№ 141
гр. Перник, 08.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20241720200042 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е Наказателно постановление № 42-0008593 от 16.11.2023г.
(НП), издадено от директор на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” (РД „АА”) - София, с което на „МЕТИВИ” ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Владайско въстание” №
1, представлявано от управителя И.Ч.С. за извършено нарушение по чл.91б,
ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр) е наложена на
основание чл. 97, ал.1, предл. последно от ЗАвтПр имуществена санкция в
размер на 5000 лв (пет хиляди лева).
Дружеството-жалбоподател „МЕТИВИ” ЕООД, чрез упълномощения
си пълномощник адв. И. М. от ПАК, по изложени в жалбата доводи моли НП
да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Релевират се доводи
за допуснати съществени процесуални нарушение, свързани с липса на пълно
описание на относимите обстоятелства на твърдяното нарушение. Счита се,
че неправилно е определена датата на извършване на деянието, тъй като в НП
е посочено, че на дружеството-жалбоподател е даден седемдневен срок, в
който да бъдат изпълнени дадени предписания от контролните органи за
представяне на документи. Алтернативно се застъпва становище, че
превозвачът не е извършило вмененото му нарушение.
В хода на съдебното производство дружеството-жалбоподателят се
представлява от упълномощения пълномощник адв. И. М. от ПАК, която
1
поддържа жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваното НП. Претендира за присъждане на направени разноски,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган (АНО) директор на РД „АА” -
София, в придружителното писмо, с което административнонаказващата
преписка е изпратена на съда, изразява становище за неоснователност на
жалбата, като моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, в случай че същото надвишава размера, предвиден в чл. 7,
ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена в законоустановения срок. Оспореното НП е
връчено на управителя на санкционираното юридическо лице на 13.12.2023г.
Жалбата против него е подадена по пощата на 23.12.2023г., предвид
поставено клеймо на приложения по административнонаказателната преписка
пощенски плик. Обжалването е направено от активно легитимирано лице –
пълномощник на нарушителя, поради което жалбата се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна:
На 20.10.2023г. свидетелите К. Г. В. и Й. Ц. П. – инспектори в РД
„АА”-София извършили съвместна проверка със служители от сектор „ПИП”
при ОД на МВР Перник в офис на „МЕТИВИ” ЕООД, ЕИК ***, намиращ се
на адреса на управление на дружеството - гр. Перник, ул. „Владайско
въстание” № 1, на територията на завод „Стомана”. От управителя И.Ч.С.
били изискани за проверка всички документи свързани с превозите на товари
за собствена сметка за периода от 01.08.2023г. до 01.09.2023г., каквито не
били предоставени на контролните органи. Тези констатации били отразени в
съставения на 20.10.2023г. акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) бл. № 338094, с който на „МЕТИВИ” ЕООД, било
предявено обвинение за нарушение на чл. 91б, ал.1, т.1 от ЗАвтПр. Актът бил
връчен на управителя, който не направил възражения при подписването му.
Било подадено писмено възражение по чл. 44, ал.1 от ЗАНН, в което
бланкетно е направено възражение, че „МЕТИВИ” ЕООД не е извършило
нарушението. Алтернативно е застъпена позиция за приложение на чл. 28 от
ЗАНН.
На 16.11.2023г. въз основа на съставения АУАН, АНО издал
атакуваното НП, като приел изцяло фактическите констатации, описани в
2
акта, квалифицирал нарушението по чл. 91б, ал.1, т.1 от ЗАвтПр и на
основание чл. 97, ал.1, предл. последно от същия закон наложил на
дружеството-жалбоподател имуществена санкция в размер на 5000 лв.
От правна страна:
АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице – св. К. Г. В.,
инспектор в РД „АА”-София, извършил проверката съобразно правомощията
си по чл. 91 от ЗАвтПр и съставил акта на основание чл. 92, ал.1 от ЗАвтПр и
представената длъжностна характеристика.
Оспореното НП е издадено в кръга на компетенции на АНО,
оправомощен съгласно т.6 от Заповед № РД-08-30 от 24.02.2020г. на
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, а
качеството на наказващия орган е удостоверено със Заповед № 315 от
18.08.2023г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация” (ИА „АА”).
АУАН е съставен в деня на извършване на нарушението, в
присъствието на управителя на дружеството-жалбоподател, а обжалваното
НП е издадено в срока по чл. 34, ал.3 от ЗАНН.
Съдът не установи нарушение на императивните изисквания на чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН, свързани с неясно описание на релевантните обстоятелства
на твърдяното нарушение и неправилно определена дата на извършване на
деянието. Такива са посочени, доколкото ясно и точно е вписана датата на
проверката – 20.10.2023г. (когато е реализирано нарушението), мястото й на
извършване – в офиса на дружеството, намиращ се на адреса на управление,
както и в какво се състои административното нарушение. Както в АУАН,
така и в НП са налични обстоятелства и факти, които в достатъчна степен
описват нарушението, вменено във вина на „МЕТИВИ” ЕООД – не
представяне на служителите от РД „АА”-София на документи, свързани с
превозите на товари за периода от 01.08.2023г. до 01.09.2023г.
При извършения служебен цялостен контрол на оспореното НП,
съдът не установи допуснато нарушение на материалния закон, поради
неправилна оценка на установените обстоятелства, относими към
отговорността на дружеството-жалбоподател.
Не се спори по делото, че дружеството-жалбоподател извършва превоз
на товари за собствена сметка, за който по силата на чл. 6, ал.3, т.9 от ЗАвтПр
не се изисква лиценз или удостоверение за регистрация. За тази дейност то е
подало в ИА „АА” Уведомление с рег. № 33-16-21-272 от 07.06.2019г., в
което за извършвания превоз са вписани 4 броя пътни превозни средства със
съответни регистрационни номера. Именно като превозвач, на търговеца е
била извършена процесната проверка, която е касаела документацията на
транспортната дейност.
Разпоредбата на чл. 91б, ал.1, т.1 от ЗАвтПр въвежда задължение за
превозвачите и собствениците на автогари да предоставят на служителите на
3
ИА „АА” за проверка всички документи, свързани с превозите на пътници и
товари.
Съдът прие за безспорно доказано, че при извършената на 20.10.2023г.
проверка в офиса на дружеството-жалбоподател контролните органи устно са
изискали от управителя на дружеството създадените документи свързани с
извършения превоз за собствена сметка на товари за указания период от
01.08.2023г. до 01.09.2023г., каквито не са им били предоставени. В тази
насока за показанията на свидетелите К. Г. В. и Й. Ц. П., които
непредубедено, логически последователно и еднопосочно изясняват
значимите за нарушението обстоятелства, поради което и съдебният състав ги
кредитира безкритично и изцяло.
В хода на съдебното производство, по искане на упълномощения
защитник е допуснат в качеството на свидетел Юлиан Руменов Тонев, който
работи като шофьор в „МЕТИВИ” ЕООД. Работникът дава сведения, че по
време на проверката управителят не е представил поисканите документи от
контролните органи. Твърди, че ги е насочил към счетоводството на фирмата,
което се намира в Бизнес Парк Перник. Съдът кредитира с доверие
показанията на Тонев, в частта, в която установява, че на проверяващите не са
били предоставени никакви документи от страна на управителя, тъй като за
тези обстоятелства същите съответстват на показанията на актосъставителя и
на свидетеля по акта, който е такъв и на нарушението. Показанията на Тонев в
частта, в която твърди, че на контролните органи е било указано, че
документите се намират на друго място, съдът не кредитира като надежно
доказателствено средство, предвид както на неговата заинтересованост от
изхода на спора, доколкото е работник на наказания търговец, така предвид
факта, че и в срока по чл. 44, ал.1 от НК от страна на нарушителя не са
представени никакви документи, свързани с превозите на товари за периода
от 01.08.2023г. до 01.09.2023г. Представянето на каквито и да са такива -
напр. свързани с назначаването на работа на персонала, за периодите на
управление и почивка на всяко едно от четирите превозни средства, както и
други документи, съпътстващи превоза на товари за собствена сметка, не би
довело до осъществяването на вмененото нарушение по чл. 91б, ал.1, т.1 от
ЗАвтПр, а след проверка на съответните документи и при преценка на
контролните органи на евентуално съвсем друго административно
нарушение, предвид естеството и съдържанието на предоставените им
материали.
Предвид изложеното съдът, намира, че установените фактически
констатации правилно са били съотнесени към посочената за нарушена
правна разпоредба.
С Наредба № Н-14 от 27.08.2009г., издадена на основание чл. 91а,
ал.11 от ЗАвтПр се урежда начина на провеждане, обхвата и организацията на
контролните проверки на пътя и в предприятията от компетентността на ИА
„АА” за спазване на изискванията на ЗАвтПр, подзаконовите нормативни
4
актове по прилагането му и регламенти (ЕО) № 561/2006 и (ЕС) № 165/2014.
Чл.12 от тази наредба предвижда, че се извършват контролни проверки в
предприятията, като ал.2 определя начина на селектиране на предприятията
за извършване на проверка. Съгласно чл.12 ал.4 от Наредба № Н-14 от
27.08.2009г., ИА „АА” може да извършва контролни проверки на
предприятията чрез изискване на документи, свързани с елементите на
проверката. В настоящия случай контролните органи са осъществили своите
правомощия, като са извършили проверка в офиса на дружеството-
жалбоподател, където следва да се съхраняват и съответно да се предоставят
транспортни документи, касаещи превози, извършени в периода преди
проверката. Безспорно е, че такива не са представени както в момента на
проверката, така и в последствие, въпреки, че чл. 91б, ал.1, т.1 от ЗАвтПр
задължава превозвачите да представят на служителите на ИА „АА” за
проверка всички документи, свързани с превозите на товари. В случая това
задължение не е било изпълнено.
Съдът не споделя направеното възражение от пълномощника на
дружеството-жалбоподател, че на жалбоподателя е бил определен срок за
представяне на документите съгласно чл. 12, ал.5 от Наредба № Н-14 от
27.08.2009г. Гласните доказателствени източници категорично изясниха, че
проверката е извършена в офиса на превозвача, т.е. където последният държи
основните си търговски документи, документи, свързани с управлението на
персонала, документи за периодите на управление на превозните средства и
почивки, както и всякакви други документи, които трябва да се предоставят
на компетентния орган при проверка. В този смисъл е и разпоредбата на чл.
91б, ал.1, т.1 от ЗАвтПр, която вменява на превозвачите задължението за
предоставяне на всички документи, свързани с превозите на пътници и
товари, без да предвижда каквито и да било условия за това. Достатъчно е
изявлението на органа за извършване на проверка и отправяне на искане за
представяне на документи. В тази хипотеза на закона на контролните органи е
представена преценката за начина на осъществяване на проверката. Ето защо
съдът прие, че определяне на седемдневен срок за представяне на документи
в съответната териториална структура на ИА „АА”, не е било необходимо,
доколкото както при проверката, така и след съставянето на АУАН, с
възражението по чл. 44, ал.1 от ЗАНН, а и при обжалването на процесното
НП не са били представени никакви документи от страна на дружеството-
жалбоподател, с което е допуснато нарушение на чл. 91б, ал.1, т.1 от ЗАвтПр.
И от съдържание на самото оспорено НП е видно, че на нарушителя не
е бил даден седемдневен срок за представяне на документи съгласно чл. 12,
ал.5 от Наредба № Н-14 от 27.08.2009г., тъй като АНО е коментирал, че „в
седемдневния срок за допълнителни възражения” не са били представени
никакви документи, мотивирайки извода си да не приложи чл. 28 от ЗАНН,
каквото искане е било направено с възражението по чл. 44, ал.1 от ЗАНН от
дружеството-жалбоподател. В този ред на мисли следва да бъде акцентирано
и че в настоящия казус не се касае за контролна проверка, селектирана при
5
условията на чл. 12, ал.2 от Наредба № Н-14 от 27.08.2009г., поради което и
на този етап не се е налагало уведомяване с нарочно известие до превозвача
да представи конкретно посочени документи, свързани с неговата дейност. В
процесния случай изискването на конкретни документи би могло да възникне
едва след запознаване на контролните органи с предоставени им такива за
изискания период.
По вида и размера на наказанието:
Правилно е била определена санкционната норма на чл.97, ал.1, предл.
последно от ЗАвтПр, която предвижда наказание за този, който не представи
за проверка свързани с превозната дейност документи, каквото е налице в
настоящия казус. Употребеното понятие документи в горепосочената
санкционна разпоредба е общо и включва всички съставени във връзка с
извършван превоз документи, поради което и когато не се представят никакви
документи, то тази деятелност е съставомерна по чл. 97, ал.1 от ЗАвтПр.
Правилно е бил определен и размера на наложената имуществена
санкция от 5000 лв, който е императивно предвиден и не подлежи на
редукция съгласно чл. 27, ал.5 от ЗАНН.
Съдът намира, че в настоящия случай не са налице предпоставките на
чл. 28 от ЗАНН, каквато теза се лансира в жалбата и във възражението по чл.
44, ал.1 от ЗАНН, доколкото не са налице смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да отличават извършеното нарушение като такова с по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид. Касае се за типично формално нарушение. Нещо
повече, в процесния случай както по време на проверката, така и в срока по
чл. 44 ал.1 от НК не са предоставени на контролните органи никакви
документи, свързани с извършвания превоз за собствена сметка на товари,
въпреки, че се касае за обявени четири броя пътни превозни средства за
извършваната транспортна дейност и е от изключително значение същата да
се упражнява в съответствие със законовите изисквания. Категоричното
непредставяне на документи препятства този контрол и не би могло да се
квалифицира като маловажен случай.
След като процесното нарушение е доказано по несъмнен начин, на
същото е дадена правилна правна квалификация, както и наложеното
наказание е правилно определено, съдът намира оспореното НП за
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора – потвърждаване на обжалваното НП, съдът
намира за неоснователно своевременно направеното искане от пълномощника
на дружеството-жалбоподател за присъждане на разноски в съдебното
производство, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един
адвокат, поради което и същото следва да се остави без уважение.
С оглед изхода на делото и по силата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, право
6
на присъждане на разноски има АНО, който не е своевременно претендирал
присъждане на такива, поради което съдът не следва служебно по силата на
чл.63д, ал.4 от ЗАНН да се произнася този въпрос.
Така мотивира и на основание чл. 63, ал.2, т.5, вр. ал.9 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 42-0008593 от
16.11.2023г., издадено от директор на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” - София, с което на „МЕТИВИ” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Владайско въстание” № 1,
представлявано от управителя И.Ч.С. за извършено нарушение по чл.91б,
ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози е наложена на основание чл. 97,
ал.1, предл. последно от същия закон имуществена санкция в размер на 5000
лв (пет хиляди лева).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7