№ 1024
гр. Плевен, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20224430100993 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, вр. чл.240, ал.1, вр.чл.79 ЗЗД.
В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от от *** с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление в ***, *** против Н. БЛ. Ф. с ЕГН
**********, от ***
Ищецът твърди, че на 29.10.2019 година страните сключили Договор за
кредит с нотариална заверка на подписите рег. *** г. по описа на *** с рег.
***. По силата на този договор ищецът се задължил да предостави на
ответника Н.Ф. паричен заем в размер на 9 612,29 евро, равняващи се на 18
800 лева по фиксинга на БНБ за еврото, който заем той се задължил да върне,
заедно с 3 % месечна лихва, на 36 равни месечни анюитетни вноски, всяка от
които в размер на 288,37 евро, подробно описани като размер, падежи,
съдържание на лихва и главница в Погасителен план, представляващ
неразделна част от съглашението. Твърди се, че кредитът бил обезпечен с
договорна ипотека, учредена с Нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека върху недвижим имот *** на *** ***. Твърди се още, че ответника
изпълнил задължението си да предаде реално уговорената заемна сума на
1
кредитополучателя по начина, в сроковете и при условията, уговорени в
процесния Договор за кредит, което било удостоверено с подписана
Декларация-разписка с нотариална заверка на подписите рег. *** по описа на
*** с рег. ***. Излага се, че тъй като ответника не изпълнявал задължението
си да заплаща на кредитодателя месечните вноски по кредита в сроковете и
размера, уговорени в Договора за кредит и Погасителния план, с
Уведомление, връчено чрез *** с рег. № ***, лично на длъжника Н.Ф. на
20.08.2021 г., кредиторът *** съобщил на длъжника, че на основание т. 6.3 от
Договора за кредит, целият кредит бил обявен за предсрочно изискуем,
считано от 18.06.2021 г.
Излага се, че вземането за главница в размер на 9 612,29 евро било
претендирано по реда на чл.417 от ГПК и в производството по ч.гр.д.№***.
била издадена за същото вземане заповед за незабавно изпълнение, но при
наличие на основанията по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК – поради депозирано в
законоустановения срок възражение от длъжника, били дадени указания за
предявяване на иск за установяване вземането на кредитора.
С изложените обстоятелства се мотивира правен интерес за предявяване
на установителен и се претендира постановяване на решение, с което да се
признае за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 9 612.29 евро,
представляваща предсрочно изискуема главница по Договор за кредит с
нотариална заверка на подписите рег. *** г. по описа на *** с рег. ***.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ответникът Н.Ф. не е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от
ГПК, но в съдебно заседание се явява лично и заявява оспорване на иска.
Съдът като прецени събраните в хода на производството доказателства
и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа
страна :
Установителната искова претенция е предявена след проведено
заповедно производство за същото вземане и в законоустановения
едномесечен срок от връчване на указанията на заповедния съд по реда на
чл.415, ал.1 т.2 от ГПК, поради което съдът я намира за допустима.
Установява се от приложения препис на договор за кредит, сключен на
29.10.2019 г. между страните, с нотариална заверка на подписите им, че
2
съгласно т. 1.1 от същия ***, *** е предоставило на ответника Н. БЛ. Ф.
кредит в размер на сумата от 9 612,29 евро, за срок от три години, при
възнаградителна лихва в размер на 3 % на месец. Установява се, че в т. 6.5 от
договора за кредит договорения ГПР по съглашението е в размер на 42,5761
%. Установява се от погасителния план, неразделна част от договора, че
кредитът е следвало да бъде погасен чрез плащане на възнаградителната
лихва на 35 месечни вноски и плащане на главницата с последната вноска на
възнаградителната лихва на падежа на 36 месечна вноска на 15.10.2022г.
Според обективираното в чл.6.3 от договора, в полза на кредитора е
било уговорено правото да обяви целият кредит за предсрочно изискуем при
неплащане на която и да е месечна погасителна вноска или част от нея.
Видно е от приложения препис на нот.акт за учредяване на договорна
ипотека *** на *** с рег.***, че кредита е бил обезпечен с ипотека върху
недвижим имот.
Видно е също така от представения препис на Декларация-разписка от
15.11.2019г., подписана от ответника и с нотариална заверка на подписа му,
че е декларирал получаване на заемната сума по процесния договор към
31.10.2019г.
Установява се от приложените преписи на уведомление, изходящо от
кредитора и адресирано до длъжника, както и оформени по връчването му
книжа от *** на *** – уведомление по чл.47, ал.1 от ГПК, констативни
протоколи с изх.*** и изх.***, че заемодателя е отправил волеизявление за
обявяване целия кредит за предсрочно изискуем, поради забава в плащанията
на погасителните вноски след 31.08.2020г. Установява се също така, че
уведомлението е било връчено на заемополучателя на 20.08.2021г.
От заключението по допуснатата съдебно-икономическа експертиза се
установява, че заемната сума е била преведена по сметка на
кредитополучателя, чрез преводи на 29.10.2019г. и 31.10.2019г. Установява се
също така, че за периода от 31.10.2019г. до 31.08.2020г. ответника е заплатил
в полза на заемодателя суми в общ размер на 3 180лв. (1 625,91 евро при
изчисление по курса на БНБ). Става ясно от заключението на вещото лице, че
платените суми са били осчетоводени за погасяване на вноски за договорна
лихва с падежи от 15.11.2019г. до 15.05.2020г. частично и законна лихва
32,96лв., начислена поради неспазване на падежите за плащане на
3
договорените вноски за лихва. Експертното заключение се възприема от съда
като обективно, компетентно и неоспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Установи се от обсъдените доказателства, че между страните е бил
сключен договор за кредит с предмет предоставяне от ищеца в качеството на
кредитор в полза на ответника в качеството на потребител на ипотечен кредит
в общ размер на 9 612,29 евро.
Претенцията на ищеца се отнася до вземането му за главница, но с
оглед установеното от експертното заключение, че са били извършени
плащания от длъжника и позоваването на кредитора на настъпила предсрочна
изискуемост на вземането му, съдът е задължен да изследва и клаузите на
съглашението, от които произтичат осчетоводените от кредитора за погасени
вземания. Това е свързано и с преценката налице ли е забава, обусловила
упражняване правото на кредитора да обяви вземанията си за предсрочно
изискуеми. При това, съдът е задължен да следи и служебно за наличието на
неравноправни клаузи и нищожност на договорите за кредит с потребители
физически лица.
Установи се от обективираните в процесния договор клаузи, че по
правоотношението е било уговорено в чл.1.1 заплащане на възнаградителна
лихва в размер на 3% на месец или годишна лихва от 36%. При това, със
същия текст е било предвидено 35 от месечните вноски да включват като
елемент само част от договорната лихва, платима на посочени в погасителния
план дати на падеж, а главницата е уговорена като дължима за плащане
изцяло с последната 36 погасителна вноска на дата на падеж 15.10.2022г.
Съдът извърши преценка валидността на клаузата за договорна лихва,
вземането по която е било отнесено като погасено в определен размер с
извършените плащания от длъжника и в тази насока съобрази следното: По
правната си характеристика договорната лихва е възнаграждение, с което
длъжникът на пари или на заместими вещи трябва да престира на кредитора,
защото е ползвал същите. Тази лихва е граждански плод и се дължи по силата
на едно правоотношение, като нейният размер се определя от размера да
дадения в заем капитал /парична сума в случая/ и времето на ползването му.
Волята на страните е меродавна, само ако тя не надвишава най-високия
4
размер, допустим от закона според чл.10, ал.2 от ЗЗД, какъвто в момента не е
регламентиран. Критерий за извършване на преценка за това следва да бъде
законната лихва, но законът не изисква тя да бъде равна на нея. С оглед
изискването на закона – чл.26, ал.1 от ЗЗД, при договаряне между страните да
не се накърняват добрите нрави следва да се приеме, че именно те налагат
максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна
лихва е действително. Добрите нрави са критерии за норми на поведение,
които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората
според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. За
противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се
третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. В
съдебната практика е прието, че противно на добрите нрави е да се уговаря
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва,
а когато възнаградителна лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин
заем (напр. ипотека), противно на добрите нрави е да се уговаря лихва,
надвишаваща двукратния размер на законната - в този смисъл решение №
906/30.12.2004 г. на ВКС по гр.д. №1106/2003г., ІІ г.о., решение
№378/18.05.2006г. на ВКС по гр.д.№315/2005г., ІІ г.о., решение №
1270/09.01.2009 г. на ВКС по гр.д. №5093/2007г., ІІ г.о. и др.
В случая съдът съобрази, че към момента на сключване на процесния
договор законната лихва, като сбор от основния лихвен процент на БНБ за
периода плюс 10 пункта, възлиза на 10.01% или трикратния размер се
изчислява на 30.03%. В процесното съглашение е уговорена договорна лихва
от 36% и изчислена по уговорения начин като краен резултат надхвърля по
размер главницата. В същото време процесния кредит е обезпечен и по друг
начин – с ипотека. Ето защо, съдът приема, че уговорката в процесното
съглашение, регламентираша възнаградителна лихва в посочения размер се
явява нищожна, като противоречаща на добрите нрави, с оглед сочената по-
горе съдебна практика, възприемана и от настоящия състав.
С оглед така приетото, съдът счита, че длъжника не е дължал
изпълнение на задължението за плащане на договорна лихва, основано на
нищожна клауза.
Ето защо, при определения в съглашението погасителен план и падеж
5
на задълженията за възнаградителна лихва и главница, съдът счита, за
периода от сключване на договора - 15.11.2019г. до датата на обявяване на
предсрочна изискуемост – 20.08.2021г., а и към момента на иницииране на
заповедното производство – 05.10.2021г., в тежест на длъжника не е
съществувало задължение за плащане на вземане на кредитора по валидна
клауза. Падежът на задължението за главница не е настъпил и към момента на
приключване на съдебното дирене в исковото производство.
Поради това, съдът намира, че в полза на кредитора не е възникнало
предвиденото в 6.3 от договора основание да обяви вземането за главница за
предсрочно изискуемо.
За да се приеме, че е настъпила предсрочна изискуемост не е
достатъчно да се установи отправяне на волеизявление на кредитора в тази
насока и достигането му до длъжника. Необходимо е да са доказани и
останалите предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост на
вземането. Или в случая - забава в плащането на погасителна вноска за
вземане, основано на действителна клауза от съглашението. Доколкото
падежът на вземането за главница не е настъпил към момента на обявяване на
предсрочната изискуемост и иницииране на заповедното производство, не
може да се приеме за установена забава на длъжника. Ето защо и за кредитора
не е възникнало основанието по чл.6.3 да обяви вземането си за главница за
предсрочно изискуемо.
Предвид изложеното, съдът счита, че не се установи в настоящото
производство, че към момента на подаване на заявлението на кредитора по
чл.417 от ГПК в негова полза е съществувало претендираното вземане за
главница от 9 612,29 евро по процесния договор за кредит. Поради това не
може да се съобрази тук и извършеното от длъжника погашение на суми,
които следва да се отчетат от кредитора за погасяване на главницата.
С оглед горното, съдът намира, че предявеният установителен иск се
явява изцяло неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли като такъв.
При този изход на производството в полза на ищеца не са дължими
разноски, а ответника не е сторил такива в исковото производство.
Направените в заповедното производство във връзка с депозирани от
страните частни жалби са присъдени от въззивния съд, с оглед изхода на
спора по тях.
6
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният *** с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в ***, *** против Н. БЛ. Ф. с ЕГН **********, от *** ИСК с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца сумата от
9 612,29 евро, представляваща предсрочно изискуема главница по Договор за
кредит от 29.10.2019г. с нотариална заверка на подписите на страните, за
която сума е издадена Заповед за изпълнение *** по ч.гр.д.№***. по описа на
ПлРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7