Р E Ш Е
Н И Е
гр. София,15.01.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 състав, в открито
съдебно заседание на трети октомври през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ
ВРАНЕСКУ
При секретаря ЕКАТЕРИНА КАЛОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия ВРАНЕСКУ т. д. №1469 по описа за 2015г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 82, ал. 1 във вр. с чл. 79 от ЗЗД, вр.чл.289 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД
от „Р. ЕООД ЕИК ******** срещу „К.М.Б.С.Б. ”
ЕООД, ЕИК********.
ИЩЕЦЪТ твърди, че е търговец с 17 годишен опит в продажба и сервизиране на офис техника – копирни машини, принтери, скенери,
презентационна и компютърна техника. За този период е изградил собствена
търговска и сервизна база с регионални
центрове в страната. Партньорството им между праводателя на ищеца и с един от
праводателите на ответника – М. Австрия, офис Виена датира от 1996г., а от
2003г. датира с К. М., Австрия, офис Виена. От 1996г. до 2005г. ищецът,
съответно неговия праводател се явява един
от от четирите предприятия за територията на Р България за внос, продажба и
сервиз на продуктите на К. М..Ищецът е позициониран като основен партньор и
дистрибутор на продуктите и услугите на К. М. от 12 години насам за територията
на страната и реализира между 25 и 40 % от годишния оборот на продуктите с тази
марка. От началото на 2004г. и до края на 2012г. е закупил от различни
структури на ответника в Европа, продукти с тази марка на обща стойност от
10 173 271.64 лв. с ДДС и ги е реализирал на българския пазар. Ищецът
извършва продажби на офис копирна и печатаща техника, професионални скенери за
книги, принтери, преносими компютри и презентационна техника и други, извършва
сервизно обслужване – гаранционна и следгаранционна поддръжка на предлаганите
продукти, които са продукти не само на ответника, а на множество световни
производители, които той е обявил на интернет страницата си и подробно сочи
партньорствата си и в исковата молба.
Твърди, че ищецът винаги е
действал добросъвестно по отношение на партньорството си с ответника и винаги
са го информирали за пълния списък на своите дилъри и корпоративни клиенти.
Предал е на ответника цялата клиентска листа с имена, адреси, телефони.
Ответникът обаче действа недобросъвестно и в рамките на няколко месеца,
използвайки предоставената му информация започва да работи директно с
партньорите на ищеца и да ги привлича в своята партньорска структура.
Между двете страни по спора
първия писмен договор е от 2005г., но през март 2009г. сключват договор за
партньорство. По силата на този договор
ищецът придобива качеството на оторизиран партньор на ответника, с което
придобива неизключителни права на ищеца да разпространява и поддържа продуктите
на К. М.. По силата на договора,
задълженията за ищеца са конкретизирани
в т.5 и включват ищецът да рекламира и
промотира продуктите на ответната страна, да изготвя маркетингова стратегия, да
изготвя бизнес план и прогнозна стратегия на 12 месеца и потенциалните клиенти
и да ги предоставя на ответника, да подава поръчките си в писмен вид, да
поддържа офис помещения, да осигури група за директни продажби, да поддържа в
наличност продукти за демонстрация, да предоставя гаранция и осигурява
гаранционен ремонт, както и в следгаранциония период, да поддържа регистър на
всички продукти и предоставя на ответника месечни отчети и др. Договорът е със
срок от 12 месеца и с револвиращ срок - ако нито една от страните не отправи
писмено предизвестие за прекратяване един месец преди изтичане на срока, то той
се смята продължен за нови 12 месеца при същите условия. Така договорът е
продължил действието си през 2011 и 2012г. Твърди, че през целия период на
действие на договора е изпълнявал задълженията си добросъвестно, уведомявал е
ответника за всичките си клиенти и отворени сделки. Ответникът обаче без
основание е отправил писмено предизвестие за прекратяване на договора, извън
срока, а именно на 18.10.2012г. В предизвествието ответникът се позовава на
чл.16.4 от договора и изтъква, че го прекратява поради виновно неизпълнение на
задълженията на ищеца , а именно обвързването на Р. ЕООД, чрез влизане в
договорнни отношения с компанията Хсерокс, която осъществява пряка конкурентна
дейност спрямо ответника и това е в
нарушение на договора за оторизиран партньор от 20.03.2009г.. Изложил е, че с това
са нарушени етичните и бизнес правила и
забраната да се представя по друг начин освен като оторизиран партньор на К. М.,
нарушени са и съвместно приетите правила на партньорската програма. С
предизвестието за прекратяване ответникът е поискал от ищеца да прекрати
незабавно разпространението на неговите продукти, да преустанови представянето
си пред трети лица като оторизиран партньор на ответника, да върне всичките
знаци и материали свързани с марките на ответника и на другите фирми от тази
група, да върне всички оригинални документи и копия на техническа документация
получена от ищеца преди прекратяване на договора. Направил е изявление, че
счита всички поръчки за доставка на продукти, които не са изпъленени към датата
на предизвестието за отменени.
Ищецът твърди, че ответникът е бил предупреден още през м.септември
2012г. за възможността ищецът да добави към портфолиото си нов
производител. Наред с това намира, че не
е нарушил етичните и безнес правила, нито забраната да се представя пред трети
лица като оторизиран партньор на К. М.. Намира, че такава обща забрана в
договора не е налице, а и такава забрана би била в нарушение на правилата за
лоялна конкуренция. За ищеца е налице функционално задължение по т.2.3, което е свързано със „забрана за Р. да сключва директно сделки от името и за
сметка на ответника, няма право да се представя пред трети лица, освен като
Оторизиран пратньор на КМ и няма право да предлага на клиентите на търговската
марка КМ или други партньори на КМ, други условия които противоречат на правилата
на този договор.“ Р. ЕООД твърди, че не е нарушавало тези свои задължения.
Твърди, че като оторизиран партньор, никога не се е задължавал да има
партньорски отношения само с ответното дружество и да няма партньорски
отношения с други производители на копирна, печатаща, сканираща, мултимедийна
или друг вид офис техника. Напротив имал е и до този момент партньорски
отношения с редица други производители на такава техника и никога не ги е
криел, а ги е обявявал на своята
интернет страница. Ответникът никога не е предоставял на ищеца информация кои
са негови преки или непреки конкуренти, като производители на този вид техника.
От друга страна налагането на подобни едностранни ограничения води до
ограничаване на конкуренцията в бранша. Наред с това от информация на интернет
страниците на ответника и на К.Б.ЕООД може да се станови, че двете дружества
имат като партньор едно и също дружество – Д.ООД. Предвид на всички тези
съображения ищецът намира, че мотивите за прекратяване на договора са напълно
формални и привидни и прекратяването на договора се явява неправомерно и не
може да породи действие, тъй като прекратяването не е извършено при условията и
по начина предвидени в договора.
След връчване на предизвестието
за прекратяване на договора ответникът започна организирана кампания за
увреждането на доброто име и доверието към ищеца и на предлаганите от него
стоки и услуги. Ответникът започва да привлича към себе си клиентите на
ищеца.Разпространява следните неверни факти сред корпорартивните клиенти на
икщеца- че ищеца нарушава етичните и бизнес правила, че няма да може да
изпълнява договорите си със своите клиенти за продажба и сервиз и няма да може
да ги снабдява с оригинални консумативи.
Твърди, че опитите за уронване
пристижа и доброто име на ищеца от страна на ответника се предхождат от прехдони
опити ответникът да придобие търговското предприятие на ищеца. Първоначално
това е започнало/м.02.2009г./ с предупреждения за слухове, достигнали да
управителя на ответника, че ищцовото предприятие се продава, след това като
слухове е чута и конкретна сума на цената -250 000 евро. Представителя на
ответника изразява увереност, че едноличния собственик на ищцовото дружество
при желание за продажба на капитала на това дружество ще уведоми първо ответника.
В последствие през март.2012г. се разпространява от ответника циркулярно писмо
до всички партньори, с което последните се уведомяват, че ищецът е в добро
икономическо състояние и ако има желание за продажба на предприятието ще
уведоми първо КМБСБ/отв.дружество/.
На 08.03.2011г. управителя на
ответника изпраща ново писмо до управителя и едноличен собственик на ищеца, във
връзка с техен разговор по повод желанието на ответника да придобие ищеца.
Едноличния собственик на ищеца взема решение да участва в преговорите, за да не
се тръгне към унищожаване на нейната фирма с други средства. Разменят
кореспонденция във връзка с преговорите, като последната предложена цена от
страна на ответника е 300 000 евро, която обаче не отговаря на очакванията
на собственика на ищеца – 500 000 евро, без в тази сума да е включена
цената на основните средства притежавани от ищеца. Излага усещането си, че
преговорите се водят, за да може ответника да придобие актуална информация за
клиенти, договори, обороти.Около шест месеца след прекъсване на тези преговори,
ответника започва целенасочени действия, по уронване на престижа и доброто име
на ищеца, а след това се прави и изявлението за прекратяване на договора с
ищеца. Основната цел е била да се премахне ищеца от пазара. Посоченото основание за прекратяване на
договора от страна на ответника се явява преднамерено и формално подбрано. След
прекратяване на договора и във връзка с уронване името на фирмата ищецът сезира
КЗК, която се произнася с Решение № 919
от 24.07.2013г. , с което установява извършено нарушение на чл.30 от ЗЗК
от страна на К.М.Б.С.Б. ЕООД, а именно недобросъвестни изказвания по повод
ищеца и възможността да осъществява дейност, които имат за цел да увредят
доброто име и доверието в конкурента, за което и налага финансова санкция в
размер на 63 020 лв.
При така осъществилите се факти и
липсата на основане за прекратяване на договора, то това представлява особен
случай на неизпълнение на договора от страна на ответника и влече след себе си
последиците на договорна отговорност – чл.79 и чл.82 от ЗЗД. От друга страна
предвид поведението на ответника, ищецът е в трайна невъзможност да изпълнява
облигационните си задължения по договора , тъй като не може насила да накара
ответника да го изпълнява и съответно тази невъзможност за изпълнение на ищеца
е причинена от ответника, поради което ищецът има право да търси отговорност за
неизпълнение от своя длъжник. Поражда се правото на кредитора ищец по иска, да
търси обезщетение за вреди от неизпълнението , които обхващат претърпените
загуби и пропуснатите ползи по чл.82 от ЗЗД. Като подробно анализира дейността
си и приходите във връзка с реализиране продуктите на ответника, ищецът твърди,
че след прекратяване на договора е претърпял следните вреди включващи загуби и
пропуснати ползи, предвид спад в дейността им поради неправомерното и
несвоевременно прекратяване на договора :
-
Пропуснати ползи в размер на 95 700 лв. от нереализиран очакван оборот
от договора в размер на 273 495 лв. без ДДС / спад от 35 %/ за последните
три месеца на 2012 г- , поради прекратяване на договора.
-
Брутен марж, или пропуснат да се реализира приход от оборот на предлаганите стоки на ответника и
услуги във връзка с тях , и от там неполучена сума от 682 870.81 лева за периода за периода 18.10.2012г. и до 30.09.2014г. /
спад от 35 %/, която би следвало да се очаква, че ще се получи, ако договора
беше в сила и се изпълняваше . Тъй като периода по първите просунати ползи се
включва във периода на вторите, то съдът приема, че сумата от 95 700 лв. е вклюена в
сумата от 682 870.81 лв.
-
Загуба от разлика в цената на предлаганите стоки в размер на 34 520
лв. за периода на 18.10.2012 -30.09.2014г. поискана като пропуск да се
реализира по-голям процент печалба, в резултат на по-високи покупни цени. Макар
и да продължава дейността си през този период, ищецът вече закупува стоките на
ответника от други доставчици и при други по - високи цени поне с 10 % и
стойността на предлаганите стоки и услуги вече е различна, в предвид и че е в по-нисък
размер. Т.е. в резултат на по-високите покупни цени е пропуснал да реализира
печалба в обичайния й размер, поради което сумата от 34 520 лв. включва
към 682 870.81 лв.
-
Загуба за заплатени лихви и такси по
сключен договор за оборотен кредит за да може да се издължи ищецът във връзка с
несвоевременно прекратяване на договора, както и за заплатено адвокатско
възнаграждение във връзка с преговорите по приключване взаимоотношенията по
договора и възможността за сключване на нов договор.
В предизвестието си от
18.10.2012г. ответникът е поискал да му се заплати незабавно и сумите дължими
като цени във връзка с доставени стоки и консумативи общо в размер на
147 000 лева. Твърди, че тези суми не са били изискуеми и повечето от
доставките са били с отложено плащане, като някои фактури са били с 6 – месечен
падеж. Ищецът извършва исканото плащане , но за целта взема кредит за оборотни
средства от У.Б.АД, във връзка с който плаща такси и ползва и адвокатски услуги
във връзка, с което заплаща и адвокатско възнаграждение. На банката са платени
такси и лихви в размер на 6 462 лв., а за адвокатските услуги
възнаграждение в размер на общо 13 440 лева. Обощо понесените вреди, под формата на загуби
възлизат в размер на 19 902 лв.
Моли ответникът да бъде осъден да му
заплати обезщетение в размер на 19 902 лв. претърпени загуби и сумата
от 717 390.81 лв. пропуснати ползи
за периода 18.10.2012г. – 30.09.2014г. Върху тези суми претендират и
законната лихва от предявяване на исковата молба и до окончателното заплащане
на сумите, както и направените в производството раззноски .
ОТВЕТНИКЪТ оспорва основателността на предявените искове. Твърди,
че ответникът
развива дейността си на практика от 2005г., като през 2011г. клона е прехвърлен
на ответното дружество. От 2010г. на територията на Р България ответникът и
неговия праводател действат под формата на директи продажби насочени към средни
и големи дружество, нуждаещи се от високо технологични разрешения под формата
на специализирани услуги, включващи хардуер, софтуер и професионални услуги,
които позволяват клиента да интегрира печата в собствената си среда, срещу
заплащането на лизингова вноска, и под формата на продажби чрез партньорска
мрежа, които осъществяват традиционните продажби на печатна техника, консумативи
за нея, както и сервизиращите услуги свързани с тях. К. М. е свободна да
сключва и прекратява договори с компаниите, които да бъдат негови партньори и
не е задължена да поддържа договорни отношения които не са от взаимен интерес.
В тази връзка в партньорския договор в чл.3 са включени клаузи обвърващи
продължаване на действието му с липса на изявление за прекратяване, както и с
постигане на последващо съгласие за относно очакваните от двете страни оборот и
други бизнес параметри в рамките на периода от 12 месеца. Твърди, че след
прекратяване договора с ищеца, продължава активно да работи с множество
дружества в страната,част от партньорската им мрежа, които разпространяват
нейната продукция. Предвид на това не отговаря на истината твърдението на
ищеца, че ответника е променил политиката си по отношение на каналите си за
дистрибуция и е преминал в сегмента на директните продажби. Такова действие
само би довело до загуби на приходите на ответника и приходи за конкурентите
му, тъй като дистрибуторите биха се обърнали към тях. Твърди, че именно на
такъв негативен ефект е изложен през 2012г., когато ищецът започва активно да
заменя продуктите на К. М. с тези на други конкуретни производители. Сравнително постоянния оборот на ответника за
периода 2011-2014г. показва също, че партньорската мрежа не е
ограничавана. Наред с това твърди, че
делът на ищеца при реализиране продукцията на ответника също е около 20 %, а не
40 % както ищецът твърди. Доколкото ищецът твърди, че договора е прекратен без
основание, намира, че същият е бил прекратен и преди изпращане писмото на
ответника, по силата на уредбата на чл.3 от договора и механизмите за
автоматично прекратяване уредени в тази разпоредба, страните не са подписали
необходимите анекси. Ако не се приеме, че това не е основание, то
прекратяването е настъпило на основание отправеното предизвестие. Дори и
ответникът в изрично писмо, след получаване на предизвестието е правил изявление, че прекратяването е настъпило.
Твърди, че въпреки че договора е бил прекратен в нито един момент ответникът не
е спрял да изпълнява поръчки направени от Р. ЕООД, а още по-малко я е
препятствала да поръчва такива при тях. Дори са започнали преговори между двете
страни за подновяване на договора след неговото прекратяване, макар и
неуспешни. Излага твърдения, че ако ищецът е продължил да копува продукти с
марката на ответника, макар и от други доставчици, то същият не би следвало да
е на завишени цени, предвид че някои от техните дистрибутори в Европа, а дори и
в България/ Д.ООД / при закупени големи количества имат преференции и могат да
постигнат и да продават при цени по-ниски от тези, които ги предлага ответника.
Твърди, че ответникът е бил изцяло добросъвестен с ищеца, и въпреки
прекратяване на договора, е правен опит да се възстановят партньорските
отношения, както и да се създадат и уговорят възможно най-благоприятни условия
ищецът да се издължи към ответника, като подробно изброява разменената
кореспонденция между страните. Намира, също така, че е бил изцяло добросъвестен
с ищеца и при водене на преговорите за неговото придобиване, като информацията
я е събирал единствено за да може да се направи обективна оценка на
предприятието и да се даде точната цена. Пазарната оценка е направена от
квалифициран оценител, който е дал цена от 558 000 лв., поради което и
ответникът е предложил сумата от 300 000 евро. Самия ищец видно от
исковата молба не е оценил предприятието си много по скъпо. Разликата е само в
200 000 евро и намира, че това е бил
просто преттекст за да прекрати преговорите. Намира, че не е налице нито едно от
основанията на чл.79,ал.1,пр.2 от ЗЗД вр.чл.82 ЗЗД и че ответникът не дължи
обезщетение на ищеца. Липсва действащ договор между страните, предвид, че същият
не би могъл да произведе действия след първите 12 месеца, тъй като страните не
са предоговаряли условията предвидени в Анекс ІІ и ІІ, а и дори да се приеме,
че договора не е прекратен с предизвестието, то той е прекратен на
20.02.2013г., тъй като отправеното предизвестие следва да се приеме, като
изявяване на воля за прекратяване на договора месец преди изтичане на срока, и
това води до прекратяване на договора с изтичане на срока му през 2013г. С
оглед на това намира, че не е налице фактическия състав на чл.82 вр.чл.79 ЗЗД,
тъй като не е налице виновно неизпълнение на договорните задължения, вредоносен
резултат и причинна връзка.Така твърдените пропуснати ползи са абстрактни,
приблизителни стойности, а за да може да се приеме, че са настъпилли, те трябва
да представляват едно неосъществено увеличение на имуществото на кредитора,
като трябва да съществува сигурност на това настъпване, каквато в случая не е
налице. Освен това само една нереализирана печалба, а не някакъв абстрактно
нереализиран оборот могат да подлежат на обезщетение. Наред с това намира, че
не дължи и обезщетение за претърпените вреди, тъй като ищецът е следвало да
погаси кредитната линия отпусната му от ответника, и наред с това правенето на
разходи за адвокати, които не е доказано да са във връзка с отношенията между
страните, са такива, които са свързани с преговорите провеждани между двете
страни и са обичаен разход в търговската дейност. Моли исковете да се отхвърлят
изцяло и им се присъдят направените по делото разноски.
СГС, като взе в предвид становищата
на двете страни и събраните по делото доказателства намира, за установено
следното:
Между страните няма спор, че между тях е подписан
договор за партньорство през март 2009 г.със срок на действие от 12 месеца.
Спорно е продължил ли е действието си договора
за още 12 месеца и колко пъти. Спори се дали ответникът с отправеното предизвестие от
18.10.2012г. го е прекратил, съответно са били налице основания за това. Спори
се продължил ли е действието си договора
и след този момент и дали е имал действие през целия исков период.
Съответно спорно е дали ищецът е претърпял вреди от изявлението на ответника за
прекратяване на договора и техния размер.
По отношение изявлението отосно прекратяване
договора от 2009г., неговата законосъобразност и произвело ли е същото действие:
Видно от съдържанието на чл.3 от договора с неговите под точки, касаещи срока
на договора същия се сключва за срок от 12 месеца считано от датата на
подписването му. Същият срок се подновява автоматично за още 12 месеца в
случай, че нито една от страните не отправи писмено предизвестие в срок от 1
месец преди изтичане на срока. Съдът намира, че този текст достатъчно ясно
изразява волята на страните срокът на договора да е револвиращ, т.е. подновява
се автоматично, ако никоя от страните не направи волеизявление за
прекрятаването му. По отношение действието на подписване или не на Анекс 1 и 2.
Между страните няма спор, че такива анекси не са подписвани за срока на
изпълнение на договора, който е продължил от март 2009г. и до октомври 2012г.
Предвид на това, независимо че в периода на действие на договора, страните са
предвиждали подписване на анекси, касаещи годишния търговски оборот –
чл.3.2,чл.3.3, след като не са го изълнявали, то съответно не са прилагали и
автоматичното прекратяване, при неподписване на анексите три месеца след
изтичане срока за това. Съдът намира, че липсата на тези анекси касаещи
конкретните продукти и цени, се
преодоляват със задълженията на ищеца – партньор уредени в чл.5 и неговите
подточки след автоматичното подновяване на договора да представя ва ответника
бизнес план. Видно от чл.5.1 А страните могат да предоговорят цените на
продуктите, като за тази цел ищецът – партньор се задължава да представи бизнес
план за одобрение, в срок от 3 месеца от подновяване на договора. Ако такъв бизнес
план не бъде представен в този 3 месечен срок, то КМ / ответника/ има право да
предоставя на ищеца своите продукти по действащите по-рано цени за останалия
срок на договора или до представяне на бизнес план. Като се съобразят
разпоредбите на чл.3 и чл.5 съдът
намира, че може да се изведе категорично постигната договорка между страните,
договора да се подновява автоматично на всеки 12 месеца, ако някоя от страните
не изяви воля да го прекрати месец преди изтичане на срока или при наличие на
някоя от предпоставките на чл.16 от
договора, и без подписване на анексите 1 и 2. Между страните няма спор, че
страните са работили и прилагали договора по този начин за периода
20.03.209-20.03.2010, 20.03.2010-20.03.2011г.,20.03.2011
-18.10.2012г. Предвид на това съдът не
приема тезата на ответникът, че договора следва да се счита прекратен на
20.06.2010г. Договорът е подновил своето
действие автоматично през март 2010 и през март 2011, и 2012 г. за по 12
месеца.
Прекратил ли е договора ответникът със своето писмено
волеизявление от 18.10.2011г. ? Ответникът изрично е изявил воля да прекрати
договора, и до ищеца това волеизявление е достигнало. Като основание е посочено
чл.16.4 от договора – неизпълнение на задължения от страна на ищеца по договора, а именно нарушени са
етичните и бизнес правила, както и нарушена е забраната да се представя по друг
начин освен като оторизиран партньор на К. М., както и съвместно приетите
правила по партньорската програма, поради това, че е обявил на своята интернет
страница, че ще е оторизиран партньор и на Ксерокс България, техен пряк
конкурент. Видно от съдържанието на сключения между страните договор от 2009г.,
ищецът е оторизиран партньор на ответника и са му
предоставени неизключителни права да разпространява и поддържа продуктите на
ответника. Никъде в договора не се съдържа изискване същият да предлага
продукти само и единствено на ответника.Същият има задължение да се представя
пред трети лица като оторизиран партньор на К. М., но нито в писмото, нито с отговорите
на ответника се твърди, че ищецът е нарушил това изискване на договора. По
същество ответникът никъде в отговорите си по делото не твърди, че факта на
поемане партньорството с К.Б.от страна на ищеца има характер на нарушение на
договора за партньорство с него. Предвид
на това съдът приема, че ищецът не е нарушил своите задължения по договора на
оторизиран партньор и изцяло без основание ответникът е направил
волеизявлението за прекратяване на договора от 18.10.2012г. Изискванията и в
самия договор и във писмото на ответника, при едно прекратяване са такива, че
по същество се преустановява изпълнението при условията при които ответникът е
доставял стоките на ищеца. Последния е
следвало да преустанови представянето си като оторизиран партньор на ответника.
Продължено е единствено обслужването на вече продадени гаранционни продукти.
Съдът намира, че едно такова неоснователно изявление за прекратяване на
договора, извън договорените между страните условия, не води до доброволно и по
взаимно съгласие прекратяване на договора, а води до едностранен отказ от
изпълнение на договора от страна на ответника, за срока за който това
изпълнение е било дължимо или това е от датата на изявлението т.е от 18.10.2012г. и до 19.03.2013г.,
деня в който изтича 12 месечния срок, за който срок договора е бил продължен.
Предвид на това съдът приема, че е налице неизпълнение на договора от страна на
ответника за около пет месеца. Самото едностранно изявление, доколкото по
категоричен начин изразява волята на ответника този договор да не бъде
продължаван и изпълняван и ищецът, като изпълнител по същия да преустанови
всякакви действия по неговото изпълнение, то съдът приема, че това
волеизявление може да се приеме за такова, като предвиденото в чл.3.1.
Предвидения срок от 1 месец е такъв, който не е абсолютен, а само указателен,
за момента в който всяка от страните може да направи това волеизвление и това е
краен срок, тъй като прекратяването на действието на един такъв договор е
обвързано с множество взаимно действия, които всяка от страните следва да
предприеме, за да прекрати изпълнението му. Предвид на това така категорично
изразената воля за прекратяване на договора, макар и изразена пет, а не един
месец преди изтичане срока на договора, съдът приема, че произвежда действие от
момента на изтичане на 12 месечния срок, за който е договора, както съдът
посочва и по-горе. При такава категорично изразена воля за прекратяване на
договора от страна на ответника, съдът не може да приеме, че договора
автоматично е възобновил своето действие за всяка една от последващите години
т.е. за нови и нови 12 месеца, вкл. и за 2014г.. Предвид на това съдът приема, че извън петте месеца, при които договора
неоснователно не се изпълнява, при условията при които е сключен, поради недобросъвестното и виновно поведение
на ответната страна за останалия исков период или от 20.03.2013г. и до
30.09.2014г. договорът е прекратен, не е подновен, не произвежда действие и не
може да се приеме, че ответникът виновно не го изпълнява. За този период
20.03.2013-30.09.2014г. претенцията на
ищеца се явява изцяло неоснователна. Действително, както след волеизявлението
на ответника за прекратяване на
договора, така и по време на исковия период след 20.03.2013г. страните
са продължили взаимоотношенията си, но ищецът вече не се е явявал и не е бил
оторизиран партньор на ответника, същите са имали търговски взаимоотношения, но
те са инцидентни и обусловени от необходимостта за осъществяване на гаранционни
услуги от страна на ищеца, закупените стоки от ищеца от ответника, са много
по-малко и стойността им е незначителна на фона на общия оборот и търговска
дейност, която ищецът е продължил да осъществява, но вече извън партньорската
му дейност. Правени са опити и водени преговори за подновяване на договора, макар
и при по-различни условия, които не са довели до успех. Предвид на това съдът
не може да приеме действие на договора за периода 20.03.2013г. до 30.09.2014г. и
искът в тази му част се явява изцяло неоснователен.
Предвид разпоредбата на чл.79 от ЗЗД, след като
изпълнението е станало невъзможно,неосъществимо, съответно отпаднал е интересът
от него, добросъвестната страна има право на обезщетение за претърпените от нея
вреди, в резултат от неосъщественото дължимо изпълнение на задълженията от
съконтрахента по договора. Както съдът е
изложил по-горе, и от събраните писмени доказателства се установява, че след
писменото волезиявление от 18.10.2012г. всяка едно от страните е преустановила
изпълнение по него, с изключение на малки и инцидентни доставки, които ответникът
е изпълнил, и довършване на разплащанията, които са се следвали във връзка с
вече изпълнени и направени поръчки. Претърпял
ли е вреди ищецът от поведението на ответника т.е. след волеизявлението за
прекратяване на договора и преустановяване изпълнение на задълженията му по
договора спрямо ищеца?
От показанията на изслушания по делото свидетел П.,маркетингов
специалист при ищеца се установява, че фирмата
е осъществявала дейност по продажба и поддръжка на офис техника, като е била
оторизиран търговски и сервизен партньор на К. М.. Същата е приемала поръчките
от офисите на ищеца от цялата страна, след което ги е изпращала за изпълнене
към К. М. по електронен път. Освен с ответната фирма, те са работили и с други няколко
доставчка, чиито продукти също са
предлагали. След отправяне предизвестие от страна на ответната фирма и изтичане
срока в него през м.10.2012г. са преустановили работата си с ответника. След
получаване на предизестието за прекратяване на договора са продължили да
изпращат до ответника поръчки, но много малка част от тях са били изпълнени.
Били са им доставяни стоки поръчани преди 18.10.12г. или които са били
фактурирани преди този момент. За част от поръчките са нямали обратна връзка,
за друга част директно им е отказвано, с аргумент че липсва наличност, което е
нетрадиционно, тъй като това са стоки, които обикновено се държат на склад.
Получавали са информация от свои клиенти, че представители на ответника са им
обяснявали, че Р. ЕООД няма да може вече да изпълнява своите ангажименти. След
получаване на предизвестието са започнали да търсят алтернативни доставчици,
тъй като са имали много договори за сервизиране на продадена от тях техника.
Част от доставчиците в страната се оказало, че са предупредени да не им
предоставят стоки. Направили са някои поръчки, но те главно били за машини, но
не и за консумативи. Правили са опит да си доставят части и консумативи извън
България и след определен период от време са успели да установят такива
отношения. Затруднения при доставките са довели до намаляване обема на
продажбите след прекратяване на договора с К. М..
От показанията на изслушания свидетел К.-Ц.,
председател на кооперация Панда, се установява че кооперацията е в дългогодишни
търговски отношения с ответника, като от март 2006г. имат подписан договор за
търговско партньорство. Твърди, че дейността им обхваща доставка на свои
клиенти на устройства на К. М., на територията на страната. Установява, че в рамките на техните търговски взаимоотношения
с ответника им предоставят информация, кои са техните клиенти и какво и колко
им се продава. Цените на продуктите, които закупуват от К. М. зависят от
обемите, които поръчват, като при по-голям обем на поръчаното или по време на промоции
цените са по-ниски. Освен продуктите на ответника, кооперацията предлага и
други офис продукти, с други марки, и ответникът не им е създавал проблеми във
връзка с това.
От показанията на свидетелката М./ бивша П./ ,
осъществяваща мениджмънта на финансовия и административния отдел при ответника,
като това са отдели, които наблюдават и регулират вътрешните процудури по
неговото изпълнение се установява, че са наблюдавали изпълнението на договора
до неговото прекратяване. Била е уведомена от ръководител на фирмата, че
договора е прекратен и съответно изпълнение на задълженията настъпили след това
също са били наблюдавани от техния отдел, но такова едно изпълнение е вече при
нови условия. След прекратяване на договора са били доставени на ищеца вече
поръчани машини, като едни от доставките са били по рамковия договор, а другите
доставки във връзка с подръжката на продадени машини са били извън пратньорския
договор, като това са главно доставка на консумативи по договор за сервиз и
материали. Твърди, че след 10.10.2012г. са продължили да
получават поръчки от Р. ЕООД и по двата договора, но главно за аксесоари, които
се добавят към вече закупени машини, но
част от тях не с изпълнени, понеже не са ги имали в наличност. По принцип тези
консумативи могат да се набавят и от други техни доставчици. До момента на
изтичане срока на предизвестието, целия екип от служители на свидетелката е
наблюдавал изпълнението във връзка с приключване на този договор. След изтичане
срока на предизвестието, твърди че ищеца не е правил други поръчки. За стоките,
които ответникът не е могъл да достави, по вече издадени поръчки са били
издадени кредитни известия, които не са оспорени. Съдът кредитира показанията
на тази свидетелка, тъй като те по същество не влизат в противоречие с
показанията на останалите свидетели, както и с писмените доказателства по
делото. Същите установяват действията на служителите на ответника, след
отправеното от него изявление до ищеца за прекратяване на договора. Нейното участие в организацията по
изпълнението на договора и неговото приключване – приемане и обработка на
поръчки, отговори във връзка с тях, се установява и от представената по делото
кореспонденция по електронна поща, разменени мейли между служители на ищеца и
тази свидетелка, поради което съдът не намира за основателни възраженията на представителя на ищцовата
страна за недостоверност и косвеност на тези показания. От тези показания също
става ясно, че ответникът е намалил доставките до необходимия минимум за да
може да приключи с изпълнението по договора.
От показанията на втория свидетел на ищеца А.К.,
която е съдружник с основен дял в дружество, действащо като екслузивен
дистрибутор японската фирма Р.Р.Р.брант, разпространяващи копирни машини и принтери,
както и разпространявааща и продукти в областта на информационната сигурност и
електронни активи се установява, че компанията й през 1996г. е стартирала с
бранта на М.. Тя е била първия търговски
директор на първото търговско представителство на М. в България, а фирма
Р. и други компании са били дилъри и са купували от тях продуктите, които да
разпространяват. След като е закрито
представителството в България на М., тя, т.е. представляваното от нея
юр.лице е получило директно права за внос от централата във Виена на М.. След
това е започнала да работи и с К. М. от стъпването й на българския пазар. Това
дружество се е представило, че ще запази дистрибуторската мрежа и ще работи
чрез нея на българския пазар, като е нямало да има директни продажби. Твърди,
че е работила с ответника около година и половина, но са започнали нелоялни
практики на отклоняване на нейни клиенти и препращането им към други фирми вкл.
и ищеца. Твърди, че не е била ограничена да предлага продукти само на
ответника, докато е работила като негов дистрибутор, като е доставяла продукти
до свои клиенти на други производители от същата или по-ниска ценова гама. Имала
е партньорски договор с клона 2004 – 2006г., но е отказала да го поднови. Не е
сключила пратньорски договор с ответника, тъй като при преговорите и е
поставено като условие да предостави списък със своите клиенти, което тя е
отказала. След като веднъж и е бил отнет клиент, та я решила, че не може да
продължи правенето на бизнес по този начин.
По делото е приета съдебно – оценителна експертиза
на вещото лице П. на предприятието на ищеца, която е дала пазарна оценка на
това предриятие, използвайки два метода-на чистата стойност на активите –
755 000 лв. и на капитализация на дохода – 716 212 лева, вещото лице
е дало средна пазарна оценка на предприятието на Р. ЕООД към датата на 31.12.2011г. в размер на
374 126 евро. Ищецът оспорва тази оценка, като твърди че използваните от
вещото лице методи са неподходящи и не са включени във оценката част от
активите на дружеството, като марки, патенти, добро управление и др.. Същият
обаче не ангажира нова експертиза, а наред с това конкретния спор не е относно
покупката на предприятието и неговата стойност. Експертизата само косвено
установява, че в рамките на действие на партньорския договор, по отношение на
водените преговори във връзка с покупко-продажбата на предприятието на ищеца,
ответника е занижил цената, а ищеца е искал по-висока цена от пазарната.
От приетото по делото основно заключение на
първата съдебно - икономическа експертиза се установява следното : За периода 2007 – 2014г. делът на продадените от ответникът стоки на
ищеца започва от 31.9% за първата посочена година, от общия дял продадени
негови стоки, и е в посока на намаление през следващите години, като през 2012 г. е едва 14.5 % . Средно за
периода тези продажби са 25 % от всичките реализирани. Делът на стоките , които
ищецът е закупувал от ответникът, варира от 80 % от общо закупените от него
стоки през 2007г. до 52.6 % през 2012г. Следва изводът, че за тези периоди,
както продажбите на стоки от ответникът към ищеца са намалели от 30 на 15 % ,
така и делът на добити стоки от трети лица от ищеца са се увеличили от 20 на 50
% от общия им обем или за периода от пет години търговските взаимоотношения,
касаещи покупка и реализиране стоки на ответника, от страна на ищеца покупките и реализираните
стоки с марки на ответника са намалели на половина. За същия този период видно
от таблица 3 на стр.12 от заключението стоките на ответникът, които ищецът е
реализирал от 67 % от общо реализираните стоки през 2007г., намалява на 39.1 %
до 18.10.2012г. , което съответно означава, че се увеличава делът на
реализираните стоки на други доставчици. Само за периода 18.10.12г. до 31.12.12г.
делът на закупени стоки с марка К. М. от ищеца е само 28.8 % от общия дял
закупени стоки от същия. За същия период съотношението на продадените стоки с
марка К. М. от общия обем реализирани такива т.е. от този и от други доставчици
е 13 % за стоките на ответника към 71 % за стоките на останалите доставчици .
За периода от 2007 до 2014г. вкл. дружеството е реализирала средно годишно печалба между между 50 000 лв. и
55 000 лв. За този период годишния оборот има ръст през четири от годините
и спад през три от годините. Спад има през 2009г. – 31.6 %, през 2011г.-1 % и
през 2012г. спад от 11.2 % . Годишния
оборот на Р. ЕООД показва спад от 11..22 % за 2012г. спрямо 2011г./ -
239 565. 25 лева/ , а спрямо 2010 г. този спад е 11.7 % / -251 245.21
лв./. Годишния оборот на Р. за 2013г.
спрямо 2011 г. има спад от – 7.68 %/ -166 628.27 лв./, а спрямо
2010г. спадът е -6.6 % , което в абсолютна стойност е /- 145 198.19 лв./ .
Видно от изготвената сравнителна таблица на оборота на стоки при ищеца на
тримесечия / стр.21 от експартизата-табл.9/ спадът е най-голям за последното
тримесечие на 2012г. т.е. веднага след волеизявлението за прекратяване на
договора. Разликата между оборота за последно тримесечие на 2011г./
721 242.58 лв./ и за 2012г./ 497 613.76 лв./ възлиза на
223 628.82 лева. За периода на първото тримесечие на 2013г., когато съдът
приема, че договорът следва да е бил действащ, съобразно изложеното по-горе
дружеството ищец прави оборот по-голям от този за първото тримесечие на 2012г.,
но по-малък с около 60 000 лв. от този през 2011г. Именно от тези данни
може да се направи извод, че след волезиявлението на ответника през октомври
2012г. ищецът е претърпял спад в оборота на стоки, т.е. в дейността си в размер
на 223 628 лева или с - 31 % спрямо предходната година, но през следващата
такава се е съвзел и като цяло 2013г. като оборот е по-добра от 2012г.,когато
договора се е изпълнявал Именно тази
таблица показва, че поведението на ответника е добринесло за срив дейността на
ищеца,но за кратко, като затрудненията и
вредите които ищецът е претърпял представляват спад в неговия оборот за
последното тримесечие на 2012г. и началото на 2013г. или това е за сумата от
223 628 лева .Останалия изследван период април 2013г.- септември 2014г.,
доколкото съдът е приел, че договорът се счита прекратен края на март 2013г. ,
по се явява неотносим. През
последното тримесечие на една стопанска година ищецът прави средно около 35 %
от общия си оборот, докато през 2012г. за това последно тримесечие ищецът е реализирал едва 26 %, което отново
потвърждава извода, за намаляване търговския оборот и обема на дейност. Вещите
лица от проверката в счетоводството на ответника не установяват продаване на
единични устройства на крайни клиенти, което опровергава твърденията на ищеца,
че ответникът е предприел политика сам да извършва продажбите на крайните си
клиенти. От 2012 до 2013г. при ищеца са освободени трима служители от отдел
търговски и назначени нови трима, а в сервизния отдел е освободен един служител
и назначени нови 10 служителя, което може да се обоснове, както с промяна в
начина му на работа с ответника, така и с включване на продукти на нова фирма –
продуктите на Ксерокс, чийто представител става. За периода от 19.10.2012г – до
30.09.2014г. дружеството е реализирало стоки и услуки с марката К. М. в размер
едва на 1 705.51 лева.
С допълнителното заключение основната тройна
съдебно - икономическа експертиза се дават отговори на въпроси, на които
първата експертиза не отговаря, и на допълнително поставени въпроси, като
експертизата прави следните констатации
и изводи: - За изследван период 2007-18.10.2012г. ищецът е извършвал покупки на
стоки и услуги с основна марка К. М. и
поддържащи продукти Брадър,
Киосера,Тошиба и И две ес. Най-висок дял
на покупки на стоки и услуги с марка К. М. спрямо общата стойност на закупените
стоки и услуги е през 2007 г. – 75 %, като през последващите години този дял
намалява. През 2008г. този дял е намалял с 8 % - на 67 %, през 2009 г. е
увеличен с 3 % спрямо 2008г. и става 70 %, като през 2010г. и 2011г. спада е с
10 % за всяка от годините спрямо 2009г. или относителния дял на покупките и
услугите с тази марка е 60 % спряма общо извършваните такива със стоки и услуги
и от останалите марки. Към 18.10.2012г.
делът на покупките извършени от Р. ЕООД на стоки и услуги с марка К. М. спрямо
общата стойност на закупените стоки и услуги достига 53 %. За целия изследван
период общата стойност на закупените стоки и отчетени разходи е в размер на 10 285 108.31
лв. без ДДС , от които 6 680 844.66 лв. са тези закупени с марката К.
М. или за целия период техния дял възлиза на 65 %. Следва да се направи
изводът, че след ключване на рамковия договор от 2009г. през 2010 и до 2012г.
се отчита спад до 60 % от общите покупки на стоки и услуги. – За изследван периода 2007г.-18.10.2012г. делът
на продажбите на стоки и услуги с марка К. М. извършени от ищеца Р. ЕООД,
спрямо общата стойност на продадените стоки и услуги бележи намаление – от 69 %
през 2007г. до 60 % към 18.10.2012г. За
този период общата стойност на продадените стоки и услуги за периода
2007г.-18.10.2012г. е 12 978 026.88 лв. без ДДС, от които
8 294 946.99 лв. са продадени стоки и услуги с марка К. М., които
представляват средно 64 % от общата стойност на продажбите. КАТО
ОБЩ ИЗВОД може да се направи, че към момента на волеизявлението на ответника за
прекратяване на договора – 18.10.2012 г. средно ищецът е закупувал стоки и
усулуги с марката на ответника и продавал такива в обем от 60 % от общата си
дейност, за всички предлагани от него продукти с различни марки. След отправяне на волеизявлението на ответника
за прекратяване на договора и до края на
м.10.12 т.е. за периода 18.10.2012г. до
31.10.2012г. сравнителния дял в проценти на закупените стоки с марка К. М.
спрямо общата стойност на закупените стоки и платени услуги спада на 22 %
средно, като тук се включват както стоки закупени от ответника, така и от други
доставчици на стоки с марка К. М.. За същия период делът на отчетените приходи
от продажби на стоки и услуги с марки К. М. спрямо стойността на всички
продажби на Р. е 54 %. – За 2013г. 1.01.13г.-31.12.13г. ищецът е закупил стоки
с марка К. М. на обща стойност 419 601.37 лв., но не от ответника, а от
други доставчици – Д.ООД и др. На
фона на общо закупените стоки и услуги за този период от 1 452 571.93
лв. делът на закупените стоки с марка К. М. е 29 %. За цялата 2013г. отчетените
приходи от продажби на стоки и услуги с марката К. М. възлизат в размер на
1 159 463.50 лв. от всички
приходи за този период на стоки и услуги възлизащи на 1 974 083.60
лв. или това са 59 %. Доколкото съдът, както е изложил по-горе намира, че загубата
може да е само в разултат от неправомерното изявление и съответно неизпълнение
на договора за около пет месеца или това
е периода 18.10.2012 – 19.03.2013г. то съдът не следва да изследва периода
на 2014г. и изготвената експертиза за този период е неотносим. Наред с това за периода на 2013г. следва да
се съобразяват данните единствено за първите три месеца, а не за цялата 2013г.,
поради което следва да се обсъдят индивидуалните данни дадени помесечно в
таблиците от допълнителното заключение на тройната експертиза. Видно от отговора на т.10 през последното
тримесечие на 2012г. закупените стоки с марка К. М. са по-малко в сравнение с
последното такова на 2011г. със 182 411.26 лв. или със 73 % , а спадът в
продажбите на стоки и услути с марката К. М. е със 37 623.24 лв., което е
спад от 9.7 %. Спадът за цялата 2012г. спрямо 2011 в покупката на стоки и
услуги с марката К. М. е 29.4 %, а при приходите от продажба на стоки и услуги
е 12.8 %. За да се види налице ли е спад при покупките и
продажбите на стоки и услуги за първото тримесечие на 2013г. следва да се
съобразяват данните в таблица 11 и таблица 12 и таблица 13. Видно от същите
през първото тримесечие на 2013г. покупките на стоки и услуги с марката К. М. е
спаднала с -65.44 % през януари 2013г., -31.10 % през февруари 2013г. и -38.97%
през март 2013г. или средно със - 45.17 % спрямо 2011г. за първото тримесечие
на 2013г., а стойността от продажбата на
стоки и услуги с тази марка през януари бележи ръст от 1.39 %, спад от - 11.69
% за януари и ръст от 3.41 % през март или общо за трита месеца имаме спад от
-5 % в продажбите на стоки и услуги с тази марка спрямо 2011г. Спадът през това
тримесечие 2013 спрямо първото тримесечие на 2012г. на покупките е -68.82 % за януари, -3.94 % за
фавруари, - 10 % за март, а спадът при продажбите е – 3.51 % през януари ,
фавруари и март бележта ръст, като през март ръстът е от 32.59 % спрямо март
2012г. . Общия извод, който съдът прави
от тези данни е, че след волеизявлението на отвеникът, ищецът е свел покупките
от ответника на стоки и услуги до минимум, като през 2013г. ги е прекратил, а
стоки с тази марка е предлагал вече от други доставчици. Установява се рязък
спад при покупките на стоки и услуги с тази марка от 73 % през последното
тримесечие на 2012г., непосредствено след изявлението за прекратяване на
договора и през м.януари на 2013г. е средно 65 %. При продажбите на стоки и
услуги с марката К. М. спадът е по-малък за този шестмесечен период, средно -10
% за последното тримесечие на 2012г. и средно -5 % за първото тримесечие
на 2013г. в сравнение тези тримесечия на
2011 г. , когато договора е бил изпълняван изцяло. Разликата в спада между
покупки и продажби може да се обясни с това, че ищецът е имал и стоки на склад,
които е продължил да реализира и след прекратяване на договора, а е следвало
веднага да преустанови нови покупки от ответника след 18.10.12г., а докато
установи нови контакти и да извършва нови покупки на стоки с тази марка от
други доставчици е необходимо време, като видно от данните по-горе спадът е
значително преодолян през феврура и март на 2013г. Това се подкрепя и от
свидетелските показания на изслушаната по делото свидетелка на ищеца П.. Съдът намира , че от тези данни може да се
направи безспорен извод, че волеизявлението на ответника и преустановяване
изпълнение задълженията по договора от негова страна и от страна на ищеца, са
се отразили по безспорен начин на дейността на ищеца, като същият е намалил
драстично за период от около четири
месеца покупките на стоки и услуги с марката К. М. – 65% и продажбите му за
този период също са спаднали с -10 %. Вярно е, че ищецът предлага и други
сходни стоки, на други производители и с други марки и разширява дейността си
през този период с предлагането на нова марка на нов производител – Ксерокс, но
това не може да оправдае намаляване на очакваните приходи от дейността, която
се предполага да е сигурна при изпълнение на договора, поне до изтичане на
неговия срок. Видно от отговора на т.18 от експертизата за периода на 2009 до 2011 г.-вкл.- ищецът е
отчел покупка на стоки и разходи за услуги с марка К. М. на обща стойност
2 896 661.01 лв., и за същия период е отчено приходи от продажба на
стоки и услуги с марка К. М. на обща стойност 3 968 402.84 лв. На база
на тези данни експертизата приема, осреднен брутен маржи в търговията на Р.
ЕООД за този период в размер на 27 % т.е. това е в процент изразена стойността
на приходите за ищеца получаващи се от разликата на стойността на стоката и
услугите с тази марка при закупуването и при продажбата на стоките. Съдът
възприема този брутен марж, който следва да се приеме, като определящ
приходите, които ищецът е пропуснал да реализира, в резултат от рязкото
намаляване покупката на стоки и съответно макар и малко, установено намаляване
при продажбата на стоките с тази марка. Както е определено понятието брутен
марж на стр.27 от заключението същият е
процентното отношение между разликата от приходите от продажбата на стоки и
разходите за придобиването на стоката , което е печалбата към приходите от
продажбата на стоките или това е печалбата преди данъчното облагане. Съдът не съобразява осреднения брутен марж за
периода 18.10.12 до 30.09.2014г. от 74.2 %, тъй като общия период, който е
изследван съдът приема, че не е предмет на неизпълнение на договора, а само периода от 18.10.12 до 19.03.2013г.
Експертизата не отчита спад в брутния марж в търговията със стоки и услуги с
марка К. М., закупена от други доставчици в периода 18.10.12г. до 30.09.2014г.,
тъй като Р. ЕООД отчита основно приходи от продажби без да отчита разходите.
Оборота това е чистия приход от продажбата на стоки и услуги. Експертизата изчислява алнернативно
очаквания обичаен оборот за периода 18.10.2012г. до 30.09.2014г. използвайки
установения марж на печалбата от 27 % и
приема, че ищецът за този период е пропуснал да реализира приход от продажба на
стоки с марката К. М. в размер на общо сумата от 375 706.98 лв.
Доколкото настоящия състав приема, че вредите от неизпълнението могат да
обхващат само периода м.10.2012г.-м.март.2013г. то съдът определя
средномесечния дял на този прогнозен пропуснат приход или 375 706.98 лева
разделя на целия процесен период от 23 месеца или сумата възлиза на 16 335
лв месечно, а за периода от 18.10.2012г.
до 19.03.2013г. съдът приема, че сумата на пропуснатия приход съобразно тази
експертиза възлиза в размер на 81675 лв./ пет месеца/ .Вещите лица са установили, че след
волеизявлението на ответника за прекратяване на договора, ищецът е закупувал
стоки с марката К. М. от други доставчици – Д.ООД, Копилинк ЕООД и др. като при
сравнение на цените между техните продукти и сходни и същите при ответника,
експертизата за част от доставките на Д.ООД констатира оскъпяване в размер на
7.5 %, но за част от стоките не е могла да направи категорично сравнение поради
недостатъчно данни. Среден марж експертизата е приела в размер на 6.39 % или
общия размер на загубите на Р. от оскъпяването на стоката с марка К. М. възлиза
в размер на 20 734.65 лв. за целия
исков период. Доколкото съдът обаче приема основателност на вземането за вреди
за по-малък период то закупената
стока за периода от 18.10.2012г. до 19.03.2013г. с марката К. М. е на обща
стойност от 16 914 лв. + 24 764.14 лв. + 25 726.81 лв. +36 641.81лв.
+ 50 322.57 лв. + 49 040.99 лв.
или това е общо сума от 203 410.32 лв. От тази сума 6.39 %
оскъпяване възлиза в размер на 12 998
лв.
По делото във връзка с оспорване на размера на
пропусната печалба от оборота на стоките с Марка К. М. са приети още две тройни
експертизи. Експертизата във връзка с оспорването на ответника изготвена от
вещи лица К., Д. и М. изчислява възможния обичаен оборот ако е запазен прихода
от продажбите на стоките с тази марка К. М., като разликата между
средномесечния оборот до изявлението за прекратяване на договора и за
установения средномесечен оборот на стоки с марката на ответника за исковия
период или разликата между 118 449.24 лева и 98 297.94 лева, която
възлиза в размер на 20 201.31 лева месечно. Разликата месечно се умножава
по броя месеци включени в исковия период или това са 23 месеца, или възможния
обичаен оборот даден от вещите лица възлиза в общ размер от 464 630.03 лв..
Печалбата , която е неосъществена за този период вещите лица дават в размер на
общо 125 450.11 лв. като същата се
формира, като обичайния оборот от общо 464 630.03 лв. се умножи по
установения от предходната експертиза брутен марж от 27 % . Съдът доколкото
приема, че искът е основателен само за пет и половина месеца приема, че
разликата в оборота следва да се умножи по тези 5 месеца или 20 201.31 лв.
месечно възлиза общо в размер на 101 006.55 лв за пет месеца. От тази сума
съдът намира, че не следва да се приспада маржа от 27 %, както са приели вещите
лица. Той би следвало да се приспадне от 118 499.24 лв.х23 =
2 725 482.52 лв. , тъй като това би бил общия оборот за исковия
период, ако би запазил действието си договора за този срок и печалбата в този
случай би се определила чрез маржа от 27 % разлика по-ниски продажби и то
тогава за този период печалбата, прихода от оборота би възлязъл в размер на
735 880.28 лв. за целия исков период При пет месеца, за които иска се явява основателен
сумите са, както следва 592 496.20 лв. х 27 % = 159 973.92 лв.. Съдът приема, обаче,
че сумата на пропуснатия приход от оборота следва да се приеме в размер на 101 006.55 лв./ която е формирана
от средномесечната разлика от оборота по време и след прекратяване действието
на договора/, а не 159 973.92 лева, тъй като за този пет месечен период ищецът е продавал стоки с марката К. М. от
други доставчици, макар и да не е могъл да достигне обема доставки,както при
действието на договора и те са като заместители на освободената ниша, от преустановени
за доставка стоки на ответника. Същите са заели освободена ниша, и не би могло
да се приеме, че биха съществували едновременно, тъй като снабдяването от други
доставчици с продукти от марката К. М. започва след като ответникът
преустановява изпълнение на задълженията си.. И именно, че неизпълнението на
договора е довело до намалените приходи за ищеца от продажби на стоки с тази
марка и тази пропусната полза за петте месеца
е разликата между приходите при действието на договора и след спиране
неговото изпълнение. Съдът не приема тезата, че ищецът би купувал и продавал,
както стоките на ответника, така и другите закупени от тази марка. Той е
преминал към други доставчици именно поради преустановяване дейността по
договора. Наред с това е разширявал дейността си с продукти на нов доставчик на
друга марка. Именно на тази база и вещите лица са изчислили, че за целия исков
период от 18.10.2012г. до 30.09.2014г. Р. ЕООД е пропуснало, неосъществило
печалба в размер на общо 125 450.11 лв.
Приета във връзка с оспорване на горното
заключение е и нова тройна експертиза, която изготвя прогнозни приходи въз
основа на метода на простото експоненциално изглаждане, като за исковия период
във основа на този метод е прието, че би се реализирал приход от продажби в
размер на 2 500 314 лв. за целия период. По счетоводни данни за този
период са продадени стоки в размер на 2 304 645 лева или разликата е
в размер на 195 669 лв. Печалбата при осреднен брутен марж от 27 % в този
случай се определя от вещите лица в размер на 52 830.63 лв. Вещите лица
намират обаче, че този метод е приложим като
прогнозен такъв при производство на стоки, но не и при търговия с тях.
На база установена разлика в цената на стоката, която е закупена от други
доставчици и продадена, с марка К. М., през исковия период вещите лица
устаовяват, че ако това е била стока закупена от ответника то за този период
ищецът би реализирал допълнителна печалба в размер на 108 548.78 лева.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :Между страните са били установени
трайни търговски отношения, като от март 2009 г. между същите е сключен и
рамков търговски договор,по силата на който въз основа на конкретни поръчки от
страна на ищеца ответникът му е доставял копирни машини и друга техника с
марката К. М., по установени между страните цени , както и части и консумативи
за тези машини, за да може ищецът да обслужва своите клиенти, на които е продал
техника с тази марка и има сключени договори за тяхната продръжка. Ищеца е имал
задължение да се представя като изключителен представител на ответника. Съдът
намира, че въз основа съдържанието на договора, не може да се направи извод, че
ищецът е имал задължение и ограничение да разпространява стоки и услуги
единствено с марката на ответника. Същия е предлагал стоки от този вид и на
други производители и видно от показанията на двама от изслушаните свидетели,
собственици и управители на фирми със сходна дейност – К. и К., също в
определени периоди предлагали стоки на ответника, фирмата ответник не е
поставяла ограничение с изискване относно разпространение само на нейните стоки
и те винаги са имали възможност да предлагат и този вид стоки – копирна техника
и на други производители. Предвид на това, както е изложено и по-горе съдът
приема, че ответникът без основание прави изявление по средата на действие на
договора за неговото прекратяване, като поставя и кратки срокове и стриктни
изисквания за преустановяване на всяка дейност по приключване на всички взаимни
обвързаноски във връзка с неговото изпълнениие. Мотивът за нарушаване правилата
за добра търговска практика и правене на бизнес, посочен в писменото
волеизявление, с което ответника прекратява договора е изцяло несъстоятелен,
тъй като по делото не се установи ищецът да е нарушил своите задължения във
връзка с изпълнение на договора. Включване в неговото портфолио на продуктите
на нов производител не нарушава правата на ответника по процесния договор.
Напротив, може да се каже, че нарушение на добра търговска практика е извършено
именно от представители на ответника, доколкото същите са влизали в контакт с
клиенти на ищеца и са коментирали неговите възможности да осъществява дейност.
Не се спори и е представен диспозит на решение на КЗК по делото, с което се
установява нарушаване на чл.30 от ЗЗК от страна на ответника. Предвид на това
съдът приема, че изцяло без основание ответникът е направил волеизявление на
18.10.2012г. и е преустановил изпълнение на задължението си по сключения
договор от март.2009г. между страните. По същество това представлява
едностранно преустановяване изпълнение на задълженията на ответника по
договора. Чл. 289. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) от Търговски закон предвижда, че „ Упражняването на право въз основа на търговска сделка е недопустимо,
ако се извършва само с намерение да се увреди другата страна.“ Доколкото ответникът се е позовал на разпоредби чл.16.4 от сключения
между страните договор за да го прекрати, а те не са били налице, то съдът
приема, че ответникът е действал единствено в свой интерес. Показанията на
свидетелката П., за въздействие върху клиенти на ищеца, говорят че по същество
целта на предсрочното прекратяване на договора е да се увреди ищеца, т.е. да се
попречи да продължи с упражняване на неговата дейност в пълнота, касателно на
предлаганите стоки с марката на ответника. Предвид на изложеното съдът приема,
че сме изправени и пред хипотезата на чл.289 ТЗ, поради което ответникът със
своето неоснователно волеизявление за прекратяване на договора, не е могъл да
го прекрати именно поради липса на основание за това. Като е преустановил
изпълнение на задълженията си по договора и е поискал това от ищеца, ответникът
т е нарушил задълженията си по договора в рамките на оставащите му пет месеца до
пълния срок на договора, от общо 12 месеца. Съдът подробно е изложил по-горе
защо приема, че договора е с револвиращ срок – срокът му по силата на чл.3 се
подновява автоматично за нови 12 месеца, ако никоя от страните не направи
волеизявление един месец преди да изтече стария срок. Предвид на това от март
2012 срокът на договора се е подновил за нови 12 месеца – до март 2013г. Като е
преустановил изпълнение на задълженията си по него ответникът е нарушил
договора за срока от 18.12.2012 до 19.03.2013г.
Съдът подробно е мотивирал по-горе, защо приема и че договорът не може
да се счита подновен за нов срок след 19.03.2013г. Макар и направено
волеизявление по-рано от едномесечния срок, то категорично изразява волята на
една от страните да се прекрати този договор. Един договор действа само по волята
на всяка една от сраните по него, и трудно може да се приеме, че договор може
да бъде продължаван независимо от тази воля. Едномесечния срок е минимално
установения възможен такъв предиизтичане срока на договора. Волеизявлението за
прекратяване съдът намира, че може да се направи и в по ранен момент, но ще
произведе действие едва с изтичане на пълния срок на действие на договора. Изразеното
желание за прекратяване на договора, още повече че същия е срочен, води до
преустановяване на неговото действие щом настъпят законовите и договорени между
страните предпоставки за това. При изразена воля за прекратяване, след изтичане
срока за който договора се явява сключен, договора следва да се счита за
прекратен. Предвид на това съдът приема, че волята на ответника изразена
писмено в предизвестието от 18.10.2012г. води до прекратяване на договора за
представителството между страните считано от 20.03.2013г. С оглед на това искът
е изцяло неоснователен като предявен на договорно основание за периода от 20.03.2013г.
и до 30.09.2014г. и като такъв следва да се отхвърли.
Претърпял ли е ищецът вреди от неизпълнение на
договора за периода 18.10.2012г. и до 19.03.2013г. и следва ли му се
обезщетение за същите и в какъв размер? Доколкото по делото не се спори, че
всяка от страните е преустановила изпълнението на договора след волезиявлението
на ответника и това се установва и от показанията на свидетелите П. и М., а ищецът като страна по този договор е имал
установена търговска мрежа и взаимоотношение във връзка с предлагането и
обслужване, поддръжка на вече продадена техника на ответника, то същия е имал
и интерес от изпълнение на договора в
рамките на неговия пълен срок. Начинът по който страните са приключили
взаимоотношенията си говори, че ищецът не би могъл да очаква изпъление за
останалия срок на договора от страна на ответникът и съответно той няма интерес
от реално изпълнение, което след изтичане на срока е и невъзможно, поради което
същият може да претендира и има право само на обезщетение за загубите, които
търпи във връзка с неизпълнение на договора – чл.79,ал.1,пр.2 от ЗЗД.. Съдът
подробно е обсъдил свидетелските показания, и както свидетелката на ищеца П.,
така и свидетелката на ответника М. установяват, че след волезиявлението за прекратяване
на договора отношенията са продължили с малки доставки на консумативи и
резеврвни част, като необходимата му нова техника ищецът си е доставил от други
доставчици, предвид, че новите поръчки не са изпълнявани от ответника,
най-често с мотива, че при тях заявените стоки липсват на склад.
По
отношение на претендираните загуби от разликата в цените на стоките доставени
чрез нови доставчици и тези, по които ответникът би ги продал при действащ
договор. Видно от приетите множество експертизи по
делото и конкретно от основното и допълнително заключение на вещите лица Г., Я.
и Д. разликата в цените е в размер на 6.7 % в посока на завишението им при
покупката от други доставчици. Предвид на това съдът приема изводът, че при
установения нов обем закупени стоки за периода на неизпълнение на договора 18.10.2012г. до 31.03.2013г. в
размер на 203 410.32 лв. и прието
от експертизата оскъпяване в размер на
6.39 % то самото оскъпяване
възлиза в размер на 12 998 лв.
Това се явява претърпяна вреда за ищеца, чрез намаляване неговото имущество,
като пряка и непосредствена последица от неизпълнение на договора за този
период в резултат на което е доставена стока на по-висока цена от други
доставчици. Ответникът като неизправен длъжник по договора, следва да бъде
осъден да обезщети тази вреда, като заплати на ищеца сумата от 12 998 лв. на осн.чл.79,ал.1,пр.2 ЗЗД , в едно със законната лихва от предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Искът за разликата до пълния предявен размер
от 34 520 лв следва да се отхвърли
като неоснователен.
По отношение на претърпените загуби за лихви и
такси платени във връзка сключен договор за оборотни средства в размер на обща
сума от 6 462 лв., , съдът намира, че по делото не се събраха доказателства,
че този договор е пряка и непосредствена последица от необходимостта да се
възстановят дължими към ищеца суми, които макар и да не са били изискуеми, са
поискани за издължаване от страна на ответника. По делото не се установява,
необходимост ищеца да си набави тези средства чрез банков кредит, предвид
липсата при него на налични оборотни средства. Кредит е взет за оборотни
средства, издължен е бързо и не се установява да е обвързан с прекратяването на
конкретния договор. Изборът на ищеца да издължи сумата дължима по договора
наведнъж, макар и да не е изискуема е негов. Разходите обаче по този кредит
съдът не приема да са пряка и непосредствена последици от прекратяване на
договора поради това, че не е установена безспорно необходимостта от усвояването
му. Предвид на това искът за сумата от 6 462
лв. следва да се отхвърли като
неоснователен, както и акцесорната претенция за мораторна лихва върху тази сума.
Съдът намира обаче, че разходите направени за адвокатските услуги относно изплатено възнаграждение
в размер на общо 13 440 лева във връзка с тези услуги се установява, че са
направени във връзка с прекратяването на процесния договор и уреждане на
взаимоотношенията между страните, със съдйствието на адвокатите, във връзка с него. Ако договорът не беше
прекратен от страна на ответника тези разходи за адвокатско възнаграждение
нямаше да бъдат направени, т.е. имуществото на ищеца нямаше да намалее с тази
сума , поради което съдът приема, че това намалява имуществото на ищеца и това
са вреди, които са пряка и
непосредствени последица от поведението на ответната страна във връзка с
неизпълнение на нейните задължения по договора. Предвид на тези съображения ответникът
следва да бъде осъден да заплати сумата от 13 440
лв. като обезщетение за овъзмездяване на вредите – загуба на имущество в
резултат на заплатено адвокатско възнаграждение. Върху сумата се дължи
законната лихва от предявяване на исковата молба и до окончателното изплащане
на сумата.
По
отношение на претенцията за пропуснати ползи. Ищецът претендира като
обезщетение пропуснатия приход от нереазилиран оборот, в резултат на
прекратяване на договора. Дължимост на същият следва да се обсъжда само за
периода 18.10.2012г. до 19.03.2013г. Съдът подробно е обсъдил по-горе приетите
по делото заключения на съдебно икономическите експертизи и техните изводи,
като и коя от експертизите съдът приема, за установения размер на пропуснати
ползи. По делото безспорно се установява, че непосредствено след
волеизявлението на ответника е налице спад в покупките на стоки на ищеца от
ответника в размер средно от 65 % за процесния период. Налице е и спад от 10 %
в продажбата на стоки с тази марка. Налице е категоричен извод, за спад в
дейността на дружеството ищец при продуктите с тази марка веднага след
волеизявлението и до края на 2012г. и началото на 2013г., като известно
възстановяване настъпва едва през февруари и март на 2013г. Безпорно може да се
направи извод за понесени вреди от преустановяване изпълнение задълженията на ответника,
тъй като ищецът не може да осъществява за този период дейността си по
предлагане на продукти с Марката К. М. в обема, в който е установен по време на
действие на договора, или поне в рамките на последните две години от
изпълнението му. Съдът приема, че безспорно от установеното с експертизите може
да се направи извод, че установения спад в денойстта на ищеца по предлагане на
продуктите с марката на ответника е резултат от несвоевременното волезиявление
за прекратяване на договора между страните и поведението на ответника за отказ
от изпълнение на задълженията по него. Макар и да е заместило продуктите на
ответника с такива на други доставчици за същата марка, заместването не е в
пълен обем. Всички експертизи установяват по-нисък оборот със стоки от марките
на ответника след волеизявлението за прекратяване на договора. Доколкото
задачите на вещите лица са поставени по начин, че да обхващат заявения от ищеца
пълен период, предмет на иска 18.10.2012
– 30.09.2014г., за да може да се даде отговор какви са пропуснатите ползи от
по-ниския оборот на стоките с марка К. М. само за периода, за който съдът
приема, че следва да имаме действие на договора и неоснователно изпълнение на
задълженията т.е. от 18.10.2012г. и до 19.03.2013г. съдът съобразява изводите
направени ъв заключението на вещи лица К., Д.,М., което дава разликата
средномесечно между оборотите достигнати между страните при изпълнение на
договора и оборота достиган от ищеца след 18.10.2012г..
Видно от трите заключения всяка експертиза дава различен размер на
предполагаемия пропуснат за реализация на приход от неосъществен оборот. Съдът
възприема изводите на посочената приета по делото експертиза, тъй като тя
стъпва на осреднени данни, които могат да се съобразят помесечно. Тази
експертиза установява, че е реализиран от ищеца, след 18.10.2012г. средно месечен оборот в по-малко от този при
изпълнение на договора със
20 201.31 лв. месечно . Съдът приема тази средномесечна разлика при намаляване на оборота като основа за
определяне пропуснатите ползи за периода 18.10.2012г. и до 19.03.2012г. и
същите възлизат общо за петте месеца в
размер на 101 006.55 лв. Това е и размерът на обезщетението, което
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца. Искът до пълния предявен
размер като неоснователен следва да се отхвърли изцяло. Този пропуск да се
реализира приход е в пряка причинна връзка от поведението на ответника да не
изпълнява задълженията си по договора и е могло да бъде предвиден към момента
на отправяне на волеизявлението за прекратяване на договора. По отношение посочената от ответника съдебна
практика, вкл. и ТР № 3/2012г. съдът намира, че същите касаят не най-общо
търговските договори, а конкретно неизпълнение във връзка с договори за
строителство и придобиване на право на собственост върху недвижими имоти.
Предвид това настоящия състав не приема, че тази задължителна практика може да
се пренесе по абсолютен начин към всички останали търговски договори. Същата
следва да се съобразява единствено по аналагоия и доколкото е подходяща за всеки
отделен различен по вид от обсъждания в тълкувателното решение договор . Следва да се съобрази и че в
конкретния случай правоотношенията касаят такива между търговци, при които
имаме едно постоянно осъществяване на дейност. Както се приема в цитираното тълкувателно
решение „ Установяването на пропуснатата полза се основава на
предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало,
ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му
към момента на неизпълнението. „ От приетите и
обсъдени експертизи по безспорен начин се установи разлика в дейността на ищеца
и съответно в оборота на стоките с марката на ответника в посока на намалание
след преустановяване изпълнение на договора . Съдът намира, че множеството
сравнения направени в експертизите по
безспорен начин установяват, че по-ниския оборот на тези стоки при ищеца е в
резултат на преустановяване изпълнение задълженията по договора. След като
по-слабия оборот е резултат от неизпълнение на задълженията по договора, т.е.
пряка и непосредствена последица, то съответно пропусната полза е тази, която
би се реализирала от ищеца в обема, който се получава ако дейноста се
осъществява при нормално изпълнение на задълженията.
Предвид на
изложените съображеия съдът приема, че ищецът следва да бъде обезщетен за пропуснатите ползи
– пропуснати приходи от нереализиран оборот и ответникът осъден да заплати на ищеца сумата от 101 006.55
лв. обезщетение за пропуснати ползи за периода 18.10.2012г.-19.03.2013г., в
едно със законната лихва от предявяване на иска и до окончателното заплащане на
сумата.
Всяка от страните е предявила претенции за
разноски, като на ищеца се следват такива съобрано уважената част от исковете,
а на ответника съобразно отхвърлената част от исковете. Съобразно представен
списък и доказателствата към тях ищецът е направил разноски размер на 56 491.70 лв. При цена на иска
737 292.81 лв. исковете са уважени в размер от общо 137 545.11 лв.
или 18 %, която част определя и размера на разноските, които следва да се
присъдят на ищеца или това възлиза на 10 168.51
лв. Ответникът е представил списък
за направени разноски в производството за възнаграждения на вещи лица 14 000 лв. и за адв.възнаграждение
в общ размер на 111 538.41 лв. с ДДС, като е представил два договора за
правна помощ, които са рамкови, а не за конкретното дело, както и издадени
фактури, и платежни към тях, включващи плащания, за извънпроцесуални действия
на служители от цялата адв.кантора касаещи конкретното дело, така и отделни
плащания за процесуално представителство на упълномещения от кантората
адв.Тодорова. Налице е възражение от страна на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Съдът намира възражението за основателно. Въз
основа на Наредба № 1 от 2004г. за процесуално представителство се следва
възнаграждение съобразно предвидените в чл.7 от наредбата. Останалата дейност
по предоставяне на правна помощ е посочена в чл.6 и др., които не касаят
процесуално представителство и следователно не се следват в настоящото съдебно
производство. Доколкото фактурите по извършени плащания касаят възнаграждения
на служители от адв.дружество, които не участват в процеса, и доколкото
дейността не е разделена на такава само по процесуалното представителство, и за
нея няма определено договорено конкретно възнаграждение, съдът намира, че
дължимото адв.възнаграждение се следва на ответника само за един процесуален
представител и съобразно минимума по наредбата. При така предявените искове с
обща цена от 737 292.81 лева се следва адв.възнаграждение в размер на
3 530 лева + 2 % от 637 292.81 лв. или 12 745 .85 лв. или общо
за адв.възнаграждение на ответника се следва сумата от 16 275.85 лв.Общо
разноските на ответника възлизат в размер на 30 375.85
лв. Предвид отхвърлената част от исковете на ответника се следват разноски
в размер на 82 % от общо направените такива или на отвеника се следват разноски
в размер на 24 908.20 лв.
Претенците на страните следва да се прихванат и се погасяват до размера на по-малкото или ищецът ще следва
да заплати на ответника разноски в размер на 14 739.69 лв. .
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА на осн.чл.79, ал.1, пр.1 вр. чл.82 от ЗЗД „К.М. Б.С.Б.“
ЕООД *** да заплати на „Р.“ ЕООД ***,партер сумата от 12 998
лв. / дванадесет хиляди девет десет и осем лева / обезщетеие за претърпени
вреди от увеличени цени на закупени стоки с марката К. М. за периода
18.10.2012г. до 19.03.2013г., ведно със законната лихва от предявяване на иска 09.03.2015г.
до пълното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата до
пъллния предявен размер и период, като неоснователлна.
ОСЪЖДА на осн.чл.79,ал.1,пр.1
вр.чл.82 от ЗЗД „К.М. Б.С.Б.“ ЕООД *** да заплати на „Р.“ ЕООД ***,партер
сумата от 13 440 лв. / обезщетение
за претъпрени вреди за ползване на адвокатски услуги / по повод неизпълнение на
договора от 20 март 2009г., в едно със законната лихва от предявяване на иска 09.03.2015г. до окончателното заплащане на
сумата.
ОСЪЖДА на осн.чл.79,ал.1,пр.1
вр.чл.82 от ЗЗД „К.М. Б.С.Б.“ ЕООД *** да заплати на „Р.“ ЕООД ***,партер
сумата от 101 006.55 лв. / сто и една
хиляди и шест лева и петдесет и пет стотинки/ обзщетение за пропуснати ползи от
нереализиран приход от оборот от стоки и
услуги с марката К. М. за периода 18.10.2012г. до 19.03.2013г. , в едно със законната лихва от предявяване на
иска 09.03.2015г. до окончателното заплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за главницата – обезщетение за пропуснати ползи от нереализиран
приход от оборот за разликата до пълния предявен размер, като неоснователна.
ОТХВЪРЛЯ искът предявен от Р.“ ЕООД ***,партер срещу К.М. Б.С.Б.“ ЕООД ***
за сумата от 6 462 лв. претърпени вреди от сключен договор за банков
кредит, както и зазаконната лихва върху тази сума изцяло като неоснователни.
ОСЪЖДА Р.“ ЕООД ***,партер да заплати на К.М. Б.С.Б.“ ЕООД ***4 739.69 лв /
четиринадесет хиляди седемстотин тридесет и девет лева и шестдесет стотинки/
разноски за настоящото съдебно производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: