Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 13.03.2016 г.
СГС,
VI-4 състав, в
открито съд.заседание на трети февруари две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При
участието на секретар А.Г., като разгледа докладваното
от съдия Чомпалов т.дело № 8037/15 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.365, т.1 ГПК. СГС е
сезиран с искова молба от „Б.“АД, с която са предявени срещу „В.Л.“ ООД искове с правно основание чл.327 ТЗ и чл.86 ЗЗД. Твърди се от ищеца, че през периода 22.05.2012 г. – 20.12.2013 г. е
извършил 19 доставки на стоки - медицински продукти и е издал 19 фактури, а за
предадените стоки са съставени приемо-предавателни протоколи на обща стойност
217 933,09 лв. Сочи се от ищеца, че по пет от процесните фактури
ответникът е платил сумата от общо 71 804 лв., но задължението в размер на
146 129,09 лв. не е платено, поради което ответникът е изпаднал в забава и
дължи обезщетение в размер на законната лихва от 45 277,25 лв. Освен това
ответникът е издал потвърждения на задължения към 31.12.2012 г., 21.12.2013 г.
и 31.01.2014 г. В съд.заседание на 20.10.2016 г. ищецът е уточнил, че
претенцията по фактура N 799/22.05.2012 г.
е предявена за сумата от 32812 лв. Иска се от ищеца ответникът да бъде осъден
да заплати сумата от 146 129,09 лв., както и обезщетение за забава в
размер на законната лихва от 45 277,25 лв. В съд.заседание на 20.10.2016
г. е допуснато уточнение, респ. изменение в размера на иска по фактура N 799/22.05.2012 г., който е предявен за сумата от 32812 лв., т.е. общо
главницата възлиза на 158 729,09 лв.
Ответникът е представил писмен отговор, с
който е оспорил исковете с възражението, че голяма част от стоките по
процесните фактури не са били доставени, поради което и претендираните суми не
са платени. Сочи се, че издаването на фактура не е основание за възникване на
задължение за ответника, а плащането по определение фактури е само индиция, но
не и доказателство за предаване на стоките. По фактурите, по които е плащано са
извършени погасявания в пълен размер. Поддържа се, че фактурите по които не е платено,
не съдържат индивидуализация на стоките, име на производител и не доказват
предаване на стоки. Освен това медицинските изделия с посочени във фактурите
референтни номера не са регистрирани в Изпълнителна агенция по лекарствата.
Прави възражение за нищожност относно фактура N 920/09.07.2013 г., защото е подписана от непознато лице. Твърди, че стоката
по фактура N939/20.12.2013 г. е дефектна. Прави
възражение за погасителна давност по отношение на част от вземанията по чл.86 ЗЗД. Навежда се възражение за нищожност по чл.114 ал.1 ЗППЦК, защото
управителят на ответника е бил член на Съвета на директорите на ищеца, а общото
събрание на акционерите на ищеца не е приело решение за предварително съгласие. „Валентиа
Леонис“ЕООД е заинтересовано лице по чл.114 ал.6 ЗППЦК поради свързаност със Стаматиос Прифтис
като негов управител и лице, притежаващо над 5 % от дяловете с право на глас в
ОС и едновременно членството на това лице в управителния орган на ищеца и
указва, че в тежест на ответника е да установи заинтересоваността по смисъла на
чл.114 ал.6 ЗППЦК.
Ищецът е представил допълнителна искова
молба, с която поддържа исковете с довода, че процесните фактури са
осчетоводени при страните, както и че са съставени приемо-предавателни
протоколи за прехвърляне на собствеността върху стоките, а фактура N 920/09.07.2013 г. е на С.Г., който е съдружник при ответника. Лицето С.П.
е заинтереосовано, но като физическо лице, а не като участник в двете
дружества.
Ответникът е представил допълнителен
писмен отговор, с който поддържа оспорването на исковете с възражението, че на
29.11.2012 г. е погасил изцяло задължението по фактура N 874/29.11.2012 г., а по фактури с N-ра 847 и 850 задълженията са погасени частично, а
цената по фактура N 858 e платена на три пъти по
банков път. Сочи, че Стамаис Прифтис е член на управителен орган на публичното
дружество ищец и едновременно притежава 50 % от гласовете в ОС на съдружниците
при ответника и е негов управител.
Представено
е потвърждение на салдо към 31.12.2012 г., в което ответникът е признал
задължение в размер на 154 634,99 лв.
Представено е потвърждение на салдо към
31.12.2013 г., в което ответникът е признал задължение в размер на 149 825,71
лв.
Представено е потвърждение на салдо към
31.12.2014 г., в което ответникът е признал задължение в размер на
146 129,08 лв.
Представена е фактура N 799/22.05.2012 г., в която се сочи, че ищецът е продал на ответника
стоки /медицински изделия/ при цена от 35 112 лв. Към фактурата е съставен
приемно-предавателен протокол от 22.05.2012 г.
Представена е фактура N 807/07.06.2012 г., в
която се сочи, че ищецът е продал на ответника стоки /медицински изделия/ при
цена от 33 372 лв. Към фактурата е съставен приемно-предавателен протокол от
06.07.2012 г.
Представена е фактура N 808/07.06.2012 г., в
която се сочи, че ищецът е продал на ответника стоки /медицински изделия/ при
цена от 19 680 лв. Към фактурата е съставен приемно-предавателен протокол от
06.07.2012 г.
Представена
е фактура N 825/10.07.2012 г., в която се сочи, че ищецът е продал на ответника
стоки /медицински изделия/ при цена от 5748 лв. Към фактурата е съставен
приемно-предавателен протокол от 07.10.2012 г.
Представена е фактура N 825/10.07.2012 г., в
която се сочи, че ищецът е продал на ответника стоки /медицински изделия/ при
цена от 5748 лв. Към фактурата е съставен приемно-предавателен протокол от
07.10.2012 г.
Представена е фактура N 826/10.07.2012 г., в
която се сочи, че ищецът е продал на ответника стоки /медицински изделия/ при
цена от 2361,80 лв. Към фактурата е съставен приемно-предавателен протокол от
07.10.2012 г.
Представена е фактура N 829/17.07.2012 г., в
която се сочи, че ищецът е продал на ответника стоки /медицински изделия/ при
цена от 6411,59 лв. Към фактурата е съставен приемно-предавателен протокол от
17.07.2012 г.
Представена е фактура N 845/27.08.2012 г., в
която се сочи, че ищецът е продал на ответника стоки /медицински изделия/ при
цена от 19 200 лв. Към фактурата е съставен приемно-предавателен протокол от
27.08.2012 г.
Представена
е фактура N 847/12.09.2012 г., в която се сочи, че ищецът е продал на ответника
стоки /медицински изделия/ при цена от 14 784 лв. Към фактурата е съставен
приемно-предавателен протокол от 12.09.2012 г.
Представена
е фактура N 857/09.10.2012 г., в която се сочи, че ищецът е продал на ответника
стоки /медицински изделия/ при цена от 7200 лв. Към фактурата е съставен
приемно-предавателен протокол от 09.10.2012 г.
Представена е фактура N 858/09.10.2012 г., в която се сочи, че ищецът е продал на ответника
стоки /медицински изделия/ при цена от 21 120 лв. Към фактурата е съставен
приемно-предавателен протокол от 09.10.2012 г.
Представена е фактура N 861/23.10.2012 г., в която се сочи, че ищецът е продал на ответника
стоки /медицински изделия/ при цена от 996 лв. Към фактурата е съставен
приемно-предавателен протокол от 23.10.2012 г.
Представена е фактура N 874/29.11.2012 г., в която се сочи, че ищецът е продал на ответника
стоки /медицински изделия/ при цена от 2880 лв. Към фактурата е съставен
приемно-предавателен протокол от 29.11.2012 г.
Представена е фактура N 878/12.12.2012 г., в която се сочи, че ищецът е продал на ответника
стоки /медицински изделия/ при цена от 4320 лв. Към фактурата е съставен
приемно-предавателен протокол от 12.12.2012 г.
Представена е фактура N 880/21.12.2012 г., в която се сочи, че ищецът е продал на ответника
стоки /медицински изделия/ при цена от 5781,60 лв. Към фактурата е съставен
приемно-предавателен протокол от 21.12.2012 г.
Представена
е фактура N 918/09.07.2013 г., в която се сочи, че ищецът е
продал на ответника стоки /медицински изделия/ при цена от 10681,20 лв. Към
фактурата е съставен приемно-предавателен протокол от 09.07.2013 г.
Представена е фактура N 919/09.07.2013 г., в която се сочи, че ищецът е продал на ответника
стоки /медицински изделия/ при цена от 5529,60 лв. Към фактурата е съставен
приемно-предавателен протокол от 09.07.2013 г.
Представена е фактура N 920/09.07.2013 г., в която се сочи, че ищецът е продал на ответника
стоки /медицински изделия/ при цена от 7405,68 лв. Към фактурата е съставен
приемно-предавателен протокол от 09.07.2013 г.
Представена е фактура N 921/09.07.2012 г., в
която се сочи, че ищецът е продал на ответника стоки /медицински изделия/ при
цена от 6029,64 лв. Към фактурата е съставен приемно-предавателен протокол от
09.07.2013 г.
Представена
е фактура N 939/20.12.2013 г., в която се сочи, че ищецът е продал на ответника
стоки /медицински изделия/ при цена от
9256,98 лв. Към фактурата е съставен приемно-предавателен протокол от
20.12.2013 г.
Представени са преводни нареждания за кредитен
превод от 31.05.2012 г., 25.06.2012 г., 14.07.2012 г.,27.07.2012 г.,03.08.2012
г., 07.08.2012 г., 17.08.2012 г., 29.08.2012 г.,11.09.2012 г., 24.09.2012
г.,01.10.2012 г.,23.10.2012 г., 02.11.2012 г., 12.11.2012 г., 12.11.2012 г.,
29.11.2012 г., 20.12.2012 г., 22.01.2013
г.,01.02.2013 г.,06.03.2013 г., 17.03.2013 г., 15.04.2013 г., 23.06.2013 г.,
23.09.2013 г. и от 31.05.2014 г., в които се сочи, че ответникът е наредил да
се преведат по сметка на ищеца суми по процесните фактури.
Представени
са протоколи на ОС на акционерите на ищеца от 23.06.2011 г. и от 05.06.2013 г.
Представени са платежно нареждане от
16.07.2012 г., 27.07.2012 г.,28.07.2012 г., 03.08.2012 г., 06.08.2012 г.,
07.08.2012 г., 09.08.2012 г., 17.08.2012г., 23.08.2012 г., 29.08.2012 г.,
11.09.2012 г.,20.09.2012 г., 24.09.2012 г.,01.10.2012 г., 09.10.2012 г.,
23.10.2012 г., 02.11.2012 г., 12.11.2012 г.,23.11.2012 г., 29.11.2012
г.,16.12.2012 г.,20.12.2012 г., 22.01.2013 г., 01.02.2013 г.,28.02.2013 г.,
06.03.2013 г., 17.03.2013 г., 01.04.2013 г., 15.04.2013 г., 28.05.2013
г.,23.06.2013 г., 05.08.2013 г., 23.09.2013 г., 31.05.2014 г., 10.05.2012 г.,
17.05.2012 г.,31.05.2012 г.,12.06.2012 г., 25.06.2012 г., 29.06.2012 г. и от
14.07.2012 г., в които се сочи, че ответникът е наредил да се преведат по
сметка на ищеца суми по процесните фактури.
Установява
се от заключението на ССЕ, че процесните фактури са осчетоводени при ищеца и
ответника, включени са в дневника за покупки на ответника и по тях ответникът е
ползвал данъчен кредит. Извършени са частични плащания на стойност 71 804
лв., а законната лихва за забава възлиза на 47 189,80 лв., стойността на
погасените по давност лихви възлизат на 4537,75 лв. По фактури с N-ра 845, 857, 858, 874, 878 задълженията в размер на
69 504 лв. са погасени изцяло. Активът на ищеца за 2012 г. е 1273 000 лв.,
а процесните сделки са на стойност 316 000 лв.
Установява се от заключението на
съдебно-фармацевтичната експертиза, че от фактурите не може да се установи
директно кой е производител. В някои случаи с един код се означават групирани
еднотипни МИ, а в някои от фактурите са записани ЛОТ /партиден номер/. Вещото
лице е констатирало, че ищецът е вписан в Регистъра на издадени разрешения за
търговия на едро с медицински изделия на ИАЛ.
Представено е писмо от ИАЛ от 27.01.2017 г.,
в което се сочи, че ищецът е подал информация за търговските наименования на
медицинските изделия и техните производители.
Предмет на
спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.327 ТЗ и
чл.86 ЗЗД.
Не се спори,
че между страните през периода 22.05.2012 г. – 20.12.2013 г. са съществували трайно установени търговски отношения, по които ищецът е продавал стоки
/медицински изделия/, а ответникът в качеството на купувач е дължал плащането
на цената за получените стоки.
В подкрепа
на повдигнатото от ищеца фактическо твърдение, че през процесния период в
качеството на продавач по договор за търговска продажба е престирал и предал на
ответника договорените стоки са представени с исковата молба 19 бр.фактури с N-ра - 799/22.05.2012 г., 807/07.06.2012 г., 808/07.06.2012 г., 825/10.07.2012 г., 829/17.07.2012 г., 845/27.08.2012 г., 847/12.09.2012 г., 857/09.10.2012 г., 858/09.10.2012 г., 861/23.10.2012 г., 874/29.11.2012 г., 878/12.12.2012 г., 880/21.12.2012 г., 918/09.07.2013 г., 919/09.07.2013 г., 920/09.07.2013 г., 921/09.07.2012 г., 939/20.12.2013 г. В тези фактури се сочи, че
ищецът е продал на ответника стоки /медицински изделия/ при цена от общо
217 933,09 лв.
Всяка
една от фактурите с изключение на фактури с N-ра 807/07.06.2012 г., 808/07.06.2012 г., 825/10.07.2012 г., 829/17.07.2012 г., 861/23.10.2012 г., 880/21.12.2012 г., е подписана от ответника, който е подписал и
съставения към съответната фактура приемно-предавателен протокол. Издадените от ищеца и подписани от ответника фактури, с изключение на посочените по-горе, съдържат
изявленията на страните и обективират постигнато между тях съгласие за
сключване на договор за търговска продажба с неговите съществени елементи
– страни, вид и количество на стоките, цена.
Подписаните от ответника фактури и съставените към тях приемно-предавателни протоколи удостоверяват направено
признание
на неизгоден за него факт – получаване
на стоките. Ето защо процесните фактури и
съставените към тях протоколи притежават материална доказателствена сила и могат да служат за
доказването на факта на получаване на
стоки от ответника -купувач.
В чисто счетоводните
функции на фактурата основната е по удостоверяване на факта на изпълнение на дължимата престация, какъвто изричен
реквизит се съдържа в подписаните от ответника фактури. Фактурите и протоколите, които носят подписа на
купувача, притежават качеството на валидни доказателствени средства за установяване факта на изпълнението на задължението на продавача да
предаде стоките, защото удостоверяват писменото признание на получателя на престацията /купувача/, имащо характер на
разписка по смисъла на чл.77 ал.1 ЗЗД, издадена да служи на престиращия /продавач/ за доказване на
факта, че стоките са получени.
В решение №
987 от 26.11.2004 г. на ВКС по гр. дело № 157/2004 г. на ТК, се приема, че „в случаите, когато купувачът се
подписва като получател на стоката, фактурата удостоверя не само вида и цената
й, но и представлява разписка за нейното получаване”. В решение
№ 1859/16.11.2001 г. по гр. д. №
359/2001 г. на V г. о., е прието, че "подписът на купувача удостоверява изрично,
че стоката е получена и затова се
дължи плащане на цената - чл. 326 и чл. 327 ТЗ". В решение № 1859 от 16.11.2001 г. по гр.д. №
359/2001 г., V Г. О., е прието, че подписът на купувача
удостоверява изрично, че стоката е получена
и затова се дължи плащане на цената - чл. 326 и чл. 327 ТЗ. В решение № 756 от 19.12.2008 г. по т.д. №
558/2008 г., Т. К., ІІ Отд,
на ВКС, се приема, че „двустранно подписаните фактури съставляват годни
доказателства за действително получаване
на продадените вещи”.
От
заключението на ССЕ се установи фактическото обстоятелство, че в търговските
книги на ответника са направени записвания на всички процесни фактури, включително и на неподписаните
от ответника - купувач. Фактическото обстоятелство на записване на продажбите
по всички процесни фактури в търговските книги на ответника сочи за наличие на
сключени договори за търговска продажба, по които ищецът е изпълнил
задължението да предаде договорените стоки.
Със записването на фактурите в търговските си
книги ответникът е признал не само за сключването на търговските продажбени сделки, но е направил и признание, че дължи
договорената цена, т.е. признал е, че е получил стоките / в подобен смисъл са решение N 23/07.02.2011 г. по
т.д.N 588/2010 г.на ВКС, ІІ т. о. , решение N 96/26.11.2009 г. по т.д. N 380/2009 г. на ВКС, І т. о., решение
N 42/19.04.2010 г. по т.д. N 593/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., Решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009
г. на ВКС, ІІ т. о. , решение № 30 от 08.04.2011 г. по
т.д. № 416/2010 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, решение N
46/27.03.2009 г., по т.д.N 454/2008 г. на ВКС, ІІ т.о./.
Освен това от заключението на ССЕ се
установява и фактът, че по всички процесни фактури ответникът е ползвал данъчен
кредит.
Според нормата на чл.68 ал.1, т.1 ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която
регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този
закон за получени от него стоки или
услуги по облагаема доставка. Фактическата
констатация, че ответникът е ползвал данъчен кредит по процесните фактури не оставя място за друг
доказателствен извод освен за този, че ответникът е получил фактурираните стоки
/ в този смисъл са решение № 211 от 30.01.2012 г.по т.д.№ 1120/2010 г.., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, решение N
92/07.09.2011 г. по т.д. N 478/2010 г. на ВКС, ІІ т.
о., и решение N 109/07.09.2011 г. по
т.д. N 465/2010 г.. на ВКС, ІІ Т. О./.
Според съда за действителността на договора
за търговска продажба и за възникване на валидни правни последици по него не е
необходимо фактурата да съдържа уникални
партидни номера, референтни номера /кодове/ и име на производител на
медицинските изделия. В процесните фактури е посочен видът на медицинското
изделие, количеството /бройката/ и цената – тези елементи са достатъчни за индивидуализацията
на предмета на продажбите. Не е необходима и регистрация в Изпълнителна агенция
по лекарствата, защото изпълнението на административните изисквания от
търговеца на медицински изделия /ищеца/ е от значение за отношенията му с
регулаторните и контролни органи, но това е ирелеватно за отношенията по
продажбите.
Важно е да се отбележи, че за отношенията
между страните следва да се прилага правилото на чл.324 ТЗ, според което „купувачът трябва да
прегледа стоката и ако не отговаря на изискванията, да уведоми незабавно продавача. Ако купувачът не направи това,
стоката се смята одобрена като съответстваща на изискванията, освен за скрити
недостатъци“. Предвиденото в закона задължение е за незабавно уведомяване, защото ако не е незабавно,
тогава правата на купувача, произтичащи
от недостатъци на вещта, се преклудират. Доколкото няма данни да са направени възражения от
ответника - купувач, съдът намира, че правата му са преклудирани и не може да
се позовава на недостатъци на стоките, включително и на нередовности относно
точното им описание с партидни и референтни номера /решение № 210 от 03.04.2012 г.
по т.д. № 1051/2010 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС/.
Следва да
се спомене, че процесуалното поведение на ответника по оспорване редовността на
сключените продажби е в противоречие с неговото извънпроцесуално поведение
преди завеждане на исковете, изразяващо се в записване на фактурите в
търговските си книги, ползване на данъчен кредит, както и в извършване на
множество частични плащания по представените с писмения отговор преводни
нареждания. В този смисъл съдът намира за
неоснователни възраженията на ответника, че не по всички фактури са му
предадени стоки, както и че фактура N 920/09.07.2013 г. не е подписана от негов представител. Възражението по тази фактура е
неоснователно и поради липса на своевременно противопоставяне по смисъла на
чл.301 ТЗ – дори е направено потвърждаване на сделката със записването на
фактурата в търговските книги. Възражението, че по част от фактурите стоките са
били унищожени от ищеца, е несъстоятелно. Установените от събраните по делото
доказателства факти сочат, че на ответника са предадени съществуващи стоки.
В допълнение на горното е и представеното
потвърждение на салдо към 31.12.2014 г., в което ответникът е признал
задължение към ищеца в размер на 146 129,08 лв., която сума съвпада със
сумата, констатирана в заключението на ССЕ като неплатена.
По
възражението за нищожност по чл.114 ал.1 ЗППЦК. Не се спори, че ищецът има качеството на публично дружество по смисъла
на чл.110 ал.1 ЗППЦК. В хипотезите на чл.114 ал.1-9 ЗППЦК подробно и детайлно
са уредени случаите, в които за действителността на сделката, по която страна е
публично дружество, е необходимо представляващият го изрично да бъде овластен от общото събрание на публичното дружество, респ. необходимо е да е дадено предварително
одобрение от управителния орган на публичното дружество. Последиците при липса на такова овластяване от общото събрание, респ.
липса на предварително одобрение от управителния орган, е визираната в нормата
на чл.114 ал.11 нищожност.
Според съда нищожността по чл.114 ал.11 ЗППЦК
не е абсолютна, защото единствено публичното дружество може да се
позовава на нарушенията на този специален закон, а насрещната страна по
сделката, както и трети лица не могат да
релевират доводи за нищожност. Законовата регламентация и използваната
законодателна техника в нормите на чл.114 ал.1-9 сочат, че тези норми не са
предвидени за защита на публичен /обществен/ интерес, а единствено за защита
интересите на публичното дружество. Това е така, защото визираните в чл.114
ал.1 – ал.9 ЗППЦК недостатъци на сделката, които са основания за нищожност по
ал.11, касаят единствено и само правната
сфера на публичното дружество.
В хипотезата на чл.114 ал.1 ЗППЦК недостатъкът
се изразява в липса на изрично овластяване от общото събрание на публичното дружество, недостатъкът по ал.2 и ал.3 се изразява в липса на предварително одобрение
от управителния орган на публичното
дружество; недостаттъкът по ал.5 се
изразява в липса на одобрение от общото събрание на акционерите на публичното дружество, съответно в липса на одобрение от управителния орган на публичното дружество. Във всяка една от хипотезите на нищожност по чл.114
ал.1-9 увредената по сделката страна е публичното дружество, защото
изискванията за овластяване, респ. предварително одобрение, целят именно да се
избегне увреждане на публичното дружество
от неизгодна сделка, сключена от представляващия го със заинтересовано лице. Нищожността по чл.114 ЗППЦК има защитна функция само
по отношение на публичното дружество, чийто представител е извършил сделки при нарушение на изискванията за овластяване/одобрение.
Няма
никакво съмнение, че нормите на чл.114 ал.1- ал.9 ЗППЦК имат за цел да охраняват
единствено интересите на публичното дружество и да осигурят само на него защита
при извършване на определени сделки. Това е така, защото адресат на специалните
изисквания е публичното дружество, чиито органи е необходимо да приемат решение/одобрение. Когато правната норма,
установяваща недействителност, цели да защити само определен кръг лица и
определени техни имуществени интереси, каквито определено са и нормите на
чл.114 ал.1 –ал.9 ЗППЦК, не е налице
абсолютна нищожност – т.1 от ТР № 1/19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС, както и т.III.4 и 5
от мотивите на ТР № 5 от 12.12.2016 г. по тълк.д. № 5/2014 г., ОСГТК на ВКС, в което е
прието, че „основен критерий, при наличието на който абсолютна нищожност не е налице, а
именно - когато правната норма, установяваща недействителност, цели да защити само определен кръг лица
и определени техни имуществени интереси“.
Нищожността по чл.114 ал.11 при нарушение
на изискванията на ал.1-ал.9 ЗППЦК е сходна с нищожността по чл.40 ЗЗД, защото
целта е да се защитят интересите само на
едната от страните по спорната сделка – в първия случай на публичното
дружество, а във втория случай на представлявания. Следователно няма пречки в
настоящия случай да се прилагат дадените в ТР № 5 от 12.12.2016 г. по
тълк.д. №
5/2014 г. разяснения по въпроса кое лице има право да се позове на законовите
нарушения.
Ответникът няма качеството на публично
дружество и неспазване на изискванията за наличие на овластяване от ОС на
публичното дружество, респ. предварително одобрение от управителния орган, не
рефлектира върху неговата правна сфера. Следователно ответникът няма право да
се позове на нарушенията по чл.114 ЗППЦК. Предявявайки доводи за нищожност,
ответникът упражнява чужди материални права – на публичното дружество, защото
изискванията за овластяване от ОС, респ. за одобрение от управителния орган,
касаят правната сфера на публичното дружество.
Тъй като от страна на ищеца, който е
публично дружество, не са наведени възражения по чл.114 ал.1-9 ЗППЦК, съдът намира, че възражението на ответника по
чл.114 ал.11 ЗППЦК е неоснователно.
При тези факти съдът намира, че за
продажбите по процесните фактури в полза на ищеца в качеството на продавач е
възникнало вземане в размер на 217 933,09 лв.
От представените по делото преводни
нареждания се установява, че ответникът е направил множество частични
погасявания, а от заключението на ССЕ се установи, че платените от ответника
суми възлизат на общо 71 804 лв. Следователно непогасеното задължение на
ответника за главница възлиза на общо 146 129,09 лв., която сума е констатирана и в заключението на ССЕ.
Това означава, че до този размер искът по чл.327 ТЗ е основателен.
От заключението на ССЕ се установи, че по фактурите
с N-ра: 845, 847, 857, 858, 874, 878 задълженията са погасени
в цялост преди предявяване на иска.
Следователно искът за главница по тези фактури следва да се отхвърли. Искът по
чл.86 ЗЗД по тези фактури също следва да се отхвърли. По тези фактури плащането
не е извършено на падежа, но начинът, по който искът е предявен – при посочена
в исковата молба главница за период от издаване на фактурата до 10.11.2015 г.,
не позволява уважаването му за определена част. Освен това периодът на забава
по тези фактури - от издаване на фактурата до плащанията / таблица 6 от заключението/
е три години преди подаване на исковата молба и искът е погасен по давност на
основание чл.111 б.“Б“ ЗЗД.
Ответникът не е платил на падежа цената от
146 129,09 лв.
за фактурираните стоки, поради което е
изпаднал в забава, която води до възникване на задължение за обезщетение на
вредите в размер на законната лихва– чл.86 ЗЗД.
По
възражението за погасителна давност. За задължението по чл.86 ЗЗД следва да се
прилага тригодишният давностен срок по чл.111 б.“Б“ ЗЗД. Искът е предявен на
09.12.2015 г., поради което искът за натрупаната до 09.12.2012 г. законна лихва
е погасен по давност. От заключението на ССЕ се установи, че натрупаната до
10.11.2012 г. законна лихва, която е погасена по давност, възлиза на 4537,75
лв. В тази част съдът не кредитира заключението на ССЕ, защото искът е погасен
по давност за периода до 09.12.2012 г., а не за периода до 10.11.2012 г.
Вещото лице е изчислило периода на забавата до
09.12.2015 г., но с исковата молба е предявен иск с период до 10.11.2015 г. / с един месец по
кратък/. Следователно заключението на ССЕ не може да се ползва. На основание
чл.162 ГПК съдът определя размер на обезщетението за забава на 38055,62 лв. за
периода до 10.11.2015 г., като отчита, че искът за натрупаната до 09.12.2012 г.
законна обезщетителна лихва е погасен по давност.
С
оглед на изложеното съдът намира, че искът по чл.327 ТЗ следва да се уважи за
сумата от общо 146 129,09 лв., искът
по чл.86 ЗЗД да се уважи за сумата от общо 38055,62 лв., а за разликата до
пълния предявен размер исковете следва да се отхвърлят. Съобразно уважената
част от исковете на ищеца следва да се присъдят съд.разноски от 16135,70 лв. На
ищеца не следва да се присъждат съд.разноски в обезпечителното производство,
защото не е представил доказателства да е направил разходи за защита в това
производство.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
„В.Л.“ ООД, ***, офис 16, да заплати
на „Б.“АД, ***, на основание чл.327 ТЗ
сумата от 32 812 лв. - по фактура N 799/22.05.2012 г., както и 7145,85 лв. – обезщетение за забава за
периода 09.12.2012 г. – 10.11.2015 г.; сумата от 33
372 лв. – по фактура N 807/07.06.2012 г., както и 9915,57 лв. – обезщетение за забава за
периода 09.12.2012 г. – 10.11.2015 г., сумата от 19 680 лв. - по фактура 808/07.06.2012 г., както и 5847,38 лв. – обезщетение за забава за
периода 09.12.2012 г. – 10.11.2015 г., сумата от 5748 лв. – по фактура N 825/10.07.2012 г., както и 1707,85 лв. –обезщетение за забава за
периода 09.12.2012 г. – 10.11.2015 г., сумата от 2361,80 лв. – по фактура N 825/10.07.2012 г., както и 701,74 лв. – обезщетение за забава за
периода 09.12.2012 г. – 10.11.2015 г., сумата от
6411,59 лв. - по фактура N 829/17.07.2012 г., както и 1905,04 лв. – обезщетение за забава за
периода 09.12.2012 г. -10.11.2015 г., сумата от 996 лв. - по фактура N 861/23.10.2012 г., както и 295,95 лв. – обезщетение за забава за
периода 09.12.2012 г. -10.11.2015 г., сумата от 5781,60 лв. - по фактура N 880/21.12.2012 г., както и 1696,64 лв. – обезщетение за забава за
периода 21.12.2012 г. – 10.11.2015 г., сумата от 10681,20 лв. - по фактура N 918/09.07.2013 г., както и 2538,89 лв. – обезщетение за забава за
периода 09.07.2013 г. -10.11.2015 г., сумата от 5592,60 лв. – по
фактура N
919/09.07.2013 г., както и 1329,35 лв. –
обезщетение за забава за периода 09.07.2013 г. – 10.11.2015 г., сумата от
7405,68 лв. - по фактура N 920/09.07.2013 г., както 1760,32 лв. –обезщетение за забава за
периода 09.07.2013 г. – 10.11.2015 г., сумата от 6029,64 лв. - по фактура N 921/09.07.2013 г., както и 1433,23 лв. – обезщетение за забава за
периода 09.07.2013 г. – 10.11.2015 г., сумата от 9256,98 лв. - по фактура N 939/20.12.2013 г., както и 1777,81 лв. – обезщетение за забава за
периода 20.12.2013 г. – 10.11.2015 г., ведно със
законната лихва върху главниците от 09.12.2015 г. до окончателното плащане и съд.разноски по настоящето производство от 16135,70
лв., като отхвърля иска по чл.86 ЗЗД
по тези фактури до пълния предявен размер като погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ изцяло исковете по чл.327 ТЗ и по чл.86 ЗЗД за сумата от 24 лв. – главница по фактура N 845/27.08.2012 г. и за
обезщетение за забава от 7,83 лв., за сумата от 1344 лв. – главница по фактура N 847/12.09.2012 г. и за
обезщетение за забава от 432,33 лв., за сумата от
864 лв. – главница по фактура N 857/09.10.2012 г. и за
обезщетение за забава от 271,34 лв., за сумата от 3168 лв. – главница по
фактура N
858/09.10.2012 г. и за
обезщетение за забава от 994,93 лв., за сумата от 2880 лв. – главница по
фактура N
874/29.11.2012 г. и за обезщетение за забава от 863,01 лв., за сумата от
4320 лв. – главница по фактура N 878/12.12.2012 г. и за
обезщетение за забава от 1278,68 лв.
ОСЪЖДА „Б.“АД, ***, да заплати на „В.Л.“ ООД, ***, офис 16, съд.разноски по настоящето производство от
838,24 лв.
Решението може да се обжалва пред САС в
двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: