Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 24.07.2020 г. гр.Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ІІІ състав на четвърти юни 2014 година В публично заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА
Секретар Милка Тончева
разгледа докладваното от
Председателя
Търговско дело № 23 по описа на съда за 2020 година,
и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 625 и сл. от ТЗ.
Образувано е по молба на по молба на НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, БУЛСТАТ
*********, гр. София, бул. „КНЯЗ ДОНДУКОВ“ № 52, представлявана от
изпълнителния директор Г.Д., чрез В.П.- директор на Дирекция „Държавни вземания
(заповед № ЗЦУ-ОПР-7/14.01.2020 г.) за откриване на производство по
несъстоятелност на ответника
„ТЕРМОИНВЕСТ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Г.В.Г.- управител, поради изпадането на ответното дружество в
неплатежоспособност, респективно свръхзадълженост.
Молителят твърди, че държавата има изискуемо вземане срещу „Термоинвест“
ООД, произтичащо от договор за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна
програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика
2007-2013г.”, приоритетна ос 1: „Развитие на икономика, базирана на знанието и
иновационни дейности“, област на въздействие 1.1: „Подкрепа за иновационни
дейности в предприятията“, операция 1.1.2: „Подкрепа за разработване на
иновации от предприятията и внедряването им в икономиката“. С покана изх. №
К-91-00-1 от 05.01.2016г. от ответника-бенефициент по договора е изискано да
възстанови сумата в размер от 982 799.96 лева в двуседмичен срок от получаване
на поканата. Тъй като сумата не е възстановена в определения срок, Националната
агенция за приходите е издала Акт за установяване на частно държавно вземане №
56/28.11.2016 г. Съгласно акта, към 28.11.2016 г. държавата има изискуемо
вземане към „Термоинвест“ ООД в размер на 1 062 554.72 лева, от които: 982
799.96 лева - главница и 79 754.76 лева - законна лихва върху главницата за
периода от 10.02.2016г. до 28.11.2016г., начислена на основание чл. 16.2 от
Общите условия към финансираните по Оперативна програма „Развитие на
конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013 г.”, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 28.11.2016г. до окончателното й
изплащане. Актът е връчен на длъжника, с известие за доставяне № 6100015000485.
Съгласно получените справки от община Търговище и Областна дирекция на
вътрешните работи - гр. Търговище, длъжникът не разполага с движимо и недвижимо
имущество. Според справка за актуалното състояние на трудовите договори,
сключени от дружеството, всички трудови договори са прекратени най-късно до
01.02.2018 година. Поради обстоятелството, че основния предмет на дейност на
дружеството е свързан с ремонт на енергийно оборудване, проектиране и
газификация, липсата на нает персонал, според молителя, е индикация, че същото
не осъществява производствена дейност. По обстоятелства, молителят счита, че
ответното дружество е неплатежоспособно по смисъла на чл. 608 от ТЗ, тъй като
не е в състояние да изпълни задължение по частно държавно вземане, станало
изискуемо преди подаване на настоящата молба. Счита, че едновременно с това
дружеството е и свръхзадължено, тъй като дългът на „Термоинвест“ ООД към
държавата е в размер, който надвишава имуществото на длъжника. Моли съда на
основание чл. 630, ал. 2 от Търговския закон да постанови решение, с което:
1.Да обяви неплатежоспособността, респективно свръхзадължеността на
“Термоинвест” ООД и определи началната й дата; 2.Да открие производство по
несъстоятелност на “Термоинвест” ООД, като едновременно с това обяви длъжника в
несъстоятелност и постанови прекратяване на дейността му; 3.Да бъде поставена
обща възбрана и запор върху имуществото на “Термоинвест”ООД, претендира
разноски.
Съгласно т. 1 от ТР 1/2017 от 03.12.2018г. по тълк.д. № 1/2017г на ОСТК на
ВКС, делото е насрочено, без размяна на книжа, като с определението по чл. 374
вр. с чл. 140 ГПК е указана ответника за възможността за право на отговор,
възражения и представяне на доказателства - чл. 629 ал. 4 от ТЗ.
В депозирания отговор ответникът е взел становище за допустимост и
неоснователност на молбата. Заявил е, че не оспорва, че на 17.01.2012г. е
сключен процесния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ №
B0161P0003-1.1.04-0031-C0001 (ДБФП), за финансиране изпълнението на проект с
наименование „Иновативен съд за пренос на газ под високо налягане: реализация
на иновативния потенциал на „Термоинвест“ ООД”. Оспорил е обаче неизпълнението
на договора от негова страна, оспорва представения с молбата акт № 56 за
установяване на частно държавно вземане, имащ само констативен характер; счита,
че АУЧДВ е нищожен, тъй като бил съставен от некомпетентен орган и по ред,
различен от законоустановения, позовавайки се на чл. 7.9 от Договора, поради
което възразява, че не е налице претендираното вземане – тъй като проектът е
изпълнен съгласно изискванията на ДБФП, в подкрепа на което е и представения с
молбата Формуляр за извършено посещение на място след изпълнение на проекта от
април 07.09.2015 г., съставен от инж. Веселин Маринков - експерт към
Министерство на икономиката, предвид констатацията в т.2 от формуляра:.
„Проектът е изпълнен съгласно изискванията на ДБФП.“; както и Формуляр за
извършено посещение на място след изпълнение на проекта от април 2014 г.,
изготвен от Министерство на икономиката, ГД ЕФК - управляващ орган, в който
няма установени несъответствия. Сочи, че е налице пълно (а не частично
изпълнение, както твърди НАП в молбата си) изпълнение на договора по ОП
„Конкурентоспособност“. Възразява на констатациите в АУЧДВ, че технологията за получаване на бутилки за газ
под високо чрез формоизменения посредством развалцоване на краищата на безшевна
тръба не е новост и има данни за тази технология в източник от 1972 година, като
се позовава на обстоятелството, че по
този въпрос са представени две становища от съответния експерт от 07.09.2015г.
и от 10.09.2015г., взаимоизключващи се. Възразява и срещу твърдението, че било
налице нарушение на принципите на икономичност, ефективност и ефективност на
разходи, съгласно чл. 30 от Регламент № 966/2012г. на Съвета - и управляващият
орган и НАП са приели, че са постигнати набелязаните цели – произведен е тубусът, за който са
отпуснати пари. Останалите два принципа също не са нарушени. Изложени са доводи
и че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 625 , респ. чл. 742 от ТЗ – дружеството няма задължения към доставчици, клиенти и държавата, респ. НАП,
което се установявало от представените ГФО и удостоверение, издадено от НАП
през 2020 г.
В проведеното о.с.з. страните не се явяват, не изпращат представител.
За да се произнесе по молбата, съдът взе предвид следното:
Производството е по чл. 625 от ТЗ.
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 9, във връзка с ал. 7, т. 6 от ЗНАП, вземанията
на държавата от задължения към изпълнителните агенции по предприсъединителните
финансови инструменти, управляващите органи на оперативни програми и държавните
органи, администриращи средства от европейски фондове за недължимо платените и
надплатените суми, както и на неправомерно получените или неправомерно усвоени
средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови
инструменти, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз,
европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента
Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях
национално съфинансиране, които възникват въз основа на договор, се установяват
и събират от Националната агенция за приходите. Разпоредбата на 3 ал. 1 т. 10 и чл. 10 от НАП обуславя
активната процесуална легитимация на НАП по чл. 625 ТЗ/чл. 742 ТЗ.
По относимите към производството по факти:
Съдът, след като се запозна с твърденията по молбата, съобрази събраните
писмени доказателства и заключението на
съдебно-счетоводната експертиза /ССЕ/, прие за установено от фактическа страна
следното:
Ответникът е търговец –дружество с ограничена отговорност,
вписано в ТР на 14.04.2008 г. Предвид последното вписано изменение
13.03.2012г. , регистрираният основен капитал на „Термоинвест“ ООД е в размер
на 15 390.00 лв., от които 5 000.00 лв. са внесени при учредяване на
дружеството, а 10 390.00 лв. е стойността на непарична вноска на полезен модел
с наименование „Съд за газ под високо налягане“, съгласно с решение №
1895/03.11.2011 г. на Патентното ведомство. Апортната вноска е направена от
Григор Григоров. След апортирането й собствения капитал на дружеството е
разпределен на 1539 дяла от по 10 лв. всеки, като 1290 дяла на стойност 12
890.00 лв. са собствени на Григор Григоров, а 250 дяла на стойност 2 500.00 лв.
са собственост на Венета Григорова. От датата на вписване до момента
дружеството се управлява от Григор Венев Григоров. Дружеството е регистрирано
по ЗДДС от 12.03.2008 г. и до момента.
Не е спорно по делото обстоятелството, че на 17.01.2012
г. между Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия
(ИАНМСП), в качеството на Договарящ орган, от една страна, и „Термоинвест“ ООД
- гр. Търговище, като бенефициент, е сключен Договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ № B0161P0003-1.1.04-0031-C0001, за финансиране
изпълнението на проект с наименование „Иновативен съд за пренос на газ под
високо налягане: реализация на иновативния потенциал на „Термоинвест“ ООД”.
Съгласно чл. 2, т. 2.3 от договора срокът за реализиране на финансираната
дейност е 24 месеца. Общият размер на разходите за изпълнение на проекта
възлиза на 2 195 602.00 лева, от които 1 828 335.00 лева допустими разходи, a
367 267.00 лева - допълнителни. На основание чл. 3, т. 3.2 от Договора,
Договарящият орган се задължава да финансира максимум 1 277 924.45 лева, което представлява 69.**********% от общите
допустими разходи по елемент „Инвестиции“ и 50.**********% от очакваните общи
допустими разходи по елемент „Услуги“. Съгласно чл. 3, т. 3.3 и т. 3.4 от
договора, предоставената безвъзмездна финансова помощ по елемент „Инвестиции“
възлиза на 1 273 149.45 лева, а предоставената безвъзмездна финансова помощ по
елемент „Услуги“ възлиза на 4 775.00 лева, разходи, съгласно Приложение III към
договора. Не е спорно и получаването на посочените в молбата плащания, в
съответствие с Вариант 2 на чл. 4, т. 4.3. от договора, по сметката на „Термоинвест“
ООД.
Съгласно заключението на в.лице, в изпълнение на договора,
Договарящият орган ИАНМСП е превел по сметката с IBAN ***а „Термоинвест“ ООД сума
в общ размер на 1 264 246.45 лв. Плащанията са извършени на следните дати:
- на 02.09.2013 г. са преведени 295 049.99 лв. (л. 62)
- на 16.10.2013 г. са преведени 183 399.99 лв. (л. 64)
- на 21.02.2014 г. са преведени 435 399.98 лв. (л. 66)
- на 22.05.2014 г. са преведени 350 396.49 лв. (л. 68)
Вещото лице е посочило, че при извършена проверка от
независим одитор на място във фирмата било установено, че част от дейностите
били извършени формално: две от машините за разстъргване не са били нови при
закупуването им, а за два агрегата и две машини за разгъване не са представени
безспорни доказателства за доставката им. Общата стойност на нередностите била
определена на 1 404 000 хил. лв. без ДДС. Предвид, че същите са били заплатени
със средства от безвъзмездната помощ по елемент „Инвестиции“ управляващият
орган (УО) е пресметнал, че сумата подлежаща на връщане възлиза на
69.**********% или 982 799.96 лв.
На 05.01.2016 г. управляващият орган е отправил до
„Термоинвест“ ООД покана с № К-91-00-1 доброволно да възстанови сумата, като е
заявил, че възстановяването на средствата следва да се извърши в двуседмичен
срок от получаването й. Поканата е връчена на 26.01.2016 г., предвид което
предоставеният 14-дневен срок за плащане е изтекъл 09.02.2016 г. , като задължението е станало изискуемо от
10.02.2016 г.
На 28.11.2016 г. от директор на дирекция „Държавни
вземания“ в ЦУ на НАП е съставен Акт № 56 за установяване на частно държавно
вземане, което към 28.11.2016 г. възлиза на 1 062 799.96 лв. и включва главница
в размер на 982 799.96 лв. и лихви в размер на 79 754.76 лв., пресметнати за
периода от 10.02.2016 г. до 28.11.2016 г. Видно от известие за доставка 6100015000485
процесният АУЧДВ № 56 е връчен на ответника на 06.12.2016 г., обстоятелство
което не се спори.
След извършени допълнителни пресмятания, експертизата е
установила, че към 11.02.2020 г. (датата на подаване на молбата за откриване на
производство по несъстоятелност) задълженията на „Термоинвест“ ООД по процесния
договор възлизат на 1 382 272.76 лв. Сумата включва:982 799.96 лв. дължима за
възстановяване на държавата сума по Договор за безвъзмездна финансова помощ №
BG161P0003-1.1.04-0031-C001 от 17.01.2012 г.; 399472.80
лв.- лихви за забава за периода от 10.02.2016 г. до 10.02.2020 г.
Спорно по делото на първо място е качеството на кредитор
на молителя респ. наличието на задължение по представения АУЧДВ, предвид
възраженията на ответника, оспорил частното държавно вземане, поставено в
основанието на молбата за откриване на производството по несъстоятелност.
Именно по този въпрос, съдът дължи произнасяне, преди да
пристъпи към обследване на икономическото състояние на ответника, доколкото
наличието на задължение към молителя определя и материалноправната легитимация
на молителя.
В тази връзка съдът съобрази следното:
Съгласно константната практика на ВАС и ВКС актът за
установяване на частно държавно вземане, възникнало въз основа на договор, няма
характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК.
Констатациите в него относно размера на изискуемото вземане не могат да се
оспорват по реда на АПК. АУЧДВ не подлежи на самостоятелно обжалване, той има
констативен характер.
Съдебната практика е категорична, че актовете за
установяване на частни държавни вземани, какъвто е цитираният по-горе акт, имат
доказателствена сила в производството по чл. 418 от ГПК (чл. 3 ал. 8 изр.2-ро
от ЗНАП), но не и в общото исково производство, в това число и в производството
по чл. 625 ТЗ (каквото е настоящото), поради което не установяват с противопоставима
на ответника доказателствена сила основанието и размера на частното държавно
вземане, за което е издаден.
В тази връзка, в доказателствена тежест на молителя е да
установи по пътя на пълното главно доказване, че е кредитор на ответника с
непогасено изискуемо частно държавно вземане - т.е. да установи и докаже
определените с АУЧДВ вземания по
основание, ликвидност, изискуемост, размер. Ответникът следва да докаже своите
правоизключващи или правопогасяващи възражения. След като е оспорил твърденията
на молителя за неизпълнение на договора, ответникът се е позовал на част от
представените от молителя писмени доказателства, както и е ангажирал писмени доказателства в подкрепа на своите
възражения, че не е налице неизпълнение на договора, което да обуслови
задължение за връщане на посочената в акта сума.
На първо място: В приложения от молителя Доклад от Г.Тодорова,
началник отдел „Законодателство, вътрешен контрол и нередовности, ГД ЕФК, към
Министерство на икономиката (МИ), на стр. 6 се приема, че няма изискване за
конкретна дебелина на стените на съдовете, като се позовава на стр. 18, т. 5.2
„..основни етапи на производствения процес...“ от Приложение I. Съгласно
Свидетелство за регистрация 151 U №1895/14.12.2010 г. от Патентното ведомство
на РБ не е заложена дебелина на съда. В представения с молбата Формуляр за
извършено посещение на място, след изпълнение на проекта от април 07.09.2015
г., съставен от инж. Веселин Маринков - експерт към Министерство на
икономиката, същият е констатирал в т.2.: „Проектът е изпълнен съгласно
изискванията на ДБФП.“ (л. 72, стр.5 от формуляра). С отговора си ответникът е представил Формуляр за извършено посещение на място,
след изпълнение на проекта от април 2014 г., изготвен от Министерство на
икономиката, ГД ЕФК - управляващ орган, в който няма установени несъответствия.
Видно от удостовереното в представения от ответника Сертификат за одобрение на
типа на транспортируемо оборудване под налягане/тон/ №
0522-2010/35/ЕО-2910.2015 г., процесният тубус 620 литра за транспортиране и
съхранение на природен газ UN1971 - клас2 ADR, съответства на типа на изискванията на ENISO 11120; ADR; TPED
2010/35/ЕС и Наредбата за съществени изисквания и оценяване на съответствието
на транспортируемо оборудване под налягане. Измерената дебелина на стената на
съда е 11 мм. и според нотифицирания орган за оценяване в РБългария тубусът
отговаря на съществените изисквания на действащото законодателство. В подкрепа на горното ответникът е представил издадено разрешение
м.06-10.2015 г. от същия нотифициран орган за поставяне на маркировка „п 2413“
по ADR (ЕВРОПЕЙСКА СПОГОДБА ЗА МЕЖДУНАРОДЕН ПРЕВОЗ НА ОПАСНИ ТОВАРИ ПО ШОСЕ
(ADR), ратифицирана със закон, приет от 37-ото Народно събрание на 16 март 1995
г. - ДВ, бр. 28 от 1995 г. в сила от 12 юни 1995 г.).
За разрешаване на спора от съществено значение е
съществуването на частното държавно вземане. Това се обуславя от доказването от
страна на ищеца на качеството на кредитор.
Съдът приема, че
ищецът е доказал качеството си на кредитор. Вярно е, че АУЧДВ има само
констативен характер и при оспорването му вземането подлежи на доказване при
спазване на общите изисквания за доказване на вземанията. Вземането по АУЧДВ,
на който се позовава ищеца, от процесуална гледна точка не се различава от вземане
по търговска сделка. От анализа на договорните отношения между страните по
повод сключения договор за безвъзмездна финансова помощ /ДБФП/, АУЧДВ и от становищата
на страните може да се направи извода, че е налице неизпълнение на договора от
страна на ответника, което води до възникване на задължението му за връщане на
получената помощ. Съдът не приема като основание за възникване на вземането на
всички констатации по акта – тези по дебелината на тръбите, по липсата на
иновативност, по това, че част от машините
са поставени на открито и че на място не са открити изработени съдове. Тези
обстоятелства не биха могли да се разглеждат като неизпълнение на договора,
доколкото в самите мотиви на АУЧДВ е посочено, че част от тях не са изисквания
по проекта и договора, а от друга страна съставителят приема, че „основната цел
на проекта – разработване на иновативен съд за пренос на газ под високо
налягане и реализация на иновационния потенциал на „Термо инвест” ООД би могла
да се счита за частично изпълнена, доколкото изделието е преминало успешни
тестове за пускане на пазара.
Не така стоят нещата относно довода за използване на
оборудване „втора употреба“. Молителят твърди, че при проверката е
констатирано, че агрегат Ф 324L -6м, агрегат Ф 550L- 12м, машина за разгъване Ф
324L-6, машина за разгъване Ф 550L-12 и стенд за изпитване са произведени от
реиновирани детайли, компоненти и части от стари стругове и други машини, които
са събрани, опаковани и пребоядисани и отчетени като нестандартно оборудване.
Това представлява нарушение на договора за финансиране и чл. 8, т. 2 от ПМС
236/2007 г. и нарушение на условията за допустимост на разходите, съгласно
Насоките за кандидатстване по процедура БГ 161 ПО 003-1.104 „Подкрепа за
внедряване в производството на иновативни продукти, както и нарушение на чл. 30
от Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) № 966/2012 година на Съвета. Ответникът възразява
срещу тази констатация. Но с оглед обстоятелството, че въведеното от него
твърдение, че посочените агрегати и машини са новопроизведени, а не „втора
употреба“ в негова тежест бе да докаже последното, като подлежащ на доказване
положителен факт. Недоказано остана и възражението, че изглеждат стари, поради
тяхното използване в производството. За тези възражения не бяха ангажирани
доказателства от негова страна. При това положение съдът приема съществуването
на вземането, независимо от характера на акта за неговото установяване и
обективиране.
При констатиране
на посочената нередност е спазена процедурата по Наредбата за определяне на процедурите за
администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани
от ЕС (НОПАНФИПСЕС), приета с ПМС 285/30.11.2009 г. АУЧДВ е издаден от НАП, в
рамките на очертаната му съобразно чл. 3 ал. 1 т. 9 във вр. с ал. 7 т. 6 от ЗНАП компетентност.
За установяване на общото стопанско и финансово състояние
на дружеството е назначена ССЕ, съставена в два варианта, първи- съобразно
счетоводните данни и ГФО, съставени от длъжника; втори вариант – вещото лице е
съобразило данните от представените в хода на производството счетоводни
документи, справки в имотния регистър и задължението по представения АУЧДВ,
доколкото това задължение не е отразено в счетоводните книги на длъжника.
ССЕ е изготвило табличен вариант на всички задължения на дружеството към
кредиторите му през периода от 31.12.2016 г. до 31.12.2019 г., съобразно
представените по делото ГФО (таблица 2)
През всички години на анализирания период във
финансовите отчети на „Термоинвест“ ООД не са отчитани нетекущи (дългосрочни)
задължения със срок на погасяване по-дълъг от 1 година.Текущите (краткосрочни)
задължения на дружеството, със срок на погасяване до 1 година, по години са се
изменяли така: към 31.12.2016 г. са били в общ размер на 107 хил.лв., към 31.12.2017 г.-общо 104 хил.лв., към
31.12.2018 г.-общо 129 хил. лв. и към 31.12.2019 г. са намалели на 63 хил. лв.
Към доставчици задължения за периода 2016-31.12.2018 г. не са водени, към
31.12.2019г.- 4 хил.лв. (по-голяма част от които възникнали през 2018 г.);
задължения към финансови предприятия- 44 хил.лв. (договор за кредит с
посочената банка, с краен срок 01.01.2020 г.; други задължения – 15 000лв.
От писмо изх. № 1394/10.04.2020 г. на ТД на НАП-Варна, офис Търговище се
установява, че към 09.04.2020 г. дружеството няма задължения за данъци и осигурителни
вноски.
ССЕ е установила, че ответникът не води в баланса си процесното задължение
по частното държавно вземане. Поради което по делото е представен табличен
вариант на задълженията на дружеството за анализирания период, включващо
задължението по АУЧДВ - табл. 5 от ССЕ:
От данните в таблица 5 се вижда, че текущите (краткосрочни) задължения на
дружеството, със срок на погасяване до 1 година, по години са се изменяли така:
към 31.12.2016 г. са били в общ размер на 1 179 хил. лв., към 31.12.2017 г. са
общо 1 276 хил. лв., към 31.12.2018 г. са общо 1 400 хил. лв., към 31.12.2019
г. са 1 435 хил. лв. и към 12.02.2020 г. са 1 444 хил. лв.
Експертизата е изготвила таблична справка, в която представя стойностите и
структурата на активите и пасивите на дружеството по балансите му към
31.12.2016 г., 31.12.2017 г., 31.12.2018 г. и 31.12. 2019 г. съобразно
представените по делото ГФО (таблица 7), както и таблична справка относно
стойностите и структурата на активите и
пасивите на дружеството за същите периоди, в която е взело предвид установените
несъответствия – относно задълженията по АУЧДВ, отчуждените през 2016 г. зем.земи
(таблица 9) .
При първия вариант- през целия период разликите между краткотрайни активи и
краткосрочни задължения, между активи общо и задължения общо, между активи общо
и краткосрочни задължения са положителни величини.
При втория вариант (табл.9)- през целия изследван период разликата между
краткотрайните активи и краткосрочните задължения е отрицателна величина, т.е. дружеството
няма достатъчно краткотрайни активи, с които да удовлетвори кредиторите си.
След 31.12.2017 г. разликите между всички активи и краткосрочните задължения и
всички активи и всички задължения също са отрицателни стойности, т.е. цялото
налично имущество не е достатъчно да покрие задълженията му. Дружеството няма
дългосрочни задължения.
Отново в два варианта са и изчисленията, направени от вещото лице относно
показателите на финансовия анализ.
Доколкото съдът приема, че съществува претендирането от молителя вземане,
намира, че следва да бъдат коментирани изчислените от вещото лице финансови
показатели, съобразно втория вариант на изготвеното заключение.
Видно от изчислените показателите на финансовия анализ, показателите за
рентабилност през целия изследван период, с изключение на 2016 г. са били под
препоръчителните стойности или отрицателни. Като причина за това е включването
на задължението към държавата за установеното частно държавно вземане по
процесния договор. С включването на дълга в пасива на баланса собственият
капитал на дружеството е отрицателна величина и показва, че имуществото на
длъжника не е достатъчно да покрие задължения.
По отношение показателите за ликвидност: през целия изследван период всички
показатели за ликвидност са под препоръчителните стойности. Те не представят
предприятието като нормално платежоспособно, т.е. кредиторите му не могат да
бъдат удовлетворени.
Показателите за финансова автономност и задлъжнялост през целия изследван
период имат отрицателни стойности. Причината за това е отрицателната стойност
на собствения капитал. Те показват, че в дългосрочен план затрудненията на
дружеството не са временни, а имат траен и необратим характер. ССЕ е анализирала
структурата на собствения капитал, при което е установила, че основен дял е
него има неразпределената печалба от минали години. Към 31.12.2016 г. тя е в
размер на 965 хил. лв. През 2017 г. и 2018 г. дружеството е отчело загуба,
съответно 42 хил. лв. и 85 хил. лв., но предвид това, че загубите са в много
по-малък размер от натрупаната печалба, се запазва положителна величината на
собствения капитал.
По отношение на показателите, характеризиращи степента на задлъжнялост:
Дружеството е отчело задължения към доставчици по търговски сделки само през
2018 г. Периода на погасяване на задълженията е сравнително дълъг - 180 дни.
През останалите години той е с нулева стойност, предвид липсата на задължения
към доставчици по търговски сделки. Периода на събиране на вземания е дълъг: като
причина за това, според вещото лице, е високата
стойност вземанията, голяма част от които са от фирми - свързани лица.
При приходите от стопанска дейност вещото лице е отчело намаляваща
тенденция (таблица 14). Посочило е, че в разговор с управителя на дружеството
г-н Григоров е уведомена, че от началото
на 2020 г. и към момента на изготвяне на ССЕ дружеството не извършва стопанска
дейност, не са отчетени приходи от продажба. Тези обстоятелства не са оспорени
от ответника. Само през 2016 и 2017 година дружеството е отчело печалба в
минимален размер , съответно 2х.лв. и 1 х.лв. През следващите две години е реализирало
загуби (посочени по-горе- съответно 42 х.лв. и 85х.лв., показателно че е спряло
да възпроизвежда собствения си капитал.
Към 31.12.2019 г. оповестените в баланса задължени на дружеството към
доставчици са в общ размер на 4 хиляди лева, от изготвената от в.л. справка се
установява, че същите са възникнали в периода 2016- 2019 г.; като най-рано
възникналото и необслужено задължение е към търговско дружество по фактура от
15.01.02016 г. Дружеството има задължения и към финансови предприятия -
краткосрочни задължения, чието изменение в изследвания период е в посока
увеличаване от 16 х.лв. за 2016г., 46
х.лв. към 31.12.2018 и 44х.лв.- към 31.12.2019г. Основният дял на задълженията
му се пада на въпросното частно държавно вземане. Предвид представеното
удостоверение от НАП- дружеството няма задължения за данъци и осигурителни
вноски.
По отношение на притежаваните от дружеството дълготрайни активи активите:
В актива се водят машини и производствено оборудване с обща балансова
стойност 408 112 х.лв., както и разходи за придобиване на ДМА, посочени към
31.12.2018 и 2019 г. – 33 х.лв. В алтернативния вариант на ССЕ вещото лице е
изключило от дълготрайните активи водените от дружеството зем.земи- с водена
балансова стойност 64 000лв., поради продажбата им през м.02.2016г. (съгласно
приложения нот.акт); изключило е и водения нематериален дълготраен актив – права
върху интелектуална собственост, полезен модел, със срок на закрила до
14.12.2017г. По отношение на КМА: дружеството е оповестило в баланса си към
31.12.2019 г. че притежава материални запаси с балансова стойност 4 хил.лв.-конкретизирани от в.л. като гориво.
В баланса към същата дата са записани вземания в общ размер на 337 000лв.,
от които около 200 000лв. – са
вземания от свързани лица (табл.6 и 10). Вземанията са по фактури, издадени в
периода 2015-2019г., вземане в размер на 14 000лв.- е от преди 2015 г.(за
което може да се предполага, че е погасено по давност) , вземания в общ размер
около 200 000лв. са възникнали в период над две години. На експертизата не
са представени писмени доказателства за предприети действия за извънсъдебно или
съдебно събиране на вземанията. Установено е образуването на изп.д. в началото
на 2019 г., с взискател ответника за
вземане в размер на 3 550лв., несъбрано. Към 31.12.2019г. дружеството е
водило в счетоводството си посочената от в.л. касова и банкова наличност.
От заключението се установява още, че последните плащания в брой, извършени
от ответника са осчетоводени на 31.12.2019г. – за гориво (625лв.) и за
ел.енергия (19.50лв.)., по банков път- банково извлечение от 15.01.2020 г. –
сумата от 1000лв. за счетоводни услуги.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице
всички предпоставки на сложния фактически състав, установен от разпоредбите на
чл.608, чл.625 ал.1 и чл.631 от ТЗ, съответно чл.742 от ТЗ, а именно: 1.Да е
подадена до компетентния по смисъла на чл.613 от ТЗ съд молба от някое от
лицата, посочени в чл.625 от ТЗ, съответно чл.742 ал.2 от ТЗ; 2. Длъжникът да е
търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 3.Да е налице „изискуемо парично задължение,
породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност,
изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или
последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно
вземане, или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко
едно трета от работниците или служителите, което не е изпълнено повече от два
месеца”; 4.Да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.608
ал.1 от ТЗ /евентуално да се установи свръхзадължеността му съгласно чл.742
ал.1 от ТЗ/; 5.Затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на
неплатежоспособност да е обективно и трайно /аргумент от чл.631 от ТЗ/.
Безспорно ответникът притежава качеството търговец и задължението му към
ищеца е изискуемо парично задължение, отговарящо на характеристиките на чл. 625
от ТЗ във вр.с чл. 608 ал.1 ТЗ,
съобразно изложените по-горе мотиви.
Неплатежоспособността от своя страна е обективно състояние на търговеца, което предпоставя не само
спиране на плащанията към ищеца, към друг кредитор или към всички кредитори за
определен момент, а трайна невъзможност на търговеца да изпълнява своите
задължения по търговски сделки. За да бъде изследвано финансовото състояние на
длъжника следва да се направи анализ на имуществото му, на структурата на
активите и пасивите по баланс за изследвания период, структурата на
задълженията му, както и преценката дали имуществото на длъжника е достатъчно
за покриване на задълженията му – т.е. да се извърши съпоставка между стойността
на краткотрайните активи и краткосрочните задължения. Следва да бъдат
изследвани и показателите за ликвидност, финансова автономност и
задлъжнялост на предприятието на
търговеца.
От анализа на финансово-икономическото състояние на длъжника за периода 2016-2019г.
и към датата на изготвяне на заключението, по приетото заключение на ССЕ и
изчислените от вещото лице коефициенти на ликвидност и финансова автономност се
установява, че при установяване на вземане по представения АУЧДВ, още в края на
2016 г. финансовите показатели на дружеството се влошават, в основната си част
са под референтните стойности – като в тази връзка, при преценка финансовото
състояние на длъжника, най-голямо значение, съобразно установената съдебна
практика се отдава на показателите на коефициентите на обща и бърза ликвидност.
Показателите за ликвидност са количествени характеристики на способността
на предприятието да изплаща текущите си задължения с краткотрайните активи.
Следователно релевантно за определяне икономическото състояние на длъжника е
бързо ликвидното имущество, а не имуществото изобщо. От изследваните
коефициенти на ликвидност с най-висока степен на информационна натовареност е
коефициентът на обща ликвидност, който показва съотношението между краткотрайни
активи и краткосрочни задължения. Общата ликвидност е съответно: за 2016г.- 0.4538, 2017г.-
0.3871, 2018 – 0.3821,2019 – 0.2662. В теорията и практиката се приема, че числено
значение около 2 е оптимално, но някои предприятия оперират добре и при
показател близо до единица. По принцип коефициент под 1 е индиция че
предприятието не разполага със собствени оборотни средства.
За всички периоди коефициентът на бързата ликвидност е под долната граница на
референтните стойности /0,5-1/, като към 31.12.2016г.- е близо до долната
граница.
Под референтните стойности са и останалите финансови показатели.
От
анализа на финансовите показатели се установява, че за ответното дружество е
налице състояние на финансово затруднение още през 2016 г., когато е възникнало
задължението по процесния договор, и то има траен характер, спирането на
стопанската дейност от началото на 2020 г. е индикатор за необратимост на това
състояние.
Видно
от представената към молбата справка за актуално състояние на всички трудови
договори към дата 01.02.2018г. всички трудови договори са прекратени.
При
преценка на платежоспособността на търговеца следва да се има предвид разполага
ли същият с достатъчно имущество за покриване на задълженията си , без да се
поставят в опасност интересите на кредиторите. С оглед на това при преценката
относно размера на имуществото на длъжника и неговата стойност не следва да се
вземат под внимание ДМА, с които длъжникът разполага, каквато е и трайната
съдебна практика. Това е така, тъй като евентуалната продажба на ДМА за
удовлетворяване на текущи задължения би затруднила бъдещата му търговска
дейност, съответно би довела на практика до нейното преустановяване, с което се
постига ефекта на всяко едно производство по несъстоятелност във фазата на
осребряване на имуществото. Поради
изложеното и при преценката на финансовото състояние на длъжника не следва да
се имат предвид притежаваните от него ДМА, а само краткотрайните такива.
Установено
е от ССЕ, че водените от дружеството краткотрайни активи – мат.запаси (горива),
вземания от длъжници на ответника, парични средства, са недостатъчни за
покриване на задълженията на длъжника, предвид установеното вземане по
процесния АУЧДВ.
Последните
разплащания на длъжника са от края на м. декември 2019 г., които, предвид
стойностите им, както и с оглед общата картина на периода на възникване на
задълженията, както и големият дял на вземанията от свързани лица, по отношение
на които, съгласно ССЕ, няма данни да са предприемани мерки за тяхното събиране, не опровергават
извода за затруднения и то не временни, в погасяване на задълженията на
ответника. Най-рано възникналото необслужено задължение е това по ф-ра от
15.01.2016 г., в размер на 1468.60лв. Самият факт на неразплащане със
сравнителен невисок размер на вземането е индиция за затруднено положение.
Предвид
горните съображения, съдът намира, че са налице основанията на чл.607а във вр.
с чл.608 ал.1 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност спрямо
ответното търговско дружество поради неплатежоспособност с начална дата 01.01.2019
г., към която дата са налице всички признаци на настъпила неплатежоспособност-
длъжникът не просто не заплаща своето изискуемо парично задължение, а не е в
състояние да го изпълни, невъзможността на длъжника да посреща и изпълнява
паричните си задължения по търговски сделки и задълженията си към държавата се
е превърнала в едно трайно и необратимо състояние, което се установява по
безспорен начин от гореустановеното финансово състояние на дружеството и
изследваните коефициенти за ликвидност и финансова автономност.
По
отношение на началната дата на неплатежоспособност:
Началната
дата се определя съобразно приетото от съда материално-правно основание за
откриване на производството по несъстоятелност и съставлява най-ранната дата,
от която длъжникът е станал неплатежоспособен според дефиницията и
законоустановените презумпции в разпоредбата на чл. 608 от ТЗ.
Съгласно
установената съдебна практика началната дата на неплатежоспособност следва да
се определи според най-ранния падеж на изискуемо непогасено задължение с
характеристиките по чл.608 ал.1 от ТЗ. Кумулативно към сочената дата обаче
следва да са налице и всички признаци, които характеризират
неплатежоспособността по смисъла на чл.608 от ТЗ, т.е. според обективното си
финансово състояние, преценено с оглед коефициентите за ликвидност и финансова
автономност, длъжникът да е изпаднал в
невъзможност да изпълнява паричните си задължения по търговски сделки и
своите задължения към държавата, свързани с търговската му дейност. Посоченият
негативен състав следва да е изразен като трайно, обективно и необратимо
състояние на търговеца /решение № 115/25.06.2010г. на ВКС, т.д.№ 169/2010г.,ІІ
т.о.,ТК; Решение № 90/20.07.2012г. на ВКС по т.д.№ 1152/2011г.,І т.о.,ТК, -
решения, постановени по реда на чл.290 ГПК; Определение № 680/10.09.2012г.на
ВКС по т.д.№ 272/2012г. на ВКС, ІІ т.о., ТК/. Извършените след тази дата плащания, доколкото се касае само за текущи
разходи, не следва да бъдат
съобразявани, същите не водят до друг извод както относно обективното състояние
на неплатежоспособност, така и относно определената начална дата на
неплатежоспособността.
Съдът
намира, че ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на хипотезата на
чл. 630 ал. 2 от ТЗ, въпреки указанията, дадени в доклада. Неизвършването на
дейност през 2020 г., (съгласно ССЕ) не доказва, че продължаването на дейността
би увредило масата на несъстоятелността, каквото е законовото изискване на
сочената хипотеза. Може да се касае до временно положение, което във времето на
пандемията, да е продължило по-дълго. Ответникът разполага с материални активи
за осъществяване на основната си дейност, поради което и следва да бъде предоставена
евентуалната възможност за предлагане оздравителен план, което е първата цел на
всяко едно производство по несъстоятелност.
Въз
основа на горните съображения, производството по несъстоятелност следва да бъде
открито при хипотезата на чл. 630 ал.1 от ТЗ, следва да бъде назначен временен
синдик, да се определи дата на първото събрание на кредиторите. Следва да бъде
определено месечно възнаграждение на временния синдик в размер на 800лв.
Неоснователно
се явява искането за налагане на обща възбрана и запор, каквито се постановяват
при обявяване на длъжника в несъстоятелност (чл. 710 вр. чл. 711 ал. 1 от ТЗ).
Молителят не е поискал налагането на конкретни обезпечителни мерки, поради което и такива не следва да бъдат
постановявани.
Основателно
се явява искането на молителя за присъждане на разноски в настоящото
производство, в размер на 250 лв.(д.такса) и 350лв.(за ССЕ) - на осн.чл.78 ал.1
от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността
на „Термоинвест“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Г.В.Г.- на осн. чл. 630 ал. 1 вр чл.608 от ТЗ, с
НАЧАЛНА ДАТА 01.01.2019 година.
ОТКРИВА производство
по несъстоятелност на длъжника „Термоинвест“ ООД, с ЕИК *********.
НАЗНАЧАВА за
временен синдик АНГЕЛИНКА НИКОЛОВА НИКОЛОВА от гр. Търговище, ул. Георги
Бенковски“ № 1, вх.А, офис 5, GSM 0888 755 578, ел.поща: ang@abv.bg, с текущо
месечно възнаграждение в размер на 800.00лв. (осемстотин лева).
Указва на
назначения синдик в тридневен срок от уведомяването да представи по делото декларация
с нотариална заверка на подписа относно обстоятелствата по чл. 655 и чл. 656,
както и нотариално заверено съгласие за назначаването му.
ЗАДЪЛЖАВА временния синдик с встъпването си в длъжност да
предприеме необходимите действия по спиране на съдебните и изпълнителни
производства на осн.чл.637 и чл.638 ТЗ.
ОПРЕДЕЛЯ за дата на Първото събрание на кредиторите 13.08.2020
г. от 11.00 ч. в съдебна зала № 5 на Търговищкия окръжен съд, Съдебна палата,
етаж ІІ, при ДНЕВЕН РЕД: 1.изслушване доклада на временния синдик по чл.668 т.
2 от ТЗ; 2.избор на постоянен синдик,
определяне на възнаграждението му; 3.избор на комитет на кредиторите.
На осн.чл.669 ал.2 от ТЗ в Първото събрание на
кредиторите участват кредиторите, включени в списъка по чл.668 т.1 ТЗ и в
извлеченията от търговските книги на длъжника, които временният синдик
представя на първото събрание. Участието на кредиторите в първото събрание е
лично или чрез представител с изрично писмено пълномощно. Когато кредиторът е
физическо лице, пълномощното трябва да бъде с нотариална заверка на подписа.
Решенията се вземат с обикновено мнозинство от размера на вземанията на
кредиторите по списъка по чл.668 т.1 от ТЗ, като не се вземат предвид гласовете
на кредиторите, посочени в чл. 670 ал.2 т. 1 и т. 2 от ТЗ. Представителите на
юридическите лица и ЕТ представят удостоверение за актуално състояние.
ЗАДЪЛЖАВА
на осн.чл.668 от ТЗ временния синдик в 14-дневен срок от датата на
решението за откриване на производството по несъстоятелност да ИЗГОТВИ: 1.Списък
на кредиторите по данни от търговските книги на длъжника, в който посочва
размера на техните вземания, както и кои от кредиторите са свързани лица с
длъжника или са били свързани лица с длъжника през последните три години преди
откриване на производството по данни от търговския регистър и търговските книги
на длъжника; 2.Заверено от синдика извлечение от търговските книги; 3.Писмен
доклад за причините за неплатежоспособността, състоянието на имуществото и
взетите мерки за неговото запазване и за възможностите за оздравяване на
предприятието, които списъци и доклад да представи в съда на разположение на
кредиторите в горепосочения срок
ЗАДЪЛЖАВА длъжника
„ТЕРМОИНВЕСТ“ ООД на осн.чл.640 ал.1 от ТЗ в 14-дневен срок от датата на
решението за откриване на производството по несъстоятелност /чл.634а ТЗ/,
т.е. считано от 24.07.2020г., ДА ПРЕДОСТАВИ на съда по несъстоятелността и на
синдика:
1.Необходимата
информация във връзка с дейността на предприятието и за имуществото на
дружеството;
2.Списък на плащанията в
брой или чрез банков превод, които надвишават 1200 лв. и са извършени в срок от
6 месеца преди началната дата на неплатежоспособността;
3.Списък на извършените
от дружеството плащания на свързани с него лица за срок от една година преди
началната дата на неплатежоспособността;
4.Нотариално заверена
декларация, в която да посочи отделните вещи, имуществени права и вземания,
имената и адресите на длъжниците на дружеството.
В съобщението до длъжника
да се впише, че при неизпълнение на горното задължение ще бъде приложена
разпоредбата на осн.чл.640 ал.3 пр.1-во ТЗ, предвиждаща глоба в посочените
размери, както и му се укажат последиците по чл. 669 ал.3 от ТЗ: „
НЕ СЕ ПРОВЕЖДА ПЪРВО
СЪБРАНИЕ НА КРЕДИТОРИТЕ, ако длъжникът
не изпълни задълженията си по чл. 640 от ТЗ и не предостави на временния синдик
търговските си книги или ако търговските му книги са водени явно нередовно“.
ОСЪЖДА „ТЕРМОИНВЕСТ" ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Григор Венев
Григоров, ДА ЗАПЛАТИ на Н А П- София сумата от 600лв. -разноски в
производството, за сметка на масата на несъстоятелността - осн.чл.78 ал.1 от ГПК във вр.с чл.621 ТЗ
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Варна,
в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър -на осн.чл.613а ал.1 и
чл.633 ал.1 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, на вписване в
съответния съдебен регистър и в търговския регистър на осн.чл.622 ТЗ.
На осн. чл.622 от ТЗ и чл.14 от ЗТР препис от решението
да се изпрати незабавно за вписване в търговския регистър на Агенцията по
вписванията.
Назначеният временен синдик да се уведоми незабавно, като
му се връчи препис от решението.
Съобщение за решението да се връчи на страните по делото
- на осн.чл.634в ал. 2 ТЗ, като в съобщението до длъжника се впишат дадените с решението указания.
Решението да се впише в книгата по чл.634в ал.1 от ТЗ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: