Решение по дело №1511/2019 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

586/21.10.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, единадесети състав

На двадесет и пети септември  през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                                                        Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №1511 по описа на ШРС за 2019 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

            Настоящото производство е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление №27-0000815/03.06.2019 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.415в, ал.1 от КТ на „АПДП-ИД-Медика 3 Дент-Д-р З. Т.” ЕООД, с ЕИК*******, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.”***” №**, зъболекарски филиал кабинет №*, в качеството му на работодател, представлявано от З. Д. Т., с ЕГН********** е наложена имуществена санкция в размер на 250 лева /двеста и петдесет лева/. Жалбоподателят оспорва наказателното постановление, като моли същото да бъде изменено, като наложената им имуществена санкция бъде намалена.  

            В съдебно заседание представляващия дружеството-жалбоподател не се явява лично. За него се явява процесуален представител, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения, като излага и допълнителни мотиви в тази насока.

            Процесуалният представител на Дирекция “Инспекция по труда” -гр.Шумен-административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата  и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.

            Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

„АПДП-ИД-Медика 3 Дент-Д-р З. Т.” ЕООД осъществява дейност в зъболекарски филиал кабинет №*, намиращ се в гр.Шумен, ул.“***“ №**. Дружеството имало наети по трудов договор лица и лица, приети за обучение по договори за придобиване на квалификация, между които и лицето Г. Г. Х., с ЕГН**********, което било прието на работа за обучение, съгласно сключен Договор за придобиване на квалификация от 22.03.2019 год.. На 30.04.2019 год. и 02.05.2019 год. на дружеството били извършени проверки по спазване на трудовото законодателство от длъжностни лица при „Инспекция по труда”, гр.Шумен, при които било констатирано, че работодателят не е изпълнил задължението си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работниците в обекта, като не е извършило и регистрирало по установения ред начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на лицето  Г. Г. Х..  В тази връзка от страна на свидетелката Г. И. Ч., на длъжност медицинска сестра, била попълнена Декларация на основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ, в която е посочила, че лицето Г. Х. е постъпило на обучение на 22.03.2019 год. и че не й е провеждала начален инструктаж и такъв не е бил отразен в съответната книга. Резултатите от извършената проверка били обективирани в Протокол за извършена проверка от 30.04.2019 год. и 02.05.2019 год., който бил връчен на управителя на дружеството на 02.05.2019 год. За констатираното нарушение на 12.05.2019 год. на дружеството-жалбоподател бил съставен акт за установяване на административно нарушение №27-0000815/12.05.2019 год., като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.4 и чл.12, ал.1 от Наредба №РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Актът е бил съставен в присъствие на управителя на дружеството, който го е подписал, след като е изложил под формата на възражения, че нарушението е било отстранено веднага след неговото установяване. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №27-0000815/03.06.2019 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.415в, ал.1 от КТ на „АПДП-ИД-Медика 3 Дент-Д-р З. Т.” ЕООД, с ЕИК*******, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.”***” №**, зъболекарски филиал кабинет №*, в качеството му на работодател, представлявано от З. Д. Т., с ЕГН********** е наложена имуществена санкция в размер на 250 лева /двеста и петдесет лева/.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Г.П.П. и на свидетелите П.В.С., Т.Р.С.-Й. и Г. И. Ч., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

Съдът намира, че показанията на свидетелите Г.П.П. и П.В.С. следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото двамата са присъствали на извършената проверка и лично са възприели представените им документи, обстоятелството, че към момента на проверката лицето Х. се е намирала в зъболекарския кабинет и се е обучавала. В този смисъл показанията на двамата са еднопосочни, категорични, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал.

По отношение на показанията на свидетелите Т.Р.С.-Й. и Г. И. Ч. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани в частта, в която същите свидетелстват, че лицето Г. Х. е започнала обучение в кабинета от 22.03.2019 год. и че на датата на извършване на проверката – 30.04.2019 год. е била в кабинета. Тази част от показанията на свидетелките кореспондира с останалия събран по делото доказателствен материал и с изложената по-горе фактическа обстановка. В останалата си част показанията на свидетелките, в които същите заявяват, че на лицето Г. Г. Х. е бил проведен начален инструктаж, не се подкрепя от останалия събран по делото доказателствен материал. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че свидетелката на Г. И. Ч. в Декларацията по чл.402, ал.1, т.3 от КТ е посочила, че лицето Г. Х. е постъпило на обучение на 22.03.2019 год. и че не й е провеждала начален инструктаж и такъв не е бил отразен в съответната книга. В същото време в съдебно заседание заявява, че е провела начален инструктаж на лицето, но не го е вписала в книгата. В същото време във възраженията си по акта самата представляваща дружеството-жалбоподател собственоръчно е посочила, че нарушението е било отстранено непосредствено след неговото отстраняване, което също противоречи на тази част от показанията на свидетелките Т.Р.С.-Й. и Г. И. Ч.. С оглед на изложеното съдът намира ,че тази част от показанията им се явява противоречива, непоследователна и доколкото същата не се подкрепя от останалия събран по делото доказателствен материал не следва да бъде кредитирана. 

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на ч.л.12, ал.1 от Наредба №РД-07-2 от 16.12.2009 год. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, издадена от министъра на труда и социалната политика, Начален инструктаж се провежда на лицата, които постъпват на работа, както и на лицата по чл.11, ал.1, т.1 – 5, като съгласно ал.2 на същия текст от наредбата Инструктажът се провежда в деня на постъпване на работа по утвърдена от работодателя програма. Лицето Г. Г. Х. е била приета на обучение във връзка със сключен с нея Договор за придобиване на квалификация от 22.03.2019 год., поради което безспорно същата се явява лице от категорията на посочените в разпоредбата на чл.11, ал.1, т.4 от Наредбата и следователно е следвало да й бъде проведен начален инструктаж в деня на постъпването й на работа – 22.03.2019 год. 

Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.5 от Наредбата Инструктажите, проведени по реда на наредбата, се документират в Книги за инструктажи съгласно приложение № 1, като съгласно чл.12, ал.3 от същата Длъжностното лице, провело началния инструктаж на лицата, които постъпват на работа, издава служебна бележка, съгласно приложение №2, която се съхранява в личното досие на работещия. За доказателство на проведения инструктаж в книгата е предвидено полагане на подписи от лицето, което се инструктира, от лицето, провеждащо инструктажа, както и вписване на номера на издадената на работника или служителя служебна бележка. Като доказателство по делото е приложено ксерокопие на страниците от посочената книга на „АПДП-ИД-Медика 3 Дент-Д-р З. Т.” ЕООД, заверена след проверката на 30.04.2019 год. от длъжностното лице при ДИТ - Шумен – П.С.. От записванията в същата става ясно, че липсват подписи и имена на лицето Г. Г. Х., което доказва по безспорен начин, че по отношение на това лице не е бил проведен начален инструктаж преди постъпването му на работа. Видно от писменото обяснение, дадено от служителката Г. И. Ч. след извършване на проверката и приложено като доказателство по делото, същата е била задължена за извършването на инструктажа, като посочва, че такъв не е била провела и отразила в книгата за начален инструктаж.  По изложените по-горе съображения, които не следва да бъдат преповтаряни, съдът не кредитира показанията на свидетелите Т.Р.С.-Й. и Г. И. Ч. в частта, в която същите заявява, че на лицето е бил проведен инструктаж.

Ето защо, съдът намира че поради всичко изложено до тук се доказва по безспорен начин, че по отношение на посоченото в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление лице не е бил проведен начален инструктаж. Извън всякакво съмнение е обстоятелството, че дружеството – жалбоподател е работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, доколкото именно то е юридическото лице, което самостоятелно наема работници и служители по трудово правоотношение. Административно-наказващия орган правилно и законосъобразно е квалифицирал нарушението, като е ангажирал административно-наказателната отговорност на юридическото лице, в качеството му на работодател за допуснато нарушение на чл.11, ал.1, т.4 и чл.12, ал.1 от Наредба №РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Преценявайки извършеното от дружеството нарушение, обстоятелството, че същото е било отстранено веднага след неговото констатиране от страна на проверяващия орган, както и с оглед констатираната липса на вредни последици за работника Х., съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на привилегирования състав на чл.415в, ал.1 от КТ. Посочената разпоредба предвижда за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, имуществена санкция или глоба за работодателя в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - глоба в размер от 50 до 100 лв. В същото време  обаче, съдът намира, че административно наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е наказание в размер близък до максималния, предвиден в закона, без да изложи конкретни мотиви и съображения в тази насока. В случай, че наказващият орган е считал, че наказанието следва да бъде наложено в посочения от него размер е следвало да изложи конкретни мотиви относно тежестта на нарушението, неговата обществена опасност и други, които могат да мотивират имуществена санкция именно в този размер. Ето защо съдът намира, че в настоящия случай, съобразявайки тежестта на нарушението, липсата на вредни последици за работника, както и обстоятелството, че нарушението е било отстранено сравнително скоро след приемане на лицето на работа, е законосъобразно, правилно и съответно на извършеното нарушение, на дружеството - жалбоподател да бъде наложена имуществена санкция в размер на предвидения в разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ минимум, а именно „имуществена санкция” в размер на 100 лева.

С оглед на изложеното съдът намира за правилно и законосъобразно, обжалваното наказателното постановление да бъде изменено, като наложената на дружеството-жалбоподател „имуществена санкция” бъде намалена от 250 /двеста и петдесет/ на 100 /сто/ лева. 

 

 

 

 

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

   ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №27-0000815/03.06.2019 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.415в, ал.1 от КТ на „АПДП-ИД-Медика 3 Дент-Д-р З. Т.” ЕООД, с ЕИК*******, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.”***” №**, зъболекарски филиал кабинет №*, в качеството му на работодател, представлявано от З. Д. Т., с ЕГН********** е наложена имуществена санкция в размер на 250 лева /двеста и петдесет лева/,  като намалява размера на наложената „имуществена санкция” от 250 /двеста и петдесет/ на 100 /сто/ лева.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в **-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: