Р Е Ш Е Н И Е

                                     

   №……..…/…………..

 

   Гр. София, 27.07.2017г.

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в публично съдебно заседание на двадесет и първи юли през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

при участието на секретаря Р. АВРАМОВА и при участието на прокурора…..като разгледа т.д.№ 7058 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 625 от ТЗ.

Молителят „КТБ“ АД / в несъстоятелност/ е поискал откриване на производство по несъстоятелност на ответника „Х.е.у.” АД като твърди, че ответникът е в състояние на неплатежоспособност. Твърди, че има вземания спрямо длъжника, произтичащи от търговски сделки, а именно по договор за банков кредит от 28.12.2011г. в общ размер на 4 232 315,19 лв., по договор за банков кредит от 26.01.2012г. в общ размер на 5 313 946,44 лв. и по договор за банков кредит от 30.01.2013г.  в размер на 19 993 025,98 лв. Сочи, че трите договора за обявени за предсрочно изискуеми с нотариална покана от 20.05.2016г., връчена на ответника на 02.06.2016г. Твърди, че към 12.09.2016г. ответникът му дължи сумата от общо 29 539 287,61 лв., която съставлява ликвидно и изискуемо вземане по търговски сделки. Поддържа, че ответникът е преустановил плащанията си по договорите, поради което може да се приеме, че е неплатежоспособен и претендира откриване на производство по несъстоятелност и обявяването му в неплатежоспособност, а при условията на евентуалност –свръхзадълженост на ответното дружество. В хода на производството поддържа молбата чрез процесуалните си представители – адв.Димитрова и мл.адв.Вачевска и претендира уважаването й. Излага доводи и в писмени бележки, в които сочи, че според него началната дата на неплатежоспособността следва да е 20.01.2016г., тъй като тогава е настъпила изискуемостта на задълженията по договор за банков кредит от 26.01.2012г. Претендира присъждане на разноски.

С молба от 10.10.2016г. като кредитор в производството се е присъединил и „Л.П.“ АД, който твърди, че има вземанията към ответника в общ размер на 46 833 333,33 лв., възникнали от следните договори: вземане в размер на 18 333 333,33 лв., произтичащо от договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от 23.02.2016г., сключен между молителя като цесионер и „Ф.К.“ ЕООД като цедент, договор за прехвърляне на вземане от 22.02.2016г., договор за цесия от 19.02.2016г., договор за цесия от 24.09.2014г., като по последния договор „П.К.“ ЕООД е придобил вземанията на „К.-М“ ЕООД от длъжника, произтичащи от развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24.08.2011г. и описаните анекси. Второто вземане в размер на 900 000 лв., произтича от договор за цесия от 12.02.2016г. и описаните други споразумения и договори, а именно по споразумение за признаване на задължение от 29.12.2015г. Третото вземане в размер на 9 200 000 лв., също произтичащо от договор за цесия от 12.02.2016г. и споразумение за признаване на задължение от 29.12.2015г., а вземането в размер на 18 400 000 лв. се сочи, че произтича от договор за цесия от 12.02.2016г., сключен между молителя и цедент „К.Л.“ ЕООД, споразумение за признаване на задължение от 28.12.2015г. и описаните други договори. В молбата са посочени в т.1-4 на стр. 3 и лихвите върху всяко от вземанията, които са дължими според молителя за период до 10.10.2016г. и възлизат общо на 182 648,15 лв. В хода на съдебното производство поддържа претенциите чрез процесуалния си представител – адв. Б., като се присъединява към сочената от първия молител начална дата на неплатежоспособност. Излага съображения и в писмени бележки.

Ответникът „Х.е.у.” АД оспорва претенциите чрез назначения му на основание чл.29 от ГПК особен представител, определен от САК, адв. С.М. по съображения, изложени в отговора и последващи становища, като счита, че молбата е неоснователна и недоказана по подробно изтъкнатите доводи. В хода на съдебното производство претендира постановяване на решение по чл. 631 от ТЗ за отхвърляне на молбата, като сочи, че дори и да има установени затруднения в изпълнение на задълженията към кредиторите, те са временни и се дължат на липсата на надлежно вписани управителни органи на дружеството.

Допълнително са конституирани като присъединени кредитори по реда на чл. 629, ал. 4 от ТЗ и следните лица:

В.С.университет „Ч.Х.“, ЕИК ******** е конституиран като кредитор по молба с вх.№26050/27.02.2017г., като твърди, че има вземане срещу ответника по договор за цесия от 01.10.2014г., а именно цената на прехвърленото вземане, която е в размер на 1 375 942 щ.д. или с левова равностойност 2 423 983,26 лв. В хода на производството поддържа молбата чрез процесуалния си представител – адв.Янев. Представил е и писмени бележки, в които сочи, че според него дружеството не е свръхзадължено, не може да се направи и извод за настъпила неплатежоспособност поради спиране на плащанията, но сочи, че от констатациите на експертизата се установява траен характер на затрудненията за плащане на изискуеми парични задължения, поради което според него като начална дата на наплатежоспособността следва да се приема 12.05.2016г.

С молба с вх.№25733/27.02.2017г. като кредитор е встъпил и В.Л.Ц., който твърди, че има вземане към длъжника по договор за цесия от 03.11.2014г., което е в размер на 28 800 лв., представляваща цената на цедираното вземане.

С молба с вх. № 26187 от 27.02.2017 г. П.-О.А.Д.„ЦКБ - С.“ АД (ПОАД „ЦКБ С.“ АД), в качеството си на дружество, управляващо и представляващо П.п. Ф. „Ц.С.“ АД (ППФ „ЦКБ С.“), У.п. Ф. „Ц.С.“ (УПФ „ЦКБ С.“) и Д.п. Ф. „Ц.С.“ (ДПФ „ЦКБ С.“), е заявило, че има вземания спрямо ответника по делото, представляващи лихвени плащания по облигационен заем, като облигациите са издадени по решение на директорите на „Х.е.у.“ АДСИЦ от 14.03.2009 г. Твърди се, че вземанията на ДПФ „ЦКБ –С.“ са в размер на 600 000 евро - главница и описаните лихви, от които 51 000 евро, изискуеми към 17.03.2015г., на ППФ „ЦКБ – С.“ в размер на 500 000 евро - главница и лихви, от които 42 500 евро, изискуеми към 17.03.2015г., на УПФ „ЦКБ – С.“ в размер на 2 650 000 евро - главница и лихви, от които 225 250 евро, дължима към 17.03.2015г. В хода на производството поддържа молбата с искане за откриване на производство по несъстоятелност  с начална дата -17.03.2016г. чрез процесуалния си представител – адв. М..

По молба от 10.04.2017 г., изхождаща от П.-осигурителна К.„С.“ АД, в качеството му на дружество, управляващо и представляващо П.пенсионен Ф. „С.“, У.П.Ф. „С.“, Д.П.Ф. „С.“, се твърди, че те имат вземанията от ответника по делото, представляващи лихвени плащания по облигационен заем, които са в размер съответно на 2 503,64 евро, 832 196,73 евро, 106 080,87 евро и 141 438,81 евро. Облигациите са издадени по решение на директорите на „Х.е.у.“ АДСИЦ от 14.03.2009г. Молителите твърдят, че ответникът е в състояние на неплатежоспособност, като считат, че това е от дата 17.03.2016г., от която ответникът е спрял плащанията си по облигационния заем, които са в общ размер на 2 652 000 евро.

Живото-застрахователна К. „С.“ ЕАД, която е встъпила като кредитор по реда на чл. 629, ал.4 от ТЗ с молба с вх.№47374/07.04.2017г., също твърди наличие на вземанията от ответника по делото, представляващи лихвени плащания по облигациите на „Х.е.у.“ АДСИЦ, издадени по решение на директорите от 14.03.2009 г. Твърди, че ответникът не само е изпаднал в забава да плати изискуемите към 17.03.2016г. задължения по облигационния заем, но е спрял и последващите плащания към всички облигационери по емисията, поради което счита, че са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност, като претендира като начална дата на неплатежоспособността да е 17.03.2016г.

В отговор на молбите на присъединените кредитори, ответникът е депозирал становище от 28.03.2017г., изходящо едновременно от назначения му особен представител и от упълномощени от избрания, но не вписан управителен орган на дружеството- адв. Н. и Т., в което сочи, че поради това, че няма достъп до счетоводството, не може да заяви дали се дължат претендираните от молителите вземания.

Съдът като обсъди доводите на страните поотделно и в тяхната съвкупност и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно представения с молбата договор за банков кредит от 28.12.2011 г., Б.та е предоставила на „Х.Е.У.” АД като кредит сума в размер на 1 300 000 лева, предназначен за въвеждане в експлоатация на активи за С.зация – недвижими имоти. Първоначално уговореният краен срок съгласно чл.14 от договора за погасяване на кредита е 25.05.2014г., като е уговорен и шестмесечен гратисен период за главницата. В чл.35.1 са уговорени условията за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, включително и при просрочие с повече от 7 дни на плащане на главница, лихви или разноски. Впоследствие с  Анекс № 1/11.07.2013г. размерът на кредита е увеличен до 3 596 000 лв., а крайният срок за погасяване до 25.12.2019г. С Анекс № 2/17.06.2014 г. е договорен нов погасителен план, съгласно който неиздължената част от главницата, която към датата на подписване на анекса е била в размер 3 346 248 лева, е следвало да бъде заплатена от „Х.Е.У.” АД на 64 поредни погасителни вноски, първата от които в размер на 52 293 лв., дължима на 25.09.2014 г., а останалите 63 вноски, всяка в размер на 52 285 лв., дължими ежемесечно на 25-то число на месеца в периода от 25.10.2014 г. до 25.12.2019 г. С нотариална покана от 20.05.2016 г. Б.та е обявила кредита за предсрочно изискуем, като на длъжника е предоставен едноседмичен срок, считано от датата на връчване на поканата - 02.06.2016 г., в който да погаси цялото си задължение по Договор за банков кредит от 28.12.2011 година и анексите към същия, в т.ч. главница, лихви, неустойки, такси и разноски. Съгласно представеното извлечение от сметка общият размер на задълженията по този договор възлизат на 4 232 315,19 лв.

Съгласно представения на стр.29 и следващите от том І на делото договор за банков кредит от 26.01.2012 г. Б.та е предоставила на „Х.Е.У.” АД сума в размер на 23 000 000 лева, предназначен за въвеждане в експлоатация на активи за С.зация – недвижими имоти, която е следвало да бъде погасена на 36 поредни погасителни вноски, първата от които в размер на 638 885 лв., а останалите 35 вноски, всяка в размер на 638 889 лв., дължими ежемесечно на 20-то число на месеца в периода от 20.02.2013 г. до 20.01.2016 г. съгласно уговореното в чл. 14 от договора. Според приложеното извлечение от сметка размера на вземанията по договора е 5 313 946,44 лв. и същите са станали изискуеми на 20.01.2016 г. по С.та на договора от 26.01.2012 г. и са в общ размер на 5  313 946,44 лв.

По договор за банков кредит от 30.01.2013 г. Б.та е предоставила на „Х.Е.У.” АД сума в размер на 5 000 000 лева за инвестиционни разходи - въвеждане в експлоатация на активи за С.зация – недвижими имоти. Впоследствие с  Анекс № 1/08.04.2013 г. размерът на кредита е увеличен до 10 000 000 лв., а с Анекс № 2/10.03.2014 г. – на 16 500 000 лева. С Анекс № 2 е договорен и погасителен план, съгласно който издължаването на главницата е следвало да се осъществи на 36 поредни погасителни вноски, първата от които е в размер на 458 345 лв. и е дължима на 25.01.2015 г., а останалите 35 вноски, всяка в размер на 458 333 лв., дължими ежемесечно на 25-то число на месеца в периода от 25.02.2015 г. до 25.11.2017 г. С нотариална покана от 20.05.2016 г. Б.та е обявила кредита за предсрочно изискуем. На длъжника е предоставен едноседмичен срок, считано от датата на връчване на поканата -02.06.2016 г., в който да погаси цялото си задължение, като размерът на вземанията по договор за банков кредит от 30.01.2013 г. и анексите към същия е 19 993 025,98 лв., описани по основание и размер в приложено извлечение от сметки на „Х.Е.У.” АД.

На стр. 51 и следващите е представена нотариална покана до ответното дружество от ищцовата Б., с която го уведомява за просрочените и изискуеми задължения и обявяване на предсрочна изискуемост, като съгласно удостовереното от нотариус Даскалова, поканата е надлежно връчена на управителя към онзи момент – Васил Гунчев на 02.06.2016г.

С молбата / стр.24-27 от делото/ са представени четири изпълнителни листа, издадени в полза на молителя за суми по договора за кредит, представляващи част от главницата и лихви, съответно от 16.03.2015г. от СРС, 74 състав по гр.д.№8629/2015г., от 21.03.2015г. от СРС, 119 състав по гр.д.№8631/2015г., от 04.05.2015г. от СРС, 65 състав по гр.д.№8633/2015г. и от 23.06.2015г. от СРС, 51 състав по гр.д.№32546/2015г.

От ответника са представени решение на СГС, VІ-7 състав от 11.05.2016г. по №4082/2015г., с което са отхвърлени предявените от молителя „КТБ“ АД / в несъстоятелност/ искове срещу ответника „Х.Е.У.“ АДСИЦ с правно основание чл.3, ал.3 от ЗБН и чл. 59, ал.3 от ЗБН за обявяване за недействителни на описаните 14 прихващания, като решението е потвърдено с решение на САС №380/20.02.2017г. по т.д.№4334/2016г. на САС и няма данни да е влязло в С. към момента, тъй като не е върнато в СГС видно от справка по деловодната система.

Съгласно представения договор за цесия от 23.02.2016 г., сключен между „Ф.К.” ЕООД (цедент) и „Л.П.” АД (цесионер), на цесионера е прехвърлено вземане от ответното дружество в размер на 18 333 333,33 лв., което подробно е описано, че произтича от другите описани договори за цесия, а именно договор за цесия от 22.02.2016 г. между „Ф.К.” ЕООД (цесионер) и „С.Л.” – Република Сейшели (цедент), договор за цесия от 19.02.2016 г. между „С.Л.” – Република Сейшели (цесионер) и „П.К.” ЕООД (цедент), договор за цесия от 24.09.2014 г. между „П.К.” ЕООД (цесионер) и „К.-М” ЕООД (цедент), с който цедентът е прехвърлил на цесионера всички свои вземания от „Х.Е.У.” АД, произтичащи от развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24.08.2011 г. и анекси към същия. Приложено е уведомление за цесията от цедента, което съгласно отбелязването е получено от изпълнителния директор на ответното дружество на 24.02.2016г. Приложени са и другите договори за цесия.

Съгласно представения на стр. 92 и следващите от делото договор за цесия от 12.02.2016г., сключен между „Ф.К.” ЕООД (цедент) и „Л.П.” АД (цесионер), е прехвърлено вземане в размер на 10 100 000 лв., като част от него в размер на 900 000 лв., представлява част от вземане по  Споразумение за признаване на задължение от 29.12.2015 г. между „Ф.К.” ЕООД и „Х.Е.У.” АД, а сумата от 9 200 000 лв., представлява остатък от вземането по споразумението, което е цедирано съответно с договор за цесия от 23.12.2015 г. между „Ф.К.” ЕООД (цесионер) и „С.С.03” ЕООД (цедент), Договори от 01.03.2015 г. и от 05.03.2015 г. между „С.С.03” ЕООД (цесионер) и „Х.Е.У.” АД. За цесията е представено уведомление, връчено на ответника на 12.02.2016г., като е приложено и споразумението от 29.12.2015г., с което се признават за дължими горепосочените суми.

Съгласно представения на стр. 104 и следващите от делото договор за цесия от 12.02.2016 г. между „К.Л.” ЕООД (цедент) и „Л.П.” АД (цесионер), на молителя е цедирано вземане от ответника в размер на 18 400 000 лв., произтичащо от Споразумение за признаване на задължение от 28.12.2015 г. между „К.Л.” ЕООД и длъжника „Х.Е.У.” АД, Договор за цесия от 21.12.2015 г. между „К.Л.” ЕООД (цесионер) и „Т.И.” АД (цедент), Предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 20.10.2010 г. между „Х.Е.У.” АД и „Т.И.” АД (с предишно наименование „Бромак инвест” АД) и 5 броя анекси към договора. Представено е уведомление за цесията до длъжника, което е получено от изпълнителния директор срещу подпис на 12.02.2016г.

Представен е на стр. 187 и следващите договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 03.11.2014г., сключен между ответното дружество като цесионер и цедент – В.Л.Ц., по С.та на който цедентът е прехвърлил на цесионера своя вземане към „КТБ“ АД в размер на 48000 лв. по сключен анекс към рамков договор за платежни услуги № 69010/05.05.2011г., подробно описан в договора, срещу цена в размер на 28 800 лв., която е дължима по описания в чл. 7 от договора начин, а именно ако не бъде отнет лиценза на Б.та в шестмесечен срок от счетоводното отчитане на прихващането, а ако бъде отнет, в срок до 6 месеца от изтичане на 25 месеца от откриване на производството по несъстоятелност, ако не бъде предявен иск  по чл. 59 от ЗБН за обявяване на недействителност на прихващането.

От представените от встъпилите кредитори документи, се установява, че с нотариална покана от 16.03.2016г., връчена на 17.03.2016г. на ответника, „Ю.Б.“ АД го е уведомила, че дава допълнителен срок и възможност за плащане на възнаграждението, дължимо на Б.та като Б.-довереник на облигационерите по описаната емисия, дължимо към 15.07.2015г. съгласно чл. 17 от договор от 03.04.2009г., което както се установява по допълнително писмо от 08.02.2016г. / стр.220, том І от делото/, възлиза на 23 764,84 евро.

Представен е протокол от Общо събрание на облигационерите на емисия корпоративни облигации с ISIN BG **********, от 31.03.2015г., видно от който е взето решение, че се дава С. за удължаване с 12 месеца на срока за плащане на дължимото на 17.03.2015г. лихвено плащане, като върху дължимата сума от 1 275 000 евро се начислява лихва в размер на 8%. На стр. 235 и следващите са представени документите във връзка със сключения облигационен заем, а именно протокол от заседание на СД от 17.03.2009г. на ответника, решение на Комисията за финансов надзор № 854-Е/19.10.2009г., проспект от 20.07.2009г. и др.

            На стр. 297 и следващите са представени удостоверения за притежавани финансови инструменти, от които е видно, че встъпилите кредитори се легитимират като притежатели на облигации, издадени от описаната емисия от ответника.

            Във връзка с легитимацията като кредитор на В.С.университет е представен договор за прехвърляне на вземания от 01.10.2014г., по С.та на който ВСУ като цедент е прехвърлил на ответника свое вземане, произтичащо от договор за индивидуален срочен депозит от 09.12.2011г. в размер на 1 965 632 щ.д., като срещу горното е уговорено, че е дължима цена в размер на 1 375 942 щатски долара, платима, съгласно уговореното в допълнителното споразумение. Съгласно представеното такова от 01.10.2014г. цената е дължима в срок до 6 месеца от датата на осчетоводяване на операцията по погасяване на задължението от КТБ при извършеното прихващане, като в случай, че лицензът на Б.та бъде отнет и бъде открито производство по несъстоятелност, цената се заплаща до 18 месеца на равни месечни вноски след изтичането на 25 месеца от откриване на производството по несъстоятелност, при положение, че в този срок не бъде предявен иск по чл. 59, ал.3 или ал.5 от ЗБН. Ако такъв е предявен и бъде отхвърлен, цената се дължи в осемнадесет месечен срок от влизането му в С. на равни месечни вноски. В споразумението са уговорени и прекратителни условия по договора, едно от които е влизане в С. на решение по чл. 59 от ЗБН за обявяване за недействително на прихващането.

            Съгласно справка от СДВР – отдел Пътна полиция по писмо от 27.02.2017г. на името на ответното дружество е регистриран един товарен автомобил „Киа“ с дата на регистрация – 27.11.2008г.

            От изисканите от НАП справки и документи се установява, че е издадено постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал.1 от ДОПК от 07.02.2017г., в което се сочи, че в резултат на извършена ревизия по ЗДДС, данните от която са обективирани в описания ревизионен доклад от 27.10.2016г. е направено предложение за установяване на задължения по ЗДДС в общ размер на 394 422,39 лв., но поради липса на вписано в ТР лице-представител на дружеството, ревизионният доклад не е връчен. За обезпечение е наложена възбрана върху описаните имоти.

            С писмо от 28.02.2017г. стр. 378 и следващите от том І са представени от НАП ГДД на ответното дружество и ГФО за период до 2015г. От справка по публичния ТР се установява, че по партидата на ответника са обявени ГФО последно за 2012г., обявен на 01.08.2013г., като видно от заявленията, след този за 2012г. по партидата на дружеството няма входирани други заявления Г2 за обявяване на ГФО за период след 2012г.

            С молба от 17.03.2017г., стр. 641 и следващите от ІІ том на делото, община Гоце Делчев е уведомила съда, че има вземания срещу ответника, в общ размер на 245 654,32лв., представляваща данъци за недвижими имоти и такса битови отпадъци, като за установяване на горните са представени описаните актове за установяване на данъчни задължения и покани за плащания.

По делото е изслушано основно и допълнително заключение на съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице С.М., които се кредитират от съда като дадени обективно, безпристрастно и компетентно. Вещото лице сочи, че е изследвало предоставените му от счетоводството годишни финансови отчети за периода от 2012 г. до 2016 г. включително; синтетични и аналитични обортни ведомости, дневници на сметките от група 40 и от група 50, както и главни книги за годишните отчетни периоди от 2011 г. до 2016 г. включително; инвентаризационен опис за 2016г. Съгласно подробния анализ и въз основа на отразеното в таблиците по заключението на вещото лице, в структурата на активите на ответното дружество „Х.Е.У.” АД през периода от 2011 г. до 2016 г. включително преобладават  нетекущите (дълготрайните) активи.  Към края на 2011 г. и на 2012 г. относителният дял на същите е най-голям – около 95 – 96 % от стойността на всички активи, след което през 2013 г. намалява и достига до 58 % към 31.12.2013 г. Най - съществена група в състава на нетекущите активи представляват дълготрайните материални активи, основно земи и сгради. В отделна група на нетекущите активи са обособени инвестиционни имоти, чийто дял след 31.12.2013 г. съставлява около 18 – 20 % от общата стойност на дълготрайните активи. Структурата на нетекущите активи се допълва от нематериални активи под формата на права върху интелектуална собственост – търговски марки. През 2011 г. и 2012 г. основен дял сред текущите (краткотрайните) активи на „Х.Е.У.” АД заемат вземанията. По данни от счетоводните баланси същите са между 78 и 89 % от общата им балансова стойност и представляват вземания по предоставени аванси. След 31.12.2013 г. основен вид текущи активи са материалните запаси, посочени в балансите основно като продукция. Към края на 2013 г. делът на материалните запаси е около 95 % от стойността на текущите активи, след което намалява с всеки следващ отчетен период и към 31.12.2016 г. достига до 71,66 %. С най-малък относителен дял в структурата на текущите активи е групата на паричните средства. В най-добрия случай (към 31.12.2012 г.) този дял съставлява 9,10 %, след което намалява и в края на 2013 г. и на 2014 г. достига съответно 0,49 % и 0,27 %, а към 31.12.2015 г. и към 31.12.2016 г. представлява 0,02 % от общата балансова стойност на текущите активи. В таблица 2 на стр.10 от основното заключение вещото лице е представило структурата на пасивите на ответното дружество, като сочи, че основен дял (от 69 % до 100 %) в структурата на пасивите на ответника през периода от 2011 г. до 2016 г. заемат задълженията, като цяло същите са предимно текущи задължения (до 1 година), с изключение на 2015 г., в края на която преобладаващи са нетекущите (дългосрочните) задължения. В по-голямата си част текущите задължения са такива по получени аванси, на следващо място по значимост са тези, посочени в балансите по статията „Други задължения до 1 г., както и задълженията за лихви по получени банкови кредити („Текуща част от нетекущи задължения” и „Текущи задължения към финансови предприятия”). Дългосрочните задължения на „Х.Е.У.” АД са формирани преди всичко от задълженията по договорите за кредит с „КТБ” АД и от задължения по облигационни заеми. Към 31.12.2011 г. размерът на собствения капитал на ответното дружество е отрицателна величина, т.е. дружеството е декапитализирано. След като през 2012 г. е реализирана текуща печалба в размер на 11 806 хил. лв., и след увеличение на записания капитал от 14 867 хил. лв. на 44 601 хил. лв., състоянието на декапитализация е преодоляно и към 31.12.2012 г. размерът на собствения капитал достига до 35 646 хил. лв. Най-голяма текуща печалба през изследвания период е отчетена за 2015 г. – 24 212 хил. лева. Същата допринася за ново увеличение на размера на собствения капитал, който достига до 46 162 хил. лв. към 31.12.2015 г., а след реализираната текуща загуба за 2016 г. от 1 430 хил. лв. този размер е 44 733 хил. лв. в края на периода. В основното заключение експертът е изчислил показателите на ликвидност в таблиците на стр. 12 и сочи, че по данни от счетоводните баланси до 31.12.2014 г. всички коефициенти на ликвидност са под минималните си референтни стойности. Към 31.12.2015 г. и към 31.12.2016 г. в допустими граници влизат единствено стойностите на коефициента на обща ликвидност, което се дължи на едновременното увеличение на балансовата стойност на краткотрайните (текущите) активи за сметка на увеличен размер на вземанията (данъци за възстановяване в размер на 6 499 хил. лв. към 31.12.2015 г.) и намаление размера на краткосрочните (текущите) задължения в сравнение с предходния годишен отчетен период. Останалите коефициенти на ликвидност запазват сравнително ниските си стойности. До минималната си референтна стойност се доближава само коефициентът на бърза ликвидност към 31.12.2015 г. – 0,53 при долна граница на референтните стойности 0,60. Стойностите на показателите на ликвидност  и за финансова автономност са дадени в следната таблица:

 

Според експерта към 31.12.2011 г. размерът на собствения капитал е отрицателна величина, т.е. дружеството е декапитализирано, а към 31.12.2012 г. стойностите на показателите за финансова автономност са на границата на референтните такива. През следващите два отчетни периода показателите за финансова автономност са с тенденция към влошаване и в края на 2013 г. и на 2014 г. коефициентът на финансова автономност и коефициентът на задлъжнялост са извън допустимите граници. Последвалото през 2015 г. увеличение на размера на собствения капитал при едновременно намаление на общия размер на задълженията води до влизането на коефициентите в границите на референтните им стойности към 31.12.2015 г. и оставане в същите и към 31.12.2016 г. В Таблица 5 на стр. 15 от основното заключение вещото лице е направило изчисленията във връзка с определяне размера на постоянния капитал и на нетния оборотен капитал на ответното дружество към края на отчетните периоди от 2011 г. до 2016 г. включително по данни от счетоводните баланси, като видно от данните в таблицата, през изследвания период ответното дружество е разполагало с постоянен капитал (с нетни активи), но до края на 2014 г. е изпитвало недостиг на нетен оборотен капитал. Като неплатени изискуеми задължения с настъпил падеж могат да бъдат определени задълженията към доставчици, данъчните и осигурителните задължения, задълженията към персонала, както и начислените и неплатени задължения за лихви по получените банкови и облигационни заеми. са установени следните Размерите на тези задължения към края на всяка една година от изследвания период, по данни от крайните салда по съответните счетоводни сметки на оборотните ведомости, са посочени в Таблица 6 на стр. 16. Данните в таблицата сочат тенденция на увеличение на общия размер на неплатените изискуеми задължения към края на всеки следващ отчетен период с изключение на 2014 г., когато в края на периода е налице намаление на този размер с 1 501 427,46 лв. в сравнение с 31.12.2013 г. През 2015 г. размерът на неплатените изискуеми задължения е нараснал значително и към 31.12.2015 г. е достигнал 9 258 972,94 лв., което е почти два пъти повече в сравнение с 31.12.2014 година. Увеличението е продължило и през 2016 г., за да достигне в края на периода размер от 11 002 657,32 лв. В отговор на поставените задачи, вещото лице сочи, че по данни от крайните салда на съответните счетоводни сметки в оборотните ведомости за 2015 г. и за 2016 г. са установени следните вземания с по-значими размери: Към 31.12.2015 г. общо в размер на 19 917 631,14 лв.:

1.      По сметка 402 „Доставчици по аванси” – 98 359,69 лв., в т.ч.:

- от „Б.” ООД – 37 473,00 лв.;

- от „У.” ЕООД – 11 648,04 лв.;

- от „Р.-БМС” ООД – 6 914,00 лв.;

- от „Е.” ООД – 42 342,65 лв.

2. По сметка 411 „Клиенти” – 195 577,69 лв., в т.ч.:

- от „С.” ЕООД – 840,00 лв.;

- от „КИО И.У.” ЕООД – 1 612,80 лв.;

- от „С.С. Х.Х.” АД – 190 904,73 лв.

- от Р.Ц.В.– 1 239,32 лв.;

- от „Акаунт сървисиз 2009” ЕООД – 980,00 лв.;

3. По сметка 453 „Разчети за ДДС” – 6 400 619,46 лв.

4. По сметка 459 „Други разчети” – 28 030,06 лв.

5. По сметка 492 „Разчети за гаранции” – 10 269,50 лв.

6. По сметка 498 „Други дебитори” – 13 184 754,74 лв., в т.ч.:

- от „КТБ” АД – 12 833 294,72 лв., от които 6 422 369,00 лв. и 6 410 925,72

лева (левова равностойност на вземания във валута);

- от „Е.П.– мрежи” АД – 256 266,70 лв.;

- от „П.К.” ООД – 37 108,96 лв.

- от ЧСИ Н. М.– 57 430,00 лв.

Към 31.12.2016 г.: - 20 540 510,74 лв.:

1. По сметка 402 „Доставчици по аванси” – 98 359,69 лв., в т.ч.:

- от „Б.” ООД – 37 473,00 лв.;

- от „У.” ЕООД – 11 648,04 лв.;

- от „Р.-БМС” ООД – 6 914,00 лв.;

- от „Е.” ООД – 42 342,65 лв.

2. По сметка 411 „Клиенти” – 571 057,69 лв., в т.ч.:

- от „С.” ЕООД – 840,00 лв.;

- от „КИО И.У.” ЕООД – 1 612,80 лв.;

- от „С. С. Х.Х.” АД – 176 384,73 лв.

- от Р.Ц.В.– 1 239,32 лв.;

- от „А. с. 2009” ЕООД – 980,00 лв.;

- от „Л.СПА” ЕООД – 390 000,00 лв.

3. По сметка 453 „Разчети за ДДС” – 6 400 990,62 лв.

4. По сметка 492 „Разчети за гаранции” – 10 269,50 лв.

5. По сметка 498 „Други дебитори” – 13 459 833,24 лв., в т.ч.:

- от „КТБ” АД – 13 011 378,24 лв., от които 6 422 369,00 лв. и 6 589 009,24

лева (левова равностойност на вземания във валута);

- от „Е. П. – мрежи” АД – 256 266,70 лв.;

- от „П. К.” ООД – 37 108,96 лв.

- от ЧСИ С.Я. – 152 120,88 лв.;

- от ЧСИ Н.М. – 2 040,78 лв.

Вещото лице е констатирало в основното заключение, че по отношение на задълженията по договорите за кредит с „КТБ” АД (н) е налице разлика между отразените в счетоводството размери на задълженията към 31.12.2016 г. и осчетоводените от „Х.Е.У.” АД размери на тези задължения, като счетоводството на ответното дружество към края на 2016 г. не е отразена и обявената от Б.та предсрочна изискуемост на задълженията в пълния им размер. В тази връзка, по четвърти въпрос в Таблица 9 и Таблица 10 на стр. 17 – 18 е представен алтернативен вариант на изчисления на показателите за ликвидност и финансова автономност. Експертът сочи, че по данни от счетоводството на „КТБ” АД (н), към 31.12.2016 г. общият размер на задълженията на „Х.Е.У.” АД към Б.та по процесните договори за кредит е 31 057 887,50 лв. , които са дадени в следната таблица:

 

 

В резултат на анализа на данните в главната книга на „Х.Е.У.” АД по сметки 1521 „Получени дългосрочни заеми в лева” и 496 „Разчети за лихви” са установени следните размери на осчетоводените при ответното дружество размери на задълженията по договорите за кредит:

 

 

Посочените в Таблица 8 размери на задълженията за главница и за лихви са намерили отражение в счетоводния баланс към 31.12.2016 г., като задълженията за главници са отнесени по статията „Нетекущи задължения към финансови предприятия”, а тези за лихви – по статията „Други текущи задължения” в пасива на баланса. Според соченото, че задълженията и по трите договора за кредит са обявени за изискуеми и отчитайки ги като такива, към 31.12.2016 г. същите следва да бъдат отразени като текущи задължения, поради което съставения алтернативен вариант на изчисления на показателите за ликвидност и за финансова автономност, при който задълженията по договорите за кредит, в посочения от Б.та размер, са взети предвид като текущи към 31.12.2016 г. Разликата между осчетоводения от „КТБ“ АД (н) към 31.12.2016 г. общ размер на задълженията по договорите за кредит (31 058 хил. лв.) и отразения в счетоводството на „Х.Е.У.” АД размер на тези задължения (26 158 хил. лева) е 4 900 хил. лв. Същата е прибавена към посочения в счетоводния баланс на „Х.Е.У.” АД размер на задължения към финансови предприятия и получената сума е пренесена от раздела на нетекущите задължения (над 1 година) в този на текущите задължения (до 1 година). В резултат на горното са изчислени следните показатели към 31.12.2016г:

Изчислени по алтернативния вариант, показателите за финансова автономност се влошават и достигат гранични стойности – коефициентът на финансова автономност съответства на минималната си референтна стойност, а коефициентът на задлъжнялост превишава незначително горната граница на референтните си стойности. В отговор на поставения пети въпрос вещото лице в основното заключение сочи, че извършената съпоставка между общата балансова стойност на дълготрайните материални активи към 31.12.2016 г. (без разходите за придобиване на ДМА и активите в процес на изграждане) и данните от  представения от счетоводството на ответното дружество инвентаризационен опис към същата дата дават основание да се твърди, че имуществото на „Х.Е.У.” АД по счетоводния баланс към края на 2016 г. е налично. От всички годишни финансови отчети, одиторска заверка са преминали тези за периода от 2011 г. до 2014 г. включително, като в доклада си до акционерите на „Х.Е.У.” АДСИЦ независимият одитор, извършил одит на финансовия отчет към 31.12.2014 г., е изразил мнение, че същият представя достоверно, във всички съществени аспекти финансовото състояние на дружеството към края на 2014 г., както и неговите финансови резултати от дейността и паричните потоци за годината, в съответствие със Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. Посочено е също така, че е налице съответствие между годишния доклад за дейността и годишния финансов отчет на „Х.Е.У.” АДСИЦ. Вещото лице сочи, че към 31.12.2016 г. общият размер на изискуемите задължения на дружеството към неговите кредитори, по данни от представените в хода на проверката счетоводни документи, е 11 002 657,32 лв., като формирането на същите е посочено в Таблица 6 на стр. 16.  Към същата дата отразените в счетоводството на „Х.Е.У.” АД текущи задължения (за лихви) към „КТБ” АД (н) са в общ размер 3 311 548,53 лв. По данни от счетоводството на Б.та, към 31.12.2016 г. са изцяло изискуеми задълженията и по трите процесни договора за банков кредит, като общият им размер е 31 057 887,50 лв., като формирането им е посочено в таблица №17. Вещото лице е установило, че последните плащания на задължения по всеки един от трите договора за кредит, посочени от „КТБ” АД (н) в исковата молба, са извършени на следните дати: по Договор за банков кредит от 28.12.2011 г. – на 14.10.2015 г. частично плащане на задължения за лихви – 1 620,44 лв., от която дата е и първото просрочено задължение, По Договор за банков кредит от 26.01.2012 г. – на 13.10.2015 г. плащане на задължение за главница – 23 810,00 лв., като първото просрочено задължение е от 27.04.2015 г., а по договор за банков кредит от 30.01.2013 г. – на 27.08.2014 г. плащане на задължение за главница – 225 000,00 евро, като първото просрочено задължение е от 25.09.2014 г. Експертът сочи, че общата балансова стойност на активите на ответното дружество към 31.12.2016 г. възлиза на 165 013 хил. лева, а общият размер на неговите задължения към същата дата е 116 104 хил. лв., поради което може да се приеме, че имуществото на „Х.Е.У.” АДСИЦ е достатъчно за покриване на задълженията му към всички кредитори. За целия изследван период данните са представени в Таблица 14 и направените по-горе констатации сочат, че през периода от 2012 г. до 2016 г. включително балансовата стойност на активите на „Х.Е.У.” АД е превишавала общия размер на паричните задължения на дружеството, като единствено към 31.12.2011г. съотношението е било в полза на задълженията, т.е. размерът на същите е превишавал балансовата стойност на активите и последните не са били достатъчни за удовлетворяване на всички кредитори. В основното заключение вещото лице сочи, че на 15.02.2017 г. е извършена проверка в счетоводството на „Х.е.У.” АД, като му е бил представен Дневник на сметка 501 „Каса” за периода от 01.01.2016 г. до 15.02.2017 г. в който е посочено крайно дебитно салдо в размер 4 030,03 лв., като е установено и съответствие на същото с касовата наличност към датата на извършване на проверката. Експертът сочи, че сумата на паричните средства на ответното дружество към 31.12.2016 г. е несравнимо по-малка от размера на текущите задължения към същата дата. Според вещото лице през 2015 г. „Х.Е.У.” АД е изпитвало затруднения в своевременното изплащане на задълженията си с настъпил падеж, а през 2016 г. е извършено едно единствено плащане на задължение към доставчик - на 11.05.2016 г., при което забавата по една от фактурите е с повече от 60 дни от датата на падежа. Експертът сочи, че извършените от „Х.Е.У.” АД плащания към трети лица на стойност, равна или по-голяма от 10 000 лв. през периода от 28.12.2011 г. до 31.12.2014 г. са описани по дати, размери и контрагенти или видове плащания в Приложение 1 към настоящото заключение. Данните по сметките от група 50 „Парични средства” за 2015 г. са с аналитичност до ниво счетоводни сметки и през годината са извършени следните плащания: 287 024,86 лв. – с кореспондираща сметка 401 „Доставчици”; 133 128,03 лв. – с кореспондираща сметка 453 „Разчети по ДДС”; 66 785,43 лв. – кореспондираща сметка 498 „Други дебитори”; 15 000,00 лв. – с кореспондираща сметка 499 „Други кредитори”. През 2016 г. по сметките от група 50 „Парични средства” са отразени кредитни обороти в общ размер 222,50 лв., в т.ч.: по сметка 501 „Каса в левове” – 202,50 лв.; по сметка 503 „Разплащателни сметки в лева” – 20,00 лв., т.е. през годината няма извършени плащания към трети лица в размер, равен или по-голям от 10 000 лева. Според вещото лице в резултат на анализа на записванията по Дневниците на сметки 501 „Каса в левове” и 503 „Разплащателни сметки в левове” за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. е видно, че последно плащане към кредитор ответното дружество е извършило на 11.05.2016 г., когато е платено задължение към „Д.Г.С.” по фактура № **********/04.01.2016 г. и частично по фактура № **********/04.04.2016 г., поради което може да се направи извод от проверените счетоводни документи, че след тази дата – 11.05.2016г. е налице спиране на плащанията от страна на „Х.е.У.” АД.

            В допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза вещото лице е изследвало какви изявления за прихващане са направени от ответното дружество и сочи, че  по Договор за банков кредит от 26.01.2012 г., Б.та е предоставила на „Х.Е.У.” АД сума в размер на 23 000 000 лева,  която главница е следвало да бъде заплатена от „Х.Е.У.” АД на 32 поредни погасителни вноски, първата от които в размер на 638 885 лв., а останалите 35 вноски, всяка в размер на 638 889 лева, дължими ежемесечно на 20-то число от месеца в периода от 20.02.2013 г. до 20.01.2016 г. Според посоченото в приложеното към исковата молба извлечение от счетоводните книги (л. 37, т. І на делото), вноски по погасителния план са правени до 20.06.2015 г. включително. Към датата на изявленията за прихващане (12.11.2014 г.), които съобразно таблицата са с цедирани вземания от Ц.Н.К.и И.С.С.са били направени: първата вноска в размер на 638 885 лв.; следващите 20 от останалите 35 вноски, всяка в размер на 638 889 лв., т.е. общо 13 416 665 лв. (638 885 лв. + 20 х 638 889 лв.). С прихващането от 3 985 719 лв. би следвало да се погасят следващи шест вноски – до м. април 2015 г. включително и частично (152 385 лв. от дължимите 638 889 лв.) - вноската за м. май 2015 г. През периода от 20.11.2014 г. до 20.06.2015 г. включително са направени общо 8 вноски по 638 889 лв., които покриват дължимите вноски за периода 06.2015 г. – 01.2016 г. включително. Като остатък за плащане след прихващането и направените след него вноски остават дължими 486 504 лв., представляващи остатъка от вноската за м. 05.2015 г. По другия договор за банков кредит са направени изявления за прихващания, както са описани в следната таблица:

Експертът сочи, че по договора за банков кредит от 28.12.2011 г., Б.та е предоставила на „Х.Е.У.” АД сума в размер на 1 300 000 лева. Впоследствие, с  Анекс № 1/11.07.2013 г., размерът на кредита е увеличен до 3 596 000 лв. С Анекс № 2/17.06.2014 г. е договорен погасителен план, съгласно който неиздължената част от главницата, която към датата на подписване на анекса е била в размер 3 346 248 лева, е следвало да бъде заплатена от „Х.Е.У.” АД на 64 поредни погасителни вноски, първата от които в размер на 52 293 лв., дължима на 25.09.2014 г., а останалите 63 вноски, всяка в размер на 52 285 лв., дължими ежемесечно на 25-то число на месеца в периода от 25.10.2014 г. до 25.12.2019 г. Според посоченото в приложеното към исковата молба извлечение от счетоводните книги (л. 28, т. І на делото), вноски по погасителния план са правени до 25.03.2015 г. включително. Към датите на посочените в Таблица 4 изявления за прихващане (12, 13 и 14 ноември 2014 г.) са били направени:

първата вноска в размер на 52 293 лв.; една от останалите 63 вноски - в размер на 52 285 лв., дължима на 25.10.2014 г. С прихващането от 2 131 133,25 лв. би следвало да се погасят следващи 40 вноски – до м. януари 2018 г. включително, и частично (39 733,25 лв. от дължимите 52 285 лв.) - вноската за м. февруари 2018 г. През периода от 25.11.2014 г. до 25.03.2015 г. са направени общо 5 вноски по 52 285 лв., които покриват дължимите вноски за периода 03.2018 г. – 07.2018 г. включително. Като остатък за плащане след прихващането и направените след него вноски остават дължими 22 вноски по 52 285 лв. (за периода 08.2018 г. – 12.2019 г.), в общ размер 1 150 270 лв., и остатъка от вноската за м. 02.2018 г. – 12 551,75 лв., или всичко 1 162 821,75 лв. По третия договор за банков кредит са направени следните прихващания:

Според експерта по договора за банков кредит от 30.01.2013 г. Б.та е предоставила на „Х.Е.У.” АД сума в размер на 5 000 000 лева. Впоследствие с  Анекс № 1/08.04.2013 г. размерът на кредита е увеличен до 10 000 000 лв., а с Анекс № 2/10.03.2014 г. – на 16 500 000 лева. С Анекс № 2 е договорен и погасителен план, съгласно който издължаването на главницата е следвало да се осъществи на 36 поредни погасителни вноски, първата от които е в размер на 458 345 лв. и е дължима на 25.01.2015 г., а останалите 35 вноски, всяка в размер на 458 333 лв., дължими ежемесечно на 25-то число на месеца в периода от 25.02.2015 г. до 25.11.2017 г. Според посоченото в приложеното към исковата молба извлечение от счетоводните книги (л. 50, т. І на делото), вноски по погасителния план са правени до 25.02.2015г. включително. Към датите на посочените в Таблица 5 изявления за прихващане (14, 18, 21 и 26 ноември 2014 г.) не са били направени погасителни вноски, т.к. падежът на първата от тях е настъпил на 25.01.2015 г. С прихващането от 6 122 706,02 лв. би следвало да се погасят първата вноска от 458 345 лв., следващи 12 от общо 35 вноски – от м. февруари 2015 г. до м. януари 2016 г. включително, и частично (164 365,02 лв. от дължимите 458 333 лв.) - вноската за м. февруари 2016 година. На 25.01.2015 г. и на 25.02.2015 г. са направени 2 вноски по 458 333 лв., които покриват дължимите такива за периода м. 03.2016 г. и м. 04.2016 г. Като остатък за плащане след прихващането и направените след него вноски остават дължими 19 вноски по 458 333 лв. (за периода 05.2016 г. – 11.2017 г.), в общ размер 8 708 327 лв., и остатъка от вноската за м. 02.2016 г. – 293 967,98 лв., или всичко 9 002 294,98 лв. При отчитане на погасявания чрез извършените прихващания от вещото лице е представен вариант на изчисления на показателите за ликвидност и за финансова автономност към 31.12.2016 г., при който изискуемите задължения към молителя „КТБ” АД (н) са отчетени в размера, посочен в Таблица 6 – 10 651 620,73 лв. (10 652 хил. лв.), при който показателите са следните:

В този вариант според вещото лице коефициентът на обща ликвидност се доближава в много голяма степен до долната граница на референтните си стойности, но останалите коефициенти на ликвидност, и особено тези на незабавна и на абсолютна ликвидност, остават значително по-ниски от препоръчителните стойности. Вещото лице сочи, че при изчисление стойностите на показателите за финансова автономност в алтернативен вариант, разликата между размерите на задълженията към финансови предприятия по счетоводен баланс към 31.12.2016 г. преди и след отчитане на извършените прихващания (22 846 хил. лв. – 10 652 хил. лв. = 12 194 хил. лв.) се изважда от общия размер на задълженията по баланса, съответно със същата се увеличава размера на собствения капитал, с цел запазване на общата сума на пасивите, като показателите са в следната таблица:

 

 

Изчислени по описания алтернативния вариант, показателите за финансова автономност се подобряват – коефициентът на финансова автономност се повишава от 0,33 до 0,58. Същевременно коефициентът на задлъжнялост понижава стойността си от 3,038 до 1,73. Видно е, че в този случай стойностите на коефициентите се отдалечават от критичните си точки (минималната допустима стойност за коефициента на финансова автономност и максималната такава за коефициента на задлъжнялост), свидетелстват за оптимизиране на съотношението собствен капитал/задължения и за намаляване зависимостта на ответното дружество от кредиторите.

Според експертизата по данни от Асоциацията на дружествата със специална инвестиционна цел, дейността на същите е концентрирана в три области – С.зация на вземания, С.зация на земеделски земи и С.зация на недвижими имоти, а дейността на „Х.Е.У.” АДСИЦ е насочена към последната от тях - С.зацията на недвижими имоти. Във връзка с изпълнение на задачата на експертизата са извлечени данни от годишните финансови отчети за 2015 г. и 2016 г. на дружества със специална инвестиционна цел, развиващи аналогична дейност според приложената от Асоциацията класификация на членуващите в нея дружества, и въз основа на тях са изчислени стойности на показателите за ликвидност, които биха могли да се приемат като база за сравнитение с вече изчислените стойности за ответното дружество. Резултатите от изчисленията са представени по години в следващите две таблици:

1. За 2015 г.:

Дружества	К ОЛ	К БЛ	К НЛ	К АЛ
1. А.П.АДСИЦ – Пловдив	19,64	19,23	7,92	7,92
2. И.П.Д.АДСИЦ	0,186	0,165	0,009	0,009
3. К.Х.Г.АДСИЦ	0,012	0,012	0,0019	0,0019
4. С.П.АДСИЦ	0,78	0,78	0,44	0,44
5. С.Б.АДСИЦ	141,6	141,6	141,2	141,2
6. Ф.П.АДСИЦ	2,99	0,23	0,052	0,052
7. Т.И.АДСИЦ	0,33	0,33	0,016	0,016

 

2. За 2016 г.:

Дружества	К ОЛ	К БЛ	К НЛ	К АЛ
1. А.П.АДСИЦ – Пловдив	2,57	2,47	0,72	0,72
2. И.П.Д.АДСИЦ	0,189	0,168	0,004	0,004
3. К.Х.Г.АДСИЦ	0,039	0,038	0,021	0,021
4. С.П.АДСИЦ	-	-	-	-
5. С.Б.АДСИЦ	136,2	136,2	136	136
6. Ф.П.АДСИЦ	3,01	0,33	0,09	0,09
7. Т.И.АДСИЦ	0,12	0,006	0,002	0,002

Експертът сочи, че задълженията на „Х.е.У.” АДСИЦ по емисията корпоративни облигации с ISIN код BG ********** са отразени от ответното дружество по счетоводна сметка 153 „Облигационни заеми”, като в аналитичните оборотни ведомости за периода 2013 г. – 2016 г. включително по сметката не са отчетени обороти. Началните и крайните салда по сметка 153/2  „Облигационни заеми дългосрочни” са едни и същи – 15 000 000 евро (29 337 450 лв.). В счетоводния баланс тези задължения са посочени като част от нетекущите задължения на дружеството (с падеж над 1 година), с размер 29 337 хил. лв. По счетоводна сметка 496/21 „Разчети за лихви. Задължения за лихви краткосрочни” е налице партида „Лихва по облигационен заем 15 000 000 евро, 17.03.2009 г.”, но по същата не отразени дебитни и кредитни обороти през периода от 2011 г. до 2016 г. включително. Началните и крайните салда по партидата са нулеви, което означава, че като задължения по облигационната емисия са отразени само тези за главница. Съгласно последната промяна в част от условията по облигационната емисия, извършена с Решение на общото събрание на облигационерите на „Х.е.У.” АДСИЦ, проведено на 31.03.2015 г. (л. 232, т. І на делото), са определени следните дати за плащания на лихвите и главницата по облигационния заем: на 17.03.2016 г. – 1 377 000 евро, първо лихвено плащане с включена лихва от 8 % върху дължимата на 17.03.2015 г. сума от 1 275 000 евро; на 17.03.2016 г. – 1 275 000 евро, второ лихвено плащане; на 17.03.2017 г. – 1 275 000 евро, трето лихвено плащане; на 17.03.2018 г. – 1 275 000 евро, четвърто лихвено плащане; на 17.03.2019 г. – 1 377 000 евро, пето (последно)лихвено плащане и 15 000 000 евро – плащане на номинална стойност. Към датата на последния анализиран годишен финансов отчет – този за 2016 г. е бил настъпил падежът на първите две лихвени плащания, в размер на 1 377 000 евро и на 1 275 000 евро. Както е посочено по-горе, решението на общото събрание на облигационерите е взето на 31.03.2015 г., следователно задълженията по тези плащания е следвало да бъдат отразени в годишния финансов отчет за 2015 г. (респ. в счетоводния баланс към 31.12.2015 г.) като краткосрочни – до 1 година. По отношение на вземанията на другите присъединили се кредитори, вещото лице сочи, че са налице следните осчетоводявания: С кредитора ВСУ „Ч.Х.” като „цедент“ и „Х.е.у.“ АДСИЦ – „цесионер“ е сключен договор за прехвърляне на вземания от 01.10.2014г., по С.та на който цедентътът е прехвърлил на цесионера свое вземане от „КТБ” АД в размер на 1 965 632 щ.д., представляващо част от цялото вземане по Договор за индивидуален срочен депозит от 09.12.2011 г. в размер на 2 020 000 щ.д. Съгласно чл. 7 от Договора, „Х.е.у.“ АДСИЦ се е задължило срещу придобиване на вземането да плати на ВСУ „Ч.Х.” цена в размер на 1 375 942 щ.д. Сумата от 2 166 406,92 лева (левова равностойност на 1 375 942 щ.д. при курс 1,57449 лв./щ.д. на 21.11.2014 г. - дата на изявлението за прихващане), e отразена по дебита на счетоводна сметка 229 - „Прехвърляне на вземания – цесия“. След тази дата са извършвани записвания по кредита на счетоводна сметка 724 - „Приходи от валутни операции“ и дебита на сметка 229 - „Прехвърляне на вземания – цесия“, отчитащи промяната в курса на щатския долар спрямо лева. Експертът е установил, че на 17.03.2015 г. П.п. Ф. „Ц. - С.“ е осчетоводил по дебита на счетоводна сметка ********* – „Вземане по лихви „Х.е.у.“ АДСИЦ сумата от 42 500,00 евро с левова равностойност 83 122,78 лева. Със същата сума на 17.03.2016 г. е извършено записване по дебита на счетоводна сметка *********– „Вземане лихва „Х.е.у.“ АДСИЦ. По дебита на счетоводна сметка ********* – „Вземане по лихви „Х.е.у.“ АДСИЦ е начислена лихва за забава в размер на 3 400,00 евро (6 649,82 лева). Същата е в размер на 8 % от дължимото лихвено плащане към 17.03.2015 г. Общата сума на осчетоводените от П.п. Ф. „Ц. - С.“ вземания е в размер на 88 400,00 евро (172 895,38 лева). На 01.04.2015 г. У.п. Ф.  „Ц. - С.“ е отразил по дебита на счетоводна сметка в евро 4*********– „Вземане лихви „Х.е.у.“ АДСИЦ сумата от 225 250,00 евро, с левова равностойност 440 550,71 лева. На 17.03.2016 г. със същата сума е извършено записване по дебита на счетоводна сметка ********* - „Вземане лихва „Х.е.у.“ АДСИЦ. На 17.03.2016 г. по дебита на счетоводна сметка 4*********– „Вземане лихви „Х.е.у.“ АДСИЦ са начислени дължимите суми за лихви за забава в размер на 18 020,00 евро (35 244,06 лева). Общият размер на начислените вземания за лихви по облигационния заем, в т.ч. и лихви за забава, е в размер на 468 520,00 евро (916 345,48 лева). На 01.04.2015 г. в счетоводните регистри на Д.п. Ф. „Ц. - С.“ са отразени записвания по дебита на счетоводна сметка в евро ********* – „Вземане лихва „Х.е.у.“ АДСИЦ” със сумата от 51 000,00 евро, с левова равностойност 99 747,33 лева. Със същата сума на 17.03.2016 г. е извършено записване по дебита на счетоводна сметка*********- „Вземане лихви „Х.е.у.“ АДСИЦ”. На 17.03.2016 г. по дебита на счетоводна сметка ********* – „Вземане лихва „Х.е.у.“ АДСИЦ” е начислена сумата от 4 080,00 евро (7 979,79 лева), представляваща вземане по забавени лихви. Общата сума на осчетоводените вземания за лихви е в размер на 106 080,00 евро (207 474,45 лева). Вещото лице също така е установило, че П.пенсионен Ф. „С.“ е осчетоводил по дебита на счетоводна сметка 4981000769040 – „Вземания лихви „Х.е.у.“ АДСИЦ на 17.03.2015 г. сумата от 51 000,00 евро с левова равностойност 99 747,33 лева. Със същата сума на 17.03.2016 г. е извършено записване по дебита на счетоводна сметка ********* - „*********Вземания лихви „Х.е.у.“ АДСИЦ. Ежедневно по дебита на счетоводна сметка ********* - „Вземания   „Х.е.у.“ АДСИЦ лихви за забава“ са начислявани дължимите суми, чийто размер към 17.03.2016 г. е 4 080,87 евро (7 981,49 лева). Общата сума на вземанията е в размер на 106 080,87 евро/207 476,15 лева. У.П.Ф. „С.“ е отразил по дебита на счетоводна сметка в евро ********* – „Вземания лихви „Х.е.у.“ АДСИЦ на 17.03.2015 г. сумата от 400 095,00 евро с левова равностойност 782 517,80 лева. На 17.03.2016  г. със същата сума е извършено записване по дебита на счетоводна сметка **********- „*********Вземания лихви „Х.е.у.“ АДСИЦ. Считано от 31.03.2015 г. ежедневно по дебита на счетоводна сметка*********- „Вземания   „Х.е.у.“ АДСИЦ лихви за забава“ са начислявани дължимите суми, чийто размер към 17.03.2016 г. е 32 006,73 евро / 62 599,72 лева. Общият размер на вземанията за лихви по облигационния заем, в т.ч. и за забава, е в размер на 832 196,73 евро/1 627 635,32 лева. В счетоводните регистри на Д.П.Ф. „С.“ на 17.03.2015 г. са отразени записвания по дебита на счетоводна сметка в евро *********– „Вземания лихви „Х.е.у.“ АДСИЦ” - сумата от 68 000,00 евро с левова равностойност 132 996,44 лева. Със същата сума на 17.03.2016 г. е извършено записване по дебита на счетоводна сметка *********- „*********Вземания лихви „Х.е.у.“ АДСИЦ”. Ежедневно, считано от 31.03.2015 г., по дебита на счетоводна сметка 4984000137041 - „Вземания „Х.е.у.“ АДСИЦ лихви за забава“ са начислявани дължимите суми, чийто размер към 17.03.2016 г. е 5 438,81 евро. (10 637,39 лева). Общата сума на вземанията за лихви е в размер на 141438,81 евро (276 630,27 лева). Според експертизата П.-осигурителна К. „С.“ АД е отразила по дебита на счетоводна сметка в евро на 17.03.2015 г. сумата 850,00 евро с левова равностойност 1 662,46 лева. На 17.03.2016 г. със същата сума е извършено записване по дебита на счетоводната сметка. По дебита на счетоводна сметка 4980 – „Вземания от инвестиции, вземане лихви за забава „Х.е.у.“ са начислявани дължимите суми, чийто размер към 17.03.2016 г. е 803,67 евро (1 571,84 лева). Общият размер на вземанията за лихви по облигационния заем, в т.ч. и лихви за забава, е в размер на 2 503,67 евро (4 896,76 лева).

Живото-застрахователна К. „С.“ ЕАД сочи, че има вземания, представляващи лихвени плащания по облигациите на „Х.е.у.“ АДСИЦ, издадени по решение на директорите от 14.03.2009 г. След проверка в счетоводството на ЖЗК „С.” се установи, че са извършени записвания по дебита на счетоводна сметка 4965 „Разчети по корпоративни облигации”, както следва: на 18.03.2015 г. – 2 543,08 евро (4 973,83 лв.) с основание „Просрочено вземане – лихвено плащане Х.е.У.” и 203,45 евро (397,91 лв.) с основание „8 % лихва върху забавено лихвено плащане Х.е.У.”; на 17.03.2016 г. – 2 550,33 евро (4 988,01 лв.) с основание „Просрочено вземане – лихвено плащане Х.е.У.”; на 07.03.2017 г. – 2 550,00 евро (4 987,37 евро) с основание „Просрочена лихва Х.е.У.”. Общият размер на осчетоводените от ЖЗК „С.” вземания за лихви по облигационния заем, в т.ч. и лихви за забава, е в размер на 7 846,86 евро (15 347,12 лева).

            При изслушването в съдебно заседание, вещото лице сочи изрично, че при отчитане на задълженията към облигационерите, които са изискуеми към 17.03.2016г. и които не са осчетоводени от ответника нито като дългосрочни, нито като текущи задължения, при включването на същите към краткосрочните задължения на ответника и при съобразяване размер на задълженията на дружеството към „КТБ“ АД с приспадане на сумите, за които е заявено прихващане, макар действителността на същото да е спорна, показателите на ликвидност на дружеството са следните: коефициентът на обща ликвидност е 0,83, коефициентът на бърза ликвидност е 0,23, а коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност предвид размера на паричните средства е 0,0004. Вещото лице уточнява и че не е преизчислявало лихвите по договорите за банков кредит с „КТБ“ АД, които биха били дължими при приспадане на прихващанията, като същите биха се отразили чрез намаляване на задълженията, тъй като такава задача не е била поставяна от страните. Сочи, обаче, че независимо от прихващанията, има непогасени задължения по банковия кредит и при преизчисляване ще има леко подобрение на коефициентите.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно легалното определение в разпоредбата на чл.608 ал. 1 от ТЗ, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид задължения, а именно парични задължения, породени от или отнасящи се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване или разваляне или последиците от прекратяването й, публични задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската му дейност, а от 13.05.06г. - и частни държавни вземания. Молителят – кредитор следва да установи наличието на вземане срещу ответника – търговско дружество, както и състоянието на неплатежоспособност. Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, но съгласно ал. 3 на чл. 608 от ТЗ неплатежоспособност може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично само вземанията на отделни кредитири. В тежест на длъжника е да обори презумпциите за неплатежоспособност по чл. 608 от ТЗ, като това може да стане чрез анализ на имуществено - финансовото състояние на предприятието му, от което да се изведе възможността да погасява задълженията си. При този анализ се използват различни икономически и финансови показатели, като водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Съгласно константната практика на ВКС, включително и по чл. 290 от ГПК, а именно решение № 64/23.03.2010г. по т.д.№ 959/2009г., ІІ т.о. и др. в тежест на длъжника е да докаже, че е изпълнил задълженията си или че разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му без опасност за интересите на кредиторите, като докаже, че е платежоспособен и е в състояние да изпълни задълженията си, включително и към момента на тяхната изискуемост.

При финансово-икономическия анализ на състоянието на ответното дружество се изследват показателите на ликвидност и финансова автономност, като се взима предвид, че краткотрайните активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период /1 год./, участват еднократно в производствения процес и променят натурално - веществената си форма, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за погасяване  на краткосрочните  /текущите/ задължения на едно нормално развиващо се предприятие. Следователно, водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри групи: материални запаси /материали, стоки и готова продукция/, краткосрочни вземания /с падеж до 1 год/, краткосрочни финансови средства /акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за препродажба/ и налични парични средства, като групите освен по вида, се различават и по ликвидността на активите в тях. От икономическа гледна точка ликвидността представлява възможността един актив да се продаде веднага и то на справедлива пазарна цена или с малко отклонение от нея. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност: на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. При коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на всички краткосрочни активи към краткосрочните пасиви /задължения/, докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките. Водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща ликвидност, отразяващ съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните задължения. За норма при коефициента на обща ликвидност се приема, че следва да е «1», тъй като в този случай дружеството може да покрие своите текущи задължения с всички краткотрайни активи.

По делото безспорно се установи, че ответникът е търговец и има неизплатени парични задължения към първоначалния кредитор - молител по търговска сделка – договор за банков кредит, като макар да е спорен техния размер с оглед висящия спор относно недействителността на извършените прихващания, не се оспорва, че има и непогасени задължения по договорите за кредит, извън прихващанията, които са установени по размер от изслушаната ССЕ. С нотариална покана, връчена на 02.06.2016г., молителят „КТБ“ АД е уведомил ответника, че обявява предсрочна изискуемост на договорите за кредит. Независимо от това, че са направени изявления за прихващане и е висящ спорът относно тяхната действителност, е налице вземане на кредитора –молител, тъй като прихващанията не покриват целия размер на дължимите суми по договорите за кредит, а дори и в резултат на прихващанията да има намаление на размера на дължимите лихви, както се сочи от вещото лице, същото би било незначително.  Не се спори и че са налице задължения на ответника за заплащане на лихви към облигационерите, като общият размер на спрените плащания по облигационния заем възлиза на 2 652 000 евро, която сума е дължима към 17.03.2016г. По отношение на вземанията на кредиторите, които се легитимират като такива по договорите за цесия на вземания с „КТБ“ АД – В.Ц. и В.С.университет „Ч.Х.“, съдът намира, че с оглед данните по делото, че „КТБ“ АД / в несъстоятелност/ оспорва с искове по чл. 59 от ЗБН прихващанията, и съгласно уговореното в представените от тези молители договори за цесия, не е настъпила изискуемостта на вземанията им за цената на цедираното вземане, тъй като е уговорено, че такава ще се заплаща в срок от влизане в С. на отхвърлително решение, а този факт не е настъпил към момента, тъй като няма влязло в С. отхвърлително решение по исковете по чл. 59 от ЗБН. Следователно вземанията на тези двама кредитори не са изискуеми към момента, но горното не е пречка за преценка на неплатежоспобност на ответника, тъй като има и други кредитори с изискуеми вземания. Съдът намира, че се установи, че са налице изискуеми задължения на ответника към кредитора –молител „Л.П.“ АД, които са също по договори за цесия, за които са връчени надлежни уведомления на ответника – длъжник по цедираните вземания. Общият размер на задълженията към този кредитор е 46 833 333,33 лв., които не се спори, че са изискуеми и следва да са текущи такива. По делото са налице данни, че ответникът има и данъчни задължения, отразени в ревизионен доклад, макар и невръчен, а също така и задължения за местни данъци и такси, чийто размер се установява от представените от Община Гоце Делчев доказателства. Следователно по делото се установи, че част от кредиторите –молители се легитимират като такива с надлежно установени в настоящото производство вземания, които не са удовлетворени, въпреки настъпилия падеж на същите. Предвид горното независимо от спора с кредитора „КТБ“ АД относно действителността на извършените прихващания от страна на ответника, който спор ще се отрази само на размера на вземанията, но не и изцяло на дължимостта на същите, тъй като независимо от валидността на прихващанията и техния погасителен ефект, то има и значителни по размер непогасени вземания, които безспорно са изискуеми. Следователно ответникът има надлежно легитимиращи се неудовлетворени кредитори, а от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установи, че последното извършено от него плащане е осъществено на 11.05.2016 г., когато е платено задължение към „Д.Г.С.” и то в не голям размер – общо 225,50 лв., като по обортната ведомост за 2016г. няма плащане в размер над 10 000 лв., напротив движението по същата е за незначителни по размер суми. Нещо повече от таблица № 15, от основното заключение на съдебно-икономическата експертиза се установява, че наред с кредиторите –молители, ответното дружество има и други кредитори – а именно посочените в нея доставчици, като спрямо повечето от тях няма промяна в размера на дължимите суми към 31.12.2015г. и към 31.12.2016г., т.е. няма никакво погасяване на задълженията, а за други има и завишение, което сочи на извод, че е налице спиране на плащанията и спрямо тях, като горното се установява по отношение на задълженията към „Дар 02“ ООЗ, „Я.И.“ ООД, „П.“ ООД, и др., посочени в заключението.

Съдът намира, че се установи по делото, че е налице презумцията за настъпване на неплатежоспособност на ответника, тъй като са налице данни, че е спрял плащанията, което е видно и от заключението на експертизата, която сочи, че последното плащане е от май месец 2016г. и то на незначително по размер задължение. Налице е спиране на плащанията, което води до приложение на оборимата презумция по чл. 608, ал.3 от ТЗ, при която в тежест на ответника е да установи, че е в състояние да удовлетвори кредиторите си и че затрудненията му са временни. Следва да се има предвид, че съдът намира, че е налице и втората оборима презумция за неплатежоспособност, а именно тази по чл. 608, ал.2 от ТЗ в действащата му редакция, тъй като от справка по публичния ТР се установи, че ответникът след заявление за обявяване на ГФО за 2012г., подадено в ТР с Г2 под № 20130705133555, не е подавал такива за обявяване на ГФО за 2013г., 2014г. и 2015г., т.е. три поредни години преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност, подадена на 26.09.2016г. ответникът не е заявявал за обявяване в ТР своите ГФО, въпреки че е изтекъл срокът за това. При това положение в тежест на доказване на ответника е възможността му да удовлетвори всичките си кредитори без затруднения, а последният не е сторил това. Доводите на ответника, че затрудненията му са временни и се дължат на това, че не е налице надлежно вписано в ТР ръководство са несъстоятелни, тъй като няма пречка дружеството, ако разполага с финансова възможност, да извършва плащания към кредиторите си чрез счетоводството си, независимо от заличаването на изпълнителния директор и Съвета на директорите и споровете във връзка с избора на нов такъв. Нещо повече, самите затруднения във връзка с представителството на дружеството датират от период, който следва спирането на плащанията, тъй като това е факт от май 2016г. Необявяването на ГФО за предходните периоди също не е свързано с кризата от края на 2016г. в ръководните органи на ответното дружество. Законният представител на ответното дружество е заличен на 17.10.2016г. поради смъртта му, настъпила на 13.09.2016г. Заличаването на членовете на СД е на 25.10.2016г., поради което не може да се приеме, че спирането на плащанията, което безспорно е настъпило в по-ранен период, а именно към май 2016г. е в резултат на липсата на законен представител и управителни органи на дружеството. Спирането на плащанията е резултат от задълженията на ответника, които той не може да погаси и които се установяват като неизпълнени и съгласно отразеното в молбата с вх.№128937/13.10.2016г., подадена за откриване на производство по несъстоятелност и от самото дружество като молител, по която е образувано т.д.№ 7445/2016г., спряно към настоящия момент съгласно чл.629, ал.3 от ТЗ.

По отношение на възраженията на кредитора «В.С.университет Ч.Х.», че ответното дружество е със специална инвестиционна цел, следва да се има предвид, че „АДСИЦ” или Дружеството със специална инвестиционна цел е акционерно дружество, което при условията и по реда на специален закон – Законът за дружествата със специална инвестиционна цел (обн., ДВ, бр. 46/2003 г.), инвестира паричните средства, набрани чрез издаване на ценни книжа, в недвижими имоти или във вземания (С.зация на недвижими имоти и вземания). Спецификата на дружеството е в предмета му на дейност, в случая на ответното дружество, свързана с недвижими имоти. Съгласно параграф 2 от Преходните и заключителните разпоредби на горепосочения закон, за неуредените въпроси се прилагат съответно разпоредбите на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране и на Търговския закон. Ограниченията са свързани с предмета на дейност на дружеството, извън който то не би следвало да излиза и излизането би довело до санкции от Комисията по финансов надзор. В нито един от горепосочените закони няма специални правила и норми относно изпадането в несъстоятелност и откриване на производството по несъстоятелност на такова дружество, с изключение на чл. 24 от ЗДСИЦ, която разпоредба касае приложението на чл. 646-649 от ТЗ, но при сделки с получател дружеството със специална инвестиционна цел, поради което са приложими общите правила на производството по несъстоятелност по ТЗ. Нещо повече, следва да се има предвид, че като дружество със специална инвестиционна цел, в случая специализирано в С.зация на недвижими имоти, ответникът има нормативно задължение за заделяне на процент от печалбата за дивиденти по чл. 10 от ЗДСИЦ, което сочи на извод, че следва да реализира такава, а за 2016г. резултатът от дейността на дружеството е загуба в размер на 1 430 000лв. Следователно самият факт, че ответното дружество е АДСИЦ не води до приложимост на различни правила за изпадането в неплатежоспособност, а фактът, че по предоставените му данни експертът е установил показатели на ликвидност на сходни дружества с инвестиционна цел в големи диапазони и някои от тях с доста ниски стойности, не сочи на извод, че не е налице неплатежоспособност на ответника. Фактът, че функционират други дружества, чиито показатели са по-ниски от тези на ответника сочи само на това, че техните кредитори не са предприели стъпки за обявяването им в неплатежоспособност, но не и че не са в такова състояние, още повече, че има открити производства по несъстоятелност спрямо АДСИЦ като например спрямо дружествата „Ю.П.“ АДСИЦ, „С.Б.П.Ф.“ АДСИЦ и др., което е видно по данни от публичния Търговски регистър. Освен, че са налице презумпциите за неплатежоспособност, съдът намира, че се установи, че към 31.12.2016г. вече е налице обективно състояние на неплатежоспособност на ответника, като се кредитира и възприеме алтернативия вариант на баланса, съставен от вещото лице и показателите на ликвидност по заключението на вещото лице, които то е посочило при изслушването си в съдебно заседание, тъй като задълженията към Б.та-молител, макар и частично да са намерили счетоводно отражение, са дадени като дългосрочни, което е променено с оглед обявяването на кредитите за предсрочно изискуеми, но пък изискумите задължения към облигационерите не са намерили счетоводно отражение при ответника, поради което дори и задълженията към молителя «КТБ» АД да се приемат без сумите, за които са извършени спорните прихващания, то, че коефициентът на обща ликвидност на ответника е под норматива от единица, а именно същият е 0,83, като извън нормативите са и другите коефициенти на ликвидност, а тези на незабавна и абсолютна ликвидност са доста далеч от минимума, а именно възлизат на 0,0004, което значи, че ответникът не е в състояние да покрие текущите си задължения с текущите си активи, а с наличните паричните средства не е в състояние да покрие дори минимален процент от текущите си задължения. Предвид горното съдът приема, че състоянието на неплатежеспособност е трайно и не са налице временни затруднения на ответника, поради което искането на за откриване на производство по несъстоятелност е основателно.

По отношение на началната дата на неплатежоспособността съдът следва да прецени същата съобразно данните по делото. Последователно в практиката си ВКС приема, че неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 ТЗ е обективно финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни парично задължение по търговска сделка, което трябва да се прецени с оглед цялостното му финансово състояние към момента на постановяване на съдебното решение. В този смисъл са постановените от ВКС решения: Р. №64/9.ІІ.2005 г. по гр.д. № 466/ 2004 г., Р. № 549/27. Х.2008 г. по т.д. № 239/ 2008 г., Р. №657/ 7. ХІ.2006 г. и др., както и постановеното по реда на чл. 290 от ГПК и следователно задължително за съдилищата решение № 115/25.06.2010г. по т.д.№ 169/2010г., в което се приема, че за да е налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, но същото да е по търговска сделка и длъжникът да не е в състояние да го изпълни. В настоящия случай от отразените данни по счетоводните баланси се установява, че към по алтернативен вариант на баланс 31.12.2016г. ответното дружество е с показатели, които установяват, че е в състояние на неплатежоспособност. Коефициентът на обща ликвидност към 31.12.2016г. на ответника е 0.83, като извън приетите нормативи са и останалите коефициенти на ликвидност. Съдът намира, че не може да се приеме, че началната дата на неплатежоспособността е твърдяната от молителя „КТБ“ АД – 20.01.2016г., която е датата на  падежа на задълженията по един от трите процесни договора за кредит, а именно този от 26.01.2012г., тъй като по този договор има извършени прихващания в значителен размер, като както е изчислило вещото лице, ако се приемат за действителни същите, а те са в общ размер на сумата от 3 985 719 лв. би следвало да се погасят следващи шест вноски – до м. април 2015 г. включително и частично (152 385 лв. от дължимите 638 889 лв.) - вноската за м. май 2015 г. През периода от 20.11.2014 г. до 20.06.2015 г. включително са направени общо 8 вноски по 638 889 лв., които покриват дължимите вноски за периода 06.2015 г. – 01.2016 г. включително. Като остатък за плащане след прихващането и направените след него вноски остават дължими 486 504 лв., представляващи остатъка от вноската за м. 05.2015 г. Следователно, доколкото към момента липсва влязъл в С. съдебен акт, с който прихващането да е обявено за недействително, а предвид висящността на такъв спор, съдът не може да се произнася инцидентно в мотивите по такъв довод, а и не е надлежно въведен, задълженията по този договор за кредит, след прихващанията, не са в такъв значителен размер, че дори и да бъдат приети и осчетоводени като краткосрочни към датата на изискуемост -20.01.2016г., че да обусловят извод, че към тази дата е налице състояние на неплатежоспособност. Не  е изготвян междинен баланс към горепосочена дата или към 31.01.2016г., за да е видно, че при отразяване само на частта от задълженията по този договор, която не е погасена чрез прихващане, и то без преизчисление на лихвите, ответникът към онзи момент не е бил в състояние с текущите си активи да не погаси всички свои текущи задължения. Б.та молител е можело да поиска и постави задача на вещото лице с оглед твърдяната дата да направи алтернативен баланс и изчисли показателите към тази дата, но горното не е сторено, а видно от алтернативния баланс към 31.12.2016г., когато като текущи се отразят и задълженията по другите два договора за кредит, които са в по-голям размер, коефициентът на обща ликвидност на ответното дружество само при съобразяване на прихващанията и то без лихвите е 0,98, т.е. не е много далеч от норматива от единица. Горното сочи на извод, че при съобразяване на прихващанията, които към момента са настъпил правнорелевантен факт и не са обявени за недействителни, за да бъдат игнорирани, отразяването само на задълженията по този договор за кредит като текущи, без тези по другите два договора, очевидно не биха довели до коефициент на обща ликвидност под 1. Следователно съдът намира, че по делото не се установи, че състоянието на неплатежоспособност датира от януари 2016г., макар от тогава да има неизпълнено задължение към първия кредитор-молител, тъй като неговия размер при съобразяване на прихващанията не е значителен с оглед размера на текущите активи по последния ГФО, който е близък по дата до периода, а именно към 31.12.2015г., за да се възприеме тази дата като начална дата на неплатежоспособността.  Налице са данни, че последното плащане на ответника е извършено на 11.05.2016г., но съдът намира, че тази дата също не се установява като начална, тъй като липсва данни, че към май 2016г. е изготвян междиден отчет, не е възлагано на експерта изготвянето на алтернативен баланс към тази дата, за да може да се твърди категорично, че към месец май 2016г. е налице обективно състояние на неплатежоспобосност на ответника. По горните съображения, а именно няма данни за изготвен междинен отчет и няма изготвен алтернативен вариант на баланс към март 2016г., не може да се приеме и че началната дата следва да е 17.03.2016г., когато са падежирали вземанията на молителите – облигационери, тъй като не се установява, че само и единствено техния размер е достатъчен, за да е налице обективно състояние на неплатежоспособност. Началната дата на неплатежоспособността следва да е свързана и с наличието на конкретно неизпълнено вземане по търговска сделка, което е елемент от кумулативните предпоставки за уважаване на молбата по чл. 625 от ТЗ. Към 11.05.2016г. ответникът има изискуеми задължения, които не е изплатил, към облигационерите, които са с настъпил падеж – март 2016г., и към молителя „Л.П.“ АД, но не е съставян междинен баланс и не е видно, че размерът на задълженията към тази дата е такъв, че да обуслови изпадането в несъстоятелност на ответника. Съдът намира, че доколкото спирането на плащанията е през настъпило през май 2016г., а обявяването на предсрочната изискуемост на два от договорите за банков кредит на ответното дружество е извършено с нотариална покана от 20.05.2016г., връчена на ответника на 02.06.2016г., на която дата най-късно ответникът е следвало да отрази като краткосрочни задълженията си към първия молител - Б.та, които са значителни по размер и само по отношение на сумите, които са извън спорните прихващания, то следва да се приеме, че това следва да е началната дата на неплатежоспособността. Към 02.06.2016г. са падежирали вземанията на кредиторите –облигационери, на кредитора „Л.П.“ АД, а и вземанията по трите договора за кредит с молителя „КТБ“ АД, като по втория и третия същите извън прихващанията възлизат на 1 162 821,75 лв. по единия и на 9 002 294,98 лв. по втория съобразно изчисленията на вещото лице по допълнителното заключение, като по първия договор от 26.01.2012г., с краен падеж -20.01.2016г. вземанията извън прихващанията са само 486 504 лв., т.е. едва към 02.06.2016г. независимо от оспорването на действителността на прихващанията ответникът е следвало да отрази като краткосрочни задължения към Б.та молител в размер на 10 652 хил. лв. Видно от данните по алтернативния баланс при начисляване на всички задължения / б.та, облигационерите и др. молители/ като краткосрочни е налице коефициент на обща ликвидност, отклоняващ се значително под единица, а именно 0,83, като само с вземанията на едните или на другите кредитори разликата не е значителна до коефициента от единица. Следователно едва след обявяване на предсрочната изискуемост на двата други договора за кредит, което е настъпило с връчването на поканата на 02.06.2016г., съдът намира, че може да се приеме, че е настъпило и обективното състояние на неплатежоспособност на ответника, тъй като към тази дата вече е следвало да начисли всички задължения, които при начисляване по алтернативен вариант на баланс към 31.12.2016г. сочат на коефициенти и показатели на ликвидност, установяващи настъпване на неплатежоспособност. Няма вземания на кредитори –молители, които да са падежирали след дата 02.06.2016г., т.е. всички задължения, които дават ниските показатели към дата 31.12.2016г., са налице и към 02.06.2016г., поради което съдът намира, че това следва да се възприеме като начална дата на неплатежоспособността. Предвид гореизложените доводи съдът намира, че като начална дата на неплатежоспособността на ответника следва да бъде приета дата 02.06.2016г.

Съдът е постановил определение по реда на чл. 629б от ТЗ, а са налице и данни по заключението на ССЕ, че по дневник на сметка 501 „Каса” за периода от 01.01.2016г. до 15.02.2017 г. е налице крайно дебитно салдо в размер 4 030,03 лв., като е установено и съответствие на същото с касовата наличност към датата на извършване на проверката от вещото лице. Следователно към момента са налице парични средства у длъжника, с които да се покрият началните разноски на производството по несъстоятелност, макар и в по-малък размер от указания. Наред с горното разноски са привнесени и от молителя „Л.П.“ АД, като вносния документ е представен с молба от 26.07.2017г.  и от молителя ПОАД „ЦКБ –С.“ с вносен документ от 26.07.2017г., както и от молителя ВСУ също с документ от горепосочената дата. Предвид горното и съобразно искането на молителите съдът следва да постанови решение по чл. 630, ал.1 от ТЗ със законоустановеното му съдържание, като за временен синдик бъде назначен г-н К.. Доколкото е налице хипотезата на чл. 669, ал. 3, т. 1 от ТЗ, а именно длъжникът преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност, която е от дата 26.09.2016г., не е заявил за обявяване в ТР годишните си финансови отчети за последните три години, а именно не са заявени и входирани в ТР такива за 2013г., 2014г. и 2015г., въпреки че сроковете за това са изтекли, като последният заявен за обявяване ГФО е за 2012г. със заявление Г2 под № 20130705133555, то в тази хипотеза съгласно изричната разпоредба на закона не се провежда Първо събрание на кредиторите, а назначеният временен синдик изпълнява правомощията си до избирането на постоянен синдик от Събранието на кредиторите след одобряване на списъка по чл. 692 от ТЗ. Предвид горното ПСК не следва да бъде свиквано с настоящото решение, а след като временния синдик изготви, обяви списъците и същите бъдат одобрени от съда, ще бъде свикано СК съгласно изричната норма на чл. 669, ал.4 от ТЗ.

Разноски се претендират от молителя „КТБ“ АД / в несъстоятелност/ и същите възлизат на сумата от 950 лв. – депозит за вещо лице и държавна такса по делото. Разноски се претендират и от кредитора В.С.университет по представен списък, но с оглед изложените по-горе доводи, а именно, че вземането му предвид липсата на влязло в С. решение за отхвърляне на исковете за недействителност на прихващанията, не е изискуемо, съдът намира, че поведението на този кредитор не е довело до уважаване на молбата, конкретно неговата молба по чл. 625 от ТЗ следва да бъде отхвърлена и следователно на него не се следват разноски за настоящото производство, тъй като не неговото вземане и процесуално поведение е довело до откриване на производство по несъстоятелност. Разноски се претендират и от П.-О.А.Д.„ЦКБ - С.“ АД (ПОАД „ЦКБ С.“ АД), в качеството си на дружество, управляващо и представляващо П.п. Ф. „Ц.С.“ АД (ППФ „ЦКБ С.“), У.п. Ф. „Ц.С.“ (УПФ „ЦКБ С.“) и Д.п. Ф. „Ц.С.“ (ДПФ „ЦКБ С.“), като същите възлизат на сумата от 1250 лв., представляващи платени държавни такси и депозит на вещо лице. Разноските, които молителите предплащат по чл.629б от ТЗ за развитие на производството по несъстоятелността не се включват в присъжданите с решението разноски, тъй като спрямо тях има изрична разпоредба на ТЗ, а именно чл. 632а от ТЗ, която постановява, че предплатените суми по чл. 629б и чл.632 се възстановяват на съответното лице, когато масата на несъстоятелността се увеличи достатъчно, следователно те са суми, които следва да бъдат изплащани и приспадани от масата на несъстоятелността, а не като съдебно-деловодни разноски. Разноски за юрисконсултско възнаграждение се претендират и от другите присъединени молители чрез юриск. Вулджева и Шиникова и такива следва да бъдат присъдени в размер на 400 лв.

Воден от горното съдът

 

                                                Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Х.Е.У.“ АДСИЦ, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й ДАТА  –02.06.2016г.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника „Х.Е.У.“ АДСИЦ, ЕИК ********.

НАЛАГА запор и възбрана върху имуществото на „Х.Е.У.“ АДСИЦ, ЕИК ********.

НАЗНАЧАВА за временен синдик на „Х.Е.У.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, г-н Б.К.К., ЕГН **********, с адрес ***, тел.**********, с данни по списъка на синдиците по чл. 655 от ТЗ, при месечно възнаграждение в размер на 900 лв. / деветстотин лева/, платимо от привнесените разноски, а след изчерпването им – от масата на несъстоятелността, като му определя 3-дневен срок за встъпване от съобщението.

УКАЗВА на временния синдик в случай, че му станат известни от търговските книги на длъжника или по друг начин вземания на чуждестранни кредитори и данни за техните адреси, да им изпрати поименно съобщение /покана/ за предявяване на вземанията по образец, съгласно чл. 40 от приложимия Регламент / ЕО/ № 1346/2000 на Съвета от 29.05.2000г. както и да съобрази, че съгласно чл. 43, ал.2 от Закона за особените залози, активите, върху които е вписано насочване на изпълнение на заложен кредитор са изключени от разпореждане в производството по несъстоятелността.

Указва на временния синдик, че следва да изпълни задълженията за съставяне на списъци на предявените вземания от ТЗ, като му определя 10-дневен срок за горното след изтичане на срока по чл. 685 от ТЗ.

ОТХВЪРЛЯ молбите по чл.625 от ТЗ на присъединените по реда на чл. 629, ал.4 от ТЗ кредитори В.Л.Ц.,***, както и молбата на кредитора В.С.университет „Ч.Х.“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК „Х.Е.У.“ АДСИЦ, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на кредитора –молител „К.т.Б.“ АД, в несъстоятелност, представлявана от синдиците А.Д.и К.М., със съдебен адрес ***, сумата от 950 лв. / деветстотин и петдесет лева/- съдебно-деловодни разноски по делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК „Х.Е.У.“ АДСИЦ, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на кредиторите –молители П.-О.А.Д.„ЦКБ - С.“ АД (ПОАД „ЦКБ С.“ АД), ЕИК********, със седалище и адрес на управление-***, в качеството му на дружество, управляващо и представляващо П.п. Ф. „Ц.С.“ АД (ППФ „ЦКБ С.“), У.п. Ф. „Ц.С.“ (УПФ „ЦКБ С.“) и Д.п. Ф. „Ц.С.“ (ДПФ „ЦКБ С.“), трите също със седалище и адрес ***, сумата от общо 1250 лв. / хиляда двеста и петдесет лева/ - съдебно-деловодни разноски по делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК „Х.Е.У.“ АДСИЦ, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на кредиторите –молители П.-осигурителна К. „С.“ АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление ***, в качеството му на дружество, управляващо и представляващо П.пенсионен Ф. „С.“, У.П.Ф. „С.“, Д.П.Ф. „С.“, и трите с адрес - гр.София, бул.“********, сумата от 400 лв. / четиристотин лева/ - съдебно-деловодни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК „Х.Е.У.“ АДСИЦ, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на кредитора –молител „Ж.К. С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 400 лв. / четиристотин лева/ - съдебно-деловодни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд.

Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в Търговския регистър на основание чл.622 от ТЗ.

 

 

                                                                       СЪДИЯ: