Р Е Ш Е Н И Е
№ 6 3 4
гр. Пловдив, 13.04.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
БЕКЯРОВ
при участието секретаря Анелия
Деведжиева като разгледа докладваното от съдията АНД № 729/2020 г. по описа на Районен
съд Пловдив, XI н.с. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу
наказателно постановление (НП) № 1192 от 11.09.2019 г., издадено от ***** „Обществен
ред“ в Община Пловдив, с което на К.Н.Б. с ЕГН ********** с адрес *** на основание
чл. 43, ал. 3 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни
превозни средства на територията на град Пловдив (нататък Наредбата) е наложено
административно наказание – глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 4,
ал. 3, т. 2 от Наредбата.
В жалбата се излагат съображения за
неизчерпателно описание на нарушението в АУАН и НП, за неяснота около времето и
мястото на извършването му, както основанието за налагане на глоба. Моли се НП
да бъде отменено. Претендира разноските за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна се представлява в
съдебно заседание, в което поддържа законосъобразността на издаденото НП.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима,
доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество
се явява основателна.
От
фактическа страна съдът установи следното:
На 25.05.2019 г. свидетелят Х.Т. – ****
към сектор „Общинска полиция - Пловдив“ изпълнявал служебните си задължения по
проверка за спазване на правилата на Наредбата. Около 15:00 ч. установил, че в
гр. Пловдив на ул. „Доктор Г. М. Димитров“ до № 7а лек автомобил „Шкода“ с рег.
№ **** е паркиран на служебен паркинг, разположен на общинска територия без
съгласие на ползвателя. За констатираното от него в отсъствието на нарушителя
съставил и наложил на основание чл. 43, ал. 3 от Наредбата глоба с фиш № **********/25.05.2019
г. в размер на 50 лв. за нарушение по чл. 4, ал. 3, т. 2 от Наредбата. На
свидетеля му било известно мястото, на което била паркирана колата, тъй като
същата отсечка от улицата била отредена със заповед на кмета на Община Пловдив
за служебен паркинг за нуждите на сектор „Общинска полиция“ Пловдив. Видял и
поставения в началото знак обозначаващ, че паркоместата са служебни, както и че
нарушителите могат да бъдат репатрирани. На пътната настилка пък с бяла боя
била очертана зоната на служебния паркинг. Същевременно от другата страна на
улицата се намирала отредената за паркиране в града „синя зона“.
Против наложената глоба с фиш постъпила
жалба от страна на жалбоподателката отправено до Районен съд Пловдив, който с
Определение от 25.06.2019 г. по АНД № 3857/2019 г. по описа на съда го оставил
без разглеждане, прекратил делото и изпратил преписката на сектор „Общинска
полиция“ за довършване на административнонаказателното производство.
Предвид оспорването в срок на глобата с
фиш бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бл. № КТ
037119/05.08.2019 г. в присъствие на нарушителя за нарушение на чл. 4, ал. 3,
т. 2 от Наредбата за това, че на същата дата и място жалбоподателката К.Н.Б. е
била тази, която е паркирала автомобил „Шкода“ с рег. № ****. Тя направила
бланкетно възражение.
С оглед оспорването на фиша с глоба и
установяването на нарушението с АУАН, административнонаказващия орган е издал и
обжалваното НП. С последното на жалбоподателката е била наложена на основание
чл. 43, ал. 3 от Наредбата глоба в размер на 50 лв. за установеното в АУАН
нарушение.
По
доказателствата:
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Х.Т. – актосъставител.
Съдът кредитира показанията му като логични, непротиворечиви и съответстващи на
събраната по делото доказателствена съвкупност. Актосъставителят потвърждава
констатациите си в акта, като сочи, че това, което отразява в него в това,
което в действителност в възприел. В допълнение посочва, че на мястото на
нарушението се намира служебен паркинг за автомобили на „Общинска полиция“,
който е обозначен с вертикална и хоризонтална маркировка.
Описаната и възприета фактическа
обстановка се установява и от писмените доказателства по делото, които
подкрепят свидетелските показания – АУАН, глоба с фиш с № **********/25.05.2019
г., заповед № 19ОА-1407/18.06.2019 г. на Кмета на Община Пловдив, заповед № 19ОА-1401/18.06.2019
г. на кмета на Община Пловдив, разписка за връчване, Определение от 25.06.2019
г. по АНД № 3857/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, жалба вх. № 19
СГ-182/05.06.2019 г., заповед № 16ОА301/11.02.2016 г. ведно със схема на пътен
участък от ОП „ОКТ“ към Община Пловдив, разпечатка на извадка от схема на „синя
зона“ от интернет страницата на Община Пловдив.
Относно
приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН за съдържание, като материалната
компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя следва от
така представените заповеди заповед № 19ОА-1407/18.06.2019 г. и №
19ОА-1401/18.06.2019 г. на кмета на Община Пловдив.
АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота
относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като
съдържа подробно описание на обстоятелствата на нарушението, от значение за
съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение, нито е ограничено
правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и
писмени възражения по него.
Същевременно при съставянето на АУАН се
констатираха допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане
на наказание на жалбоподателя и са ограничили правата му. Не е спазено
правилото на чл. 40, ал. 1 и 2 от ЗАНН. Актът не е съставен в присъствието на
нарушителя, макар същият да е бил известен, нито след като е. бил известен е
поканен да се яви за съставянето на АУАН. Актът е съставен на 05.08.2019 г. в
отсъствие на нарушителя и му е предявен за запознаване и подписване на
16.08.2019 г. Не се установява от доказателствата по делото да е била изпратена
покана до нарушителката за явяването ѝ за съставяне на АУАН. Това
нарушение на процедурата ограничава правата ѝ, доколкото всеки нарушител
следва и и им право да присъства при съставяне на акта, за да може да възрази
за евентуалното неспазване на процедурата по съставянето му. От друга страна
съгласно нормативната уредба присъствието на нарушителя е задължително и
съставянето на акт в негово отсъствие е изключение, което се прилага само след
като нарушителят е бил поканен за съставянето на АУАН и по своя воля не се е явил.
Затова и констатираното нарушение представлява съществено по характера си и е
абсолютна предпоставка за незаконосъобразност на обжалваното НП, като влече
неговата отмяна.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по
чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Съставеното
НП съдържа подробно описание на всички релевантни обстоятелства от състава на
нарушението – време, място, авторство и описание на фактическата страна на
нарушението.
От
правна страна съдът намира следното:
След преценка на цялата доказателствена
съвкупност съдът намира още, че въпреки констатираното процесуално нарушение,
не се установява и авторството на деянието и няма основание да се ангажира
отговорността на жалбоподателя.
С АУАН е ангажирана отговорността на
жалбоподателя за нарушение на чл. 4, ал. 3, т. 2 от Наредбата за това, че на процесната
дата и час е паркирала МПС марка „Шкода“ с рег. № **** в гр. Пловдив на ул. „Доктор
Г. М. Димитров“ до № 7а на служебен паркинг, разположен на общинска територия,
без съгласие на ползвателя, което нарушение е установено първоначално с фиш № **********/25.05.2019
г. от актосъставителя, съставен в отсъствието на нарушителя. Посочената норма
гласи, че престоят и паркирането са забранени на служебни паркинги, разположени
на общинска територия, освен в случаите на писмено съгласие на ползвателя.
От разпита на актосъставителя се
установява, че на посоченото място и в посочения ден и час действително е било паркирано
същото МПС, за което той е съставил фиш и е наложил глоба с него. Свидетелят
потвърди, че отразеното във фиша е действително констатирана фактическа
обстановка. Фишът е съставен в отсъствието на нарушителя. В последствие в
съставения от свидетеля акт е въведено в отговорност на жалбоподателката именно
тя да е извършила вмененото нарушение като да е паркирала процесното МПС на
посоченото място и в посоченото време. Именно за последното е наказана същата по
разпоредбите на Наредбата. Съдът прие за недоказано точно поведението на
жалбоподателя по извършване на нарушението. Събраните пред него доказателства,
както и тези по преписката по никакъв начин не установяват Б. да е бил лицето,
което да е извършило действие по паркиране, за да може да ѝ бъде
ангажирана отговорността за това. Както е добре известно
административнонаказателната отговорност е лична и личното поведение следва да
бъде безспорно и несъмнено установено. В подкрепа на това актосъставителят не
посочва да е видял лицето, което е извършило нарушението в момента на
осъществяването му, а последиците на нарушението – паркирания лек автомобил на
служебен паркинг. По посочените причини съдът счете, че възприетата от АУАН и
НП фактическа обстановка не се доказа от събраните доказателства, което
обосновава отмяната на обжалвания акт. Следва да се посочи, че Наредбата
предвижда възможност за санкциониране на собственика на паркирания в нарушение
лек автомобил, но за да се реализира това следва именно това да е въведено като
елемент от фактическа страна, както и наказанието да е именно за това, че
лицето е собственик и не е посочило лице, на което е предоставило МПС – чл. 39,
ал. 2 от Наредбата.
Нарушението, за което е санкциониран
жалбоподателят е квалифицирано като такова по чл. 4, ал. 3, т. 2 от НРСППППСТГП.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА),
подзаконови нормативни актове се издават в случаите, когато е необходимо
уреждането на други обществени отношения, които не са били първично регулирани
със закон. Същевременно съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗНА наредбата
се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен
акт от по-висока степен. В настоящия случай с разпоредбите на чл. 4 и чл. 43,
ал. 3 от Наредбата не се уреждат обществени отношения, които да не са уредени и
първично регулирани от закон и които именно този закон е овластил определена
държавна или общинска структура да доуреди. Според § 2 от ПЗР към НРСППППСТГП,
същата се издава на основание чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА (Закон за местното
самоуправление и местната администрация), чл. 76, ал. 3 от АПК, чл. 8 от ЗНА
(Закон за нормативните актове) и чл. 23 във връзка с чл. 19, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата (ЗП) и чл. 99 от ЗДвП. Обществените отношения, които следва
да се доуредят в контекста на ЗДвП, касаят определянето на зони за платено и
безплатно паркиране и часовете за това. Уреждането на различни от тези
обществени отношения е в противоречие и с чл. 12 от ЗНА, според която
разпоредба актът по прилагане на закон може да урежда само материята, за която
е предвидено той да бъде издаден. Тоест, нарушаването на правилата за паркиране
и спиране, когато касае правилата за движение, включително и престоя и
паркирането на служебен паркинг, а не зони за платено и безплатно паркиране, е
предмет на специалния закон и няма място в разпоредбите на Наредбата. Аргумент
за това са самите разпоредби в Наредбата, а именно § 7 от ПЗР, според който
разпоредбите на тази наредба се прилагат, доколкото не противоречат на
нормативен акт с по-висока степен, както и чл. 41 според който при констатирани
и/или установени нарушения на правилата за паркиране, за които няма изрично и
конкретно определена санкция в Закона за движение по пътищата на лицата,
извършили или допуснали нарушението, се налагат санкциите предвидени в
настоящата наредба. Тоест, самият Общински съвет е ограничил действието на
създадения от него подзаконов нормативен акт само до случаите, които не са
уредени от закона. Констатираното по-горе разминаване пък е основание да се
приеме и наличието на неправилно приложение на материалния закон и
незаконосъобразност на обжалвания акт и на това основание. Така Решение № 468
от 18.02.2020. по к. адм. н. д. № 3586/2019 г. на ХХVI състав на Административен
съд – Пловдив, Решение № 2441 от 26.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 3052/2019 г.
на XXIII състав на Административен съд – Пловдив и Решение № 447 от 17.02.2020
г. по к. адм. н. д. № 3844/2019 г. на XXVI състав на Административен съд –
Пловдив.
По разноските:
С оглед
изхода на спора на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН жалбоподателят има правно на
разноски в настоящото производство за представителство от адвокат. Такава
претенция е своевременно направена от процесуалния му представител. С оглед
фактическата и правна сложност на делото, следва разноски да бъдат присъдени в
размер на 150 лева, съгласно представения договор за правна защита и
съдействие, в който изрично е посочено, че сумата по него е платена в брой.
Поради
изложеното наказателното постановление е незаконосъобразно и затова следва да
бъде отменено. По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № № 1192 от 11.09.2019 г.,
издадено от ***** „Обществен ред“ в Община Пловдив, с което на К.Н.Б. с ЕГН **********
с адрес *** на основание чл. 43, ал. 3 от Наредба за реда за спиране, престой и
паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив (нататък
Наредбата) е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лева за
нарушение на чл. 4, ал. 3, т. 2 от Наредбата.
ОСЪЖДА
Община Пловдив, гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1 да заплати на К.Н.Б. с ЕГН ********** с адрес *** сумата от 150
лева, представляваща сторени в производството разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред Административен съд Пловдив, на
основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала.
А.
Д.