№ 2359
гр. София, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мариана Х.а
при участието на секретаря Ива Ат. Иванова
като разгледа докладваното от Мариана Х.а Гражданско дело №
20241100105388 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искове на Д. Х. А. срещу ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, за присъждане на сумата 150 000,00лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди и сумата 1641.08лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди – пропуснати ползи, изразяващи се в законната лихва начислена върху
платената гаранция в размер на 1000,00лв., за периода от датата на внасянето и -
16,08,2007г., до 26,10,2022г., когато е върната, причинени в резултат на водено наказателно
производство и взета мярка за неотклонение „Гаранция“ по НОХД № 2696/2007г. на СГС, за
престъпление по чл. 212, ал. 4, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1 НК, по което е оправдан с влязла в сила
Присъда № 14/23,05,2023г. по ВНОХД № 57/2023г. на САС, на 08,06,2023г., ведно със
законната лихва върху главниците считано от 08,06,2023г. – датата на влизане в сила на
оправдателната присъда, до окончателното им изплащане.
В исковата молба Д. Х. А. твърди, че с Постановление от 16,08,2007г. бил привлечен
като обвиняем за престъпление по чл. 212, ал. 4, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1 НК, по което е
оправдан с влязла в сила присъда на 08,06,2023г. С привличането му като обвиняем била
взета мярка за неотклонение „Гаранция“ в размер на 1000,00лв., която внесъл на 16,08,2007г.
Гаранцията му била върната на 26,10,2022г.
Твърди, че в резултат на воденото наказателно производство претърпял
неимуществени вреди с голям интензитет. Наказателното производство продължило за
периода от 16,08,2007г. до 08,06,2023г. или в продължение на 16 години. Били проведени
множество открити съдебни заседания, на които участвал лично. Бил обвинен в извършване
на тежко, умишлено престъпление, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от
три до петнадесет години, конфискация на част или цялото имущество и лишаване от права
1
по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 НК.
Авторитетът му в семейството, сред приятелите и на работното му място бил
чувствително подронен. Преживял стрес, безпокойство, затворил се в себе си, намалил
интензитета на социалният си живот и ограничил служебните си ангажименти. Изпитвал
отрицателни емоции - силно притеснение и несигурност от неизвестността какво ще
последва от несправедливото обвинение, срамувал се от семейството, приятели и
съконтрахенти.
Твърди, че в резултат на воденото наказателно производство претърпял имуществени
вреди изразяващи се в законната лихва върху сумата 1000,00лв., внесена като гаранция,
начислена за периода от датата на внасянето и - 16,08,2007г., до 26,10,2022г., когато е
върната.
В срока по чл.131 ГПК ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ не
оспорва, че срещу ищеца е водено наказателно производство продължило за процесния
период, по което е оправдан с присъда влязла в сила на 08,06,2023г. и по което е определена,
внесена и върната гаранция в размер на 1000,00лв.
Възразява, че за ищеца не са настъпили твърдените неимуществени и имуществени
вреди, като пряка и непосредствена последица от повдигнатото обвинение и воденото
наказателно производство, а ако са настъпили неимуществените не са с твърденият
интензитет и проявление.
Счита претенцията за недоказана.
В отношение на евентуалност оспорва претенциите по размер.
Съдът след като съобрази предметните предели на производство очертани
с исковата молба, възраженията на страните и всички доказателства по делото, прие
за установено от фактическа страна следното и формира следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в производството е иск с правно основание чл. 2, ал. 2, т. 3,
прил. второ ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди претърпени в
резултат на повдигнато обвинение за престъпление, по което лицето впоследствие е
оправдано.
За да се приеме, че е основателен в тежест на ищеца е да установи главно и пълно,
съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест настъпването на
твърдените вредоносни последици, като пряка и непосредствена последица от повдигнатото
обвинение, по което впоследствие е оправдан.
В тежест на ответната страна е да установи възраженията си по исковете.
Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 3, прил. второ ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди,
причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда в
посочените в закона хипотези, като в т. 3 от цитираната разпоредба е предвидена
отговорност в хипотезата на обвинение в извършване на престъпление, по което лицето
впоследствие е оправдано. Съгласно ТР № 7/2014г. на ВКС, ГО Прокуратурата на
2
Република България участва по делата по искове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ, по
които е ответник и за които е приложим редът, предвиден в ГПК (чл. 2, ал. 3 ЗОДОВ).
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Отговорността по
ЗОДОВ е обективна, следователно ищецът не трябва да доказва вина при вредоносните
актове на правозащитния орган. Държавата отговаря по доказаната материално правна
претенция, независимо от наличието на вина у правозащитния си орган.
Не е спорно и съдът въз основа събраните доказателства приема за установено
следното:
С постановление от 16.08.2007г. по ДС № 260/2006 г. по описа на НСлС, пр.пр. Nº
3П-196/2005г. на СГП, Д. А. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 2 НК
и по чл. 212, ал. 4 пр. 1 вр. ал. 1, пр. 1 НК.
Взета му е мярка за неотклонение „гаранция" в размер на 1000,00лв.
На 22 и 24 август 2007 г. са му предявени материалите по разследването.
Впоследствие е образувано НОХД Nº 2969/2007г. на СГС.
С разпореждане от 04.02.3008 г. съдебното производство е прекратено и делото
върнато в СГП за отстраняване на съществени процесуални нарушения.
На 25.02.2028г. на ищеца повторно са предявени материалите по
делото.
С обвинителен акт от 13.03.2008г. Д. Х. А. е предаден на съд за това, че от
неустановена дата през месец октомври 2003 г. до месец март 2004г. е участвал в
организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на лица, включително
ищеца, формирано с цел съгласувано извършване в страната на престъпления по чл. 212, ал.
1, пр. 1 НК - чрез използване на документи с невярно съдържание - Приемателни актове и
данъчни фактури, да получат без правно основание чуждо - собственост на републиканския
бюджет, движимо имущество - суми по ЗДДС, с намерение да ги присвоят и чрез които
престъпления се цели набавянето за фирмите - „Таврос Интернешънъл" ООД, „П.-Шмалцл"
ООД, „ВИТИВИ" ЕООД и „В и Н" АД, „Митам" ООД, „Елеганс" ООД и ЕТ „Н.К." на
имотна облага, като участието на ищеца в групата се изразявало в изпълнение на
указанията, получени от ръководителя на престъпната група за фиктивно възстановяване на
количествата пшеница по Договор за продажба чрез замяна Nº 240/30.04.2002г. в база
„Козлодуй", различна от изрично указаната от ДА „ДР и ВВЗ" с писмо Nº TA.05-
1831/13.08.2002г. С това постановление Д. Х. А. е привлечен в качеството на обвиняем и за
това, че на 08.03.2004 г. в гр. София, като длъжностно лице - управител на „П.-Шмалцл"
ООД, по ДДС сметка Nº ********** на „П.-Шмалцл" ООД в КТБ АД, чрез използване
посредством ТД „Държавен резерв" - гр. Враца, на документи с невярно съдържание -
приемателни актове Nº 1 и Nº 3 от 31.10.2003г. и данъчна фактура Nº 0010/30.12.2003г. е
получил от ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“ без правно основание чуждо -
собственост на републиканския бюджет, движимо имущество - сумата от 297 000,00лв. -
3
ДДС по договор за продажба чрез замяна на хлебна пшеница Nº 240/30.04.2002г. с
намерение да го присвои, като имуществото е в големи размери - престъпление по чл. 212,
ал. 4, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1 НК.
Образувано е НОХД Nº 894/2008г. по описа на СГС.
По делото са проведени общо 127 съдебни заседания с участие на Д. Х. А..
С присъда Nº 66/10.03.2017 г. по НОХД Nº 894/2008 г. по описа на СГС - НО - 21
състав Д. Х. А. е признат за виновен по така повдигнатите му обвинения и му е наложено
наказание, както следва: за престъплението по чл. 321, ал. 2 НК - лишаване от свобода за
срок от една година, а за престъплението по чл. 212, ал. 4, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1 НК -
лишаване от свобода за срок от три години, конфискация на ¼ от имуществото и лишаване
от право да управлява търговски дружества за срок от три години. На осн. чл. 23, ал. 1 НК
му е определено едно общо наказание от три години лишаване от свобода, което на
основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от пет години. Към така определеното общо
наказание са присъединени и конфискацията на ¼ от имуществото и лишаването от право да
управлява търговски дружества за срок от три години.
По протест на СГП и по жалби на всички подсъдими, включително и по жалба на Д.
Х. А., е образувано ВНОХД Nº 94/2019г. по описа на САС. Проведени са 2 съдебни
заседания с участие на ищеца.
С решение Nº 341/07.08.2019 г. по ВНОХД Nº 94/2019г. на САС първоинстанционната
присъда е отменена в частта, с която Д. А. е признат за виновен по престъплението по чл.
321, ал. 2 НК и на осн. чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК наказателното производство за
това престъпление е прекратено. За другото престъпление - по чл. 212, ал. 4, пр. 1, вр. ал. 1,
пр. 1 НК, първоинстанционната осъдителна присъда е потвърдена.
По жалби на подсъдимите, включително на Д. Х. А., е образувано КНД Nº 216/2020г.
на ВКС, по което са проведени три съдебни заседания с участие на ищеца.
С решение Nº 120/16.06.2021г. по КНД Nº 216/2020г. на ВКС е отменено решение Nº
341 по ВНОХД, Nº 94/2019г. по описа на САС в частта, с която Д. Х. А. е признат за виновен
за престъплението по чл. 212, ал. 4, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1 НК и делото е върнато за ново
разглеждане на въззивния съд.
Образувано е ВНОХД Nº 659/2021г. по описа на САС по което са проведени пет
съдебни заседания с участие на ищеца. С присъда Nº 11/25.05.2022г. Д. Х. А. е признат за
невинен по обвинението по чл. 212, ал. 4, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1 НК.
С определение от 25.07.2022г. на САС е отменена наложената мярка за неотклонение
„Гаранция“ на Д. Х. А. и внесената сума в размер на 1000,00лв. е върната на последния на
26.10.2022г.
По протест на САП е образувано КНД Nº 687/2022г. на ВКС, по което са проведени
са две съдебни заседания с участие на ищеца. С решение Nº 50157/13.01.2023г. присъда Nº
11/25.05.2022г. на САС е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
същия съд.
4
Образувано е ВНОХД Nº 57/2023г. на САС. С присъда Nº 14/23.05.2023г. Д. Х. А. е
признат за невинен по обвинението за престъпление по чл. 212, ал. 4, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1
НК.
Присъдата е протестирана от САП и е образувано КНД Nº 1027/2023г. по описа на
ВКС. С постановление на САП от 24.10.2023г. протестът е оттеглен. С определение Nº
524/16.11.2023г. касационното производство с прекратено, с което оправдателната присъда
влиза в сила, считано от 08.06.2023г.
Съгласно установеното наказателното производство е продължило срещу ищеца за
периода от 16.08.2007г. до 08.06.2023г. или за период от 16 години. Обвинението, по което
впоследствие е оправдан е за тежко, умишлено престъпление по чл. 212, ал. 4, пр. 1, вр. ал.
1, пр. 1 НК, за което е предвидено наказание от три до петнадесет години лишаване от
свобода, конфискация на част или на цялото имущество на виновния и лишаване от права по
чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.
От показанията на свидетеля Г.М.М. се установява, че е приятел и колега на ищеца от
2001г. През 2003г. създали дружество за търговия с интернет и онлайн продукти. Били
съдружници до 2019г. Сега свидетелят имал собствено дружество, но продължавал да
работи с ищеца и били приятели и до момента. Знаел за образуваното срещу ищеца
наказателно дело през 2007г., което продължило десетилетия. Преди повдигане на
обвинението Д. бил весел човек, който непрекъснато гледал да развива бизнеса. След като
му повдигнали обвинението и това станало публично известно се променил. Свил се в себе
си, странял от хората, гледал много да не излиза за да не вреди на бизнеса и на себе си,
защото хората започнали да го свързват с това дело. Непрекъснато бил ангажиран с това
дело. С явявания по заседания. Първите пет-шест години го викали всеки месец, а по късно
по рядко. Клиенти започнали да прекратяват договорите заради делото срещу ищеца.
Гл.секретар на Кметство р-н Витоша ги привикал и прекратил договора, защото прочел във
вестника за Д.. По късно без обяснения зам.кмета на Р-н Красно село ги измивал и им казал,
че са много симпатични но прекратява договора. Друг клиент донесъл вестник, в който
прочел за Д.. Д. не искал да се развиват професионално и да вземат поръчки заради делото.
Чувствал се виновен. Спрял да спортува ежедневно, не се катерел на Витоша и не ходел на
фитнес, за да не се среща с хора. Не искал да идва и в офиса. Само за спешни случаи, за да
не свързват бизнеса с него. Не ставал от леглото с дни и съпругата му викала свидетеля за да
го накара да стане от леглото. Детето му го наричало престъпник. Колеги и приятели
странели от него. Семейството му се обърнало срещу него, което сринало ищеца психически.
Предвид изложеното съдът приема, че е установено наличието на фактическия състав
на разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, прил. второ ЗОДОВ, а именно повдигнато е обвинение за
престъпление по чл. 212, ал. 4, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1 НК, по което ищецът е оправдан с
влязла в сила Присъда № 14/23,05,2023г. по ВНОХД № 57/2023г. на САС, влязла в сила на
08,06,2023г.
Съдът намира показанията на св. Г.М.М. за дадени в резултат на преки,
непосредствени впечатления от живота на ищеца, каквито има в качеството на негов
5
съдружник и приятел. Те са вътрешно непротиворечиви и във връзка с останалите
доказателства по делото. Въз основа тях приема, че в резултат на воденото наказателно
производство ищеца е изживял стрес, психическо напрежение, чувство на емоционална
нестабилност и несигурност. Авторитетът му в семейството, сред приятелите и на работното
му място е бил подронен. Намалил е интензитета на социалният си живот и е ограничил
служебните си ангажименти. Срамувал се от семейството, приятели и съконтрахенти. Видно
от преписката по наказателното производство е участвал в множество съдебни заседания,
което му е донесло притеснение, емоционално напрежение, психически и физически
дискомфорт.
Безспорно ищецът е преживял негативни емоции, но спрямо него е наложена леката
мярка за неотклонение – „Гаранция“, прилагането на която не ограничава или променя
съществено начина му на живот и не би могла да повлияе интензитета на търпените
неимуществени вреди. От друга страна наказателното производство е водено за
продължителен срок – 16 години, за тежко престъпление, което обосновава извод за търпени
от ищеца за същия значими неимуществени вреди.
Предвид установените субективни преживявания - негативни емоции в резултат на
възприемане на случващото се и неговото влияние върху личността на ищеца, и като отчете
обективните факти по видът на повдигнатото обвинение, извършените с участието на ищеца
процесуални действия, както и периода от време в който същите са извършвани, съдът
намира че на същия следва да бъде определено обезщетение по справедливост в размер на
30000,00лева. За сумата 120000.00лв., която е разлика над присъдените 30000.00лв. до общо
претендираните 150 000.00лв., предявеният иск за неимуществени вреди е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По отношение на дължимата законна лихва и на основание ТР № 3/22.04.2004г. на
ОСГК на ВКС-т.4, съгласно което отговорността на Държавата по чл. 2 от ЗОДОВ възниква
от момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление, от
който момент държавните органи изпадат в забава и дължат лихва върху размера на
присъденото обезщетение, и като съобрази, че оправдателната присъда е влязла в сила на
08,06,2023г., настоящият състав намира, че следва да присъди законна лихва върху
обезщетението за неимуществени считано от 08,06,2023г., до окончателно изплащане на
задължението.
Съдът намира за основателен искът за присъждане на сумата 1641.08лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи, изразяващи се в
законната лихва начислена върху платената гаранция в размер на 1000,00лв., за периода от
датата на внасянето и - 16,08,2007г., до 26,10,2022г.
Обезщетението за пропуснати ползи от внасянето на "парична гаранция" като мярка
за неотклонение е в размер на законната лихва върху внесената сума. Пострадалият има
право на обезщетение за имуществени вреди от пропуснати ползи в размер на законната
лихва от датата, на която е внесъл сумата по мярката за неотклонение "парична гаранция", до
датата на реалното връщане на сумата. Обезщетението е на деликтно основание, но вредата
6
произтича от забавено изпълнение на парично задължение, която вреда по правното си
естество е лихва, а вземането за лихва не може да бъде олихвявано. Ищеца е приел
връщането на внесената гаранция, поради което обезщетението следва да бъде определено
като законна лихва към този момент. Затова неоснователно е искането за присъждане на
законна лихва върху главницата за имуществени вреди считано от датата на влизане на
оправдателната присъда в сила до окончателното и изплащане /така Решение № 300 от
9.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2262/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Б.Б./.
Ищецът не е направил искане за присъждане на разноски, затова съдът не присъжда
такива в негова полза независимо от изхода по спора.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с административен
адрес гр. София, бул. „Витоша”№ 2, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Х. А., ЕГН **********, с адрес -
гр. София, ж.к. „*******, ап. 6, със съдебен адрес - София 1303, ул. *******, тел. 02
9*******, за адвокат Д. В., сумата 30 000,00 /тридесет хиляди/лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди и сумата 1641.08 /хиляда шестстотин четирдесет и
един, 0.08/лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи,
изразяващи се в законната лихва начислена върху платената гаранция в размер на 1000,00лв.,
за периода от датата на внасянето и - 16,08,2007г., до 26,10,2022г., когато е върната,
причинени в резултат на водено наказателно производство и взета мярка за неотклонение
„Гаранция“ по НОХД № 2696/2007г. на СГС, за престъпление по чл. 212, ал. 4, пр. 1, вр. ал.
1, пр. 1 НК, по което е оправдан с влязла в сила Присъда № 14/23,05,2023г. по ВНОХД №
57/2023г. на САС, на 08,06,2023г., ведно със законната лихва върху главницата за
неимуществени вреди считано от 08,06,2023г. – датата на влизане в сила на оправдателната
присъда, до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за неимуществени вреди за
сумата 120000.00 /сто и двадесет хиляди/лв., която е разлика над присъдените 30000.00
/тридесет хиляди/лв. до общо претендираните 150000.00 /сто и петдесет хиляди/лв., КАКТО
и искането за присъждане на законната лихва върху главницата за имуществени вреди
считано от 08,06,2023г. – датата на влизане в сила на оправдателната присъда, до
окончателното и изплащане, на основание чл. 2, ал. 2, т. 3, прил. второ ЗОДОВ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис от
същото на страните, с въззивна жалба пред АПЕЛАТИВЕН СЪД – ГР.СОФИЯ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7