д. № … г. от
19.04…. г. „МБАЛ Пазарджик“ АД е признат за собственик на основание чл. 101,
ал. 1, вр. чл. 104, ал. 1 и ал. 2 и чл. 38 от ЗЛЗ на следния недвижим имот:
застроено дворно място, съставляващо поземлен имот с идентификатор 55155.507.268
по КККР на гр. Пазарджик, одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК, който поземлен имот е с административен адрес:
гр. П.ул. „Б.“ № .. и с площ от 125 339 кв.м., с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за обект комплекс за
здравеопазване със стар идентификатор: 55155.507.3 и номер по предходен план:
64, кв. 416, парцел І – за здравеопазване и административни услуги, при съседи:
55155.503.9520, 55155.507.76, 55155.507.75, 55155.507.66, 55155.507.9,
55155.507.193, 55155.507.4, 55155.507.6, 55155.507.7, 55155.507.8,
55155.507.267, 55155.507.266, 55155.507.269, 55155.507.2, съгласно скица на поземлен
имот № 15-584741/21.11.2017 г., издадена от СГКК – Пазарджик и който имот е
идентичен с описания в скица № 112/02.03.2018 г., издадена от Община Пазарджик,
Дирекция ТСУ, поземлен имот с идентификатор 55155.507.268, съставляващ УПИ І –
за здравеопазване и административни услуги в кв. 416 по плана на гр. Пазарджик.
На
27.06.1994 г. между Община П. в качеството на продавач и Д. М. З. в качеството
на купувач е сключен договор № 27, по силата на който продавачът е продал на
купувача следния дълготраен актив: едноетажна сграда, представляваща сглобяема
конструкция на бетонова основа, построена върху… кв.м., находяща се в ІІІ
градска зона по градоустройствения план в двора на Окръжна болница, на ул. „Б.“,
кв. .. по плана на гр. Пазарджик, при съседи: от север – плочник на Окръжна
болница, от изток – градина на Окръжна болница, от запад – работилница на
„Хлебмашкомерс“ ЕООД, от юг – плочник на Окръжна болница, с право на ползване
на земята под него за срок от 5 години.
На 13.04.1995
г. между Община Пазарджик в качеството на продавач и Ц. Делянова С. в
качеството на купувач е сключен договор, по силата на който продавачът е продал
на купувача обект „Производствен обект – Болницата“, обособена част от
„Хлебмашкомерс“ ЕООД, представляваща производствено помещение от 84 кв.м. с
метална конструкция и покривни ферми, с право на ползване на земята за 5
години.
Имотът е актуван с Акт за общинска
собственост № 7989 от 04.08.1994 г., кв. 416, парцел.. по плана на гр. П., на
ул. „Б.“, при съседи: от изток – сладкарница „Здравец“ на „Фагоскомерс“ ЕООД,
от запад – ул. „Б.“, от север – двор на болницата, от юг – двор на болницата.
От Община
Пазарджик е издадено Разрешение за строеж № 411/06.10.1997 г. на Д. М. З. за
преустройство на метален павилион в магазин за промишлени стоки, санитария и
кафе-сладкарница.
С договор от 08.08.2002 г. Д. М.
З. и А. З. З. са продали на Л. А. П. самостоятелно обособен търговски обект с
площ от … кв.м., със самостоятелен вход, представляващ магазин за санитария и
парфюми съгласно одобрения архитектурен проект от 06.10.1997 г. за
преустройство на източната част на метален павилион (едноетажна сграда,
сглобяема конструкция на бетонна основа), целият с площ от … кв.м., находящ се
в ІІІ градска зона в двора на Окръжна болница на ул. „Б.“ в кв. …по плана на
гр. П..
От Община Пазарджик е издадено
Разрешение за поставяне на преместваеми съоръжения за търговия и услуги на
закрито № 75/20.04.2006 г. на Л. А. П. за преместваемо съоръжение с обща площ ..
кв.м., местоположение: гр. П., УПИ ..-окр.болница, работ.поликлиника, ХЕИ и
озеленяване, кв. .., предназначение на обекта: преустройство за магазин за
помощно-технически средства за инвалиди, санитарни материали и консумативи.
С Удостоверение № 139/27.07.2006
г., издадено от Община Пазарджик, е въведен в експлоатация обект „Магазин за
помощно-технически средства за инвалиди, санитарни материали и консумативи“
(преустройство на павилион) с разгъната застроена площ 24 кв.м., находящ се в
УПИ ..-окр.болница, работ.поликлиника, ХЕИ и озеленяване, кв. .. по плана на
гр. П., с административен адрес: гр. П., ул. „Б.“ №...
На 01.08.2010 г. между „МБАЛ
Пазарджик“ АД в качеството на наемодател и ЕТ „Ч.-Т.Д.“ в качеството на
наемател е сключен договор, по силата на който наемодателят е предоставил на
наемателя за ползване площ от … кв.м. в границите на имота на наемодателя,
находящ се в гр. П., ул. „Б.“ № .., за обслужване на сладкарница, собственост
на наемателя, изградена в посочения имот. Договорът е сключен за срок от една
година, считано от 01.08.2011 г. Уговорено е, че договорът се прекратява с
изтичане на уговорения срок или предсрочно с месечно писмено уведомление до
другата страна. Действието на договора може да бъде продължено за следващи
периоди с писмено споразумение между страните.
На
17.12.2013 г. между „МБАЛ Пазарджик“ АД в качеството на наемодател и ЕТ „Ч.-Т.Д.“
в качеството на наемател е сключен договор, по силата на който наемодателят е
предоставил помещение за търговска дейност с площ от 60 кв.м. за възмездно ползване.
Договорът е сключен за срок от дванадесет месеца от датата на подписването му,
но не по-късно от датата на провеждане на търг или конкурс за отдаване на имота
под наем. Уговорено е, че договорът се прекратява с изтичане на уговорения срок
или предсрочно с месечно писмено уведомление до другата страна. Действието на
договора може да бъде продължено за следващи периоди с писмено споразумение
между страните.
На
17.12.2013 г. между „МБАЛ Пазарджик“ АД в качеството на наемодател и ЕТ
„Здравец-95“ в качеството на наемател е сключен договор, по силата на който
наемодателят е предоставил площ от … кв.м. в границите на имота на „МБАЛ
Пазарджик“ АД, ул. „Б.“ № .. за ползване от наемателя, за осъществяване на
дейност – баничарница. Договорът е сключен за срок от дванадесет месеца от
датата на подписването му, но не по-късно от датата на провеждане на търг или
конкурс за отдаване на имота под наем. Уговорено е, че договорът се прекратява
с изтичане на уговорения срок или предсрочно с месечно писмено уведомление до
другата страна. Действието на договора може да бъде продължено за следващи
периоди с писмено споразумение между страните.
С
нотариален акт за продажба на недвижим имот № .., том .., рег. № .., дело №
374/20… г. от 27.05.2011 г. Д. М. З. и А. З. З. са продали на Ч.Д.Д. следния
недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.507.3.18.1 по
КККР на гр. Пазарджик, одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК и съгласно схема № 868/22.02.2011 г., издадена
от СГКК – Пазарджик, с адрес: гр. П., ул. „Б.“, ет…, който обект се намира в
сграда № .. с идентификатор 55155.507.3.18 на един надземен етаж, разположена в
поземлен имот с идентификатор 55155.507.3 с предназначение на самостоятелния
обект: за търговска дейност, разположен на първи етаж, със застроена площ по
документ … кв.м., на 1 ниво и прилежащи части: припадащите се идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 55155.507.3.18.3,
55155.507.3.18.2, под обекта: няма, над обекта: няма.
С
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № .., том ., рег. № ..,
дело № .. г. от 02.06.2014 г. Ц. Д. С., А. С. А. и Д. С. А.са продали на Ч.Д.Д.
следния свой съсобствен недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 55155.507.3.18.3 по КККР на гр. П., одобрени със Заповед №
РД-18-97/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК който се намира в
сграда № .., сграда .. на един надземен етаж с адрес на имота: гр. П., ул. „Б.“,
ет. .., като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
55155.507.3, предназначение: за търговска дейност, брой нива на обекта – 1, с
площ 86 кв.м., съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
55155.507.3.18.2, 55155.507.3.18.1, под обекта: няма, над обекта: няма.
По делото
са представени фактури, издадени от „МБАЛ Пазарджик“ АД на ЕТ „Ч.-Т.Д.“ и „Ч.-2014“
ЕООД, с предмет: „ел.енергия и наем“.
На
05.06.2017 г. ответникът Ч.Д.Д. в качеството на собственик на процесните обекти
е уведомил с писмено становище „МБАЛ Пазарджик“ АД, че неоснователно претендира
заплащане на наем за земята, върху която са разположени двата обекта, тъй като
същите са недвижими имоти и собственикът на земята следва да се съобразява с
правото на собственост на ответника върху обектите.
На 13.11.2017
г. ответниците Т.С.Д. в качеството й на ЕТ „Ч.-Т.Д.“ и „Ч.-2014“ ЕООД са
уведомили с писмени становища „МБАЛ Пазарджик“ АД, че желаят да бъде извършено
прихващане на дължими от тях суми за потребено електричество за 2016 г. и 2017
г. с неоснователно получени от „МБАЛ Пазарджик“ АД наемни вноски за предходни
години.
Установява
се от показанията на свидетелката Гинка Борисова Иванова, че работи като касиер
в „МБАЛ Пазарджик“ АД от 35 години. Занимава се с изготвяне на фактури за наем
и ел.енергия. Ответниците ЕТ „Ч.-Т. Дамянова“ и „Ч. 2014“ ЕООД имали търговски
обекти, разположени в двора на болницата Заплащали наем за земята, върху която
е разположен павилионът. В павилиона имало три помещения – сладкарница, баничарница
и магазин за медицински изделия. Наемът и ел.енергията били заплащани до 2016
г. Към момента помещенията все още се ползвали от тези ответници.
Установява
се от показанията на свидетеля Я. В. Я., че работи в „МБАЛ Пазарджик“ АД като
началник отдел „Стопански сектор“ от 2006 г. В задълженият му влизало
ежемесечно да отчита консумираната ел.енергия от всички външни потребители.
Ответниците ЕТ „Ч.-Т. Дамянова“ и „Ч. 2014“ ЕООД се помещавали в метален
павилион, изграден в двора на болницата, заедно с фирма за медицински изделия. Ел.енергията
се отчитала на всяко 20-то число на месеца с контролни електромери. Изготвяла
се справка, която се представяла на счетоводството за заплащане. До лятото на
2016 г. ответниците заплащали наем за земята. След това те прекарали
самостоятелно ел.захранване на обектите и свидетелят вече не отчитал
ел.енергията им.
В обясненията, дадени по реда на
чл. 176, ал. 1 от ГПК ответникът Т.С.Д. в качеството на ЕТ „Ч.-Т.Д.“ и като
законен представител на „Ч.-2014“ ЕООД признава, че до началото на месец юли
2016 г., респ. началото на месец август 2016 г., е заплащала на ищеца наем за
ползването на земята, върху която се намират двата обекта. За същия период е
заплащала и разходите за електричеството на обектите. След това с ответника Ч.Д.Д.,
който бил собственик на обектите, разговаряли с адвокат, който разгледал
документите за собственост и им казал, че не дължат наем за земята. Признава, че
към момента продължава да ползва помещенията.
Установява
се от заключението на съдебно-икономическата експертиза, прието по делото, че данъчните фактурите, издадени от „МБАЛ Пазарджик“
АД на ЕТ „Ч.-Т.Д.“ за
периода от 29.01.2016 г. до 30.04.2018 г. с предмет „Ел.енергия и наем“, са на
обща стойност 12 534,92
лв., от които наем за помещение от .. кв.м. – 9 072 лв. При „МБАЛ
Пазарджик“ АД всички издадени фактури са осчетоводени съгласно ЗСч, както следва:
данъчната основа за наема в счетоводна сметка 4100 Ниво 1: 00112; начисления ДДС –
20 % в счетоводна сметка 4532; отразени са в справките-декларации по ЗДДС и
описани в дневниците за продажби ежемесечно за периода от 01.01.2016 г. до
30.04.2018 г.; извършените
плащания на стойност 3 487,58 лв. в счетоводна сметка 501.
Плащанията по издадени в периода от 29.01.2016 г. до 29.07.2016
г.
фактури са извършени в периода от месец април 2016 г. до месец
октомври 2016 г. По издадените данъчни
фактури в периода от 31.08.2016 г. до 30.04.2018 г. няма извършени плащания.
Задълженията на ЕТ „Ч.-Т.Д. „за наем” са в размер на 6 804 лв.
(облагаема стойност 5 670
лв. и ДДС 1
134 лв.). При ответника ЕТ ,,Ч.-Т.Д.“ данъчните
фактури за периода от 29.01.2016 г. до 29.07.2016 г. са осчетоводени като
разход. Ответникът не е регистриран по ЗДДС и не подава справки-декларации и
дневници за покупки по ЗДДС.
Данъчните фактурите, издадени от „МБАЛ Пазарджик“
АД на „Ч.-2014“ ЕООД за
периода от 29.01.2016 г. до 30.04.2018 г. с предмет „Ел.енергия и наем“, са на
обща стойност 21 772,92
лв., от които начислен наем за помещение от 86 кв.м. – 19 072 лв.
При „МБАЛ Пазарджик“ АД всички издадени фактури са осчетоводени съгласно ЗСч, както следва: данъчната основа за наема в счетоводна сметка 4100 Ниво 1: 00847; начисления ДДС –
20 % в счетоводна сметка 4532; отразени са в справките-декларации по ЗДДС и
описани в дневниците за продажби ежемесечно за периода от 01.01.2016 г. до
30.04.2018 г.; извършените
плащания на стойност 4 754,02 лв. в счетоводна сметка 501.
Плащанията по фактурите, издадени в периода от 29.01.2016г. до
29.07.2016 г. са извършени в периода от месец април 2016 г. до месец октомври
2016 г. По издадените данъчни фактури в периода от 31.08.2016 г. до 30.04.2018 г.
няма извършени плащания. Задълженията на ответника „Ч.-2014“ ЕООД за наем са в
размер на 10 216.80 лв.
(облагаема стойност 8
514 лв. и ДДС 1 702,80
лв.). При ответника „Ч.-2014” ЕООД данъчните фактури
за периода от 29.01.2016 г. до 29.06.2016 г. са осчетоводени като разход.
Ответникът не е регистриран по ЗДДС и не подава справки-декларации и дневници
за покупки по ЗДДС.
Размерът на пазарния месечен наем за периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2018
г. съобразно заетата от процесните помещения на металния павилион площ в имота
на ищеца, неговото местоположение и търговско предназначение на същите е
определен на 4,50 лв. на кв.м. или в размер на 270 лв. без ДДС месечно и 324
лв. месечно с ДДС за площ от 60 кв.м. и 387 лв. без ДДС месечно и 464 лв.
месечно с ДДС за площ от … кв.м.
Установява се от заключението на
комплексната съдебно-техническа експертиза, прието по делото, че в КККР двете самостоятелни търговски помещения с площ от 86 кв.м. и
от 60 кв.м.,
разположени в метален павилион в поземлен имот на ищеца в
гр. П., ул. „Б.” № .., които са предмет на делото, са отразени като
самостоятелни обекти в сграда: самостоятелен обект с идентификатор
55155.507.268.18.3, с площ … кв.м. и самостоятелен обект с идентификатор
55155.507.268.18.1, с площ .. кв.м., двата – за търговска дейност. За
поземления имот с идентификатор 55155.507.268, в който се намират двата обекта,
е отреден УПИ … – За здравеопазване и административни услуги в кв. … по регулационния план
на гр. П. или двете търговски помещения не са предвидени с отреждането на
регулацията, т.е. двете не съответстват на трайния устройствен статут на
терена, върху който са разположени, имат временен характер.
Отразеният в КККР като самостоятелен обект с идентификатор 55155.507.268.18.1
представлява сладкарница, с площ .. кв.м., в дъното на която с частична преградна стена, е отделена складова част.
Отразеният в КККР като самостоятелен обект с идентификатор
55155.507.268.18.3 представлява работилница за производство на банички, с площ
86 кв.м.,
с отделени помощни помещения и помещение за търговия с
банички.
Между сладкарницата и работилницата е оставен вход/врата за достъп от
едното в другото помещение.
За обекта от … кв.м. (работилница)
е изготвен проект за преустройство, като част от съществуващ метален павилион
за производство на баници и продажба в парцел …– Окръжна болница в кв. …по плана
на гр.П.. Проектът е одобрен на 27.04.1999 г. На основание одобрения проект е
издадено от главния архитект на общината разрешение за строеж № 261/27.04.1999
г. за преустройство в работилница за производство и продажба на тестени
изделия, на основание чл. 152 от отменения ППЗТСУ (като обект, засегнат от мероприятие по
териториално и селищно устройство, т.е. обект, който не е предвиден по
действащия регулационен план). Основанието,
на което е одобрен проектът, показва временния характер на процесиите обекти,
чието предназначение не отговаря на отреждането на парцела към онзи момент – за
окръжна болница.
За обекта са издадени: протокол образец № 16 на държавна приемателна
комисия за установяване годността за приемане на строежа и разрешение за
ползване № 40/24.01.2000 г на строеж: „Преустройство на метален павилион на
работилница за баници и продажба”, издадено от началника на РДНСК – гр. Пазарджик.
По същество чрез преустройството напълно се отделя магазина за търговия с
кафе, закуски и безалкохолни напитки (сладкарница) от съществуващата
работилница/пекарна за банички, която е предмет на проекта. Преустройва се в
нея помещение „3”, където да се продават чрез гише към улицата баничките, а и
от тук се експедират банички за други търговски обекти.
При огледа на обектите вещото лице се установило различия от одобрения
архитектурен проект, свързани с преместване на врати и зидове.
Процесните обекти са част от сглобяем метален павилион, тип „Изкуство“, произведен
от КПП (Кооперативно производствено предприятие) „Изкуство“ – гр. Пазарджик.
Носещата конструкция на павилиона е изцяло метална и се състои от колони,
покривни ферми, столици и покритие от профилна ламарина. Свързването със
земната основа става чрез бетонова площадка със средна височина около 35 см.
Отделните елементи са свързани и работят заедно за поемане на натоварванията
върху конструкцията.
Павилионът е разделен на три самостоятелни обекта, като процесни са два от
тях.
Първоначалното вътрешно разпределение, връзката между отделните помещения
няма как да се установи, тъй като вещото лице не е открило проекта от 1985 г.,
по който инвеститорът „Хлебмашкомерс“ ЕООД е монтирал металния павилион. Целият
павилион е с отдавна завършени довършителните работи (замазки, фаянсови
облицовки и др.) и инсталации. Видимо не може да се определи какъв е видът и
материалът на външните и вътрешни преградни стени. При конструктивната схема на
обекта – метална скелетна, всички стени, независимо от материала, са неносещи и
не са елементи от носещата конструкция.
Според вида на обекта – сглобяем метален павилион със стоманена скелетна
носеща конструкция, и връзката със земната основа, той представлява преместваемо
съоръжение по смисъла на т. 80, § 5 от ДР на ЗУТ. Преместваемите съоръжения се
поставят (монтират) по реда на чл. 56 от ЗУТ. Металният павилион не отговаря на
изискванията за строеж по смисъла на т. 38, § 5 от ДР на ЗУТ. Конструкцията на
обекта може да се демонтира и премести на нова площадка. Вътрешните преградни
стени могат лесно да се демонтират или разрушат без да се компрометират
елементите на носещата конструкция. Съществуващата бетонова площадка не може да
служи за основа за изграждане на строеж.
По тези съображения вещите лице правят извод, че постройката, включваща
двата процесни обекта по 86 кв.м. (работилница за банички) и 60 кв.м. (сладкарница), е метален павилион, с
временен характер (не
съответства на трайния устройствен статут на терена, върху който е разположена)
и преместваем обект по чл. 56 от ЗУТ и не подлежи на отразяване в КККР съгласно
разпоредбите на § 182, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
При така установените правнорелевантни
факти съдът намира следното от правна страна:
По отрицателния установителен иск
за собственост:
Доколкото ищецът отрича правото
на собственост на ответника Ч.Д.Д. върху обекти, които да са недвижими имоти,
съдът намира, че е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124 от ГПК за признаване за установено със сила на пресъдено нещо в
отношенията между страните, че ответникът Ч.Д.Д. не е собственик на следните
обекти: обект с площ от 60 кв.м. (с идентификатор 55155.507.268.18.1) и обект с
площ от … кв.м. (с идентификатор 55155.507.268.18.3), последният от които в
режим на СИО с ответника П.П.Д., които обекти не са недвижими имоти и погрешно
са отразени в КККР на гр. П. като самостоятелни обекти в недвижим имот –
сграда.
Правният интерес за ищеца от
главния установителен иск за собственост, обосноваващ неговата допустимост,
произтича от заявените и в настоящото производство от ответниците Ч.Д.Д. и П.П.Д.
собственически права върху спорните обекти и третирането им като недвижими
имоти, рефлектиращи върху твърдяното от ищеца право на собственост върху земята
и наличие на наемни правоотношения между страните, а при условията на
евентуалност – на отношения, породени от неоснователно обогатяване.
Спорът по делото касае вида на два обекта,
намиращи се в постройка с обща площ от .. кв.м., разположена в поземлен имот в
гр. П., ул. „Б.“ № .., и по-конкретно дали същите са движими или недвижими вещи
по смисъла на чл. 110 от ЗС. Недвижими вещи съгласно чл. 110, ал. 1 от
ЗС са: земята, растенията, сградите и другите постройки и
въобще всичко, което по естествен начин или от действието на човека е
прикрепено трайно към земята или към постройката, а всички други вещи,
включително и енергията, са движими вещи съгласно чл. 110,
ал. 2 от ЗС. Основен белег на
недвижимите вещи е трайната им прикрепеност към земята или друг недвижим имот.
Това означава, че вещта не може да се отдели от земята или друга недвижима
вещ без
нейното разрушаване или съществено повреждане. Ако отделянето може да се извърши,
макар и с известна техническа трудност и при несъществено повреждане, обектът
не е недвижима вещ, а движима.
За установяване
вида на спорните вещи по делото беше изслушана комплексна съдебно-техническа експертиза,
изготвена от вещо лице – геодезист и вещо лице – конструктор, притежаващ пълна
проектантска правоспособност Според категоричното и еднозначно заключение на
вещите лице спорните обекти са част от метален павилион
с временен характер, който не
съответства на трайния устройствен статут на терена, върху който е разположен,
представлява преместваем обект по чл. 56 от ЗУТ и не подлежи на отразяване в
КККР съгласно разпоредбите на § 182, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. За да достигнат до това заключение вещите лица са
проследили на първо място отрежданията за поземления имот, в който са
разположени двата обекта и са установили, че предназначението на поземления
имот е за здравеопазване и административна дейност, а не за търговска дейност. Оттук
са направили извод за временния характер на обекта. На следващо място при
извършения оглед са установили, че обектът представлява метален павилион, чиято
носеща конструкция се състои от колони, покривни ферми,
столици и покритие от профилна ламарина. Всички стени, независимо от материала,
от който са изградени, са неносещи и не са елементи от носещата конструкция.
Металната конструкция е свързана със земната повърхност чрез бетонова площадка.
Вещите лица са категорични, че конструкцията на обекта може да се демонтира и премести
на нова площадка. Вътрешните преградни стени могат лесно да се демонтират или
разрушат без да се компрометират елементите на носещата конструкция.
Съществуващата бетонова площадка не може да служи за основа за изграждане на
строеж. В съдебно заседание вещото лице инж. Б. уточни, че съществуват два начина
за свързване на метална конструкция с бетонова основа – чрез анкерни болтове или заварка
към бетонна плоча, като конструктивният елемент, който се свързва с плочата е
колоната. И при двата начина на свързване металната конструкция
може да се отдели от бетоновата основа без да се засяга целостта на
конструктивните елементи. Според вида на обекта – сглобяем метален павилион със
стоманена скелетна носеща конструкция, и връзката със земната основа, вещите
лица са направили извод, че същият представлява преместваемо съоръжение по
смисъла на т. 80, § 5 от ДР на ЗУТ. Съдът
цени заключението на вещите лица, тъй като те разполагат с необходимата
компетентност, за да отговорят на поставените задачи, извършили са оглед на спорните
обекти и са направили необходимите измервания, отговорили са изчерпателно на
поставените задачи и са обосновали подробно изводите си.
Позовавайки се на експертното
заключение съдът приема, че спорните обекти представляват движими вещи по
смисъла на чл. 110, ал. 2 от ЗС, тъй като не са трайно прикрепени към земята,
могат да се отделят от нея без да се накърни целостта им и без това да доведе
до непоправими вреди на имота, да се преместят в пространството и да се
използват според предназначението си на друго място.
При този извод следва да се
приеме, че договорът за покупко-продажба от 27.06.1994 г., сключен между Община
П. и Д. М. З., има за предмет движима вещ. В този смисъл в договора е записано,
че се продава „едноетажна сграда, представляваща сглобяема конструкция на
бетонова основа“ и е уговорено, че имотът се продава с право на ползване на
земята под него за срок от 5 години. Същият извод може да се направи и по
отношение на договора за продажба на обособени части от „Хлебмашкомерс“ ЕООД,
сключен на 13.04.1995 г. между Община П. и Ц. Д. С., който има за предмет
„производствено помещение от…. кв.м. с метална конструкция и покривни ферми, с
право на ползване на земята за срок от 5 години“. Следователно праводателите на
ответника Ч.Д.Д. не са придобили право на собственост върху недвижими имоти, с
оглед на което не са могли да му прехвърлят право на собственост върху недвижими
имоти, тъй като никой не може да прехвърли повече права, отколкото притежава. Това
налага да се приеме, че макар сделките да са оформени с нотариален акт и
обектите да са отразени в кадастъра, ответникът Ч.Д.Д. е придобил собствеността
върху движими вещи. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗКИР кадастърът е съвкупност от основни данни за
местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на
Република Б. Движимите вещи не подлежат на отразяване в кадастъра и
кадастралните карти. С оглед установения по делото вид на спорните обекти като
движими вещи отразяването им като недвижими имоти в КККР на гр. П.,
одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК,
е погрешно. При този извод следва да се отрече правото на собственост на
ответника Ч.Д.Д. върху самостоятелен обект с площ от … кв.м. (отразен погрешно
в КККР на гр. П. като недвижим имот с идентификатор 55155.507.268.18.1) и самостоятелен
обект с площ от … кв.м. (отразен погрешно в КККР на гр. П. като недвижим имот с
идентификатор 55155.507.268.18.3), последният в режим на СИО с ответника П.П.Д.,
които да представляват недвижими имоти по смисъла на чл. 110, ал. 1 от ЗС. В
този смисъл предявеният от ищеца отрицателен установителен иск за собственост
следва да бъде уважен.
По осъдителните искове за
заплащане на наемна цена:
Ищецът претендира от ответника Т.С.Д.
в качеството й на ЕТ „Ч.-Т.Д.“ заплащане на наемна цена в размер на 6 804
лв. с ДДС, дължима за периода от 01.08.2016 г. до 30.04.2018 г. на основание сключен
между страните договор за наем на част от поземления имот на ищеца, върху която
е разположен обектът с площ от … кв.м., а от ответника „Ч.-2014“ ЕООД заплащане
на наемна цена в размер на 10 216,80 лв. с ДДС, дължима за периода от
01.07.2016 г. до 30.04.2018 г. на основание сключен между страните договор за
наем на част от поземления имот на ищеца, върху която е разположен обектът с
площ от …кв.м.
Исковете са с правно основание чл.
232, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
За основателността им ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване съществуването между
страните на валидни облигационни правоотношения по договори за наем на съответната
част от поземления имот, върху която се намира всеки от обектите, както и настъпването на
срока за плащане на наемната цена.
За доказване на иска ищецът представи по делото
два договора за наем, сключени с ЕТ „Ч.-Т.Д.“. Първият е сключен на 01.08.2010
г. и е със срок една година, считано от 01.08.2011 г., а вторият е сключен на
17.12.2013 г. и срокът му е 12 месеца от датата на подписване на договора, но
не по-късно от датата на провеждане на търг или конкурс за отдаване на имота
под наем. Съгласно уговорките в договорите същите се прекратяват с изтичане на
уговорения срок или предсрочно с месечно писмено уведомление до другата страна.
Действието на договорите може да бъде продължено за следващи периоди с писмено
споразумение между страните. От така представените писмени доказателства може
да се направи извод, че между ищеца и ответника Т.С.Д. в качеството на ЕТ „Ч.-Т.Д.“
са били налице облигационни правоотношения по договор за наем през периода от
01.08.2011 г. до 01.08.2012 г. и от 17.12.2013 г. до 17.12.2014 г. С изтичане на
срока на всеки от договорите действието им е било прекратено. По делото не се
твърди, нито са ангажирани доказателства срокът на тези договори да е бил
продължен с писмено споразумение между страните.
По отношение на ответника „Ч.-2014“ ЕООД ищецът
се позовава на договор за наем от 17.12.2013 г., сключен с ЕТ „Здравец-Ц.С.“.
Този договор на първо място е бил сключен със срок от 12 месеца от датата на
подписването му, но не по-късно от датата на провеждане на търг или конкурс за
отдаване на имота под наем и се прекратява с изтичане на уговорения срок или
предсрочно с месечно писмено уведомление до другата страна. Действието му е можело
да бъде продължено за следващи периоди с писмено споразумение между страните,
каквото по делото нито се твърди, нито се установи. От друга страна няма данни
ответникът „Чадвар-2014“ ЕООД да е бил правоприемник на наемателя, да го е
заместил в договора за наем или по някакъв друг начин да се е обвързал с наемно
правоотношение с ищеца по този договор за наем.
На следващо място, за да обоснове
наемни правоотношения, ищецът се основава на факта, че е фактурирал ежемесечно
на ответниците дължимия наем и стойността на изразходваната електроенергия, а
ответниците са ги заплащали. Позовава се и на признанието на ответника Т.С.Д.,
направено по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК в качеството й на едноличен търговец
и законен представител на ответника „Ч.-2014“ ЕООД, че е заплащала наем за
ползване на земята, върху която са разположени спорните обекти. Тези доводи на
ищеца се споделят от съда. Договорът за наем е неформален и консенсуален. С него
наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно
ползване, а наемателят – да му плати определена цена. За валидното възникване
на наемно правоотношение е достатъчно да се постигне съгласие на страните
относно вещта, която се предоставя във временно ползване, и относно
възнаграждението (наемната цена), която наемателят дължи за предоставеното му
ползване. При наличие на съгласие относно посочените съществени елементи
договорът се счита за валидно сключен. В практиката си ВКС приема, че е
допустимо издаването и приемането на фактура, съдържаща съществените елементи
на договора за наем, обект и наемна цена, както и посочването в нея на
търговците, наред с факта на плащане на наемната цена от наемателя, да
удостоверяват постигнатото между страните съгласие относно съществените
елементи на договора – Решение № 49 от 31.03.2011 г. по т.д. № 829/2010 г. на
ВКС, II т.о. и Решение № 57 от 07.06.2011 г. по т.д. 546/2010 г. на ВКС, І
т.о. Също така относно двустранните договори, представляващи търговски сделки,
се приема, че за съществуването на едно задължение може да се прави извод от
получаване на фактурата от длъжника и отразяването й в счетоводството му, което
представлява недвусмислено извънсъдебно признание на длъжника за съществуване
на задължението, посочено във фактурата.
В случая е установено, че между ищеца
и ответниците Т.С.Д. в качеството на ЕТ „Ч.-Т.Д.“ и „Ч.-2014“ ЕООД са съществували
трайни търговски отношения по отдаване под наем на част от имота на ищеца. За
това свидетелстват не само договорите за наем от 01.08.2010 г. и 17.12.2013 г.,
сключени с едноличния търговец, и гласните доказателства по делото –
показанията на свидетелите И. и Я., но и фактът, че в продължителен период от
време преди процесния – от месец октомври 2015 г. до месец юли 2016 г. ищецът е
фактурирал на ответниците месечната наемната цена на ползваната от тях площ и
стойността на потребената електроенергия, а ответниците са ги заплащали. За
периода от 31.10.2015 г. до 29.07.2016 г. ищецът е издал общо 10 фактури за
наем и ел.енергия на ответника Т.С.Д. в качеството на ЕТ „Ч.-Т.Д.“, а на
ответника „Ч.-2014“ ЕООД – общо 9 фактури за наем и ел.енергия за периода от
30.10.2015 г. до 30.06.2016 г. Фактурите са били получени от ответниците. Отразени
са като разход в счетоводствата им и са заплатени на наемодателя. Ответниците
не са регистрирани по ЗДДС, поради което не подават справки-декларации и
дневници за покупки по ЗДДС и не ползват право на данъчен кредит. Тези действия
на ответниците, извършени в качеството им на търговци, следва да се приемат за мълчаливо
изразено съгласие за сключване на търговска сделка по смисъла на чл. 292, ла. 1
от ТЗ и за извънсъдебно признание за възникване на наемни правоотношения с
ищеца. С отговора на исковата молба ответниците признават, че са ползвали
процесните обекти за осъществяване на търговска дейност, от което следва, че са
ползвали и земята, върху която са разположени обектите. Ответникът Т.С.Д. в
качеството на ЕТ „Ч.-Т.Д.“ и като законен представител на ответника „Ч.-2014“
ЕООД е признала по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК, че е заплащала наем за
ползване на земята, върху която са разположени спорните обекти, т.е. че са
имали наемни отношения с ищеца.
При тези данни съдът приема, че между
ищеца и ответниците Т.С.Д. в качеството на ЕТ „Ч.-Т.Д.“ и „Ч.-2014“ ЕООД са
възникнали валидни облигационни отношения по договори за наем на съответната част
от поземления имот на ищеца, върху която са разположени търговските обекти с
площ съответно 60 кв.м. и 86 кв.м. срещу заплащане на цена от 4,50 лв./кв.м.
или за сумата от 270 лв. без ДДС за площ от 60 кв.м. (324 лв. с ДДС) и за
сумата от 387 лв. без ДДС за площ от 86 кв.м. (464,40 лв. с ДДС). Ищецът е
изпълнил задължението си като наемодател да предостави за ползване на
ответниците наетата вещ. Неоснователно е възражението на ответниците, че ищецът
не е собственик на поземления имот, който е предмет на наемните отношения. За
сключване на договор за наем не е необходимо наемодателят да е собственик на
наетата вещ, тъй като договорът за наем няма вещноправно действие. Достатъчно е
наемодателят да може да предостави на наемателя ползването на вещта. Освен това
ищецът се легитимира като собственик на поземлен имот с идентификатор
55155.507.268, находящ се в гр. П., ул. „Б.“ № .., с преобразуването му от
публично здравно заведение в
лечебно заведение – търговско дружество, със Заповед № РД-19-08/18.08.2000 г.
на министъра на здравеопазването, издадена на основание чл. 101, ал. 1 от ЗЛЗ.
С преобразуването на ищеца съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗЛЗ предоставеното му за
стопанисване и управление движимо и недвижимо имущество – държавна или общинска
собственост, включено в баланса на здравното заведение, въз основа на които се
преобразува, е преминало в собственост на ищцовото дружество. Въз основа на тези
законови разпоредби в полза на „МБАЛ Пазарджик“ АД е съставен констативен
нотариален акт за собственост на имот № …, том .., рег. №…, н.д. №
179/20… г. от 19.04.20.. г. Наемната цена е била дължима най-късно в 14-дневен
срок от изтичане на всеки календарен месец, през който ответниците са ползвали
съответната площ, доколкото по делото няма данни между страните да е уговорен
срок за плащане. Ответниците не твърдят да са заплатили дължимата наемна цена
за исковия период, а от заключението по съдебно-икономическата експертиза се
установява, че по фактурите, касаещи периода от 01.08.2016 г. до 30.04.2018 г.
на ответника – едноличен търговец, и за периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2018
г. на ответника „Ч.-2014“ ЕООД, плащания не са постъпили. От експертното
заключение се установява също така размерът на дължимата наемна цена от всеки
от ответниците, а именно – сума в размер на 6 804 лв. с ДДС за ответника Т.С.Д. в
качеството на ЕТ „Ч.-Т.Д.“ и сума в размер на 10 216,80 лв. с ДДС – за
ответника „Ч.-2014“ ЕООД. Няма данни по делото по време на
исковия период наемните отношения между страните да са прекратени. Становищата
на ответниците, получени от ищеца на 13.11.2017 г., не съдържат изявления за
едностранно прекратяване на договорите за наем, а изявления за прихващане на
дължимите суми за ел.енергия, а освен това и след тази дата наемателите са
продължили да ползват наетата площ. По тези съображения съдът намира, че
претенцията на ищеца за заплащане на дължимата наемна цена за ползване на
съответната част от поземления му имот е основателна и следва да бъде уважена в
пълен размер.
При този изход на делото разноските
следва да се възложат в тежест на ответниците.
По
изложените съображения Районен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
иска на „МБАЛ Пазарджик“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
П., ул. „Б.“ № .. представляван от изпълнителния директор доктор К. М. Т., в
отношенията между страните, че ответникът Ч.Д.Д., ЕГН ********** *** не е
собственик на следните обекти: самостоятелен обект с площ от .. кв.м. и самостоятелен обект с площ от ..
кв.м., последният в режим на СИО с ответника П.П.Д., ЕГН ********** ***, разположени в обект с площ от ..
кв.м., находящ се в поземлен имот с идентификатор 55155.507.268 с адрес: гр. П.,
ул. „Б.“ № .., като самостоятелните обекти не са недвижими имоти, а са погрешно
отразени в КККР на гр. Пазарджик, одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г.
на Изпълнителния директор на АГКК като самостоятелни обекти в сграда, както
следва: обектът с площ от .. кв.м. с идентификатор 55155.207.268.18.1, обектът
с площ от .. кв.м. с идентификатор 55155.507.268.18.3, а обектът, в който са
разположени – като сграда с идентификатор 55155.507.268.18, находяща се в
поземлен имот с идентификатор 55155.507.268 с адрес: гр. П., ул. „Б.“ № ...
ОСЪЖДА Т.С.Д.
в качеството й на ЕТ „Ч.-Т.Д.“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. П., ул. „Е.“ № ., вх. ., ет. .. ап… да заплати на „МБАЛ Пазарджик“ АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Б.“ № .., представляван
от изпълнителния директор доктор К. М. Темнилов, сумата от 6 804 лв. с ДДС,
представляваща незаплатен наем за периода от 01.08.2016 г. до 30.04.2018 г. по
договор за наем на част от поземления имот на ищеца, върху която е разположен
обект с площ от .. кв.м., ведно със законната лихва от предявяване на исковата
молба – 28.05.2018 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Ч.-2014“,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Е.“ № .., вх. .. ет.
Ап.., представлявано от управителя Т.С.Д.,*** АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. П., ул. „Б.“ № .., представляван от изпълнителния
директор доктор К. М. Т., сумата от 10 216,80 лв. с ДДС, представляваща
незаплатен наем за периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2018 г. по договор за наем
на част от поземления имот на ищеца, върху която е разположен обект с площ от …
кв.м., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба – 28.05.2018
г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Ч.Д.Д.,
ЕГН **********, П.П.Д., ЕГН ********** ***, Т.С.Д. в качеството на ЕТ „Ч.-Т.Д.“,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Е.“ № ., вх.., ет. ..,
ап… и „Ч.-2014“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Е.“
№ .., вх. . ет…, ап.. представляван от управителя Т.С.Д.,*** АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. ., ул. „Б.“ № .., представляван от
изпълнителния директор доктор К. М. Т., разноски по делото за държавна такса в
размер на 992,55 лв., депозити за вещи лица в размер на 643 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 2 300 лв.
Решението може да се обжалва от
страните пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: