Р Е
Ш Е Н И Е
Номер
991 Година 31.07.2020 Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-БУРГАС, ХVІ-ти състав, на двадесет и трети юли две хиляди и двадесета
година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела
ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.Веселин ЕНЧЕВ
2.Димитър ГАЛЬОВ
Секретаря
С.А.
Прокурор
Христо Колев
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен
характер дело номер 1210 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по
делото е образувано по касационна жалба подадена от Д.А.Т. *** срещу решение № 8/05.03.2020г., постановено по
н.а.х.д. № 362 по описа за 2019г. на Районен съд Поморие. Счита решението за незаконосъобразно. Възразява, че при съставяне на АУАН и при
издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, като не са
спазени разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и това е довело до ограничаване
правото и́ на защита. Иска се отмяна на съдебното решение и на издаденото
наказателно постановление. В съдебно заседание се явява лично и поддържа
жалбата на сочените в нея основания.
Ответникът – Районно
управление Поморие, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура Бургас дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на
районния съд, следва да бъде оставено в сила.
Административен съд Бургас
намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по
чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Районен
съд Поморие е потвърдил наказателно
постановление № 19-0320-000631/01.07.2019 г. на началник група към ОДМВР-гр.Бургас,
РУ-Поморие, с което за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) и на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП на Д.А.Т. е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 1 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
При
извършената служебна проверка съдът не е установил съществени процесуални
нарушения при
съставянето на АУАН и при издаване на НП. Преценил е, че нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, са описани пълно и ясно в акта и
наказателното постановление, а фактическите констатации се подкрепят от
събраните по делото доказателства. По същество съдът е обосновал извод, че
соченото за нарушител лице е извършило вмененото му нарушение, поради което
правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност. Наложените административни наказания са
намерени за правилно определени по вид и размер, в съответствие с целите на
чл.12 от ЗАНН.
Съгласно чл.63 от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на
основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Съдебното решение не страда от посочените пороци и е съобразено с
материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно
и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените от него
мотиви се споделят и от настоящия касационен състав.
На Д.А.Т., в качеството и́ на водач на МПС, е съставено наказателно
постановление за това, че на 25.06.2019г.
в 00,40ч., в гр.Поморие, КПП-2, посока гр. Бургас е установена да управлява лек
автомобил „Хюндай Туксон“ с рег. № А0617МР, след употреба на алкохол,
констатирано с техническо средство
„Дрегер Алкотест 7510“ №ARВВ0080, отчел 0,92 промила алкохол. На водача е
връчен талон за медицинско изследване № 0005440, като Т.е посочила, че е
съгласна с показанията на техническото средство и не желае да даде кръв за
изследване.
Правилно
първоинстанционния съд е потвърдил оспореното наказателно постановление относно
установеното нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба на
водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след
употреба на наркотични вещества или техни аналози.
В случая
касаторът е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над релевантните
стойности по чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, която концентрация е установена по
предвидения от законодателя ред, като правилно са му наложени по вид и размер
наказания предвидените в санкционната норма.
При
съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на
наказателното постановление са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Видно от тяхното съдържание, коректно и четливо са посочени мястото и
обстоятелствата, касаещи административното нарушение, както и фактическите
основания за ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето.
Неоснователно
е възражението на касатора, поддържано и пред настоящата инстанция за допуснато
съществено процесуално нарушение в хода на административнонаказателното
производство, изразяващо се в разминаване между часа на управление на МПС – 00,40ч.
и часа на вземане на пробата за алкохол – 00,39ч.. За посоченото разминаване е
налице логично обяснение, дадено от актосъставителя, при неговия разпит пред
първоинстанционният съд, а именно, пробата е взета в 00,39ч., а 00,40ч. е часа
на разпечатване на съставения АУАН, който автоматично се изписва от
техническото средство. Също така, разминаването от една минута, в никакъв
случай не води до извода, че е ограничено правото на защита на санкционираното
лице.
При
съставянето на АУАН, в който е вписана стойността на установената при
измерването с техническо средство концентрация на алкохол, водачът не е
направил никакви възражения и в този смисъл не се пораждат съмнения, че е
разбрал характера на извършеното нарушение и в какво именно е обвинен. Ако е
имал съмнения относно достоверността на показанията, е можел да даде кръв за
анализ, с предоставения от контролните длъжностни лица медицинския талон, което
очевидно не е сторил. Съответно, талонът за медицинско изследване с бланков №
0005440 е подписан собственоръчно от Д.Т. с отбелязване „приемам показанията“,
като тя е отказала да даде кръв за анализ.
Пред
настоящата инстанция, Т. твърди, че не са и́ били показани нули на
дрегера, преди да бъде тествана и показанията не са нейни, тъй като не е била
употребила алкохол. Тези твърдения се явяват защитна теза, която не се подкрепя
от събраните по делото доказателства. След като твърди, че не е била употребила
алкохол, Т. не е следвало да се съгласява с показанията на техническото
средство и собственоръчно да пише, че ги приеме и отказва кръвна проба. Дори и
да се приеме, че е била уплашена по време на проверката, тя е можела да направи
писмени възражения срещу съставения АУАН в 3-дневния срок, предвиден в нормата
на чл.44 от ЗАНН, съответно да посочи тези обстоятелства в сезиращата съда жалба
или поне при разглеждане на делото от първоинстанционния съд, а не да ги прави
за първи път пред касационната инстанция. Също така с тези твърдения се
навеждат нови факти, а съгласно чл.220 от АПК, съдът преценява прилагането на
материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционният съд
в обжалваното решение.
С оглед изложеното и на
основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като
правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас,
ХVІ-ти състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8/05.03.2020г., постановено по н.а.х.д. №
362 по описа за 2019г. на Районен съд Поморие.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.