Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Гр.Каварна, 14.10.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД в публично
заседание на седемнадесети септември, през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА
при секретаря Е. Шопова, като
разгледа докладваното от съдията Гр.д. №655/2019г. по описа на КвРС и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба
с вх.№4199/18.11.2019г., подадена от Етажна собственост на Ваканционен комплекс „***“,
с адрес гр.Каварна, ***, ул.“***“, №21, представлявано от Р.А.Н., чрез адв.Г.Б.И. ***, съдебен адрес ***, срещу Е. А. В.,
гражданин на Руската федерация, родена на ***г., с адрес гр.Каварна, ***, ул.“***“,
№21, Ваканционен комплекс „***“, ет.2, ап.2.
В исковата си молба ищецът излага, че ответника е
собственик на апартамент №2, част от етажна собственост на ваканционен комплекс
„***“, състояща се от две входа, находяща се в
гр.Каварна, ул.“***“, №21, видно от нотариален акт за покупко-продажба на апартамент№***,
дело №411 от ***. на нотариус ***, с район на действие КвРС.
Посочено е още, че съгласно т.20.1 от Правилника за
вътрешния ред на ваканционен комплекс „***“, размерът на годишната парична вноска
се определял на основата на квадратен метър собственост, в която се включвали и
съответните идеални части от общите части на сградата. Вноската се дължала за
една година и размерът й се определял зависимост от уговореното в Договора за
управление и поддръжка, сключен между Общото събрание с Управителя и от
ежегодното планиране на разходите. Годишната парична вноска, изчислена на
описания принцип се дължала от собствениците на две суми през годината – през
юни и декември всяка година, в седмодневен срок от поискването им чрез и-мейл от Управителния съвет.
Твърди, че такива имейли са изпращани на 01.03.2017г.
и на 15.08.2017г. до всички собственици.
Съгласно разпечатката от прикачените файлове, размерът на таксата за
поддръжка на ап.2 за периода от 01.01.2017г. до
30.06.2017г. възлизал на 419 евро, а за периода от 01.07.2017.г. до
31.12.2017г. на 338 евро, или с левова равностойност 1568 лева. Ответника
заплатил част от така формираното задължение в размер на 1244 лева, по банков
път на 14.11.2017г. Към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
останали неплатени 165,66 евро с левова равностойност 324 лева, като за
забавата ответника дължал и лихва в размер на 53,64 лева за периода от 01.01.2018г. до 19.08.2019г.
Моли съда да постанови решение с което да признае за
установено, че ответника дължи посочените по-горе суми за главница и лихви,
законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
20.08.2019г., до окончателното изплащане на сумата. Претендира и разноски в
заповедното и настоящото исково производство.
В с.з., ищецът редовно призован, представлява се от
упълномощения адв.И., който поддържа исковата молба.
Ответникът е депозирал писмен отговор по реда на чл.
131 от ГПК. Счита иска за неоснователен.
Не оспорва, че е собственик на апартамент № Е2, находящ се във ваканционен комплекс „***” гр. Каварна, но
твърди, че ищецът не е представил доказателства за наличие на решение на ОС,
съгласно чл.11, т.5 и т.7 от ЗУЕС, с което се определя размера на паричните вноски за разходите за
управлението и поддържането на общите части на сградата и размера на паричните
вноски във фонд” Ремонт и обновяване”, както и че плащането е определено да се
извършва в евро. Оспорва представеното копие на извадка от Правилника за вътрешния
ред, като твърди, че същото не представлява и не доказва наличие на
законосъобразно решение на ОС на ЕС, съгласно чл.16, ал.5 от ЗУЕС. Твърди, че
ищецът не е ангажирал доказателства, от които да е видно какъв е начина на
формиране на общото задължение. Оспорва
твърдението, че е уведомена за задълженията си чрез изпратените имейли от
07.03.2017г. и на 15.08.2017г., както и че представения Протокол от ОС, не
представлява протокол от ОС на ЕС, а е Протокол от ОС на ЕС на Курортен комплекс”***. ***. Освен
това ответникът твърди, че представения протокол не съдържал задължителните
данни съгласно чл.16, ал.5 и ал.6 от ЗУЕС. Твърди, че протоколът не
представлявал и решение на ОС за избор на Председател на УС, поради което
оспорва представителната власт на Р.А.Н., тъй като от протокола не се
установявало същият да е избран за председател на УС, съгласно чл.19, ал.4 ЗУЕС. Моли за отхвърляне на иска.
В с.з., ответника, редовно призован не се явява,
представлява се от адв.М.К., която поддържа отговора
и оспорва иска на ищеца.
Каварненският районен съд след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От приложеното към настоящото производство ч. гр. дело
№460/2019г. на РС Каварна, е видно, че ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение за сумите от: 1) 165,66 евро, с левова равностойност 324
лева, представляваща частична такса за ремонт, поддръжка и управление на
апартамент Е2, част от етажна собственост на ваканционен комплекс „***“,
състояща се от два входа, находяща се в гр.Каварна,
ул.“***“, №21, дължима за периода 01.01.2017г. –
31.12.2017г.; 2) мораторна
лихва в размер на 53,64 лева за периода от 01.01.2018г.
до 19.08.2019г., както и сумата от 350,00 лева от които 50 лева внесена
държавна такса и 300,00 лева адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена лично на длъжника на 09.10.2019г.
На 14.10.2019 г., длъжникът е подал писмено
възражение, в което е заявил, че не дължи посочената сума.
Предвид подаденото в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
възражение от длъжника, с разпореждане № 1015/14.10.2019г., заповедният съд
указал на заявителя, че в едномесечен срок може да предяви иск за установяване
на вземането си срещу длъжника.
Съобщението с указанията на съда е връчено на
заявителя на 25.10.2019 г.
На 18.11.2019, в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК,
заявителят е предявил настоящият положителен установителен
иск, който е допустим и като такъв следва да бъде разгледан по същество, тъй
като за ищеца е налице правен интерес да предяви иск за установяване
съществуването на вземането си по заповедта за изпълнение, против която е
подадено възражение от длъжника и ответник в настоящото производство.
Към исковата молба ищецът е представил нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот №***, дело №411/2012г. на нотариус ***,
вписан в СВ Каварна вх.рег.№***от който е видно, че ответника е собственик на
апартамент №Е2,находящ се в гр.Каварна, ***.
От разпечатката на имейли (л.6-8) е видно, че
управителя е изпратил покана до собствениците да заплатят дължимата сума за
поддръжка на Вила „***.“ за съответното полугодие.
На стр. 10-11 от делото е приложена извадка от
Правилника, който установява годишните вноски, които дължат собствениците на
апартаменти и задълженията им за заплащане на разходи.
Протокола от Общото събрание на етажната собственост
на Курортен комплекс Вила „***.“***, проведено на 07.09.2018г., съдът не
коментира като доказателство, тъй като е за период след разглеждания за
задълженията на ответника.
В с.з. е представен Договор за поддръжка и управление
на общите части на Комплекс“***.“***, сключен между „***“ ООД и Р.А.Н.. От него
става ясно, че изпълнителя приема да извършва дейности по поддръжка на
комплекса, а възложителя следва да му заплати за извършената дейност сумата от
35 050 лева. Към договора са представени два броя фактури за изплатена сума за 2017година.
При така установената фактическа обстановка, съдът
счита предявения иск за заплащане на сумата 165,66 евро (с левова равностойност
324 лева) за неоснователен и недоказан.
На първо място по делото не се представиха
доказателства за представителната власт на Р.А.Н. – председател на Управителния
съвет. Неговата представителна власт беше оспорена с отговора на исковата молба
и ищецът не доказа същия да е избран за такъв към 2017г.
На следващо място ищецът не представи доказателства
доказващи размера на цялостното задължение на ответника. Не представи
доказателства, че същия е заплатил част от него и е останал незаплатен остатък
в сочения размер. Още повече, че ответника не възразява да е заплащал такси за
поддръжка на общите части на етажната собственост.
С оглед недоказаността на главния иск, неоснователен е
и акцесорния иск за мораторна
лихва в размер на 53,64 лева.
С оглед изхода на спора, ищецът на основание чл.78,
ал.3 от ГПК, дължи на ответника сторените разноски в размер на 300,00 (триста)
лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Етажна
собственост на Ваканционен комплекс „***“, с адрес гр.Каварна, ***, ул.“***“,
№21, представлявано от Р.А.Н., чрез адв.Г.Б.И. ***,
съдебен адрес ***, срещу Е. А. В., гражданин на Руската федерация, родена на ***г.,
с адрес гр.Каварна, ***, ул.“***“, №21, Ваканционен комплекс „***“, ет.2, ап.2 ,
искове за заплащане на следните суми: 1) 165,66 евро, с левова равностойност
324 лева, представляваща частична такса за ремонт, поддръжка и управление на
апартамент Е2, част от етажна собственост на ваканционен комплекс „***“,
състояща се от два входа, находяща се в гр.Каварна,
ул.“***“, №21, дължима за периода 01.01.2017г. –
31.12.2017г.; 2) мораторна
лихва в размер на 53,64 лева за периода от 01.01.2018г.
до 19.08.2019г., както и сумата от 350,00 лева от които 50 лева внесена
държавна такса и 300,00 лева адвокатско възнаграждение, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК – 20.08.2019г.
до окончателното изплащане на сумата, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Етажна собственост на Ваканционен комплекс „***“,
с адрес гр.Каварна, ***, ул.“***“, №21, представлявано от Р.А.Н., чрез адв.Г.Б.И. ***, да заплати на Е. А. В., гражданин на
Руската федерация, родена на ***г., с адрес гр.Каварна, ***, ул.“***“, №21 сумата
от 300,00 (триста) лева, разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
Добрич в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………………