№ 7204
гр. София, 22.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110161863 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от В. И. Д.Х. срещу *** („***“).
Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, вр. чл.344, ал.1, т.2
КТ, вр. чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл.225 КТ.
С исковата молба и уточнителна молба от 25.11.2022 г. ищцата твърди, че по
силата на трудов договор от 31.01.2020 г. е заемала при ответника длъжността „главен
специалист“ в Отдел „Изплащане на пенсии по договори“, Дирекция „***“, Централно
управление на ***, сключен със срок за изпитване от 6 месеца. Твърди, че договорът е
сключен по чл.68, ал.1, т.3 КТ – до завръщането на отсъстващ служител П.П.. Твърди,
че на 02.07.2020 г. е уведомила работодателя, че е бременна в 14-та гестационна
седмица, представила е болничен лист. Твърди, че със заповед № 147/14.01.2021 г.
трудовото й правоотношение е било прекратено, считано от 19.09.2020 г. – датата на
връчване на заповедта. Излага съображения, че прекратяването на ТПО е незаконно. В
тази връзка поддържа, че трудовият договор е бил сключен като срочен - до
завръщането на отсъстващ служител П.П. която обаче не се е завърнала на работа, а с
молба от 11.01.2021 г. е отправила изявление до работодателя за прекратяване на
трудовото й правоотношение по взаимно съгласие на страните, във връзка с което
работодателят е издал заповед № 148/14.01.2021 г. за прекратяване на ТПО. Счита, че
предпоставка за приложение на нормата на чл.325, ал.1, т.5 КТ е титулярят да се е
завърнал реално на работа и да е започнал да изпълнява трудовите си задължения,
която в случая не е налице, доколкото титулярят не само че не се е завърнал на работа,
а е отправил волеизявление за прекратяване на ТПО с работодателя.
Моли съда да постанови решение, с което да признае уволнението за незаконно,
да я възстанови на заеманата длъжност и да осъди ответника да й заплати сумата от
5 100 лв., представляваща обезщетение за периода 19.09.2022 г. – 19.03.2023 г.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника –
***, с който оспорва исковете. Счита, че исковете са недопустими. Излага
съображения, че договорът е сключен на основание чл.68, ал.1, т.3 КТ като срочен - за
заместване на работник или служител, който отсъства от работа, в случая – П.В.П.,
който се прекратява със завръщане на титуляря. На 11.01.2021 г. П.В.П. е депозирала
1
заявление за прекратяване на ТПО по взаимно съгласие, считано от 14.01.2021 г., с
оглед на което работодателят е издал заповед № 148/14.01.2021 г. за прекратяване на
ТПО по взаимно съгласие на страните. Счита, че с прекратяване на ТПО на титуляря е
възникнало правно основание за прекратяване на ТПО и на заместника, тъй като ТПО
със заместващия може да съществува само докато съществува такова с титуляря.
Счита, че прекратяването на ТПО с ищцата е настъпило с изтичане срока на договора,
а не от момента на връчване на заповедта. Моли съда да отхвърли предявените искове.
По иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ:
В тежест на ищцата е да докаже, че между нея и ответника е сключен трудов
договор със соченото от ищцата съдържание, което е било прекратено от страна на
ответника.
В тежест на ответника е да докаже, че законосъобразно е прекратил трудовото
правоотношение.
По иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ:
Предпоставки за уважаване на иска за възстановяване на предишната работа по
чл.344, ал.1, т.2 КТ е признаване на извършеното уволнение за незаконно и
установяване, че трудовото правоотношение би съществувало, ако не беше незаконно
прекратено. В тежест на ищеца е да докаже сочените обстоятелства.
По иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ:
В тежест на ищцата е да установи, че уволнението е незаконно; че е останала без
работа за периода, за който претендира обезщетение, както и размера на последното
получено от нея брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението,
или последното получено месечно брутно трудово възнаграждение.
Безспорно е между страните, че:
1. по силата на трудов договор от 31.01.2020 г. ищцата е заемала при ответника
длъжността „главен специалист“ в Отдел „Изплащане на пенсии по договори“,
Дирекция „***“, Централно управление на ***;
2. трудовият договор е сключен до завръщане на титуляря – П.В.П.;
3. със заповед № 148/14.01.2021 г. трудовото правоотношение на П.В.П. е
прекратено, на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ – по взаимно съгласие на страните;
4. ответникът е издал заповед № 147/14.01.2021 г. за прекратяване на ТПО на
ищцата, на основание чл.325, ал.1, т.5 КТ;
5. заповедта за прекратяване на ТПО е връчена на ищцата на 19.09.2022 г. – датата,
на която процесуалният й представител адв. П. се е уведомил за последната при
справка по гр.д. № 27004/2022 г. на СРС, ГО, 179 състав;
6. размерът на брутното трудово възнаграждение на ищцата възлиза на сумата 850
лв.;
7. размерът на обезщетението по чл.344, ал.1, т.3 КТ за период от 6 месеца възлиза
на сумата 5 100 лв. (6 Х 850 лв.).
По доказателствените искания:
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора
на искова молба писмени доказателства, тъй като същите са допустими, относими и
необходими за разрешаването на правния спор.
Искането на ищцата за ССЕ следва да бъде оставено без уважение, доколкото
касае безспорни между страните обстоятелства.
С оглед данните за по-рано заведеното гр.д. № 14655/2021 г. на СРС, ГО, 56
2
състав с предмет – искове по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ между същите страни, което е било
прекратено, следва да се изиска от 56 състав на СРС заверен препис от определението
за прекратяване с отбелязване за влизането му в сила.
С оглед служебно извършена справка се установява, че е налице по-рано заведено
гр.д. № 27004/2022 г. на СРС, ГО, 179 състав между същите страни, част от предмета
на което е иск за установяване съществуването на ТПО помежду им. С определение от
09.09.2022 г. исковата молба е върната, а производството по делото – прекратено.
Независимо че е подала частна жалба срещу това определение, ищцата е завела и
последващо дело – настоящото, с предмет – искове по чл.344, т.1-3 КТ. С определение
от 17.02.2023 г. по ч.гр.д. № 10693/2022 г. на СГС, IV-Б състав е оставена без уважение
частната жалба на ищцата срещу определението в частта, с която производството по
предявения установителен иск е прекратено. За процесуална икономия делото следва
да бъде насрочено в ОСЗ, като за допустимостта на настоящото производство ще бъде
съобразен изходът от евентуално обжалване на определението на СГС.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 22.03.2023 г. в
09:45 часа, за която дата да се призоват страните, като им се връчи препис от
настоящото определение, а на ищеца - и от писмения отговор на ответника и
доказателствата към него, като съдът им указва в едноседмичен срок от получаване на
препис от настоящото определение да вземат становище във връзка с дадените
указания и доклада по делото.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за допускане на ССЕ.
ДА СЕ ИЗИСКА от СРС, ГО, 56 състав заверен препис от определение №
20132080/04.06.2021 г. по гр.д. № 14655/2021 г. на СРС, ГО, 56 състав с отбелязване за
влизането му в сила.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния
спор, предмет на делото.
СЪДЪТ УВЕДОМЯВА СТРАНИТЕ, че за разрешаването на спора си те могат
да използват медиация, като способ за извънсъдебно разрешаване на спора. Така те ще
спестят време, усилия и средства. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска
да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК.
3
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на
правосъдието (http://mediator.mjs.bg). Медиацията е платена услуга.
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба и в случай, че се нуждаят от
съдействието на съда, за да бъде одобрена или се нуждаят от съдействие при
организиране на срещата по медиация, следва да уведомят писмено чрез деловодството
на състава, като посочат електронен адрес или телефон с оглед насрочване на
заседанието за одобряване на спогодбата в максимално кратък срок.
УКАЗВА, че в случай, че ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в
негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на
разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца на основание чл.
238, ал. 2 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от определението, а на ищцата – и препис
от отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4