ПРОТОКОЛ
№ 120
гр. Бургас , 17.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Галина Т. Канакиева
Мая П. Величкова
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
и прокурора Иванка Ангелова Козарова (АП-Бургас)
Сложи за разглеждане докладваното от Галина Т. Канакиева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20212000600141 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Апелативна прокуратура - Бургас се представлява от прокурор
И.К..
Подсъдимият Г. В. К. , редовно призован, се явява лично и със
служебния си защитник адв. М.Б. от АК – Ямбол.
Жалбоподателите - частни обвинители А. Ч. А. и В. М. М. , се
явяват лично.
Жалбоподателите - частни обвинители М. А. А., Е. А. А., М. Б.
М. и Д. М. М., не се явяват, редовно призовани.
За всички частни обвинители – жалбоподатели, се явява техния
повереник адв. Р.М. от АК - София.
Не се явяват поверениците на частните обвинители адв. Е.Т. и
адв. Г.Н. от САК, редовно призовани.
По даване ход на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Няма процесуални пречки, да се даде ход на
делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото. Адв. Т. и адв. Н. бяха
1
преупълномощени от мен да представляват частните обвинители в процеса.
Пред въззивната инстанция само аз ще представлявам всички частни
обвинители.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ А.А.: Да се
разгледа делото.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ В.М.: Да се
разгледа делото.
АДВ. Б.: Липсват процесуални пречки, да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ Г.К.: Съгласен съм да се разгледа делото.
Съдът намира, че са налице изискванията на процесуалния закон
за разглеждане на делото в настоящото съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания. Няма да соча
нови доказателства.
АДВ. М.: Няма да сочим нови доказателства.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ А.А.: Няма да
представям нови доказателства.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ В.М.: Няма да
представям нови доказателства.
АДВ. Б.: Нямам искания по доказателствата.
ПОДСЪДИМИЯТ Г.К.: Няма да представям нови доказателства.
На основание чл. 283 от НПК, съдът ПРОЧИТА документите,
приложени като писмени доказателства по делото.
Съдът счита делото за изяснено от фактическа страна, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на съдебните прения.
2
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господа съдии, постановената
присъда се оспорва пред Вас като неправилна от повереника на частните
обвинители в процеса, с доводи за нарушение на материалния закон, довело и
до явна несправедливост на наложените наказания.
Претендира се за увеличаване на размера на наложените
наказания, като се измени съдебния акт по реда на чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК,
а също така се претендира и за изменение на начина на изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“, което да бъде изтърпяно ефективно.
Считам жалбата за неоснователна и моля да бъде оставена без
уважение.
С жалбата пред настоящата инстанция не се излагат доводи за
допуснати процесуални нарушения на закона, довели до ограничаване на
правата на страните в досъдебната и съдебна фаза на процеса.
Не се твърди и необоснованост на съдебния акт, като следва да
посоча, че в мотивите към присъдата изрично е посочено какви факти са
установени от фактическа страна и въз основа на какви доказателства те са
установени. Направен е цялостен анализ на тези доказателства и въз основа
на този анализ е даден отговор на всички въпроси, свързани с обективната и
субективна съставомерност на деянието. Изяснено е авторството на деянието,
причините и обстоятелствата, поради които е настъпило ПТП, механизмът на
неговото протичане, съответно настъпилия тежък вредоносен резултат, които
са установени по безспорен начин и не се оспорват с жалбата пред Вас.
При така установената фактическа обстановка считам, че
материалният закон е приложен правилно, като съдът обосновано е приел, че
от обективна и субективна страна е осъществен престъпният състав на чл.
343, ал. 1, б. „в“ от НК.
Твърдението, че от субективна страна деянието неправилно е
квалифицирано като извършено при форма на вината „небрежност“ по
смисъла на чл. 11 ал. 3 пр. първо от НК, вместо при „самонадеяност“ по
последното изречение на посочената разпоредба, считам за неоснователно. В
случая е установено, че подсъдимият К. е бил длъжен да спази разпоредбата
на чл. 21 от ЗДвП и да предвиди, че управлението на МПС в конкретната
пътна обстановка при движение със скорост от 78 км/ч, ще доведе до загуба
на контрол върху управлявания автомобил, но не го е сторил. Обаче, не са
налице доказателства за това, че същият е осъзнавал и предвиждал
настъпването на общественоопасните последици от своето неправомерно
поведение, но е имал някаква увереност, че разполага с реални възможности
за избягване на престъпния резултат, тоест, че е разчитал на действието на
някакви неутрализиращи фактори да избегне този резултат.
3
Не е без значение и обстоятелството, че с обвинителния акт той е
обвинен за деяние, извършено при форма на вината „непредпазливост“ и се е
защитавал именно по това обвинение, поради което, съгласно константната
практика на ВКС, ще посоча само Решение № 343 по н.д. № 278/2001г. на ІІ
н.о., не може впоследствие да бъде обвинен, че е извършено деянието при по-
тежката форма на вината, каквото е „престъпна самонадеяност“, защото това,
в тази фаза на процеса би нарушило правото му на защита, т.е. налице е и
процесуална пречка присъдата да е изменена по този начин.
Считам, че наложените наказания, които са индивидуализирани
по реда на чл. 54 от НК, не са „явно несправедливи“ по вид, размер и начин
на изтърпяване и в тази насока са съобразени със съдебната практика както в
страната, така и в региона.
В мотивите си първостепенният съд е приел, че конкретният
размер на наказанията следва да бъде определен при баланс между
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, но при лек
превес на смекчаващите такива и по силата на формалната логика това
означава, че в случая с по-голяма тежест е ценил смекчаващите
отговорността обстоятелства. Определил е наказание три години „лишаване
от свобода“, изпълнението на което да бъде отложено за един изпитателен
срок от пет години, както и четири години лишаване от право да управлява
моторно превозно средство.
Обосновано съдът е приел, че с оглед данните по делото за
личността на подсъдимия Г.К., същият не е лице със завишена лична степен
на обществена опасност и като смекчаващи отговорността обстоятелства в
тази насока е ценил неговото чисто съдебно минало в резултат на настъпила
реабилитация, както и добрите характеристични данни, въз основа на които е
приел, че за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК не е необходимо
същото да бъде изтърпяно ефективно. Вярно е, че изводите за наличие на
искрено съжаление от него за стореното, както и изводите за оказано
съдействие в хода на досъдебното производство за изясняване на фактите и
обстоятелствата по делото, в случая са преувеличени, но същите са свързани с
реализиране на правото му на защита. Съгласно съдебната практика,
обстоятелства, свързани със защитната позиция на подсъдимия, не могат да
бъдат отчитани в негова вреда, в каквато насока са доводите в жалбата и
същите не променят крайния извод за неговата лична обществена опасност.
В случая подробно са анализирани и отегчаващите отговорността
обстоятелства, които безспорно са налице, като е взета предвид
криминогенната обстановка в страната и въз основа на нея е направен извод
за висока обществена опасност на деянието, свързани с отнемане на човешки
живот в резултат на престъпление, поради което наистина е необходимо по-
строго санкциониране на тези деяния. Като отегчаващо отговорността
4
обстоятелство правилно е преценен и фактът, че подсъдимият е санкциониран
по административен ред за допуснати 16 броя системни нарушения на
правилата за движение по пътищата, с различна тежест на тези нарушения и
посоченото обстоятелство безспорно следва да бъде ценено негативно за
неговата личност, защото показва, че той не само демонстрира
пренебрежително отношение към правилата за движение, но и наложените му
административни санкции до този момент нямат търсения превантивен ефект.
Считам, че като такова обстоятелство следва да бъде оценен и фактът, че е
управлявал МПС със скорост от 78 км/ч, която е повече от два пъти завишена
от разрешената в този пътен участък, както и че в случая следва да бъде
отчетен характерът на извършените нарушения, в резултат от пренебрегване
на множество предупредителни и ограничителни пътно знаци.
В достатъчна степен, считам, че в присъдата е взето предвид и
обстоятелството за степента на съпричиняване на вредоносния резултат,
която правилно е оценена в случая като незначителна по своя характер.
Съгласно съдебната практика, при индивидуализацията на всяко
наказание няма място за механичен формален подход на съпоставка между
смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, тъй като става
въпрос за различни фактически констатации, които следва да бъдат
съотнесени към конкретната степента на обществена опасност на деянието и
дееца. В контекста на това разбиране и с оглед на посочените смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, считам, че наложените наказания са
съответни на извършеното от него престъпление, на обществената опасност
на деянието и на дееца и ще допринесат за постигане на целите по чл. 36 от
НК и моля да потвърдите съдебния акт.
АДВ. М.: Уважаеми апелативни съдии, уважаема госпожо
председател, от името на частните обвинители аз моля да постановите
съдебен акт, с който да уважите подадената от нас въззивна жалба и по
изложените съображения в същата да приемете, че за този подсъдим следва
да бъде определено по-голямо наказание „лишаване от свобода“,
изтърпяването на което не следва да бъде отлагано във времето. Не можем да
се съгласим с изложеното от Окръжен съд – Ямбол, че наказанието следва да
бъде определено при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства, както и при определен превес на смекчаващите такива. Според
нас, в конкретния случай са налице множество отегчаващи вината
обстоятелства, които първоинстанционният съдът не е взел предвид при
определяне на наказанието „лишаване от свобода“ по отношение на неговия
размер.
Ще започна преди всичко с извършените и допуснати във времето
нарушения на ЗДвП от страна на подсъдимия, за които той е санкциониран по
административен ред. Видно от обстоятелството, че днес той е изправен пред
5
Вас на съд, че тези административни нарушения по никакъв начин не са нито
поправили, нито превъзпитали подсъдимия К. - напротив, липсата на
поправителен ефект е довело до това негово поредно допускане на нарушение
на ЗДвП, резултат от което е причинената смърт на пострадалата М..
Ето защо, ние считаме, че една условна присъда за това тежко
престъпление би била приета от подсъдимия като проявено спрямо него и
допуснатите от него нарушения, поредно снизхождение от наказващите
органи. Считаме, че с условната присъда, която е определена от ЯОС, този
подсъдим по никакъв начин няма да усети тежестта на закона върху себе си и
няма да бъде превъзпитан и поправен, а напротив, тази присъда би дала още
по-голям тласък на неговите възможности и на неговата допустимост
системно да нарушава закона и съответно можем да бъдем изправени за в
бъдеще пред едно последващо негово ПТП с още по-тежък резултат.
От събраните по делото доказателства, според нас, категорично
подсъдимият се очертава като лице с висока обществена опасност. Като
такова го очертават не само допуснатите от него нарушения на закона, за
които той е санкциониран по административен ред, но и самото му
отношение към процесното събитие. Неправилно първоинстанционният съд е
приел, че подсъдимият е изказал съжаление и разкаяние за случилото се. Не,
такова поведение не беше демонстрирано от него пред първоинстанционния
съд. Пред първоинстанционния съд подс. К. оправдаваше случилото се със
знаковото стопанство в района на местопроизшествието и с липсата на
обезопасяване на пострадалата. В нито един момент той не оцени и не
преосмисли какви нарушения на закона е допуснал и това, че си е позволил в
участък с максимално разрешена скорост на движение от 30 км/ч, да се
движи с двойно по-висока, а именно от 76 км/ч.
Моля да имате предвид мястото на настъпване на деянието –
район от пътната мрежа, в който се извършват ремонтни дейности и които
ремонтни дейности са сигнализирани по надлежния ред в продължение от 400
метра от пътното платно.
Моля да имате предвид също така, че подсъдимият в тази
усложнена пътна обстановка и както сам той твърди, в условията на намалена
видимост и мъгла, не е зачел тези множество поставени пътни знаци, не е
намалил скоростта си на движение, а напротив, е увеличил тази, с която се е
движил. По този начин не само е причинил смъртта на М., но е поставил в
опасност живота и здравето на всички останали участници в движението по
пътищата, какъвто е и А.А..
Моля да имате предвид също и че практиката на ВКС е такава, че
възрастта на жертвата следва да бъде приета от решаващия съд като
отегчаващо вината обстоятелство. Това не е сторено от първоинстанционния
6
съд.
Подробни съображения защо според нас на подсъдимия К. следва
да бъде определено и наложено по-тежко наказание, изтърпяването на което
да не бъда отлагано във времето, за да бъдат изпълнени целите както на
индивидуалната, така и на генералната превенция, заложена в чл.36 от НК,
сме изложили във въззивната си жалба, които поддържаме и няма да
приповтаряме пред Вас.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ А. Ч. А.:
Поддържам казаното от моя повереник. Присъединявам се към изказаното
становище.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ В. М. М.:
Напълно поддържам казаното от моя повереник. Даъ се уважи жалбата ни.
АДВ. Б.: Уважаема госпожо председател, уважаеми апелативни
съдии, моля да не уважавате жалбата на частните обвинители. Считам, че
същата е абсолютно неоснователна по всички изложени обстоятелства в нея.
Придържам се изцяло относно заявеното от държавното обвинение по
отношение на жалбата и постановената присъда. Ние също считаме, че
присъдата е правилна, законосъобразна, съобразена е както с личността на
извършителя, така и с тежестта на извършеното деяние. В своите мотиви ЯОС
е отчел абсолютно всички доказателства по делото – гласни, писмени,
анализирал ги е в своята съвкупност и поединично, като е постановил
присъда с нелеки наказания, предвид размера на предвидените в закона
наказания. Завишаването им по никакъв начин не би допринесло за
поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, както и за целите,
предвидени в чл. 36 от НК. Аз няма да повтарям изложеното от
представителя на държавното обвинение. Присъединявам се изцяло към него.
Моля да не бъде уважена жалбата на частните обвинители и да бъде
потвърдена присъдата на ЯОС.
СЪДЪТ ДАВА ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА
ПОДСЪДИМИЯ Г. В. К.: Присъединявам се към казаното от моя защитник.
Уважаеми апелативни съдии, не съм отказал помощ на никого.
Повечето ми нарушения по ЗДП са за това, че карах чужди коли без
необходимите документи, което е пропуснато да се спомене в мотивите на
присъдата. И винаги помагах на много хора, когато имах актове по ЗДП. М.
беше една от хората, на които помагах. На нея винаги съм помагал. Няколко
пъти съм я водил до местоработата й, никога не съм й отказвал и този път
нямаше да й откажа. Това не означава, че не съжалявам за случилото се.
Напротив, много съжалявам за нейната смърт. Не е вярно, че не съм изказал
съжаление, както твърди адвокатът на частните обвинители. Напротив,
7
изказвам съжаление и дълбоко се разкайвам за станалата трагедия. Аз обичам
всички хора и помагам на всички хора. Придържам се към показанията си,
които съм дал. Не искам нищо друго, освен справедливост. Не съм обжалвал
присъдата, макар и да са ми високи наказанията. Исках да изложа истината
пред съда, да я кажа такава, каквато е, макар че частните обвинители и
адвокатът им я измениха по много начини. Свидетелите промениха
показанията си. Табелите на пътя също се промениха. Аз нямам власт до там
да докажа какви бяха тогава табелите на пътя. Придържам се само към
истината. Казвам си това, което е било. Това, че няма да мога да шофирам
четири години, ме ограничава и осакатява. Трудно ще ми е да се препитавам.
Аз съм шофирал цели 15 години, минал съм през хиляди участъци в ремонт
на пътя, но такова безобразие не съм виждал никъде. Бях абсолютно
изненадан на пътя.
Моля съдът да потвърди присъдата на ЯОС. Моля да не отивам в
затвора.
Съдът ПРИКЛЮЧВА съдебните прения.
ДАВА ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ
Г. В. К.: Моля да се потвърди присъдата. Съжалявам за случилото се.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 10.30 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8