Р Е Ш Е Н И Е № 260160
Гр. Сливен, 01.12.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Сливенският районен съд, наказателна колегия, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА
МАРИНОВ
при секретаря ХРИСТИНА ПАНАЙОТОВА като разгледа докладваното
от съдията АНД №475 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, съобрази:
Производството е образувано по жалба
на Д- р Е.М.Р. против НП №ИАМН- НП- 13- 551-1/05.03.2020г. на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор” (ИАМН)- гр. София, с което
на основание чл.229, ал.1 от Закона за здравето на жалбоподателя е наложено наказание „Глоба” в размер на 300
лева за нарушение на чл.86, ал.1, т.3, вр. чл.81, ал.2, т.1 от същия закон. Моли
атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно и своевременно призован за
съдебно заседание не се явява. Изпраща упълномощен процесуален представител,
който поддържа жалбата. В последното заседание не се явява.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована
изпраща свой представител в съдебно заседание, който моли съда да потвърди обжалваното
наказателно постановление като законосъобразно.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът
прие за установена следната фактическа обстановка:
На 03.08.2019г. починалата впоследствие пациентка М.П.Д.
е постъпила в спешно отделение при МБАЛ „Д- р Иван Селимински- Сливен“ АД по
повод силни болки в корема, появили се няколко часа преди това. Прегледана е
била от дежурния лекар, св. П.И.. Той издал лист за преглед на пациент и е
вписал в него час на постъпване 23,30 часа. Маркирал е, че тя е насочена от
друго лечебно заведение за болнична помощ. В графа анамнеза св. И. записал
„насочена от неотл. помощ МБАЛ „Х. Димитър“ поради остри коремни болки
неповлияващи се от спазмолитици. Неколкократни повръщания на стомашно съдържимо“.
В графа обективно състояние записал „АН 130/80; бял дроб чвд; сърце РСД“.
Назначени били изследвания на ПКК, биохимия, ЕКГ и обзорна рентгенография на
бял дроб, сърце и корем.
От изследванията се установили завишен брой на
левкоцитите 20,0 при норма 3,5- 10,0; на кръвна захар 13,91 mmol/1 при норма
2,7-5,5; урея- 11,9 mmol/1 при норма 1,7- 8,3 и занижени стойности на средния обем на еритроцитите-
МСV 78,0 при норма
80,0- 97,0; средната концентрация на хемоглобин в един еритроцит- МСН 24,6 при
норма 26,5- 33,5 и средната концентрация на хемоглобин във всички еритроцити-
МСНС 312 при норма 315- 350. Останалите показатели били в референтни граници. Лабораторните
изследвания и ЕКГ били приложени към листа. Нямало приложен резултат от
разчитане на подаденото искане за обзорна рентгенография на корема.
Установило се, че специалист по образна диагностика била
д- р С.Н., която по график била на разположение и се намирала извън града.
Разчитането на направената обзорна графия било извършено дистанционно и при
проведения разговор с нея от дежурния лекар и консултиращия хирург тя не е
установила патология в обзорната графия на корема. Към листа за преглед било
приложено направление за хоспитализация на пациентката по клинична пътека №195
„оперативно лечение при остър перитонит“ с №723/3.08.2019г. и насочваща
диагноза „Остър корем МКБ R10“.
В 0,30 часа на 04.08.2019г. св. И. е назначил консултация
на пациентката с жалбоподателя д- р Е.Р. специалист по хирургия, дежурен хирург
в отделението по хирургия. Консултацията от д- р Р. е била отразена в
допълнителен лист към лист за преглед на пациент, а именно: „касае се за
пациент, чиито оплаквания датират отпреди 3 часа, когато получила леки
непостоянни болки в областта на пъпа. Повърнала е еднократно с облекчение.
Подобни оплаквания отрича да е имала последните няколко години.
Обективно-задоволително общо състояние. Език- сух, необложен. Корем на нивото
на гръден кош, респираторно подвижен, допускащ дълбока палпация във всички
етажи. Умерена болезненост около пъпа, без данни за мускулен дефанс. Блумберг- отрицателен.
Перисталтика- умерено жива. Афебрилна. В момента липсват данни за ОХК. Да се
проследи състоянието от ОПЛ (доболнична помощ) Деж. ХО- подпис“.
След това пациентката Денчева е била освободена от спешно
отделение в 01,00 часа на 04.08.2019г. с диагноза: „Colica abdominalis“. В направлението
й за хоспитализация било записано: „04.08.2019г. 0,30 часа в момента без данни
за ОХК…. Деж. ХО д- р Р.“.
В 8,35 часа на 04.08.2019г. пациентката Д.отново е била регистрирана
в спешното отделение под №11987. Отразено било, че с триажна категория „червен“
е била в отделението до 09,28 часа. В графа диагноза било записано „Ex letalis“. Била
извършена съдебно- медицинска аутопсия на трупа със заключение, че е имала
голяма перфорирала хронична калозна язва на пилорния канал на стомаха с дифузен
гнойно- фибринозен перитонит с наличие на гнойно фибринозен ексудат в коремната
кухина и наличие на гнойно- фибринозни налепи по повърхността на двата листа на коремницата и коремните органи;
тежък интоксикационен синдром с оток на белите дробове интра и екстраалвеоларни
кръвоизливи, шокови бели дробове; оток на мозъка и меките мозъчни обвивки с
вклиняване на малко мозъчните тонзили в големия тилен отвор; дегенеративни
изменения в черния дроб, миокарда и останалите паренхимни органи, кръвоизливи
около централните вени на черния дроб и остър кръвен застой във всички вътрешни
органи. Причината за настъпването на смъртта на пострадалата е интоксикационния
синдром, който се дължи на интоксикацията на организма вследствие дифузния
гнойно- фибринозен перитонит, който от своя страна се дължи на голямата
перфорирала хронична калозна язва на пилорния канал на стомаха. Тежките
възпалителни изменения на коремницата е довело до тежко влошаване на
състоянието на пострадалата с нарушаване на функциите на сърдечно- съдовата
система, централната нервна система, отделителната и храносмилателната системи
и на останалите органи и системи. Смъртта на пострадалата е болестно
обусловена. Състоянието на коремните органи, тежестта на
възпалително-дегенеративните изменения на същите, влиянието на тежкия
интоксикационен синдром и върху останалите органи и системи дават основание да
се приеме, че перфорацията на язвата е станала преди около две- три денонощия.
Въз основа на жалба от дъщерята на починалата Д. била
извършена проверка от служители на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“,
свидетелите д- р К.Г. и д- р Г.Д..
Св. Г. прегледал цялата медицинска документация и
достигнал до извода, че жалбоподателят Р. е провел диагностичен процес при
първото посещение на пострадалата пациентка Д., но същият е бил непълен и
недостатъчен. Приел, че въпреки анамнестичните и клинични данни за остро
настъпил болков синдром в корема, неповлияващ се от приложените спазмолитици,
високата левкоцитоза и манифестните ретгенови данни за перфорация на кух
коремен орган остават недооценени. Пациентката не е била хоспитализирана за
наблюдение, диагностично уточняване и евентуално оперативно лечение, а е
насочена за домашно лечение и наблюдение от общопрактикуващ лекар. Св. Г. приел,
че по този начин жалбоподателят Р. е нарушил разпоредбата на чл.86, ал.1, т.3
от Закона за здравето- „като пациент всеки има право на достъпна и качествена
здравна помощ“, в частта „качествена“ във връзка с чл.81, ал.2, т.1 от Закона
за здравето, съгласно който: „Правото на достъпна медицинска помощ се
осъществява при прилагане на следните принципи: Своевременност, достатъчност и
качество на медицинската помощ“. Св. Г. съставил на жалбоподателя акт за
установяване на административно нарушение, а колегата му св. Г.Д. се подписал
като свидетел по съставянето и връчването на акта.
Въз основа на така съставения акт за установяване на
административно нарушение впоследствие Изпълнителният директор на Изпълнителна
агенция „Медицински надзор”- гр. София издал обжалваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя Е.Р. наложил наказание „Глоба” в размер
на 300 лева на основание чл.229, ал.1 от Закона за здравето.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа
страна съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в седемдневния преклузивен
срок от лице имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е неоснователна.
От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната
съвкупност и поотделно съдът установи, че жалбоподателят е извършил описаното в
акта нарушение. Това безспорно се установи от показанията на разпитаните по
делото свидетели Г., Д. и И.. Тези
показания съдът намира, че са последователни, безпротиворечиви и се подкрепят
от останалия, събран по делото доказателствен материал. Видно е от приложените по
делото доказателства, че наистина е отказано на пациентката Д.да бъде приета на
лечение в МБАЛ „Д- р Иван Селимински- Сливен“ АД. Доказа се по несъмнен начин,
че дежурният лекар в спешното отделение на болницата д- р П.И. се е отнесъл
отговорно към пациентката като е назначил извършване на кръвни изследвания,
както и образно изследване на корема. Такова образно изследване е било направено
и разчетено от дежурния специалист, св. Н. дистанционно, тъй като не се е
намирала в гр. Сливен. Съдът не кредитира в пълен обем показанията на д- р Н., тъй
като те противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал.
Кредитира ги дотолкова, доколкото от тях става ясно, че с нея се е консултирал
дежурния лекар в спешното отделение, а така също и жалбоподателят Р.. В
останалата част показанията й съдът не кредитира, тъй като е несериозно да
разчиташ част от снимката, касаеща белия дроб, а да не разчетеш останалата част
при положение, че е назначено образно изследване на корема (л.30 от делото).
Въпрос на организация е какво е било показано на св. Н. от лаборанта в
отделението по образна диагностика и каква снимка е била направена на
пациентката. Няма значение дали снимката обхваща и белия дроб или само корема.
Така или иначе искането е за корема. Несериозно е да се твърди, че от
рентгенолога е искано да се разчете снимка на белия дроб при положение, че
жалбоподателят Р. и д- р И. през цялото време са се занимавали с пациент с
остри болки в корема. Пациентката е постъпила в спешното отделение с такива
оплаквания от друго лечебно заведение МБАЛ „Хаджи Димитър“. Затова е била извършвана
консултация с хирург, в случая с жалбоподателя Р. и е била поискана рентгенография
на корем. Ето защо съдът не следва да кредитира в тази част показанията на св. Н.,
тъй като те противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал.
При извършената проверка свидетелите Г. и Д. са
прегледали образното изследване, което е било направено на 04.08.2019г. И
двамата проверяващи са установили, че е налице в коремната кухина свободен газ,
което е възможно да стане само по един начин, а именно перфорация на кух
коремен орган. И двамата служители на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“
са приели, че д- р Е.Р. се е предоверил на рентгенолога, а е следвало да
постави правилната диагноза. Приели са, че диагностиката му е била крайно
недостатъчна, поради което пострадалата Д.не е получила това, което й се
полага, т. е. като не е поставена точната диагноза не е била хоспитализирана,
не се е следяло нейното състояние, че то се е влошило и сутринта на
04.08.2019г. при повторното посещение на пациентката в болницата същата е
починала.
Съдът счита, че не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, тъй като обществените отношения, които са засегнати са свързани с
постоянен риск за живота и здравето на хората. Степента на обществената
опасност на нарушението извършено от д- р Р. не е незначителна в сравнение с
други нарушения от същия вид. Правилно административнонаказващият орган е
преценил каква сфера на установения ред на държавно управление е засегната,
данните за личността на нарушителя и какво наказание е предвидено за това
нарушение. Обществените интереси при предоставяне на медицинска помощ и
упражняване на медицинската професия спрямо всеки един пациент е несъмнен и не
случайно всички аспекти на медицинска дейност са детайлно разписани в закона и
подзаконовите нормативни актове.
При съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаването на атакуваното наказателно постановление
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да доведат
до отмяна на наказателното постановление. Наказващият орган правилно е
определил наказанието на жалбоподателя Р. и съдът счита, че с него ще се
постигнат целите на генералната и специалната превенция.
Ето защо съдът счита, че обжалваното наказателно постановление
е законосъобразно, поради което следва да го потвърди.
С оглед правилата на процеса съдът следва да осъди
жалбоподателя Р. да заплати на Изпълнителната агенция „Медицински надзор“- гр.
София юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Ръководен от изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
НП №ИАМН-
НП- 13- 551- 1/05.03.2020г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Медицински надзор” (ИАМН)- гр. София, с което на д- р Е.М.Р.
с ЕГН ********** на основание чл.229, ал.1 от Закона за здравето е наложено
наказание „Глоба” в размер на 300 (триста) лева за нарушение на
чл.86, ал.1, т.3 от същия закон като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА
Е.М.Р. с ЕГН ********** да заплати на Изпълнителна агенция
„Медицински надзор“- гр. София сума в размер на 80 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд- гр. Сливен в 14- дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: