№ 231
гр. Пловдив, 16.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Милена Б. Рангелова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
и прокурора Андр. Ат. Ат.
Сложи за разглеждане докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно
частно наказателно дело № 20225000600251 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:48 часа се явиха:
Производството е по реда на чл. 65, ал. 7, 8 и 9 от НПК.
Образувано е жалба на адвокат К. срещу определението по чнд №
305/2022 по описа на ОС Хасково, с което е оставено без уважение искането
на обвиняемия А. за изменение на взетата по отношение на него мярка за
неотклонение „Задържане под стража“.
Жалбоподателят-обвиняем Х. АТ., се явява лично и със защитници си
адв. М. К. и адв. А.Т., редовно упълномощени.
В залата присъства преводачът М.В.А..
Обвиняемия Х. АТ. (чрез преводача): Съгласен съм да ми се превежда
на турски език. Разбираме се с преводача. Съгласен съм той да извърши
превода.
Предвид това, че обвиняемият не владее български, а турски език, и с
оглед изявлението му, че няма против да му бъде превеждано от призования
преводач съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА за преводач от турски на български език и обратно
М.В.А..
1
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
Адв. Т.: Да се даде ход на делото.
Обвиняемият (чрез преводача): Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че няма процесуална пречка за разглеждане на делото в
днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото от съдията докладчик.
НА СТРАНИТЕ се разясниха правата им по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Адв. К.: Нямам искания за отводи.
Адв. Т.: Нямам искания за отводи. Представям договор за наем и
декларация от собственика на жилището.
Обвиняемият (чрез преводача) : Нямам искания за отводи и
доказателства.
Прокурорът: Нямам искания за отводи към състава на съда и искания
за доказателства. Да се приемат днес представените писмени доказателства..
На основание чл. 395 в от НПК съдът разясни на обвиняемия правото
му да поиска или откаже писмен превод на протоколите по делото и на
актовете на съда.
Обвиняемият (чрез преводача): Не желая писмен превод на протокола
и определението.
Съдът прие за основателно доказателственото искане на защитата.
Заедно с това намери, че обстоятелствата, които подлежат на изследване по
реда на настоящото производство, се изясняват от наличните доказателства,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА представени договор и декларация
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
Адв. К.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам жалбата. Намирам, че
2
първоинстанционното определение е незаконосъобразно. Подробни
съображения съм посочил в същата.
Искам само да добавя следното. Направих си труда да направя един
съвсем бегъл преглед на съдебната практика на ОС Хасково. През 2021 г. и
през 2020г. няма нито един съдебен акт за приключило нак. производство по
чл. 242, ал. 1 , б. „в“ НК с ефективна присъда. Това според мен, независимо от
аргументацията на ОС, че тежестта на престъплението и дееца обосновава
наличието на реална опасност от укриване, смятам, че води до неправилност
на решението за задържане под стража. Даже нашият подзащитен да бъде
признат за виновен, вероятността да получи ефективна присъда е нищожна.
В негов интерес е да съдейства на разследването и да приключи по-бързо нак.
производство, а не да се укрива и да върши друго престъпление. Смятам, че
първоначално взетата мярка за неотклонение задържане под стража е
изпълнила своите цели и същите могат да бъдат постигнати при приключило
разследване. Събрани са всички доказателства и тези цели биха постигнати с
по-лека мярка за неотклонение. Колегата представи доказателства, че нашият
подзащитен има къде да пребивава на територията на Р България и това е
достатъчно основание да се смята, че той не би се укрил.
С оглед на всичко това, моля да измените мярката в по-лека такава.
Адв. Т.: Уважаеми апелативни съдии, съгласен съм с колегата. Г-н А.
близо 3 м. и 20 дена е държан в ареста в Х. и има лични болести. Има страшен
проблем със зъбите и екзема по краката. Питайте него, той ще обясни. Той е
неосъждан и да направи друго престъпление това е невъзможно. Той не знае
нито една дума български език, не е осъждан. Пък и има отговорности -
семейство, две деца. Иска да излиза. Предплатен е апартамента за 1 година в
гр. С.. Собственика на апартамента и фирмата, където работи, гарантират, че
ще живее само на този адрес. Гаранцията на собственика на апартамента се
състои в това, че А. ще живее само на този адрес, че няма да му прекъсне
наемния договор, няма да увеличава наема, защото е предплатен. Г-н А. няма
сметка да избяга от България, защото собственикът на апартамента ще му
вземе и вещите. До края на делото г-н А. ще стои тук.
Обвиняемият (за лична защита): Присъединявам се към казаното от
моите адвокати. Аз много ви моля да измените мярката ми в домашен арест.
Аз съм много болен. В двете ми бедра има запушване на някаква артерия и
3
имам и много лоша екзема, вените ми са излезли. Искам домашен арест.
Всичките ми зъби се клатят. Сам ще живея в това жилище. Моите деца ще
идват, докато свърши делото те ще живеят при мен в С.. Аз съм тир шофьор.
Прокурорът: Уважаеми апелативни съдии, считам жалбата за
неоснователна, а определението, което се атакува пред вас за обосновано и
законосъобразно. На първо място трябва да се каже, че срокът, за който е
задържан, не надхвърля нормалния такъв. Съдът е обсъдил обстоятелствата,
които са наложили вземане на тази мярка, от една страна, а от друга страна, е
възприел правилния извод, че по време на разследването не са събрани
доказателства, които да разколебаят обоснованото предположение, нито
опасността да се укрие и извърши ново.
Независимо от представените днес доказателства, обстоятелството че е
турски гражданин е такова, сочещо на липса на трайна връзка с територията
на Р България. Сам заяви, че е работил като международен шофьор, той е
мобилен, предвижвал се е в рамките на различни страни. Налице е тежко
умишлено престъпление и самият предмет на престъплението - над 10 кг.
златни накити на стойност над един милион лева - сочи висока обществена
опасност както на деянието, така и на евентуалното наказание, без да
коментирам изявлението на колегата за практиката на ОС Хасково.
В тази връзка моля да потвърдите определението на ХОС.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ.
Обвиняемият: Аз ви моля да измените моята мярка от задържане под
стража в домашен арест. Нямам намерение да бягам и докато свърши това
дело аз ще остана в България.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдебното заседание продължава в 11.05ч. в същия съдебен състав,
секретар и страни.
Съдът, след съвещание, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните, прие, че
искането за отмяна на обжалваното първоинстанционно определение и за
4
определяне на мярка за неотклонение, различна от задържане под стража, не е
основателно.
Споделят се съображенията на първоинстанционния съд, че наличната
доказателствена маса, състояща се от надлежно изброени гласни, писмени и
веществени доказателствени материали, както и експертното изследване на
контрабандираните предмети, обосновават предположение за причастност на
жалбоподателя към инкриминираното наказуемо с лишаване от свобода
престъпление по чл. 242, ал. 1 НК. Споменатото предположение не се и
оспорва от защитата.
Споделим е и изводът за наличието на останалите предпоставки за
продължаване на атакуваната мярка за неотклонение. Опасността обв. Х. АТ.
да се укрие, ако не се задържа под стража, не е намаляла. Обвинението срещу
него е много тежко, респ. очакваното наказание – сериозно, което би могло да
го мотивира да се отклони от наказателно преследване. Това не би му било
затруднително при положение че няма обвързаност с България, която да го
задържа в страната. Поради значителния интензитет на коментираната
опасност не е подходяща претендираната мярка за неотклонение „домашен
арест“. Още повече, че обвиняемият може да разчита единствено на жилище
под наем, продължаването на който е бъдещо несигурно събитие.
ХОС правилно е преценил обстоятелствата по чл. 56, ал. 3 НПК, а
именно трудовата ангажираност на обвиняемия, неговото чисто съдебно
минало и добросъвестно процесуално поведение (дава обяснения, с които
спомага за изясняване на инкриминираната фактология). И е бил прав да
приеме, че тези данни не могат да обосноват извод, обратен на направения,
защото не могат да неутрализират опасността от укриване.
Що се отнася до срока на осъществяване на оспорваната мярка, той не е
неразумно дълъг, разглеждан в контекста на обема и тежестта на
обвинението.
Заболяванията, от които А. твърди, че страна (проблеми със зъбите и
кожата) очевидно не са от категорията на несъвместими с арестните условия
здравословни проблеми.
В заключение – действието на обжалваната мярка за неотклонение е
5
продължено при подходящо мотивиране на законовите предпоставки за това,
като са съобразени обстоятелствата по чл. 56, ал. 3 от НПК и следователно
точно тя би била годна да обслужи целите по чл. 57 НПК.
Ето защо съдът в настоящия състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението № 301/08.06.22г. по ч.н.д. № 305/22г.
по описа на ХОС, с което е оставена без уважение молбата на обвиняемия по
ДП № 15/22г. по описа на ТД „М.-Б.“ Х. АТ. за изменение на мярката му за
неотклонение „задържане под стража“.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
С оглед нежеланието на обвиняемия, заявено по-горе, не следва да се
извършва превод на съдебния протокол.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на преводача М.В.А. в размер на 80 лева от
бюджета на съда за извършения превод, за което се издаде РКО.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
6